Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Царството Божие

Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи.(Ев. Матей 6:33) Разумният живот на земята започва с един обект: или, философски казано, с една външна цел; или, окултно казано, с една външна основа. Всичко, каквото ние говорим, обуславяме го с един велик вътрешен принцип на живота. За нас, в туй отношение, няма разлика между материален живот, духовен живот и Божествен живот. Това са три велики фази на целокупния живот. И онези, които не са запознати с тоя живот, казват: „Само с вяра не се живее“. Тогава думата „вяра“ не е разбрана. Ако вярата е основа на интелигентността, и ако интелигентността е основа на материалния живот, тогава можем да кажем: „За да можеш да си устроиш работите на земята добре, трябва да бъдеш интелигентен“. Но тази интелигентност пак може да се обуслови: можеш да имаш интелигентността на лисицата, интелигентността на овцата, на кравата, на вола, на орела, интелигентността на пауна, интелигентността на маймуната, докато стигнеш до интелигентността на човека във всичките нейни проявления.

Някога, в далечното минало, една крава се телила, и понеже вълците тогава били по-възпитани, два вълка застанали около нея, един отляво, друг отдясно, не нападнали кравата, но чакали с едно скрито намерение, тя да се отели и след това да вземат телето. И защо застанали? Понеже не могли да се споразумеят как да разделят кравата. Двамата били еднакво силни и казали си: „За да не си хабим силите напразно, ти стой отляво, а аз отдясно, така по-лесно ще разрешим въпроса“. Минавал един овчар и попитал вълците: „Какво правите тук?“ – „Бабуваме на тази крава, помагаме и да роди.“

Сега, в съвременните хора, като ги попитате за техния идеал, мязат на тия два вълка, те седят при кравата и като ги питат: „Какво правите?“, отговарят: „Бабуваме, нашата цел е благородна“. Но как, привидно или по същество?

Сега, Христос туря един обект – „търсете“ – не казва: „искайте“ Царството Божие, а „търсете“. Търсенето е обект на сърцето. Какъв е обектът на майката? – Детето. Какъв е обектът на учителя? – Ученикът. Какъв е обектът на лекаря? – Болният. По този начин аз мога да ви изредя, че всичките хора си имат по един обект, т.е. стремеж, какъвто и да е. Ние не правим разлика в стремежите, но всички стремежи имат различни последствия. Не е все едно да се стремиш в каквато и да е посока. Някои мислят, че светът е разумен, други мислят, че не е разумен. Но светът е тъй устроен, че всеки обект има своите резултати. Тия резултати може да бъдат близки, може да бъдат далечни, може да бъдат индивидуални, може да бъдат семейни, обществени, народни, може да принадлежат и на цялото човечество. Сега мнозина застават и казват: „Как трябва да разбираме живота?“ Разбирам: живота тъй както той сега се проявява, а не както се е проявявал в миналото и не както ще се прояви в бъдещето. За туй проявление някой казва: „Аз живея“. Живееш, но в живота има два момента: някои хора живеят със стария живот. Вие ще възразите: „Как е възможно човек да живее в настоящето своя стар живот?“ Ето как. Да допуснем, че на младини ти си ял и пил, живеел си разпуснат живот, а на старини постоянно те боли гръбнакът, това-онова. Живееш, ама как живееш – разпуснатия живот на своите младини. Следователно ти не си един старец, но живееш своя стар живот, разпуснатия живот. А може да си живял отличен, чист живот, и на старини ти си свеж, бодър. Ще кажете: „Свеж?“ – Да, той преживява живота на своите младини. Друго изяснение да ви дам: ти си взел пари назаем, стотина полици имаш, ял си, пил си, и сега се наредят тия кредитори, хлопат на вратата ти. „Побеля ми главата“, казваш. Кой живот живееш? Те са приятели на миналото, които те посещават. „Тук има едно любовно писмо, няма ли да устоиш на твоето обещание?“ Полиците, това са любовни писма, това е факт. И когато момъкът не иска да се ожени за момата, тя изважда писмата му. Това са все полици. В съда има закон, с който може да се застави длъжника да изплати своя дълг. Сега, духовните хора като минават от физическия живот към духовния, казват, че нашият живот се различава от физическия. Е, по какво се различава? Ще кажете: „Живот духовен“. Тогава духовният живот трябва да се различава по стремежите на своите обекти, по стремежите на своите цели, по стремежите на принципите, които са вложени.

