Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Трите живота

Размишление

Тази вечер ще поговорим как да употребим свободното си време. Неизползвано разумно, свободното време разваля живота. Истинският майстор разпределя правилно времето си. Той знае кога трябва да работи и кога да почива. Той използва разумно и работното, и свободното си време, благодарение на което работите му се нареждат добре.

Сега трябва да помислим върху метода на работата. Кой е най-добрият метод за работа? Мъчно може да се отговори на този въпрос, защото сте на различни възрасти и с различни разбирания. Тогава ще ви запитам: кой е най-добрият метод за работа за стария и кой – за младия? Според сегашните разбирания, хората казват, че старият трябва да си почива. За младия пък казват, че трябва да си поживее. А кой ще работи? Значи старите да почиват, младите да си живеят, а възрастните да работят. Това е неразбиране на живота, което се дължи на разногласието между хората.

Има три вида живот. Единият наричам материален. В този живот човек мисли само за осигуряване. Ако е стопанин, той отглежда крави, овце, кокошки; ако е земеделец, има ниви, лозя на разположение; ако е предприемач, има много къщи, дюкяни, които дава под наем. Стопанинът се радва на крякането на кокошките, на блеенето на овцете, на мученето на кравите, земеделецът – на богатата реколта, а предприемачът – на големите приходи. Материалистът се стреми към натрупване на богатства и като се осигури, казва: „Струва си да се живее!“ Той слугува десетки години на говедата, на нивите и на къщите си, но най-после се уморява, отегчава и казва: „Човек трябва да помисли за себе си, за своята душа“, и започва да продава всичко, каквото има. Като не го разбират, домашните му се чудят какво става с него, защо продава говедата, имотите си, на които е служил толкова години.

Следователно от материалния живот човек минава във втория – в духовния живот, в който започва да мисли за осигуряване на душата си. Осигурен материално, той мисли, че може да се отдаде свободно на работата върху себе си и започва да се съсредоточава, да размишлява върху отвлечени въпроси. Докато е в материалния и духовния живот, човек още не е ликвидирал с егоизма.

Третият, същинският живот наричам Божествен. Тук вече се свършва с егоизма. Това е живот на съвършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно. Докато при първите два живота се прилага метода на различаването, на анализирането, при третия живот този метод е изключен – тук се прилага закона на Любовта – изпълнение на Божията воля.

Като изучаваме живота на хората, които живеят в материалния и в духовния живот, виждаме как те отлагат нещата. Като стане въпрос за по-висок живот, за ликвидиране с егоизма, те казват: „Когато Бог рече, когато Духът дойде“. Колко пъти майката е събуждала детето си от сън, и то продължава още да спи! Колко пъти майката нежно го е подканяла: „Стани, мама, слънцето вече изгря“. Кой не е чувал нежния глас на майка си: „Стани, мама“. На кого Господ не е казал: „Стани, излез вън, слънцето изгря“. Всеки е чувал тихия глас на Бога, да го подканя да стане, но, като дете, се е успивал и продължава още да спи. Много пъти Духът е идвал до нашата душа, похлопвал е и си е заминавал. Може пак да дойде, да похлопа и ако няма готови да Го приемат, ще си замине. Ще кажете, че това се отнася до старите, а не до младите – те имат достатъчно време. Ние пък казваме, че сегашната епоха изисква от всички хора – млади и стари, едно и също нещо: справяне с противоречията и разрешаване задачите на живота. Вижте какво правят животните. Когато се намерят пред някаква опасност, те се групират, да си помагат. Зимно време вълците се събират на глутници, отиват заедно да нападнат някое стадо. Не е въпрос и хората да се групират за пакости, но за някаква разумна работа. Не можете ли и вие да се групирате в големи или малки групи, да си помагате при известни мъчнотии, да изплувате над тях? Трябва ли човек да се подава на условията и на мъчнотиите, да се остави те да му бъдат господари? Човек може да бъде господар на условията и на мъчнотиите, не теоретически, а на практика. Трябва ли болестта да поваля човека на легло, да го уплаши и да прибягва към чужда помощ? Къде остава неговото знание? Къде остава вярата му в Бога? Във вас трябва да се яви желание да бъдете в хармония с Бога, да работите със законите на живата природа.

