Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Каквото вържете на земята

„Истина ви казвам: каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.“(Матей 18:18) Този стих е един коз, най-големият коз в ръцете на църквата и на служителите, на правоверните – че каквото те вържат на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото те развържат на земята, развързано ще бъде на небето. Следователно те казват: „Aко не ни слушате, връзваме, а ако ни слушате, развързваме“. Аз тази вълна ще взема малко да я разчепкам на дарака си и както стивосарът (дръндарът), който стивосва, – да я раздрънкам. Връзва кой? – Който е силен. Развързва кой? Пак силният. Право е. Но кой е силен човек? – Умният. А кой е умен? – Добрият. Следователно силният, умният, добрият човек може да връзва и развързва на земята и на небето. Но да връзва какво? – Сега Христос е казал това, но те вземат този стих и го нагласяват съобразно, както един търговец си наглася сметките. Той има две фактури: една за истинската цена, както е купил стоките, и друга фактура фиктивна, на каква цена трябва да ги продава. Значи има две фактури.

Да развързваш вързаните от злото, затворените да ги развързваш; ако развържеш вързаните на земята, те ще бъдат развързани и горе на небето.

Да свържеш някого с доброто: онзи човек, който се дави в морето, да го вържеш със спасителното въже.

Сега във вашата философия вие заемате положението на онзи циганин, за когото се говори в един анекдот. Какво е било туй положение? Разболяла се жената на един циганин, той почнал да се моли на Господа: „Господи, трябва ми тая циганка, кой ще проси, кой ще ме храни? Ако я изцериш, имам една кобила, ще я продам и с парите ще ти запаля една голяма свещ“. И действително жена му оздравяла. Верен на своето обещание, той развързва кобилата, но изважда и една котка, завързва я за опашката на кобилата и ги води на пазара – котката и кобилата, продава ги и двете. Пита го един купувач: „Колко искаш за коня?“ – „Шестдесет пари.“ – „А за котката?“ – „300 гроша.“ – „Защо тъй?“ – „Ако искаш и двете, ако не, не ги продавам.“ Конят е обещан на Господа, а котката остава на циганина. За кобилата 60 пари, а за котката 300 гроша иска. Та съвременните хора често водят и котката, и кобилата, и ги продават и двете. Верни, значи, на буквата на закона. На Господа – както е обещал, – ще запали една свещ за 60 пари. Обаче жената само веднъж няма да се разболее, може да се разболее и втори път. „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето.“ И туй са причините – според снова, което ние правим на земята, това ще ни направят и горе, защото Господ точно така постъпва. Тук е онзи закон на причини и последствия. Причината, то е едно свързване: ако вържем нещо на земята, вързано ще бъде и на небето, а ако развържем нещо на земята, развързано ще бъде и на небето – то е едно последствие. Ако вържем на земята, ще бъде вързано... Сега тия думи на Христа са малко отвлечени, нали? Но отвлечените работи, скритите работи в живота, те са приятни. Туй, което е скрито, то е ценно; туй, което е далече, е чисто. Близките неща, външните неща, те са обезценели. И когато вие искате да изразите една велика идея, казвате, че тя е велика, безгранична. Тогава вашият ум схваща ценността на тази идея.

Сега можем да развързваме и да връзваме, но кога? Трябва да разбираме основно тия закони. Защото ако вържеш някого и след 100 години се вържеш ти сам на мястото му, и ако развържеш някого и след 100 години се развържеш и ти сам, какво добиваш от това?

