Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Страх и безстрашие

Т. м.

(Прочетоха се работите върху темата: „Най-разумният метод за работа“.)

Добре е да се вади резюме от прочетените теми, да се види кои са съществените мисли в тях

Едно е необходимо да се знае от всички: човек требва да започва всека работа с най-малките спънки. Ще напиша следните няколко числа, които ще съберете, и от общата им сума ще извадите някакво заключение.

1-20 7-12 13-8

2-15 8-13 14-2

3-5 9-14 15-21

4-7 10-1 16-16

5-9 11-19 17-17

6-10 12-18 18-11

227

Още по-добре е всеки сам да размишлява върху тия числа. Сега пък ще напиша изречението: „Fir fur fen, tao bi aumen“. Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“. Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина!“ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина. Обаче не смесвайте страха с предпазливостта. Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина.

И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде? Ако се върна назад?“ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не?“ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота. Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. И наистина, страхливият не може да стане нито учен, нито философ, нито държавник. Изобщо, страхливият в нищо не може да успее. Той ще бъде като заека. Но има по-страхливо животно и от заека. Жабата, например, е по-страхлива от заека. Тя се взима като емблема на краен материализъм.

В това отношение материалистите са страхливи хора. Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си. Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата. Следователно, като мислите за заека, ще си представите богат, материалист човек, който не е напълно обран, вследствие на което бяга, за да не му вземат всичкото богатство. Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си.

Сега ще представя три животни, които символизират страха. Те са: заекът, жабата и птицата. Ако подплашите заека, той ще бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга в водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина!“ Напишете си този израз ясно, четливо, без никакви коментарии по него.

Питам: Когато предприемате някаква екскурзия, какво имате предвид? Да стигнете някой висок планински връх. Затова започвате да се изкачвате, като от време на време почивате, докато стигнете върха. Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас?“ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната. Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина. 3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина.

Младите трябва да бъдат предвидливи, да знаят по кой път вървят. Който тръгва на път, той трябва да изпрати човек пред него, да разузнае условията, на които ще се натъкне: дали път е разчистен, има ли направени мостове, дето трябва; пеш ли ще върви, или с кон и т.н. И когато предварително знае условията, той ще бъде безстрашлив. Вие много пъти сте тръгвали по този път и сте се връщали, но сега трябва, като тръгнете, да издържите. Същото нещо виждаме и в училищата на земята: много ученици постъпват в гимназията, но едни от тях свършват първи клас само и напущат училището; други свършват само втори клас, трети клас и т.н. Малцина свършват гимназия. По-способните пък продължават да учат по-нататък, в някое висше заведение. Обаче в живота се случва обратното: ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък, в долните класове са били слаби, а в горните се засилват и свършват гимназия с отличен успех. Това се дължи на особена психическа причина: когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Тъй щото, когато хората ви хвалят много, те, без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.

Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас. За пример, някой може да ви пита: „Ти ученик ли си на окултната школа? Знаеш ли, че от тебе нищо няма да излезе?“ Не обръщайте внимание на тия думи. Друг може да ви каже: „Ти си отличен ученик, няма подобен на тебе“. И на това не обръщайте внимание. Кой каквото да ви казва, вие вървете напред, продължавайте работата си. И тъй, приложете този метод, да видите какви резултати ще даде. Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо. Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление. За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението. По този начин обаче иде по-страшното – лъжата.

Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения. Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа. Който иска да учи този език, той трябва да започне от най-простите образи и постепенно да върви към по-сложните.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 1 март 1922 г., София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help