Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Христа разпят

Защото решил бях да не зная между вас нищо друго освен Исуса Христа и Него разпят.(I Кор. 2:2) Стихът повидимому сам по себе си е ясен. Кой не знае разпятието Христово? В православната църква през страстната седмица постоянно изнасят Христа разпят, цветя хвърлят, китки хвърлят; евангелистите говорят за Христа разпят; всички знаят, че Христос е разпнат. Но това знание за Христа прилича на онзи гладен българин, който като минавал покрай една турска гостилница, имал само сух хляб, слагал го на парата на всяка една тенджера и казвал: „Слава Богу, похапнах си от всичко“. Ние сме достигнали до една фаза на развитие, в която ни трябва нещо по-съществено. Не трябва да си правим илюзия, че храната, която имаме, е съществена. Съвременните културни хора, ако ги питате, ще кажат, че те живеят най-културен живот. Обаче, ако разгънете тоя живот и сравните тази култура, ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата, нито във философията. Туй не е много казано. Аз сега принципно говоря по въпроса. Че не е култура, това показват страданията и болестите, които съществуват. Днес има толкова много болести в света, че лекарите не знаят как да ги кръщават, болести, които разяждат удовете на човешкия организъм. Едва ли ще намерите в съвременния свят човек здрав, на когото или белите дробове, или мускулите, или стомахът, или мозъкът, или нервната система да не са заболели. И всички тия болни хора са професори, проповедници, министри, началници, всички те управляват света. И питам: може ли болни хора да управляват, да дават тон и направление на културата? А нас, на първо място, ни трябват хора здрави.

Сега Павел казва, че той решил да не знае нищо друго освен Христа разпет. Той употребява тази дума в малко по-друго значение. Когато човек разпъне в себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши действия и даде ход на всичко възвишено и благородно в най-висок смисъл – това е да познаем Христа Разпятаго. А според мен това значи да сложим Любовта в нейната нова форма, както сега се е появила, като един нов, велик закон в живота, който иде да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите, като панацея, и хората са я вземали в малки хапчета, само когато ги е болял коремът, слагали са я като едно лекарство на краката, при някои малки болести се е прилагала. Но досега хората не са приложили Любовта. Казват: „Тази Любов е неприложима“. Че е неприложима, старите казват на младите: „Едно време ние имахме любов като вас, идеалисти бяхме, идеално мислехме, идеално любехме, но видяхме, че светът не може да бъде идеален, това, „идеалната любов“, е за другия свят, в този свят ще живеем материалистически“. А материалистическото разбиране какво е? Материалистическото разбиране на нещата е това, от което сега се зараждат всички страдания, и когото и да питате, всички съзнават, че страдат от нещо, всички са недоволни: в мислите им има недоволство, в желанията им има недоволство, в действията – също. И ако попитате съвременните хора за това, ще ви дадат много отговори. Някои ще кажат, че причините им са чисто социални: хляб нямало. Хляб няма, но защо няма? – Понеже хората не са го разпределили по равно. От невидимия свят има изпратен достатъчно хляб. Някои казват: „Въздухът е нечист“. Въздух има достатъчно, но ние сме затворени в такива тъмни и задушни здания! Богатите хора са добре в това отношение, те дишат много въздух, но има кантори, където никаква светлина не прониква. Такива здания има в големите европейски градове, даже и тук, в София. И ако един човек живее в такова здание 10-на години, той ще почувства влиянието на тази атмосфера. Туй е във физическо отношение. Като дойдем до религиозната култура, и в нашите религиозни стаи има такива, където слънчева светлина не влиза, където светлина никак не прониква. И там има светлина – на свещи, но светлината на свещите не е идеална. Е, питам, на тази светлина може ли да зреят плодовете? – Не. Те не зреят! Плодовете и всичко на земята зрее само на слънчевата светлина. И всичко възвишено и благородно в човешката душа може да зрее само при лъчите, при Божествената светлина на великата Любов, която се проявява от този велик закон! Любовта на това велико слънце, което озарява целия космос, трябва да грее и в нас. Понеже Господ е заповядал на всички ангели да разтворят всички прозорци на невидимия свят, тази светлина ще блесне и всички хора трябва да излязат на това слънце. А сегашните хора казват: „Не излизайте, ще слънчасате – не ви трябва това учение, не му е дошло времето!“ – Като излезете на това ново слънце, най-първо ще се разболеете. Питам ви аз: коя жена, като чисти, не вдига прах? Коя жена, като пере своите дрехи, не размътва водата? Кой е онзи, който, като боядисва къщата, не си напръсква малко дрехите? Но какво показва това? – Това показва, че той работи. Трябва ли тия външни спънки да ни спънат, за да не вървим към целта? Но нима на онзи пътник, който върви по пътя, няма да се скъсат обущата? Той по пътя ще срещне много мъчнотии, но целта трябва да се постигне!

