Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
Източна врата 1 2 3 Западна врата 2 3 4 Северна врата 3 4 5 Южна врата 4 5 6 Източна врата 6 5 4 Западна врата 7 6 5 Северна врата 8 7 6 Южна врата 9 8 7Източната врата 1, 2, 3, 4, 5, 6 Западната врата 2, 3, 4, 5, 6, 7 Северната врата 3, 4, 5, 6, 7, 8 Южната врата 4, 5, 6, 7, 8, 9Сега вие ще ме запитате: „Какво трябва да правим?“ Завъртете източния ключ един път, западния – два пъти, северния – три пъти, южния – четири пъти. Завъртете още един път – източния 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти, и южния – 5 пъти. И като завъртите още един път източния ключ 3 пъти, западния – 4 пъти, северния – 5 пъти, и южния – 6 пъти, тази врата ще се отвори. Коя врата? – Вратата на знанието, да разбирате дълбоките пътища, които водят към Бога, към спасението, т.е. към вашия дом.

Сега: ядене и пиене. „Ако не ядете и пиете – казва Христос – плътта и кръвта на Сина Человечески, нямате живот в себе си.“ Туй ядене и пиене трябва да бъде знание. Нашата душа трябва да жадува за знание. Ние препоръчваме яденето в широк смисъл. Всички онези, които се учат и които работят, трябва да ядат, и много трябва да ядат. Само духовните хора мислят, че с малко ядене може. Те трябва да ядат. Множко ядене трябва. Но многото ядене не подразбира, че трябва да напълниш стомаха си. То не е ядене. Многото не е в количеството, многото всякога подразбира качество и живот в себе си, който трябва да се произведе.

Христос им казва: „Можете ли стори сватбарите да постят, докле е с тях младоженикът?“ Той дава това сравнение, за да покаже, че не могат сватбарите да постят, докле е младоженикът с тях. Ще бъде смешно, докато на онези хамбарът е пълен с жито, те да плачат и постят. Защо? Когато някой е гладен, да плаче, разбирам. Когато някой се моли, когато го бият, разбирам, но когато Господ му дава всички блага, какво трябва да прави? – Да се радва, да учи, да помага на своите ближни и на себе си. Следователно нам искат да представят действителния живот в палата на цар Соломон-Ра. Ако сме там, ще ни принесат жертва на 5-те богове, но ако имаме книгата на онези мъдреци, ще намерим тези ключове, които ни водят към вратата – изход за своята бащиния. Сега някои казват: „Покажете ни пътя!“ Два пътя има. Ако аз отида в някой богат дом, убия господаря на къщата, взема парите и стана господар на неговите богатства, какво съм спечелил? Ако аз принеса дъщеря му жертва, какво съм спечелил? – Нищо. Не е въпросът там да убием този богат човек, но жив да го оставим, да отворим сърцето му, да принесе своите жертви доброволно и да остави за себе си колкото му трябват, а останалото, това което Бог е пратил, да принесе за своите братя. Мислите ли, че ако днес Господ прати една комисия, няма да намери житото къде е, царевицата къде е? За всички българи ще има изобилно жито. Сега всички българи се потриват, толкова комисии има назначени, и не могат да намерят къде е житото, къде е царевицата. И не само в България, в целия свят има такива комисии. И очакват дано химиците изнамерят някакъв лек начин за прехранване, някакви хапчета. Но докато изнамерят те това, какво ще стане с нас? Въпросът е за това, готовото. Не е въпросът за парите, нека стоят в касата. Това жито, тази царевица трябва да се даде на всички хора, да имат да ядат и пият. Всички ние не искаме пари. „Хляб наш насъщни, дай го нам днес!“ Никъде няма в Господнята молитва: и парите дай ги нам днес! Но казва се там за царевицата, за хляба. И Христос е казал да излезе тази царевица на място.

