Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



В дома на Отца

„В дома на Отца вашего много жилища има.“(Йоан 14:2) Има един стих някъде из Евангелието, ще го намерите, аз само ще го цитирам, а вие ще си го намерите: „В дома на Отца вашего много жилища има“.

Мисля, това е една интимна беседа, която Христос е имал със своите ученици. Думата „дом“ има няколко смисъла: някой път има физически смисъл, а някой път духовен. Под думата „дом“ всякога разбираме нещо идейно. На земята най-възвишеното, най-идейното, това е домът. Следователно домът, това възвишеното, трябва да бъде съграден разумно на земята. Основата на дома са майката и бащата, стените на този дом са децата, а покривът, керемидите и другите неща са всички ваши приятели, които ви съчувстват. За да се съгради домът, човек най-първо трябва да вярва в разумното в света. Без вяра интелигентност не може да има. Аз вземам вярата не в смисъл на вярвания: вярата, това е основа на интелигентността, а интелигентността е основа на живота, а животът е основа на всички радости, които ние изпитваме. Следователно, ако ние не свържем по този закон нещата, ако не съградим дома така, всякога може да изпитваме един горчив живот и домът постоянно ще се руши. Не е въпрос само да градим и събаряме, но онова, което съградим, трябва да бъде здраво. Някой казва: „Трябва да вярваш“. В какво? Вяра може да има само в едно нещо; може да вярваш само в Любовта. Нищо повече! Тъй е. Вярваш ли в Любовта? Само в Любовта може да се вярва, а всяко друго вярване е лъжа. Аз определям така. Но казват: „В какво трябва да вярваме?“ – В Любовта! И именно там е слабата страна на съвременния свят, на съвременното общество, на съвременните религии – слабостта им е, че те не вярват в Любовта. Те във всичко друго вярват, но не и в Любовта. Любовта не е обект за тях, те само проповядват за нея.