Павел казва: „Когато говоря между вас, аз не искам да зная нищо друго освен Христа разпет – тази е моята цел“. Като служат всички на този Христос, надпреварват се да казват: „У нас е правото учение“. Но ако влезете, ще намерите Христовата Любов, сложена в стъкленица като панацея: „Ако си при нас, ти можеш да имаш тази любов, но ако си вън от нас, ни капка не даваме“. – Любовта държат в тия малки шишета. Православната църква казва: „Ако дойдете при нас, ще имате всичката любов в тия шишета“. Евангелистите казват същото, мохамеданите – същото. Всички си имат шишета. Божията Любов в шишета не се държи! Тази Любов, както ние я разбираме, прониква цялото пространство, защото пространството и времето според нашето схващане – това е нещо живо. Целият космос е едно живо същество, в което ние живеем и се движим. И тогава този космос може да бъде и безграничен, и граничен, и велик, и малък: това е свойство на вечното, да произвежда, каквито форми иска. Сега за тия разсъждения ние трябва да имаме един светъл ум, за да схванем Божественото. Често учениците от по-горните класове, когато дойде учителят и казва: „a1, a2, a3“, тия три степени може да ги обясним по три разни начина. Какво означава a в първа степен? Да допуснем, че то е едно живо същество, a в първа степен е един човек, който се движи по права линия и правата линия, която има само дължина без никаква ширина и дебелина. Питам, как ще определите такава една линия? Тя е математическа линия, има само дължина. А пък a във втора степен означава: това същество е намерило друго същество и двете се движат в прав ъгъл на себе си и образуват плоскост. Следователно на тази линия се прилага и широчина. После има дължина и широчина, но няма дебелина. Е, как ще си представите един свят, който има дължина и широчина, но няма дебелина? И тогава a3 показва, че цялата плоскост, движена пак в прав ъгъл на себе си, образува куба. Това a е минало пак през три степени: по права линия; то е придобило дължина в прав ъгъл на себе си и е образувало плоскостта и придобило широчина; по прав ъгъл на плоскостта е образувало куба, придобило е дебелина. И така, сегашните хора са a3 – са един куб. Като разтворите куба, вие ще образувате човешкия кръст. Следователно кръстът не е нищо друго, освен разтворен куб, за да стане проветрение. А разтварянето на куба означава цъфтене в Природата. Всяка пъпка е разтворен куб, за да се прояви новото съдържание, а като се прояви новото съдържание отвътре, да може то да приеме и небесното съдържание, понеже в света има две течения: едното от центъра на земята, а другото от центъра на слънцето.

Павел казва: „Исках да зная само Христа разпят между вас“. Как бихте си го представили вие този Христос? В една тукашна школа и на Запад често казват: „Бог е светлина“. Аз казвам: Бог не е светлина! И на пръв поглед, като казвам, че Бог не е светлина, ще кажат: „Той отрича Бога“. Когато някой ваятел извае някоя статуя, той статуята ли е? И когато някой богомолец запали една свещ, той свещта ли е? Писанието казва тъй: „И рече Бог – и стана светлина“. Значи Словото изказано произвело светлина. Следователно Бог може ли да бъде светлина? Не! Светлината е проявлението на Бога. И вие като казвате: „Бог е светлина“, във вашия ум тя ще произведе съвсем друг резултат. Тази светлина, която иде отгоре, е минала през няколко степени. За да разберете правия смисъл на светлината, трябва да я върнете назад до онова същество, която я е създало, т.е. до първоначалното Слово, което е казало: „Да бъде светлина“. И законът е верен: когато някой ученик се е занимавал с някоя трудна задача, първоначално има смътни понятия за нея, тази задача му е трудна, но след като помисли дълго време и разбере съотношението на елементите в задачата, една малка светлина се появява. Следователно всякога, когато Словото стане разумно вътре в нашия мозък, когато Словото стане разумно в нашето сърце и в нашата душа – светлината се явява като един резултат. Значи Бог е казал: „Светлина да бъде в този ум, светлина да бъде в това сърце, светлина да бъде в тази душа“, и бива светлина. И какви са резултатите на светлината? Най-първо тази светлина ще произведе буря, ветрове, дъжд, ураган, цял един катаклизъм, и след като образува своя почва, тази светлина ще произведе златни плодове, реки, извори, а чрез тия плодове ние ще познаем качествата на светлината. Защото всичките плодове еднакви ли са? Аз бих попитал който и да е ботаник: ако светлината, която произтича от своя извор, е една и съща, ако вибрациите са едни и същи, как тъй ябълката да има един вкус, а крушата друг? Как става това? Ще кажете: „Тъй го наредил Господ“. Тъй говорят религиозните хора, но учените хора не могат да говорят тъй. Този Господ, за Когото ние говорим, той е Господ на Любовта. И като произнесем думата „Любов“, цялото ни битие трябва да почувства едно трептение, една велика радост да се появи в сърцата. А като кажем: „Бог е Мъдрост“, в твоя ум пак по същия начин трябва да изпъкнат най-великите мисли.