И аз бих желал всички да почнат не да се молят, а да завъртват този ключ на знанието. Сега да ви кажа защо и вие не сте завъртели този ключ. Мнозина от вас, които ме слушате толкова години, аз виждам – пак ще кажа „виждам“ – мислите още дали това учение е тъй, или може да има друго учение. Няма друго учение в света освен учението на Любовта. Няма друго учение в света освен учението за Божията Мъдрост. Аз не зная друго учение. И ако вие мислите, че има друго някое учение, заблуждавате се от Соломон-Ра. Помнете, че Любовта е само за здравите хора. Любовта не е за болни хора. Болните не могат да любят. Туй трябва да го знаете! Болните, мъртвите не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата са изпълнени с Любов, в тях Любовта функционира. Няма да искам Любов от мъртвите хора. Любовта не е достъпна за болните и невежите, нито Мъдростта е достъпна за тях. Невежите хора нямат Любов и онези, на които сърцата са стиснати, и те нямат Любов. Любовта е една постоянна, разумна сила в света, в която Бог пребъдва и сам живее. Следователно, когато някой каже: „Аз любя“, питам го: ти болен ли си? – „Болен съм“. – Не те е озарила Любовта още. Нека дойдем до положителното. Мислете здраво и не се лъжете! Ако сърцето ви е болно, Любовта не е дошла там. Ако умът ви е болен, Мъдростта не е дошла там. Ако вашата воля се колебае, вие не знаете да въртите тези 4 ключа на Адита. Адита е тя, знаете ли я? И аз бих желал всички вие да бъдете Адита. Адита, това значи първоначалната субстанция на Мъдростта, от която произтичат всички неща.

Запитват Христа: „Защо твоите ученици ядат и пият?“ – Защото са здрави. Само здравите хора ядат и пият. Но, разберете ме, аз днес говоря принципиално. Казвам „само здравите“, защото и болните ядат, но това не е ядене. Когато през някоя счупена стомна наливат с хиляди килограми вода, тя изтича. Питам: „Яде ли тази стомна?“ – Не. Болните ядат като счупена стомна, а здравите – като здрава. Някой казва: „Ям и не мога да се поправя по никой начин, като кука съм“. Счупена стомна си, пукната стомна си. Но сега други пък възразяват: „Аз от много ядене надебелях“. И надебеляването не е ядене. Водата, която е в стомната, има толкова много утайки, които са се наслоили около стомната отвътре, като кал, затова става надебеляване. Това надебеляване е кал. Тъй щото яденето не се състои в това нито да си тънък, нито да си дебел, но среден. Яденето подразбира всякога какво? Онзи, който яде в правия смисъл, той всякога свети, като свещ трябва да бъде. Неговото сърце трябва да бъде изпълнено с радост и благодарност към Бога. Дотогава, докато вашето сърце е пълно с радост и благодарност, вие ядете правилно, но в момента, в който изгубите тази радост и благодарност, вие сте счупена стомна. Не казвам „вие“ за вас. „Вие“, това е граматически. Вие не сте граматическо „вие“. Вие сте друга единица, вие сте извън граматиката.

Следователно в храненето две неща са необходими: ядене и пиене. „Ядене“ значи твърдата храна да се превърне на каква? – На течна. За да я превърнеш на течна, трябва да пиеш непременно нещо отгоре. Значи две качества са необходими – да знаеш тази материя при яденето и да я превърнеш. Сега след всяко ядене това, което изядеш, трябва да го превърнеш в чувство, и то в най-висшето чувство. То е богатство, то е растеж на сърцето. И не само там да се спрем, но тази енергия да я превърнем тъй в нашия ум, че да произведе най-висши, най-възвишени мисли. Тогава растежът на нашата душа върви правилно, и тия функции постепенно съграждат този организъм, който ние имаме.

Сега ние постоянно се спираме на Йоановото учение и фарисейското учение.

Христос определя, че когато младоженикът е с тях, и едното, и другото учение си нямат мястото. Когато слънцето стопля вашата стая, нямате нужда от печка, но щом това слънце замине към северния полюс, в тези северни нощи, тогава ще имате нужда от вашата печка, тогава ще имате нужда от вашата малка свещица. Не казвам, че тези учения не са нужни, но Йоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение, понеже богатият, който яде и пие, постоянно е недоволен. Той казва: „Да, жадува душата ми за нещо, иска душата ми нещо“. Той е гладен. И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни. Казвате: „Болни хора сме ние“. Да, всички са болни. Че всички хора са болни, ще познаеш, ако само бутнеш някого, и той веднага казва: „Не знаеш ли, че съм болен човек, че съм нервен, че съм неразположен? Не знаеш ли, че снощи не можах да си отспя?“ Когото бутнеш, все кипва. После пък четем, преобръщаме Библията, какво казал Христос. Какво казал Христос? – Че неговите ученици знаели как да ядат и пият. Туй ядене трябва да го научим. Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ е също символична. Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели, и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал. Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко. Знаете ли защо идат тези страдания? Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон. Той пита: „Къде е царевицата, къде е житото? Я викайте главния директор на пансиона да каже къде е хлябът на децата; къде е мармаладът, къде са ябълките, крушите, които бях изпратил?“ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте?“ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка и тър-тър-тър! А че хората умирали от глад! „Хайде сега да отидем на църква!“ Всички облечени и Господ ще ги намери облечени. За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени. Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни?“ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който, като умрял, се намерил в мястото на мъчението. Някои мислят: „Ще дойде ли такъв ден?“ Аз ви казвам, че Господ всички тези богати, до един, ще ги прати на мястото на богатия, където има скърцане със зъби. Тогава често разказват за смях този анекдот: оплаква се един гръцки поп на слугата си: „Ех, Стояне, не съм служил добре на Господа, ще се скърца на онзи свят със зъби“. – „Е, дядо попе, ти поне нямаш зъби, твоите са опадали.“

