Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Твоето Слово

Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина.(Ев. Йоан 17:17) Този стих е един от дълбоките, един от великите стихове на Евангелието: той съдържа такава грандиозна истина, която мъчно може да се опише. Само природата е майстор, тя има тая възможност – големите работи да ги прави малки и малките големи. Следователно, за да може човек да разбере този стих, неговата душа, или неговият ум, или неговият дух трябва да бъде в състояние да разбере какво е искал да каже Христос: „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина“. Не че думата „истина“ е вам непонятна, но де я употребявате? Казвате: „Ти говориш ли истината?“ „Туй нещо, което казваш, истина ли е?“ Но когато дойдем в Божествената школа, ние не боравим така отвлечено с нещата, но трябва да ги разбираме конкретно, да разбираме тяхното отношение. За пример, ако вземем думата „вода“, ще кажете: „Кой не знае какво е вода?“ Но ако вие попитате рибите, които живеят във водата, какво нещо е тя, те ще ви кажат: „Водата е една течност, в която ние живеем“, и нищо повече! За какво може да служи тази вода, те не знаят. Рибите не знаят нищо за парата – че водата може да се превърне в пара. Рибите не знаят, че тази вода може да разхладява хората и растенията в тяхната жажда, това е още непонятно за тях. Когато някой каже „истина“, ако си риба, разбираш истината като риба, и ще кажеш: „Ние живеем в истината“. Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога“. Как? Като рибите ли? Едно време хората са живели като растения и като риби в Бога, а сега сме по-умни, живеем и се движим в Бога. А има други, които живеят привидно, като рибите във водата. Които не разбират тази философия, ще кажат: „Това е отклонение, това е еретичество“. Те мислят, че нещата в света може да се изтълкуват само по един начин. Там е заблуждението. Животът има критерий или мярка за разбиране. Всички същества, наредени в тази лествица в низходяща степен, от човека надолу, всички животни, млекопитаещи, риби, мекотели, дори до растенията, кристалите и т.н. имат критерий. И сега мислите, че разбирате живота! Кристалите, казвате, са мъртви. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Кристалите са толкова далеч от нас! От чисто астрономическо гледище, някои звезди са толкова далече, че не можем да забележим, че те се движат по небето, а онези астрономи, които се занимават с това, казват: „Те пътуват с грамадна бързина, а при това ние не можем да забележим това движение“. И следователно, от наше гледище, казваме: „Те са неподвижни“. Предмети, които се движат и са близо, движението им се забелязва, а предмет, който се движи, но е по-далече, неговото движение се забелязва по-мъчно и се показва по-мудно.

