Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Закон на движение

Т. м.

(Всеки ученик прочете думата, която трябваше да напише. Те са следните: „тръгни“, „хармония“, „абсолютно“, „природа“, „надявам се“, „симфония“, „постоянство“, „начало“, „ученик“, „мир“, „висина“, „кристал“, „съграждаме“, „героят“, „усърдие“, „мога“, „хубаво“, „звезда“, „светлина“, „дете“, „мълчание“, „жертвам се“, „стремеж“, „великолепно“, „Господ“, „иде“, „взаимопомощ“, „лотос“, „обичта“, „смиреномъдрие“, „топлота“, „съвършенство“, „извор“, „чистота“, „хляб“, „ведрина“, „виделина“, „обичам“ и „просветление“.)

Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам, „тръгна“. Този глагол е свързан с движението. Значи вие трябва да изучавате закона на движението.

Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детинство? Първият подтик на новороденото дете е дишането. С раждането си още, то започва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. С първата вдишка още, детето започва да плаче. Това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда. Обаче ние ще се спрем върху съзнателния живот, който сега се проявява. За да разбере този живот, човек трябва да дойде на земята.

Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи живота, да познае себе си. Това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото. Познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките, или в границите на граничното. Това не е нищо друго, освен самоопределяне. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение, или път на еволюция, през която егото, азът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства.

И тъй, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. В славянските езици думите „силен“ и „слаб“ започват с една и съща буква. Думата „слаб“ означава закон на промени. Думата „силен“ – закон на постоянните величини, т.е. на величини, които не се променят. С други думи казано: силата подразбира разширяване, а слабостта – смаляване.

Питам: От ваше гледище, какво мислихте за идването си на земята? 3ащо сте дошли на земята? Вие ще дадете различни отговори. Ще кажете: „Дошли сме на земята да станем силни, да се спасим, да познаем Бога и т.н.“ Вие ще познаете Бога, когато бъдете силни, не само външно, но и вътрешно. Ако детето няма сила да прегърне майка си и да поеме от нея мляко, ще я познае ли? Не може да я познае. Следователно във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият. Според закона на контрастите, слабостта подразбира сила. Под „слаб човек“ разбираме онзи, който се е запознал с най-малките величини, с най-малките прояви в живота.

Например, малкото дете, с раждането си още, съзнава своето безсилие, но в това безсилие се крие неговата сила.

Сега, аз ви навеждам на този закон, защото в морално отношение хората се чувстват слаби и казват: „Ние сме слаби, имаме пороци, ограничени сме, не можем да вървим в духовния път“. Това показва, че в духовно отношение вие сте малки деца, които майките им ги къпят в корита и те често вършат неморални работи. Майката трябва да се грижи за това дете ред години, да го къпе, да го храни, да го облича, да го учи, докато най-после то израсне, стане голям син или голяма дъщеря и сами започват да изкарват прехраната си. Малкото пиленце, обаче, 2–3 дена след излизането си от черупката на яйцето е способно вече само да изкарва прехраната си. Това не показва още, че човек е по-слаб от пилето, но материята, в която той е обвит, е по-гъста от тази на пилето, вследствие на което той не може сам да преодолява ограниченията, в който материята го е поставила.

Ето защо, дръжте в ума си мисълта, че каквито мъчнотии да имате, вие можете да ги преодолеете. За да не може човек да се справя с мъчнотиите си и да мисли, че е слаб, окултната наука дава две обяснения: като са слезли в гъстата материя, някои хора са забравили, че произлизат от безграничното, и не знаят, че имат сили в себе си, които трябва да развиват. Други пък, които са произлезли от граничното, са дошли до заблуждение, че всичко могат да направят, че са всесилни, вследствие на което са паднали и са изгубили и това, което са имали. Днес и едните, и другите се мислят слаби, немощни, неспособни да се справят с условията на живота, вследствие на което отпадат духом. Сега, за да се освободите от илюзиите на ума, от мисълта, че всичко знаете, задайте си въпроса, какво става днес на слънцето, и си отговорете. После, задайте си още ред въпроси: Какво става на луната? Какво става в цялата вселена? Какво представя човек? Ако някой се мисли за божество, той трябва да е готов да си отговори на тия въпроси. Божеството знае всичко. Ако не можете да си отговорите на тия и на много още въпроси, ще знаете, че като човек, вие представяте малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието.

Казвам: Като разсъждавате по този начин, вие се натъквате на въпроса за моралното развитие на човека. От окултно гледище моралните сили на човека зависят от първичната енергия в неговия организъм; индусите наричат тази енергия „прана“. Затова трябва да изучавате закона на праната. Силният ученик всякога прави повече грешки от слабия, от невежия. Формата на сегашните хора не е нищо друго, освен „прана в движение“. Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието. Сега ще ви дам едно упражнение, което ще правите три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, преди лягане.

