Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Методи за чистене

Т. м.

Четоха се останалите теми върху: „Приложението на кармата в живота“.

Сега ще дам един пример за обяснение на кармата. Един млад момък отива с другари да се повесели. Влизат в една кръчма и започват да пият. Младият момък за пръв път пие, вследствие на което скоро се напива и забелязва, че не може да владее тялото си, едва се държи на краката си. Напили се добре, всички заедно излизат от кръчмата. Улиците са кални, понеже наскоро е валял дъжд. Младият момък започва да залита из улиците: тук падне, там падне, цял се окаля. Докато стигне до дома си, той изтрезнява, но вече е цял окалян. Калта, това е кармата на неговия живот, от която той трябва да се изчисти.

Аз не се спирам върху причините, как и защо е пил с другарите си, как се е окалял. Можете да кажете, че той не е желал да пие, че другарите му го подвели и т.н. Важният въпрос е, как може този момък да изчисти дрехите си от калта, как може да изчисти сърцето си от желанието да пие питиета, от които да губи съзнанието си. Затова ще ви дам три метода, чрез които можете да се чистите: чрез утаяване, чрез филтриране или прецеждане и чрез дестилация или изпаряване. Как ще познаете при какви случаи да приложите първия, при какви – втория или третия метод за чистене? Ако водата е мътна, т.е. ако към нея са примесени твърди, неразтворими вещества, тя може да се пречисти по първия или по втория начин: чрез утаяване или чрез прецеждане, т.е. филтриране. Когато природата иска да изчисти водата, тя я прекарва през земните пластове да се пречисти. В този случай земните пластове са филтрите, които пречистват водата. Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове водата първо ще изпита скръб, страдание, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина. В движението си надолу водата потъва дълбоко, минава през няколко пласта, докато най-после срещне някакъв каменист или глинест пласт, който не пропуща водата надолу, и тук тя спира движението си. Като не може да потъва надолу, водата намира някакъв изход и излиза на повърхността на земята. Щом излезе на повърхността, тя започва да се радва, че отново е видяла светлината. Значи при филтрирането скръбта е в началото, а радостта – в края.

Филтрирането, което се състои в потъване в материята, в пречистване и излизане на повърхността, е метод за ликвидиране с кармата. Утаяването е подобен процес на филтрирането, но придружен с по-малко скърби и страдания. Колкото по-големи са скърбите и страданията, толкова и пречистването е по-голямо. Друг важен метод за пречистване е изпаряването, или дестилацията. При изпаряването радостта е в началото, а скръбта – на края. Защо тук процесът е обратен? Когато водата се нагрява, водните пари се отделят и отиват нагоре в пространството, към Бога. Тогава водните капчици се радват, че се освободили от грехове, от страдания. Водната капка разперва крилцата си и хвръква нагоре. Но по пътя си тя среща студено течение и веднага изстива, сгъстява се и отново пада надолу. Катo падне долу, тя се окаля и започва да скърби, да страда. Тя не разбира, че при падането си е допринесла някому добро. И вие, като водата, сте изложени на пречистване по тия два метода. Като се филтрирате, вие първо скърбите, а после се радвате. Като се изпарявате, първо се радвате, а после скърбите. Следователно, когато започнете да скърбите при изпаряването си, не пресичайте скръбта си, а продължете нататък: влезте дълбоко в земята да се пречистите. И после излезте на другия край, т.е. на повърхността на земята, дето ви очаква радост и веселие. Тъй щото, като съедините двата края на страданието и двата края на радостта, ще образувате един кръг, в който животът ще протече. Който не разбира закона, той вижда, че скърбите се сменят с радости и радостите – със скърби, но няма да знае защо става това.

Питам: Кой от двата метода ще изберете за себе си? Филтрирането е метод за сърцето, а изпаряването – за ума. Обаче от време на време тия два метода ще се кръстосват, а именно: умът ще се пречиства чрез филтриране, а сърцето – чрез изпаряване. Но умът се пречиства главно чрез изпаряване, затова хората казват: „Тия мисли трябва да се изпарят от главата на човека, да излязат навън“, за да се образува между чувствата и ума му един непреривен кръг на движение. Когато се подложи на един от тия два метода, човек започва вече да проглежда. Опасно е, обаче, когато той дойде в застой, дето не става нито филтриране, нито изпаряване. В обществото този процес се нарича „индиферентност“. Някой казва, че е индиферентен,че не иска да знае какво ще му се случи. Не, човек трябва да се интересува от това, което става вън и вътре в него; той даже трябва да знае, да предвижда какво може да му се случи.

