Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Ананий и Сапфира

И станаха по-младите, обвиха го и изнесоха, та го погребаха.(Деяния 5:6) Тия, младите хора, друга работа не могат да правят: като умре някой си, те го погребват. Новите идеи изместват старите. Сега, понеже говорим в съгласие със законите, които владеят в Природата, аз всякога имам за цел да изнеса в символи действията, които стават в тази жива Природа. Защото ако вие не научите тия символи, всичко друго, което е превод, не можете да разберете. „И станаха най-младите“, не казва „по-старите“. „Най-младите“, значи най-силните, най-здравите хора, на които мишците са здрави. Във всяко едно отношение този закон е верен. Защото здрави мишци показват здрав ум, здраво сърце. А здрав ум и здраво сърце показват една нормална душа. Аз няма да се спирам сега върху тия работи да ги обяснявам: можете да ги четете по книгите. Нормална душа е душа, която се проявява и развива правилно. Не се учудвайте, защо не се проявява още правилно. Защото тя е още в първия етап на своето развитие. Туй, което се проявява, то е човешкото сърце и човешкият ум. Още платното се тъче. Докато то е на стана и се тъче, то е тъкане, а когато този плат се изтъче, тогава душата ще се прояви. Обаче не в сегашната епоха и при тези разбирания, а в следващата епоха, в шестата раса, и тогава, когато двата принципа на сърцето и на ума, или двата принципа, както сега се проявяват в мъжа и жената, дойдат в съгласие и схванат защо са слезли на земята. Защото докато мъжът разбира, че е дошъл в света като мъж, и докато жената разбира, че е дошла като жена, всякога ще има в света разбити носове, счупени крака, извадени ребра, разбити сърца и тем подобни. Сега жените ще кажат: „Защо ние да се раждаме жени?“ Аз ще обясня на вас защо се раждате жени. Питат: „Защо да не се родим мъже?“ Господ е направил света толкова хубав, той е толкова справедлив, че всякога слабото е компенсирано с по-големи блага. Законът е такъв, за да няма разногласие. Мъжът е компенсиран на земята с Мъдрост, а жената – с Любов. Мъжът – с мисъл, а жената – с чувство. И всичкото развитие в света зависи от малкото, а не от голямото. Мимоходом ще ви обясня това. Подтикът на развитието зависи от Любовта, а после иде Мъдростта да помага. Следователно първо е слабото, малкото семенце, а после – грамадният дъб. Но ако не бе започнало семенцето, тогава и дъбът не би свършил нищо. Сега, като ви обяснявам това, вие, жените, може да кажете: „Все жени искаме да останем“. Вие трябва да градите новия морал, не оня морал, за който се пише в еди-коя си книга, но вечния, Божествения морал, който е абсолютен, неизменен, т.е. в който няма никакво изключение. Допуснете ли едно изключение, дяволът е турил малкото си краче, колкото микроскопично и да е то. А в Божествения морал се намира абсолютната мярка на нещата. Тъй е. Сега вие, която сте една жена долу на земята, горе в духовния свят сте мъж. А мъжът, който е мъж тук, на земята, в духовния свят е жена. Сега ще ви кажа защо мъжът не трябва да ругае жената. На земята тя е слаба, а той е силен. Ако той я опозори тук на земята, него пък ще опозори жената, която е горе на небето. А щом тя го опозори горе, на небето, всичката слава на мъжа се губи. И като се казва: „Жени, почитайте мъжете си“, подразбира се този велик принцип, че вашите мъже са горе, на небето. Да ги почитате, това значи да знаете, че вие сте силни и че вашата сила е горе, а не на земята. А вашата грешка е, че вие търсите силата от мъжа си тук долу, на земята. Някой казва, че в жена му седяла силата. На мъжа силата е в неговата жена, която е горе. Следователно, мъже и жени на земята, трябва взаимно да се обичате и почитате, тъй както се обичат онези мъже и жени горе.