Когато изучавате закона за наследствеността, ще видите бащи и майки, които връзват и развързват, т.е. добре или зле възпитават децата си, и те сами се връзват и развързват. Следователно всичко, което ние връзваме, и всичко, което развързваме в живота, ще бъде вързано и развързано. Разбирате сега. За да направя своята мисъл малко по-ясна, ще ви кажа: вие всички сте учили аритметика, занимавали сте се с делимостта на числата. Всяко число на колко се дели? За пример числата от 1 до 10 на колко се делят? Преди всичко, те се делят на 1 и на себе си. А после, някои от тях се делят още и на други числа, тъй: 4 се дели на 2, 6 се дели на 2 и на 3, 8 се дели на 4 и на 2, 9 се дели на 3. Туй е от 1 до 10. А разглеждали ли сте делимостта на числата от 10 до 100 – от 100 до 1000? Ще кажете: „Какво има от това, ако се дели едно число?“ – Там, дето едно число се дели, то е слабата страна. Следователно слабата страна на 4 е 2-те. 4 – това е един мъж, нали? Той е устойчив, богат, скъперник, нищо не дава, пет пари не дава, слугите бие. Но като дойде една жена и го дели, всичкото богатство излиза от кесията му. – Той е делим на две. Мъжът и жената са символи. Не вземайте туй сравнение в буквален смисъл. Мъжът и жената са символи на ония закони и сили, които работят в живота. Следователно всеки трябва да намери на какво се дели той. Ония хора, които много се делят, казват ги в химията неустойчиви съединения. Там има постоянно съединение и разлагане – неустойчиви съединения, ти не можеш да разчиташ на едно такова съединение.

Христос, като казва на своите ученици: „Всичко, каквото вържете...“, говори на ученици, които разбират законите на царството Божие и се съобразяват с тия закони. „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето.“ Да не мислите, че можете нещо да вържете без волята Божия, т.е. разбирам ония закони, които действат в живота. Вие не можете да ядете каквото искате. Аз съм слушал много герои, които казват: „Аз мога да ям всичко“. Да, можеш да ядеш всичко, но после превиване има. Не всичко можеш да ядеш. Ще ядеш само това, което обичаш и което подхожда на твоето естество.

Следователно ние можем да връзваме и развързваме в живота. Но условията ние можем да смекчим, своята карма да я развържем, значи да назрее тя, и можем да завържем своята карма. Можем да подобрим живота, и можем да го влошим. И човек, който е живял 20 години, може с една дума да разруши своя живот. Какво ви струва да приближите само едно малко кибритче до онази бомба, която е сложена вкъщи, да запалите фитила? Бомбата е една сила, създадена за неприятели, но тази бомба може да експлодира и между приятели. И Христос казва на своите ученици: „Каквото вържете...“ не да връзвате, да поставяте правила, както казва еврейският пророк: „Връзвате правила върху правила и не искате нито с пръста си да ги повдигнете“, не за такива правила става дума. Сега, за да можете да разберете Христовата мисъл, вие трябва да се върнете, мъже и жени, към онова чисто, разумно състояние, от което човек се е отдалечил. От 8 хиляди години мъже и жени се отдалечават от Природата. И са се толкова отдалечили сега, че нито жената е жена, нито мъжът е мъж. И ако вие днес сравните мъжете с първоначалния оригинал, а също и жените, знаете ли каква смешна карикатура щяхте да видите? Не само жената да има женска форма, и мъжът – мъжка форма. Не. Какво трябва да се крие в една женска форма? Трябва да се крият всичките велики добродетели, трябва да се крият всичките най-благородни мисли и чувства. Жената е носителка на най-възвишеното в света – на онази нежност, която се съхранява в нея. Жената може да гради, а мъжът може да създава, но само онова, което е разумно. Ако разгледате работите на мъжете и жените, вие ще видите, доколко жените са жени на Любовта, и доколко мъжете са мъже на Мъдростта. Мъжът постоянно трябва да повтаря на жената: „Ти знаеш ли, че аз съм мъж?“ Ами че жената не знае ли, че ти си мъж. Той всеки ден казва: „Ти трябва да знаеш, че аз съм мъж“. Какво означава това? Когато богатият осиромаше, той много говори за своето богатство и казва: „Едно време, когато баща ми беше жив, какво имахме...“ Когато изгубите нещата, вие много говорите за тях. И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да знаеш, че аз съм жена“. – Е, каква жена? – „Слаба съм, не трябва да ме караш на работя.“ А, не. Мъжът казва на жената: „Ти трябва да знаеш, че аз съм мъж, глава съм на къщата. И понеже съм глава, не трябва да ме буташ“. Обаче и жената бутат, и мъжа бутат.

