Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Слушайте Него!

И когато Той още говореше, ето облак светъл ги засени, и ето глас из облака, който казваше: „Този е Син Мой възлюблени, в Когото благоволих: слушайте Него!“(Ев. Матей 17:5) Слушането – това е едно от качествата на реалния свят. Да слушаме реалното, разумното. Във физическия свят ние забелязваме три състояния, през които човек минава: едното състояние, чисто механическо, е състояние само на движение; второто е състояние на чувстване, а третото е състояние на мисъл. Човек може да си помръдне крака без усещане, а може да чувства без мисъл. Най-хубавото състояние е, когато всяко движение е придружено с чувстване и мисъл. В тия три състояния се заражда разумното и великото в живота, аз го наричам Божественото, туй, което осмисля живота. Когато съвременните хора говорят за реалното, вярват в едно, а отричат друго. Ние отричаме реалността всякога на ония неща, които не съдържат в себе си Божественото. Семките сами себе си отричат. Туй, което се проявява и изгубва, е преходно, следователно дали ние го поддържаме или не, то само по себе си се явява и изчезва. Вие не можете да разчитате на една ваша мисъл, която се появява и изчезва; вие не можете да уповавате на едно ваше деяние, което е преходно. Защото то ще замяза на следното: често американските милиардери си правят за удоволствие палати от лед, там на север в Америка, със стотици хиляди долари дават за палат от лед, украсяват ги, но щом дойде лятото, целият този палат се стопи, изчезне. Често и ние на земята съграждаме такива ледени палати. Сега има богати хора, учени хора, но зданието им е съградено от лед. Красиво е туй здание, но само зимно време. Дойде ли пролетта, всичко това се стопява. И когато някои питат: „Това не е ли реално?“ аз отговарям: Това е реално само зимно време, а лятно време не, защото изчезва. И когато ние казваме на богатите хора, че вашето богатство е един американски палат от лед, ще кажете: „Как тъй, реално е“. Зимно време може да разчитате на вашето богатство, но лятно време не можеш да разчиташ.

„Слушайте него!“ Кого? – Божественото вътре във вас. То е, което създава характера. Човек, в какъвто и да е смисъл, който се лишава от своето Божествено, изгубва смисъла на живота, не може да има никаква философия, не може да разбира смисъла на живота, в каквото и да е направление. И съвременният наш живот се обуславя от много малки неща, или от много малки причини може да се разруши цялото ни щастие. Цялото наше щастие, цялата наша сигурност на земята е окачена на една паяжина, на конеца на една паяжина – толкова е сигурно нашето щастие. И при това учените, съвременните философи, даже религиозните хора и духовните хора искат да ни уверят, че животът на земята е нещо реално. Аз нямам нищо против, реален е, но зимно време; докато детето живее, майката е щастлива, но в деня, в който замине едничкото и дете, тя става нещастна. Докато касата на богатия е пълна, той е щастлив, но в деня, в който богатството му излезе от касата навън, той е нещастен; ученият, докато знанието му е в главата, е щастлив, но един ден, когато знанията му си заминат, той е нещастен; великият оратор, докато неговият глас работи и той маха ръка, но щом неговият глас престане да работи, той е нещастен. За пример, красивата мома, докато лицето и е красиво, тя е щастлива, но щом лицето и погрознее, тя е нещастна. И на всички хора щастието почива само на една паяжина. И искат да ни убедят, че туй е реалното в света: да бъдеш богат, красив, учен. Питам: Кой учен досега е запазил своето знание? Коя майка и докога е запазила своите деца? Кой богат човек е запазил своето богатство? Кой цар е запазил своята власт? Коя красива мома е запазила своята хубост? Казвате: „С такива работи не ни занимавайте“. Да, може да не ви занимавам, но ние искаме да кажем: „Слушайте Него“. Кое? – Божественото. И когато аз цитирам тоя стих, някой ще каже: „Той има предвид себе си“. Не мен! Това, Божественото, е вътре във вас, то не е отвън; и ако вие мислите, че Божественото е отвън, вие не разбирате философията на живота. Невидимият свят е широк свят, а този свят, който вие виждате, е един микроскопичен свят. Седели ли сте вие да наблюдавате, под микроскоп да видите какъв живот има в една капчица вода, при едно увеличение от 2–3,000 пъти, да видите какви малки същества има в нея, как се движат, какво развитие има? И там има движение, и тия същества имат съзнание. Ако вие ги попитате, ще ви кажат, че това е работа на техния свят. А в нашите очи техният свят е смешен. И когато един ангел подложи един човек под микроскоп, защото ангелът, за да види един човек, той трябва да тури микроскоп – ние сме толкова големи, че ангелът трябва да ни тури под своя микроскоп – и той трябва да увеличава не 3,000 пъти, а няколко милиона пъти, за да бъдем видими от него. И тогава хората записват, изследват, пишат съчинения, дисертации за някой философ в някоя академия, за някой проповедник на амвона, за някой тълкувател на Словото Божие, пишат книги, после определят тия качества. И ние, съвременните хора, имаме голямо мнение за себе си, ние мислим, че сме близо до ангелите. Даже като се проповядва, всекиму се иска да стане ангел. Възможно е в бъдеще, аз не отричам това, но докато вие станете ангел, колко изпити трябва да държите!