Следователно има едно прекръстосване. Аз употребих тия думи в най-чистата им форма. Вземете туй без извъртане. Употребявам ги, като разбирам Божественото съчетание и хармонията на душите. И жената трябва да бъде абсолютно чиста, и мъжът трябва да бъде абсолютно чист. Знаете ли защо вие, жените, трябва да бъдете чисти? Понеже вие, жени, като се огрешите на земята, огрешавате вашия мъж горе, оцапвате великия принцип. И следователно вие сами си създавате своите нещастия. Сега някои допускат, че като бил той мъж, неговият грях не се хваща, а грехът на жената се хваща. Да, но пък грехът в небето се хваща, там той е жена. Туй, което на земята не се хваща, на небето се хваща; а туй, което на земята се хваща, на небето не се хваща. Следователно мъже и жени трябва да живеят абсолютно чист и свят живот, без никакъв примес от площадски морал. Мъжете казват: „Може и иначе“. Може, но тогава ще си натрупа една карма, от която ще страдат ред поколения, и децата им, и внуците им, и ще се питат: „Защо са тия страдания?“ Вие можете да си направите заключението защо. И тъй, всички, мъже и жени, сте равни. Едни горе, а други долу. Жената, която е слаба на земята, е силна на небето; мъжът, който е силен на земята, е слаб на небето. Следователно тия величини се уравновесяват. И тогава тази Любов трябва да почне от горе на долу и да се преплете с Мъдростта. По същия закон трябва да живеете всички. Жената във всеки един мъж на земята трябва да вижда своя мъж; и мъжът във всяка жена на земята трябва да вижда своята жена. Разбирате ли? Така той трябва да обича всяка една жена на земята, разбирате ли? Това е морал, а вън от това – всичко е тиня. И никакъв друг морал в света не съществува. Така трябва да се разбират тия работи. Сега, казва се в тоя стих: „И станаха по-младите, обвиха го и го изнесоха, та го погребаха“. Сега виждам какво вие мислите: „Трудна е тази работа“. Е, да, трудно е, мъчно се влиза в царството Божие. На младите говоря днес, на младите момци и моми, вие ще изнесете старите навън; и аз ще ви изпратя да ги изнесете. Старото, което е окапало в разврат, ние ще го погребем. Ще го погребем без молитви, без попове и без владици, ще го погребем без музика и без песни, ще го погребем и няма да му поставим нито кръст, нито паметник, нито надпис, ще го сложим в пълно забвение, понеже е пълно с всички отвратителни деяния. А онези, които искат да го защитят, те искат да лъжат още. Това е, което казва Ананий, и то е, което иде сега в света за всички без разлика. Нали вие очаквате сега от нивата ви?

Питам: Нивата за колко я продадохте? Дойде мъжът най-първо и казва: „Осигурихме се, една част има в банката“. Идва и жената: „За толкова ли продадохте нивата?“ – „Да.“ Съгласиха се и двамата, но и двамата се погребват. И кой ги изнася? – Младите. А младото кое е? – То е Любовта в света. Те са младите. Младите, които сега идат с този дух. И младото е всякога готово да жертва, детето всякога дава, не гледа като стария, който прави сметки: „На стари години жена нямам, деца нямам, кой ще ме гледа, аз не мога да дам“. – Тъй разсъждава старият. И неговата култура може да се провери. Онези стари с бели косми по брадата: „А, колко е благороден човек!“ – Да, бяла брада, благороден е. Но каква култура може да се гради на тези бели глави и бели косми? За колко продаде нивата? „Е-е, е-е...“ – „Е-е“, знаем сега как е, и тогава ще говорим при отворени карти. За колко продадохте нивата? – За 1000 лева, нито една стотинка повече или по-малко. Свършена работа. Защо ти е да скриеш един лев? „Хиляда лева“, и жената и мъжът да кажат: „Продадохме нивата за хиляда лева“. Ще кажете: „Ама 10 лева за сина“. Не бива, всичките пари ще дадете. Сега вънка е малко студено, но вие имате преимущество: студеничко, но въздухът е чист, като влезе в дробовете ви, освежава. А пък тези, те имат привилегии, но нямат туй, което вие имате, тъй че взаимно се компенсирате. Те са мъжете вътре, а вие сте жените. Тъй ще ме разберете. Аз днес говоря много сериозно, без никаква задна умисъл. Да не мислите, че има някаква подигравка, говоря много сериозно, говоря великата истина тъй, както си е, нищо повече. Да не замине ни най-малко.