Сега ще ви приведа един малък разказ, за да обясня моята мисъл. Но ще вземете всичко, което аз ви говоря, символично. Вземам този малък разказ из американския живот, от един неиздаден роман, един ненаписан дневник, на който героинята е Мейри Клинтон. Тъй се наричала тази млада госпожица, дъщеря на професор, с високо образование, благородна по характер. Запознала се тя в колегията, когато е свършвала, с един свой приятел – понеже там колегиите са смесени – един млад колега, на име Джеймс. След като разговаряли дълго време за идеи, за приятели, Джеймс се влюбил в Мейри. Един ден той изповядва своята любов пред нея и казва: „Аз без тебе не мога да живея, искам да те целуна“. Тя го попитала: „Досега друга жена не си ли целувал?“ – „Една първа братовчедка, само нея съм целувал.“ – „Е, не е голяма грешка, първа братовчедка; ще може да ме целунеш.“ Целува я той. След една година той свършил колегията, но на втората година се оженил за друга една богата мома. Тя пише в дневника си: „Този, който е целунал първата си братовчедка и ме е целунал, се оженил за една богата.“ Вторият, който се запознал с нея, се наричал Ричард. И той се влюбил в Мейри, и той изповядал любовта си пред нея: „Без тебе не мога да живея, аз искам да те целуна“. Тя го попитала: „Друга жена целувал ли си?“ – „Две братовчедки имах, само тях съм целувал.“ Тя си помислила: „Не е голям грях – две братовчедки; мене ме е целувал един, може да дам още нещо от себе си“. И той я целунал. Но след една година се оженил за една милионерка. И тя пише: „Този, който е целунал двете си братовчедки и ме е целунал, се ожени за една милионерка“. Най-после иде третият герой, на име Алфред. И той се влюбва, и той изповядва любовта си, и той иска да я целуне. Мейри Клинтон пак пита: „Ти друга жена не си ли целувал?“ – „Никоя жена не съм целувал!“ – „Е, не искам ти да цапаш твоята уста с моята, защото моята уста е нечиста. На тебе целувка не давам.“ Сега тя не знае какво ще излезе от него, понеже нито една жена не е целувал. Чуди се тя. След една година този Алфред написал една поема в чест на Мейри Клинтон: той я възпява – поет е станал. Тя пак пише: „Който е целунал първата си братовчедка и мене, за богата се ожени; който е целувал двете си братовчедки и мене, за милионерка се ожени; а който не е целувал никоя жена – поет стана“. Значи първите двама се оженили, свършили с материалното, а на третия, който никак не е целувал, на него тя му казала: „На тебе няма какво да жертвам, понеже мене двама са ме целували, а ти никоя не си целувал“. Той станал поет, и Мейри Клинтон седи като един идеал в неговия ум.

Сега всичките неща на земята си имат свои дълбоки причини. И в обществения живот, и в религиозния живот, каквото и да вършим, то си има причина. Тази причина може да бъде истинска, може да бъде и привидна. Ние може да вярваме в Бога, само за да подобрим своето положение. То не е една дълбока причина в нас. Ние някога може да изповядваме безверие, без то да е дълбоко в нас. Вяра и безверие, то е днес на мода. Аз съм обяснявал и друг път: когато някой каже, че вярва или не вярва, аз определям: вярваш, защото още не си изгубил обекта. Имаш някой богат приятел или роднина, очакваш от него наследство, нали? Ти за него говориш със сладки думи. Ти вярваш в него, но един ден, когато той умре и не ти остави нищо – ти не вярваш вече в него. Защо? – Защото обект няма. Причината на нашата съвременна вяра се дължи на парите.

Христос казва: „Онзи, който иска да връзва и развързва...“, може само по два начина: чрез Любовта и чрез Мъдростта – това е идеята, която не е изказана тук, в стиха.

Любовта винаги връзва, тя никога не развързва. Някой казва: „Свободен си, ти ходиш като мечка“, но видиш някоя жена – свързан си. Момата, и тя е свободна, но като роди дете, свързала се е; като заплаче в люлката онова дете... любовта я свързала. Ама де е да си свързан с дете, и де е да си свързан със своите пари в касата! Детето ще заплаче, ще го погалиш. И парите може да галиш, но те не плачат и не може да ти проговорят. Но детето е свързано, па и жената е свързана, и двамата имат всякога задължения.

А развързва кой? – Мъдростта. Следователно, когато ти пратиш своето дете, своя син, в училище, то ще бъде развързано от какво? – От ония криви схващания на любовта. И майката каже: „Поразвързал се е езикът на моето дете“. Но по някой път, като се развърже езикът му, синът става упорит, своенравен, не се покорява. Мъдростта го е развързала.

