Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Какво трябва да искаме?

А Исус отговори и рече: „Не знаете що искате. Можете ли да пиете чашата, която аз има да пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?“ Отговарят му: „Можем“.(Ев. Матей 20:22) Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени, небожествени желания, защото внасят дисхармония вътре в света. И целият съвременен свят е пълен с такива дисхармонични желания. За това няма що да аргументирам. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение. Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия?“ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?“ Отговарят му: „Можем“. Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни. Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно. Христос употребява думата „чаша“. Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа, да изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна? Той е длъжен да я изпие и тази чаша ще бъде пълна, и той ще свърши след като я изпие. Също има и кръщение, с което като се кръстите, ще свършите.

„Можете ли да пиете чашата, която аз има да изпия?“ – „Можем.“ – „И да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?“ – „Можем.“ – „Да пиете от чашата и да се кръстите, можете, но да седнете отдясно и отляво на мене, не е мое да дам, но на онзи, комуто е определено, комуто е дадено от Отца ми.“

Погрешката въобще на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме с живота си тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение. Ние, съвременните хора, сме много ограничени, и най-големият герой на бойното поле, след като го жегне някое парче от граната, веднага почне да плаче и да се моли. Онзи, най-големият герой, на който касата е била пълна с пари, след като му я изпразнят, като че ли всичката сила му изчезва. Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва. При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение. Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога. Сега, как ще извършим своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним. Те са свързани. Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня. Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата. Кой ще разбере туй? Как да изпълним задълженията си към Бога? Този закон е написан вътре във всяка душа.

И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли да пиете тази чаша?“ Защото обичта се показва във време на нужда. Жената не трябва да обича мъжа си, защото той и купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него. Значи във време на страдания. Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание. Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли? Тогава всичко може да направите. И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо. Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам. Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас. И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трябва да прекъсваме. Тази връзка никога не трябва да се скъса. Където и да бъдете, в Австралия, Африка и другаде, тя трябва да бъде еднаква, тя не се обуславя от никое общество. Ако един човек е добър, защото той е в едно религиозно общество, това е понятно, според мен, но който е в едно лошо общество добър, той е истинският добър човек. Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, това е нещо извънредно. И другия закон пак е верен: Да бъдеш лош между лошите, то е много естествено, но да си лош между добрите хора, то е нещо извънредно.