Изнесли – кого? Онзи, който е казал лъжа, излъгал себе си и Бога. И, следователно, вие от себе си днес ще изнесете навън вашия Ананий и Сапфира и ще ги погребете. Като дойде той, ще го питате в себе си: „Ти за колко продаде живота?“ И като дойде жена му, и нея ще попитате: „Вие за колко продадохте живота?“ И ако ви кажат лъжа – погребете ги, приложете закона абсолютно. И нека вашите млади изнесат и него и нея, и нека се свърши веднъж завинаги с тази драма в живота. Сега в Природата младите винаги изпъждат старите. Онези млади листа изпъждат старите от дървото, и какво става с тях? Падат долу и младите завземат тяхното място. Следователно онзи, който лъже, ще падне като листата долу. Всеки, който мисли, че може да измени на законите в Природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне, и на мястото му ще се яви друг, по-достоен. Сега Бог е Любов, но и ти трябва да бъдеш Любов. Любов с любов се разбира; мъдрост с мъдрост се разбира; правда с правда: истина с истина; добродетел с добродетел се разбират. Тъй стои тази работа. Ще любиш, и ще те любят; ще мислиш, и ще мислят за тебе; ще озаряваш и тебе ще озаряват; ще оправяш ли, и тебе ще оправят; ще туриш основа в живота на хората, и на тебе другите ще турят такава основа. Тъй седи великият закон в самата Природа. Следователно всички вас наричам млади и стари, но ви разграничавам: „стар човек“, в този смисъл, както се употребява в Писанието, означава човек на греха, а „млад човек“ – човек на Божественото, на добродетелта, който е готов да служи на Бога. И тъй, имайте предвид, че в днешната беседа под думата „стар“ подразбирам човек, който означава грях, а не я взимам в онова първоначално значение, както се употребява „стар“ човек, т.е. човекът на Мъдростта. Старият човек е човекът на егоизма, т.е. оня, който мисли само за себе си, а младият човек е човек на Любовта. И, следователно, ще забележите у всички стари хора, че нова идея в техния ум не може да внесете: те постоянно със старите идеи живеят, все старото повтарят. Те само четат молитви. Старият човек смята, като завърти колелото, колко пъти го е завъртял, и от това заключава, колко се е помолил. Но това старо колело нищо ново не внася в живота му. Старият човек не иска да страда. Той иска всичко да му бъде охолно. Като натисне звънеца, каже: „Маро, Марийке, Стоянке, ти не знаеш ли, че аз съм стар човек, моите крака не държат, аз не съм на млади години“. И свърши. Светът сега е остарял, ще видите във всички тези учреждения звънци, телефони и телеграфи. И всички казват, че днес имало голяма култура, по жиците можели да се разговарят. Но аз зная една култура много по-велика от културата на тия звънци, телеграфи и телефони; и аз мога да проектирам моя телеграф всякога, много лесно и без разноски. Сега вие седите на масата, искате някой да дойде и казвате на тоя човек: „Елате при мене“. Но когато аз искам един човек да дойде, отивам при него, и в една–две минути ида, разходя се. До слънцето някой път отивам за 8 минути. Тук са вашите телефони, след като платите, трябва да чакате 4–5 часа, докато ви дадат линията, до второ разпореждане, а ние за 4–5 часа можем на 100 места да отидем. И тогава питам каква е вашата култура в сравнение с оная на духовния свят? Ще кажете: „А ти знаеш ли, ние с телефони си служим!“ А ние ще кажем: „А ти знаеш ли, че ние със светлината и мисълта си служим?“ И вие сте на правата страна, и ние сме на правата страна, но ние не бихме желали да заменим нашата култура с вашата. Сега в следващата фаза, в която вие ще влезете, всичките ваши жици вие ще ги замените с какво? – С други жици, много по-еластични, да възприемат новата енергия, но тия, младите, трябва да изместят старите. Старата инсталация трябва да се замени с нова. Но казвате: „Ако ние вложим новото учение, как ще живеем?“ Тия хора са със своите стари навици, те казват: „С тия стари навици как може да се приложи новото учение? Не може да се приложи“. Всички трябва да станат млади, в новата култура няма да има болни, хилави, умопобъркани хора, всички ще бъдат със здрави мозъци, със здраво телосложение, няма да мислят за умиране, защото в новата култура ще бъдат съединени тия два свята и, като са съединени, душата ще слиза на земята и ще се възкачва свободно. Но на тази земя няма да слиза душата, а ще слиза на новата земя, която сега се строи. И тогава ще дойде новият Йерусалим, и ще започне културата на Божествената душа и на Божествения Дух. А сега казвате: „Сърцето ми е разстроено, малко съм неразположен“, а някой път вие смесвате и казвате: „Боли ме душата“. Душата, твоята душа, не може да те боли, тя не е слязла, тя е горе и чака.