Христос казва: „Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Този стих е цитиран много пъти. Царството Божие за нас е един велик обект, и в туй Царство Божие е вложено разумното, разумният живот е вложен, в туй Царство Божие са вложени всички ония сили, с които можем да работим. То е кредит, то е основата, върху която ние можем да градим. „Търсете – казва Христос – Царството Божие, и всичко ще ви се приложи“, т.е. ще дойде само по себе си.

Сега, като дойдем до науката, и тя си има свой обект. Най-първо, животът избира една точка, която не може да се измени, колкото и малка да е, основа е тя, но тази точица е жива, дето всички сили се концентрират в един вътрешен възел, кръстопът, дето всички сили се сливат. И в този кръстопът на Божествени сили – висшето, съзнателното, човешкият дух или умът – почва да се съгражда нашето тяло. Аз искам тази сутрин да хвърля светлина в ума ви. И когато казвам, че този живот е една илюзия, т.е. не е съществено това-онова, казвам кое е същественото в света. Когато аз говоря за живота, подразбирам нашите понятия за него – не Божественият живот, той е реален – но нашите схващания за живота: създадем си една голяма илюзия и тъй се отдалечим от Божествения живот, отдалечим се от законите на природата и тогава мязаме на ония цариградски кокони: в Цариград, преди 40–50 години един попитал тия цариградски кокони, по модерно, тия дами – които нямали понятие как се пече хлябът и казвали: „Тия самуни какви дървета ги раждат? Какво ли дърво е родило тия самуни!“ Сега, съвременните учени хора имат такова понятие, че някои неща са родени, когато те не са родени. Т.е. самуните не се раждат по нивите, а се пекат в пещта.

Сега, друго. Казвам на хората: Трябва да се живее по Бога, а те казват: „По Бога, но човек трябва да живее за себе си“. Ето пак една идея неразбрана. Те разбират Бога като един съдружник отвън. Тази идея е лъжлива. Бог не е наш съдружник, и всеки, който мисли така, поддържа една лъжлива философия, върху която са основани някои религии, които считат Бога като наш съдружник и искат да го убедят със своите молитви, да го склонят, да го вземат на своя страна. Не, не, всичко в света е Негово, то е тъй хубаво направено! Бог е тъй хубаво направил света, и знае защо го е направил. Ние, които не разбираме далечната цел на туй същество, казваме: „Защо Господ е направил тъй света?“ Той много добре го е направил, а ние не разбираме живота. Христос казва: „За да разберете великия живот, търсете първом Царството Божие и правдата Негова“.

