Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Още по-блажени са

А той рече: „Още по-блажени са, които слушат Словото Божие и го пазят“.(Лука 11:28) Често в моите беседи има две крайности, или два полюса. Аз не обичам да стоя по средата. Трябва да стоя или в началото, или в края, т.е. две неща, които, като се слеят, да се завършват. И всички ония неща, които имат смисъл в живота, трябва да имат начало и край. Начало е главата, краят са краката. Следователно, с началото гледаме към Бога, а с края ходим по земята. С началото говорим, а с края ядем. И, следователно, когато човек яде, това е краят на нещата. Нали всичко се свършва в паницата, тази паница, колкото и да е пълна, супа било или друго, всичко това е „фертиг“, край. А пък, когато слушаш Словото Божие, то е нещо, с което се изпълняш – не се изпразняш, а се изпълняш. Следователно всяко нещо, което те изпълня, е начало на нещата, а всяко нещо, което те изпразва, е край. Или – да се изразя на съвременен културен, или научен език – краят на нещата, това е материалният свят, а началото на нещата, това е духовният свят. Това са само термини, думи за улеснение на нашия разговор.

Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. А в какво седи пазенето на Словото Божие? Миналата беседа, когато говорих за възкресението, някои от вас почнахте да мислите: „Дали аз съм възкръснал, или не?“ Да мислиш, дали си възкръснал, то е материалната страна на нещата. Ако ти мислиш да възкръснеш по тяло, то е краят на нещата, и възкресението всякога подразбира физическата страна на нещата, на материалния свят ще възкръснеш; когато пък Писанието означава нещо по-дълбоко – ще оживеят! Животът – това е единственото нещо, което знаете на земята. А какво нещо е възкресение, вие не знаете, вие го слушате и само се въодушевявате от него; но живота всички го знаете, всички го усещате, чувствате, то е реалното, то е същественото. И казва Христос сега: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. Словото – това е единственото нещо, това е именно разумният живот, за който трябва да живеем. В какво седи той? – В разумното изпълнение. Вземете някой цигулар, нали в музикалното изпълнение се състои всичко, тъй както законите на музиката изискват? Тъй че, когато изпълнява, да е доволен и самият цигулар, да са доволни и самите слушатели. Следователно външната страна на цигулката, този лък може да се изкриви хиляди пъти нагоре, надолу и всички тия изкривявания не важат, а важат ония тонове, които ще излезнат изпод лъка, за да се влеят в душата ви; това, което ще схванете и разберете, то е музика, а този лък, тази цигулка, това са само условия, при които туй, възвишеното, може да се предаде на душата ви. И следователно, при сегашните условия, всички хора приличат на цигулки. Цигулки са хората с по четири струни, опнати върху тях, и чакат някой да дойде да свири. Сега да не ме разберете криво. Аз бих желал тъй да свирите, както Паганини е цигулката си, да издавате ония Божествени тонове и всеки, който ви слуша, да каже: „Тази цигулка е отлична“. Цигулката, то е вашето тяло, следователно трябва да дойде оня велик артист, вашият Дух, да се всели във вашето тяло и да свири. И ще почнат един ден тялото – цигулката, Духът – цигуларят, да свирят. И ние можем напълно да знаем, каква е цигулката на всекиго и какъв е цигуларят. Казват: „Погледни му живота“, т.е. виж го как свири, знае ли привидно да манипулира с лъжа, и какви тонове излизат, или пък не знае да свири. Но ако цигулката му скърца и струните му са разгласени, тогава не съществува връзка помежду им, може той да кажа: „Моята цигулка е отлична, но вчера не бях в духа си, не бях разположен, обаче втори път като ме слушате, какъв майстор съм аз, чакайте само“. Действително във всеки живот има такива добри моменти, ние ги наричаме вдъхновение. Тогава и мъжът и жената свирят добре и мязат на ангели в дома си; но когато си изгубят вдъхновението, тогава казват: „Не си струва“.