„И станаха младите да извършат“, какво? – Да изнесат този Ананий, човека на лъжата. И тогава, ако вие, съвременните хора, не извадите тази лъжа от себе си, каква наука можете да имате? Не може да имате една положителна наука. И причината на съвременните криви схващания, всички грешки в науката стават, понеже умът не е толкова еластичен да схваща нещата отвътре, точно, а ги схваща отвън, погрешно. Вземете двама хора, те се питат: „Колко е това разстояние?“ – „Мисля, че е два километра.“ А то е 4 километра. „Мисля, че е 10 километра“, а то е 5. Лъже се човек. А в ума си има такъв прибор, мащаб! Бог, като е създал човека, е вложил в него всички тия прибори. Ние можем да измерим всички неща, и то само с едно изключение в милион. При сегашното развитие можем да изчислим нещата с едно изключение, т.е. в милион постъпки може да направим една погрешка. То е малко. После и в символ ще взема и вие не считайте, как се изразява външната страна на видимия свят. Вие мислите, че този свят е много грешен. От човешко гледище е така, но от Божествено не е тъй.

Когато вие донесете това чисто платно на художника, и не знаете каква е целта му, а той вземе четките, че нацапа хубаво туй бяло платно, вие ще кажете: „Отиде платното, той си играе с него“. Не, този художник иска да вложи една идея в туй платно, но тази идея не може да се изрази моментално. Във фотографията не всякога се проявява идеята. На този художник му трябва време да вложи тази идея, и ако вие почакате, тя ще изпъкне в тази велика картина, и туй платно ще придобие своята ценност. И Бог, като дойде да работи върху вас, най-напред ще ви нацапа. Ще се изменят мислите ви, почакайте ден, два, месец, два, три месеца, и ако от туй платно не излезе нещо, тогава – да. Туй не могат да разберат съвременните хора; като дойдете при мене, и аз ще ви нацапам, а те казват: „Обърнал ви ума“. Че съм обърнал ума ви, че съм ви нацапал от вашето гледище, признавам, но чакайте ден, два, три, месец, ако не излезе нищо, тогава говорете. Да не мислите, че аз разсъждавам несериозно или пристрастно. Допуснете, че хората са платното, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа. На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето. Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото платно, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе. Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“? Хайде да го заминем. Сега, правете разлика. Някой ще тегли друго заключение. Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е. не само да нацапаш човека, а трябва и да го очистиш, да нарисуваш тази картина и да кажеш: „Братко, доволен ли си? Хайде, иди си и се радвай“. Когато някои дойдат между нас, те искат да ни видят всички чисти. Те са стари хора, бягат от външния свят и идат при нас, като в някой приют или спасителен дом, като ония домове по планините, и казват: „Не са те добри хора, аз ги мислех, че са благородни хора, а те ми дадоха мотиката да копая; аз дойдох да живея като хората, да си похапнем с пържолички, от рибиците, посипани със солчица и червен пипер, с винце от избата, седемгодишно, и тогава – а-а, велик е животът! Е-е, какво мислиш, Иване, кой е хранил това прасе? Отлично прасе, а пък туй винце – благословено е. Какви велики работи Господ е създал!“ И пие: една, две..., „Да има, бих написал една велика поема, а като пия и още две чаши – нещо повече.“ И жената почне сега: „Е-е, наздраве, хубаво прасе, нали?“ – „Много хубаво.“ И сега всички тия хора седят с чашките, със своите ножове, седят и пишат морал, как трябва да се живее. Как трябва да се живее ли? Прасетата ще квичат, кокошките ще кречат, агънцата ще блеят, кравите ще мучат, жените ще плачат. Защо тъй? Сватба ще стане с винце, с месце; църкви се освещават, и после: „Хайде, на хаирлия да е“. Навсякъде все „на хаирлия“, пък освен че не излиза на хаирлия, ами все с разправия. И в Америка се е забелязало, че щом се направи една църква, на тия хора не им върви напред.