Сега ще си послужа с едно изяснение – един пример, взет из българския живот: отде се раждат противоречията. Един млад българин в турско време, който свършил, приготвил се за учител, повикали го в едно богато село за учител. Той, като разгледал селото, видял, че селяните са богати – „Може да се живее“, казал си, решил да им стане даскал. Но като тръгнал, бил малко цигулар, майка му казала: „Синко, вземи си и гъдулката“. – „Е-е, учител съм, защо ми е гъдулка.“ Майка му му я дала: „Вземи я синко, да си посвириш“. Той послушал майка си, взел гъдулката. Отишъл в това село и всички се заинтересували да видят какъв е той. Тогава преценявали учителите по това, как пеят в църквата. Това било на Великден. Влязъл той в църквата и като запял ония тропари: „Ангел вопияше“, всички останали много доволни, всички му стискат ръката: „Даскале, ние сме много доволни от тебе“. Един му стиска ръката, друг му стиска ръката, всички го стискали и поздравлявали, но никой не го поканил на обед, и той останал на Великден без да го покани някой. Отишъл си той вкъщи, но гладен не се седи, станал, взел си гъдулката и отишъл в кръчмата, там всички яли и пили, и започнал да свири. „Отде е дошъл този цигулар? Хайде половин кило вино и на този гъдулар“, дали му и хлебец, месце, наял се хубаво. Онези, правоверните, като се разчуло за това, казали: „Ба, в църквата тъй да пее, пък тука в кръчмата... как да се освободим от този даскал, той ще ни опозори“. Викат го и го питат: „Защо правиш това?“ Той им казал: „Аз ви пях в църквата, всички ми стискахте ръката, но никой не ме покани в дома си да ме нагости, а тия хора разбраха ми цигулката и ме нагостиха“. Та светските хора разбират по-добре цигулката на гъдуларина, отколкото ние разбираме Словото Божие. Светските хора ще се съберат и ще свършат известна работа, а религиозните ще се питат: „Дали е такава волята Божия?“ И докато ние се намъдруваме, други се наиграват. Следователно аз не правя разлика между духовни и светски хора. Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божиите закони, аз го наричам умен човек. Ще кажете: „Какво лошо е направил този гъдулар?“ Този учител много хубаво е направил. Ние сега по някой път мислим дали да свирим с цигулката. Щом не са те поканили на Великден на обяд, иди в кръчмата, не бой се. Някой казва: „От църквата излязнал и мисли как да се оправят работите му“. Гладен си, нали? – Иди в кръчмата. Цигулка имаш, свири, всички тия приятели ще кажат: „Дай една чашка на нашия брат, който е дошъл“, и веднага работите ще се оправят. Всички тия братя ще те познаят и ще кажат: „Идещата седмица пак ще те викаме на гости“. Сега под думата „свирене“ разбирам всякога разумното, проявено в каквото и да е направление, стига резултатите на проявеното да бъдат целесъобразни.

И тъй, Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко ще ви се приложи“. Туй Царство Божие трябва да го турим като основа на сегашния наш живот. Сега се проповядват две противоположни учения. Има сега майки и бащи, които проповядват на дъщерите и синовете си, че като млади, трябва да живеят по един начин, а като остареят, по друг начин. Не, не, младият и старият трябва да живеят по един и същ разумен начин, нищо повече! Някои казват: „Той е млад, сега позволява му се да прави каквото иска, но като остарее, тогава ще стане благочестив“. Аз препоръчвам благочестие на младите, а старите да ядат и пият. Младите да се въздържат. Старите да бягат, да им се развържат краката, а младите никога да не отстъпват. Но кои са стари хора? Онези, на които умовете са ръждясали със стари идеи и трябва да дойде някоя Божествена сила да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. Една госпожа в Сан Франциско, Америка, 17 години била парализирана. Мъжът и, след като опитал всичките лекари, убедил се, че тя е неизлечима. Обаче във време на земетресението, което станало там, тази жена забравила, че е парализирана, скочила и избягала навън, и два часа я убеждавали да влезе вкъщи. Как е станало излекуването и? Туй земетресение е внесло един нов подтик. Хората казват: „Защо трябва да дойдат нещастия?“ Някой път са необходими нещастията, за да тонират вашия ум в нова посока. И ако във вашия живот дойде едно земетресение, а вие сте били парализирани, и после се освободят краката ви, земетресението е подействало на ума ви. И тъй, в общия промисъл и в законите на природата всичко е предвидено. Всичките тия малки случки в живота, в едно или друго направление, всякога имат за цел да тонират умовете, да тонират сърцата ни. Що е човек вън от неговия ум и неговото сърце, я ми кажете? Човек има ум, има и сърце, след това иде неговата воля, и ако имаме един приятел, той трябва да има светъл ум и сърце възвишено и благородно, това е то. И българите имат една поговорка, те казват: „По-добре един умен неприятел, отколкото един глупав приятел“. Този, умният неприятел, ще ти даде един добър съвет, а глупавият приятел ще ти създаде нещастие. Следователно в живота всички ония, които помагат в нашето развитие в каквото и да е направление, те са приятели.