Следователно Христос се обръща към своите ученици, към тия двамата, и казва: „Можете ли да пиете тази чаши, която аз пия?“ И те му отговарят: „Можем“. Но в практическия живот се оказва, че щом ни дадат тази чаша, мъчно се изпива. Виждал съм често малки деца да не могат да пият горчиви капки. „Пий, мама, за твоето здраве“, казва майка им. „Не може, мамо, горчива е тази чаша.“ И аз бих желал да няма горчиви чаши в света. И ще дойде ден, когато в човешката еволюция тия чаши няма да ги има. Не че Бог иска да ги дава: страданията не се налагат от Бога. Бог съизволява, но не благоволява в тях. Той казва: „Не благоволява душата ми в смъртта на грешника“. Когато ние страдаме, изплащаме, но не изведнъж, в сегашното развитие на живота си. Как ще примирите: една овца, когато я колят, казва: „Защо Господ ме създаде? Защо да ме колят?“ Каква философия има тук? Кажете на тази овца: „Една необходимост е при сегашното развитие на хората, трябва, Господ това не иска, но хората го искат“. Тъй да разбираме хубаво. Когато този нож минава през врата на животното, ние не го мислим, ни най-малко не мислим за това. Но когато този нож дойде до нашия врат, ние казваме: „Защо?“ Е, да, „защо?“ – защото сме скъсали първата връзка – между Бога и нашата душа. Това е причината. Възстановете вие тази връзка в душата си, между Бога и вас, и всичките ви отношения постепенно ще се изгладят. Първо ще почнат да се възстановяват силите ви по един много естествен път. Ще кажете как? Ако на вашето тяло имате рана, превържете я и самото тяло ще почне да я лекува, защото то съдържа тая сила. Каквато рана и да имате, тази рана ще оздравее и няма да остане нито помен от нея. Значи тялото съдържа сили вътре за лекуване и когато тялото изгуби тази сила, никакъв лекар не може да ви помогне. И за душата ни същият закон е: Докато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните си. Раните ще дойдат в света, при сегашния живот, на всяка стъпка може да ви дойдат рани. На всяка стъпка, на пътя, когато вървите, в някой трамвай, ако се возите, навсякъде може да претърпите някаква малка авария. И сегашните страдания съществуват поради тази необходимост, в каквото и положение да сте. И целият свят минава през една пертурбация. Целият учен свят, в Америка, в Англия и други казва: „Какво трябва да правим?“ Всички се запитват, но никой не е дал едно лекарство. Има една панацея, за да се излекуват тези страдания. Нямаме нито един учен, който да е дал лек на тия рани, които разяждат обществото и не само домовете, ами и самите нас. Богат си, учен си, неспокоен си, изгубил си смисъла на живота. Сега Христос отговаря право: „Не знаят те що искат“. Ние, сегашните хора, всичко искаме, но същественото не искаме. Всеки иска да бъде богат, всеки иска да бъде силен, все материални блага искаме. Идете в обществото и кажете някому да се свърже с Бога, колко хора биха пожелали това? Ще ви отговорят: „Не, не, пари, пари!“ Но парите, това са един резултат. Преди милиарди години Господ ги е турил на земята, туй злато е складирано, преди милиони години тук е складирано жито, царевица, храни има преизобилно, всичко е промислено. Но туй изобилие, което съществува в света, не може да дойде точно навреме, защото ние се спъваме не само физически, но и духовно: ние спъваме енергиите на духовния си живот. Често енергията, която трябва да дойде за нашето сърце, не иде навреме. Някой път станете рано, но не сте разположен – нямате оная енергия. Както гладният, как ще познае, че е намерил храна – когато се наяде. Ще кажете: „Е, как ще позная кога съм намерил истината?“ Казвам: Как ще познае гладният – след като се наситил, и жадният знае, че се е напил, след като уталожи жаждата си.

Сега онези, които следват в туй Божествено учение, са тръгнали с някои свои навици и искат да го приложат, да направят един компромис между Божественото и човека. Човек трябва да бъде основа, а градивото, то е само Божественото. Хармонията може да произтича само от Божествената Любов, и ако в едно общество няма хармония, Божествената Любов я няма там, Божествената Мъдрост я няма, те не са заработили в него. Ако самото общество не се проникне от тях, ние имаме едно механическо натрупване, но не органическо градене.

Питам: Какъв е смисълът на земния живот? Смисълът на земния живот е да познаем Бога, понеже ние търсим Божествената Любов. А всички хора, мъже и жени, сме малки частици от тази Божествена Любов, проявена у всеки човек. Щом разбираме Бога, ние ще разберем, че тия малки хора са частици от Бога, и както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не Го любим, всякога ще правим разлика между тоя и другия човек. Даже най-идеалното състояние, дето съществува в дома, дето казват, че майките обичат безпристрастно, и те имат обич повече към някое от своите деца, отколкото към другите. Бащата има обич повече към един син, отколкото към други. Много лесно е да кажем: „Обичай!“ Но когато дойде да приложим закона, там е изкуството. Лесно се казва, но мъчно се изпълнява. Защо? Когато касата ми е пълна, може да дам много, щедър съм, но когато в касата няма нито пет пари, каква сума може да дам? А нашата каса може да бъде пълна само при едно условие: когато ние сме свързани с този велик извор на живота, и ще дойдем тогава да разрешим тия въпроси заради Бога, по най-разумния път.

Сега, в нашия живот се раждат известни недоволства. От какво произтичат те? – От пресищане. Ще ви приведа един малък разказ. Пресищането от живота ражда много по-страшни болести, отколкото обикновените.