Сега ще ви приведа два анекдота, аз съм ги слушал и ще ви ги разправя. Минава един благороден християнин по улицата, той имал един съсед, който постоянно се молил пред камина, оттам да слезе Духът Божи, но гледа на този комин все един дявол седи, и го пита: "Защо седиш тук? - Тук долу има един човек, много се моли и ми пречи. и Защо не идеш в църквата, там всички се молят? - Онези в църквата са мои, но този много кади, искам да му затуля комина, да не кади, не мога да го търпя."

Вторият пример за този дявол е следният. Излезнал дяволът отдолу и дошъл да посети църквите. Гледа, най-първо, църквите в какво положение са. Влиза в една православна църква, гледа всичко запрашено: клепалото, иконите, а кандилата неизчистени. „А, такава църква не ми трябва“, и си излязъл. Продължил другаде. Най-после намерил една църква, вижда вътре полилеите хубаво изчистени, прах няма, кандилата чисти: „А, тази църква е за мене, тук може да работя“. Докато нашите кандила са запрашени, дяволът казва: „Мене не ми трябват тези църкви“; но щом кандилата ни са чисти, тук идва дяволът, и той работи и почва да цапа. И той си носи четка и казва: „Чакайте, и аз ще нарисувам нещо“. Художник е той. Тия, младите, трябва да влязат да изнесат този Ананий навън. Аз сега ще кажа на младите момци да изнесат Ананий, а младите моми да изнесат Сапфира. Мъжете мъже ще погребват, а жените жени ще погребват. И когато вие погребете старото, новото ще дойде на негово място. Следователно, когато във вас се явят разочарования, съмнения, подозрения, вие сте в пътя на истината. И при най-големите подозрения, при най-големите страдания, при най-големите мъчнотии, вие сте най-близо до Царството Божие, вие сте близо да разрешите задачата. И когато учението е най-мъчно за ученика, той е най-близо до своето решение, и даже в него се заражда едно желание: „По-добре да го напусна“. – Почакай малко! Ако във вас се яви някоя мъчнотия, дали сте на правия път, трябва да разберете, кой е правият път? Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си. И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй платно, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух. И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам!“ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот. А сега вие цените живота само от свое гледище. Жената казва: „Като моите деца няма, и като моя мъж няма“. Тя се радва. И мъжът казва: „Като моята жена няма тук“. Не, не, твоята жена не е тук, а горе. А горе какво е? – Неопетненото. Опетнил ли си святото в себе си, чакай, докато станеш чист. Защо ние трябва да се очистим? Този, горният, мъж, и горната жена, тая Божествена Мъдрост и Любов, като се съединят, ще прекарат сегашния човек през 7 живи огъня и тогава ние така ще се пречистим, ще се трансформира сегашната материя, че ще придобием нови тела, в които грехът няма да има свърталище. И тогава няма да става въпрос, че еди-кой си целунал и прегръщал някоя жена, или че някого похванали. – Да, но тъй, както светлината целува и прегръща. Светлината не целува ли всички ни? Всеки един лъч, който иде отгоре, той е жив, той ни целува по лицето, по мозъка, прегръща ви. И вие благодарете се, че е тъй: ако той не ви прегръщаше, вашата работа отдавна щеше да се свърши. И онази жена, която казва на мъжа си: „Онзи любовник какви целувки ми е давал?