Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Стар и нов живот

Т. м.

Сега, вие искате да знаете за какво да се молите. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се запитва кои са отличителните качества, например, на вярващия, на слушателя и на ученика. Отличителното качество на вярващия е вярата; на слушателя – слушането, а на ученика – ученето. Следователно ученикът се моли за учението си.

(Прочетоха се работите за волята и за белия цвят.)

За следния път пишете върху темата: „Отличителните черти на доброто и злото“. Ще пишете най-същественото върху доброто и злото, както ги схващате.

Как направихте упражнението, което бях ви дал миналата седмица? Можахте ли всички да станете навреме? Всеки трябваше да си внуши да стане навреме. Всички задачи и упражнения, които се дават в окултните школи, трябва да се изпълняват съзнателно, а не механически. Самите задачи и упражнения имат за цел да повдигнат съзнанието на ученика. При това, те трябва да се изпълняват с Любов. Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне. Той ще има обикновени опитности и обикновени постижения, каквито се постигат при обикновените школи. Ако Любовта е в душата ви, вие ще можете да станете навреме и ще изпитате голяма радост в себе си. Ако Любовта не присъства в душата ви, вие ще се колебаете, ще мислите, да станете, или не, какво ли е времето вън и т.н. През това време ще дойдат изкушенията и трябва да мине дълго време, докато се справите с тях. Изкушенията, колебанията, съмненията са бурени в астралния свят. Следователно, когато в окултните школи се дават упражнения или задачи, едновременно с живота се събуждат и бурени, които започват да растат и да се развиват. В този смисъл, бурените представят голяма опасност за развиването на някои добри черти, на някои добродетели в душата на ученика.

За изяснение на тази мисъл, ще си послужа със следната аналогия. Представете си, че близо до корените на някой голям дъб посадите едно малко цвете или растение. Как мислите, добре ли ще се развива това цвете? Цветето няма да се развива добре. Защо това цвете не ще може да вирее? В скоро време това цвете ще заглъхне, защото дъбът ще поглъща всички хранителни сокове от земята, както и светлината на слънцето, тъй щото почти нищо няма да остане за цветенцето.

Следователно вие трябва да имате предвид, че старият човек, който живее у вас, както и всички стари възгледи и разбирания за науката, за живота, представят голямо дърво, подобно на дъба. И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започвате, няма да успявате. Защо? Това дърво ще изсмуква соковете на вашия живот. Окултистите наричат това дърво „дърво за познаване доброто и злото“. Ето защо, човек трябва да стои далеч от това дърво, за да може свободно и правилно да се развива. Това значи да ликвидира човек със своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания: да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия живот в човека, трябва да се изкорени, да се замести с ново. Който се е опитвал да корени това дърво, той е разбрал какво значи да изтръгва дяволския нокът от себе си. Рече ли да го изтръгне, вижда колко много боли. Като види, че боли, той започва да го реже. Не, боли, не боли, този нокът трябва да се изтегли, да се изтръгне с корен. В това седи спасението на човека. Някой започва да тегли този нокът, но като го заболи много, той го оставя. По този начин той си създава по-големи болки. Който иска да бъде ученик, той трябва да изтегли този нокът изведнъж

Казвам: Ако не можете да изкорените това дърво във вашия живот, поне отдалечете се от него. И тогава посадете новия живот, новите идеи, новите мисли далеч от старите. Значи, без да искате, едновременно ще водите и двата живота. При това положение забелязвате как в дни на добро разположение, при благородство на вашето сърце, вие сте наклонен към проява на красивото, на великото в себе си, готови сте да говорите истината; и обратно, в дни на неразположение и вие сами не усещате как езикът ви се подхлъзва и говорите или правите това, което не искате. И като останете сами, вие сте недоволни от себе си и се чудите как се поддадохте на известно изкушение. Това става и с млади, и с стари, с всички хора. Туй се дължи на стария живот в хората.