„Няма никой по-блажен – казва Христос – от онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ Словото Божие, това е великото в света. Аз бих ви го превел на вашия език. Този израз „Слово Божие“ е непонятен, вие сте го чели, чели много пъти. Какво нещо означава „Словото Божие“? То е онзи първоначален момент, когато Божествената Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят. Когато вие чуете първата дума, съзнателната дума на вашето дете, което говори разумно, то е Словото Божие и майката усеща една радост, веселие, вдъхновена е тя. Или пък някой път пишете някое писмо, дращите, дращите, но не сте доволни; един ден напишете няколко строфи и казвате: „Това е“. То е разумното, във вашия ум е проникнала една нова мисъл, вашият ум е почнал да моли, и вие съзнавате, че имате ум. Някой път хората не знаят, дали имат ум или не. Ще кажат: „Действително, ние имаме ум“. Но аз под „ум“ разбирам оня слуга, онзи добър слуга, който нарежда добре работите на господаря си. А щом този слуга не ги нарежда добре, аз не го считам за добър. Нашият ум е само тогава добър, когато нарежда нашите работи добре, схваща ги добре, предава ти добре, не изкривява фактите, и хората ги виждат добре. Ние говорим сега индивидуално, т.е. как се развива животът за всекиго отделно. Туй, дето казват: „Светът да се оправи, народите да се отравят“ – това са метафизически фрази. Какво нещо е един народ? Един народ, това е една семка развита – един човек, развит в своята голяма форма. Следователно, какъвто си ти в семката, т.е. в началото, такъв ще бъдеш и в края. Един народ е краят на един човек, и, следователно, този народ е създаден за човека, за да се види какъв е той; и ако вие, българите, искате да се знаете какви сте, какъв е народът ви, погледнете на всекиго отделно, той е първоначалният индивид. Погледнете, нарисувайте, вижте, да не кажете, че аз говоря това – вие сами говорите. „По-блажен е“, казва Христос. Сега не отивам по-далеч. Нас не ни интересуват народите, нас даже и човечеството не ни интересува, нас ни интересува Словото Божие, нас ни интересува чисто Божественото. Цялото човечество – това си ти; Един ден, ако ти и жена ти останете сами и ако цялото човечество изчезне, ти ще създадеш ново човечество. Сегашното човечество на кого е? На Адам и Ева, те бяха двама непослушници, изгонени от Господа из рая, и те образуваха това човечество. И културата сега мяза на тези Адам и Ева в рая. Казва там Писанието, че голи били. Един човек, който в Божествения рай може да бъде гол, можете да разберете, какъв е бил мързеливец. И като видял Господ, че няма да работят те в рая, изпъдил ги навън – да се облекат. И сега, слава Богу, всинца сте облечени, а ако някои биха ви видели голи като Адам и Ева, веднага щяха да ви пратят в лудницата. А за Адама и Ева казват: „Защото били много чисти и свети, затова ходели голи, а децата били грешни, те да се облекат“. Но там е въпросът: Адам е бил мързеливец, търговец на едро; ако бяха много почтени хора, Господ не би ги изпъдил из рая. Не е ли така? Но веднъж ги е изпъдил и аз сега като някой адвокат говоря, и те не са били почтени. Какво ще кажете вие ако бащата и майката бяха много почтени, Господ би ги държал в рая, не би ги изпъдил. Тъй че не произлизате от много благородна фамилия, и не само вие, но всички. И сега Христос казва – той, Христос, разбира много добре – „Блажени, но по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие“, т.е. онова, Божественото, възвишеното, туй, което не е излязло от рая. По-хубаво е да слушаш туй, Божественото, което не се е изменило, отколкото да си сукал млякото на туй, което се е изменило. И туй, великото, то е Божественото Слово което живее във вас вътре, а не отвън. Видите един красив учител, и учениците му казват: „Отличен е нашият учител! Като него няма!“ Аз зная, учениците въобще тъй правят. Един ден се хвалят: „Нашият учител, той глава има, та как предава ясно, та по история, по естествена наука, по химия“, въодушевяват се учениците. А след два–три месеца, гледаш, почнат да стават недоволни, някой получил двойка или единица и казва: „Аз го мислех, че е нещо, но той не е нищо“. Защо? – Двойка му сложили, единица. Туй е повърхностно разбиране. Вие казвате: „Има Господ“. Защо? – „Къща имам предвид, децата ни са здрави, има Господ“. Но щом умре бащата, казвате: „Не зная дали има Господ“, а като умре майката, почнеш още повече да се съмняваш, децата ти умрат, и тогава ще кажеш: „Ако имаше Господ, той нямаше да ги вземе от земята, но, понеже ги взе, аз се усъмних в този Господ, че е мъдър“. Господ не е взел майката и бащата, а ги е изпъдил из рая, та ти сега не си виждащ. Ще ви дам едно сравнение. Като се разделяли един ден лисицата и децата, излезли из своята дупка и попитали майка си: „Где ще се срещнем, мамо?“ – „Е, у кожухаря.“ Излезнете вие из вашите дупки и питате: „Де ще се срещнем?“ Отишъл някой за храна, насам-нататък, одрали му кожата, ти казваш: „Господ я взел“. Не, при кожухаря е тя. Ако майка ти е взел Господ, ако баща ти е взел Господ, може и сина ти, и дъщеря ти; ако Господ ги е взел, то е голяма привилегия, то е най-голямото благо, което имате, и, освен че не бива да плачете, ами вие всеки ден трябва да се радвате. А щом плачете – от плача и сълзите заключавам, – съмнявам се, дали те са при Господа.

Сега: „По-блажен е – казва Христос – който слуша Словото Божие и го изпълнява“. Туй е разумното слово. Ако Господ днес би се явил в света като един човек, вие щяхте да се натрупате да му изкажете своите излияния. Господ щеше да има толкова писма, че нямаше да има време да ги чете. Вземете християнския свят, само по две писма да прати всеки християнин, това са един милиарда писма; ако са по четири – два милиарда, ами по 10 писма; това са пет милиарда. Хайде да не правим сметка, да си губим времето, аз имам предвид краката ви. Пет милиарда писма за колко време можа Господ само да ги прочете? Ами да ги отвори и да ги прочете? Някои са с по два реда, но някои с по 10, 15 реда – изливат сърцето си. Е, ако Господ трябваше да чете, и то с внимание, колко години би му взело да прочете всички тия писма? Ние бихме се намерили в такова затруднено положение, ако схващаме така, че Господ би дошъл като един човек на земята. А този Господ е вътре във вас. Аз ви говоря съществено върху въпроса – да не си правите илюзии. И този Господ живее във вашата душа, а не в тялото ви. Защото ако бихте дошли на тази земя преди 250 милиарда години, тогава земята е завземала едно грамадно въздухообразно пространство, имала е само една ядка, като един голям орех. Всичката твърда част преди 250 милиарда години е била като един орех – толкова голяма е била нашата земя, а всичкото туй пространство е било пълно с тази мъгла, която постоянно се е сгъстявала. И затуй вие не знаете и казвате: „Дали съм тук, или съм извънка?“ И след като възкръснете, и възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото; когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича „божествено аз“ – окултистите и теософите тъй го наричат, – тогава ще започнете новия Божествен живот. А знаете ли в какво се състои той? – В разбирането на тия велики закони, които сега съществуват. Вие седите и казвате: „Как да си оправя живота?“ Ако имахте туй знание, можехте да измерите едната си вежда, колко е? – 6 сантиметра, и другата 6 – 12; ушите си да измерите, височината на челото, на брадата, и щяхте да направите една пермутация, и в дадения момент щяхте да знаете какво трябва да направите. Защо на някой човек носът е къс и широк? Защо на друг човек е дълъг носът? Кои са причините? Казвате: „Тъй е“. Не, има си причини. Защо са очите сини, или черни, или кафяви? А ушите защо са големи или малки? – „Тъй Господ искал.“ Това не е наука. Ако ти знаеш защо очите ти са сини, ще бъдеш близо до истината. А сега казваш: „Черни са“. Какви ви са очите? – „Не зная.“ Гледал ли си ги в огледало? – „Мязат на черни и кафяви.“ Какви са – черни ли са? Ако са черни, защо са черни? Ако са сини, защо са сини? – „Тъй ме е родила майка ми.“ И вие решавате: „Така ме е родила майка ми“. Вие сте като една статуя. Не е тъй. В утробата на майката ние съграждаме нашия нос, нашите очи и другите органи. Майката ни е дала само материалите, а ние ги създадохме според нашия дух. Тъй, духът работи вътре, и той ни създаде, а не майка ни. Тогава няма да се сърдите никому, че вашият нос е късичък; сами сте си го направили, вие сте художникът, тази идея ви е дошла. И никому да не се сърдите. А сега хората разправят: „Майка ми тъй ме създаде“, „Господ тъй ни направи“. Не позорете името Божие! Аз зная, че Бог е направил само душата, а на нашето тяло ние сме му майсторите. И затова благата ни са сега хилави. Защо? – Защото ние не разбираме Словото Божие, туй разумното. За пример, ако аз имах 4–5 милиарда лева, бих обърнал всички в цяла София да станат мои последователи. Пет милиарда да имам и да кажа: „500 лева ще ти дам на месеца“. На вестникарите – всички най-хубаво ще пишат, ще кажат: „Като господин Дънов човек няма, човек и половина е“. Защо? – „Пет милиарда дава, в него сърце има, като него човек няма.“ Но жалкото е, че толкова пари нямам аз, па и да ги имам, няма да ви ги дам. Колкото пари имам, аз съм ги вдигнал за другите; следователно за българите не мисля да дам нито петаче. Единственото наследство, което ще им оставя, то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява“. И, следователно, който разбира, само той ще се ползва – аз ви говоря за неща много важни, велики. Аз пак съм поставен сега на едно изкушение, но ще победя туй изкушение и няма да ви го кажа, видите, няма да ви го кажа – бях на едно изкушение да ви кажа нещо, но няма да ви го кажа. Сега ще ви приведа един пример, т.е. стих, но няма да ви го кажа, ще мълча, Сега ще ви кажа: можете ли да разберете, какво скрих аз?

