Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Двете посоки

6 лекция на I Мл. ок. клас

5.IV.1922 г.

сряда, 7 ч.в.

Тайна молитва.

Забележете, в природата: всички издънки, които израстват от земята, вървят нагоре, право перпендикулярно, отвесно растат и клоните са прави. Като почнат да остаряват тия клони, почват да се превиват. Знаете ли причините защо младото расте нагоре? То винаги е свързано с центъра на слънцето и в този стремеж застава право; но, като мине известно време и стане старо, обърне погледа си към центъра на земята, и вследствие на това прегърбва се. И всички стари дървета стават по-тежки. Сега този закон ще го видите и у младите. Той ходи винаги изправен, но като мине известна възраст, както и растенията, почва да става материалист; той почва да се прегърбва, а по същия закон неговата глава започва да мисли за центъра на земята. Смъртта не е нищо друго, освен мисъл за центъра на земята – човек там иска да живее.

Сега в школата, в която сте влезли, ще се научите да превръщате едно течение в друго. Ако не научите този закон, да променяте теченията, за пример, имате едно неприятно настроение; то е настроението на стар човек; имате едно приятно настроение, то е настроението на един добър, на един млад човек. Туй го дръжте в ума си. Всичките неприязнени мисли принадлежат само на старите. Сега да считате думата „стар“, като символ в смисъл на навици. „Стар“, като символ, означава навик, в непреривна форма навик. Сега разбира се, зло, не е че някои се стремят към центъра на земята, само че този стремеж трябва да бъде съзнателен. Рударят, който влиза в някоя мина, за да извади злато, някои скъпоценни камъни, той има за цел да ги извади на повърхността, да ги употреби. А онзи, който по невнимание падне в някоя дупка в някой кладенец, неговото положение не подхожда на положението на онзи, който съзнателно слиза. Сега, понеже сте влезнали в школата, ще размишлявате, защо често се менят вашите състояния. Отбележете си, на ден по колко пъти се менят, за една седмица. През следующата седмица ще отбележите три пъти през деня: сутрин, на обяд и вечерта, когато си лягате, колко пъти се е изменило състоянието ви през деня. Само резките промени ще отбелязвате. Да видим за 7 дни отгоре колко пъти се е променило състоянието ви: и отбелязвайте часа и минутата, преди обяд или след обяд. Сега разбрахте ли добре? Е, тогава да видим как сте го разбрали. От неделя ще почнете да отбелязвате. Вие само ще отбележите явлението, което става във вас, а причините са далече. Вие само ще наблюдавате промените, които стават вътре във вас, дълбоко във вашето съзнание. Вие съзнавате, че сте се изменили; значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате туй, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя. Защото, това, което не се изменя, то прави наблюденията. Чрез тия наблюдения, докато дойдете до вътрешното ваше състояние, което не се мени, което наблюдава другите състояния, а то само остава неизменно. Пък, който има повече време, да отбележи и времето какво е; може отвън да е ясно, облачно, дъжд, вятър ли е имало, а който няма време, може да отбележи само промените на състоянието си, вляво ли е било или вдясно. Няма да се смущавате; ще кажете: „Вляво“ или под нулата, и над нулата. Вляво е под нулата, а вдясно е над нулата. Движение към корените или движение към клонищата. Да не ви смущава вашето състояние в ляво, само най-резките промени. Ако няма такива, няма да пишете. Всички неприятни състояния са вляво, а всички приятни състояния са вдясно. Нали ще се самонаблюдавате, без да се критикувате? Защото критика в природата, това е глождене, а гложденето е качество само на гъсениците. Сега ние наричаме всички критици в туй отношение психологически гъсеници. Ще се самонаблюдаваш, ще констатираш известни факти, ще ги изложиш без никаква критика. За пример, вие направите една погрешка, казвате: „Какъв лош човек съм аз“: Ее – ти си направил две злини: една, че си я направил и не я изправяш, и после казваш, че си лош човек. Ще кажеш: погрешка имам, и тази погрешка трябва да я изправиш. Че си много лош човек, то е от лукаваго; то е едно качулче. Някой път може да кажеш, че си много добър човек; това е друго качулче.