Какъв смисъл има теорията ви, че познавате Бога, че се стремите към Божествен живот, а при най-малката мъчнотия търсите помощ отвън. И външната помощ е на място, но след като си приложил вътрешното знание. Ял си нещо мъчносмилаемо, не си сдъвкал храната добре – вземи очистително. Ако не ти помогне, потърси лекар. Много религиозни и духовни хора тъпчат умовете и сърцата си с храна, която не могат лесно да смелят, и после търсят вината в окръжаващите. Казват, че са последователи на новото учение, т.е. на Божественото, а същевременно страдат от запичане. Това е невъзможно. Божественото учение не предизвиква никакво разтройство в организма. Преди да сте го приели, трябва да вземете очистително, абсолютно да се пречистите. Който прилага Божественото учение, светия може да стане. Той живее в Любовта. Вижте какво правят двама млади, които истински се обичат. Те са вдъхновени, с отворени и засмени лица, щедри, готови на всякакви жертви за доброто и великото в света. Те имат еднакви разбирания за живота, поради което не се натъкват на противоречия. Дойдат ли до противоречията, те се връщат назад, в областта на личния егоизъм. Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията си, за да знаете в кой живот се намирате: в материалния, в духовния или в Божествения. Който влезе в Божествения свят, съзнанието му се разширява. Той минава от състоянието на гъсеница в състоянието на пеперуда, т.е. от ограничителните условия в свободния живот. Ако мисли, че е влязъл в Божествения живот, а не успява, човек е на крив път. Може той сам да не е причина за неуспехите си, но трябва да знае, че има нещо, което го спъва. Той не е ликвидирал още със старите си връзки. Сегашният свят е пълен с души, останали назад в развитието си, т.е. останали назад от човешката еволюция, поради което не могат самостоятелно да се ползуват от силите на природата. Едни от тях се намират в положението на просяци, които тропат по чуждите врати, да искат хляб; други са в положението на апаши, а трети – в положението на паразити. Като знаят слабостите на човека, те го използват, докато отнемат всичкото му богатство и сили. Като срещнат някой тщеславен човек, те започват да му нашепват, че е способен, даровит, може да заеме високо положение, да оправи света. Той се увлича от тези нашепвания и прави всичко възможно да стане министър, да оправи своя народ. Щом заеме желаното място, той започва да създава строги закони и наредби, с което си навлича много неприятели. След това тези същества пак му нашепват: „Откажи се от високия пост, ти се умори вече, нека други те заместят“. Той си дава оставката, доволен, че е свършил някаква работа за народа си. На негово място дохожда друг, но веднага започва да го преследва, дава го под съд, след което го туря в затвор. Какво спечели той от високата си служба? – Нищо особено, освен неприятности, мъчнотии и страдания.

Това, което става в материалния живот на човека, става и в духовния му живот. Като срещнат тщеславен човек, който не е научил още закона на различаването, не може да анализира чувствата и мислите си, до него дохождат същества от духовния свят, които му показват начин, как да борави със силите на природата, да стане велик. Свърже ли се човек със силите на природата, според нашепванията на тези същества, каквото каже и пожелае да направи, това става. По този начин те го свързват с тъмни и отрицателни сили в природата, докато съвършено го омотаят. Това не е Божествено. За да различите Божественото от човешкото и от животинското, вие трябва да сте научили вече закона на различаването, да сте се справили със своите слабости. Докато има слабости, човек всякога ще се подава на влиянието на низши същества; докато има слабости, в него всякога ще има условия за паразити. Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не става като бягаш от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства. Различаването подразбира вътрешно виждане. Като не владеят този закон, хората се натъкват на недоразумения, спорове и разногласия.