И ние трябва да се върнем към думите Христови. Яденето и пиенето трябва да бъде тъй, както неговите ученици са яли и пили. За съвременния християнски свят – нали всички се наричат християни – трябва да се приложи Христовото учение и най-малкото благо е това, което е сложено в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дажд нам днес!“

Ако питат, какво иска Христос днес? – Най-малката програма е тази: хлябът наш насъщни да го дадете на вашите братя. Сега вие ще говорите за спасение, за това-онова, за всичко, а за това, което Господ изисква тук, на земята, за него и дума не става. Ще се цитира какво казал еди-кой си автор в Германия, във Франция, какво казал някой си проповедник. Много хубаво, всички тия неща ние ги похвалваме; всички тия неща, които хората са казали, ще ги разберем само тогава, когато сме се наяли добре, когато сърцето ни е топло, когато умът ни е светъл, когато волята ни е крепка. – Тогава ще разберем този свят, който стои пред нас. Следователно и вие ще ме разберете. И тъй, постенето аз съм го кръстил почивка. Има право да почива само онзи, който дълго време е работил. Това е почивка. И постът в такъв случай ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин да усвоим знания и мъдрост. Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания.

Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега?“ – „Е, запали една свещ!“ Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито. Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“.

Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита. В най-широк смисъл у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас. В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите?“, и т.н. И за всички тези престъпления, и за много други по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда. И се осъжда на какво? Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – да платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане. А праведните се осъждат да им се върне в двоен размер всичкото имане, което им е взето, и да им се даде възможност, условия да живеят най-добър, най-щастлив живот. Тъй се осъжда на оня свят. Запитали Христа: „Защо твоите ученици само ядат и пият?“ – Как да не ядат и пият, щом са ме осъдили с такава резолюция? Щом са ме тъй осъдили, аз ще дам на всички ви едно отлично угощение, един банкет. Вчера ме осъдиха, дадоха ми една отлична присъда, ще ви дам едно угощение, да ядем и пием, да се радваме за присъдата. Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята. И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл. Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат. В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата. В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина, и да се върнеш по долни дрехи. Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот. Точно тъй е, няма никакво изключение. Ако някой ми оспорва, аз ще му докажа. Как ще му докажа? Един от турските султани дал три въпроса на един свой учен ходжа да ги разреши: първо, колко е далеч Слънцето, второ, колко е далеч онзи свят, и трето, колко има от Земята до Месечината? Върнал се ходжата и отговаря: „Слънцето е далеч 12 часа, защото след 12 часа изгрява пак. За онзи свят е много дълъг пътят, защото баща ми отпреди 33 години е заминал, и още не е стигнал. А разстоянието от Месечината до Земята е толкова голямо, колкото е дълъг конецът на това кълбо. И ако не вярваш, дръж края му и върви“. Това са косвени доказателства, а не прями. Сега, това правило, което ви дадох за тези четири ключа: спрете се и направете един опит, само една манипулация направете. Как да преведем думата „манипулация“ на български? – Да знаеш как да управляваш с ръката си. Намираш се в трудно положение, спри се, завърти източния ключ един път, завърти западния – 2 пъти, северния – 3 пъти, южния – 4 пъти. Напиши си ги, после пак отново: завърти източния ключ 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти, южния – 5 пъти. Завърти ги и трети път, и виж после какво ще стане с твоя ум. Представете си, че сте Адита и се намирате в този затвор, и когато излезете от вратата навън, не само вие да излезете, но да намерите и вашите сестри, и тях да изведете навън. Запитаха Го: „Защо твоите ученици не правят както учениците Иоанови и фарисейските?“ – „Всеки ученик си е на мястото. Йоановите ученици са за Йоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мене“, казва Христос. Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият. Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората. На цял свят човек не може да помогне, но най-първо всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си. Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволен си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш. Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които са необходими, така и ние по същия закон трябва да знаем как да правим нашите опити. Не мислете, че в този свят ще минем без страдания. Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава. Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент, и след всяка влага тя прораства и се развива. И сега Христос на всинца ви препоръчва това ядене и пиене. Яденето е синонимно с изучване на Словото. И ако ние, съвременните хора, сме бедни, то е защото не ядем. Ние не сме нищи духом, но сме бедни. Ние не се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога, но се съзнаваме силни в света, а нищи в Бога. Не, трябва да се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога. Туй е учението Христово. Всеки един трябва да храни много добре своята душа, много добре да храни своя ум, много добре да храни своето сърце – да яде и да пие. И тогава вземете този пример на Адита и въртете ключа. Кой е първият ключ? – Източният. Аз ще ви кажа. Аз ще отида малко по-надалеч, да разреша задачата. Завъртете своя първи ключ, който е към изток – ключът на вашия дух; завъртете своя втори ключ, който е към запад – той е в душата ви; завъртете своя ключ на север, той е вашият ум; завъртете и четвъртия ваш ключ, който е към юг, той е вашето сърце. Въртете тези ключове, яжте и пийте, не бойте се!.. И ако дойде някой да ви осъжда, елате при мене, аз разрешавам ядене и пиене в пълния смисъл, но не като пукната стомна, не като счупена, а като здрава, тъй щото и главата ви, и сърцето ви, всичко ще бъде светло, да бъдете здрави и бодри, и да трептите като сутринната зора, и да носите това велико благословение.