Сега един ученик на окултната школа трябва да се научи да върви в пътя, без да го хвалят. Защото ти по един начин се укоряваш, а по друго се похваляваш. Но това нищо не помага. Укори и похвали, те са за децата. Там са на място. Когато казвам похвали и укори, кога се дават? Сега да бъда ясен, защото в моя ум седи една строго определена мисъл, без никакво колебание. Тя е следующата: Ние никога нямаме право да произнасяме своето мнение върху една картина, която не е завършена! И знаете, когато някой художник изрисува първоначално плана на своята картина, някой може да се хване за корема и ще каже: „Това художник ли е? Това са детински работи!“ Но като погледне картината, когато е вече завършена, ще каже: „Това е отлично нещо!“ И тъй той дава две мнения за една и съща картина. Чакай, когато се завърши работата, тогава дай мнението си! Ще имате търпение във вас да се завърши работата на някого; не давайте мнението си преди да е завършена работата! Туй значи да не се критикуваме.

Сега, вторият път искам да напишете по една дума. Но гледайте да не се случат по две еднакви думи. Работата ви ще бъде само една дума. Само една дума ще напишете.

С какво е започнал човешкият език? – Със съюзите е започнал. Най-първо са се образували съюзите, глаголите, местоименията, а най-после съществителните. Че туй е тъй, когато някой го хлопнат по главата; той забравя съществителните; след туй губи местоименията, изгубва глаголите и дойде до съюзите. Те не се губят. Сс-сс-сс. Змията каже ти знаеш ли как е започнала човешката реч?

Ще напишете по една дума, не каквато искате, а по една хармонична дума; дума, която обичате вие, и като я произнесете, да ви е приятно. Но Любов, няма да я пишете и добро, няма да пишете и зло и право и красота няма да пишете. Ще напишете друга дума. В българския език все ще намерите една дума. Ще пишете глаголи, съществителни, прилагателни – думи, които изразяват идеи. Ще видим дали от вашите думи може да излезе едно изречение. То е всичкото. То е закон. Да видим дали сте се хармонирали. Правим опит: вляво ли вървите или в дясно. Ще ви хванем, като дадете думите. То е първият изпит. Без да знаете ще се определите: вляво ли вървите повече или вдясно. Тъй.

(Учителят показва листа с чертаните от Него символи). Знаете ли какво е туй определение? То е движение. Какви движения стават във вас? По тия движения всички, които сте писали, това показва движението на вашите мисли. Всичко може да изчезне, но това не изчезва. Те са знаци, които съществуват в природата. Всеки един знак, накривяването на клона означава известна идея. На някои веждите са като на младо дърво, а на някои – като на старо дърво. Законът е много верен. Всякъде тия черти може да ги има. Те означават движения, какви са били теченията, какво е било положението. И, следователно, ние знаем сега оригинала, от где сте черпили; не какво е писал, ами знаем оригинала, от где е черпен и как е дошел до тази мисъл. Има много мисли, които са минали през хиляди форми. Една мисъл е минала през един мозък, два, три и т.н.

Нека имаме една тайна молитва!

Сега, ако се учите хубаво, ще ви запознаем със строежа на реките, образуванията на канарите, с природата. Да имате идейни схващания, да може да четете този език. Една трудна задача, но някои от тези символи може да ви дадат нови идеи. Пътувате някога, нямате книги да четете, като идете в гората, на някоя канара, като знаете тези символи, и ще ви бъде приятно да живеете, няма да усещате скука; а който не разбира живота. По-хубаво е да четеш някоя книга на някой поет, музикант или държавник, но нямаш тия книги.

– Без страх!

– Без тъмнина!

Ще ви дам следующия път един план на работа.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help