Един американец, на когото баща му оставил 20,000,000 долара и почнал да яде и пие, ял и пил, докато най-сетне загубил смисъла на живота, станал ипохондрик, заражда се мисъл да се самоубие. Отива при един лекар, при втори, трети, четвърти, най-сетне отива при един виден лекар в Ню Йорк и му казва: „Ти си последният, ако и ти не ме излекуваш, ще се самоубия“. – „Добре, но ще направим един договор, че каквито методи употребя за твоето лекуване, ти няма да имаш нищо против“. Той се подписва и плаща 250,000 лева за първото лекуване. Лекарят му туря хлороформ и заповядал на един от своите асистенти да му отреже десния крак под коляното. Той като става, гледа кракът му го няма и казва: „Това ли е вашето лекуване? 250,000 лева да ви дам, а сега ме лишихте от едно благо. Ах, да е здрав моят крак, всинца ви бих изритал“. След две седмици, казал му лекарят: „Когато поутихнеш, аз ще дойда пак да те видя“. След две седмици болният почнал да плаче и казал: „Г-н докторе, или ми кажи един път за спасение, или като си започнал да ме убиваш...“ – „Ще платиш още 250,000 лева.“ Направил му един изкуствен крак, сложил го и след туй болният не помислил да се самоубива – разбрал смисъла на живота.

Често и ние, съвременните хора, заставяме природата да ни прави такива операции, и ги прави, и виждаме навсякъде, някому окото го боли, ухото, и има стотици и хиляди болести, които лекарите не знаят с какви имена да ги кръщават. И всички говорим за една култура, за някакви микроби. Туй не е причината. Болестите произлизат от единствения фактор, че ние сме скъсали първата връзка с Бога. Този е законът. Аз правя сравнение и то е следното: Там, дето прониква слънцето, дето има хубава вода, хората са най-здрави, а по северните склонове на планините, дето прониква много малко слънчева светлина, има най-много болести. И следователно там, дето южните и източни прозорци са затворени, а са отворени само северните прозорци, има най-много болести. А северните прозорци, това е човешкият егоизъм. Някой казва: „Искам да се осигуря“. Питам аз: Кажете ми един човек, който се е осигурил. Сега няма осигурен човек. Следователно осигуряването е закон да влезем в хармония и да живеем с Бога. Може да правим каквото искаме, но всяко учение трябва да има своето приложение. Някой казва: „Ти проповядваш, ама тези, които те слушат, не живеят тъй“. Вярвам, онези, които ме слушат, не живеят според моето учение. Но ако не живеят според моето учение, аз крив ли съм? Ако съм крив, аз съм готов да се изправя. Ние по един нов начин ще изправим живота и тия хора сами ще почувстват, че Бог живее в тях. То е велико изкуство и аз ви казвам: Ако аз свържа тия две жици, да прокарам този Божествен ток, животът им ще се изправи. Аз правя сега инсталация, но когато я завърша и пусна този ток, тогава елате и вижте. Сега още трупам камъни, дисхармония има, вик, крясък, работници, инсталацията още не е приготвена. Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго. Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било. Нова инсталация трябва. Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе? Трябва съвършено ново осветление. Имайте търпение, туй учение всички ще засегне. И тогава първите ще бъдат последни. Ще го правим от Любов, а не от задължение. Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите. И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат. А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация. Кой е крив? Ако някой човек е болен, кой е виновен? Та не трябва да обвинявате учението и да казвате: „Защо не се прилага туй учение?“ Трябва да бъдем толкова искрени и честни да го приложим. Туй учение не е мое, то е учение Божествено и трябва да засегне всинца ни като братя и сестри. Нищо повече.

И Христос казва: „Не знаете какво искате“. Сега, аз съм изпитвал много положения. Тия, горчивите чаши, ние трябва да ги премахнем вече. Сега, в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин да се лекуват болестите. Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство. Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то? То е такава микроскопическа част! Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния. Една тридесета част само! Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното. Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение. Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото?“ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция. Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция. Глупаво е да се прави операция на здраво тяло. Сега ще кажете: „Може ли или не може?“ Това са условия, при които ние може да работим. Сега в дома, при сегашните условия, жената може да употреби крайни мерки, и мъжът може да употреби крайни мерки всякога, когато има някой голям цирей. И някой път даже самата природа ни налага такива крупни мерки.