Христос казва на своите ученици: „В дома на Отца вашего много жилища има“. Христос влага един специален смисъл в думите: „В дома на Отца вашего много жилища има“. Ако някоя душа дойде на земята и не се облече с такова тяло, подобно на вашето, питам ви: може ли тя да се прояви? Следователно тя ще си създаде един дом, съответстващ на нуждите на физическия свят. Сега онези, които не разбират дълбокия смисъл, често се оплакват от своите тела, как може те да са домове и жилища на техните души. За пример: ние се оплакваме често, че не можем да ядем, т.е. не че не можем да ядем, но че искаме много да ядем, а то е грешката. През целия си живот от 100–120 години, три пъти като ядеш на ден, полекичка, по малко ще ядеш и ще опитваш, колко ще ядеш, все ще се наядеш един ден. Не се безпокой, ако един ден не си ял сладко, все-таки един ден ще се наядеш сладко. А сега всичкият спор в света е за яденето и яденето разваля всичкото щастие. Не че нямаме, ние имаме, но в нас всякога съществува едно недоволство, че нашата къща не е такава, каквато трябва, нашето ядене не е такова, каквото искаме. Ние мислим, че на другите хора яденето е по-хубаво. Влезем в една къща, тя е много хубаво мебелирана – със столове, пружини, плюшове, и като погледнем, казваме: „Живее се в тая къща“. Но според мене тя не е здравословна: аз, като вляза в една къща, гледам дали има южни прозорци и прозорците големи ли са. Ако има такива и влиза изобилна светлина, казвам: „Тази стая е хубава“, а ако няма големи прозорци и завесите са спуснати, казвам: „Тази къща не е хигиенична“. Сега за пример ние, съвременните хора, така сме мебелирали нашите къщи, че много неща трябва да се изхвърлят навън. Прозорците трябва да бъдат големи, трябва да влиза през тях изобилна светлина, тя е необходима за дома. И Христос казва: „В дома на Отца вашего много жилища има“, хигиенично направени, първокласни, но казва, след като живеете в тия, сегашните, къщи, ще влезете в онези жилища и там ще разберете хубостта на живота. Сега ние, като кажем, че има небесни жилища, казвате: „Ще се мре“. Не, то е едно криво схващане. Няма никакво умиране! Чудни са хората! Нима за да минеш от една стая в друга, трябва да умреш? Щом се говори за небесна къща, казват: „Ще се мре“. То е просто излизане от едно нехигиенично жилище в друго хигиенично, напущане на един организъм. Когато една душа, която е живяла във волска къща – аз пак ида до едно изкушение да направя едно сравнение, да кажа тоя пример и когато една душа, която е живяла в една волска къща – защото всяка една къща си има своя емблема – и е достигнала до едно развитие, нима е нещастие да напусне волската къща и да мине в човешка? Някой ще пита: „Възможно ли е?“ Възможно е. Някой ще каже: „Докажи го“. Мога да го докажа, но сега нямам време. В един час не се доказват тия работи. И сегашните хора имат смътно понятие за това, като мислят, че в някои отношения човек седи по-горе от вола. Но има много волове, които са по-умни от хората. Писанието казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава Бога си“. Питам: онзи вол, който познава господаря си, и онзи човек, който не познава Бога си, кой от двамата е по-умен? – Волът е по-умен. И следователно нашата интелигентност се състои само в това да познаваме Любовта като основа на живота, която съзижда вярата, а вярата дава основа на интелигентността, а интелигентността слага основа на сегашния живот, а чрез този живот познаваме Бога по един обективен начин. Някои казват: „Покажи ми Бога“. Не, не, Бог не е нещо материално, не е външно. Той е нещо вътрешно. Тогава ние можем да го познаем и да го опитаме само чрез закона на Любовта. Как детето познава майка си? – Чрез Любовта. Как майката познава детето си? – Пак чрез Любовта. И кои деца са най-интелигентните в дома? Най-интелигентни са ония деца, които майката обича най-много. Някой път ще каже майката, че обича някои глупави деца. Не, това не е вярно. Никога не можете да обичате един глупав човек, и когато майката люби своето дете, непременно това дете е интелигентно. Сега вие, майките, ще кажете: „Докажи това!“ И на вас мога да го докажа, но нямам време. Някои казват: „Светът не ме обича“. Стани интелигентен, умен и ще те обичат. Сега в какво се състои Любовта? Някои казват: „Мене ме обичат“. Но ако вие на земята имате само един човек да ви обича, то е достатъчно. Да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. И аз ще ви покажа признаците на тази Любов. В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне и ще заприличате на една птичка в пролетта, веднага ще изчезне всяка тъмнина от вас. И затова благото ни в Бога е голямо, защото Той ни обича. Може греховете ни да са тежки, колкото земята, но щом като идем при Бога, всичките ни грехове ще се стопят в Неговата Любов и ние ще кажем: „Слава Богу, освободих се от греховете си, олекна ми“. Достатъчно е един път да видиш Бога, ама да Го видиш! Някой казва: „Мъчно може да се види“. Веднъж като Го видиш, всички грехове ще се заличат, но да Го видите. А за да Го видиш, трябва да Го любиш. И за да те види някой, трябва да го любиш. Някой казва: „Аз много те обичам“, а като направя някоя погрешка, той не ме обича.

Любовта не вижда никакви погрешки, колкото и да ги направиш. Ще кажете: „Хора сме на земята“. Не е въпросът за погрешките, но в благородния човек, в любещия човек има съзнание, той казва: „Моята постъпка е такава“. Той не чака комисия, не иска адвокати, а веднага казва: „Моята постъпка не е права“, свършена работа. Слага я на Божествените везни. Сега и в много църкви – има евангелски църкви, православни и други, – като влезеш, всички имат един метод. Грешникът ще иде и ще му докажат, че е грешник. По някой път той отрича, докато най-после признае и каже: „Съгреших“. Туй съгрешаване е и в участъка, там ще те питат: „Открадна ли?“ – „Не.“ – „Открадна ли?“ – „Не.“ Ще кажат: „Сложете го на земята: 1, 2–20“. – „Чакайте, ще кажа“, след 25 казва: „Откраднах парите“, казва грешката си. Сега ние всякога очакваме дърво. И затова казваме, че дървото излезе из рая, но това дърво излезе из рая не да бие хората, а за да расте. То е Божествената пръчица. Като направиш една погрешка, трябва да кажеш: „Туй е погрешка, не трябва да я правя“.