Сега, като говоря за кармата, има няколко положения, които човек трябва да знае. За пример, има кармически страдания, които идат като последствия на миналото. Обаче има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава. Предоставете си, че туряте в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на сянка да си починете. Почивате и размишлявате върху разни философски въпроси: Как е създаден светът, от колко години съществуват звездите и слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т.н. В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда. Изваждате шишето и виждате, че е празно; в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода.

Друг пример за кармата. Взимате една голяма кошница и туряте в нея 70–80 килограма хляб, който трябва да носите на гърба си, но пътят ви е дълъг, 40–50 километра. За да не плащате на някой човек да ви помогне, от желание за повече печалби, вие се нагърбвате сами да носите кошницата с хляб. По пътя срещате деца, на които непременно трябва да дадете от хляба си, да ви олекне. Не дадете ли, гърбът ви ще се охлузи. Значи в дадения случай ще изпразните кошницата, за да не дойдат страданията. Когато сте на чешмата, там пък ще пълните шишетата си, да не страдате от жажда. Докато сте богати, докато на гърба си носите пълна кошница с хляб, ще раздавате наляво–надясно. За себе си ще задържите само един хляб. Само така можете да бъдете доволни и щастливи. Значи две причини има за страданията и нещастията на хората: първата причина е тази, че след като са били на чешмата, те са забравили да напълнят шишетата си с вода. Втората причина за страданията е, че след като са носили пълна кошница с хляб на гърба си, никому не са дали от него. Тъй щото, когато дойдат страданията и за вас, като ученици, не е достатъчно само да спорите и да философствате защо идат страданията, но задайте си въпроса ребром, защо страдате: Дали не сте напълнили шишетата си с вода, или не сте раздали на бедните от вашия хляб? Кармата на човека не би се явила, ако в най-близкия момент на настоящето не се създаде за това някаква причина.

Казвате: „Коя е причината да дойде кармата в живота на човека?“ Когато човек изгуби любовта си, кармата дохожда на нейно място. Когато човек изгуби радостта си, скръбта дохожда на нейно място. Когато човек изгуби правдата, безправието дохожда на нейно място. Когато човек изгуби милосърдието си, страхът и насилието дохождат на негово място. Следователно недъзите в човека показват какво му липсва, т.е. какво е изгубил той в живота си. И тогава, приложи ли човек безправието, насилието, жестокостта, веднага кармата се явява. Забелязано е, че всеки, който изгубва любовта си, иска да я завладее чрез насилие. Обаче закон е: Всеки, който се опита да завладее любовта или да наложи нещо на душата на някого чрез насилие, той налага същото и върху себе си. Защо? Защото формите на насилието, на ограничението, които някой налага на своите ближни, представят затвори, в които един ден и той сам ще попадне.

За изяснение на тази мисъл, ще преведа следния окултен разказ. В древността още, живял един адепт, който се отличавал с омразата си към мишките. За да се освободи от тях, той направил един капан и го поставил пред дупката, отдето мишките излизали. За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на земята във формата на мишка, да опита последствията на своето изобретение. Той живял в същата дупка, дето били мишките, които ловил с капана си. Един ден, като излязъл от дупката си, натъкнал се на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал той да влезе в капана, да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор. Какво излязло в заключение? Този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, на свой ред да опита какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода. Казвам: Не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете. Той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроба даже, вие ще изпитате капана. Ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата. В каквото положение и да сте, додето и да сте стигнали, ще ви върнат да изплатите дълговете си и пак ще продължите. Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството, един ден ще ги изпитате. Те ще се върнат пак към вас и ще проверите техните добри и лоши резултати. Това подразбира българската пословица: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Всеки ще пожъне това, което някога е посял.

Тъй щото, не мислете, че няма връщане, т.е. деградиране. Ако ангелите, които бяха толкова по-високо от хората, при съгрешаването си паднаха и изгубиха светлината си, какво остава за хората? Този закон се отнася до всички живи същества, от най-малките до най-големите. В него няма никакви изключения. Затова, именно, ако искате да ликвидирате със закона на кармата, дръжте се за Божественият закон, за закона на Божествената Любов. С кармата си не се борете, нито мислете за нея, за да не я предизвикате. Мислете за Любовта и работете с нея като единствено средство, като единствено условие, чрез което можете да ликвидирате с кармата си. Някой казва, че сам може да ликвидира със своята карма. Всеки може да ликвидира с кармата си при условие да приложи Любовта в живота си. За тази цел той трябва да се запита, обича ли всички същества еднакво. Това може да се постигне, когато гледате на хората като на същества, в които Божественото се проявява. Например, срещате един престъпник, който извършил ред престъпления и за когото цялото общество говори лошо. В това време, обаче, дохожда една жена, която говори добре за него и счита, че той е добър човек. Защо тази жена мисли добре за разбойника? Защото някога този човек я спасил от явна смърт. Един ден, когато пътувала през една гора, тя срещнала мечка, която се готвила да се хвърли върху нея и да я разкъса. В този момент разбойникът се притекъл към жената и я спасил. Значи в този момент, в разбойника се е проявило Божественото, заради което тази жена го счита за добър човек. Тъй щото, обичайте всички хора за Божественото в тях! Когато Божественото присъства в човека, и най-лошият, и престъпникът могат да извършат някакво добро, велико дело. Когато Божественото отсъства от човека, и най-добрият може да извърши някакво престъпление. Трябва ли тогава този човек да минава пред хората за лош? Моментната проява не прави още човека нито добър, нито лош.