Нашата воля, душа и дух да носят благословение по целия свят. Вие, като станете сутрин, потриете ръцете си и плачете. Тъй правят и малките деца. Дойде майка им и казва: „Има мама мляко“. – „Има ли?“ – зарадва се. Най-първо плаче за ядене. Така и вие, като станете сутрин, първо за ядене – завъртете ключа на вашия дух. Какво ще ядете, какво ще пиете? – Завъртете ключа на своята душа! „Но това, което ще ядем и пием, как да го употребим?“ – Завъртете ключа на своя ум! „Какви ще бъдат резултатите?“ – Завъртете ключа на вашето сърце. Така ще имате правилно разрешение на всички мъчнотии, но не тъй изведнъж, не бързайте, а полека. Гледам, всички религиозни хора искат изведнъж да разрешат всички въпроси. Дойдат някои и ме питат: „Я ми кажи, откъде е произлязъл Господ?“ Отива един верующ при един мисионер, хваща Библията, отваря я на края и казва: „Кажи ми какво означава това?“ Мисионерът му отговаря по същия начин. Отваря Библията в началото и го пита: „Я ми кажи, какво означава това?“ Изведнъж: „Какво?“ Отивам в Сливен, някои ученици ме запитват: „Какъв е смисълът на живота?“ Аз ги гледам, казвам им: ще ви дам едно обяснение: в слънчевата система има 100,000,000 слънца, през всеки живот ще минете тези слънца. Върнете се, и после ще ви кажа какъв е смисълът на живота.

Чакай, чакай: най-първо, трябва да научиш как да ядеш и да пиеш. Първото нещо е да научиш да ядеш и пиеш в правия смисъл, та тогава ще разрешаваш тези велики въпроси за Божествената Мъдрост, тогава ще можем да говорим по тези въпроси – за произхода на нещата – не прямо и косвено.

„Защо учениците на Йоана постят и молба правят, така също и фарисейските, а твоите ученици ядат и пият?“

Яжте и пийте и благодарете на Бога за всичко, което Той ви е дал! Малкото винаги се благославя.

Беседа, държана на 15 януари 1922 г.




 

search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Защо Твоите ученици ядат и пият

И те Му рекоха: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият?“(Лука 5:33) Поясненията върху един стих могат да бъдат прями и косвени.

Прямите обяснения са обяснения за децата, а косвените – за възрастните.

Когато учителят в първо отделение разправя на децата за събирането, той взема мамули и казва: „Един мамул и още един мамул колко стават? – Два мамула“. Детето гледа и казва със страх: „Два“.

Сега някои хора имат това свойство на ума си, т.е. да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“. И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“. Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили целия въпрос на мамулите? Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега по тази аналогия вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции. И сега, като се върнете дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция. Каква е функцията на жената? – Да готви. Каква е функцията на учителя? – Да учи. Каква е функцията на свещеника? – Да служи. Каква е функцията на крадеца? – Да краде. Това са първа степен функции, т.е. прями функции. Сега учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи. Туй е прямото обяснение на стиха. Една царевица и една царевица правят две царевици.