Един прочут американски милиардер дава обявление, че му трябва касиер. Започват ден след ден да се явяват личности все с препоръки. Влиза един, представя си писмото. „Много добре, ще те имам предвид“, казал му той. Но всеки, който влизал, държал си главата високо, все нагоре гледали; влиза втори, трети, четвърти, десет души влизат, той на всички казвал: „Ще ви имам предвид“. Влиза едно момче, то най-първо погледнало надолу, вижда книжки, парчета разпръснати, очистило пътя си, отива при милиардера и казва: „Господине, четох във вестника, че търсите момче. Аз нямам никаква препоръка“. – „Ти носиш най-добрата препоръка, заповядай, вземи своята длъжност.“ Всички онези са сукали – първите 10 души са сукали от майка си, а този, последният, е имал Словото Божие. И той му казва: „Ти си човекът, когото аз очаквах“. Следователно, ако вие не се наведете да очистите тия книжа, които са разпръснати по вашия път, няма да идете при Господа. Що са вашите разбъркани работи, тия външни мъчнотии? – То са разпръснатите листа. И казвате: „Няма ли някой да ги очисти?“ Или: „Господи, аз от толкова време те търся“. И Господ ще каже: „Ще ви имам предвид“. Ще дойде друг правоверник, и той казва: „Няма ли някой да очисти тия листа? Господи, аз те търся, искам да живея при Тебе“. – „Ще те имам предвид.“ Хубаво. Не мислете, че аз ви говоря на подбив, аз съм много сериозен. Кога е сериозен човек? – Когато говори искрено. Когато съм в стаята си, аз съм много сериозен. А когато съм тук, аз съм решил да нямам външно благочестие. Някои отвън се показват много благочестиви. Не, не, това е актьорство. Трябва да бъдете искрени спрямо себе си. Това е хубаво. Аз не осъждам онзи, който прави това, но бих желал туй положение да го задържи не само за един момент, а за ден, два, цяла година. Хубаво е туй положение в живота, ама да го задържиш. Аз не казвам: „Това няма да го бъде“ – то е по стария закон. Нашите очи може да бъдат благородни, лицето ни да бъде благородно, всичко зависи от нас, но в действителност благороден е само онзи, който разбира Словото Божие и го изпълнява. Сега вие ще кажете: „Моят ум тъй ми казва“. Твоят ум какво ти казва? Изпитайте вашият ум дали е много просветен. Вие знаете ли ония закони, с които сте работили в утробата на майка си? Припомнете си ги! – „Смътно ми е.“ Сърдиш се, гневиш се, где ти е умът? Всякога, когато умът ти не присъства в една работа, сполетява те катастрофа. Всякога, когато се явяват такива състояния, това е признак, че умът отсъства. Във всички работи, дето умът присъства – висшият ум, катастрофа не може да стане. За да може да издигнете себе си, непременно вашият ум трябва да присъства. Ако вие се молите, а умът ви не присъства, молитвата ви не е приета: тя е само една педя над главата ви. Ако пишете или съчинявате, вашият ум трябва да присъства, и в дадения момент за нищо друго не бива да мислите. Ще мислите върху този въпрос, и като го свършите, тогава за друг ще мислите. Най-великият закон в духовния свят е, че трябва да впрегнем нашия ум на работа с всички негови сили. Щом си се разгневил, умът ти не е на мястото си и сърцето ти не е на мястото си. Сърцето не се гневи, влезли са други сили в него. Умът, както аз го зная, не се раздразнява, не се отчайва. А туй, което се дразни, туй, което се отчайва, то е извън ума. Умът – това е основата на Божествения свят. И когато Господ иска да създаде един свят, той слага ума за основа. И за да може да се създаде нещо трайно, непременно този Божествен елемент, тази Божествена сила трябва да присъства във вас във всичката своя пълнота. И вие имате власт да държите вашия ум. А ако вие сте нещастни, вашият ум не сте го впрегнали на работа, и вие нищо не можете да постигнете. Ще го впрегнете и ще видите каква велика работа той ще свърши за вас. И съвременният окултизъм тури вече тази основа и настоява върху това правило: умът и сърцето трябва да се впрегнат на работа. Как? – Сърцето е създадено да люби, а умът е създаден да мисли. Не мислиш ли? – Умът го няма. Не любиш ли? – Сърцето го няма. Това не са фрази. Но вие ще кажете, че любите някого. Любите, кого любите? А, колкото автори съм чел досега, аз не съм намерил още нито един да опише Любовта. Вашата любов е играчка, тя не е Любов. Любовта е нещо велико! Не може Любовта да влезе за един момент в сърцето ти, в дома ти, и да излезне навън, то е немислимо. Тя е като слънчевата светлина: ако не затворим пътя, тя вечно ще тече, а ако попречим, тогава е друго нещо. Любовта влезе ли, тя вечно ще бъде в нас. И мисълта слезе ли в ума, тя няма вече да излезе от него. Следователно вие сте причината да изпъдите Любовта и мисълта навън. „Господ тъй е направил“, казвате. Господ не е направил това. Той е направил света така, че е оставил нас да сме отговорни.

И Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. Много повече неща е казал Той, но не са писани. Той е изложил закони и правила как да живеят учениците му. И във всичките си беседи аз имам за цел да ви накарам да мислите и да любите. Кого? Някои казват мене да любите. Моята душа виждал ли си, сънувал ли си я? Да не вярваш на съня си. Като срещнеш ти моята душа, тя ще бъде светла, като слънцето, и ще носиш моята светлина с хиляди години и векове! А сега, като срещнеш някой човек с потури, бели гащи и калпак, казваш, срещнал си „Учителя“. И това било философия: срещнал си „Учителя“. Учителят е като слънцето. Като срещнете моята душа, това слънце, което гледате, ще потъмнее пред нея. От това слънце ще чуете най-хубавата музика, най-хубавия говор, и ще кажете: „Сега разбирам какво нещо е животът, който изтича от Бога!“ Сега не искам да ви обезсърча от вашия живот, не, аз гледам много разумно на нещата. Този Господ е направил земята като едно възпитателно заведение, една забавачница с всичките приспособления; всичко е наредено, за да ни въведе в един друг свят по-висш, дето Природата е съвсем другояче уредена. Тук е най-малкото, а онзи свят, дето ще влезнете сега, скоро – няма да се мине дълго – неговата природа е 10 пъти по-хубава, отколкото тук на земята. Светлината там е по-мека. Вие сега пак ще ме разберете криво. Ще кажете: „Кога ще влезем в този живот“. И днес можете да влезнете. Ама представете си, ако вие сте вървели по пътя и ви е валял дъжд, голям студ има и водата върху вас е замръзнала, и вие сте станали толкова голям, че не можете да влезнете през вратата, какво трябва да правите тогава? – Ще разчупите леда, да се разтопи. Как? – Ще се стопите, да останете в своята естествена големина. Виждам сега, вие сте толкова грамадни, около вас има толкова лед, че не можете да влезете. Ще се стопите. Как? – Ледът върху вас трябва да се стопи. Това са метафори, иносказания. Как да ви говоря? Любовта не е нещо – тъй да ви я извадя и ви я покажа, като някоя ябълка.

И аз ще ви приведа сега следния пример: Допуснете, че вие сте болен, лежите на легло, 10 дена вие сте се увивали, корем ви боли, гръбнакът ви боли. Някоя приятелка мисли за вас, и изпраща със своето детенце цветя и някое писмо. Вие вземете цветята, миришете ги, и от цветята почнете да мислите за вашата приятелка, и после нейните думи се съединяват с вашата душа и се явява лицето и. Та тия цветя трябва да преминат и да дойдете до същественото, до онази, която е изпратила цветята. Следователно да почнем душа с душа да се разбираме, сърце със сърце и ум с ум. Сега, поетите казват, че сърцето е било олтар в храма Божи; но то е символ, не е тъй; и че умът бил слуга, но и то е символ, не е тъй. Ама душата била цялата виделина, и то е само символ. Какво нещо е цялата вселена? Ти знаеш ли, какво е вселената? „Не че не знаем, знаем.“ Учени хора има, външните учени хора, като обърнат ония крила горе, аеропланите, и ония супердреднаути, в един час могат да пометат един град, като хвърлят шрапнели, по-дълги от един метър, после ония бръмчила отгоре спущат бомбичките много майсторски. Тия учени имат знания, но съвременните хора знаят само да разрушават. Те нямат това велико изкуство да градят. И съвременната култура от 8,000 години насам е култура само на разрушение. И ако някой оспорва това, ще кажа: покажете ми един град, който е направен преди хиляди години и да е останал здрав, или един човек, който от няколко хиляди години да не е умрял. И такава една култура, че земята е пълна само с кости, и лицето е пълно само развалени градове. Имате една култура на вечно разрушение – която гради и разрушала. Защо? Не че тя е лоша, тя изготовлява света за нещо по-велико. Тъй сега вие, които влизате вътре, които сте дошли тук, имате знания, аз се прекланям пред вашите знания. Но какво можете да направите? – Можете да ми отрежете главата, можете да ме нацапате във вестниците. И на това се учудвам аз. То е гениалност – да знае човек да измисля, и то е култура. Но тази култура не носи щастие за човешките сърца, не носи живот за човешкия ум. Защо? Ако вие идвате да слушате от мене туй, което светът ще ви каже, няма защо да идвате. Вие може да умрете, но може и да кажете: „Аз съм от онези, които не умират“. По тяло ще умрете всички, ще се стопите.

Безсмъртието е качество само на човешката душа, а не на човешкото тяло. Когато душата възприеме безсмъртието, то е условие, закон и тялото ще бъде безсмъртно. Павел казва: „Духовно тяло ще имате“, а сегашните тела ще се изменят. И аз ще хвърля тази брада, дегизиран съм сега, едно време тя беше черна, па ще изменя и гласа си, и ръцете си. Как ще ме познаете тогава? Казвам: Само един начин има за познаване. „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ Ако това Слово Божие пребъде в нашите сърца, и Божията мисъл – в нашите умове, ние ще се познаваме в Божествения свят като разумни души. И тогава ще дойде новата култура, не на мъже и жени, не на стария Адам, който е направен от пръст, но на разумните мъже. А онзи мъж е разумен, който дава всички условия на жена си да расте и се развива, не казва нито една лоша дума и не праща нито един лош поглед. И онази жена, и тя оценява мъжа си, и тя му дава всички условия да прояви своята Любов и своите благородни и възвишени мисли. „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И слънцето изгря, и то се зарадва. Сега, разбира се, ще бъде грехота, след като сте треперили толкова време, да няма нещо съществено. Умът и сърцето ви трябва да бъдат всякога във вас.