Христос казва: „Търсете първом Царството Божие и правдата Негова“. Ние почнем да правим разграничение: „Ако търсим Царството Божие, дали туй Царство Божие ще бъде в съгласие с нашите възгледи?“ Върху туй Царство Божие почива целия порядък на нещата! Не само културата на миналото поколение, но върху него ще почиват всички култури на бъдещето време, когато ще съграждаме нашия живот. И тъй, Христос се обръща към нас, да разберем отношението на Царството Божие индивидуално към нас. Как ние трябва да го разберем? И тогава в моя ум се заражда следната мисъл: Ако аз казвам на болния: „Търси първо слънцето, и всичко друго ще ти се приложи“, има ли смисъл? – Има. Всякога търси слънцето и всичко ще ти се приложи. Тъй има смисъл, но ако аз ви кажа тъй: „Търси първом винената чашка и тогава всичко ще ти се приложи“, ще ви се приложи ли? Ще имате два различни опита, следователно „търсене“ от „търсене“ има разлика. Ако приложим първия закон за Царството Божие, ще имаме един резултат както от слънцето; ако ходиш само по своите желания, ще имаш резултата на чашката и ще ходиш бос и болен и всички ще бъдете болни до четири поколения. Понеже когато дойдем до Царството Божие, духовните хора подразбират, че щом човек стане духовен, не трябва да яде. То е криво схващане. Не, трябва да се яде, но какво? Като духовни хора, ние трябва да се научим каква храна е най-здравословна за тялото. Като духовни хора, трябва да знаем какви мисли са най-здрави за ума ни и какви желания – за сърцето ни. Не е въпросът да не ядем, а каква храна трябва да избираме. И, следователно, според тази програма духовният човек трябва да яде най-здравословната храна и никога да не преяжда. А най-здравословната храна е най-евтината храна, особено в днешно време, и най-хубавата. И туй може на опит да се провери. Днес животът е пак евтин. Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце?“ Това са излишества в живота. Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите. Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може. Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща. А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“. А как уреждаме този живот? – Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“. И ние въздъхваме: „Ах, тия болести, дето ги е пратил Господ!“ Тия болести ние ги наредихме, те са все наши деца. И сега нашите деца ни измъчват. Ами кой уморява майка си? – Дъщерята. Кой уморява бащата? – Синът. Учителят, кой го уморява? – Учениците. Свещеникът, кой го уморява? – Богомолците. Държавният мъж, кой го снема отгоре? – Поданиците. Началниците кой ги снема? – Техните подчинени. Защо страдат все тия хора? Защо става тъй? То е много естествено. Когато тежестта на един стълб стане толкова голяма, че е непоносима за основата, целият стълб се струтва. Сега ние казваме: Животът не е съграден разумно, съобразно с Божиите закони, със законите, които сега действат, които и в бъдеще ще действат. И тия закони като ги приложим, ще имаме един отличен резултат. Сега може да се опита стиха. Казва Христос: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще ви се приложи“.

Сега ще ви приведа друг пример: при един мъдър светия се явява да се изповяда един млад момък и му казва: „Свети отче, аз живях много чист живот, тъй както може един млад човек да живее, но ако съм направил някой малък грях, дойдох при тебе, като много свят, да ми простиш този малък грях“. Старият светия поискал да изпита младия момък по следния начин – това е една легенда, съчинена в средните векове, във времето на рицарите – и казва тъй: На един рицар дъщерята се влюбва в един красив момък, но тъй се влюбват двамата, че си дават дума никога да не си изменят. Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание. След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща и я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той и казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото. Венчава се тя за другия рицар. В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“. Още вечерта му казва тя това. Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява и. Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“. Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“. Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“. Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен. Тя му казва: „Не го бий“. – „Заради тебе ще му простя“. И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава и път. Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде. Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък. Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той и отваря, и тя му разправя своята история. А той и казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“. Той оседлава два коня и я връща при мъжа и.

Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът, отшелникът и възлюбленият и т.н. Питам: Кой от тях извърши най-голямото самоотричане, най-голямата жертва? Младият момък казва: „Няма съмение, ти ще се върнеш“. Нейният мъж, който и позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът. А то във всички тия отказвания се крие по един грях. За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си. Иска да ожени дъщеря си за един рицар. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви. Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко. А този отшелник е емблема на леност. В този разказ отшелникът, богомолецът означава леността: само религиозните хора са лениви. Те, като служат на Бога, забравят да работят и тогава те попадат от този грях на леност в манастирите и църквите, дето казват: „Подай, Господи“. Той е един от смъртните грехове. Хубаво е да се молим, но този грях трябва да се премахне. Добре, а онзи възлюблен там, ще кажете: „Колко е благороден, че той не се самоубил“. Той е емблема на сладострастие. Когато младите се обичат, какво е това, „обичането“? – То е сладострастието. Какво вълнува младите? – Любовта им. „Любов“, „Сърцето ми трепери“ – то е сладострастие. На младата мома тупа сърцето и, от какво? Един смъртен грях има вътре в душата ти и ти мислиш, че този грях е някое благородно нещо.

Да бъдеш баща, значи да развиваш гордостта, да си младоженик – да развиваш ревнивостта, готвач – да се гневиш, да бъдеш разбойник, то е жаждата. И най-после казваш: „Аз ще стана богомолец“. Този светия позна младия човек какъв е.

И следователно вие разглеждайте в себе си какво искате да бъдете, вие ще познаете къде ви е слабата страна на живота. Туй значи да гледаме обективно на нещата. Защото всяка една форма може да роди две неща едновременно. Ако този баща няма основа в душата си – Царството Божие, – ако той няма съзнание, че един велик живот му е даден, а мисли, че е някакъв баща – и се възгордее, народи деца, тогава грехът в него се е родил. Защото баща в света е само Бог. Тъй седи великата идея! Ти дал ли си на сина си нещо? Ще кажеш на сина си: „Аз съм ти дал живот“. Ако ти си толкова силен, то когато синът ти умира, защо не го задържиш? Казваш: „Аз ти дадох, синко, живота“. – „Тогава аз ще умра, ако ти можеш да ме задържиш, ти си ми баща, но ако не можеш да ме задържиш, ще позная, че ти не ми си баща.“ И затова умират децата. Сега тия са странични работи. Затуй казвам: Трябва да мислим здраво върху нашия живот. Трябва да го пресеем, за да остане Божественото, не да се освободим, а да се пазим да останат в нас чистите Божествени принципи. Сегашният живот трябва да бъде резултат на ония велики трептения! И тогава лицето ни, очите ни ще имат друг израз, а сега ние седим и мъдруваме: „Някога ще се освободя от този грях“. Сега можеш да се освободиш! Моментално можеш да се освободиш, моментално! И мнозина ме питат: „Как?“ Ще ви дам един пример. Някой си богат човек го гонили в живота разбойници, да му вземат богатството – това е един разказ – и като насъбрал всичкото си богатство от скъпоценни камъни, турил го в един сандък. И със сандъка се скрил в дъното на океана, та разбойниците не могли да го намерят. Там седял година, две, но нищо не става: „Богатство имам, но то не расте“, казал си той. „Ох – казва, – да бях им дал нещо.“ Той не може да отвори богатството си да го види, богатството му на гърба седи. Тогава иде един от великите духове и му казва: „Защо седиш тук?“ – „Този сандък, какво да правя?“ – „Аз мога да те освободя, но готов ли си да оставиш този сандък?“ Мнозина ме питат: „Защо Христос казва да се освободим от богатството си?“ Ако ти си на дъното на океана, не заслужава ли си да оставиш този сандък и да излезеш горе, на слънцето? Ще имаш земица, да ореш. Някой казва: „Не е ли по-добре този сандък да излезе горе?“ Не, не. И ние сега сме турили тия фалшиви идеи у децата: „Трябва да имаме пари за черни дни“. Ти вложи в ума на сина си идеята да бъде умен, смел, решителен, каквото и да се случи, и той е осигурен. Не му туряй в ума, че в банката си вложил 50–60,000 лева. Възможно е утре тази банка да фалира, и този син може да се самоубие. Ти накарай твоя син да уповава на себе си и да вярва в Бога, това е неговият капитал!