Ще ви приведа един пример. Преди години, може би има 5 или 6 години, мъж и жена идат при мене. На жената ръката подута. Питат ме, да си направи ли операция на ръката или не? Казвам, идете при един хирург, нека ви направи операция. Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“. И наистина, отлична операция е станало. И лекарят и казва: „Аз не мога да направя такава операция“. И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“. И след няколко дена ръката оздравяла. Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея. Ако ние сега попитаме: „Защо аз да падна?“ – Трябва да паднем, за да стане тази хубава операция. При лекарят ще легнеш и ножът ще дойде, и природата като прави тази операция, и тя ще те положи да легнеш. Не трябва да питаме, да правим ли ние операция или не. Туй, което се случи в даден момент, то е въпросът, ако мога, да благодаря на Бога, а ако не взема предпазителни мерки, да не се случи в дома ти никога.

Следователно, при тази положителна философия за Бога, аз не ви казвам, че Бог е скрит в небето, а ви проповядвам за един Господ, Който живее във вас. Вие можете да Го намерите. Той спи във вас, може да Го събудите. Да не кажете някои: „Какъв Господ?“ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва. И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ. Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите. Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас. И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господ ще осветли всичките ви работи. Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим. Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ. Някой път вие казвате: „Не е Той“. Вие се съмнявате. Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната? И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио!“ Ще бъдете щастливи, защото вашият дядо ви е оставил наследник на 10,000,000. И Господ, като чуете гласа му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад.

Сега, Христос казва: „Не знаете какво искате“. А трябва искане, трябва да искаме. Днес аз съм сериозен. В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов. Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме. Трябва да бъдем искрени в себе си. Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант. Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие. Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка. Този свят е пълен с неразбории. Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки. Ние сме поставени на много голям изпит. Не е лесно да се живее сега един Божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“. Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли. Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен. И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе. На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така? Как ще примирите тази работа? Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил. Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“. Защо тъй да не кажете? И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие. Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош. Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник?“ Но Иван Драганов познавате ли го вие? Той е съдружие. Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът? Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме. Но често има и между господарите, които грешат. Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“. Да, вие всички го прекалявате, защото не знаете какво искате. Господ го е турил тук, а ти кажеш: „С добро няма да бъде, ама чакай аз да му напълня главата“. Какво ще му напълниш главата?

И тъй, Божествената Любов трябва да се приложи. Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва да дойде Божественото, да се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви, да имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание. И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят. Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде. Всеки един от вас може да бъде добър. Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй? Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести. Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им? – Идеален. Може да имаме, значи, на земята един идеален живот. А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“. Но за някои е дошло това време. Как е дошло? Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите. Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни. Да, докато чакате, гладни ще умрете. Ще се питаме: „Къде ще се срещнем?“ Ще се срещнем по цветята. И тогава ще си разправяте своята история. Не стойте на пашкулите си отгоре, не ти трябва този пашкул, навънка! А вие държите пашкулите си, за да не влязат други вътре. Не, сега ти си свободен, хвръкни с крилцата си, пий от този Божествен нектар. И тогава ще имаш сили да извършиш волята Божия.

Та, казвам, нам ни трябва едно нещо: Силата Божия трябва да влезе в нас, без нея и най-съществените работи, които трябва да разрешите, ще останат неразрешени.

Сега, Христос се обръща: „Не знаете какво искате“. Трябва ни кръщение на Духа, трябва ни чашата на Любовта. И на брата си дай не отрова, както на Сократа, а ще му дадеш една чаша с най-хубавия нектар в името на Любовта, и ще му кажеш: „Ти много си пил, но като тази чаша не си пил“. И ще каже той: „Дайте ми тази чаша, не съм пил от нея“. И ще го кръстиш, ама туй кръщение е особено. Българите казват: „Да го кръстим с бой, да го направим българин“. А като те кръстят с такова кръщение, ще кажеш: „Туй кръщение, което вие ми давате, внася в съзнанието ми нов живот, осмисля моето сърце и ум“.