Тогава „слушайте Него!“ Този, Който се е домогнал да стане ангел, Божественото е вътре в Него и няма раздвояване: дали да постъпи така или не. В ума си той има една мисъл, едно желание, една воля, която да извърши великото, воля, с която може да свърши всичко. Сега ние, съвременните културни хора, мязаме на ония малки деца, които седят на брега на морето и пишат. Аз често съм минавал по варненския бряг и там младежи с бастуни си пишат, и всеки пише според степента на своето развитие. Гледам някъде написано: „А-а, сладка е любовта!“, но после мине някоя вълна и писаното изчезне. Друг е писал: „Парици трябват в този свят“. Казвам: Този е по-умен, но дойде вълната и то изчезне. Трети писал: „Законност трябва в този свят!“ Мине вълната, и това изчезне. И всички все пишат край морето, но и от млади, и от стари, кой каквото е писал, нищо не е останало досега. И аз наричам съвременния живот едно бурно море, при което ние пишем своето щастие, все любовни писма, обещания, туй ще направим, онуй ще направим, но досега никой не е направил това, което е трябвало да направи. Като казвам „никой“, подразбирам оня, който живее при брега на морето, а не далеч от него. Те пишат целия ден и казвам: Не се задържа туй писмо. Когато загубите вашето божество, не е ли минала тази вълна, че е заличила вашето любовно писмо? Когато е заминала вашата дъщеря, когато ученият е изгубил своя ум, не е ли тази вълна? Навсякъде тази вълна заличава. Защо? Защото ние не слушаме, кого? – Него. Кое? – Това, Божественото. Сега на всеки един човек трябва да му доказвам, дали има туй Божественото, или не. Именно туй, Божественото, то е стабилното, онази Любов, която има между двама хора, това е Божественото у тях. Докато туй Божествено е у тях, има Любов, има връзка. Но в деня, когато дойдат близо до морето и тази вълна мине и го заличи, те не се познават. И как бихте обяснили, да кажем: един господин дойде и ти иска пари назаем, казва: „След 4–5 месеца ще ти ги върна, аз съм честен човек, баща ми е честен, майка ми...“ Но след 6 месеца го няма никъде, търсиш го, търсиш го, няма го. Питам: Защо този човек не устоя на думата си? Казвам: Тази вълна е минала и заличила неговите задължения. Казва: „Няма да ти ги дам, свършена работа, ако искаш, дай ме в съд“. И сега всички хора се съдят в света, натурили са съдии, от хиляди години се съдят и светът още не е оправен: всички ние седим при морския бряг. Сега аз ви проповядвам, нали, и вие искате да възприемете Божественото, и тъй както ви гледам, красиви са лицата ви, аз ви считам като наследници, които очакват някой богат роднина, като умре, да се отвори завещанието. И всеки от вас е много сериозен: „Колко ли ми се пада от това наследство?“ И седи сериозен, и човек мисли: „Каква ли философия има в него?“ – Мисли колко ще вземе. Нищо повече! Казват: „Велики мисли има той“. Някоя мома седи много сериозна, казват: „Колко е благородна!“ И тя мисли същото: Колко струва нейният възлюблен. Моралът е там: колко струва! Сега, не се обиждайте. Ако ви подложат на изпит вас, младите, как ще постъпите? Ето тези, старите, питайте тях – да не ме осъждате, че някой път аз съм пристрастен, но ние трябва да погледнем сериозно на живота, да разрешим правилно въпроса, според този велик вътрешен закон. Затова сме дошли на земята.