Като се говори на хората за Истината, те казват: „Истината е неприложима в живота“. Това показва, че Божественият живот изисква напреднали души. Съвременните хора не могат да служат на Божията Истина, понеже са останали назад в развитието си. За това е много спомогнала черната ложа, която с ред религиозни системи е успяла да спре развитието на човешките души. Обаче според мене по-лесно е да се живее за Истината, отколкото за света; по-лесно е да се служи на Бога, отколкото на света. Мнозина намират, че е по-лесно да се живее за света, отколкото за Бога. Защо мислят така? Те мислят по този начин, защото светът изисква своето със сила и го налага със сила, когато Божествената Истина изисква своето по Любов, доброволно. И както виждате, насилието въздейства по-силно върху хората. Те вършат и доброто, и злото чрез насилие, но този метод е временен, а резултатите му са безплодни, те носят ред страдания и нещастия на хората. Понеже хората не са научени да работят от Любов, доброволно, ще видите, че много окултни ученици, след като са били в школата няколко години, един ден излизат от нея под предлог, че тази наука не е за тях. Един индус отива във франция, дето образува окултна школа. В първо време се записали в нея 500 души ученици, все благородни французи, но след като им били изложени правилата, които школата изисквала, до края на годината останали само 5 ученика, по един на стоте. Защо напуснали толкова много ученици? Понеже индуската школа изисква постоянство, усилие и труд. И до днес още мнозина се стремят към изтока, към индуските системи. Обаче едно трябва да се знае, че много от индуските правила и методи не отговарят на тия на живата, разумна природа. За пример, ако на запад се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо? Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят.

За изяснение, ще преведа една мисъл от индуската философия. Индусите, например, казват: „Без учител не може“, т.е. без учител няма развитие. Според нас учителят е същество, което мисли. Следователно ние излагаме същата мисъл в следната форма: „Без светла мисъл не може; без светла мисъл няма никакво развитие“. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема. И тогава Истината ще бъде една и съща и за Учителя, и за ученика. В това отношение способният ученик се нуждае от добър учител, както и добрият учител се нуждае от способен ученик. Този закон трябва да се прилага навсякъде в живота. Преди да навлезе в окултната школа, ученикът се нуждае от ред правила, с които да се предпазва. За пример, много ученици, като влязат в Школата, започват да мислят, че са млади още, че ще се лишат от естествения живот, и току виждате, че един ден напущат Школата. Това е криво разбиране. Окултната школа има за задача да научи младите, именно, как да живеят. Значи окултната наука има за задача да изправи живота на старите, а да научи младите как да живеят.

Закон е: Старото се изправя, а младото се учи. Старите религиозни разбирания, старите разбирания за живота могат да се събудят в младия човек и да го спънат. Затова, именно, преди да са дошли до това положение, те трябва да бъдат научени правилно да живеят. Много противоречия ще се явят и в старите, и в младите, но ако знаят произхода им, те лесно могат да се справят с тях. Новият живот, както и Истината, която иде в света, са в състояние да изкарат тия недъзи и противоречия навън. Ето защо, когато тия противоречия изпъкнат във вас, вие не трябва да се съблазнявате от тях и да мислите, че новият живот, новите идеи не са за вас. Кажете ли така, вие сами произнасяте присъдата си. Според законите на окултната школа, ученикът сам създава своето щастие и нещастие.

Сега ще ви дам едно малко обяснение за относителните истини в живота. Допуснете, че слънцето представя една определена точка в пространството. Към тази точка отправяме един лост, с който искаме да покажем, че всички планети в слънчевата система се намират на една права линия. Приемете, че този лост може да се върти. Какво ще забележите при въртенето на лоста? Колкото по-бързо лостът се върти, толкова по-бързо се движат по-отдалечените планети от слънцето; по-близките планети пък се движат по-бавно. Според този закон, колкото по-бързо се движи едно тяло, толкова по-далеч се намира то от центъра. И обратно: колкото по-бавно се движи едно тяло, толкова по-близо се намира до центъра. Обаче в сегашната слънчева система е точно обратно. Според еволюционния закон, всички тела, които се намират близо до центъра, се движат по-бързо; ония пък, които са далеч от центъра, се движат по-бавно. Ако приложите този закон към един религиозен и един светски човек, ще видите, че и тук той е верен. Забележете, светските хора, които не мислят за Бога, нито се молят, са по-пъргави, по-енергични и работни от религиозните. Още при ставане сутрин те започват да работят. Като стават сутрин, религиозните хора започват да се молят, да съзерцават, да размишляват, като се разхождат натук–натам, без да работят нещо. Светските хора имат мнение за религиозните, че са мързеливи, че не обичат да работят. И наистина, като стане духовен, човек или малко работи, или не иска да работи. Защо е така? Защото докато е бил светски човек, той е работил много, и сега казва: „На времето си работих достатъчно. Сега мога вече да почивам“. Ето защо, религиозните хора все за почивка говорят.