Следователно казва Христос: „Каквото вържете с Любов на земята, вързано ще бъде с Любов на небето; и каквото развържете с Мъдрост на земята, развързано ще бъде и на небето“. И тъй, някой се стреми да се развърже с Любов и не може, трябва да бъдеш много умен, много умен. Аз съм изследвал много случаи. Знайте, едно изкуство има, то е Любовта. Който разбира този велик закон на Любовта, той е Божествен, и който разбира Мъдростта, той може да развързва. В тия два велики закона седят скрити условията, при които можем да съградим бъдещия дом и да намерим бъдещите си приятели. А не както са сегашните държави и общества – вижте какви са те. Вие можете математически да изчислите, колко години може да живее всяка една държава. Русите казват, че славянинът бил крепък със задния си ум. Славянинът, значи, знае да връзва, но не знае да развързва. Ако ти вържеш всичките си приятели, като те нападне неприятелят, кой ще воюва за тебе? Как ще вържеш неприятелите си? Омразата, то е пак една връзка. Ако ти се скараш с всички свои добри приятели, един ден, когато ти дойдат нещастия в живота, кой ще ти помогне? Значи езикът трябва да се превъзпита – чрез закона на Любовта: като вържеш приятеля си, то си има ключ, кажи му: „Аз те връзвам временно“. Но когато искаш да го развържеш: „Ще отключиш с този ключ“ – дай му ключа, а не да кажеш: „Аз като те вържа, аз ще те развържа“. Аз бих желал онези в църквата да кажат така на своите псалми или верующи, да им дадат ключа на развръзката. Ключът на развръзката, това е Божествената Мъдрост. А като не давате ключа, значи вие нямате вяра в тях, а ако нямате вяра в тях, значи вие не може да ги любите. Човек, който не вярва в мене, не може да ме люби. Може и другите да кажат: „Ама и ти нямаш вяра в мене“. Хубаво, в какво искаш да имам вяра? – В тебе ли? Ако ти пожертваш всичкото си имане за бедните, аз вярвам в тебе. Ако ти можеш да живееш добре с жена си, аз вярвам в тебе. Ако ти си един държавник и внесеш добри закони – да се подобри обществото, аз вярвам в тебе. Може ли да не вярвам? Но ако ти влезнеш вътре в това общество и не произведеш тия резултати, тогава аз имам право да се съмнявам малко.

Под думата „небе“ Христос разбира разумния живот. Каквото правиш на физическия свят, това ще се отрази и в духовния ти живот. Ако развързваш, същото ще се отрази и в духовния ти живот. Законът е много верен. Ако ти мислиш: „Имам си къщичка, парички в банката, един приход от 10–15 хиляди в месеца“, умът ти е свободен, развързал си ума. Някои ще ми кажат: „Аз в банката не искам да дам парите си, ще ги туря в Божествената банка“. Ти вратата на Божествената банка виждал ли си? Ние, съвременните хора на новото учение, не бива да говорим за неща, които не знаем. Ако ти си виждал тази врата, ако ти си виждал това Божествено здание, добре; но ако не знаеш, ще намериш някой да питаш где е Божествената банка и откъде се влиза – от юг ли, от запад, от север или от изток. Ами че като дойде някой в града, как пита: „Народната банка къде е? На коя улица, откъде се влиза?“ – положително знаят хората. Ама ние, като дойдем до религиозния живот, колко знаем? Ще кажете: „Този тъй писал, онзи казал, ние знам кой ходил и видял“. Хубаво, тези хора са ходили, видели са, но ти ходил ли си? Ще дойде някой при тебе, ще каже, както при тази Мейри Клинтон се явил първият любовник: „Искам да те целуна“. – „Ама друга жена не си ли целувал?“ Той ще каже: „Братовчедка си“. – „Е, то не е голям грях.“ Той ще те целуне и след две години ще се ожени за богата жена. Ако този момък не беше целунал Мейри Клинтон, той не би се оженил за тази, богатата. По математически съображения аз казвам, че и вторият, който я е целунал, не би се оженил за тази милионерка, ако не бе целунал Мейри; и третият не би станал поет, ако не бе се запознал с нея. Само че двамата я целунаха физически, а поетът – духовно. Той запази образа в ума си и написа една книга, а онези двамата взеха си жени и забравиха я, третият написа книга заради нея.