Сега Христос казва: „В дома на небесния Баща много жилища има“, които приготовлява за вас, и вие, като имате тази пръчица, това съзнание, той ще ви извади из сегашната ви форма и ще ви сложи в тия бъдещи жилища. Някой пита: „Далеч ли са много те?“ Не са много далече. Аз пак ще си послужа с аналогия. Колко е далеч човешката форма от мравешката форма, от формата на един микроб? Но даже в една мравка няма съзнание, че човек съществува, даже мравките не мислят, че хората съществуват, значи хората представят за тях един отвлечен свят. Мравките нямат способност да видят тоя свят. И следователно мравката трябва да придобие това съзнание на човека, да влезе в неговата форма, и като се върне при мравките, да им докаже с формулите им, че съществува човекът. Сега ние от това високо положение – от формите на Божествения свят – трябва да се смалим, да се смалим, за да докажем на хората, че има небесни жилища, т.е. красиви форми, където болести не съществуват и дисхармония няма: той е един свят на пълно блаженство. Е-е, вие ще кажете: „Как тъй, ние мислим, че човек, за да се зарадва, трябва да страда“. Тъй е. Но в Небето е точно обратното. Там, ако страдаш, не може да се радваш никога. И скръбта, това е един резултат на изопачения човешки ум. И аз мога да ви докажа това по следния начин: майката вземе едно кило ябълки, изважда две и дава на двете си деца по една. Едното получило по-голяма ябълка, а другото, като погледне, почне да плаче, недоволно е. Защо е недоволно? Умът на това дете е изопачен. Майката каже: „Моето ангелче“, но това ангелче не мисли добре. Туй е едно ангелче без крила. То казва: „Ще ми дадеш толкова, колкото и на другото, две ябълки ще ми дадеш“. Питам: защо е недоволно? То не е опитало вътрешното съдържание на ябълките. Майките ще кажат: „Дете е, не разбира“. Ами ние, големите деца, разбираме ли? Някой си има малка къщица, с 3–4 деца, живее добре, слава Богу, няма дългове. Но мине и види някоя по-голяма къща и в неговия ум се заражда мисълта да вземе пари на заем и иска да си направи къща като оная на батя си. Заборчлява, дойдат страдания и след това този брат продаде къщата и той остане без къща. Е-е, питам, кое съставя щастието на човека? Двуетажната къща или къщата с един етаж, в която може да се живее, да има достатъчно светлина, да бъде суха, да няма влага? Сега, в небето, в небесните жилища, атмосферата, в която живеят, е Любовта, защото тя съставлява въздуха на Божествения свят. Вие, като влезете в този Божествен свят, ще дишате само Любов, отвсякъде ще я възприемате и следователно тя ще бъде необходимост за живота ви. Тя е атмосферата там. Следователно всички хора еднакво можем да се ползваме от въздуха, и богатият има право, и бедният, там няма разлика. Някой казва: „Той е богат, Господ към него е по-добър, благословил го е“. И тебе е благословил Господ. Ако ти са здрави краката, можеш да идеш на Витоша, да дишаш въздух, а брат ти ще седи в кафене „Панах“. Кой е по-умен? Значи благото е дадено на всички хора еднакво. И ако вземем проста храна, и тя е изобилна за всички, и водата е дадена за всички. И тъй, ние седим и казваме: какви ще бъдат икономическите условия на света? Но икономическите условия зависят от Любовта, която хората имат. Колкото Любовта се намалява в света, толкова и икономическите условия стават по-тежки, хората стават егоисти и тогава всички почват да трупат къщи и богатства. И най-после като види Господ, че тия доброволци не мислят да се изправят, казва: „Съборете им къщите, тия деца да не си играят, на работа всички! Аз ви пратих на училище да се учите на велики добродетели, да живеете разумно“. А че можете да правите къщи, можете, но поне едно време хората, като имаха къщи, можеха да поканят някой човек, а сега можете да имате къща на два–три етажа, но като дойде някой гост, ще кажете: „Господине, хотел има, с тази къща ние се прехранваме“. И сега нашите къщи са не да живеем в тях, а да се прехранваме от тях. Вместо да живееш разумно, ти ще се оплетеш във всички грехове.