Това не е за упрек, нито за съдене, но за оглеждане. Всеки трябва да преценява постъпките си и да знае под чие влияние действа: под влияние на Божественото в себе си, или под влияние на низши същества, вън и вътре в него. Когато искаш да направиш една бележка на някого под влиянието на Божественото, казваш: „Братко, не вървиш в правия път. Спри, върни се малко назад и ще намериш пътя на своята душа“. Започнеш ли да го ругаеш, да го наричаш лицемер, лош човек, ти се подаваш на чужди, отрицателни влияния и по този начин спъваш и себе си, и ближния си. Кажете ли на някого, че е лицемер или лош човек, той трябва да има тези качества в себе си. Всичко, каквото говорите, трябва да почива на факти. Всяко отрицателно и положително качество на човека има специфичен белег на лицето, на главата, на ръката му. Ако го няма, не можете да му го припишете.

Следователно, като ученици, след закона на различаването, вие трябва да прилагате закона на вътрешното пресяване: да отделите потребното от непотребното, същественото от несъщественото. Този е един от законите на алхимията. Кога астрономите правят своите наблюдения? Те избират тихи, спокойни нощи, когато няма никакво вълнение във въздуха. Следвайте техния пример. Когато правите наблюдения в себе си, избирайте тихо, спокойно време, когато духовете не размърдват ума и сърцето ви; ако внасят смущения и безпокойства в умовете и в сърцата ви, наблюденията няма да бъдат верни. Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си, всеки отделно, и по няколко заедно. Това значи взаимно помагане, с цел да се хармонизирате и да се тонирате.

Като говоря за тониране, за нагласяване на хората, религиозните и духовни хора възразяват, че те не се нуждаят от тониране, или пък са тонирани вече, щом вярват в Бога и уповават на Него. Щом се намерят пред някаква мъчнотия, те казват: „Добър е Господ“. В който дом влезете, навсякъде чувате една и съща песен: „Добър е Господ, Той ще ни помогне“. – Добър е Господ, наистина. Той помага, но и вие трябва да си помогнете. Това е все едно, да чувате постоянно една и съща песен – „Цвете мило, цвете красно“. Това е една от песните на сърцето. Отивате в друг дом, там чувате втора песен – „Вятър бучи, балкан стене“. Това е песен на ума. Обаче сърцето и умът не свършват само с по една песен. Много песни имат те – всички трябва да се пеят. Пейте третата песен. Коя е тя? – Песента на душата.

И тъй, понеже сте минали вече през материалния и духовния живот, през живота на личния егоизъм, време е вече да влезете в Божествения живот. Извадете егоизма вън от себе си и работата ви наполовина ще бъде свършена. След като сте му дали нужното, това е лесна работа. Малките работи са лесни. И Христос е започнал от малките работи, докато стигнал до съвършенство, затова казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“.

Трите вида живот подразбират три категории хора: оглашени, вярващи и ученици. Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100. Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима. Учениците имат отношение към Божествения живот. За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва“. Ученикът знае как да раздава. Не знае ли това, той не е ученик. За него, именно, Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, и ако дам тялото си на изгаряне, т.е. ако се пожертвам, а Любов нямам, нищо не съм“. Жертвоприношението без Любов подразбира живот на личния егоизъм. Докато счита себе си за център на вселената, човек още се движи в личния егоизъм. Той иска да се наложи на окръжаващите да му се кланят. Ученикът, който живее в Божествения свят, стои над всички, без да мисли за това, без да съзнава положението си, благодарение на което нищо долно, низко не го засяга. То е все едно да кацне комар на Монблан и да каже след това, че го е оцапал. Високият връх е неуязвим за нечистотата и за дребнавостите в живота. Там валят силни дъждове, които всичко измиват; там стават големи бури, които всичко отвяват.

И тъй, като ученици, вие трябва да работите съзнателно, да поставите основа на бъдещия си живот. Затова се изисква прилагане на Божествените правила за живота. Каквото прави, човек трябва да знае, че за себе си го прави. Щом е така, той трябва да познава проявите на Божествения живот, да бъде полезен първо на себе си. Ако е полезен на себе си, той ще бъде полезен и на другите. И тогава, ако в самия него или между близките му се яви някаква дисхармония, той лесно ще се справи с нея. По какъв начин? – Божествен. Само в Божествения живот човек всичко дава и лесно решава въпросите. Наистина, няма по-велико нещо от това, да бъде човек в съгласие с разумните, възвишени същества, да бъде във връзка с Бога и да Го чувства в себе си.