Сега, когато ние питаме: Какво нещо е Истината? Е, истина е това: млякото ти чисто ли е? Е хубаво, ако млякото ми е чисто, това истина ли е? Казва някой: „Кажи ми тази дума истина ли е?“ „Тази дума представлява ли истината?“ Аз тълкувам, когато някой ми каже: „Ти говориш ли ми истината?“ Аз подразбирам следното: ето какво е скрито – когато някой човек ме пита, този плод на слънцето ли е узрял? Ако плодът е узрял на слънцето, под силата на слънцето, какво ще стане? Създаването на този плод не може да се обясни само със светлината, със силата на слънцето. Е, какво е Истина? Узрял ли е плодът в Истината – туй се разбира. Но какво нещо е Истината? Истината, това е насока, в която ние се движим, пътят, по който ние се движим – това е Истината. Че туй е така, Писанието казва: „Глава на твоето Слово е Истината“, а ние знаем, че всички движения вървят все към главата, и нагоре, и надолу, ние всякога изхождаме от главата. Главата ни показва насоката, и когато ние кажем, че някой човек има глава, разбираме, че той има насока, цел, към която се стреми. Някой казва: „Ти вярваш ли в Истината?“ Изисква се нещо повече, отколкото да имаш цел, но аз казвам: Ти движиш ли се към Истината? – „Движа се“. Но как, в кръг ли или в права линия? Конят, и той се движи, изважда вода и полива градината. Какво е свършил? На другия ден пак се движи, извършва една сериозна работа. Ако го питаме какво върти, ще отговори: „Едно колело“. – Е, туй колело какво отношение има към тебе? – „Аз не зная, моят господар знае.“ И тогава ние, съвременните учени, културни хора, знаете ли на какво мязаме? – На един кон, който е служил 30 години в такава една градина, бахча я наричат, да полива зеле и пиперки, и след 30 години господарят му бил тъй благороден, че казал: „От мене да замине, хайде на стари години, там на ливадата да пасе и тъй да си умре“. Обаче конят не бил доволен, след като се напасвал и дохождало време, той отивал пак на туй място и се въртял, и след туй пак се връщал на ливадата да пасе. Туй доброволно вече вършил конят. Та и ние, когато ни освободят от нашите разбирания, пак се въртим наоколо и мислим, че вършим нещо. Туй въртене още не е философия. Всичките неща се движат в кръг, във вселената всички неща се движат само по една вечна линия. Ако земята се движи по един кръг около слънцето, а слънцето се движи около друг кръг, пък той около трети и т.н., значи движение в движение имаме, то е насока на една права линия, а правата линия е насока към Истината. Значи всички хора се движим към Бога. И тогава питат хората: „Що е Бог!“ За Бога ние имаме две понятия: когато излизаме от Бога, ние го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си, – тогава разбираме Бога като ограничен. А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е. отиваме към безграничното, вечното, следователно към онуй, което е без граници, без начало и без край. Следователно Истината е посока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото. Е, какво разбрахте вие от това? „Гранично, безгранично, безначално“, що ни ползва това? Какво е това? И тогава ние се намираме в положението на онзи козел, който се хвърлил в един трап, подмамен от една лисица. Лисицата влязла в един курник, пък като издавила 10–15 кокошки и взела да ги носи, не виждала напреде си, та паднала в една голяма яма. И като паднала, гледала навън и казала: „Тази работа е лоша за мен“. Седяла 2–3 дена, най-после минава един козел. „Какво търсиш тук?“, пита я той. – „А-а, какво, горе ми беше много топло, пък слезнах тук да се поразхладя, тук е отлично място за живеене.“ – „Може ли да слезна и аз?“ – „Как не може, може!“ Хоп, скочил козелът вътре. Той имал големи рога. Лисицата се покачила на гърба му, после на рогата му и изскочила от трапа. Тя се освободила, а козелът останал дежурен на нейното място. Та сегашните хора, като ни разправят за истината, ние влезем в трапа като козела, а те се качват на нашата глава и излизат навън. Всеки говори за истината, докато се освободи. За пример, онзи, който заема пари, казва: „Вярвай ми, аз съм честен човек, ще ти ги платя навреме, ти вярвай в думите ми“. И той му повярва и даде парите, но после онзи го няма.