„В дома на Отца вашего много жилища има.“ Не е както сега, с жилищна комисия, която стеснява гражданите, и те се оплакват, че комисията ги стеснила. Чудна работа, стеснила ги е комисията! Щом като нямаш дърва вкъщи, студът ще те стесни отвън, но щом имаш дърва, ще запалиш собата и ще се разпуснеш. В света сега се иска Любов, Любов, и всеки един от вас може да бъде проводник на Божествената Любов. Може да бъде, и сегашните християни не вярват, че те могат да бъдат проводници на тая Любов. Ако седим с тоя ум, и след 100 години няма да дойде Любовта. Трябва Бог да живее вътре в нас, а не да живее в телата ни. Той трябва да живее в нашите души, в разумния ни живот. И сега ние вярваме повече на хората, отколкото на Бога. Ако някой вестник пише – както преди време писаха, – че някой марсианец е слязъл в Русия с един апарат, и до мене дойдоха някои вярващи да ме питат: „Възможно ли е жителите на Марс да посетят Земята?“ Толкоз културни ли са станали, та са могли да слязат тук? Казвам, марсианците ако рекат да слязат, тъй както нашите вестници описват, това не е възможно. Не по този начин те слизат на Земята. Ние трябва да вярваме, в какво? Да вярваме в това, което е вложено вътре в нас. Сега всички искат да ни убедят, че ние не можем да мислим и да разбираме. Туй мислене няма да дойде изведнъж. В нас става един друг процес. Ние искаме всички неща изведнъж да станат, но то е крив метод. В Природата няма такава бързина, там има други процеси: всички Божествени неща започват микроскопически. Аз ще обясня защо е така: когато един предмет се яви отдалече, той се вижда много малък, после като се движи към нас, той се увеличава и става все по-голям, и обратно, ако вие се приближавате, предметът става по-голям, а ако вие се отдалечавате, предметът става по-малък, намалява се. Следователно увеличение и намаление подразбира, че ние се движим в две противоположни посоки, и тогава ние имаме илюзия, че някои неща растат, а други се смаляват. Ако аз ви кажа, че няма нито растене, нито смаляване, какво ще кажете вие? – „И таз хубава. Нашите учени хора го доказват.“ Аз ще ви кажа, че много неща има доказани от науката, които не са верни, и има хиляди неща, които не са доказани, а са истински. Като казвам: „Не растат и не се смаляват“, в моя ум има друга идея. Ние схващаме, че има промени в света, промени на съзнанието. Чрез физически промени в съзнанието ти схващаш, че един предмет е станал по-голям или по-малък, съобразно с твоето съзнание. И някой казва: „Аз го опитах с ръката си“. Ти вярваш ли на ръката си? Не всички хора схващат големината на един предмет еднакво. Попитай един селянин къде се намира еди-кое си място, той ще ти каже: „Като прехвърлиш оттук половин час, ще стигнеш“. А ти вървиш 3 часа и казваш: „Много дълъг е този български половин час“. Друг пък ти каже: „Много е далеч, 30 километра има“. А ти тръгнеш и след един час стигнеш и казваш: „Много скоро дойдох“. Това е схващане на нещата. Хората нямат определено схващане. Инженерите имат определени мерки, но когато проверим дали е вярно или не, всякога има едно малко заблуждение.