Днес от всички се изисква да пресяват своите мисли и чувства, да ги анализират и да задържат от тях само съществените, на които всякога могат да разчитат. Една мисъл да остане в главата ви и едно чувства в сърцето ви, но да са Божествени. Това всеки може да направи, но знание му е нужно. Щом знаете Божествените правила, ще ги прилагате, както музикантът прилага правилата на музиката, и художникът – правилата на изкуството. Божествените правила са строго определени, който знае как и кога да ги прилага, всякога ще има резултати, не материални и преходни, но вечни. Ще кажете, че за това е нужно да се подобрят външните условия. Не е така. Първо трябва да подобрите състоянието или условията на своя ум, после – да подобрите условията на своето сърце. Щом постигнете това, вие ще подобрите и материалния си живот, а оттам и духовния. Щом човек е поставил две здрави основи на живота си – материална и духовна, Божественият живот сам по себе си ще се прояви. Съвременните хора не дохождат до никакви резултати, защото постъпват точно обратно. Те искат първо да уредят материалния си живот, а след това мислят за уравновесяване силите на ума и на сърцето си. Работете върху ума и сърцето си, да усилите вярата си, да придобиете опитности, на които да разчитате. Каква опитност ще имате от едно цвете, което днес посаждате в градината си, а на другия ден увяхва? Друг е въпросът, ако цветето расте, развива се, цъфти, връзва и дава плод. Докато цветето расте в Божествената градина, вие придобивате знания и опитности, от които можете да се ползвате. Всеки човек има такива опитности и знания, но от всички се иска да направят крачка напред, да се приближат към Бога. Казано е в Писанието: „Приближете се към мене, за да се приближа и аз“. Някои се страхуват да направят крачка напред, за да не стане някакъв катаклизъм в тях. Това е най-приятното състояние, което някога биха изпитали. Казано е: „Жена, кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си, защото се е родил човек на света. Скръбта и се превръща в радост“. Такова е състоянието на всеки, който се е приближил до Бога. Ще има плач и ридание, мъки и страдания, но скръбта му ще се превърне на радост. Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква геройство. Само така човек може да стане силен. Мнозина се запитват защо нямат резултати в работата си. – Който живее в личния егоизъм, не може да очаква резултати. Много естествено. Хората, които живеят повече в материалния живот, в живота на личния егоизъм, не могат да се търпят. Като се срещнат, първата им работа е да узнаят кой в какво вярва и какви убеждения има. В Божествения живот такива въпроси не се задават. Там съществува братство. Когато двама братя се срещнат, питат ли се кой какво верую изповядва? Те знаят, че са братя, нищо повече не ги интересува. Не можете ли и вие да станете братя, да ликвидирате с личния егоизъм? Колко души между вас са готови да се откажат от него? Ако трябва да гласувате с вдигане на ръка, лесно става, но животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея. Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния егоизъм. Вместо да ви боли глава, гърло, крак, ръка, природата ще направи някъде на тялото ви един голям цирей, зарад който ще забравите всичките си болки и неприятности. Вниманието ви ще се съсредоточи на цирея и като се пробие и изтече, всичките ви болести ще изчезнат. Радвайте се, ако чрез големия цирей се освободите от всички прояви на личния егоизъм и се приготвите за Божествения живот.