Ще ви дам сега две правила, които трябва да пазите. Сърцето си не залагайте. Ума си не продавайте! А сега какво е положението? Учителят продава ума си: „Напишете една статия, ще ти платим 200 лева“. И той веднага напише. Ами сърцето на онзи актьор – той показва как „страда някой беден“ – затуй му казват: „Ще ти платим 2,000 лева“. И той се мъчи, представлява. А, не тъй! И съвременните хора ходят с продадени умове и със заложени сърца. Сърцата си ще вземете, умовете ще ги откупите! И в бъдеще ще знаете: по никой начин ума си за слуга не давайте под наем никому, който ще и да е той. Умът е само за тебе и това сърце е само за тебе, то не е за никой друг. Ама ще кажеш: „Аз си имам възлюблен“. Дръж ума си и сърцето си за тебе: и той си има един ум и едно сърце – каква нужда има ти да му даваш твоето сърце? Той е разбойник, ако иска твоето сърце; ако ли иска твоя ум, той е негодник. Тая дума „разбойник“ е малко груба, но какво да правя, такъв е езикът ви. „Апаш“ да употребя, тя е френска дума. А „разбойник“, „разбой“ на румънски значи „да воюваш“, „воюване“. Ето какво трябваше да кажа аз, за да се коригирам: не е благороден човек онзи, който взема сърцето на другиго; не е почтен човек онзи, който задига ума ти. Сега „не е почтен“ и „не е благороден“, туй е друга пермутация. Аз смекчих думите, сега законът не може да ме хване, но в първия случай биха ми наложили и глоба, а сега ще бъда откровен и ще ви приведа един случай, как казвал един англичанин на един друг човек „liar“ – лъжец. „Лъжец ли?“ Този го дава под съд. Пък „liar“, „lawyer“ – законник, са много близки. Първият казва на съдията: „Аз казах, че той е законник, знае законите, но подхлъзна ми се езика и казах „liar“. И съдията казал: „Станало подхлъзване, следователно не го хваща законът“. Но аз ще бъда откровен, туй не е подхлъзване, аз говоря всякога съзнателно, аз нарочно употребих думата „разбойник“. Ако ще за 10 години да ме осъдят, казах „разбойник“. „Ама 10 години“ – 10 години, ако дойде да кажа истината, ще я кажа, макар за 10 години да ме осъдят. Думата „разбойник“ аз я употребявам, защото тя има и добро значение. Ако някой каже: „Аз ви мразя“, думата „мразя“ за мене е отлична. Защо? Защото омразата ми припомня за Любов.