Казвам: Ще дойде ден, когато хората ще бъдат в състояние на почивка, но не трябва да бързат. В това отношение много окултисти правят същата погрешка, като искат да ликвидират с науката. Те искат съвършено да отхвърлят официалната наука за себе си и да останат само с окултните знания. Обаче като започнат това да отхвърлят, онова да отхвърлят, виждат, че нищо не им остава. Те мислят, че са дошли до центъра на своите знания, но се заблуждават. Всеки център представя планета на друг лост, който е свързан с много още системи, дето движението става по съвсем други закони. Едно се иска от ученика: да осмисли всяка своя постъпка, за да може по този начин да намери нейното място. Бих желал, в това отношение, да станете художници. Има художници-майстори, които каквато линия, каквато черта видят, колкото крива да е, те веднага я използват за нещо: поставят я като част на някоя сложна фигура, или я взимат за образец на нещо. Следователно, дойдете ли до вашите мисли, чувства и действия, стремете се да ги осмислите, да изкарате нещо от тях, както художникът изкарва нещо хубаво от всяка точка и линия. Затова, именно, не се борете с вашето минало, но използвайте опитностите, които то носи, като основа на бъдещето.

Вторият опит, който ще направите върху дадената задача, ще бъде тази вечер (сряда) и утре вечерта (четвъртък). До 12 часа вечер няма да си лягате, за да направите упражнението. Ще сверите часовниците си, за да спазите определеното време. Ще започнете упражнението в 11 часа и половина вечерта и ще трае половин час, до 12 часа вечерта. Разбира се, това време, през което ще правите опита, не отговаря напълно на физическото. Има малка разлика между едното и другото време. За да познаете дали часът е близо 12, ще следите вашето вътрешно състояние. Ако часът е наближил 12, ще усетите в себе си малка вътрешна радост. Ако истинското време не се съвпада с това, което часовникът ви показва, ще почувствате вътрешно безпокойствие. Щом пристъпите към упражнението, мислено ще произнесете имената на всички ученици от вашия клас. След това към всеки едного ще отправите последователно формулите, първата и втората, а именно: „Без страх и без тъмнина!“, „Без страх, в Любовта безгранична!“ При първия опит отправихте към всекиго по една добра мисъл, но в него имаше малки изключения: няколко ученика не бяха точни. Като се моли, човек чувства вътрешна радост. Това значи, че той се е обърнал към Бога. Обръщането на човека към Бога е подобно на обръщането на цветята към слънцето. Достатъчно е само да помислим за Бога, за да се отдели от Него един лъч и да проникне в душата ни. Този лъч е тъй необходим за душата ни, както слънчевата светлина за цветята. В окултните школи учениците се домогват до съвсем други знания и схващания за Бога от тия на обикновените хора. Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам: Каква форма може да се даде на светлината? Светлината сама създава формите. По какъв начин светлината създава формите? Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. Тъй щото, искате ли светлината да създаде някаква форма, поставете и известно препятствие. Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста, и те веднага ще претърпят пречупване. 3а учениците е важно да разберат: отношенията си към целокупния живот; ролята си във великия Божествен живот; предназначението и задачата си като човеци, като същества, които са дошли на земята да живеят. Щом разбере това, ученикът ще може да изпълни всичко, което му е определено. Условията, възможностите на тоя живот дават само един начин, по който можете да се развивате правилно. Бъдещите условия, бъдещият живот носи в себе си други начини за правилното разбиране на хората.

Единственият правилен начин, по който хората могат да се развиват, е Божията Любов. Тази Любов дава възможност да схванете в живота най-възвишеното, най-благородното и заради него да се обичате. Днес хората се обичат външно, но това не е любов. Любовта към хората подразбира любов към благородното, Божественото в тях. Обаче докато не намерите Божественото в себе си и Го обикнете, и хората не можете да обичате. Всички страдания, всички противоречия в света произтичат от факта, че хората търсят Истината и Любовта отвън някъде. Първо ще ги намерите вътре в себе си и в хората, а после ще ги намерите и отвън. Когато две същества съзнаят, че имат Божествено начало в себе си, те вече се познават, имат 2, 3, 4 и повече допирни точки помежду си и образуват системи от планети. Ето защо, който търси Божественото в себе си и в другите хора, той няма защо да се спира върху дребнавостите на обикновения живот.