Сега тия небесни „домове“, които са устроени много хигиенично, имат отлични градини – големи паркове има всеки един дом. И в тия, новите жилища ще имате всичките органи, всичките приспособления, с които да разбирате великата жива Природа, в която сега живеете, да разбирате онези процеси, в които Бог се проявява. Защото всичко, което живее в света, е едно проявление на Бога. В своите мисли и действия ние можем да дойдем до много практически схващания. Ще кажете: „Ако всичко е Бог, тогава ние къде сме?“ Къде е схващането: Бог се проявява във всичко. Той не е вътре в проявеното. Когато аз направя една картина, те мислят, че Господ, като направи нещо, Той е вътре. Аз в картината ли съм? Ако боднете картината, мен ще ме заболи ли? Аз мога да имам едно морално страдание, но аз съм вън от картината. Направя някоя къща, може да съм вън от къщата и може да съм вътре в къщата. И когато кажем: „Бог е направил света“, подразбираме, че Господ е във всяко едно камъче. И ако това камъче се разруши и Бог се разрушава, то е лъжливо схващане. Бог по този начин не присъствува в нещата, Той е извън материалния свят и ние не можем да го засегнем. Но когато разрушим нещо хубаво, което Той е направил, в Него се хвърля една сянка и Tой дойде и те отхвърли с пръста си, и ти втори път няма да помислиш да разрушиш едно Божествено дело. Сега много учени хора има, ще напише някой от тях някоя книга да докаже, че нямало Господ, и тогава Господ какво прави? – Почне да го изсушава, докато остане само кости и мозък, и тогава го питат: „Има ли Господ или няма?“ Той е недоволен, ходи насам-нататък, и като го сложат на огън, пак го питат: „Има ли Господ или няма?“ Този огън е Любовта. Той скача и казва: „Няма Господ“. Хубаво, усилва се този огън, докато се разтопи тази форма в него и тогава казва: „Има Господ“. Разбира Любовта и казва: „В какво заблуждение съм бил!“ И сега за Толстой казват, че оглупял, едно време бил много велик автор, писал много книги, но като се обърнал към Бога, оглупял. Питам: в какво се състои гениалността на неговите книги, преди да се обърне? Нека вземем „Война и мир“. Какво е великото в тоя роман? Той е описал същността на нещата, но после, като проникнал по-дълбоко, почнал да говори за Любовта. И когато ние почнем да говорим на хората за небето, всякога ни правят глупави. И сега достатъчно е един учен човек да покаже Любов и да го считат най-големия глупец. И когато младите покажат Любовта си, майката казва: „Моят син оглупял“. Сега дъщеря ти, която не люби, е дъщеря, а утре, като люби, тя не е твоя дъщеря. „Ама той един ден ще поумнее.“ – „Ти любиш ли я?“ – „Любя я.“ Ще кажете: „Ама тя за тебе ли е?“ Коя е за тебе? – Там онази, богатата. Кой е богат? – Онзи, който има Любов. Който няма Любов, той е толкова сиромах, като един глист. Да, като един глист е сиромах. И тия хора, които са като глисти, пробиват тунели. Казват: „Учени хора са те“. Учени хора на дупките! Ние искаме от учените хора днес да сложат един строг закон, такова възпитание на младежите, та да ходим без детективи. Във време на войната вървя по улицата и един ми пипа брадата, казвам: защо ми пипаш брадата? – „Искам да видя дали е естествена.“ Казвам: „Естествена е“. Е-е, питам, ние минаваме за едно общество, отлично е нашето общество, но трябва ли да пипаме брадата, за да познаем естествена ли е или не? Не, не по този начин, извинете, господине, казвам, обръщам се към него – „Ти за любовта нещо учил ли си?“ – „А-а, да, на младини.“ – „Ами сега?“ – „Сега съм един детектив, изкарвам прехраната си.“ Казвам: крив път си хванал, братко, и много зле ще свършиш. Върни се, както си бил на младини. Сложете Любовта навсякъде и въпросът ще се разреши. И Христос казва: „В дома на Отца вашего много жилища има“ – в този дом, в който атмосферата е Любов. Следователно да внесем в нашите домове тази атмосфера, да дишаме Любов. И понякога, като я опиташ, мислиш, че Бог се е изменил. Не, той не може да се опетни никога, не може да стане измяна в него.