Следователно, като мрази той, аз ще му благодаря, че ми е напомнил за Любовта. Като ми каже: „Лъжеш“, аз мисля за истината. Или: „Ти си глупак“, аз се радвам и започвам да мисля за Мъдростта. Пермутации на енергиите правя. Това е разумното. Ти си един „разбойник“. Спри се, значи аз съм човек, който държи нещо в ръката си – това е „Р“. „А“ – имаш нос, имаш ум, туй, което мисли: може ли да го приложа в живота? От „З“ мога да направя една котва, да я спусна в морето и да спра кораба си, да го държи в равновесие. „Б“ е законът на растенето. Ако имам ум, ще зная да говоря разумно, навсякъде пътят ще ми бъде отворен. От окултно гледище думата „разбойник“ е отлична дума, тя има ритмично произношение: но тъй, както вие я разбирате, придавате едно значение, което тая дума няма в себе си. Ако аз направя един нож от книга и ви мушна с него, не бих ви причинил никаква вреда. Питам: Вие можете ли да ме теглите под съд, да кажете: „Този ме мушна с нож“? И ако аз занеса ножа от книга, съдията как ще ме осъди тогава? Следователно ние се съдим според мислите и желанията, които имаме вътре, дълбоко скрити в душата си. То е, което не се задига. Ние сами градим своя живот. И първото нещо – вие трябва да впрегнете вашия ум на работа, трябва да изучавате тялото си – и аз похвалвам анатомистите, физиолозите – и след туй да проучите всички елементи, които влизат в човешкото тяло, и какви роли играят те. За пример каква роля играе черният ви дроб. Едно време нали слагах българите в черния дроб? Черният дроб е един велик фактор в човешкото тяло. Ако черният дроб си замине, човек е фалирал. При сегашното устройство черният дроб всичко решава. Ако той се разстрои, човек става неразположен, мрачен, той е песимист, не може да говори внимателно, мрази, сърди се, може да извърши убийство. Всичко туй излиза от черния дроб. И ако в съвременния строй има толкова престъпници, причината е, че черните дробове на хората са развалени. Поправете им черният дроб! На този човек ще дадете известна храна, има известни тонически средства. На някой мъж жена му неврастения я хванала, той казва: „Лоша жена станала“. – На жена ти черният дроб се е развалил, ще даваш храна да се тонизира. Поправи ли се, оправя се и домът ви. Мъжът се разгневи – черният му дроб е развален. И ако вие се разгневите, кажете: „Моят черен дроб не е на мястото си“. При всяко нещастие говорете на черния дроб, кажете: „Моля ти се, братко, като се дразниш ти, животът ни не върви, ти си благороден. Като си тъй, в ненормално състояние, какви ли не работи правиш?“ Всяка вечер му говори и твоят живот ще се поправи. А сега, боли ли те черният дроб, дойде лекарят, веднага инжекция. Не инжекция, а Слово – говори на черния дроб: в Божествения свят той е нещо духовно; стомахът е нещо духовно; сърцето, дробовете, това са неща духовни; мозъкът е нещо духовно и на тия органи ние ще им говорим тъй, както на разумни същества, разбирате ли? И тогава проучвали ли сте вие мозъка? Каква е функцията на мозъка? Казвате: „Да възлюбим Господа“. А как може да го възлюбите, като не сте се заели да изучите вашия ум, който е основа на духовния свят? Ако аз имам един приятел, който много ме обича, а не знае очите ми какви са, веждите какви са, казва: „Не зная, не съм обърнал внимание“. – Е, питам, каква е била тогава неговата любов? Любовта, като влезне през вратата, ще се наведе, ще вдигне падналите книжни листенца и ще погледне да види какви са очите. Някои ще кажат: „Това е фиксиране на погледа, хипнотизиране, искам да те хипнотизирам, ти трябва да се подчиняваш“. Такива работи ги няма у нас. За да констатираш един факт тъй, както Господ го е направил първоначално, ти трябва да познаваш ума на приятеля си, и като го срещнеш, да кажеш: „Този е умът на моя приятел“. Както познаваш и знаеш коня на своя приятел, тъй трябва да знаеш и ума му, и сърцето му; и като го знаеш, няма да го бараш, ще го ограждаш. Спрямо този ум ще постъпваш много разумно, а спрямо туй сърце на твоя приятел ще постъпваш много деликатно и много нежно. Аз ще ви приведа онзи пример: Вашата любов трябва да се повдигне като на онази американка, която се сгодила за едного по време на гражданската война. Отива той на бойното поле и след две седмици пише: „Раниха ме и единия ми крак до коляното отрязаха, затова аз ви освобождавам“. Тя му отговаря: „Ти си ми приет, макар тъй, с един крак“. След един месец отрязват и другия му крак, и той пише: „И другия крак ми отрязаха, вие сте свободна“. – „И без двата крака ти си ми приет“. Тъй, и без крака може. Но така може да мисли само едно същество, което знае, че „по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие“, същество, което има душа. Тия крака може да израснат пак. Та основното нещо на днешната беседа е: сърцето си и ума си ще ги контролирате. И ще започнем една нова култура. Ама вие ще ми кажете: „Добре, но тогава мъже и жени как ще живеем?“ Аз ще ви отговоря веднага. Вие мислите, че туй учение ще развали вашите домове. Питам ви: Досега щастливи ли сте били? Онези, които са щастливи, не го прилагайте. Но онези, домовете на които не са щастливи, приложете моето учение, и животът ви ще се подобри: за една седмица вие ще се реформирате. Един мъж, който наказва жена си, казва: „Ти много си се захласнала в Учителя“. Аз не проповядвам едно учение на захласване. И не искам да се захласвате, сърцата ви не искам, умовете ви не искам. Какво има да ме осъждате? Мисъл на вашия ум мога да дам и материал на вашето сърце мога да дам. Дръжте сърцата си, за вас са те, и само един има, на когото вие трябва да отворите вашето сърце и вашия ум, той е Господ, и никому другиму, който и да е, без изключение. Мъж ли е той, сърцето си на жена да не отваря, и жената също на мъж да не отваря сърцето си. Сега ще кажете. „И тази хубава, втасахме я!“ Разберете правилно, мъж сърцето си на жена да не отваря, и жена сърцето си на мъж да не отваря. Защо? – Мъжът да чака да дойде Господ, да влезе в сърцето му, и като влезе в сърцето му Господ, той да каже: „Господи, каквото заповядваш, аз ще изпълня твоята воля“. Ако Господ каже: „Отвори сърцето на жена си!“, отвори го, не чакай. Но не чуеш ли гласа на твоя Господ, дръж сърцето си заключено, никакво отключване. Ама твоята жена може да рони четири реда сълзи, не вярвайте на тези сълзи. Аз ще ви приведа примери. Има мъже, които са плакали, не визирам вас, във вашия дом има мир и съгласие, а говоря за широкия свят, вън седи мъжът, коленичи, моли се на жена си, сълзи му текат и тя му прощава. А след една седмица той бие жена си, пука и главата. Казвам: Черният дроб е развален, свършена работа! В новата култура духовно трябва да разбирате работите. Първо, вътрешно, умът по аналогия, този закон психологически е винаги верен и е създаден само да мисли, а ако вие пуснете този ум във вашето сърце, той ще развали всичката работа; и ако вие пуснете сърцето при ума, и умът ще се развали, и сърцето ще се развали. Те ще работят, но няма да се сближават; ще си говорят, но няма да живеят един в друг. И казва се там: „Господ ги е съчетал“. В музиката има свързване на нотите. Какво значи свързване? Пишат се прави линии, има слизане, качване нагоре, и нотите се свързват, а самите тонове се сливат. Сливането на тоновете дава обем, широта, но всяка една вибрация е отделна, те не се поглъщат, а заемат своето пространство. Но ако тия вълни се вливат една в друга, тоновете изчезват. Тъй е: не позволявайте умът да слиза в сърцето. Той е капитан на кораба, не бива да слиза долу, и в най-бурно време той трябва да бъде горе, да се разхожда, да управлява кораба. А сърцето, то е машинарията, която трябва да работи. Ако сърцето се качи горе, какво ще стане? – Ще има огън и пожар. Ако пък умът слезе долу, ще има корабокрушение. Ще кажете вие: „Тази философия е много трудна, отвлечена. Ум, сърце, горе, долу – не го разбираме, забъркахме се“. Аз ще бъда малко по-ясен. Когато ви дойде един приятел в дома ви, един закон ще ви поставя: Ако в присъствието на този ваш приятел, който и да е той, може да бъде учен или прост; ако вашият ум добива светлина, вие се усещате свободни, можете да мислите свободно и сърцето ви се разширява, и неговото и вашето сърце работят нормално, казвам тогава: „Каквато работа и да започнете двама, ще върви“. Но ако той се стеснява от себе си, и ти се стесняваш и прикриваш, умовете ви не са на мястото си, и сърцата ви също не са на мястото си, тогава вие не сте един за други, и никаква задружна работа не бива да започвате. Мнозина ми казват: „Аз искам да докосна Учителя малко“. – А, казвам, не се пипа вашият учител. Моето сърце е затворено с девет ключа. Разбирате ли защо? – Там се пазят всичките богатства, които Бог е вложил, то не е мое, то е Божествено богатство, и умът, този ум, той ми е даден да върши работа, да седи на мястото си, горе на кораба.