Каква е била задачата на Христа на земята? Задачата му е била да изяви Бога като Любов и като Мъдрост. Да го изяви външно и освен това да даде методите и начините как да се приложат Любовта и Мъдростта. Всичките растения си имат методи, а ние, съвременните хора, които искаме да подобрим своя живот, нямаме такива методи. Ще изучаваме техните методи, с които те създават своите сладки плодове, и само тогава ще подобрим живота си, ще изучаваме как употребяват те и светлината за същата цел. Някой казва: „Искам да бъда добър“. – Изучавай черешата, изучавай гроздето, смокинята и много други растения, да видиш по кой начин те правят плодовете си сладки. А ние, хората, казваме тъй: „Господ ще ги направи“. Не се самозаблуждавайте! Бащата всичко може да даде на своя син и учителят всичко може да даде, но учителят и бащата за своя син не могат да учат. Бащата и учителят всичко могат да дадат на своя син, но не могат да ядат за него. Ако аз ям за сина си, аз ще взема силата, а вие нищо няма да се ползвате. Когато се храните, вие сами ще ядете, това е необходим закон! И сегашните хора искат да ни научат да мислим за други умове. Не, не! Грехота е за нас да не мислим, грехота е за нас да не действаме. Но когато кажем, че трябва да ядем, трябва да знаем какво да ядем; когато кажем, че трябва да мислим, трябва да знаем какво да мислим; когато кажем, че трябва да чувстваме, трябва да знаем какво да чувстваме.

Сега аз ще ви приведа един разказ, който съм разправял на някои свои приятели, но сега ще изясня вътрешното съдържание на разказа. Той се отнася за един индуски адепт или учител в Индия. Тъй го наричам аз: Тагор-Бил-Ра, знаменит учител на една школа, служител на един от видните индуски храмове. Посветен, според своето звание той трябвало да прекара живота си в девственост, за да завърши напълно цикъла на своето самоусъвършенстване – т.е. да се не жени. Обаче една млада мома, жрица на храма, се влюбва в него. Той не обръщал внимание на нея, но след дълги години тя му казала така: ако аз дойда при тебе и приложа любовта с тебе заедно, ти по-скоро ще завършиш своето самоусъвършенстване. Най-после той повярвал на това и се влюбил в нея, но в момента, когато той се влюбил, тя го разлюбила.

Сега ще оставя втората половина на разказа, после ще го разправя. В гнева си, че тя го спира в пътя на неговата еволюция, той я проклева и тя се превръща в змия, и той казал: „И като змия от този храм никога да не излезеш вече“. Защо тя го е разлюбила? Тя се е влюбила в едного от учениците на Тагор-Бил-Ра. Този адепт се спира в своя живот, умира, 500 години се минават. – Сега това е разказ, легенда, не го вземайте буквално, разсъждавайте върху него, то е само един разказ, за да обясня един принцип. Той се преражда като лорд в Англия – името му като лорд няма да кажа какво е, ще го замълча, казвам само първото име, – обаче този първият ученик, който е съблазнил и едновременно изпитал тази жрица, и той се преражда като англичанка, и така става, че Тагор-Бил-Ра се оженва за този ученик. Отива след 500 години на разходка в Индия и в него се заражда желание да изучава индуските храмове, да изследва някои възпоминания. И като идва в този храм, в който той претърпял своето нещастие, усеща, че го побиват някакви тръпки, и когато се разхождал в зданието, от невидено идва една змия, ухапва жена му и тя моментално умира. Питам ви сега: защо змията ухапала жена му? Тази змия е същата жрица! Тази жена казва: „Ти спъна и мен, спъна и него“. Той разбрал закона, снел проклятието си и тя приела своята първа форма, и започнала наново своята еволюция.

