Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Три категории ученици

Т. м.

Има три категории ученици: слушатели, вярващи и ученици. С какво се отличава слушателят? – Със слушането. Вярващият? – С вяра. Ученикът? – С учене. Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Значи ученикът трябва първо да се научи да слуша. Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока. Съсредоточаването на ума изключва всякакво разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша и изучава. Вярата изключва всякакво съмнение. Усъмни ли се ученикът веднъж, процесът на ученето в него спира. Като придобие способността да слуша и като развие вярата си, човек може да бъде ученик. Като ученик, той се отличава със силен стремеж към придобиване на знание, основа на Мъдростта. Ученикът не се съмнява в знанието, което Учителят му преподава. Той е минал през обикновеното знание и вижда разликата, която съществува между едното и другото знание.

Когато кажат на някого, че е слушател в школата, това не трябва да го обижда. Да знаеш как да слушаш, това е едно от великите качества на човека. Да се вслушваш и да знаеш как да слушаш, това е качество на ухото. Само организираното ухо е постигнало това изкуство. Вярващият развива горната част на мозъка си, а ученикът – предната част, челото. Тъй щото, в пътя на своето развитие, ученикът се движи в три направления на своя мозък: отпред, отгоре и отзад – мястото на слушането. Ако съединим трите центъра с прави линии, ще образуваме равностранен триъгълник. Най-опасното място в човешкия мозък е задната му част: оттам идват неприятностите и нещастията в човешкия живот.

Сега се явява въпросът: какво е предназначението на човека? На този въпрос могат да се дадат различни отговори, от различни гледища, но само един от тях може напълно да ви задоволи. Това е отговорът, който може да дадем от Божествено гледище. Този отговор не прави човека индиферентен, но събужда в него подтик, импулс за нова работа – за неговото повдигане и за повдигането на ближния му. В стремежа си да изпълни своето предназначение, човек се натъква на големи препятствия, които му пречат да разбере великите истини, вложени в Божественото знание. За пример, някой дойде в школата, но не си е доспал, друг – не си е доял, трети – не могъл да си свърши сделките и т.н. Изобщо, всички хора имат спънки в живота си, големи или малки, от които не могат да се освободят. Защо? – Не знаят закона, как да се освобождават от временните безпокойства, смущения и тревоги. Тази е причината, поради която като живеят в Истината, не могат да я възприемат, както трябва. Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат Истината.

Едно от качествата на великата школа на живота – школата на Бялото Братство, или така наречената Божествена школа, е това, че тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и за нейното приложение. В една от миналите лекции говорих за спането, яденето и работата. В живота, който представя Божествено училище, човек трябва не само да спи, да яде и да работи, но да знае как да спи, как да яде и как да работи. Сънят има отношение към астралния свят, т.е. към духовния живот на човека. Човек се учи духовно само във време на сън. И ако не знае как да спи, той не може да придобие духовни знания. Който не знае как да спи, не може да бъде ученик.

Когато се казва, че човек трябва да знае как да спи, имаме предвид положението, което той взема в съня си, за да може двойникът му, при излизане от тялото, да намери своя учител, който ще му преподава. Защото духовното знание се преподава в духовния свят, а не във физическия. На земята човек повтаря, изучава и прилага това, което му е преподадено в духовния свят. Ако не можете да спите спокойно, приложете волята си, за да се научите да спите добре. Прилагайте волята си и при възпитание на тялото. Понякога мускулите ви са толкова напрегнати, че държат цялото тяло, даже и ума, в напрегнато състояние, при което нито можете да слушате, нито да възприемате. Тази напрегнатост събужда низшите мозъчни центрове и вместо да повдигнете ума и сърцето си, вие се натъквате на отрицателни мисли и чувства. След това заемате неестествено положение, лицата ви стават сериозни, строги. Това е дресировка. Лицето на ученика трябва да бъде тихо, спокойно, като че е задоволен от всичко. Няма по-красиво нещо – да видите едно отворено, чисто, естествено лице. Приятно е да видите лицето на онзи, който очаква своя любим приятел, с когото не се е виждал отдавна. Страшно е да видите лицето на човек, който е осъден на смърт и всеки ден очаква края на своя живот. Трябва ли човек сам да си подписва смъртната присъда и да придава на лицето си страшен изглед?