Питам сега: Образът на Христа седи ли в църквата? Два вида християни има: едни като Джеймс, други като Ричард. Първият е целунал първата си братовчедка, Мейри и жена си; значи на три жени се е разделил. Вторият е целунал двете си братовчедки, целунал Мейри и жена си; значи на четири жени се е разделил. А третият никоя не е целувал. Той станал поет. Сега питам тъй: Учението Христово намира ли се в умовете на хората, в неговата първоначална чистота? И след като отидете в духовния живот, как си представяте Христа? Той ще каже: „Ти целувал ли си някого?“ – „Е, първата си братовчедка.“ Ще каже Христос: „Може да жертвам нещо за тебе“. Господ жертва нещо: ще му даде жена богата, той ще се ожени. Ще дойде вторият, тези братовчедки са символи: „Ти целувал ли си някоя жена?“ – „Само двете си братовчедки.“ – „Е, и за тебе може да жертвувам нещо.“ Идва третият и казва: „Никаква жена не съм целувал“. Казва Христос: „На тебе целувка не може да ти дам“. Сега зная, във вашия ум ще кажете: „Нашият учител какво се е заел, такива работи откъде ги е намерил?“ Аз ви говоря на ваш език. Целунал първата си братовчедка, то е един символ, трансформиране на енергията от небето към земята, и от земята към небето. Това са все символи. И заловете се да изучите историята на целувката: Кога е дошла целувката на земята? Какви са условията за нейното употребяване? Сега аз няма да разглеждам този въпрос, а той е много важен, психологически въпрос.