Обаче в косвеното обяснение на един въпрос или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия предмет. Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици. Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим. И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек. Възможно ли е това? – Възможно е. Слагаме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единия. Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие, отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от това складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашият живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това!“ Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „персенги олсун“, т.е. на калем иде. Туй буквално не е вярно. Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека. Това е по косвените обяснения, а не по прямите: по прямите е обратно. Сега, тук може да се роди цял спор. Може да спорим, колкото искаме по въпроса.

Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене?“ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква? Голяма наука ли е това човек да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука. Като ти се сковат устата, какво ще правиш? Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш „пост“. Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо!“ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили. Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си. Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“. Не, не, не. „Досега ядох и пих, но отсега ще постя.“ Каква култура има в това? Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва? Нима Господ се нуждае от нашите сълзи, постоянно да плачем и да се оплакваме?

Двама студенти си приказват. Единият дава съвет на другия, който е беден, да отиде при един негов богат чичо, добър, духовен човек, да му иска пари. „Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнат сълзите ти да капят. Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма да ти даде. Той е човек, който само на сълзите вярва.“ Отива и опитът излиза сполучлив. Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни? Някой вестникар веднага ни описва състоянието. Така описват глада на руснаците. Нима сърцето ни не се отваря? Отваря се. Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите? Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете? Господ изпраща комисия да види какво става с тази храна. Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, всякъде се изгубили тези вагони и храната я няма. И всички религиозни хора какво правят? „Хайде да се помолим на Господа пак да изпрати храна!“ Пак му се молят. Както виждате, тази година Господ пак изпраща и пак се губи. Всяка година Господ изпраща 10 пъти повече и хората започват да се чудят къде отива тя? „А – казват, – Йоановите ученици, т.е. тези на старата култура – постели и се молили, и фарисейските също, а онези на Христа само яли и пили.“ Сега нам ни казват: „Какъв е пътят за спасението?“ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема, как да се оправи светът. В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония. Но в съседното царство негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра. Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си. Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери. Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство. Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дея. Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин. В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дея. И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дея започнали да изчезват. И тъй, всичките дъщери на Ормузд-Дея били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени. Ще кажете: „Каква ли му е била целта, да се ожени ли за тях?“ Не, ни най-малко. Понеже той принасял жертви, имал предвид да ги принесе жертва на своите богове, за да го направят най-виден цар в света. Когато тези пет сестри се намерили затворени в палата, там прекарали цяла година. Втората година започнали да разсъждават, да търсят начин за освобождението си. Най-голямата дъщеря, Адита, намерила една книга в своята стая, която била оставена от мъдреците, които правили този палат. Те били от бялата ложа. Адита разбирала тайния език на тази книга, в която се пишело, че еди-къде си имало 4 ключа. Единият бил обърнат към изток, другият – към запад, третият – към север, четвъртият – към юг. За да си отвориш, ще завъртиш един път ключа към изток, два пъти – ключа към запад, три пъти – ключа към север, и четири пъти – ключа към юг. После отново ще ги завъртиш: източния ключ ще завъртиш два пъти, западния – три пъти, северния – четири пъти, и южния – пет пъти. Ще завъртиш пак наново ключовете: източния – три пъти, западния – 4 пъти, северния – 5 пъти, южния – 6 пъти. Като ги завъртваш тъй, числата ще вървят едно след друго. Като ги завъртиш по три пъти, ще се образува числото 12. Тъй ще намерите по колко пъти ще завъртите източния, по колко пъти западния, по колко пъти северния и южния ключове. Тогава математически ще си направите едно съотношение и ще работите. След като се завъртят тъй ключовете в този палат, ще се отвори тази врата, откъдето трябвало да излязат навън. Тъй казва мъдрецът в тази книга: щом влезеш, ще завъртиш вратите по обратен път – източната врата ще завъртиш 6 пъти, западната – 7 пъти, северната – 8 пъти, южната – 9 пъти. При всяко ново отваряне постепенно ще намаляваш. При второто отваряне: източната – 5 пъти, западната – 6 пъти, северната – 7 пъти, южната – 8 пъти. При третото отваряне: източната врата – 4 пъти, западната – 5 пъти, северната – 6 пъти, и южната – 7 пъти. Щом излезеш вън, други ключове има. Тогава ти и сестрите ти ще се върнете дома си. И тъй:

При излизане
при първо отварянепри второ отварянепри трето отваряне
При влизане
при първо отварянепри второ отварянепри трето отваряне
Обща табличка при отваряне и затваряне
Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help