Често хората подлагат своите благородни мисли и чувства на смърт. Защо? – За някакво свое лошо, мрачно състояние. Благородните мисли и чувства не са виновни за вашите лоши състояния. Другаде е причината за това. Намерете причината, отстранете я и ще се успокоите. В Божествената школа абсолютно не се позволява подписване на смъртни присъди. Никой няма право да съди на смърт едно свое желание или една мисъл. Всяка мисъл, чувство и желание ще си растат и ще се развиват свободно, според Божиите закони. Който се осмели да подпише една смъртна присъда, сам се излага на страдания. Човешкото само по себе си ще отпадне, а Божественото ще пребъдва вечно. Как ще се справяте със своите отрицателни, мрачни състояния? Седнете спокойно на едно място 5–10 минути, отпуснете мускулите си, да няма никакво напрежение, и започнете да мислите за хубави, красиви неща. Представяйте си красиви картини, образи, докато придобиете добро разположение на духа. Това значи да владее човек мускулите си, т.е. да бъде господар на своето тяло.

Ученикът трябва да знае как да ходи. Много хора стъпват на петите си и удрят с тях. В това отношение те приличат на войници, които маршируват. Ако погледнете обущата, токовете им са винаги изтрити. Такова ходене прилича на трошене на камъни. Грубото ходене се отразява зле и върху красивите мисли и желания на човека. Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват обущата им. Те са много предпазливи, хитри като лисици. Те се пазят от засади. Няма защо да се страхувате от засади. Светът е устроен така, че който върви в правия път, не може да се натъква на засади. Който изпълнява Божествените закони, може да върви безопасно навсякъде. Разумните същества го познават, те взимат мерки за него и го пазят. За такива хора, именно, Псалмопевецът казва: „Те ще бъдат под крилата на Бога“. Това наричаме ние „Божи Промисъл“. Религиозните хора говорят за Божия Промисъл, но малцина вярват в Него. На теория всички го признават, но щом се натъкнат на някаква мъчнотия, забравят и Бога, и Неговия Промисъл и бягат. Че е така, лесно може да се докаже. Представете си, че в една голяма стая, дето са събрани религиозни и вярващи, избухне пожар. Какво ще стане? Всички ще хукнат да бягат, всеки ще гледа по-скоро да излезе вън, на улицата. Защо бягат? – Защото нямат време да се концентрират, да помислят за Бога, за Божия Промисъл. Всеки действа по инстинкт, а не по разум. Често човек трепва, стресва се без никаква видима причина. Това се дължи на тъй наречените инстинктивни чувства, които действат в човека, когато се уплаши. Работете върху себе си, върху самообладанието, за да се освободите от тези чувства. Някои хора се страхуват от жаби, други – от мишки, и не мислят, има ли смисъл да се страхуват от тях. Друг е въпросът, ако се страхува човек от змия, от скорпион, но от жаба и мишка? Жабата, мишката ще подскочат, ще се скрият. Но подсъзнателно човек трепва, плаши се и не може повече да се владее. Страхът действа в човека и го парализира. Затова той трябва да се справи със страха, да стане безстрашлив. Това не значи, че в живота няма опасности. Има опасности, но човек се натъква на тях само когато нарушава разумните закони на природата. Докато е в хармония с тях, никакви опасности не съществуват за него.

Като разбирате значението на добрия сън, правете опити да заспивате лесно и да спите добре. Тук се иска воля. Като легнете, в продължение на 10–15 минути да сте заспали. Това се постига само когато освободите ума си от всичко, което сте минали през деня. Не трябва да мислите и за работата си на другия ден. Някой легне да спи и тогава започва да мисли какво е направил през деня и какво трябва да свърши на другия ден. Той се върти на една, на друга страна и като погледне, цял час се изминал, без да заспи. Тази неспокойна мисъл го облича в нездравословна атмосфера. Понякога заспива едва след полунощ и става от сън неразположен, недоволен, готов с всички да се кара. Който заспива бързо, става от сън бодър, разположен и готов за работа. Изкуство е да може човек да спи правилно. Някои си служат с наркотически средства. Това не е правилно, не е и здравословно. Човек трябва да спи като дете: на която страна легне, на нея да се намери сутринта. Да се говори на сегашните хора за съня, как да спят, струва им се, че се говори за нещо маловажно. Те се стремят към големи постижения, към велики работи, като в приказките от „Хиляда и една нощ“. Повечето хора искат с малко труд да имат големи постижения. Това е все едно да имат силата на магическата пръчица. И това е възможно, но магическата пръчица се дава само на онзи, който знае изкуството да спи правилно. Магическата пръчица не се придобива на земята, но в духовния свят. На всеки човек е дадена магическа пръчица, но малцина съзнават това. Магическата пръчица – това е разумната воля на човека. Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения; който може да въздържа ръката си от удряне; който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. Той е издържал бляскави победи и може да се нарече герой. Разумният свят възнаграждава щедро всеки, който е придобил въздържанието. За въздържанието, именно, се говори в Писанието като един от плодовете на Духа. Въздържание от Любов, а не от страх пред закона. Желая ви да бъдете въздържани и търпеливи не от страх и от срам, но от любов и съзнание.