Сега ще ви дам една картина, с която искам да изясня вашето вътрешно състояние. Предоставете си един голям, богат палат, в който се дава голямо угощение. На угощението присъстват много гости, които ядат, пият, пеят и се веселят. Главният вход на тоя палат е затворен, понеже всички гости, поканени на угощението, вече са се събрали. Освен главният вход, в този палат има и един заден вход, през който могат да влизат само най-близките приятели на домакина. Домакинът е обещал на един от своите приятели да поговори с него. Какво трябва да направи? Ще остави гостите да се веселят, а той ще излезе на задния вход на палата и там свободно ще говори с приятеля си. Това значи: Когато съществата във вас ядат, пият и се веселят, няма да им обръщате внимание, ще ги оставите сами да се веселят, а вие ще излезете на задния вход, дето никой няма да ви види, и там ще си поговорите със своя добър приятел. Угощението и веселбите на вашите гости не трябва да ви смущават. Вие не трябва да се безпокоите от мисълта, какво ще кажат те, като се научат, че вие сте излезли на задния вход да се разговаряте с приятеля си. Гостите ви няма да забележат даже, че вие не сте между тях. Ако пък искате никой да не забележи вашето отсъствие, дайте им повече да ядат и пият, да се забравят. Тъй щото, когато човек се стреми към забогатяване, той иска да изпъди всички свои гости, да остане сам, да може да излиза и влиза през задната врата, да се разговаря с приятеля си, без да го забележи някой от тях.

Окултният ученик се заблуждава в желанието си изведнъж да забогатее. Затова, именно, той казва на гостите си: „Днес трябва да се срещна с един свой приятел, да се поразговоря, друг път елате“. Щом каже така, спънките започват да го следват една подир друга. Оставете гостите си да ядат и да пият, не ги връщайте назад. Какво лошо има в това, че те ядат и пият? По този начин те ще има с какво да се занимават и няма да ви безпокоят. Иначе те постоянно ще искат от вас това–онова и няма да ви оставят спокоен. Гостите представят света в човека. Колкото и да сте свързани с този свят, каквото и да прави той, това не трябва ни най-малко да се отнася до вашия живот. Светът не трябва да ви препятства. Вие имате един заден вход, през който всякога можете да излезете. Главният вход обикновено бива затворен, но затова пък задният вход е всякога отворен. През този вход, именно, всеки може да излиза и да влиза, когато пожелае.

Сега, като задача за размишление до следния урок, ви давам въпроса: Какво е вашето предназначение в този живот? Същевременно, желая на всички, като млади, да се освободите от песимизма. Абсолютно никакъв песимизъм да не остане в вас! Бъдете бодри, смели, решителни и гледайте на живота сериозно. Ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: „Това неразположение не е мое. То се дължи на гостите в мене, които са недоволни от това, че няма какво да ядат и пият“. Докато живее със стари идеи и възгледи, с идеите на дядо си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен. Когато пожелае нещо и не му го дадат, не му услужат, дядото всякога се обижда. Той казва: „Как така, аз, стар човек, пожелах нещо и думата ми не се изпълни!“ В това отношение младият не се нуждае от чужда помощ. Той сам може да оре, да копае, да носи вода – той всичко сам може да си върши. Щом може всичко сам да си прави, трябва ли да се смущава, да се тревожи за нещо? Старият пък, понеже сам нищо не може да си направи, готов е да се сърди на всеки, който в момента не му услужи.

Следователно, за да не се сърдите, за да не се обиждате, мислете, че всичко сами можете да си направите. Като казвам, че всичко можете сами да си направите, имам предвид закона на Любовта. В Любовта е всичко възможно. Който живее в закона на Любовта, той всичко може и всякога млад ще бъде. Щом изгуби Любовта, щом напусне този закон, той остарява и се нуждае от услугите на окръжаващите. За да се уверите в този закон, да видите, че той работи без изключение, направете опит да го приложите. Мислете върху въпроса, как може да се оправи света чрез великия закон на Любовта. Едно време пророк Илия изкла 400 пророци, като мислеше, че ще освободи Израил, но не успял. Той не се уплаши от това, което направи, но се уплаши от една жена и избяга. След това трябваше да отиде в пустинята, да прекара там 40-дневен пост, да му покажат начин, по който светът може да се оправи. Той прекарал известно време в планината, всред канарите, дето се явила голяма буря, а после и огън, но Господ не бил нито в бурята, нито в огъня.