И тъй, започнете да работите върху себе си, да се освободите от материалистичното разбиране на живота и от личния егоизъм, за да влезете в Божествения живот. Ще кажете, че не е дошло още времето за това, че няма добри условия за работа, че знания нямате и т.н. Кога ще дойде времето за работа? На стари години ли? И като стар, и като млад, човек постоянно трябва да работи. Божественото, което е вложено в човека, не остарява, не губи значението си. Трябва ли да приличате на онзи старец, който се хвалел, че бил голям юнак и е могъл да прескача големи трапове. – „Щом е така, прескочи този трап“ – му казали онези, пред които се хвалел. – „Защо не, ще го прескоча.“ Засилил се да прескочи трапа, но веднага се намерил в него. Като се почувствал засрамен, той казал: „Така е, старини дойдоха; не беше така, когато бях млад“. Помогнали му да излезе от трапа. Той се поогледал на една, на друга страна и тихо си казал: „Каквото беше едно време, това е и сега“. Помнете: дали човек е млад, възрастен или стар, Божественото в него не се изменя. Може ли житното зърно да се измени? В процеса на растенето си то само надебелява, но зародишът му е един и същ. Каквито стремежи има човек като млад, с тях живее, расте и се развива, с тях заминава и за другия свят. Благородният и в младините, и в старините си е все благороден. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намериш, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Който го познава, ще го изчисти и ще го постави на мястото му; който не го познава, ще го захвърли настрана, като нещо непотребно. Душата е скъпоценният камък в човека; в нея се крият условията за неговото развитие. Чрез душата си човек се свързва с Божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Бога. Това не значи, че той трябва да напусне работата си и да се предаде на служене на Бога. Да служи човек на Божественото Начало в света, това значи да съзнава, че всичко принадлежи на Бога и каквото работи, да има предвид Неговото присъствие, да знае, че Божието око е навсякъде и вижда всичко. Влезе ли в ума ви една Божествена мисъл, приемете я, отдето и да иде тя. Дайте път на Божественото в себе си и бъдете готови да излезете от пашкулите и като пеперуди да кацвате от цвят на цвят, да събирате сладкия нектар на живота.

Сега всеки трябва да се запита, може ли съзнателно да влезе в Божествения живот като ученик и да започне да учи. Човек е бил в Божествения живот и трябва да се върне отново в него. Той го е изгубил някога и скърби за него. Затова видите ли, че някой скърби, ще знаете, че причината за неговата скръб се дължи на отклонението му от правия, т.е. от Божествения път. Щом се е отклонил, той е изгубил пътя си, поради което и до днес го търси. Стремете се към Божественото, защото то ще осмисли живота. Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот, т.е. в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния егоизъм. Да влезеш в новия живот, това подразбира да намериш смисъл на живота. Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си. Ти цениш нещо заради приятеля си, който ти го е дал. Докато обичаш приятеля си, ще оценяваш всичко, което ти е дал; престанеш ли да го обичаш, ще престанеш да цениш и предметите, които той ти е дал. Ако обичаш някой поет, писател или учен, ще четеш и книгите му. Обичта осмисля нещата. Без нея човек живее в света на илюзиите. Много естествено. Щом изгуби вечното, неизменното в живота, човек остава само с преходното. Затова казвам: Не правете преходното център на живота си. За пример, храната е нещо преходно. То е условие на живота, но не и средство. Докато живееш, ще ядеш, но ще дойде ден, когато ще напуснеш земята и няма да ядеш. Докато си на земята, ще се мъчиш, ще се трудиш, но ще дойде ден, когато мъчението и трудът ще се заместят с работата – най-приятното нещо в живота. Докато има физически нужди, човек се мъчи и труди, но това не е необходимо. И пияницата казва, че трябва да пие, но пиенето на вино не е задължителен закон. Като е нарушил закона на свободата, човек е създал закона на необходимостта, благодарение на което земята е пълна с гробища. Бог каза на Адам: „От всички плодове яжте, но не и от дървото за познаване на доброто и на злото“. Адам не послуша Господа, яде от забраненото дърво и напусна рая. От този момент се яви в света законът на необходимостта.