Колкото и да искате да ви се говори за Любовта, това е невъзможно. Като живеете, вие постепенно ще я изучавате. Тя ще ви се открива всякога в по-нови форми и цветове. Разумният свят ще ви даде възможност да проявите Любовта си, да я познаете. За да прилага Любовта, човек трябва да е готов на отстъпки. Представете си, че както вървите, срещате се с един човек и не можете да се разминете. Какво трябва да направите? Ако не живеете по закона на Любовта, вие ще се наложите с мисълта си и ще заставите човека да отстъпи. Ако живеете по закона на Любовта, пръв вие ще отстъпите: ще слезете от тротоара и ще му направите път. Като види готовността ви да му направите път, и той отстъпва. Значи единият трябва да приеме отстъпката на другия и да се разминат. Учете се на отстъпки по закона на Любовта. Това е едно от правилата на ученика – да отстъпва в името на Любовта. Когато той отваря пътя на другите, и на него ще отворят. Това означава стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Ако мерите с мярката на Любовта, със същата мярка ще пристъпват и по отношение на вас. Това се постига чрез правилното спане, ядене и работа. Който спи правилно, подобрява състоянието на сърцето си. Доброто състояние на кръвообръщението предполага и добро храносмилане, с което се доставя градивен материал за тялото. Като спи и се храни добре, същевременно човек работи добре и съзнателно.

Съвременната наука е дошла до заключение, че чистата кръв прави човека неуязвим към външните и вътрешните условия. Хора с чиста кръв са свободни от всякакви утайки и отлагания, каквито имат тия с нечиста кръв. Каквито микроби да попаднат в кръвта им, те не се заразяват. Чистата кръв убива всякакви микроби. Хора с чиста кръв не се простудяват лесно. Нечистата кръв, обаче, създава условия за зараза, простуда и лоши разположения. Чистата кръв има отношение не само към физическия, но и към духовния живот на човека. Следователно, за да бъде духовно здрав, т.е. психически здрав, човек трябва да се храни с чисти мисли и чувства. Затова Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Христовата кръв и плът подразбират разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне в човека, не стане негова плът и кръв, той не може да прояви доброто в себе си, не може да бъде духовен. Мощно нещо е Словото! Мощна е и човешката мисъл! Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата и. Затова е нужна воля. Чрез мисълта са се лекували хора от неизлечими, страшни болести. Повярва ли в силата на мисълта, човек може да прави чудеса с нея. Има такива случаи в живота. За пример, болен, който лежал 10–12 години, повярвал в силата на мисълта. Това значи да направи човек преврат в своето съзнание, в психиката си. Обаче за това се иска силна воля, без никакво колебание. Кажете ли нещо, две мнения не трябва да има. Докато живее изключително в материалния свят, човек се нуждае от доказателства, от логически предпоставки на нещата и т.н. Като изслуша всичко и прецени нещата, едва тогава човек започва да вярва. В Божествения свят процесът е точно обратен: първо ще повярваш, а после нещата ще ти станат ясни. Като приложи вярата, човек пристъпва към изучаване на фактите. След това вече те му стават ясни и разбрани. Наистина, човек изучава само онези неща, за които вярва, че са приложими и реални.

Следователно една от задачите на ученика се заключава в пресяването: да пресее старите си мисли и чувства, старите си разбирания. Потребните ще задържи, а непотребните ще изхвърли навън, за тор на бъдещите времена. Потребни мисли и чувства са онези, на които човек може да разчита при всички условия, които е придобил чрез жив опит.