Сега, когато дойдем до другите обществени положения, всички ние обещаваме: майките обещават, мъжете, жените, учителите, все обещават. Казвам: Обещават, но никой не изпълнява, а някои забравят. А от това забравяне в света произтичат нашите страдания. Защо? Понеже всички ние влизаме в един велик Божествен организъм. Всяка една душа, всеки един индивид в света играе важна роля в този Божествен организъм и само човекът, който има Истината вътре в себе си, знае насоката на своя живот. А тази насока каква е? Тази насока в религията наричат Бог. И тогава спорят за Него. В Писанието се казва: „Богът никой никога не е видял“. Само единородният син, който е излязъл от пазвата на Отца, той ни го е открил. А този единородният син, кой е? Това е Любовта, която е излязла от Бога, тя ни го е изявила, и тази Истина, която е излязла от безграничното, тя е направила нещата ограничени. И граничното, тя го е изявила. Следователно трябва да разбираме защо главата и сърцето имат известни съотношения. Ако питате: „Защо сърцето постоянно се свива?“, то е, защото то работи за главата, към което праща кръвта. Защо не главата, а сърцето е мястото на Любовта? Любовта работи за главата, а тя е глава на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Следователно всички наши мисли и действия са насочени към това – да познаем Истината. И тогава Писанието казва: „Когато познаем Истината, ние ще бъдем свободни“. А в какво седи свободата? Свободата седи в това – да живеем в безграничното! Ако ходиш по земята, ти можеш да се спънеш и да паднеш, но ако хвръкнеш като една птичка, дали можеш да се спънеш? Представи си, че може да пътуваш с крилата на един ангел в пространството, или с мисълта на един ангел, в тази велика вселена, какви ще бъдат вашите понятия за нея? Ние толкова сме издребняли, че мислим само за какво? Сутрин „истината“ за нас седи в това: какво ще ядем, и туй, което ще ядем, дали ще ни даде сили да свършим работата, и работата дали ще ни даде някакъв приход, парички ще спечелим ли, ще може ли да живеем щастливо? Всички хора все планове кроят, щастливо да живеят. Ако ние говорехме за Истината, те ще кажат: „Не ни говорете сега за тия отвлечени неща, а като станем богати“. Но те не знаят, че цялото има богатство, тия техни пари, се обуславят от Истината, понеже всяка една частица от нашия организъм, колкото и да е малка, има своето движение и своята насока. Сега ще ви дам едно малко определение: защо не трябва да се яде свинско месо или някои меса не трябва да се ядат, говеждо месо или свинско. Аз ще се спра на свинското, защо не трябва да се яде. Психологически ето как седи въпросът: понеже клетките на свинята са крайно индивидуализирани, когато тия клетки влязат в нашия организъм, ние трябва да харчим два пъти повече енергия, за да ги запазим. И който яде свинско месо, лесно заболява, понеже тия свински клетки по някой път не работят, и тогава стомахът спира. Затуй ние наемаме работници отвън. Не е ли умно? Ама ако наемеш стотина работници и нищо не работят, струва ли си да ги наемеш? Защо да ги наемаш? Ще платиш, без да ти свършат работа. Ще кажете: „Какво да правим тогава?“ Не наемай работници от свиня да ти работят. От картошките, от житцето, от морковите, от зелето, от пипера, от магданоза, от гулията, от крушите, от черешките, от това-онова, ще наемеш тия прекрасни работници, които, без да платиш, работят отлично и без стражари. Тъй седи великата Истина! И затуй Писанието казва: „Ние трябва да живеем много чист и свят живот“. Сега работниците, които наемаме, 10–20 души работят някои, гледам, на шосето, ама войници с байонети седят, и те работят, но не работят от Любов, пушка има. И гледам някой път стражарят като се захласне някъде, работникът избяга. И казват тогава: „Еди-кой си затворник избягал“. Така е и със свинските клетки, всеки ден все напущат и бягат и затуй казвам: В нашия организъм да няма затвори! В себе си най-първо вие унищожете затворите, в своя ум, стомах, и всички клетки, които работят, понеже са разумни, ще работят по закона на Истината, защото всички се движат към Бога.

„Освети ги чрез Твоята Истина“, значи, хвърли светлина в техните умове, да мислят, за да може да познаят Истината, и понеже Истината е глава на Твоето слово – „Твоето Слово е Истина“, – само тогава те ще разберат Истината. И на друго място се казва: „Ослепил си ги, за да не се обърнат към Тебе и се избавят“. Кои хора Господ е ослепил? Онези, които не разбират Божия закон. И в Писанието има един стих: „И не въведи нас в изкушение“, но там е криво преведено, то е: Давай ни знания и мъдрост, да не би със своите глупости ние да попаднем в изкушение и да страдаме. Тъй е мисълта: Давай ни знания и мъдрост, да не би със своите глупости да попаднем в изкушение и да страдаме. И, следователно, ние като грешим, ще се ослепим. Сами ще се ослепим, и тогава, когато Бог ни говори Истината, няма да Го разберем. Един човек, за да разбере Истината, най-първо неговият ум трябва да бъде освободен от всички заблуждения. Тия заблуждения са наши. Когато човек направи някой грях и не иска да го поправи, той понякога се заблуждава, не вижда своята погрешка. Е хубаво, днес направиш едно, заблуждаваш се, утре направиш второ, трето, четвърто, но тия заблуждения ще повредят самия твой живот. Е, да допуснем, аз взема една чашка ромец или една чашка ракийка, за да може туй да подейства на моето храносмилане – тъй съветват лекарите. Е хубаво, аз ще видя дали туй мнение на лекарите съвпада с мнението на природата. Какво ще каже тя? Като пия винце, стане ми тежко и казвам на лекаря. – След време ще стане една промяна вътре. Каква промяна става? Днес една чашка, утре друга и т.н. Мене ми разправяше един, че жена му боледувала от неврастения. Лекари я лекували с пиене, излекували я от неврастенията, но тя станала пияница. Туй лекуване ли е? Питам: Какво е спечелила тя? Знаете ли на какво мяза това? Аз ще ви приведа един анекдот. Един турчин в Цариград бил лаком за пари, искал много пари да спечели. Отива друг един при него и му казва: „Що си туряш парите в касата, дай ми 200 лири, аз ще ти дам 100% лихва“. Турчинът му дал парите и той почнал да му дава 100%. 6 месеца му давал и после му казал: „Ти благодарен ли си?“ – „Доволен съм, хиляди пъти съм доволен, ами майката на парите кога ще ми дадеш?“ – „Майката остави я да си върви.“ Та мнозина сега казват: „Слушай, ние ще ти дадем 100%“. Да, 100 ще изядеш ти, а 100 на мене ще дадеш. В това няма никаква философия. И така не се разсъждава. И в съвременния строй ние постоянно изоставяме майката настрана, не искаме да знаем, че вървим по крива посока, та търсим, че този е виноват или онзи. Не, не! Във всяко отношение ние трябва да знаем пътя на своето движение. И това движение не трябва да го спираме по никой начин. В Истината не се допуска нито за миг абсолютно никакво колебание. Всяко поколебаване е грях, защото твоето движение е свързано с друго движение, може да попаднеш в някоя катастрофа: пресичане има на тия пътища във вселената. И това е великата философия. Божествената наука ще ни научи да живеем, ще ни покаже кое е глава на Истината. На този въпрос само Истината може да даде един задоволителен отговор, да ни направи разумни, да знаем защо живеем и как трябва да живеем.