Вие ще кажете: „Той, нашият учител, говори, но не е опитал“. – Аз ли не съм опитал живота? Аз зная това, което вие не знаете. „Ти деца отгледал ли си?“ – Много деца съм отгледал, и други отглеждам. „Ти женен бил ли си!“ – Чудна работа! „Ти с жена живял ли си?“ – Аз разбирам какво значат тия неща. Всички ние сме имали тия мъчнотии: можеш да преживееш мъчнотиите на другите. Тия мъчнотии аз ги преживявам по друг начин. Може да се свържеш с някой човек и да му вземеш всички негови мъчнотии. Може да ви дам един опит, че един може да вземе мъчнотиите на другиго. Може да направите тоя опит. Някой човек е пропаднал, носи револвера си и казва: „Не си струва да се живее“. Аз имам 100,000 лева, питам го: „Колко борч имаш?“ – 100,000 лева под лихва. Давам му парите, и отгоре му дам още 10,000 лева. Е-е, питам, не вземам ли неговите мъчнотии? Тъй че човек много лесно може да носи мъчнотиите на хората. Мъчнотиите може да минават от един гръб на друг. Те са общо достояние на всички, те не са специални.

И затуй казва Христос: За да разрешите всичките мъчнотии на живота, „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“. Ама пък, не да бъдете горделиви, не да бъдете ревниви. Казвате: „Той е ревнив в делото Божие“. Често казват: „Той е горделив между народа си“. Но от какво страдат народите? Друго трябва. Наместо тази гордост, ако бихме внесли Любов; наместо тази ревнивост, ако бихме внесли Мъдростта; ако наместо гнева бихме внесли в живота си Истината, и вместо тази жажда за грабежи бихме внесли Правдата, и вместо тази леност на онзи светия-отшелник бихме внесли Добродетелта, какъв, мислите, можеше да бъде вашия живот? Ако всички хора са чисти и сега всички отправим една колективна, обща молитва? Ама сега ще кажете: „Светът, общият строй е такъв, условията са такива, следователно ние трябва да се подчиним, ще дойде време, в бъдеще, туй щяло да стане, еволюцията щяла да се измени“. Коя еволюция? Вие тази еволюция виждали ли сте? „Ама биологията.“ – Тази биология виждали ли сте? Еволюцията е в тебе, биологията е в тебе. Ти можеш радикално да разрешиш всички въпроси, и да ги разрешиш не по правилата на гордостта, не по правилата на гнева, леността, жаждата и сладострастието. Но ще каже някой: „Мъчно е“, после: „Е-е, то човек свят живот не може да живее, но поне да не е голям грешник, умерено да е всичко, да лъже, то без лъжа не може, но който лъже, малко да лъже“. Но който малко лъже, и много ще лъже. Никак не трябва да се лъже! „Ама тогава каква ще бъде моята работа?“ Аз не говоря за твоята стара работа. Когато казвам: Никога да не лъжеш, казвам: Старата ти къща така е направена, че Господ ще я завлече, а новата къща като направиш, всичките камъни, които ще влязат в нея, трябва да бъдат здрави. За новото говорим, ние искаме да преобразим живота.