Ръцете напред, в хоризонтално положение, с дланите надолу, към земята. Двата палеца и двата показалеца на пръстите се докосват така, че да образуват, красив триъгълник. След това, бавно разтваряне ръцете настрана, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре. Бавно свиване на ръцете до лактите; първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава от пред, а другите два пръста отзад). Тия три пръста се движат по ръба на ухото, до долната му част. При това движение, палецът върви по ръба на ухото, показалецът по задната страна на ухото, а средният пръст по предната му страна. След това ръцете се изправят напред, хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спущат надолу, при положение, върхът на палеца допрян до върха на показалеца, всяка ръка самостоятелно. Като хващате горната част на ухото си, с това ще се създаде във вас малък морален подтик. Долната част на ухото има отношение към човешкия стомах.

Като направите упражнението, ще видите какъв резултат ще имате. Ще правите упражнението, без да философствате, без да чоплите, и ще наблюдавате, като записвате какви резултати ще произведе то върху мислите, чувствата и постъпките ви. Докато всяко нещо не се опита, то не може да принесе никаква полза. Упражненията, които ви давам, ще правите, докато придобиете някакъв резултат. Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате, не получите резултат. Като казвам да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете в положението на Адам и Ева, да ядете от забранения плод само затова, защото ви се забранява.

Сега, като правите упражнението, ще пазите следните правила: ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдите си напред. През всичкото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце. Смисълът на упражнението се заключава в това, именно, умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете. Това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към астралния свят. По-горе от астралния свят не отива. Ако умът отиде в по-отвлечен свет, няма да издържи. При това упражнение, както при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате. Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин, преди или след молитва, когато сте по-добре разположени; преди обед и вечер, преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда. Ако някой от домашните ви пита какво правите, ще кажете, че се упражнявате. Обаче ако много настояват да им кажете, ще мълчите. Ако и при това положение продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най-хубавото нещо, което човек може да направи. Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо – да мълча“.

Упражненията, които давам на класа, са микроскопически. Да не очаквате от тях големи резултати и после да се разочаровате. Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици. Когато иска да нарисува нос, в първо време той поставя една отвесна линия. Тя дава илюзия на нос. После вече той туря кривите линии на носа, а най-после поставя сенките. В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни. За тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга – честни и искрени спрямо себе си. Това са състояния, присъщи на праната. Едното състояние засяга умствения свет, другото – физическия, а движението, което минава през средата, между първите две, засяга сърдечния, т.е. астралния свят. Още тази вечер, преди лягане, направете упражнението си. Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемате от животворната прана. Праната има различни състояния: тя бива физическа, сърдечна и умствена или ментална. Без прана мисъл не може да се образува; без прана чувствата не могат да се проявят и, най-после, без прана волята не може да действа.

И тъй, като казвам, че праната е причина за създаване и проявяване на мислите, чувствата и действията в човека, това не значи, че всички хора трябва да имат еднакви мисли и чувства. Всеки човек, според развитието си, ще приеме това, от което се нуждае, и ще изрази това, което може. За пример, като поставите ръцете си на долната част на ухото, някои от вас ще пожелаят мляко; други – да ядат варено жито, или орехи, или друго нещо. Най-различни неща за ядене ще минат през ума ви. Казвате: „Глупави работи са тия“. Според нас, глупави работи са само непостижимите. За пример, ние считаме глупава работа желанието на някой беден, прост човек да стане цар. За в бъдеще, след дълъг път на развитие, той може да стане цар, но днес това е немислимо. Тъй щото, кажете ли, че нещо е глупаво, ние считаме, че то днес е непостижимо. Обаче някога, в безконечността, това глупаво нещо може да се реализира, да стане постижимо. В български език буквата „Г“, с която започва думата „глупав“, има отгоре чертичка, която е знак на безконечност.

Съвременните хора са изгубили голяма част от първоначалната прана на своя организъм, вследствие на което движенията в тях са слаби. За да могат хората да се разбират, да се обичат, да учат, трептенията на движенията в тях трябва да бъдат еднакви, т.е. еднородни. Разнородните трептения на движенията в хората са причина те да се отдалечават едни от други и да не се разбират. Засега еднаквото във всички са упражненията, които ви се дават. Днес се иска от всички повече упражнения, по-малко философия. След това ще дойдете до другото положение: повече философия, по-малко упражнения. Като четохте думите, които бяхте писали за домашна работа, забеляза се, че първата половина от думите беше по-хармонична от втората. Това се дължи на една от характерните черти на българина: той започва добре, върви до едно място, дето се явяват препятствия, и после свършва зле. Дисхармонията във втората половина на думите показва, че знанието още не е станало обект на вашия ум. Вие се учите дотолкова, доколкото да се каже, че знаете нещо. Значи в ума ви има нещо, което още не е пробудено. Това непробуденото е в съзнанието ви, а именно: вие не съзнавате още, че имате условия да знаете, да бъдете силни. Да бъдете силни, това още не значи, че трябва де употребявате насилие едни върху други. Силен човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който може да се повдига, без да насилва другите. Правило е: Който насилва себе си, ще насилва и другите; който повдига себе си, ще повдига и другите.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 12 април 1922 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help