В Америка имало един знаменит проповедник, много учен, доктор Гордон. Там има църкви демократически. Към демократическите църкви спадат методическата църква, а този доктор Гордон е спадал към аристократическата църква, епископалната. Проповядва, събират се, слушат го, но живот няма в тази църква. В неговата църква ставали много инциденти с този доктор Гордон. Един ден влиза един бедняк, сполучил да влезне в църквата му вътре – те ги наричат: „свободните хора в религията“. Те са такива, че пет пари не дават за хората, когато си изказват мнението. Те мислят свободно, на никакви правила не се подчиняват, и на всяка църква те са тръни, и американците ги наричат „крянкс“ – т.е. колелото им се върти навсякъде, те влизат в църквата, без да плащат. Там се плаща за всяко място по 1,500–2,000 долара, столовете са плюшени, и там „се служи на Бога много хубаво!“ Влиза един беден и сяда на един стол. Стопанинът на стола го гледа, иска да го изкара, но не може. Пита го: „Ти знаеш ли на кого е това място?“ – „Не зная.“ Казва му: „Това място е мое“. – „Радвам се.“ – „Знаеш ли колко съм платил? – 2000 долара.“ – „Струва си парите.“ Сега, спира се там. Иде проповедникът доктор Гордон и започва да говори, каже някой пасаж, този се провикне: „Амин, тъй да бъде“. Всички се смущават, този казва: „Господи, помогни му да не се спъва, хубаво говори“. Сега този Гордон разправя своята опитност в една книга. Обаче всички тия инциденти не са могли да му дадат опитност да започне един нов живот. Една вечер той сънувал един жив сън, че проповядва в църквата пред грамадно събрание, всички места пълни. Иде един човек, няма място за него. Той му направил силно впечатление. Като свършил проповедта, си казал: „Искам да зная кой е този човек“ и пита: „Кой е този човек?“ Един от неговите хора казва: „Той беше Христос“. И се събужда. И казва: „Христос дойде в моята църква и за Него място нямаше!“ Питам ви: Във всички църкви има ли място за Христа? Той прав седи!