И следователно целувката, това е една връзка на Божествения свят. Когато искаме да се свържем с Божествения свят, ние си служим с целувката. То е най-низшето в Божествения свят. И ако ти искаш със своята целувка да измамиш Господа, да продадеш коня за 60 пари, а котката за 300 гроша, тогава не ще можеш нито да развързваш, нито да връзваш в света. Ако вие сега имате мъчнотии – в живота нали имате мъчнотии, – аз искам да насоча ума ви в друго направление. Вие казвате: „Някои неща са възможни, някои невъзможни“. Казвам, че за Любовта всичко е възможно. Как е възможно? Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Не само да ги любиш така, не, не; туй чувство е най-възвишеното, най-благородното, което отсега нататък трябва да се развива в човешката душа. Чувството на Любовта още не е почнало да се развива във вас. Когато това чувство се яви в душата ви – аз го наричам прозрение, – такива сили получава човек, че той се примирява с всичко. И в нищо не вижда зло, не само че не вижда злото, но той е майстор и всички неща може да превръща в добри. Той може да съединява и да разединява, може да връзва и да развързва. А окултистите казват, че той е станал маг. И тази пръчица, с която си служи магът, де я носи той? Поповете носят широки ръкави, а те са ръкави на магите. В този широк ръкав магът е носил своята тояжка, с която е извършвал своите чудеса. Този широк ръкав показва, че всичко трябва свободно да излиза навън, да бъде като един изобилен извор. На свещениците ръкавите са много широки, а крачолите са тесни. Защо гащите им отдолу са тесни, а не широки? Аз харесвам светските хора, в тях виждам култура: гащите им отдолу са широки. Всичките външни форми в човека се дължат на известни промени, които стават в умствения свят; най-първо се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието и най-после в свръхсъзнанието, а съзнанието е едно преходно състояние. Щом дойде съзнанието във вас, вие ще виждате само своите грешки; като станеш един съзнателен човек, ти ще виждаш и ще си казваш: „Това не трябваше да направя, онова...“ Съзнание значи един слуга, който постоянно трябва да внася и да изнася пари от банката на своя господар. Съзнанието, то е едно товарно животно, което ту товарят, ту разтоварват. И казват: „Той води един съзнателен живот“. Аз казвам: Да водим един подсъзнателен и един свръхсъзнателен живот. Това е живот. Ако една идея сложиш в подсъзнанието си, тя ще се сбъдне; ако я сложиш в съзнанието, няма да се сбъдне. Направете един опит. Съзнателният живот разваля: той е онзи, който носи чука и постоянно троши камъни, приготовлява материали. И затуй в окултната наука и умните хора казват, че трябва да мълчим, т.е. да живеем в подсъзнанието, много да не говорим. То е една философия – да не бъде твоето самосъзнание болезнено. Защо? – Ако ти станеш толкова самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш закона да минеш в свръхсъзнанието. Ако ти си направил една грешка, няма какво да се спираш на нея. Ако онзи ученик, който свири на цигулката си направи една грешка, той няма да остави цигулката си и да му потекат четири реда сълзи. Учителят ще каже: „Дръж цигулката си, поправи тона“. И съвременните християни все плачат, та и вие ще плачете, но Господ казва: „Дръж цигулката и лъка, доста тия сълзи!“ Като свирите много, тогава плачете. И сега някои казват: „Нека си поплачат“. – Хубаво, да плачат, но свири и плачи, не да оставиш цигулката и да плачеш, този плач не е на място. Ти нито връзваш, нито развързваш. Следователно в съвременния свят жените не бива да плачат. Аз казах в една своя беседа: жената не бива да плаче. Как? – Не бива да сложи цигулката си долу и да плаче. Не бива да казва: „Защо аз се ожених за този мъж?“ Никой не те е вързал, ти сама се върза. Този мъж насила не те взе. Ами че ти обиколи света, от България до Америка, заради него. Колко писма любовни си му писала: „Без тебе не мога да живея“. И застави го да се ожени за тебе, а после казваш: „Защо се ожених?“ Ти си се свързала и хубаво си направила, че си се свързала. Сега ще научиш втория процес: разумно да се развържеш. Връзване – какво е връзване? – Когато аз турна пръста си на цигулката, то е Любовта, след туй една малка пауза, пренасяме един тон от една позиция в друга, следователно Мъдростта ще влезе да сложи разлика между тоновете, да ги разедини, да ги турне в хармония. И тъй, Христос казва на своите ученици: „Каквото вържете, вързано ще бъде, и каквото развържете, развързано ще бъде“. Туй е един закон. И пророците, каквото са предсказали за зло, то е станало; и каквото са предсказали за добро, и то е станало. Сега съвременните хора очакват своето спасение от науката, нали? Не е спасението вън от твоя ум, а от туй, което е вътре в твоята душа. Ами че вие всичките сте идолопоклонници. Науката е един голям идол: еди-кой си тъй казал, друг инак казал, събрали всичко в една книга и я нарекли „наука“. И казват: „Тази наука ще ни спаси“. От 19 века все науката ни спасява. Е, какво ще ни спаси? Топове, картечници, и всички казват: „Каква велика наука е това! То е култура! Ум има тук“. Да, това е културата на циганина, който продал коня за 60 пари, а котката за 300 гроша. И тъй, в бюджета днес, да речем на Англия, колко има? – Тя има един милиард и половина за държавата, а за църквата ще отпусне 50–60 милиона и те са 60-те пари за коня. Възхваляват Господа: „Господи, на тебе палим свещи сега“. За военни работи какво не харчат, но щом дойде за някое благо дело, там са малцина. И казват тъй, че църквата връзвала и развързвала. Хубаво, защо църквата не развързва всеобщата война и да не стане? Нали тя беше в сила? Но не само че не развърза, ами църквата свърза, свърза още нещата! Ако ме чуят някои, ще кажат: „Тъй се уронва престижът на църквата“. Но вие сами уронихте този престиж, понеже не работихте с Божията Любов и Божията Мъдрост, сами уронихте този престиж! И онзи отгоре, този Господ вижда, иде сега и ще съди всекиго. Най-първо ще съди водителите, свещениците, владиците, патриарсите, царете, учителите, най-видните, а простите хора, тях ще остави, ще им каже: „На вас ви прощавам“. Комуто много се е дало, много ще се иска от него. Не го казвам аз: И те не вярват, но ще повярват всичките. Сега и аз връзвам и развързвам. Аз ида в света и тъй ще вържа, че този възел никой не ще може да развърже! И тъй ще развържа, че туй, което ще развържа, никой няма да го върже! Ще вържа хора да живеят в Любов, та всеки да вижда в лицето на брата си брат, за когото всичко да жертва. И ще развържа тъй, че нито помен от лъжата да не остане. Това са думи Христови, привеждам неговите думи. Тъй е казал Христос: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи... и аз ще бъда с вас до окончанието на века“. То е сега. То са неговите думи. Следователно той връзва и развързва. И ако Христос живее с твоето сърце, ти ще връзваш и развързваш с него заедно. Ще научиш новия закон.