Най-после, той чул тих глас, т.е. гласа на Любовта, гласа на Бога. Едва тогава пророкът разбрал, че хората могат да се оправят само чрез тихия глас. Бурята представя метод, с който сегашните хора работят. Бурята представя сегашния живот на хората. Огънят, това са страданията, през които хората минават. Обаче светът не може да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня. Бурята може да руши канари; бурята може да корени дървета, но по никой начин тя не може да оправи света. Като чул тихия глас, пророк Илия закрил очите си и разбрал дълбокия смисъл на този глас. Сега и на вас, като на окултни ученици, обръщам вниманието ви на тихия глас, да видите какво той може да направи. Досега вие сте искали да бъдете силни като бурята и като вятъра, да покажете на хората кои сте и какво можете да направите. Обаче ние искаме да ви научим „тихо да говорите“ и да видите какво можете по този начин на направите.

Сега, едно трябва да имате пред вид: докато не проучите нещата добре и не ги изпитате, никому не ги съобщавайте! Докато плодовете на вашето дърво не узреят, никому не ги предлагайте! До това време и вие още нищо не знаете. Като посади семената и получи плод, ученикът ще занесе този плод първо на учителя си. После може да го носи, дето иска. Ученикът занася първия плод на своя учител. От останалите плодове той може да носи, дето иска и по колкото иска. Ако бързате да занесете на хората незрели още плодове, от никого неопитани и проверени, вие ще се натъкнете на ред противоречия. Затова, не бързайте да разправяте на хората неизпитани и непроверени неща. Те ще ви изслушат, може би и пред вас нищо да не кажат, но в себе си непременно ще ви осъдят. Те ще кажат: „Чудно нещо, с какви празни работи се занимават тия хора!“ По този начин те ще внесат в подсъзнанието ви една противоречива мисъл. От хиляди години насам, откак живеете на земята, вие сте опитвали тия неща. Има ли смисъл пак да ги опитвате? Целта на тази Школа е да ви даде методи, правила, да превърнете стария живот в нов, нещо, което и алхимиците са проповядвали. И те са учили старите хора да се подмладяват. За тази цел те са правили ред опити, прилагали са разни начини. Те са взимали, например, един стар човек, затваряли са го херметически някъде и са го подлагали на различни реакции. В резултат на тези реакции този стар човек се превръщал в млад, с нови сили, с нова енергия за работа. По същия начин и вас ще затворят херметически, за да се подмладите, но това няма да бъде днес, някога ще бъде. Сега идете по домовете си без страх и без тъмнина!

Тази вечер каква мисъл ще си изпратите? Пожелайте дълбоко в душата си: Да проникне истинското знание във вашите умове, във вашето съзнание. Правете упражненията добре, защото силата на човека седи в упражненията, които той прави. Без упражнения всички усилия са напразни. Някой може да запита защо трябва да направи упражнението в 12 часа вечер, а не в един часа след полунощ? Това не трябва да ви интересува. Ще станете на определеното време, ще размишлявате половин час и точно ще си напишете мисълта, която сте изпратили на съучениците си. За тази цел трябва да имате по една тетрадка, или по едно тефтерче, в което да си записвате хода и резултата от упражненията. Предоставете си, че едного от вас изпратят в България някъде, да образува окултен клас. Какво ще прави той? Като не знае друго, той ще потърси методи и правила от писаното в книгите по този въпрос. Ще отвори, например, книгата „Светлина върху пътя“ и ще започне да чете: „Убий всяко желание в себе си!“ Питам: Като убиете всяко желание в себе си, какво ще остане от вас? Това е крив превод на една окултна мисъл. Окултните истини не се превеждат буквално. „Да убиеш всяко желание в себе си“, това не подразбира физическо убиване, но обръщане към Бога. Ако една мисъл, едно чувство или желание отива надолу, към земята, обърни ги в обратна посока нагоре. Някой има да взима пари от някого; отива при него, заплашва го със съд, с убийство, за да му върне парите. Това е насилие! Какво ще спечели този човек, ако даде своя длъжник под съд, или ако го убие? Върви той, мисли, но по едно време мисълта му взима друго направление, нагоре, и казва: „Няма да давам този човек под съд, нито ще го убивам. Ще отида при него и ще си поговорим приятелски“. Щом отправи мисълта си нагоре, той постига целта си, получава парите си.