„Него слушайте!“ Когато туй, Божественото, дойде у човека, то ще разреши въпроса. На гладния не се иска голяма философия да му доказвам, има ли глад или няма. Някой ме пита: „Има ли онзи свят или не?“ Тази философия е отрицателна. „Има ли Господ или не?“ По някой път смешно е за мене да доказвам на гладния, че той е гладен. Че това той сам го знае! Единственото нещо е: „Аз съм гладен, можеш ли да ме нахраниш?“ Онзи бедният, дойде, няма пари, важният въпрос е: „Можеш ли да ми дадеш пари?“ Дойде онзи, невежият, няма какво да му доказвам, че е невежа: „Господине, знание можеш ли да ми дадеш, това е важното в живота“. Има нещо, което ни липсва. Всеки го знае това, и когато му липсва това, същественото, той е недоволен, гневи се, сърди се, не може да спи, обръща се на лявата страна, на дясната, недоволен е, че не може да спи. Какво има? Липсва му същественото. Гладният, който не може да спи, какво му липсва? Хляб му трябва. Дайте му една печена кокошка, ще спи като агънце. После, аз препоръчвам печена кокошка, но и 6-годишно вино. И ние по някой път употребяваме 6-годишно вино. А знаете ли кое е нашето 6-годишно вино? То е врялата вода. И ние имаме „печени кокошки“...

„Него слушайте!“ Сега, за да поясня моята мисъл, ще ви приведа един малък анекдот за един светия. Някой си отшелник, на име Хато, живял е отдавна, когато светът се е намирал в едно по-тежко положение, отколкото днешното. Той считал, че целият свят отива към погибел и не можел да си обясни как е възможно Господ да търпи този грешен свят, защо изведнъж не го заличи, да направи нещо по-хубаво. Всеки ден се молил да дойде Господ да премахне всички тези грешници и да тури ред и порядък, да не страдат хората. Но колкото повече се молел, толкова светът ставал по-лош. Един ден той решил да излезе из града, да вдигне ръцете си към небето и да не ги снеме дотогава, докато Господ не изпълни неговото моление. Вдигнал си той ръцете, това било в началото на пролетта. Някои птици, като го видели тъй, искали да си направят гнездо. Почнали да се увиват около неговите ръце, за да видят дали могат да си направят гнездо. Обикаляли, обикаляли и почнали да турят сламчица по сламчица, и си направили едно гнездо. Целият ден правели гнездото си. Той, като светия, забелязал и казал: „Какво ли иска Господ да ми каже с тия птички?“ Направили те своето гнездо на ръцете му отгоре, и почнал той да ги наблюдава. Те турили перушина, приготвили се за работа. Съседните селяни, като ги видели в туй положение, почнали да му правят по-голямо уважение, задето бил толкова свят, че птичките гнездо си свили на ръцете му. А той всякога проклинал хората. Те идвали, туряли мляко в устата му, а той после ги нагрубявал: „Махнете се, грешници, вие само ядете и пиете, светът от вас страда“. Птичките си снесли яйцата и почнали да ги мътят. А той започнал да мисли: „Не мяза ли земята на туй гнездо в ръцете на Бога“. Тъй разсъждавал той. Почнало да му идва на ум по някой път, да снеме ръцете си и да захвърли гнездото, но после казвал: „Не, аз ще устоя на обещанието, ще стоя, докато малките се отхранят и им изникнат крилца и си хвръкнат“. И действително, от тях той много нещо научил и разбрал защо Господ не поправя света. И един ден тия пиленца изхвръкнали от гнездото навън и нему му станало жалко за тях.

Сега, някой се притеснява за оправянето на света, а аз казвам: Ти държал ли си пиленца в своите ръце, за да видиш защо Господ търпи? Ние някой път казваме, че светът мяза на лудница. Това са наши психически схващания. Този свят не е лудница, нито е един от лошите светове: и то не е право. Този свят е едно Божествено гнездо, дето се измътват тия малки пиленца. А знаете ли какво правят тия малки пиленца? Виждали ли сте вие лястовички: майката често ще тури своята човка и ще вземе извержението на малките и ще го изхвърли навънка. Какво себеотрицание! А ние, съвременните хора, сме само като онези гаржета. Лястовицата седи на едно по-високо развитие, по чистота тя стои по-горе от нас. Чистотата е необходима за нашата мисъл, и желанията ни трябва да бъдат чисти, за да не стане нечисто сърцето. Тогава идват всички волеви усилия.