И тъй, ние трябва да приложим учението Христово в живота си. Туй учение не е за небето – там други работи ще ви дадат. Туй учение е за земята. Ами че ако ние не можем сега да живеем с Любов, как ще можем да живеем в съгласие в другия свят? Един френец отишъл в Африка, станал милионер, не се оженил там, връща се в Париж при двамата си братовчеди, искал да изпита при кого от двамата може да живее. Престорил се, че много е спечелил, 100 милиона, но после всичкото си имане и пари изгубил и много закъсал. Първият му братовчед казал: „Можеш да останеш при мене“. След като поживял един месец, той му казал: „Не можем да сложим патилото ти, иди на друго място“. Отива той при втория братовчед, а той му казал: „Заповядай, каквото имаме ние, това ще имаш и ти“. Цяла година живял отлично там и казал на братовчеда си: „Не съм аз сиромах, вас ви оставям наследници на всичкото ми богатство“. Като чул първият братовчед, идва, но било вече късно. Тъй ни изпитва Христос – на кого трябва да остави своето богатство.

Казва Христос: „Което вържете на земята, ще бъде вързано и на небето“. Вложете мисълта, че всеки един от вас може да връзва и да развързва. Всички сте силни да връзвате. Затуй пазете вашия език. Най-първо вашият език, то е една ужасна картечница, най-ужасната картечница. По-ужасна картечница от езика аз не зная в света. Пазете тази картечница! И всеки от нас да се заеме да говори чрез закона на Любовта. Когато дойдат страдания, ние ще знаем да развързваме тия страдания, да видим какви са причините. Да ги развържем тук, за да бъдат развързани и горе. Аз мога да ви обясня причините на страданията, в една школа може да стане това. Вас ви боли корем, нали? Заболи ли ви корем, сложете си двете ръце на корема, и след 4–5 минути няма да имате болки. Какво стана? – Развързали сте: болката е отминала. Можете да развързвате, като сложите двете ръце; това става по силата на един закон: в лявата ръка минава космическото течение на Любовта, а в дясната ръка минава космическото течение на Мъдростта, на знанието.

Ние сега се ръкуваме само с дясната ръка, а когато ние обичаме никого, трябва с двете си ръце да се ръкуваме. А сега аристократически – с едната ръка. Когато обичаме, ние трябва да хванем с двете си ръце, да вложим и Мъдростта, и Любовта. Божественото трябва да се предава и да минава навсякъде. И тъй, Христос казва: „Каквото вържете с Любов, вързано ще бъде“. Защото Бог е Любов. И каквото развържете с Мъдростта – страданията на хората, – и те ще бъдат развързани понеже Бог е Мъдрост.

От всички вас искам две неща, по които да се отличавате: да бъдете хора на Любовта и на Мъдростта. Онзи, който не носи тия два велики закони на Любовта и на Мъдростта, той не може да бъде от новото учение. Ще каже някой: „Аз съм слаб, грешен...“ Не, не, ние слаби хора не приемаме. Като дойдеш между нас, ще те представим на комисия и ще те попитаме тъй: „Ти можеш ли да връзваш?“ – „Мога.“ – „Ела тук, ти си с нас.“ Дойде друг: „Ти можеш ли да връзваш?“ – „Аз съм слаб, не мога.“ – „Вън! Можеш ли да развързваш?“ – „Слаб съм.“ – „Ти не си за нас.“ Човек, който не може нито да връзва, нито да развързва, той е опасен човек. Две неща ще гледате: ще бъдете хора на Любовта – да връзвате, и ще бъдете хора на Мъдростта – да развързвате. От това се нуждае съвременното общество. И внесете ли тия два принципа, аз ще ви разкрия чудни неща. И ще можем да се разговаряме. Аз ще ви питам: Можете ли да ме вържете вие? – „Можем.“ Тъй. Да, аз ще оставя да ме вържете, ще кажа, че не ме е страх. Вие ще се съберете всинца да ме вържете. Сега ще ви питам: „Мога ли аз да се развържа?“ Вие ще кажете: „Можеш“. И аз ще направя няколко движения, и веднага ще се развържа. После ще кажа: „Чакайте и аз да ви вържа сега“. Тъй ще опитам да не бъдете страхливи: „Можете ли да се развържете?“ – „Можем.“