Сега Христос се обръща и казва: „Търсете със сърцето си дълбоко“. Ние се спираме и казваме: „Големи грешници сме“. То е друго заблуждение. Казвате: „Голяма грешница съм“. В какво си грешница? „Ама аз съм голям грешник.“ Я ми кажи големите си грехове! Тогава мязаме, знаете ли на какво? Ще ви приведа един пример за един голям грях. В Русия отива една бедна жена при един светия и му казва: „Аз съм голяма грешница“. Той си помислил и си рекъл: „Кой знае какво е направила, дали е убила някого?“ – „Не, по-голям грях е.“ – „Да не си откраднала?“ – „Не, не, по-голям е.“ – „Е-е, кажи какво си направила?“ – „Като кърмех моето дете, че падна една капка от млякото ми на ръката ми и аз го облизах.“ Те имат такова суеверие. Та ние сега изблизали сме малко мляко. Това не е философия на живота. Големите ни грехове не седят в това, нашето нещастие седи не в големите грехове, а в малките ни грехове. – Първото отклонение оттам започва. Аз на младите няма да кажа: да си поживеят малко. Не. – Сега, като млади, ще живеят като хората. Ще кажете: „Как, като хората?“ Ето кое съсипва човека. Бог е създал този свят, и светът има други забавления. Ние можем да си създадем хиляди забавления, още по-благородни. Светът е създаден, ние не сме използвали още природата и онова, което Бог е вложил в нея; толкова забавления има, а ние още не сме ги изпитали. И сега се проповядва, че земята е „юдол плачевен“. Тази земя е едно велико училище и трябва да изучаваме всички блага, които Бог е внесъл, и върху тази земя да потърсим Неговото Царство. И ако вие можете в даден момент да измените вашето състояние, в даден момент всички, които сте изгубили смисъла на живота – старите да изменят коренно състоянието си, – вие ще извършите коренен преврат във вашата душа. И ония, които са ви били неприятели, ще ви станат приятели. А сега имате нужда и казвате: „Дай ми 10,000 лева“. Той казва: „Нямам“. Но ако ти почнеш да живееш за Господа, той ще каже: „Аз зная защо идваш“, и ще ти помогне. Ще се отворят сърцата на хората. А сега вратите са заключени, защото ние живеем за себе си. И казвам: Днешният век е век на свещения егоизъм, никой не търси Божието Царство. И време е за всинца ни да минем от свещения егоизъм в Божието Царство, което внася хармония във всички ни. Аз не казвам лошо за туй, което е в света: то е много хубаво, може, с едно малко изключение, всички неща да се изправят, но трябва майстор. Когато някому се изкълчи крака, трябва ли ние да наместим този крак? Не, майсторът трябва да дойде да намести крака на мястото му. Следователно на сегашния свят трябва да дойде майстора да намести всичките му членове, умовете ни да се наместят, сърцата ни да се наместят. А ние започваме от външното.

И тъй, когато ме питат някои, аз казвам: Ще ядете, къщи ще имате, ще се жените, деца ще имате, обществен живот ще имате. Но разумно ще се жените, мъже и жени по Любов ще живеят, приятели по Любов ще живеят, по Мъдрост, Истина. А сега, жената, като дойде мъжът, казва: „Бива да се поизлъже“. Той я пита: „Къде ходи?“ Някой път става тъй – не искам да казвам имена, които ги има тук – „Къде ходи, Венке?“ Онази Невенка: „Е-е, тук до една своя приятелка“. Пък тя не била там. Никъде ние не говорим истината. Като дойде някой да ти каже: „В какво вярваш?“ Той ще започне със заобикалки: „Е-е –“. Право на истината, ще кажеш: „Аз вярвам в живата Любов, която носи живот в света, аз вярвам в Мъдростта, която оправя хората, аз вярвам в живата Истина, която ни показва пътя, в живата Правда, която дава правото на всички, вярвам в живата Добродетел, която е основа на всички домове“. Има ли смисъл? – Има. Ще кажете: „Аз вярвам в това, в онова“. От 8,000 години вярваме, и нашето вярване свършва с неверие. И сега има същите спорове. По-голяма смелост се иска. Смели да бъдем, да служим на Бога, да се засрамите, не от мене, всички трябва да се засрамим, че ние сме лъгали нашия Баща. Ще кажем: „Татко, ние ще служим на тази земя. Ти си я направил и от днес ние за Тебе ще живеем“. Туй е то новото учение! Може ли да го кажете, ще дойде избавление. И тогава няма да се скриете в гората. Пролет ще има, ще ядат и пият хората, но ще ядат и пият по Любов. И тогава всинца може да се разбираме, на този език разбрано може да си говорим.