Питам: Какво разбрахте от двата примера за празното шише и за пълната кошница с хляб? Кое е по-хубаво: да дава човек, или да взима? Да учи хората, или него да учат? Да люби, или да го любят? Ще кажете, че е по-добре да любиш. Значи, който люби, той изпитва приятност. Приятно ли е на онзи, когото любят? Какво ще стане, ако и той иска да люби? Единият ще дава, и другият ще дава. В края на краищата двамата ще се скарат. Ако пък и двамата искат да бъдат обичани, това значи и двамата да имат желание да взимат. Какво ще стане тогава? Те пак ще се скарат. Помислете върху въпроса: Какво значи да любиш и да те любят? Или какво значи да даваш, или да взимаш? Като дойдете следния път в клас, ще отговорите устно на този въпрос, без да пишете нещо.

И тъй, от чисто окултно гледище вие трябва да си изясните въпроса, какво значи взимане и какво – даване. Всяка мисъл, всяко чувство във вас трябва да бъде строго определено. Когато любите, трябва да любите без принуждение. Когато ви любят, трябва да ви любят без насилие. Когото любят, той прави услуга на онзи, който го люби. Който люби пък, той има нужда да го разтоварят, да му олекне. С други думи казано: който люби, той иска да даде част от товара си на онзи, когото люби. Той му казва: Понеже виждам, че си силен, искам да туря част от товара си на твоя гръб. Радвам се, че си ме намерил достоен да взема половината от твоя товар. Да любиш и да те любят, на окултен език подразбира правилно разпределение на товара между двама души. Отношенията между тия двама души представят примерите с празното шише и пълния кош. Ако шишето ти е празно, ще оставиш другия да ти сипе в него вода; ако кошницата ти е пълна с хляб, ще раздаваш от нея на ония, които нищо нямат. Тези две положения трябва да пазите, за да създадете помежду си взаимни отношения на почит и уважение. Много хора нямат почит и уважение нито към себе си, нито към другите. Първо човек трябва да има почит към себе си, към своето висше съзнание, към душата си, а тогава и към другите, т.е. към окръжаващите. Когато имате котка в дома си, какво правите с нея? Хващате я за ушите, за опашката, милвате я и тя ту се сърди, иска да ви одраска, ту се примирява. Обаче ако постъпите с човека, както с котката, той ще се обиди. Затова, когато дойдете до човека, вие няма да изразите любовта си към него, както към котката. Любовта към котката и любовта към човека се различават. Любовта към човека почива на строго определени математически отношения. Ако двама души, които се обичат, спазват тия отношения, между тях ще настъпи хармония. Днес, като се срещнат двама души, единият от тях ще си помисли: „Аз съм по-учен“; или: „Аз съм по-висок, по-богат“ и т.н. В отговор на това другият ще си помисли: „Аз пък съм по-умен“, или по-добър, или по-дебел и т.н. Вследствие на тия сравнения, между двамата ще се роди една вътрешна борба, едно състезание, което ще развали отношенията им.

Питам: На какво се дължи дисхармонията в отношенията на съвременните хора? Тя се дължи на факта, че те поставят любовта си на почва на знание, на богатство и т.н. Едно трябва да имате предвид: Любовта е строго определен закон, който не зависи от никакви социални отношения. Той може да се опита. Нито учението, нито силата, нито богатството могат да задържат любовта. Това виждате на всяка стъпка в живота. Покажете един човек, който, като има сила, знание или богатства, да е щастлив. Мнозина мислят, че като влязат в живота, Любовта ще направи изключение за тях. Не, Любовта за никого не прави изключения. Всеки човек в живота е обикновена запетая, турена на своето място. Запетаята е знак за малка почивка, но често тази запетая може да бъде турена там, дето няма нужда от почивка. Най-малката любов на физическия свят представя най-малката почивка, да поеме човек малко въздух, след като се е уморил. Или най-малкото впечатление, което човек получава на физическия свят, представя най-малката любов.