„Него слушайте!“ Трябва да разбирате защо е създаден светът. Той е създаден заради нас. Ние в туй положение, в което сега се намираме, не можем да бъдем щастливи: нашето щастие ще дойде в бъдеще, то ще дойде, ако ние вземем друга форма. И формите, които съществуват в света, са форми, през които Божественият Дух минава. И за всички Божият промисъл се грижи. Ако тяхната къща, техните тела се променят, това не подразбира промяна на техния дух, а то е видоизменение на техните тела. Когато една морска звезда е дошла да прави тялото си, тя употребява всичките възможности, които са скрити в тая форма. Но ако рече да мине в една по-висока форма, тя ще почне отново да живее. Следователно, ако най-ученият от нас влезе в ангелския свят, той ще почне живота на едно бебе и ще бъде толкова невежа там, колкото са невежи гаржетата. Следователно ние трябва да имаме търпение да се учим и да знаем в какво седи истинската наука. Истинската наука се състои само в това основно начало – да се научим да любим. Кого? – Оногова, Който живее в нас. Можеш ли да бъдеш всякога готов, заради Онзи, Който живее в тебе, да не кажеш обидна дума никому. Можеш ли заради Този, Който живее в тебе, да не убиеш никого? Можеш ли заради Този, Който живее в тебе, да не откраднеш нищо? Можеш ли заради Този, Който живее вътре в тебе, да не обезчестиш никого? Туй е отрицателната страна. А сега: Можеш ли заради Този, Който живее в тебе, да пожертваш всичко? Но „всичко“ като казвам, разбирам: Да дадеш всичко излишно. И когато у нас се родят тия желания, тогава ние ще познаем Онзи, Който живее в нас.

Сега, мнозина посещават всичките църкви: и евангелската, и православната, католишката, мохамеданската църква. Но съвременната религия се намира още в предверието на храма. Ние гледаме само външната страна. Казвате: „Той е евангелист“. В какво седи туй? Вярва ли в Евангелието? – „Вярва, евангелист е“. Но вярването в Евангелието не прави човека евангелист. „Ама той е православен, вярва в православието“. Но вярването в православието не прави човека православен. „Той е мохамеданин“, но вярването в Мохамед не прави човека мохамеданин. Когато туй, Божественото, в нас почне да се проявява не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл, тогава ние почваме да разбираме какво нещо е Божествената Любов. Когато ние почувстваме туй състояние, всеки страх ще изчезне у нас в този свят и ще затрептят ония вибрации, които досега вие не сте чувствали, и във вас ще се създаде най-прозорливият, най-ясният ум. Сегашните религиозни хора мислят, че за да стане човек духовен, трябва да оглупее. Кои хора оглупяват? Хората на еднообразието. И когато искат да хипнотизират един човек, по този начин го хипнотизирват: вземат един светъл кръг и го въртят дълго време, и той ще се хипнотизира. И аз казвам: Съвременните хора са хипнотизирани от парите. Парите се въртят около тях. Минава някой банкер, ходи, но цял тефтер има около главата му, той си мисли кой има да му дава. Ходи, върви и все тефтерът му е в главата. Срещнеш някой богослов, писал някое съчинение, и той го носи в главата си. Някой философ съчинил някоя нова теория, проповядва, че тя е най-правата, и той си маха главата; друг направил някое ново изобретение и прочие. И всички мислят, че туй, което те имат, като влезе в света, ще се оправи. Но то, като влезе, ще развали света. Благодарете, че Господ не е допуснал да влезе вашето изобретение в света. Вие имате аероплани, цепелини и казвате: „Е-е, култура е това“. Но като дойдат тия неприятели отгоре, всички се криете в земята, казвате: „Отде дойде това зло!“ Освен че те не оправиха света, но го развалиха. Друго нещо трябва да предшества.

„Слушайте Него“, разумното, то трябва да влезе във вас и тогава ще ви се дадат велики блага. Благата изпраща Господ заради нас. И Павел казва: „Това, което не сте сънували и не сте почувствали, това, великото, ви чака...“ Кога? Когато тази Любов влезе във вас – не да влезе, а когато се събуди. И някои ме питат: „Какво нещо е Любовта?“ Е-е, как да ви обясня? Едно време една овца се влюбила в един вълк. Вълкът бил отличен кавалер, така, с мустачки: вълците имат и мустачки. Майката-овца казала на дъщеря си: „Доколкото ние знаем, тия момци от тоя род зле свършват със своите избранници“. – „Но аз много го обичам.“ А като се оженила, всеки ден вълкът откъсвал по малко месце от нея, докато тя съвсем се обезобразила и питала: „Защо моят възлюблен е толкова жесток?“ Защото е вълк, а щом е вълк, това е крайният егоизъм, в който ние живеем сега. Нашият век е век на вълците. Сега може да ти дадат угощение, но цял един капан ще ти турят и всякога с живота си ще платиш.