И тъй, „търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“. Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучаваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние, в тази забавачница, трябва да минем курса си, и добре да го минем. И сега искам да не оставя в душите ви, в умовете ви, че туй учение не е обосновано. Всичко, което ви говоря, аз съм го проверил, и дето не е вярно, постоянно го коригирам. И съм намерил, че туй, което е вложено в живата природа, е неизменяемо, и ако един ден хората повярват, само да повярват в тази жива природа, ще се измени техният живот.

Българите трябва да идат в Англия, да изучат вътрешния, интимния живот на англичаните, а не как се управлява: от там може да научим нещо добро. Какъв е интимният живот на американеца, интимният живот на германеца, гърка: във всеки един народ има добри черти. И ако ние искаме да се ползваме, трябва да влезем не във външния, а вътре, вътре в интимния живот, и вие сами запознайте се интимно, и аз искам, и като влезеш в интимния живот на един човек, ще влезеш с изути обуща, и ще чакаш твоя брат да те покани с всичкото си почитание. Той е твой брат, неговата душа е подобна на твоята. И той плаче, страда, и той има същите слабости. Всинца ги имаме. Ама той бил големец, цар – всички имаме едни и същи нужди, а другите неща не са съществени. Туй трябва да съзнаем. Ние имаме нужда в този свят, и в туй свещено здание на нашето битие ние трябва да се уважаваме, да знаем и прилагаме правилата на Божествената Мъдрост.

И сега всинца, казвам, да любим. Как? Ах, ако те обича някой, то е, защото парици имаш, но като бръкне да ги извади, обичта престава. Обичта е външна, но туй Божественото, вътре в нас, ще ни даде всичките блага и богатства. Има затруднения, които ни очакват отсега нататък. И сегашният човек, тъй както аз го гледам, неговото тяло както е направено, то е и хубаво, и лошо направено. И когато ние се приближаваме при хората, при съвременните хора, ако вашето обоняние е развито, какъв смрад има тялото им! Това нещо не е Божествено, ние не сме изчистили телата си. Аз сега се радвам, че има бани, но бани да има и вътрешни, за умовете ни, за сърцата ни. Аз харесвам, когато под ноктите няма черничко, отлично е това, но вътрешните нокти! Гледам, космите са много загладени отвън, да, харесвам този, външния човек, в когото е Господ. Но и когато започнем вътре, така трябва да правим. И право е казал апостолът: „Да обновим вътрешния човек“. А този човек само чрез Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел може да го създадем.

И тъй, основната мисъл: Търсете Царството Божие! Направете един коренен преврат в себе си, да бъдете готови на смърт и живот, за Бога. Да кажете: „Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога“. Но не да знае целият свят! Вие в душата си да знаете. Вътре в душата ви да стане един преврат. Някой казва: „Раздай имането си“, да, но разумно ще раздаваш. Апостол Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм“. Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме. Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си. Сега не говоря само за младите. Младите са отражение на старите и каквито са сега старите, такива ще бъдат младите. Старите са огледала за вас, ако се огледате, изтривайте се и считайте старите хора за свещени. Понеже счупи ли се огледалото, и вашата работа е свършена.

„Търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи“. Това е то разумното!

Беседа, държана на 26 февруари 1922 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help