Та, казвам, събудете вашия Господ, на туй аз настоявам. И да кажете сега: „Нашият Господ, спасението е там“. Признавате Го вие. И според Писанието, Господ казва: „Призовете Ме в ден скърбен, вие, които скърбите, и Аз ще ви помогна, и вие ще Ме прославите“. И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“. Как ще се изяви? – С Любов. Първото нещо, ние да пребъдваме в Бога, второ – Христос в нас и, трето положение, Отец и Синът трябва да дойдат в нас и да направят жилище в нас, и – Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е. Любовта ще се изяви. Тия три положения трябва да дойдат, да стане преобразувание в нашия ум, в душата ни, и тогава изявлението ще стане. Но не дойдат ли тия положения, животът всякога ще бъде без основа.

И тъй, трябва да приложим тази Любов, нея аз препоръчвам. И най-напред жените трябва да я приложат. Аз ще кажа де е погрешката: Мъжът изгуби Любовта, огрубя и съгреши, там е грешката, че е изгубил Божията Любов. А съвременните жени изгубиха Божията Мъдрост, и те съгрешиха и огрубяха. И мъже, и жени изгубиха два съществени елемента: Мъжът е изгубил Любовта, а жената е изгубила Мъдростта. И в оня дом, в който мъжът няма Любов, а жената няма Мъдрост, тегли му една клечка да изгори. Ще кажете тогава: „Може ли да има живот?“ Не може да има. И следователно мъжът трябва да внесе Любовта, Божията Любов, в дома, а жената трябва да внесе Мъдростта, за да се създаде хармония. Туй е учението, което Христос е проповядвал. Семейството е нещо Божествено, а не както е сега, то е един Божествен институт, основан на Любов и Мъдрост, а децата ще внесат Истината. И тогава ще имаме законност, правда и истина – едно идеално общество. Внесат ли ги, тогава Бог е в този дом, ще имаме един дом според новото учение и ще дадем един пример на света, как трябва да се живее. Но не трябва да си правим илюзии: няма ли Любов у мъжа, въпросът е свършен; няма ли Мъдрост у жената, въпросът е свършен; няма ли Истина у детето, въпросът е свършен. Бащата и майката се радват само на онези деца, които имат Истината в себе си. Обича ли детето да полъгва, те скърбят. Когато мъжът види, че у жената няма Мъдрост – той скърби; когато жената види, че у мъжа няма Любов, тя скърби. Говоря на всинца ви сега, разбирате ли?

Този, старият дявол, трябва да го изхвърлим навън, и в дома ни трябва да царува Господ на Любовта, Мъдростта и Истината. И като влезем, тогава ще имаме светлина в дома, и тогава едно верую ще има – верую на Любовта, верую на Мъдростта и на Истината, и всинца ще живеем по това верую. И ще бъдем братя и сестри в Господа. Е, какво, вие ми казвате: „Сега ще те послушаме“. Не да ме послушате – а прилагайте, прилагайте! Или аз съм дошъл сега, че ще се запретна да приложа. Щом дойде някой да се оплаква, ще турна халата си и ще оправя домът ви. Нали все някой трябва да оправи работите? Не казвайте, че мъжът или жената има право, аз не вземам страната на никого. Ще кажа на мъжа: Ти Любов имаш ли? – „Имам.“ Ще кажа на жената: Ти Мъдрост имаш ли? – „Имам.“ Ще кажа на детето: Ти Истина имаш ли? – „Имам.“ Тогава може да работим, и само при тия условия Господ ще се събуди. И щом се събуди, невъзможните неща ще станат възможни. И в името на вашия Господ, аз ви моля, не се заблуждавайте да казвате: „Този човек има едно погрешно учение“. Туй учение не е мое, а ваше. Ако вие имате някое друго учение, аз съм готов да ви послушам, и ще го приложа, ако то е Божествено. Ще слушаме, защото ние сме готови да слушаме Божественото от когото и да е. И следователно то трябва да се приложи. То е вътре във вас, то не е отвънка.

И тъй, Христос, този живият Христос, вашият Христос, днес ви призовава към Любов, Мъдрост и Истина, да осветите Неговия велик закон, и да го приложите, да го прославите, че като видят хората делата ви, да прославят Отца вашего – не мене, а Отца, – Който е горе на небето.

И сега ние трябва да прославим нашия Отец, Който е горе на небето.

Беседа, държана на 5 февруари 1922 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help