Мнозина от вас тръгвате като тази жрица да намерите Христа, влюбвате се в него и казвате: „Господи, ако Ти ни позволиш да влезем в Твоето царство, ще успее учението ти“. Но след като влезете, съблазнят ви учениците на Тагор-Бил-Ра. Няма днес проповедник или свещеник, който да не е съблазнен от едного от учениците на Тагор-Бил-Ра. Като казвам „няма нито един“, не го считайте, че е крайност, то е хиперболично твърдение. Българите казват тъй: „Яйце да хвърлиш, няма място къде да падне“. То е израз. Не го вземайте в математически смисъл, за хиляди яйца има място къде да паднат, ама думата е тъй. Турците казват: „Персинги лаф гелсън“, т.е. на думата ни приляга, тъй да дойде. Следователно, когато вие тръгнете в този път, не трябва да се съблазнявате. Съблазните ли се, 500 години ще бъдете затворени като змията в някой храм. Някои казват: „Да умра в църквата“. Тази жрица, и тя е умряла в тази пагода, но като змия. Някои казват: „Да го затворят в храма“. Може да ви затворят като змия, но не си правете илюзия, че ако те заровят в църква, ще бъдеш в рая. Тук се иска един свят живот, на Божията Любов, въодушевен от тази велика Божия Любов, да знаеш, че във всеки даден момент ти изпълняваш волята Божия. И сегашните хора, като почнат да умират, нареждат: „Еди-как ще ме облечете, еди-кой си свещеник, еди-какъв си ковчег, еди-кое си място!“ Много хубаво, отлично е това, но това не е Христовото учение, това не е учение на Любовта. Това е един стар езически култ. Тогава и още по-великолепно са се погребвали. Тогава по какво се отличаваме ние от езичниците? „Те са езичници.“ Много добре, езическите народи се погребвали по този начин, ама ние, християните, по кой начин се погребваме? – По същия начин. „Ние вярваме в Христа.“ – Да, вие сте хора, които вярвате в гробища, в паметници, казвате: „Хем като умра, да ми четете много молитви, да не ме оставите без помощ“. Тъй са го правили езическите народи и тия обичаи са минали в съвременния свят. Не са лоши тия работи, те са добри, но ще бъде смешно за онази пеперуда, която се е превърнала от гъсеница в пеперуда, да спазва своите навици на гъсеница. Нейният начин за ходене, нейният начин за ядене е диаметрално противоположен на този на един червей. И когато рибата се превърне на човек, този човек ще се различава диаметрално от рибата. Сега не трябва да казваме: „Ти си християнин, превърнал ли си се, имаш ли хриле, от риба си станал човек, имаш ли дихателни дробове?“ – Нямам. „Ама аз мисля, че съм човек.“ Тогава пак ще ви приведа онзи смешен разказ за американеца, който излекувал един болен. – В Америка стават чудесии: може да лекуват хората от далече, без никакви церове. Тъй, само с мисъл ги лекуват. Някой богат човек си счупил крака, явява се един доктор и му казва: „Ще мислиш, че твоят крак не е счупен, ще мислиш ден, два, три и твоят крак ще се намести“, дал му всички правила. И действително кракът му се наместил. Явява се докторът и казва: „Господине, аз ти направих една голяма услуга, ще ми платиш и богато ще ми платиш“. – „Да, господине, колко искаш, ще ти платя, 500 долари ще ти платя. Мисли, че имаш 500 долара, мисли, мисли и ще имаш всичките долари.“ Има разлика между „мислене“ и „мислене“. Ако мисля за 500,000 долари, няма да дойдат така. В Любовта има един начин, за който ще ви говоря. Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашия ум и сърце. Тия методи не се преподават тук. Аз общо говоря, но за християнския свят трябва да има училища като сегашните, в които да се преподават тия методи. И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, знание и т.н. Това са методи, които трябва да знаете! И тогава ще дойде някой и ще каже: „Има по-лесен начин от този. – Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен, ти и домът ти“. Сиреч, като този американец: „Повярвай и ще имаш парите“. Повярвай? Трябва да имаш начини, за да повярваш. Трябва да стане в тебе един вътрешен преврат. Не можеш да повярваш, докато нямаш Любов! Първото нещо е Любовта! Първият закон, с който започва животът, е Любовта. Следователно малките деца, животните знаят до известна степен как да превърнат тази Любов. И някои ученици Христови казваха: „Придай ни вяра“. Има начини, чрез които може да се превърне Любовта във вяра, и след като се превърне и дойде истината, вярата ще се превърне в знание, а като дойде знанието, ще дойде разумното слово, ще дойде светлината. А дойде ли тя във физическия свят, ще ви помогне. Защото има две течения: когато дойде Божията Любов отгоре, непременно ще дойде противоположното течение отдолу. И следователно според тази наука, която поддържаме, има две течения: едното от безграничното, което постоянно се смалява и слиза към човека; а другото, както съвременната наука казва, човек е произлязъл от малка микроскопична клетка. Едното – малкото течение, което се възраства, става велико, а другото – великото, става малко. Тия две течения, като дойдат в съприкосновение, в това вътрешно налягане, тогава – който разбира този закон – се зараждат всички велики добродетели и способности на човешката душа. Сега във вашия ум ще кажете: „Тази работа е необяснима“. Необяснима е, разбира се. Само онзи, който дълго е проучвал, който е правил хиляди опити, той може да разбере дълбокото значение на онези велики стихове и изречения в Писанието, където Христос казва: „Ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в мене, каквото поискате, ще ви бъде, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и тогава ще ви се изявя“. Едно семенце, което е паднало на земята, след време то се проявява, цъфнува и завързва.