Човек трябва да има една основна мисъл, около която да се събират всички останали мисли. Тази мисъл е скрита в самия него, но тя трябва да излезе на първо място. Ако отсега нататък трябва да я създава, той никога не може да бъде ученик. Без основна мисъл няма развитие; тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък. Който не знае цената му, ще каже като петела, който изровил скъпоценен камък от бунището: „Защо ми е този камък? Как не можах да изровя едно зрънце, за да го глътна!“ Петелът не подозира, че в скъпоценния камък се крие такова богатство, с което би могъл да осигури не само своя живот, но и живота на много петли като него.

Като не разбират смисъла на Божествените мисли, мнозина казват като петела: „Няма ли нещо по-съществено от тези мисли?“ – Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези добродетели. Но човек трябва да знае законите, по които те действат. Не знае ли законите, той изпитва приятни чувства, светли мисли, но не може да ги задържи за себе си. Те ту се явяват в ума и сърцето му, ту изчезват. Защо? – Различни същества си играят с него. Както децата играят с ключовете на електрическите лампи и постоянно ги палят и гасят, така и тия същества бутат известни центрове в човешкия мозък и произвеждат ту светлина или тъмнина, ту топлина или студ. Кой не се е подавал на влиянието на тези същества? Колко пъти ваши другари и другарки са ви пошепвали, че сте погрознели, че имате вид на болен и вие сте ги вярвали. И след това минавате за герои! Малко хора са истински герои. Днес повечето хора се поддават, както на свои, вътрешни влияния, така и на външни. Няколко чиновници решили да се пошегуват с един от своите другари, да го изпитат, лесно ли се подава на внушение. Речено и свършено. Една сутрин, като отивал на работа, един от другарите му го посрещнал при входа на учреждението и го запитал: „Защо си толкова бледен? Да не си нещо болен?“ – „Здрав съм, нищо не ми е“, отговорил той и продължил пътя си. На първия етаж го срещнал вторият чиновник и го запитал: „Боледувал ли си? Виждаш ми се особен, като че от легло си станал“. – „Добре съм, така ти се вижда.“ Той се противопоставил на мисълта на другарите си, но тя започнала да работи в неговия ум и си казал: „Трябва да не съм съвсем добре“. На втория етаж го срещнал третият от другарите му и казал: „Слушай, къде си тръгнал на работа? Знаеш ли, че при това състояние ти можеш да припаднеш? Я се върни у дома си, да си починеш“. Външно той не се поддал на тези думи, но се убедил в себе си, че не е здрав и направо отишъл при началника си да иска отпуск. Началникът му дал отпуск за една седмица, но като научил коя е причината за неговото внезапно заболяване, накарал другарите му да го заместват в работата му. Често човек сам се поддава на внушения. Той си казва: „От мене човек не може да стане“. Каже ли си така два–три пъти, най-после той се убеждава в тези думи и, наистина, от него човек не става. Някой влиза в школата да се учи, но срещне го един, втори, трети, и всички му казват: „Защо си влязал в тази школа? Мислиш ли, че ще постигнеш нещо? Напусни школата, трябва да си поживееш малко. Млад човек си, няма защо да се заробваш“. И току виж, поддадеш се на тези влияния и излизаш вън, в широкия свят. Не се подавайте на изкушения! Ученикът трябва да познава истината; той трябва да знае фактите, каквито са в самата природа, да знае законите, принципите и техните прояви. Като знае това, да се пази от преувеличаване или намаляване на нещата.

Не увеличавайте, нито намалявайте погрешките си и добродетелите си. Дойдете ли до една своя погрешка, изнесете я първо пред себе си такава, каквато е; същото правете и с добродетелите си. Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в действителност. Видите ли у някого една добродетел, колкото и да е малка, радвайте се. Тя е Божественото в човека. Видите ли една погрешка, затворете очите си и се помолете на Бога, да помогне на този човек и да я изправи. Не е позволено на ученика да напомня на своя ближен за неговите минали погрешки. Който се осмели да направи това, той върши престъпление. Това, което природата е заличила веднъж, никой няма право отново да го написва. Листа, който природата е обърнала веднъж, никой няма право да го връща наново. Ако Бог е казал, че ще заличи греховете на хората, кой друг има право да ги напомня?