И сега Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша и пази Словото Божие“. Умът и сърцето трябва да разбират туй Слово Божие. Сега всинца вие можете да приложите този закон. И някой път виждам, че няма хармония, вие се отчайвате. Вие чакате някой ангел да слезе и да ви обясни. Духът Божи работи последователно. Невежата, и християнин да е, пак си е невежа. Тия недостатъци Духът няма да ги отмахне изведнъж. Изисква се нещо сериозно, размишление се иска. Трябва да работиш над себе си, съзнателно да работиш. Как размишлявате вие? Вашите съзерцания не трябва да бъдат както индуските съзерцания. Всеки ден можете да съзерцавате. Първото нещо, което трябва да спазвате, е – тия ваши умове да ги турите на работа и да не критикувате никого. Ако искате да се развивате, вашият ум не трябва да бъде като червей. В себе си, във вашата душа, трябва да бъдете тъй снизходителни към хората, както към себе си. Но бъдете последователни: мислете за другите тъй, както за себе си. Туй е правото. Ако аз поставя себе си по-високо, а вас по-ниско, това не е едно естествено положение. За пример да допуснем един цвят, който се е разцъфтял напълно, а вие сте една пъпка, и вие може да се разцъфтите, както и аз, и вие имате всичкото желание да се развиете като моя цвят. Но ако вие измените на този велик закон, който работи отгоре, вашата пъпка може да се развали. Във вас има вложени велики неща. Аз често забелязвам някои от вас, както и аз сега правя, увъртват го много. А го увъртват – знаете ли защо? Искам да ви изнеса един недостатък. Дойде някой, обикаля, обикаля. Кажи ми същественото: „Аз ида да ми дадете някоя рецепта или начин да поправя живота си и съм готов да го изпълня“. А той говори и след два часа каже какво иска, но тогава е късно и аз му казвам: „Сега е обяд, няма време да ти кажа, ела друг път“. И тъй, и ти губиш, и аз губя. Англичаните казват: „Ясно, точно и определено трябва да говорим“. Ние трябва да служим на Бога! Вярваме ли? Но не с тази обикновена вяра. Господ живее в нас, някой път дълго време мълчи, а някой път говори. Аз зная, няма нито един от вас, на когото Господ да не е говорил. На всинца ви е говорил той, но не еднакво вие сте го разбирали; както слънцето еднакво ви е осветявало и гряло, но не всинца сте го възприели еднакво, различно сте възприели вибрациите му. На едни очите станали ясни, на други – мътни, на трети – черни. Защо тъй? – На онези, които казали: „Да почнем новата култура, за Бога да мислим и да живеем“, очите им станали сини. На онези, които казали: „Да се разбогатеем“, очите им станали зелени и т.н. Но ако ти си мислил за небето, очите ти са станали сини, а касата ти пращи от пари, ти си писал: за Бога ще живееш, а в материята се търкаляш. Някой пък казва: „Касата ми да е пълна с наполеони“, но после казва: „За Бога ще живея“; разтвори касата си, и очите ти ще станат сини. На мнозина, на които очите са черни, ще станат сини, и на които са сини, ще станат черни. Зависи от стремежите на вашия ум и на вашето сърце.

Има такива преживявания, които струват милиони. Знаете ли какво нещо е едно хубаво преживяване? Когато е така нагласено сърцето ти, българите казват: „Искам да разцелувам целия свят“, това е едно хубаво поетическо изражение, да целунеш като душа, да изкажеш туй нагласяване, което имаш. Представете си сега, че Христос би бил пред вас, върнете се 2000 години назад и слушайте Христа, който казва: „По-блажен е онзи, който слуша и изпълнява Словото Божие“. Вие ще кажете: „Преди 2000 години да бяхме, какво щастие да видяхме благия Христос – кроткия, възлюбления, колко ли са били сладки думите му: Исусе, Исусе, Господи!“ О, преди 2000 години вие бихте били в състояние да направите това, а сега, след 2000 години, не сте в състояние. Аз ще пиша днес на Христа, ще му кажа, че тия хора преди 2000 години биха го слушали, но сега не искат да го слушат. Те казват: „Всеки, който дойде след Христа, е лъжепророк, от сега нататък никакви пророци не може да има“. Не, не, ние живеем в закона на еволюцията. Христос ще дойде на земята. Бог ще се открие сега тъй, както никога не се е откривал! Сравнено с идването на Христа преди 2000 години, идването му сега ще бъде като едно необикновено събитие. Толкова велико и славно ще бъде туй събитие, в което Бог ще се яви в света, че сърцата на хората моментално ще се отворят и ще се нагласят, умовете ще почнат правилно да мислят. И по цялата земя, навсякъде ще се въдворят мир и радост и пеене ще има по всички краища. Ще бъде една велика радост! Велик е той като слънцето и тогава ще се прояви във вас туй съзнание и ще кажете: „Сега разбирам дълбокия смисъл на оная велика Божествена Мъдрост“.

Искам сърцата ви да плачат, а умовете ви да мислят. Не говорете напразно, задръжте мислите и сърцата за себе си. За ония, които ме слушат днес, аз имам един чук, и всяко едно сърце, което не се отвори за Господа, ще го смажа, няма да си плюя. Дошъл е Господ и хлопа. И като намеря някого, че на Господа не отваря сърцето си, ще го ударя с чука и ще кажа: „Този човек не заслужава да живее“. Сега вие ще кажете: „Знаеш ли, той бил много лош!“ Това е символ. Мъжът казва на жена си: „Ти да ме слушаш, че като взема туй дърво, ще те направя на пестил“. Пък после на мене казва: „Аз я плаша“. Казвам: „Бил ли си я друг път?“ – „Не, плаша я, да ме слуша.“ Под думата „чук“ разбирам онзи велик кармически закон: ако вие не отворите сърцето си за Господа, онзи чук – кармата, т.е. съдбата – тъй ще ви удари, че сърцето ви ще стане на пестил. Тъй, някои нещастия, които сполитат домовете ви, те са страдания, защото когато Господ е похлопал, вие не сте му отворили. И всеки, който не отвори сърцето си за Господа, него го очаква една лоша участ. И тъй, впрегнете ума на работа, четете, мислете, любете – не мене, себе си, мъжа си. Една жена, която е жена, да люби мъжа си; и мъжът да люби жена си, но не да се захласвате, защото захласването не е Любов. Хармонично да любите, дом с дом да се люби, общество с общество. Тази Любов да се разпространи навсякъде. Разумни трябва да бъдем, нали? Защото ако аз обичам само някого, това не е Любов. Като говоря за Любовта, подразбирам Бога, оня принцип, който работи сега в света. Ние трябва да дадем място на този, великия Господ да се прояви; не подразбирам себе си, а онзи велик Дух, който работи сега в света. И този Дух е еднакво деликатен за всички. Всички сте деликатни по сърце, за него само някои сте по-деликатни, а някои сте по-грубички. По-грубички, казах, хайде да посмекча, ще ме извините, да си направя своята мисъл по-ясна: някои от вас сте облечени с такава материя, вълната е по-остра, а някои са с мекички дрехи; на някои сърцето е от по-фина материя, по-мекичка, а на други – от по-груба. А може ли вие да носите мекички дрехи? То е въпросът. Разно сте облечени, то е външната страна, но сърцата на всички са добри. Те са направени първоначално такива от Бога, също и първоначалната светлина на ума е изчезнала от Бога. Не мислете, че сърцата са развалени. Ще оставя какво е писал пророкът: неговите думи са верни, и моите думи, и те са верни. Ако туй сърце би било развалено, Господ не щеше да каже: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Значи има нещо хубаво в сърцето и той го иска: „Сине мой, дай ми сърцето си!“

И тъй, „по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го разбира“.