Сега аз говоря за вас, за вашите домове, ако искате да се реформирате, не трябва да си правите илюзии, че ще постигнете това, ако продължавате да живеете както сега. Но ще кажете: „Ние правим усилие“. Не, не, не сте направили още усилие. Ще направите едно велико усилие над себе си, ще турите вашата воля в действие в най-трудния момент. Какъв е този момент? Един американец се хванал на бас да пропътува около света, но бил гол и без пари. Хваща се на бас и го извършва. Приятелите му го събличат гол и той сполучил да намери дрехи и пари, и тъй, сполучва да пропътува целия свят. Казвам: ето един човек, който при най-лошите условия е можал да превърне всичко в една сполука. И следователно ние, съвременните хора, не сме герои, ние сме хора без воля. Господ казва: „Би ли пропътувал света?“ Има в човека една воля, която може да победи всичко, аз я наричам Божественото. И аз казвам: Вложим ли ние Божественото в нас, всичко можем, но в момента, когато изгубим туй, Божественото в нас, всичко се изгубва. И ако вие искате една положителна философия, опитайте Божественото в себе си и вижте може ли Божественото да преобрази света – да превърне вълка на овца? Може. Туй, Божественото, превръща вълка на овца. И Писанието казва: „Агнето и вълкът заедно ще пасат трева“. И когато онзи „Арабишапка“, русин, го извикали руските князе, дали му този стих. Повикали го на угощение и го попитали: „Как ще обясниш този стих, може ли вълкът и агнето да живеят заедно?“ – „Може, може, вие сте вълците, аз съм агнето, и братски можем да живеем.“ И право им е казал. Когато влезе Божественото, с вас, които сте тъй алчни, можем да си подадем ръка, но когато Божественото в нас изчезне, ние нямаме никаква основа и тогава ще се зароди онуй разединение. И тогава бъдещата култура на шестата раса, ние я обуславяме само от този закон. Като те срещна, ще те погледна и попитам: „Имаш ли в себе си туй, Божественото?“ Него ние наричаме слънцето на живота. Докато туй, Божественото, говори в нас, умът ни и сърцето ни се намират в едно прекрасно състояние. И следователно онези чувства – във вас се зараждат някой път прекрасни чувства – не ги унищожавайте. Да кажем, имате вие един беден човек, той има отлично мнение за вас, обича ви, не скъсвайте тази нишка с него, срещнете го, той е любвеобилен. Но после казвате: „Той е беден, той е по-малко културен“. И онази малка вадичка, която минава през някоя градина, дава живот на растенията. Следователно Любовта в каквато и да е форма – аз не говоря за любовта на сенките, да не ме разберете криво, защото има любов на сенките, – истинската Любов мяза на една вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти и умът ти ще стане светъл, душата ти свежа, а волята ти ще стане мощна.

Кой ви обича? Само онзи човек, който като се приближи, в негово присъствие вашите морални чувства се усилват и вие станете и двама радостни, само той ви обича. А ако усещате едно неприятно чувство, той ви е подействал в отрицателен смисъл. Следователно той върви вляво, а другият – вдясно.

И сега казва Писанието: „Него слушайте!“ От 2,000 години, откак е слязъл Христос на земята, мен ме учудва не защо светът не вярва в Христа, но защо служителите на Христа не проповядват Неговото учение. И днес, ако вие влезете в една евангелска църква, ще чуете много повече да се говори за разни автори, отколкото за Христа. Христос е на трети план. А за него те казват: „Христос е глава на църквата“. Нека имаме една глава, а сега евангелската църква има една глава, православната църква – друга глава, католишката – трета глава. Е-е, колко глави трябва да има? Една църква с три глави може ли да успява? Не може. И сега казват: „Църквата трябва да има глава“. Но тя има глава, Господ я е създал с глава, не трябва да и туряме нова глава. Новите глави, които ние туряме, развалят църквите. И аз настоявам, че в света има само една глава, тя е Божественото. Никаква друга глава няма. Всички други глави, отрежете ги отдолу. Някои, които ме слушат, казват: „Какво ще кажеш за мене?“ Аз казвам какво ще каже Господ след 60 години за тебе: „Колко глави имаше на земята?“ И питам: Вие колко глави имате? Моето учение е учение на една глава: да направи хората свободни във всяко отношение, да разтвори касите на хората, да отвори затворите. Всички хора да живеят като братя. Това не е мое учение, то е, което нашият небесен Баща изисква.