„Глава на Твоето Слово е Истината.“ И сега нас ще ни убеждават за какво ли не, за всичко друго ще ни убеждават, обаче Истината, която ще насочи нашия живот, която ще внесе една нова посока, никой не говори за нея. Всички въпроси, които вълнуват обществото, могат да се разрешават от Истината. И казва Писанието: „Когато ние познаем Истината, ще бъдем свободни“. Много естествено е: Когато тръгнеш с един човек на път, ти ще делиш с него всичко, каквото имаш. Дето седнеш, ще отвориш торбата си. Българинът е много учтив: вървиш с него, той те храни. Следователно всички хора, които вървят в Истината, в една и съща посока, могат да си помагат и ще имат разположение да ядат и пият. Защо не се разбират хората сега? Защото не вярват в Бога. Един наляво, на изток, друг на запад, и търсят все идеали. Какви идеали? Никакви идеали няма. „Ти да бъдеш българин!“ Казвам: Българинът остава ли вечно да живее? Не. „Ама да станеш професор.“ Хубаво. Ти като професор ще останеш ли да живееш? „Министър да бъдеш.“ Ще останеш ли? – Не. Е, тогава? Съдбата на всинца ни е да отидем в Орландовци, да влезем в джоба на попа. Това не е разрешение. Никога не влизам в попски джоб!. Веднъж излязъл из джоба на попа, втори път не влизам вътре! Чудна работа! Какво спасение може да има в един попски джоб? Но това не са разсъждения, това показва колко леко ние разсъждаваме. Това са поговорки. Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския джоб“. Защо ще влязат хората в този джоб? Всеки един човек, който не следва Божествената Истина, ще влезе в попския джоб. И този джоб е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният джоб. Няма по-опасен джоб от попския джоб! Този джоб е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе. „Иване, защо ме остави?“ Иван казва: „Защо не ме разровиш?“ С години идват, плачат, но жената казва: „В попския джоб си, не те откопавам“. Някои казват: „Като умрем, ще се свърши всичко“. Е, питам аз хората: Ти умирал ли си, да знаеш какво нещо е смъртта? Съвременните хора казват: „Нито един не е проверил що е смърт!“ Аз оспорвам смъртта! Не говорете за неща, които не знаете! Умирал ли си, за да знаеш? И сега всички казват: „Ще умрем“. Смъртта подразбира ограничение на живота. Смъртта – това е най-тежкото ограничение, което животът може да представи, един абсолютен покой, да нямаш съзнание, да не проявяваш никаква инициатива. Така определям аз смъртта. Като влезеш в попския джоб, ти ще влезеш в най-тежкото робство. И тогава ние казваме: За да се избавим от смъртта, трябва да се стремим към Истината, а за да се стремим към Истината, нашето сърце трябва да бъде пълно с Любов и да познаем Бога като Любов. И тогава Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го привлече“. Значи Бог, като Истина, ще ни привлече към себе си, а Христос ще ни покаже истинския път на туй вътрешно движение. И каква е емблемата на Истината? В Истината всеки един човек какво ще почувства? Вие когато възприемете Истината, няма да ви говоря много. Ще ви говоря положително върху Истината, толкова, колкото можете да ме разберете. Отчаян си, мислиш да се самоубиваш. Аз преди няколко време привеждах един пример: един млад момък, способен, талантлив музикант, се влюбва в една графиня. Туй го изваждам из един ненаписан роман. Обаче тя му казва тъй: „Условията, при които живея, са тъй сложни, баща ми, майка ми по никой начин не ми позволяват да се оженя, аз не мога да те взема“. Той се отчайва. И един ден той тръгва, светът му потъмнял, загубил всякаква цел в своя живот и искал да се самоубие. По това време тя, за да го избави, туря си маска на лицето, стига го на пътя и му пришепва нещо – авторът не дава тия думи: никой не ги е чул. Изведнъж той става бодър. Какво му е казала тази маска? Тя е казала една магическа дума, от която веднага лицето му светва, той се връща и казва: „Отсега нататък аз ще живея“. Какво му е казала? – „Аз те обичам и с тебе ще споделя всичките мъчнотии в твоя живот“. Следователно тази графиня – той е Христос, – когато в този живот си се отчаял и кажеш: „Аз свърших“, Христос, маскиран, ще ти пришепне: „Аз те обичам, с тебе ще споделя всичките мъчнотии в живота. Напред!“ Тогава ти казваш: „Има смисъл!“ Защо? Когато е Любовта вътре в нас, тази вечната, безгранична Любов, ти си познал Истината. Следователно, след като познаем Истината, ражда се в нас една вътрешна светлина, става ни леко на душата, ние сме като една свободна птица с крила и тръгваме в права посока. Първото нещо, което трябва да намерим, е Истината. Питам сега: Вашата графиня на пътя проговорила ли ви е тази Истина, тази тайна дума? Туй е едно вътрешно преживяване, което всички трябва да имате. И туй, върху което Господ настоява, е: Абсолютно никаква лъжа на ония, които славят Истината, не се позволява, абсолютно никаква лъжа! Вънка, в света, можете да лъжете, колкото искате. Да лъжете и да ви лъжат, но влезете ли в този път, да служите на Бога, абсолютно трябва да турите в ума си Истината. А сега какво казват българите: „Без лъжица и без лъжа не може“. Лъжица, значи може да се сърба. Лъжа и лъжица някой път, както в английски: „lawer“ и „liar“, са близо. Опасността е, с тази лъжица, ако се засмееш, яденето ще отиде в кривото гърло и с тебе ще се свърши. Никаква лъжица! И аз не зная, който е измислил тия лъжици, е бил много умен! И по някой път казваме, че най-силната храна е супата, която хората правят, те все супа ядат и с нея започват. А природата в своето меню никъде не е предвидяла супа. Супа няма там, щом идеш на нейната трапеза, супа няма. А ние, първото нещо, ще изнесат супа от кокошка, от пуйка, пъдпъдъчета, с малко лимон, воденичката изрязана вътре, и гълтаме ли гълтаме. Гълташ, ама болести се раждат. И сега всичките духовни, религиозни хора искат да се хранят със супа. А Павел казва – с мляко. И вие, съвременните хора, искате да се храните с чорба. Казвам: В моето меню супа няма. Ябълки има, твърда храна има, а супа? Може да ви кажа де има най-хубава супа.