Евангелистите казват: „Повярвай в Исуса Христа и ще се спасиш“. Аз казвам тъй: влезте в този Божествен дом, и като дишаш тази Любов, ще бъдеш спасен и ти, и домът ти, та няма нужда от второ спасение. Защото по някой път, у англичаните го има това, тези, които са спасени и се подхлъзнат, те втори път трябва да се обръщат. Че аз мога на някой човек да обърна кесията и да взема парите, това обръщане не е обръщане. Трябва да се проповядва учението: да живеем в Любовта, всяко друго учение при сегашните условия е неестествено. „Повярвай в Исуса Христа“, това се разбира в този смисъл: повярвай, бъди умен, интелигентен, изучавай законите на живата Природа, живей съобразно с тия закони, с онова, което Бог е положил, повярвай и ще бъдеш спасен, ти и домът ти – това е всичко. А те мислят, че като повярват в Исуса Христа, че той е дошъл и пострадал на земята, с това се свършва всичко. Той казва: „Думите, които ви Аз говоря, са дух и живот“, това Слово, като приложите в живота си, то ще ви спаси.

Аз ще ви приведа сега един малък разказ за някоя си светица. Тя е из католишката църква. Екатерина Сиенска, млада мома, която се решила да се не жени и да живее свят живот, понеже се явил Христос и тя се е залюбила в него и казала: „За никого не искам да се женя, аз отсега нататък сгодих се за Христа“. И започнала да живее един чист и свят живот не само в килията си, но и на сиромасите говорела за своя годеник и им разправяла за своята опитност. Сега някой си млад момък от дворянско произхождение – случката е станала в Италия – посетил града Сиена. У него се зародила идеята да повдигне селяните. Но гражданите поискали да се освободят от него, хванали го и решили да му наложат смъртно наказание. Той бил млад, на 25 години. Отивали католишките свещеници, говорели му за обръщане, но той казал: „В никакъв Господ не вярвам: ако имаше Господ, нямаше тъй да ме накаже“. Най-после решили да изпратят тази светица при него. Тя, като отишла там, казала му: „Много съжалявам, братко, че ти са дали само слама за постелка, това не е човешко“, и се обърнала да го гали. Вие сега ще кажете: „Много човешки постъпила“. Но той почувствал, че в нея имало Любов, т.е. Любовта към Христа се предала на него и му казала: „Колко съжалявам, че ти дали само слама“. А той казал: „Ако аз бях видял по-рано тази млада жена, не бих влязъл в този дранголник“, т.е. би предпочел да се ожени за нея. Защото след 2–3 дена решили да му отсекат главата. А тя му казала: „Седни, братко, сложи главата си на коляното ми“, и почнала да го гали и да му говори. Вие ще кажете: „А-а, това е грешно, не се допирай, ти си един голям грешник, затова си влязъл в този затвор“. А тя му казала: „Такива са хората, но ако ние обичаме Бога, може да имаме Любовта Му, и понеже ти отиваш на небето, аз бих желала, ако мога да те заместя, да замина по-рано от тебе“. И той казал: „Сега познах Бога. Искам от тебе едно добро да ми направиш: утре, като ми отрежат главата, да ми я вземеш и само да ми я подхванеш“. И тя се обещала да му вземе главата. И като отишла, преди да му я отрежат, тя му подшушнала: „Братко, ти си по-смел от мен, а аз съм страхлива; ти седиш по-високо от мен, и като отидеш на небето, помоли се зарад мен, да се усили моята вяра“. Тя изпълнила обещанието, взела главата му и казала: „Сбогом, братко!“ А сега колко глави падат и ние ги ритаме навсякъде. „В дома на Отца вашего много жилища има“. И тия жилища са жилища на Любов. И сега нашите умове и сърца може ли да станат жилища на тази Любов? Казват: „Каква е тайната на тия жилища?“ Тайната е тази велика Любов – да можеш да приемеш главата на този момък и да кажеш: „Братко, тази глава пак ще се намести“. И затова има стих в Писанието, който казва: „Тия кости и глави могат да останат на мястото, да оживеят“.