И сега, като дойдат войни, казват: „Може ли без войни?“ Поне ние, които вярваме, можем без войни. Светът нека се бие колкото иска. Двама души се карат и се бият, единият дал 10,000 лева, другият не му ги връща, бият се, викат и мен. Казвам: Колко ти дължи? – „10,000 лева.“ Изваждам 10,000 лева. Казвам: „Заповядай, не бий този брат, нямал човекът“. А сега какво ще стане? Най-малко аз ще се приближа, ще го хвана този нехранимайко, да видя защо не плаща. Това не е философия на живота. Аз ще се поставя на неговото място, ще кажа: „Братко, заради него аз плащам, не бий този брат“. А на другия брат ще кажа: „Като се намериш пак в затруднение, ела при мен“. Питам: Ако всички тъй поставим въпроса, ще кажете: „Като станат всички здрави, как ще се прехранват докторите, кой ще плаща зарад тях, в църкви кой ще ходи?“ – Ама хората сега не ходят в църква. Ще ме извините, аз съм толкова откровен, нека ме извинят всички – представление е това, което хората разправят пред Господа, а не Любов. Аз разбирам, човек да бъде искрен, да бъде искрен в душата си, да няма задна мисъл, това разбирам Любов. Когато се приближа при него, какъвто и да е, мъж или жена, да бъда толкова чист, да имам всичкото благопожелание, да постъпя с този брат тъй, както бих постъпил със себе си. И тъй е великият закон, който гласи: „Както искате хората да постъпват с вас, тъй постъпвайте и вие с тях“.

И някои казват: „Хубаво е това учение“. Хубаво е, но можем ли да го приложим? И сега навсякъде в света чакат да дойде Христос. В Америка, Германия, чакат да дойде Христос, за да оправи света. И тук, в България, почнаха да чакат да дойде Христос.

Христос е дошъл, Той хлопа на всички сърца: „Любов!“ Това е Христос – туй съзнание вътре. Христос е дошъл, хлопа на вратата и ангелът казва: „Ти няма ли да станеш?“ – „Ще поспя още малко.“ – „Можеш да поспиш, но закъснял си.“ Закъснели са хората. И тогава ме питат какво нещо е Любовта. Любовта е един огън на 35,000,000 градуса. И когато този огън влезе, той внася живот, а не разрушение на живота, и твоята душа ще трепне тъй, както душата на един ангел трепти, и всички ще бъдат мощни с този огън. Този огън всичко събаря, и църкви, и каси. Този огън иде в света! И ако вие не излезете, знаете ли какво Господ ще направи с вас? Аз гледам някой път някой лалугер в дупката си погледне, скрие се от децата, погледне, скрие се. Но някой път тия деца се охитряват, донасят 2–3 кофи вода и я изливат в дупката, и този лалугер – през водата навън. И сега Господ е решил да налива вода в дупките на децата си. Из дупките ще излезете навън! Ако дойде пожар, и тогава ще напуснеш къщата си. Щом дойде пожар, и мъже, и жени, и деца, всички бягат. И тогава ще се намерите в положението на онзи богат американец: когато е горял Чикаго, целият град се запалил, всички бягат, един богаташ взел касата си и казал на един работник: „25,000 долара ти давам да ми изнесеш касата“. – „Не ти искам парите.“ Най-после богаташът оставил касата си и заминал. Ще оставиш касата си и оттатък ще минеш, огън иде отподире!

„Него слушайте!“ Туй, Божественото Слово, иде и то ще разтопи и сърцата, и умовете на хората, и ще внесе новото. И казва Писанието: „Ще им дам ново сърце“. Защо ние да не възприемем новото учение? Не само да кажем „ново учение“ – мълчешката, а и да пристъпим към прилагането на това учение. Онези земеделци, когато искат да обработват някоя култура, започват с малък опит. И аз казвам на всички християни, които са израстнали в тази страна: те могат да си подадат ръка и да влезнат в туй Божествено учение. „И дошли Мойсей и Илия“, защо дошли? Те са дошли да се учат от Христа. И Христос, казва там Писанието, е говорил за страданията, но той предаде на Мойсей и Илия два урока, защо тяхното учение в света не може да принесе ония резултати, които те очакваха. Защото зарад Илия на 400 души пророци им отрязаха главите, а Мойсей тури законодателство и сега то царува в света. И Христос каза на Мойсей и Илия: Докато не влезе онова велико учение на Великата Божия Любов, светът няма да се преобрази, и, следователно, той каза: „Аз трябва да пострадам“, значи: „Тази Любов, която е в Мене, аз трябва да я дам на света, да влезе в човешките души и да започнат хората да живеят с Божествената Любов“. Като казал Христос това на старозаветните пророци, Неговото лице станало светло като слънцето.