Сега, като ви говоря за новите възгледи на живота, ни най-малко нямам предвид моментално да ликвидирате със старото, т.е. да го разрушите. Старото ще остане за тор, върху който ще садите новото. Върху старото дърво ще присаждате нови клончета. Тъй щото, вие трябва да изучавате как се садят, как се присаждат новите семена и новите присадки. Ако речете изведнъж да разрушите старото, вие ще спънете своята еволюция. Как ще отхвърлите старото, което е израз на миналата деятелност на толкова велики, гениални хора? Великите хора са израз на деятелността на цялото човечество. За да се роди един велик човек на земята, множество монади от духовния свят трябва да се съединят на едно място и да отправят към него своята деятелност и сила. Както дървото чрез плода си изпраща свой посланик в друго някое дърво, така безброй възвишени монади или души, като действат колективно, изпращат, т.е. съсредоточават своята интелигентност към един човек или към един учител на земята, и той става велик. В това отношение, всеки човек, колкото обикновен да е, представя колективитет от души. Като знаете това, всеки трябва съзнателно да работи върху себе си, защото и на него ще дойде ред да влезе в това колело. За всеки ще дойде определеното време, да се запали. За тази цел той трябва да приготви в себе си нужното количество огън. Този огън се подклажда от опитностите, които човек събира. Без тези опитности,нищо не може да се постигне. Какво правите вие? Като видите една запалена свещ, искате и вие да се запалите. Не бързайте! Като се движи колелото, ще дойде ред и до вас. До това време, обаче, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Кой министър в България или в друга някоя държава не е получил кръст вместо венец? В това отношение всеки човек го очаква затвор, вътре или вън от него. Нима римляните и евреите не въздигнаха кръст за Христа? Съвременните християнски народи въздигнаха много църкви в името на Христа, но Христос не е в тях. Много време се изисква още, докато хората дадат място на Божественото, на великото в себе си. Докато дойде това време, хората трябва да работят върху себе си, да създават правилни, чисти връзки помежду си, които да почиват на закона на свободата, а не на насилието. Връзвайте се, без да се връзвате! Ограничавайте се, без да се ограничавате! С други думи казано: Когато правите капан за другите или за себе си, оставете две врати свободни в него, та като влезете през едната, да излезете през другата. Тогава и мишката, като влезе през едната врата и изяде пастърмицата, ще намери втората врата отворена и ще излезе през нея. А вие, като видите, че пастърмицата е изядена, бъдете доволни, че мишката е постъпила умно.

Сега, като говоря за любовта, трябва да ви кажа, че любовта ограничава. И който люби, и когото любят, и двамата се ограничават. Например, търговецът люби парите, и затова ходи, търси, обикаля тук-там да купи по-евтина, по-добра стока, с което губи голяма част от времето си. Но и онзи, когото любят, очаква да получи нещо и с това губи времето си. Значи от страна и на двамата има загуба. Ако тази загуба не се поправи, явява се кармата. Тъй че кармата е резултат на нехармоничната проява на любовта между хората. Докато в любовта на хората няма хармония, кармата между тях ще се увеличава, ще натежава все повече и повече. Ако възлюбеният не дойде точно на определеното време, веднага го питат: „Защо не дойде на време?“ Тъй щото, при днешните разбирания, при днешното развитие на хората, и онези, които любят, и онези, които ги любят, взаимно се ограничават.