Сега Павел казва: „Реших да не зная нищо друго освен Христа разпет“. А на нов език казано, това значи: той решил да знае само великия закон на Любовта, който внася всичко вътре в човешката душа. Защото Христос представлява този великия закон на Любовта. Само онзи, който е пълен с Божествена Любов, той може да бъде разпет. Вашият идеал е да се жертвате. Само богатият може да се жертва. И Павел казва на друго място: „Този, който беше богат горе, реши да осиромашее и слезе между нас, да вземе човешки образ, за да помогне на своите братя чрез онази Любов, която имаше, да им даде тази Любов, да ги свърже с Бога“, т.е. с Любовта. И Христос спасява хората само по този начин, като ги свързва с Любовта. Сегашните хора казват: „Да се любим“. Е, хубаво, знаеш ли да правиш възли от Любовта? Вземете тези, които правят електрически инсталации, някой път като изгори шнурът в инсталацията, който не разбира, не знае къде е повредата. Аз видях един, когато поправяше една такава повреда, изведнъж намери погрешката, взе едната жичка и другата, съедини двата тока. Значи трябва да има една малка жичка, която да съедини твоето сърце с Божието сърце, или една жица, което да съедини твоето сърце с Христовото сърце. И кой може да направи тази инсталация? Само Христос е, който може да я направи. Разбирате ли? Само Христос е, който може да сложи тия жички, да свърже хората с Бога. Само той знае това изкуство. И дълго време вие трябва да се учите при него. И аз следя сега хората, които вървят в новото учение и в старото учение, и във всички църкви, много добре започват. Започват с любовта, а свършват без любов. И съм забелязал това като факт в църквите: в една евангелска църква един проповедник, като проповядвал 10 години все върху едни и същи въпроси: спасение, покаяние, това, онова, и всички слушатели почнали да спят вече, и той усетил, че те са разбрали всичко. И когато идвал някой друг, проповедникът съсредоточавал цялото си внимание върху него, като че публиката е той. А другите не го слушат, защото са преситени от безсмислени работи. Проповедникът говори за спасение, а той сам не е спасен; говори за милосърдие, а той сам не е милосърд; говори за самопожертване, а той сам не се жертва; говори, че когато някой умре, не трябва да се плаче, но като умре жена му или детето му, той пръв заплаква. Хората проповядват неща, които не прилагат. И казват: „Опасно е новото учение, то разрушава обществото“. Онези войници, които отиват на бойното поле, как се връщат? Отиват с китки, с музика и цветя, но се връщат кой със счупена ръка, кой със счупени крака и на всички тия хора им сложат по един кръст, защото за отечеството са дали жертва. И от тази жертва вашият народ колко се е повдигнал?