Казвам, вие сте Мойсей и Илия, а вие казвате: „Да се отстъпи малко за църквата, трябват пари“, осигурявате се – значи при вас са Илия и Мойсей. Нали вие сте учен човек, вие сте законник, какъвто и да сте, поддържате стария завет на нещата, хубаво, Мойсей и Илия сте. Дойде Христос и ви казва: „По този начин вашият живот никога няма да се оправи“. И ако вие разберете, ще кажете: „Както Господ пожертва живота си заради хората, тъй и аз заради Господ може да се жертвам“, и тогава вашите лица ще светнат като слънцето и дрехите ви ще станат бели като сняг.

Сега ще дойдат да тълкуват думите ми. Човек ще живее тъй, както е, че като умрем, тогава ще се оправи света. Не когато умреш, а докато си жив трябва да направиш това. Тази е смешна философия, като казвате: „Когато умрем“. Но като изгубя богатството, какво ще помагам на бедния? Докато съм богат, мога да помагам – здравият може да помага, – а като стана хилав, как ще помогна? Но душата ми трябва да бъде пълна с Любов и тази Любов трябва да я жертвам. Туй е учението, което от хиляди години се проповядва. Това не е учение на насилие, това е учение на абсолютна свобода. И колко е велико Неговото търпение! Той постоянно казва: „Тия Мои деца в гнездото ще поумнеят“. Обръща ги, погалва ги, по някой път му иде на ума да ги захвърли, но казва: „Ще поумнеят“. И аз вярвам, братя, вие ще поумнеете, ще станете добри. Аз вярвам, че ще израстнат вашите крилца и ще хвръкнете из туй гнездо, всички ще отпътувате за Царството Божие, а не за ада. Всинца ви един ден Господ ще ви изведе из ада – земята е ад – в Неговото Царство, дето Неговата Любов цари. Вярвайте в тази Любов и Царството Божие ще дойде! Всички ние трябва да бъдем спасени и ще бъдем спасени. Сега може да цитирате някои стихове. Но в Откровението Йоан казва тъй: „И чух цялото създание да хвали Бога“. Ако той е чул цялото създание да хвали Бога, значи всички ще бъдат спасени. Но през всичкото време ще има страдания и един ден всички ние ще излезем из този огън и ще влезем в Божията Любов. Някои сте на прага да излезете. Излезте!

„Слушайте Него!“ Този, Който е сега във вас, слушайте Него. И като срещнеш някой проповедник, свещеник, кажи му: „Братко, ти слушаш ли Него?“ Ще му кажеш: „Ние сме горе на планината, при нас е Мойсей и Илия“. А сега казват: „Той е отлъчен от църквата, той е проклет“. А Христос казва: „Не, Любов за всички“. „Всички вие сте братя“, тъй казва Христос: „Всички вие сте братя“, никакви еретици няма. Илия и Мойсей са пълни само с Любов, а за Христа има само братя и сестри, макар че вие се казвате другояче. Един ден вашето еретичество ще изчезне и ще остане само Божественото във вас. И защо ние да не заживеем този живот, този разумен живот, и да изучаваме великата философия на живота – ние ще станем тогава хиляди пъти по-умни, отколкото сме сега. И в тази земя, ако рекат всички българи да слушат Него, мед и масло ще потече. Ако всички се спрат върху този стих и рекат да слушат Него, мед и масло ще потече, и всичките им дългове и нещастия ще изчезнат. Ето една реална философия. Всеки народ, който от хиляди години е слушал Господа, е бил благословен. Той е Великият Господ на Любовта, както са Го проповядвали досега, Който спасява, Който се жертва, Който всеки ден ни дава храна и утеха във всички положения. Той казва: „Не бой се, ще се оправи твоята работа“. Изгубил си сина си, дъщеря си. Той казва: „Не бой се, ще се оправи тази работа!“