В същата книга „Светлина върху пътя“ е казано: „Само онзи може да намери Истината, на когото сълзите от очите са престанали да текат“. Питам: Какво ще стане със земята, ако всички извори пресъхнат? Значи и тази мисъл не е правилно преведена. Ето защо, който се занимава с окултните науки, той трябва да търси вътрешния, скрития смисъл на всяка истина. Други пък казват: „За да се намери Истината, сълзите на човека трябва да престанат от очите му, а краката му трябва да се измият в кръв“. Които четат тези изречения, те мислят, че много неща са разбрали. Това са символи, на които трябва да се направи дълбок, вътрешен превод. Само така те могат да се осмислят и да принесат полза на човека. Ето защо, тази книга търпи щателен превод. Всички правила в нея трябва да се прекарат през сито, или да се поставят на дарак, да се раздрънкат. Тази книга е като нечиста вълна, която трябва да се раздрънка, да се разчепка косъм по косъм: нечистото да се отдели от чистото; прахът да падне долу и каквото остане от нея, да се предложи като чиста, доброкачествена храна за ума. В тази книга се срещат изрази, формули от астралния, от умствения свят, но снети на физическия свят, с езика на земята, те представят нещо смесено, объркано, каквото е попската яхния в живота на съвременните хора. Често, по медиумичен начин, хората се домогват до различни храни, до различни диети. Например, някои медиуми препоръчват да се пие житен сок, но и те сами не разбират какво се крие в житото и не знаят на какви хора трябва да се препоръчва. Само онзи може да пие житен сок, който има разположение, подобно на енергиите, които се съдържат в житото. Дали ще ядете овес, праз или друго нещо, трябва да имате разположение, което да отговаря на енергиите на овеса, на праза и т.н. В това, именно, се заключава вътрешната страна на яденето. Това всички трябва да знаете и да го прилагате в живота си. Без това знание вие всякога ще се натъквате на ред заблуждения, на криви тълкувания.

Едно от заблужденията, на което често се натъкват учениците, е следното. Казват, например, че окултната наука не била за младите. Не е така. Според мене точно обратното е вярно. Защо? Защото младите имат по-силна индивидуалност от старите. В това отношение бедните, простите са по-силни от богатите, от учените, от религиозните. Те повидимому само са бедни и прости, а всъщност, вътрешно, представят богати полета, с добре разорана и разработена земя. Ето защо, в сегашните времена напредналите същества се въплътяват именно между бедни, прости хора. Туй не е абсолютно така, но в повечето случаи се забелязва това нещо, защото по този начин невидимият свят иска да повдигне слабите, сиромасите и простите хора в света. И тъй, напредналите същества се въплътяват повече между сиромасите и простите хора, а ненапредналите повече между привидно богатите и учените.

Значи в младите се въплътяват по-силни духове, затова, именно, те трябва да се занимават с окултизма. По тази причина младите бягат от черковите. Те са смели, решителни, лесно ликвидират със старите форми. Старите са недоволни от тях, негодуват, пречат им. Младите обаче трябва да бъдат внимателни, защото от черната ложа са предвидени много капани за тях, да ги уловят, да паднат в робство, отдето мъчно могат да излязат. Много от старите не разбират правилно живота и затова казват на младите: „Едно време и ние бяхме като вас, но ето, остаряхме. Ще дойде ден, когато и вие ще остареете и ще се примирите с условията на живота“. Не, който се примирява, той не може правилно да се развива. Няма с какво да се примирявате. Старите казват: „Като поживеете, тогава ще разберете нещата“. Няма какво да разбирате. Ако влезете в някоя локва, какво ще разберете? Ще разберете само това, че в локвата има тиня, кал. Ако влезете в някоя кръчма и пиете, какво ще разберете? Че сте се напили. Какво знание има в тия неща? Да се окаляш, да се напиеш, в това няма никаква наука, никаква философия. Старите все продължават: „Нищо, ще поживеете малко и ще разберете живота“. За какъв живот говорят те? За живота на калта, или за живота на пиенето, или за живота на грабежите и убийствата? Щом дойде до този живот, кажете си: „Ние знаем този живот, опитали сме го някога, нищо ново няма в него. Ние искаме сега да научим новия живот, който не познаваме“. Който мисли по този начин, той е млад; който не мисли така, той е стар. Старостта и младостта не седят в годините на човека, но в начина, по който той мисли.