И тъй, ще се връзваме и ще се развързваме, и ще бъдем хора свободни, без страх. Тъй. Един важен психологически закон е това. И тогава връзвайте брата си с Любов, развързвайте го с Мъдрост и му съдействувайте в добро. Това е то учението, което ние трябва да прилагаме навсякъде. И аз бих желал всинца да станете поети сега. Да напишете една книга. „Каквото вържете, ще бъде вързано; и каквото развържете, ще бъде развързано.“ И затуй в света сега работят тия сили на връзване и развързване. Развързваме се от старото, връзваме се с новото. Има връзване и развързване. И новият живот ще бъде живот на връзване и развързване. Превеждам сега: ще бъде живот на Любов, живот на Мъдрост. Като ви срещна, ще ви питам: дъщеря ви развързана ли е? Значи, мъдра ли е? Ще питам: Синът ви вързан ли е? – „Вързан е, вързан е.“ Радвам се. Може ли да се връзва и развързва? – „Може.“ Казвам: Вашият дом е щастлив дом, понеже може да се връзва и развързва.

Това са думите, това е идеята, дълбокият смисъл, който Христос е вложил в думите си: „Което вържете с Любов, ще бъде вързано; и което развържете с Божествената Мъдрост, всякога ще бъде развързано“. И искам, който е вързан, да остане вързан; и който е развързан, да остане развързан. Т.е. мъжете искам да бъдат развързани всякога. Мъж вързан не искам да видя. А жените искам всички да бъдат вързани. Тогава кой има повече? Мъжът, който не е вързан, въже няма, а жената има и въже, като го развърже, има един коз. Жените са като камшик в света: развързват въжетата си, пердашат света, тъй че опасно е жените да се бутат. Вързаните хора са опасни, защото имат много силно оръжие. Говоря на символичен език: да бъдете жени и мъже. И ако моите думи след години биха ги изтълкували, ще се явят богослови и ще кажат: „Какво е искал да каже господин Дънов: „Жената да бъде вързана, а мъжът да бъде развързан?“

Вързаният човек е човек на Любовта. Силен е той. Развързаният човек е човек на Мъдростта, следователно мъжът трябва да бъде развързан, а жената – вързана. И тогава в света ще има съгласие и мир. И да бъдете занапред не тъй, както сте сега. Вие, жените, не ми се харесвате: много жени има в мъжка форма. И няма по-отвратително нещо: мъж влезнал в женска форма. Те са най-отвратителните неща в света. И затова се върнете: жените да турят образа на първоначалната Любов, а мъжете да турят образа на първоначалната Мъдрост.

И знайте тогава, че светът ще се поправи.

Което вържете, жени на Любовта, ще бъде вързано; и което вие, мъже на Мъдростта, развържете, то ще бъде развързано. Това са думите на Христа. И, следователно, жените в света могат да вържат всичко, а мъжете могат да развържат всичко. Всичко е дадено в нашите ръце. И затуй направете тоя съюз: мъжете да развързват, а жените да връзват. Което на земята вие, жените на Любовта, вържете, ще бъде вързано и на небето; и което вие, мъжете на Мъдростта, развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.

Това е то учението, което е проповядвал Христос; това е учението, което Христос носи за всички вас. Искам сега да бъдете хора на Любовта! Хора – то е гръцка дума, трябва да измислите някоя нова дума в българския език. Жената да знае Любовта, а мъжът да бъде мъдър, от това се нуждае сегашният свят. Тогава и децата ви, и синовете ви, и дъщерите ви, – и те ще бъдат подобни на вас. Синът ще бъде мъдър, а дъщерята ще люби. А Мъдростта и Любовта, като се срещнат, ще образуват най-великите вибрации на света. Те ще изменят културата, и като се срещнем, всеки ще произвежда още отдалече радост в другите.

Сега мислете върху тези думи, аз ви ги изясних, но много неща има още да се изясняват.

„Което вържете, ще бъде вързано; и което развържете, ще бъде развързано.“

Беседа, държана на 25 декември 1921 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help