И всички ще кажат: „Извършиха волята Божия“. Не извършиха нищо! От 8000 години насам човек върши своята воля и затова Бог казва на смъртта: „Ти постоянно ще възпитаваш тия непослушни деца“. И какво прави тя? Тя ни възпитава днес. И ако вие ме питате: докога ще умираме? – В деня, в който решите да приложите закона на Божията Любов, смъртта ще остави всинца ви и ще каже: „Оставям ви свободни да идете при баща си“. И като ме срещнете, няма да ме питате: „Може ли това да бъде?“ – Може, може. Има хора, които вече не умират. И в България има предание, че като са заравяли някои, после потърсят ги в гроба, няма ги. Казват: „Той не стои в гроба, понеже е възкръснал“. Ще каже някой: „Това е мистификация“. Може да бъде мистификация, излязъл е от гроба. Има хора, които не умират. И ако вие всички повярвате, няма да умирате. Ангел Божи ще слезе, ще отвали камъка и ще ви извади, но се изисква вяра в живата Любов, иска се вяра, непреодолима вяра в Любовта, която да погълне всичката наша омраза. Разбирате ли какво значи омраза? Ние ще се борим с нея. Аз говоря за Любовта, която може да стопи всичките прегради, които днес съществуват в нас. Това е Любов. Ако твоята любов не може да разруши всичките прегради, ако ти не си в състояние за Бога да повдигнеш, с един замах да отрежеш седемте глави на този демон, няма да се проникнеш от Божествената Любов. Чакаш и казваш: „Дъщеря ми да се нареди, мъж ми да се нареди и тогава ще служа на Господа“. Никога няма да се наредите вие! От 8000 години все по този начин се нареждате, но вътре в нас, в нашия ум, в нашето сърце, в нашата душа трябва да стане един прелом, таен прелом, да приложим това учение за себе си, и като го приложим и опитаме неговата сила, тогава всички ще почнем правилно да живеем.

„Решил бях – казва Павел – между вас“, между кои? – Между вас, които се карате, вие, които враждувате, които спорите и всеки един от вас иска да бъде пръв, решил бях нищо друго да не слушам, да не зная вашите спорове, а само едно искам да зная – само Христа разпет, само Любовта искам да зная. Ако идете в съвременна някоя църква, където проповедникът е даровит, той, като слезе от амвона и ако вие сте един интелигентен човек, ще ви каже: „Жалко ми е, че тия хора не са интелигентни, не ме разбират“. Ако някой съвременен музикант свири и ако вие сте музикант като него, той ще ви каже: „Публиката не разбира от моето свирене, не разбира от музика, но няма какво да се прави, ще се свири, ще внасяме култура“. Ако е някой свещеник, който хубаво е служил, а публиката е вдигала шум, и ако има друг някой свещеник, който знае да служи като него, той ще каже: „Употребих най-големите усилия, но не разбират“. Защо не разбират? Любов нямат. И действително Любовта контролира ума на човека. Да ви го докажа ли това? Аз ще ви го докажа с много силни аргументи. Най-слабия аргумент ще взема: имате дъщеря, която много говори, и казвате: „Дъщеря ми много бъбри“. Но тя се влюби в някого и веднага става мълчалива. Казвате: „Дъщеря ми поумняла“. Казвам: радвам се, че е поумняла. Новото слънце я стоплило и тя почнала да мисли, и ако никой не откъсне това Божествено цвете, тя може да се домогне до някои Божествени знания. Но когато младото момиче намери Божественото слънце, ще дойде някоя стара баба, ще бутне тази пъпка, ще дойде друга баба и тя ще бутне, и тъй, една по една, капват пъпките и тогава Любовта няма къде да действа, капне и тази пъпка и бабата казва: „Нищо, нищо, и ти стана като нас, едно време и ние бяхме като тебе, но сега и ти живей като нас“. Това е съвременното учение. На никоя баба не се позволява да бута тази пъпка, която ще цъфне, то е свещено място, не може никой да бута там, само Божествените лъчи ще бутат във всяка пъпка, докато тя се разцъфти и приеме светлината и даде този плод, който вие сами трябва да вкусите. Това казва Павел: „Решил бях да не зная нищо от тия спорове, които стават“. Сега за пример мен ме питат: „Защо тъй говориш“, т.е. за начина, по който се трансформират енергиите. Един го схванал по един начин, друг се обидил, че съм казал: операции не трябва да се правят. Принципиално говоря. Там, където Природата не е разрешила да се прави операция, не правете. Когато искате да правите една операция, питайте Природата, ако тя позволи, направете я, но там, където тя не е дала разрешение, никой лекар няма право да прави операция. Най-великият лекар е Природата, а лекарите са асистенти, те трябва да слушат своя главен лекар, и ако той позволи, нека правят операции. Аз съм за разумните операции, а не за безумните. За всяко учение и за всяка църква, която прилага своето учение, казвам: това учение съгласно ли е с Бога? Ако е съгласно, приложете го. Туй учение опитахте ли го? „Ама то е останало от нашите деди и прадеди“. Опитахте ли го? Ако на един човек остане жито от дядо му, нали той трябва да го посее, за да го опита, да го занесе на воденица, да го смели, да опита качеството на брашното? А ние го държим като една светиня и кой как дойде, кажем: „Това остана за възпоминание, ще го сложим като муска, и като идем на бойното поле, ще го носим, и докато е муската с нас, слава Богу, няма никаква опасност“. Обаче един ден смъртта те задигне въпреки муската. Я ми кажете: кой човек с муска не е умрял? Спасението не е в това.