Казвам: Най-важната идея за вас е да си помагате взаимно. В това седи новото учение: Взаимно помагане! Когато някой падне духом, всички трябва да му се притекат на помощ със своите добри мисли и желания. Какво правят сегашните хора? Като видят, че някой млад се е обезсърчил, паднал духом, те искат да го убедят да влезе в света, да се поразвлече, да стане щастлив. Това е заблуждение. Хората трябва да знаят, че светът не е единственото място за развлечение. Животът не се изразява само по един начин. Всека душа носи щастието в себе си. Ако живеете според Великия закон на Любовта, като влезете в света, който не е готов за тази Любов, вие ще предизвикате в него, в неговите силни индивиди, условия да се прояви егоизма, т.е. човешкото „его“. При други условия, обаче, между готови души, Любовта създава красив свят, свят на възвишени, чисти отношения. А сега, със светлината, която съвременните хора носят в себе си, човек се вижда принуден да се затвори, да се огради, като счита, че неговото положение в света е опасно. И наистина, днес всички хора са затворени. Мнозина мислят за себе си, че като ученици на окултна школа, са по-слаби от другите. Не е така. Силата не е външно качество. Вие трябва да бъдете смели, решителни, винаги да имате предвид изречението: Душата е всесилна; плътта, животинското в човека е слабо. Божественото в човека е всякога силно, а животинското е изложено на изкушения, на слабости, на падания. „Работете и молете се, да не паднете в изкушение!“, казва Христос. Казвате: „Ние сме млади сега; как ли ще се развие нашият живот?“ Ако вървите в Божествения път, животът ви красиво ще се развие. Ако се отклоните от тоя път, идете на гробищата, в болниците, в кафенетата, между фалиралите търговци, на бойните полета, да видите какво ще стане с вас.

Докато вървите в пътя на Бялото Братство, там никакво зло не ви чака. Ако понякога Белите Братя не ви помагат, причините за това е, че вие не можете всякога разумно да използвате благата, които те ви дават. Ето един пример: представете си, че вие имате другар пияница, а от време на време получавате известна сума от Белите Братя: щом получите парите, вие ги занасяте на вашия другар. Какво ще направи той с парите? Ще отиде в някоя кръчма и ще ги изпие. Тогава и вие не печелите, и другарят ви нищо не печели. Каква полза от вашата помощ? Ето защо, Белите Братя спират своя бюджет по отношение на вас и вие започвате да страдате. Защо страдате? Приятелят ви не трябва да пие. Не е приятел онзи, който иска да се жертвате за някаква негова слабост. Приятел е само онзи, който е готов да се жертва за вашето повдигане. Новото учение изисква доброволна жертва, а не жертва чрез изнудване или чрез насилие. Доброволната жертва, жертвата по Любов има място в Бялото Братство.

Казвате: „Кога Белите Братя са готови да се жертват за нас, да ни помагат?“ Когато в душата на човека се яви силен подтик да бъде ученик на Великата Школа, Белите Братя са готови да се жертват за него, да му помагат, да му съдействат. Ако вие запитате едного от тях: „Ти готов ли си да се жертваш заради мене“, той веднага спуща един облак между вас и себе си и спира своята помощ. Тъй щото, всичко зависи от вашето разположение: каквото е вашето разположение към тях, такова е и тяхното към вас. Като знаете това, щом искате тяхното съдействие, тяхната помощ, в отношенията си спрямо тях ще застанете на определена база. Каквото всеки ден градите, ще го проверяват, камък по камък, да бъде здраво, чисто, и тогава ще го използвате като градивен материал на Божествената сграда, в която и вие сте призвани като съработници.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 29 март 1922 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help