Съвременните хора искат да се освободят от тези ограничения, но затова се изисква нова философия на живота, ново разрешаване на социалните въпроси. Ако не се домогнете до новата философия, ще дойдат много повече юлари и остени от тия, които днес имате. Какво ново ще научите, ако господарят ви всеки ден ви туря по 100 юлара и по 100 остена? Все ще научите нещо ново. Юларът и остенът представят страдания, изпитания, през които човек непременно трябва да мине, за да може съзнанието му да се дигне на по-високо стъпало. Сегашното положение на човека е временно, преходно, но за да мине този период, той трябва да прави усилия, чрез които да трансформира силите на съзнанието си, да премине сегашните граници, сегашните ограничения. Ако без тези усилия мислите да оправите работите си, вие се лъжете. Временно може да ги оправите, но после ще ги объркате два пъти повече,отколкото по-рано. Ако работите съзнателно върху себе си, вие ще разрешите въпросите на живота си прямо, без никакви заобикалки. При това разрешаване на въпросите, вие ще придобиете нова светлина, нови разбирания за живота. Ако при сегашните знания ви дам някои окултни закони или правила, вие едва ли бихте издържали на тях. Ще кажете, че се наемате да ги приложите, че ще бъдете изправни към тях. Не, новите знания изискват нови мехове. Иначе много от вашите мехове ще се пропукат тук-там, и едни ще започнат да се оплакват от главоболие, други – от стомах, трети – от корем и т.н. Когато висшата енергия на тези окултни истини проникне във вашата нервна система, тя ще произведе цяла пертурбация. И ако не сте във връзка с великия Божествен закон да ви помага, тя би ви стопила. Затова, именно, окултният ученик трябва дълго време да се приготовлява, да стъпи самостоятелно на краката си. Този приготовителен период подразбира усилване на неговите вибрации, докато придобие по-голяма издръжливост. Тази е причината, поради която окултното знание, окултната светлина не се дава на ученика, докато той не се кали. Това знание е сила, която може да разруши организма на онзи, който не е подготвен за нея. Затова, именно, ученикът трябва да започне от най-малките опити, за да кали своята нервна система. За тази цел ученикът първо се поставя на скара, със средна температура около 30 градуса. После температурата се увеличава, докато стигне до 4000–5000. Всеки ученик ще провери доколко може да издържи. Който издържи до 400, той е олово, защото оловото се топи приблизително при тази температура. Който се топи около 1000, той е желязо. Ако някой се топи около 1800, той е платина. Колкото повече издържите, толкова по-големи знания ще придобиете. Знаете ли, всеки за себе си, доколко градуса най-много може да издържа? Опитвали ли сте при колко градуса може да се топите, без да изгорите? В този случай алхимията има предвид да стопи твърдото, упоритото в човека, без да го изгори. Ако по някакъв начин можем да стопим въглена, ние ще го превърнем от едно състояние в друго, ще го трансформираме; обаче ако го изгорим, имаме съвсем друг процес.

Сега, като говоря за силата на окултната наука, с това не искам да ви плаша, но обръщам вниманието ви да бъдете смели. Всички напреднали същества са минали по този път, и вие трябва да минете по него. Той е най-лесният път. Неговите методи са сложни, но пътят е прав, лесен. Затова работете и мислете. Мислете главно върху двете положения на любовта: да любиш и да те любят. Задайте си въпроса, кога и как се е родило желанието в човека да люби и да го любят. Според вашите разбирания, как мислите, кога са се явили в съзнанието на човека тези две положения? За да си отговорите на този въпрос, направете следния опит: когато сте сит, когато сте се нахранили добре, вземете една красива череша и я погледайте малко. Докато сте сити, вие ще се любувате на красивата череша, но щом започнете да огладнявате, в съзнанието ви се заражда някакво желание да изядете своята любима череша. Като правите опита, наблюдавайте промените, които стават в съзнанието ви. Сега има череши, затова всички можете да направите този опит. Когато сте сити, вземете по една или пет хубави череши и дръжте ги пред себе си. В това време вие любите. Като започнете да огладнявате, вие ще гледате на черешите с друго око, с желание да ги изядете. В този момент в съзнанието ви се заражда желание черешите да ви любят. Интересно е човек да наблюдава тези тънки промени, които стават в неговото съзнание. Значи, който люби, той ще бъде погълнат. В последния случай черешата любеше човека и затова той я погълна. Такъв е законът. Това показва, че силата е в малкото, а не в голямото. Като направите този опит, вие ще се натъкнете на интересни заключения, ще видите как се извършват процесите в съзнанието. Обаче за да придобиете верни изводи, вие трябва да бъдете съвършено спокойни.

И тъй, работете спокойно и не се смущавайте, че някои неща, било между вас, или в самите вас, не са още изгладени. Има много методи за изглаждане на нещата. Когато художникът на прави някаква погрешка, той вземи четката и заличава погрешката. Когато писарят направи някаква погрешка, той взима гумата и изтрива с нея погрешката. Заличаването, изтриването на погрешките са външни методи, но когато дойде въпрос да се изправят погрешките в съзнанието на човека, там вече има съвсем други методи. Всека външна погрешка е преди всичко погрешка в съзнанието на човека. Които разбира законите, той ще изправи погрешките си чрез трансформиране на съзнанието. Този е един от най-мъчните методи за приложение. Всичко се крие в съзнанието на човека, затова, именно, оттам трябва да започнете работата върху себе си.

Чистене на съзнанието тази е задачата на ученика. За тази цел са посочени два главни метода: чрез филтриране и чрез дестилация. Да чистите съзнанието си, това значи да трансформирате съзнанието си, да мине от по-ниско в по-високо състояние.

Лекция от Учителя, държана на 17 май 1922 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help