„Глава на твоето Слово е Истината.“ Следователно тази чорбеста храна, то е като някой роман. Четем романа, какво става? Някоя героиня се ожени за поет, родят се деца, скарват се, развеждат се и казват: „Отлична супа е този роман!“ Да, това е една първокачествена супа. Няма ли някой да напише един роман по друг начин, без супа? Аз още не съм срещал никой роман без супа. За пример, да напише, да прекара героите си в другия свят, без да умрат. А сега ще кажат: Еди-кой си е живял 70–80 години, че почтено го погребали, турили дървета, цветя и написали: „Тук почиват два велики героя на света“. Кои са тия герои на света? – Които обичаха да ядат супа с лъжица. И защо не се оправя света? Докато ядете супа, няма да се оправи света. Здрава, твърда храна трябва, която да подложим на нашите зъби, да я дъвчем. Ние все чакаме по благодат да дойдат дарбите. Господ иска от всички същества, от най-малките до най-големите, работа и работа. И ако ние страдаме, то е защото не сме работили в миналото. И Господ те наказва заради твоята леност. А на този, който е работил, Бог въздава повече, понеже в миналото е бил трудолюбив. Трябва да работим в каквото и да сме положение. Турен си слуга, извърши своята длъжност. Един ден твоето слугуване ще ти даде по-големи знания. Бог е предвидял за тебе нещо по-велико, отколкото ти мислиш. И ако аз бих написал какво ви очаква в бъдещия живот, знаете ли какво би станало с вас? Вие бихте напуснали всичките ваши колиби, бихте напуснали всичките си работи. Но понеже туй време иде, ще напуснете земята. Пък като се освободите от всички тия връзки, ще тръгнете към тази посока, към Истината, и тогава ще разберете какво е казал Павел: „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на човек на сърцето не е дохождало това, което е приготвил Бог за тези, които го любят“. Ще кажат някои: „Какво е това нещо?“ Какво ли? Трябва да го видиш, чуеш и опиташ, то не може да се опише! Някои религиозни хора казват: „Всичко в света върви към една цел“. Но ти пишеш само за да нахраниш жена си и децата си. И Толстой разсъждава тъй: „Ти ще ги нахраниш, но един ден те ще умрат, значи да даваш повече материал на смъртта“. Не. Всеки един баща или майка, брат, сестра, приятели, всички трябва да говорят само Истината. Тя е нашето спасение. Да излезем из рамките на временното, на смъртта, и да влезем във вечната свобода. Някой казва: „Като умрем“. – Не, не. – „Ние да умрем, а те да останат да ядат и пият“. Бащата казва: „Аз да работя, че като умра, синът да яде и пие“. Не! Бащата трябва да научи своя син да следва Истината и да му каже: „Синко, аз няма да умра, аз само отивам в своето старо отечество, но като се върна в света и не те намеря в пътя на Истината, да му мислиш“. Туй показва, че нагоре трябва да се движим.

