Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Пак ще ви видя

И разумя Исус, че щяха да го питат.(Йоан 16:9) Целият живот зависи от ред питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и как? Върху „защо, за какво и как“ почива философията и цялата съвременна наука. Съвременната наука пита: „Как е станал светът?“, а философията пита: „Защо е станал светът?“

Сега Христос схванал, че неговите ученици щели да му зададат някои важни въпроси. Такива важни въпроси се повдигат във всички умове. Но въпросът е: може ли да се даде един правилен отговор?

При мен дойде една млада госпожица, високо образована, седна и ми каза: „Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта, говорят ми за някакви пардесюта и че трябвало да ги снемем. Аз не разбирам защо трябва да снемем тия пардесюта. Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта?“ – Ако със снемането на пардесютата може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея. Може да снема едно пардесю и второ, и трето. Как може да го снема? Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си. Според повишението на температурата ще снимам и пардесютата си. Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак. Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата. После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си. Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон. Защо, за какво да постиш, как и защо? Всичко това трябва да се обоснове много добре. И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“. Е, тия духове, кому духът не говори? Кому не говорят духовете? На философи, на учени, на проповедници, кому духът не говори? На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават. Без духове не може да се говори. И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа. Следователно хора, на които духовете не говорят, са без душа. Преди години идва една сестра, на която духовете много говореха, пишеше стихове много хубаво. Казва ми: „Искам да ги проверя чрез тебе“. Като ги чете, виждам, че който и да е поет може да ги напише, а тя казва: „Особен някой дух е“. Не трябва да бъдем деца.

Великите Учители на света заговорват на своите ученици само когато те са готови да разберат тяхното учение. Онзи велик учител или музикант заговорва на своя ученик само когато последният е готов да разбере великата математика на музиката, да разбере вътрешния смисъл. И ония ученици, които сега едва започват с гамите, при тях се явяват само обикновени учители. И сега някой път тия ученици ще повдигнат реномето на своите учители. Не, не, той е един обикновен учител по музика, нищо повече.

Сега Исус разбра, че ще му зададат един важен въпрос. И той определя, че една жена, която ражда, на скръб е. Защо е на скръб? Защото ражда. Защо скърби? Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете това обяснение в прям и косвен смисъл. Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда. Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка. Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва. И Исус казва: „Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота“.

И разумя Исус, че ще го питат, а то много значи. Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога?“, как ще отговорите на тия хора? Ако мен ме попитат: „Защо ядеш?“, ще отговоря: „Защото съм гладен“. Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. Защо пиеш? Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. Не може ли без вода? При условията, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, три, четири дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не се състои в постене, а в ядене и в пиене. „Яжте и пийте и благодарете“, казва Писанието, а не казва: „Постете“. Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: в яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва! Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“. Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“. От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение – от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега. И следователно първото нещо: човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново. Трябва да се научим да се празним и да се пълним.

Един от древните крале, когото придворните много хвалели като такъв, комуто всичко се подчинявало, че дори и Природата, казал да му занесат трона и скиптъра при брега на морето, когато щяло да има един голям прилив. И седнал той там със своя скиптър, а приливът иде с големи вълни, и той казва: „Аз ви заповядвам да се върнете назад“. Околните му казали: „Ваше величество...“ „Аз заповядвам на тия вълни.“ – „И ти, и ние ще идем, трябва да бягаме.“ – „А, значи има нещо по-силно от нас, на което трябва да се подчиняваме. Тогава вземете трона и бягайте.“ Има неща в Природата, които са извън нашите сили, извън нашия ум и извън нашите схващания. И ние смирено трябва да схванем този велик факт, да знаем, че ние сме деца на тази велика Природа, и трябва да се учим, да бъдем прилежни и трудолюбиви.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта: ако ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина, а в живота ни няма разлика между окръжаващите и нас, питам тогава, в какво се състои нашето учение? Нашата сила не трябва да се проявява както онези паднали духове, които седят в кафенето или кръчмата и казват: „Ха, наздравица“ – тъй, после замислят се, не им върви вкъщи и казват: „Дай половин кило“. Пак мислят, дълбоко разрешават въпросите. „Силата дойде – казват. – Този въпрос може да го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване. С половин кило въпросите не се решават. И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става. Светия значи, който научил великия закон да поддържа светлината в себе си и да дава от нея на окръжаващите го. Това значи светия: със своя ум и със своята душа да показва пътя. „И разумя Исус, че ще го питат.“ Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от следния недъг: една графиня на запад се влюбва в един прочут художник, толкова се влюбила в него, че се зародил страх у нея и казвала: „Ако той много се прочуе, аз ще загубя неговата любов, затова трябва да измисля едно изкуство, да го лиша от славата му“. И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му. Той не могъл да различава краските и картините му приличали на карикатури. И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото щеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание и по това аз зная, че този човек е тщеславен. Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, където англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. – „Защо?“ – „15 лева.“ – „Ама защо?“ „20 лева.“ – „Защо?“ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“. И после узнал причината коя била: че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия. Пред вашия дюкян може да има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“. И аз виждам не една книжка и бих желал да дойде английско управление, за да влезе такъв стражар в дома ви и да каже: „10 лева глоба, 15, 20, 30“. – „Ама защо?“ Не само трябва ние да започнем религиозен живот, духовен живот, но трябва и да свършим разумно този живот. Този духовен живот върви по известен правилен начин.