„Него слушайте!“ И аз желая сега вие да се въодушевите от тази мисъл: Него да слушате в себе си. Влезе ли Той, въпросът е разрешен. Илия и Мойсей ще ви кажат: „Нашето учение досега беше“, но и те ще добавят: „Него слушайте“. И гласът отгоре казва – кой глас? – Божественият: „Него слушайте“. – „Туй, което Аз съм вложил вътре във вас, Него слушайте, този Дух, Него слушайте!“ Някой казва: „Много просто е туй учение“. Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме манастири и църкви. Ние ще образуваме една църква в сърцето си, един олтар ще има, ние ще вложим тази църква в нашия ум, и ще ги държим чисти, тъй че телата ни ще бъдат храмове на Бога живаго. Другите външни храмове лесно се съзиждат. Сега Бог къде ще Го намерим? Ако вие не сте честни и спрямо оня, който ви обича, изневерите на неговата Любов, как ще се прояви Бог у вас? Нали Бог е, Който ви люби? И кого може да обичате? Нали Бога? Следователно Любовта, която се проявява по един или друг начин. И ще ни питат дали това е Любов или не. Любовта зло никому никога не мисли. Първото нещо, Любовта е абсолютно добро. Аз я наричам абсолютно добро в света. Бог се наслаждава като вижда, че всички същества могат да живеят. Аз минавам покрай някоя мравица, правя и път. Може да я стъпча, не, аз се радвам, и тя има свой живот. Качва се, слиза. Казвам: Туй е мое братче, и ако мравята зачитам, онзи брат, големият, повече ще го зачитам. Вие казвате: „Това са мрави“. Майката каже: „Моето детенце къса главите на мухите“. А после? – И неговата глава отива. „Какво да правим, нападат кухнята?“ Очистете кухните, и мухите няма да ви нападат. Турете една–две чинии за тия малки братчета. А сега ще турят захар, а отгоре капан, и после „очистихте“ мухите. Това не е култура! Оттам започват всичките престъпления. И тогава ние се чудим защо Господ е направил така света. Не, и мухите си имат своето предназначение. Мухите, мравите, всички същества извършват отлична длъжност в света. Тия мрави, които си правят дупки, вършат велика работа. За нас всяко нещо си има своето предназначение, дали е добро или зло от наше гледище, то си има своето предназначение за нас, „умните“ хора на земята.

И тъй, „Него слушайте!“ И тогава пред Неговото лице ще затрепти сърцето ни, и като срещнем вълка, ще гледаме на него като на овца, и той ще измени характера си. И когато вълкът ни срещне и види, че в нас има „Него слушайте“, той ще каже: „Понеже ти сега слушаш Него, и аз ще Го слушам, и двама можем да живеем“. А „вълк“, както сега се разбира, е отсъствие на Божественото у нас. Нищо повече! То е една отрицателна идея.

И казва Матей, който хроникира тази идея: „Горе, на планината“. Ние сме пак горе, на планината. Някой казва: „Дали съм аз там?“ Днес си горе, на планината. Казва: „Тук да направим три шатри“. Кои са тия три шатри? Това са трите църкви: едната – евангелската, другата – православната и третата – католишката. Тъй казват някои. И всеки, казват, който не е в една от тия шатри, не е християнин. И всички казват, католиците например: „В нашата шатра е спасението!“ Не, никаква шатра! Петър казва туй, а Христос казва: „Петре, аз трябва да сляза долу в света, да се пожертвам и да дам живота си за откуп на света“. Никакви шатри. И следователно, ако живеете в шатри, вие сте в учението на Мойсея и Илия, а ако живеете без шатра, вие сте в учението на Христа, дето целият свят е ваш дом, и следователно учението Христово не е шатра, а е учение на абсолютна свобода. И анархистът, който живее в небето, е в правия път. А когато човек придобие абсолютна свобода на своята мисъл, не е анархист. Трябва да се признае тази свобода на всички хора, и тогава всеки е в правия път. И ние затова сме дошли, да се научим какви са нашите права, как да слушаме и кого да слушаме и само тогава ще се върнем на небето и ще бъдем достойни негови граждани. А докато не приемем това, дълго време ще живеем в пансиона и ще приемаме любовни писма! И ще ви се каже: „Синко, ти още не си свършил, а като свършиш, върни се, синко, с дипломата си“. На всички вас, които са свършили пансиона, аз ви пожелавам „Добър път“, да се върнете при Баща си и Майка си и да имате едно отлично угощение.

„Слушайте Него!“

Беседа, държана на 12 март 1922 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help