Сега аз говоря на онези, които влизат в школата с искрено желание да бъдат ученици. Които не искат да бъдат ученици, свободни са от всички задължения – тях нямам предвид. Те ще останат вън, в света, да живеят според своите лични разбирания и сами да носят последствията на своя живот. В школата се дават правила, по които трябва да живеете. Нарушавате ли правилата, не можете да очаквате големи постижения. Някои влизат с обещание, че ще изпълняват всички правила, ще следват новия път. Тук не се приемат никакви обещания. Каквото обещаеш, трябва да го направиш. Обещаваш, значи правиш. Така постъпва Бог. Той казва нещо и веднага го прави. Така, именно, Той създаде света. Каза: „Да бъде виделина!“ – и стана виделина. Не можете ли и вие да вървите по следите на Бога? – Можете. Кажете, че ще направите нещо – направете го. От вас не се искат никакви обещания. Едно се иска: да приложите великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Каквото кажете днес, още до вечерта го направете. Обещания без изпълнение нищо не струват. Тук никой няма да ви държи сметка какво сте обещали и какво сте направили. То има отношение към самите вас, към вашия характер. За да създадете характер в себе си, изпълнявайте обещанията си. Обещават и не изпълняват само онези хора, които нямат Любов, нямат Мъдрост и не носят Истината в себе си.

Едно от отличителните качества на учениците от Божествената школа е абсолютното доверие. Те имат пълно доверие помежду си и абсолютна вяра в своя Учител. Откак съществува светът никой ученик не е излъгал Учителя си, нито Учителят е позволил на ученика си да го лъже. Не е било случай ученикът да се усъмни в своя Учител. Тази е причината, дето в аналите на Божествената школа няма случай ученик да влезе вътре и след време да излезе. Който влезе като ученик в тази школа, той остава завинаги в нея. Докато не свърши учението си и не завърши развитието си, той не излиза вън от школата. Защо ученикът на Божествената школа не излиза от нея преди да завърши развитието си? Много естествено. Кой напуща Любовта, без да я придобие? Дето Любовта действа като принцип, никакво връщане не може да става. В безлюбието връщане може да става, но в Любовта – никога. Дето отсъстват Истината и Любовта, човешкият ум и човешкото сърце се изопачават. Те са лишени от онази Мъдрост, която единствена е в състояние да ги повдигне. Вън от Любовта, като принцип в живота, човек става инвалид. Казано е в Писанието: „Които Бог призва, тях избра“. Следователно, ако и вие сте поканени от Великия Творец на света, от вашите напреднали братя, трябва ли да се откажете? Или ако сте влезли вече в школата, трябва ли да се върнете назад? Няма причина човек да се откаже от великия път на живота, дето го очаква щастието му. Откажете се от старите си възгледи и приемете новите. Защо трябва да живеете със старите възгледи, че ще умрете, че ще се разболеете, ще изгубите силата си? Никодим запита Христа: „Може ли стар човек да влезе отново в утробата на майка си и да се роди?“ Сегашните хора питат: „Може ли стар човек да учи?“ – Откога сте станали стари? Младият пък пита може ли, като млад, да следва в новия път? – Откога станахте млади? Старият иска да си почива, младият – да си поживее, но и двамата са на крив път.