„Глава на твоето Слово е Истината.“ И тъй, всички, които ме слушате, турете Истината за основа на живота си – Истината, както вие я разбирате. Аз говоря според вашите разбирания. Ако вие разберете себе си, ще разберете и мене. Аз казвам: Този стих е много велик, аз не искам да го засегна в неговата вътрешна страна, а засягам само неговия предговор. Ако аз бих имал време да ви опиша световете, тия йерархии, как ще минете от една система в друга, после как ще преминете в духовните светове, какви сили ще придобиете...

Сега, вие се борите за 1000 метра място, карате се и се сърдите, а аз казвам: Не си трови живота, един ден Господ ще ти даде цяла планета като тази да ти бъде собственост. Цяла земя като тази те очаква в пространството. Защо си дошъл тук? Учи се, учи се, велико наследство имаш горе, с цяла една планета ще разполагаш и ще и станеш господар. Вие ще кажете: „Хм, но кога?“ – Сега, сега, в този живот. Ще кажете: „Да е сега да го опитаме!“ Туй знаете ли на какво мяза? На вола като му разправяш за университет, за човешка култура, той ще каже: „Сламица, сламица, трябва да се наям“. Т.е. ние можем да минем от едно състояние на нашето съзнание в друго. Нашето съзнание не се ограничава от нашето тяло. Нашето съзнание може да мине в един момент, да вземе друга посока, и следователно да минем в съзнанието на ангелите, то е над нас. Като влезем в туй съзнание, ще се разшири умът ни и ще влезем в четвъртото измерение, което учените сега оспорват. Значи има места, дето духовете живеят – учените почват да признават, че и духовете имат място да живеят.

И тъй, Истината има отношения към нашата глава. И като влезе в нашето съзнание, ще направи ума ни светъл, на сърцето ще даде вътрешен мир, а на мускулите сила. И герой в света може да стане само онзи, който има Истината. Той може да има друг ум – не друг ум, погрешно е това, – но той може да се жертва и като се жертва, ще влезе да живее в душата на своя народ. И онези, праведните, които заминават, като се жертват, влизат в душата на своя народ, и един ден ние ще обсебим света и ще кажем: „Стига вече тези заблуждения!“ И ще се стремим все към великата Истина, на която подтик е Любовта. И всички ваши желания са милиони светове, които се образуват и се движат, и милиарди системи, които се движат към една велика цел, а тя е Истината. „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина“.

И сега, пазете се от супата, яжте твърда храна. Трябва правилно разбиране за Бога, че той е Истина и Любов. Всички други неща в света са второстепенни. Започнете да мислите за Истината. От вас искам: Спирайте се всеки ден по 5 минути, отправяйте ума си към Истината, 5 минути всеки ден, и тогава в една година отгоре вашият ум ще придобие други трептения. Ние сега потърсим Истината, усъмним се, потърсим я, усъмним се: „Няма друг живот!“ Духовните хора казват: „В този живот не може, ама в следния живот“. Други казват: „На земята не може да се живее чист и свят живот“. Ако на земята не можеш да живееш чист и свят живот, и на небето няма да живееш такъв живот. Такъв е законът! Той тук не знае да свири, че на небето ли ще свири? Това мяза на следното: във Варна една баба сънувала, че отива на другия свят, била е 60-годишна, гледа там, че има зелени маси, хора с бели дрехи седят и пишат, решават нещо. Питат бабата: „Защо си дошла тука!“ – „Е, синко, дойдох от онзи свят тука да си поживея.“ – „Знаеш ли да четеш?“ – „Не зная.“ – „Тогава тук само вода ще носиш.“ Ако вие не знаете да четете и да мислите – вода ще носите. А знаете ли какво нещо е вода да носите?

И сега казвате: „Господ е благ“. Благ е към трудолюбивите, които мислят, чувстват и изпълняват волята Му. Но Бог е много строг към ония мързеливци, които казват: „Той е наш Баща, ще бъркаме в джоба Му“. Никакъв джоб няма Той!

И тъй, аз ви говоря като на мои братя и сестри. В мене няма никаква критическа мисъл.

Истината и Любовта – вложете ги в живота си и положението ви, каквото и да е, ще се измени само чрез тази Истина и чрез тази Любов!

Беседа, държана на 19 март 1922 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help