Проучвайте великата Природа, всички велики закони, давайте поощрение на всеки един да мисли, да чувства, не се спъвайте. Мъжът ти почнал да мисли, не го спъвай. Не се спъвайте един други. Поощрявайте се, поощрявайте се и в мисли, и в добри чувства. И бих желал – сега аз ви поощрявам – да бъдете велики хора, гениални, на всички душите ви са отлични, и духовете, па и умовете ви – и те са отлични, но още не сте ги впрегнали на работа.

И сега този Господ иде, но умът ви готов ли е за Божествената Мъдрост? Господ иде! Сърцето ви готово ли е да се отвори? Като се отвори туй сърце, Господ ще каже: „Елате с мене да работим в света!“ Готови ли сте да идете в света да му служите? Този Господ няма да ви турне на масата на първия стол да седите. Той ще каже: „Ти ще идеш в Африка, ти в Австралия“, и мъже и жени ще ги разпръсне, и ще стане такава бъркотия! Казвате: „Нали Господ иска щастливо да живеем?“ – Щастливо ще живеете! Разберете добре! Не по старата култура. Мъжът ти ще помисли за тебе, ще дойде за 6–7 минути в Австралия, ще каже: „Марийке!“ – „Как си дошъл, с кой параход?“ Тя се разтъжи, за 10 минути ще иде при него. Много лесно се пътува. А хубаво е да сме далеч. И като дойде тази култура, тогава ще има за всекиго една особена стая, двама души в една стая няма да има, децата ще бъдат в особена стая. „Е – сега ще кажете, – кога ще стане това нещо?“

„По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И когато възприемете това Слово – вие сте го възприели, не е права моята дума, – Господ е във вас, но пазете се от други заблуждения. Казвате: „Господ не е такъв, какъвто го знаем“. Какъвто е Господ в мене, такъв е и във вас с тази разлика, че в моето сърце той разполага, а вие?... Седи жената вкъщи, дойде Господ, хлопа на вратата: „Кой е?“, пита тя. – „Аз съм Христос.“ – „Чакай да попитам мъжа си, в тия времена такива Христовци ги има много.“ Той пак чука: „Ама не съм проверила, не може да ви пусна, какво ще каже мъжът ми, като дойде?“ И като влезе Христос, мъжът ще каже на жената: „Ти си се изменила“. А като влезе у него, жената ще каже: „Изменил си се!“ Да, всички ще се изменим.

Но Бог на Любовта трябва да влезе във вашето сърце! Аз не искам да вляза във вашето сърце, нито пък искам вие да влезете в моето сърце, но аз бих желал да дадете сърцето си на Бога, на онзи Господ на Любовта. Да не се заблуждаваме: никое същество – нито ангел, нито архангел – няма да може да ви заблуди; когато вие веднъж имате тази Любов, вие ще любите. Когато възприемете тази Любов, ще ви бъде всичко ясно. Само не искам да се осъждате. Ще кажете: „Много грехове имаме“. Но Любовта заличава много грехове.

Отворете сега сърцата си за Господа! За някои Господ довечера ще дойде. Сега ще си помислите вие: „Той ще ни задигне“. Мнозина, на които съм казвал: „Довечера ще дойде Христос“, тъй мислят. – „Хубаво казва, ама още не съм готов.“ Тъй, те мислят, че ще умрат. Аз казвам: Тази вечер, днес Христос ще похлопа на вашето сърце, на мъже и на жени, навсякъде. И ако проникне някоя възвишена, Божествена мисъл във вас, кажете: „Слушам, Господи, готов съм да изпълня твоята воля!“ И той ще проговори тъй нежно, както е говорил на пророк Илия, и той си покри главата със своя кожух. Сега, ако съм казал нещо повече, ще ме извините, аз искам извинение. Някога моите думи са груби. Но вие сте благородни ученици, толкова добри, сърцата ви са просветени... Ще кажете: „Как ни подиграва Учителя?“ Не, не, за мене е малко по-тежко да искам извинение, но аз опитвам вашите сърца, т.е. опитвам дали и вие ще искате извинение. Същият закон е. Но аз да искам, а вие не, тояга има тогава. Туй го правя заради Любовта. Казвам на Господа, който е във вас: „Ако аз в моите думи, в моите изрази не съм изказал Твоята Истина“, може някой да каже: „Одращи ме“ – „ще ме извиниш“. Тъй казвам на Господа, не на вас. И вие ще кажете същото. На земята сме: като тегля ножа, може да отрежа малко и от здравото месо, и то да отиде. Не, не, само гнилото месо искам да отрежа, а ако някъде съм забил ножа по-дълбоко, казвам: „Господи, ти ще ми покажеш де е“, ще прегледам, гдето съм рязал, и съм готов да ида да го изправя. Правя си сметка, гледам там, гдето съм рязал, навсякъде моите операции и проверка правя дали са здрави: ако съм отрязал повече, отколкото е трябвало, ще ида, ще изправя, тъй че никой да не се оплаква от моите операции.

„Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И аз искам туй. – Словото Божие да царува в умовете, в сърцата и в домовете ви. Да не казва мъжът: „Ти си се захласнала в Учителя“, и жената да не казва тъй, защото и мъже има захласнати. Ще ги хвана и ще кажа: и двамата трябва да ме обичате. Жена без мъжа си и мъж без жена си не ги искам; дете без майка и баща не го искам. По един, по един не ви искам. И тримата ги искам, а един по един не ви искам. Тъй. Как тъй? – Не съм дошъл аз да разединявам домовете ви, а да въдворявам Любов. Аз си имам едно сърце, то е достатъчно, което аз имам; и умът, който аз имам, и той е достатъчен, защо ще искам вашите? Тъй и вие да постъпвате по същия начин. И сега този Господ, който иде... Ще кажете: „Все иде и все не е дошъл още“. Иде отвътре, а не отвън.

„По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ Изпълнете това Слово Божие, и то ще бъде за ваше благословение!

Беседа, държана на 4 декември 1921 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help