Кой човек е млад и кой – стар? Всеки, който живее според законите на Любовта и на Истината, е млад и разумен. Отстъпи ли от тези закони, той започва да остарява: чувства една вътрешна слабост, животът му изгубва всякаква цел и всякакъв смисъл. Той гледа мрачно, песимистично на нещата. Само пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината водят човека към положителното, в което няма никакви изключения. Който влезе в този път, той влиза в Божествената школа, в която каквото предприеме човек, може да го реализира сто на сто. Затова казваме, че в този път няма никакви изключения. Влезете ли в тази школа, вие ще се ползвате от пълното доверие на възвишените и разумни братя. Няма по-голямо щастие за човека от това, да се ползва с доверието на възвишените братя, които живеят според Божествените закони, без никакви заповеди и принуждения. Без писани закони те живеят в пълен мир и съгласие, в съвършена организация. Достатъчно е да надникне човек между тези Братя, за да види какво представлява животът на Любовта: там всички са равни, няма пръв и последен, няма господар и слуга между тях. Там няма катедра, на която да седи учител, и чинове за ученици. Кой е учител там и кои са ученици, не се познава. Въпреки това там се преподават великите истини на живота, които мъчно се пренасят на земята. За да се пренесат тук, нужни са специални среди, специални методи. Не е лесно великите истини да се преведат на език, достъпен за обикновения човешки ум. Един ден те ще бъдат достъпни за умовете на хората. Това ще стане, когато хората изучат законите на светлината и влиянието и върху човешкия организъм, както и влиянието на различните цветове. Като изучавате влиянието на светлината, ще забележите, че има часове през деня, когато слънцето изпраща на земята благотворни лъчи, главно сутрин до обяд: има часове през деня, когато слънчевите лъчи не се отразяват благотворно върху организмите. Това са тъй наречените черни, негативни лъчи. За да не попадате на влиянието им, пазете се да не спите през деня. Ученикът не трябва да спи през деня, особено когато действат черните слънчеви лъчи. Ако спи през деня, той се чувства неразположен, уморен, отпаднал духом. Човек може да се излага на слънчевите лъчи през всяко време на деня, но умът му трябва да бъде съсредоточен, положителен, да възприема само положителните лъчи на слънцето. Ще се концентрирате, но ще се пазите да не заспите. Ако заспите, ще изгубите всичко, което сте придобили. С черните отрицателни вълни на слънцето идат и земни вълни, които също се отразяват вредно върху организма на човека. Докато научите законите на ограждането, да се пазите от тези вълни, добре е да се греете на слънцето през ранните часове, най-късно до обяд. Пазете се от следобедните слънчеви лъчи. Когато искате да се лекувате със слънчеви лъчи, най-добри часове са от 8–10 часа.

И тъй, изучавайте светлината и влиянието и върху вашия организъм; изучавайте часовете, дните и месеците през годината, да знаете кои са благоприятни за работа и кои не са; изучавайте методите за придобиване на мозъчна енергия, за подобряване състоянието на дихателната и стомашна система. Ако не работи върху себе си, всеки ден да прибавя по нещо към енергиите на своя организъм, човек е осъден на крайно изтощаване и обедняване. Човек се изтощава и обеднява, когато стане недоволен от живота си. Недоволният не може да бъде ученик. Едно от качествата на ученика е доволството. Само при това положение той може да спи добре, да се храни правилно и да работи разумно. Като спи добре, ученикът ще се учи, ще възприема добре уроците, които му се преподават във време на сън. Обикновено Бог говори на човека във време на сън. Така е говорил на Йосиф, както и на всички пророци и апостоли, които са имали откровение. Казва се, че Йоан се е пренесъл, отишъл е в духовния свят, и там му е говорил Господ. Забелязано е, че когато преспи, човек се събужда с една лекота, като че е разрешил някаква задача през съня си. В действителност е така. В съня човек се учи, решава задачите си, които през деня са го смущавали. Затова често слушаме да се казва: „Не бързай да решаваш този въпрос. Преспи тази вечер и на сутринта ще видиш на какъв ум ще бъдеш“.

Сега ще изнеса още едно задължение на ученика: точност и изпълнение на обещанията си. Веднъж решили да следвате школата, ще бъдете точни и изпълнителни: ще дохождате навреме и редовно. Без причини не се позволява никакво отсъствие. При това причините трябва да бъдат важни и оправдателни. Красиво е човек да изпълнява обещанията си доброволно, а не по принуждение и по страх. Който обещава и не изпълнява, е пробит кюнец – каквото наливаш, всичко изтича навън. Въпросът е само, кога ще изтече. Тъй щото, решите ли веднъж да служите на Любовта, никакво връщане назад. Бъдете герои да издържите на всички изпитания и страдания за Любовта. На кръст да ви разпнат, кажете: „За Любовта готов съм на всичко!“ Бог е с всеки, който живее за Любовта. Разколебае ли се в нея, всичко е изгубено. Дойдете ли до това положение, не казвайте, че Бог ви е оставил, но търсете причината в себе си. Вие сте оставили Бога, отказали сте се от Него, затова и Той не се занимава с вас.

Помнете: целият живот е Божествена школа, а не само тази, която посещавате. Дали сте тук, или вън от тези четири стени, вие можете да бъдете ученик, но може и да не бъдете. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и с готовността му да и служи. Служете на Любовта и от нейно гледище разрешавайте всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки.

За следващия път пишете върху темата: „Предназначението на човешкия език“.

Т. м.

5-та школна лекция на общия окултен клас, 30 март 1922 г., четвъртък, 7:30 ч. вечер, Ст. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help