Преди няколко време дойде при мене една сестра, която наново се обърнала, тръгнала в пътя на това учение. Като я видях, хареса ми се начинът на говоренето, тъй откровена и разумна беше, Божественият Дух бе заговорил в нея. Казвам си: заговорил Господ на тази душа, такава красота на духа, виждам, че Божият Дух работи. Обаче не се минава един месец, тази същата сестра се изменила, детинското го няма вече, та казвам: „Как? Защо твоето лице се е изменило?“ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила? Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я сложили в едно силно сражение. Казвам: ония офицери, които те сложили в сражението, са сгрешили. Ти трябва да стоиш в тила, а те те сложили там, където има картечен огън. Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“. У вас има желание щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава. За първата линия на сражението се изискват духове крепки, възвишени духове. Там само ангелите може да се борят. „Хубаво – казва, – но дяволът?“ Сега ще ви приведа друг пример. Един наш приятел преди години сънувал един сън, действителен сън. Вижда той, че се задава една голяма буря, виелица, но минава тази хала и на изток се показва една дъга, а в дъгата Христос, под нея един мост, хиляди хора искат да минат и някой му казва: „Ти там не може да тръгнеш, нагоре дръж“. Той, като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк да ударя една тояга, колко овци е удавил“. – „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той да направи нещо?“ Няма какво да го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз да му ударя една цепеница“. Не, не, това не е никаква философия, никакво разбиране на духовния живот. От всички вас се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение да намерите метода. Другояче то няма смисъл.

„И разумя Исус, че ще го питат.“ Какво? Сега ние проповядваме, че трябва да бъдем добри, а в живота казваме: „То не може човек да бъде добър“. Въпросът не се състои там: когато отивам в училището, трябва да бъда добър, но вън от доброто, аз трябва и да се уча. Аз мога да имам поведение 6, но при това да бъда последен ученик. Казват: „Много добро дете, но не се учи“. Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни. Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица. „Ама защо, Господи, на този с поведение единица си му дал такива способности?“ Защото той е умен и разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал. Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър. Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да бъдем добри, преди да съзнаем, че сме умни. И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение. Пардесюта ще се снемат! Ще се пости! Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе. Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“. Ясна ли е тази философия? Никаква критика! Друг начин няма! Само един начин има. Някои, които вървят в този път, искат да бъдат по-умни от мене. Не, ние не можем да бъдем по-умни от Природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони. Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем. И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща. Ако аз ям, то е един процес. Да ядеш, това не значи да се учиш. Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле. Едното и другото е възможно. Но онзи, който се храни добре и се учи добре и пие добре, той е умен човек.

Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо. Не е докачение – липсва ви. Един отшелник, светия, живял 40 години в пустинята. Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък.“ – „Да, този е камъкът, който ти трябваше да сложиш отдавна, а не си го сложил още.“ Вие още не сте си сложили вашия камък, и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва. И затова, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше да го сложите отдавна още“. А този камък, това е Божията Мъдрост – „камъкът, който отхвърлиха зидарите“. И разумя Исус, че учениците му ще го питат. Аз подразбирам, че всичките ученици все питат, питат кога ще дойде Христос, как ще царува на земята, как ще се оправи този свят? Българите питат как ще се подобри това икономическо положение, какво трябва да се прави, ресурси откъде да се намерят. Всички народи все се питат, все такива въпроси задават в училището, в църквите, в държавата, между търговците, навсякъде: как, какво ще се прави с тази скъпотия. Всички питат, и понеже ме питат, аз ще им отговоря. Скъпотия има, казват: „Яжте само необходимото“. Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена си гладувал, а той даде ти един самун хляб. Благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хляба. Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па това, онуй“. Не повдигай тия въпроси, не си дразни вкуса. Благодари за хляба, той е една необходимост. Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш. Ще възразят някои: „Ама, ако се храним само с хляб, ще отслабнем“. Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват. То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав. Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави. Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят. Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум. Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това и онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“. Какъв дявол! Това не е обяснение, то не обяснява нищо. Казвате му: „Излез навън!“ Не излиза. На какво ще приличате вие? В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе. И казват му: „Излез“. – „Няма да излезна.“ И започва спор, не иска да излезе. Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе. Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно. Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи, и той избухне. Какъв дявол е влезнал? Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе. Тъй е това. Нищо повече. То са неща най-естествени. Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда. Гладният е недоволен, защо? Защото е гладен. Жадният, и той е недоволен, защо? Липсва му нещо. Търговецът е недоволен от живота, защо? Липсват му пари. Учителят, недоволен, защо? Няма ученици. Музикантът е недоволен, защо? Няма кому да свири. Момата е недоволна, защо? Хванала я сипаницата. Липсва нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса. Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда. За това казвам: който е загубил красотата си, да я придобие. На учениците – да придобият знания. На жадния – да пие; болният – да оздравее. На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди. „Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър, този Господ заради мен е дал храна и всичко друго, и затова аз искам да удовлетворя своите нужди. „Не му е времето.“ Според вас не му е времето, а според мене времето е дошло.

„И разумя Исус, че ще Го питат.“ И ще го питат сега: защо, Господи, настанаха тия лоши времена? Защо богатите да имат да ядат и да пият, а ние, които по три пъти на ден правим молитва, да гладуваме и отвън ти пеем и треперим и ти кадим тамян, а на нас нищо не си дал? Господ казва: „Аз не съм ви дал да кадите тамян, а да мислите. Не искам аз кадене“. И наместо да бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“. Аз вземам тази дума в много широк смисъл. Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисаха днес“. Не, това не е калайдисване. Аз не обичам да калайдисвам, но приготовлявам една пещ, пещ, разбирате ли? И в тази пещ, като ви сложа вътре, отгоре един пласт въглища, един пласт руда, един пласт въглища, един пласт руда, че като сложа огън, златото ще падне отдолу, а димът ще излезе отгоре и вие ще излезете чисти навънка. Огън, и какъв огън! И като се намерите в тази пещ, ще има плач, рев, но аз ще кажа: чакайте, отдолу като излезнете, ще бъдете чисти, тъй както не сте били. Сега вие ще ми възразите: „Дано да не бъде!“ –Дано да бъде. – „Дано да не бъде!“ С това „Дано да не бъде“ светът е дошъл до това положение. И сега ние казваме: „Да бъде!“ Да дойде този огън, да ни очисти, да сложи всичко на мястото му, да заживеем тъй, както някога сме живели.

И казва Христос: „Аз ще ви видя пак и ще се зарадвате“. Кога ще ви види? Когато почнете да мислите, да изпълнявате волята на моя Отец, аз ще дойда и вие ще се зарадвате и вашата радост никой няма да отнеме. Христос е най-силното проявление на Божията Любов и на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта! Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека. Вие обичали ли сте по този начин? Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“. Но това ангелче като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“. Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали. Любовта подразбира: да знаеш защо обичаш човека. Аз ще ви кажа. Аз обичам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обичаме? Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казвам, че трябва да любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога. Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили. Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов. Любов значи: като Бога да станеш. А някой мисли, че любил! Не не, ти не си любил още. Твоята любов... хайде, да не казвам една дума. Тя е твоята любов, която живее ден до пладне.

Ние трябва да любим, за да може да намерим Бога, защото Бог е Любов. Да Го възприемем в себе си, да Го опитаме. А щом Го възприемем, тогава опитваме Неговата Мъдрост. По този начин трябва да разсъждавате. Някои от вас казвате: „А-а, тази сестра много люби“. Люби? Аз казвам: люби само онзи най-добре, който люби като Господа. А ти като Господа любил ли си? Не. Следователно ти още се учиш на любов. „А-а, тя люби!“ Как люби? Не, не, да любим, тъй както Бог люби – Бог е Любов, – и то е най-великото изкуство, и когато ние намерим това изкуство, тогава Христос ще ни отговори разумно на въпроса. И аз пак ще ви видя и радостта ви тогава никой няма да отнеме. И тъй, искам да бъдете умни! Не говорете само за снемане на пардесюта, не говорете само за пост. Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три. То е начин за лекуване. Пост аз вземам в много широк смисъл. Пост има и умствен, и физически, и духовен.

Беседа, държана на 29 януари 1922 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help