„Решил бях – казва Павел – да не зная нищо друго освен Христа разпят“, Христос, който внася живот, радост и веселие в душата, Христос, който ще ни научи как да живеем, как да се отнасяме. Голямо изкуство е да знаем как да се отнасяме. Не е лесна работа да се живее братски. Като казвам: живейте братски и сестрински, не е лесно това учение. Мъчно е, но е учение, което може да се приложи. И приложи ли се веднъж, ще имаме едно общество, един народ, едно човечество. Тогава човек ще живее под своята смокиня и ще може да каже: „Добър е Господ, заслужава да се живее“. А сега всеки от нас, като преживее 50–60 години, ще каже: „Дотегна ми животът, няма ли да идем при Господа?“ Синът не е доволен, не е благодарен. Защо? – Бащата не е богат. И обратно, бащата е сиромах, той е недоволен от синовете. Всички са недоволни, защото всички схващат живота само материално. Всичко търсим, само не Христа разпятаго! Всичко търсим, но не и Любовта, а трябва да потърсим Любовта.

А сега, като проповядвам за Любовта, мъжът казва: „Тъй трябва да живее моята жена“, а жената каже: „Тъй трябва да живее моят мъж“. Не прилагайте това учение тъй. Аз проповядвам, но като ме слушате, да кажете: „Аз тъй ще живея“. Мъжът да каже в себе си дълбоко: „Отсега нататък аз тъй ще живея, ще направя този опит“. Жената да каже: „Аз тъй ще живея“. Синът: „Аз тъй ще живея“, дъщерята, приятелите, всички да кажат: „Аз тъй ще живея“, а не трябва да натякваме на другите, като че ние сме на правия път, а другите на кривия. Не, не, а трябва да казваме: „Аз, аз“. Съвършени трябва да бъдем. А съвършени ще бъдем само тогава, когато усвоим методите на тази Любов. Едва сега започваме с великите методи на Христовото учение. Има някои християни, които са добили тия методи. Но онези, които са сега на земята, не трябва да си правят илюзии: „За нас светиите ще се молят“. Те ще се молят и без да искаме, но ние трябва да ядем, да се учим и да работим сами. Питам: ние за Христа какво сме направили? За себе си какво сме направили? Грехота е при това благословение, което сега иде в света, един човек да остави своята душа да страда. Грехота е човек да остави своя ум, своето сърце и душа да се терзаят, да остави своята воля да се атрофира. Сега е време благоприятно и сгодно вече за нова култура. Условията на земята са трудни, аз го признавам, но ще живеете в тия условия, тъй както растението живее и постоянно се трансформира. Така и ние хората ще живеем при най-лошите условия и пак ще се трансформираме. Искам да ви кажа: вложете вяра в Любовта! В деня, в който вие повярвате, че Любовта всичко може да направи заради вас – не сегашната любов: вие тази любов не сте опитвали, вие сте опитвали предисловието, сянката само, – но в деня, в който вие повярвате в Божията Любов, във вас ще стане едно велико преобразование и вие ще кажете като слепия: „Сляп бях едно време, не виждах, но сега виждам: тази Любов в мене произведе онова, което аз искам“. И аз не искам да останете като онзи американец: двама души учени американци пътували с един трен. Единият бил вярващ, а другият безверен. И двамата спорят: единият доказва, че има Господ, а другият доказва, че няма Господ, и привеждат най-силни аргументи, да се покажат кой е по-учен. Като минавали през един мост, мостът пада и двамата се удавят. Питам: решиха ли въпроса? Въпросът по този начин не се разрешава. Когато разрешаваме този въпрос: има ли Бог или не, в трен не трябва да пътуваме, а пеш трябва да ходим, на краката си, сиреч трябва да бъдем в нашата добродетел. И единият, и другият трябва да седят върху добродетелта, и двамата трябва да бъдат искрени. Ето