Какво трябва да направи човек, за да се върне отново в рая? – Да изпълни Божия закон. Човешкият дух може да се върне там, отдето е излязъл. Кога ще се оправи светът? – Когато хората приемат безкористно Любовта и я приложат. Днес те работят като им се плаща за извършената работа. В бъдеще, когато приложат Любовта, ще работят, без да им се плаща. Разменната монета между хората ще бъде Любовта. Тогава те ще бъдат свободни, ще хвъркат като пеперуди, ще бъдат далеч от пашкулите си. – Да вярваме ли в това? – Ще вярвате и ще мислите. Вярата е свързана с човешката интелигентност, с човешкия ум. Който вярва и мисли, той може да направи нещо разумно; който не вярва и не мисли, на едно място ще тъпче.

Новата култура изисква умни хора. Ако мислите, че със сегашните си вярвания и разбирания можете да влезете в новата култура, вие сте на крив път. Първото условие за влизане в новия живот е приемане на Божественото. Който приеме Божественото в себе си, той лесно ще разреши и най-мъчните въпроси; който не го приеме, ще се намери в задънена улица. Мнозина са дошли до задънена улица и не могат да вървят напред. Тази е причината, дето говорят само за свои минали опитности. Нищо ново не ще чуете от тях. Те постоянно говорят за своето минало: „Едно време бяхме по-религиозни, по-добри“. Който говори само за миналото си, той е стар. Не е важно какъв си бил в миналото; важно е какъв си днес и какъв ще бъдеш утре. Бог не остарява. Той е говорил в миналото, сега говори и в бъдеще пак ще говори. Следователно нека миналото остане само като спомен. – „Ще излезе ли от мене нещо?“ – Ако вярваш, ще излезе; ако не вярваш, нищо няма да излезе. – „Ще се познаваме ли в бъдеще?“ – От вас зависи. Ако се обичате, ще се познавате; ако не се обичате, няма да се познавате. Да обичаш някого, това значи да си готов на всички жертви за него. Засега хората не се познават, както трябва. Като живеят, постоянно се опознават. Всеки ден носи условия за ново опознаване. Всяка година открива все по-нови и нови неща за човека. Това означава познаване на Бога. В постепенното познаване на Бога дохождаме до Любовта в нейното възходящо състояние. Всички хора не могат да възприемат Любовта изведнъж, но постепенно. Като говорим за приемане на Божественото, не подразбираме напущане на живота. Да се мисли така, това значи да се разбират нещата криво. Ще живеем, ще приемем Божественото и ще изпълняваме Божията воля. Само по този начин ще изправим своя вътрешен свят, т.е. своя ум и своето сърце. Когато хората изправят умовете и сърцата си, и светът ще се изправи. Като изправи себе си, човек вижда, че светът е изправен. Значи от него се иска да тури ред и порядък в себе си, да премахне всички спънки от своя път. Тогава той ще живее по Божиите закони. Светските хора имат закони, но не ги изпълняват; религиозните не признават законите, но нито едните, нито другите живеят, както трябва. За да изправят живота си, всички хора трябва да живеят според Божиите закони.

Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Моисей ги изведе в пустинята; на Синай им дадоха закони, по които да живеят, и тук спряха. Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото Начало, да турят ред в живота си и да изпълняват Божията воля. Всеки може да бъде образец на Божествения живот. Ако желае силно това, ще го постигне. Достатъчно е в един момент да реши, че ще живее по новия начин, за да изработи от себе си образец на човек, който живее в Божествения свят. Реши ли веднъж, никакво колебание не се позволява. – „Какво ще правят близките ми?“ – И те ще те последват. Не може да не следвате човека, който живее по Божиите закони, който е готов на всички жертви за благото на своята душа, както и за благото на своите ближни. Започнете с малки опити, не с големи. Важно е опитите да излизат сполучливи. Нека всеки се запита дълбоко в себе си, готов ли е да служи на Бога. Ако си отговори положително, тогава да започне работата си. Това се отнася и за младите, и за старите. Млади са онези, които отиват на фронта, а стари – които уреждат тила. Ако тилът не е добре уреден, младите мъчно ще издържат на фронта.