„В дома на Отца вашего много жилища има.“ И атмосферата на тия жилища, това е Божествената Любов. Сега ние ще кажем: „Когато идем на онзи свят“. Онзи свят е вътре в нас. Ако след две хиляди години не можем да разберем този стих, ако след две хиляди години Христос не може да ни говори върху Божествената Любов в нашите сърца, ако след две хиляди години не можем да жертваме всичко за Бога, ние сме закъснели, много сме закъснели. Не казвам само за вас, всички са закъснели, целият свят е закъснял. И тогава Христос, който иде – когато казвам аз, че Христос иде, те мислят, че иде отвън, – всичките тия затвори, всичките тия форми лъжливи, всичко това ще се стопи, тъй както се стопяват ледът и снегът, и ще започне новото разбиране, онова, което ще бъде проникнато от тази разумна Божествена Любов.

И казвам сега: жената може ли да вземе главата на мъжа си? Защото всеки ден можете да вземете главата му. Нима когато вашият мъж се е развратил, не му ли е отрязана главата? Отрязана е. Именно тогава ще му вземеш главата, тогава, тогава, когато твоят живот е вътре в затвора, тогава има условие, тогава ти ще сложиш главата му на коленете си, а когато той е богат и има всички блага, няма нужда от тебе. Аз искам тия неща да ги разбирате не буквално. Мъчно може да се служи в света без Любов, невъзможно е. Но влезе ли тази Любов, всичко е възможно и само тогава ще имаме една велика култура, дълбоки познания за Природата, и ще се внесат нови методи за възпитание. Всички ще бъдат радостни и весели. И децата ни, и дъщерите, и приятели, и братя и навсякъде ще има радост и веселие.

„В дома на Отца вашего много жилища има“, казва Христос. И сега тия жилища са приготвени за вас. Готови ли сте сега вие, когато тук жилищната комисия ви е стеснила, че няма място да живеете, готови ли сте? Там имате жилища. Ще кажете: „Да ме пази Господ“. Можете да опитате този велик закон. Ако вие вложите Любовта в сърцата си и в сърцата на всички, които са стеснени, ще се намери място в София да живеете. Туй е великото учение в света!

Аз искам всички вие да бъдете герои и да кажете: „Ние познаваме Любовта“, и в името на Любовта, на този живия Господ, ще придобиете друга форма, този живот ще се разшири и тогава всички блаженства, които Господ е определил от памтивека, ще влязат в нас и ще бъдем радостни и весели, понеже знаем, че това е така, а не другояче. И ще кажем като слепия: „Едно време бях сляп, не виждах, а сега виждам“. А виждането става чрез човешкия ум.

„В дома на Отца вашего много жилища има.“ И тия жилища ви чакат. И там атмосферата на тия жилища е пълна само с Любов. Нея ще дишате. Не само Любовта е като атмосфера, но има и живи извори, които постоянно извират. В тях животът ще бъде вечен. Влезете ли там, Любовта е като жива вода, която ще разхлажда вашата жажда, и както казва Христос, „Там ще имате и жив хляб“.

„В дома на Отца вашего много жилища има.“ И сега Христос ви поканва след 2000 години, готови ли сте вие? Той казва: „Отивам да ви приготвя място, и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Ние чакаме тук да ни вземе Господ, да ни занесе на небето. Не! Ти ще поканиш брата си, той пък ще покани друг, така всички, целият свят, всинца ще тръгнем нагоре. Всеки ще иде да покани брата си, вторият ще покани третия и т.н., а двадесетият, и той ще иде да покани някой. Изведнъж всички ще тръгнем. Някой казва: „Аз да ида, че с него каквото ще да става“. Но тебе като повикат, ти ще идеш да поканиш друг и тази покана на целия свят ще се даде, на разумния свят. И тогава с песни ще влезем в новия живот, за всинца ни е той, там няма богати и сиромаси, там всички ще бъдат братя и сестри на Христа, а Христос ще бъде нашият голям брат.

Беседа, държана на 5 март 1922 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help