отличителните качества на Любовта, която аз проповядвам: всяка една дума трябва да има само един смисъл. И когато аз казвам: „Обичам“ – да няма „Повече обичам“ и „По-малко обичам“, думата „обичам“ да има само едно значение, и като кажеш: „Обичам“, да бъдеш готов това, което е вложено в думата „обич“ – в дадения случай, да го изпълниш, тъй както един чиновник изпълнява своята длъжност. И като погледнеш човека, твоят поглед да бъде установен, да знаеш, че в душата си ти си искрен, честен и нямаш никаква задна мисъл и си готов да направиш услуга. Това значи Любов. Този поглед трябва да бъде чист, лазурен, тъй както небето. То е Любов! В ръкуването ни и във всичките ни обходи тази Любов трябва да вдъхне на всинца ни доверие, че ние сме, които ходим по новото учение на Любовта. Още не сме го приложили, но, казвам, това са качествата. Щом приложим Любовта, нашите лица ще сияят и ние ще бъдем доволни от себе си. И когато тази Любов проникне във вас, вие ще почувствате една радост, тя ще ви направи силни и мощни. Тогава всички да произнесат думите: „Всичко бива чрез Христа“. Кой Христос? Не историческият Христос и не Христос на плътта, а Христос, в когото обитаваше Божият Дух, Духът на Любовта! Чрез този Дух на Любовта всичко можем да направим. И тогава ние ще кажем като Него: „Извърших всичко, за което Отец ме е пратил да извърша, изпълних Неговата воля“. Изисква се най-първо от всинца ви да изучите методите на Любовта, да изучавате Любовта, тъй както съвременните учени хора изучават светлината, нейното проявление и разлагане.

По същия начин трябва да почнем да изучаваме Любовта. Ако говорим за любовта в сегашния смисъл, раждат се много противоречия; а тази Любов има едно отлично качество: като влезе в сърцата, тя ще направи всинца ни интелигентни. Когато Любовта не се приложи правилно, тя внася тъмнина. А човек, който върви по Бога, той те обича и щом дойде при тебе, най-първо ще внесе светлина в ума ти – това трябва да бъде едно от качествата. Не внесе ли това качество: това не е Любов. И ако вие всички бяхте нагласени тъй, както аз говоря, знаете ли каква аура щеше да има тук? Но колко са далече вашите мисли, вашите желания! Като излезете оттук, ще кажете както турците: „Я има, я няма“. Ще кажете като онзи циганин: „В онзи дол я има вода, я няма“. Но аз казвам положително: В онзи дол има вода, има един богат извор, идете и вижте, един отличен извор, какъвто никога не сте виждали, и като пиете от този извор, всички болести ще изчезнат в света. И Христос е един такъв велик извор! Велик извор е Той, който изтича от Бога. И казва той: „Жива вода ще има“. Сега този Христос някои от вас сте го намерили, слушайте го, приложете учението му. Аз не казвам, че не познавате Христа, но казвам, че вие още не сте приложили учението на вашия Учител. 2000 години откак е дошъл Той, не че не го знаете, знаете го, говорил ви е, но вие не сте имали достатъчно вяра и доблест да приложите неговото учение. Вие сте казвали: „Учителю, почакай малко“. 2000 години все сте отлагали. И понеже иде последният цикъл на този живот, Христос ще каже: „Затварям училището“. Тогава?

И Павел казва: „Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа и него разпят“.

Започнете да проучавате Любовта научно, строго научно. Прилагайте всички нейни методи и всички ония отрицателни условия, които спъват нейното действие, отстранявайте ги. И аз ви казвам, че вашият Учител Христос ще ви помогне, но трябва да сте готови. Има неща добри, заложени във вас, и вие можете да успеете.

Беседа, държана на 23 април 1922 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help