Като ученици на живота, вие трябва да имате съзнателно отношение към него, да дадете пример с живота си. Не е въпрос в критиката, но в работата. Всеки трябва да живее разумно и да прилага методите на природата. Вземете семето и го посейте. Първата година ще поникне, втората ще пусне листа и клони, след няколко години ще цъфне, ще върже и ще даде плод. Каквото става в природата, същото става и в човека. Някой едва сега пониква, друг се разлиства, трети цъфти, а малцина са завързали. Радвайте се на всеки естествен процес, който става във вас. Не е нужно изведнъж да завършите развитието си; важно е да запазите състоянието, през което минавате. Ако сте изникнали, пазете издънката, да не я изяде някое астрално същество; ако сте се разлистили и цъфнали, пазете цвета си; ако сте завързали, пазете плода си.

Задачата на низшите астрални същества, като паразити, е да черпят готови сокове от висшите същества. Тази е причината, дето човек лесно губи доброто си разположение. Изгуби ли го, трябва отново да прави усилия да го придобие. За да устоявате на нападенията на астралните същества, трябва да се групирате по няколко заедно, да създадете помежду си хармонична среда, в която да действа Любовта. Тя е оръжие против всички външни и вътрешни нападения. Любовта се проявява във всеки човек, но коритото, в което се събира, трябва да бъде дълбоко. Ако е плитко, тя ще се разлива и вместо да даде добри резултати ще разкаля повече терена наоколо. Ето защо, работете, мислете, за да създадете в себе си условия за идване на Любовта между вас и във вас. Само при това положение можете да чуете велики неща. Когато приготвите благоприятни условия в себе си за Любовта, тя ще ви даде методи за работа. Велико и свещено нещо е Любовта. Тя не иде всякога и не се открива на всички. Какво прави човек, когато иска да сподели една своя свещена опитност с някого? Първо той изучава човека, да разбере може ли да оцени опитността му, да не се поругае с нея. Затова, именно, Христос казва: „Не хвърляйте бисерите си на свинете“. Свещено нещо е Любовта. Тя посещава само ония хора, които са готови да я разберат, приемат и приложат. Който не я разбира, не може да я оцени и вместо да гради, той руши, спъва Божественото в себе си. Ученикът трябва да гради, а не да разрушава. Следователно, когато някой ви разправя една своя свещена опитност, послушайте го с всичкото си внимание. Кажете ли, че тя нищо не представлява, вие огорчавате духа му, а с това спъвате и себе си. Отвори душата си за Божественото съзнание и от това положение разглеждай нещата. Докато не приемеш Бога като обект на своята любов, нищо не можеш да постигнеш. Мисълта ти трябва да бъде винаги концентрирана към Бога. Никаква сила не е в състояние да ти причини зло. За пример, някой е осъден на обесване. Свързано ли е неговото съзнание с Бога, въжето ще се скъса и той остава жив. Ако повишите вибрациите на вашата мисъл и калената стомана става на прах.

Съвременните хора очакват всичко Бог да уреди. Но Господ казва: „Кажете и вие, и ще стане това, което искате“. Но за да станат нещата, трябва да знаете как да искате. Когато малкото дете иска с Любов, бащата се трогва и всичко дава, но когато то заповядва и се налага, бащата нищо не дава. Следователно, ако се обърнете към Бога с Любов, всичко може да стане. Сега всички, млади и стари, трябва да отворят сърцата си за Божествената Любов и да я познаят. Казано е: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единородного, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Кажете и вие: „Аз толкова възлюбих Бога, щото жертвам всичко, за да Го позная“. Приложите ли тази Любов, силата ще дойде – от вас зависи всичко. Това е мотото, върху което трябва да размишлявате. Дошло е вече време да познаете Бога – да минете към вечното. Някои ще кажат, че познават Бога. Даже Христос, пред изпитанието, помоли да Го отмине чашата, но после каза: „Господи, знам, че всичко е от Тебе, да бъде Твоята воля!“ Като минете през големите страдания, и вие ще придобиете тази опитност – ще разберете, че всичко от Бога е дадено. И ще кажете: „Господи, да бъде Твоята воля!“

Т. м.

1-ва школна лекция на общия окултен клас, 24 февруари 1922 г., петък, 7–9 ч. вечер, ст. София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help