“ И мъжът каже: „Зная, зная от 5–6 години твоята любов не е такава към мене“. Външният мъж да не те целува, а Божественият Дух. Мъжът си мисли, че друг мъж я целува. Външният мъж, който и да е, нищо не може да даде. Хората, когато се сдобият с тази Божествена Любов, само тогава могат да дават. Отвътре трябва да дойде Любовта: изворът отвътре тече, като чешмата, за да можем да вкусим от този живот. И младите, и те се лъжат като старите: те знаят, че в женитбата, както сега става, всичко в нея е лъжа. Ще ме извините сега. Женитбата, както сега се разбира и се практикува, е един позор на Божествения първоначален закон, на Божествения дух, на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост, истина, правда и добродетел. Съвременният брак е един позор! Аз говоря от името на тази велика Божествена Любов, в която няма абсолютно никакво изключение. Един позор е бракът! Че е един позор, целият свят е покрит само с пакости. Хората не се раждат по Божествения закон, по Любовта, а се раждат по своите похоти, и затова не идват хора отгоре, а от земята, отдолу излизат повечето и се раждат, и затуй светът сега е пълен само с престъпници. Разправяше ми един господин за един свой приятел: неговото дете, 12-годишно момче, със свои другари разбиват касата на баща му и взимат 2,000 лева и избягват. И баща му ходи в градоначалството да търси сина си. Това 12-годишно дете да бяга от баща си, и отсега започва с търговия, тогава как ще внесем ние морал? Търговията е навсякъде – в църквата, в училищата, и всички тия търговци идват и казват: „Морал трябва да има“. В какво се състои моралът? – Че „много ми взеха“. Много му взели, и сега вече какво? Един господин разправя на друг господин как става подкупването. Отива търговецът там в някое влагалище и казва: „Пет дена ми трябват“, и сочи с 5-те пръста на ръката, т.е. 5 хиляди лева ви давам, не можете ли да ми услужите? А той седи. Онзи сочи тогава с двете ръце: „А, тъй ли“, т.е. 10 хиляди лева, той бърже подписва: „Дайте на този търговец“. – „Деца имам, жена имам... Нали хора сме, разбирам, влизам в положението ви, аз съм човек много чувствителен.“ – „Да, да, господин началник, затова ви говоря, защото много ми съчувствате.“ – Туй отвън се гледа комично, но тия действия произвеждат такава зараза, такава живеница в духовния живот, че с хиляди години цял преврат става в нашето органическо развитие. Ти ще кажеш „тъй“ с ръката си, но знаеш ли какво може да произведе след време тази ръка? Тия малки причини произвеждат много големи последствия. През 75-та година целият град Чикаго изгоря от голям пожар: отива някой кравар да си дои кравата, кравата ритнала с крака си свещта, запалила се сламата там наблизо, вятърът бил благоприятен, разгоряло се всичко наоколо. Най-големият пожар в Америка бил причинен от една свещ! Този огън, при известни условия, дава най-големия пожар. Ти ще кажеш: „Тъй, господин началник“, и ще сочиш с 5-те си пръста, но след няколко поколения ще се види, какво значи това „господин началник“ – лоши последствия ще има. И в този пожар много добър пример е дал един беден човек. Минава един богаташ и казва на един работник: „200 хиляди лева ви давам, изнесете касата до края на града“. А той му отговорил: „Не ви искам парите, аз искам да спася живота си“. А вие сега, когато светът гори, голям пожар иде, ще кажете: „Где е?“ – Ще го видите. Забавлявате се с касите си, и казвате: „Как да не я взема?“ И гледам сега, християни нарамили касите си. „За какво ти е, братко?“ – „Искам да прехраня децата си.“ – „Скоро ще ги прехраниш, огънят от подире ти иде.“ – Друг един случай: един от Варна спечелил 50 хиляди лева и си казал: „От сега нататък сбогом на сиромашията, и децата ми, и аз се осигурихме“. Още вечерта той умира – взел касата и умрял. Това са разсъждения на старите хора. На младите хора не трябват никакви каси и пари. Ние трябва да имаме чисти души и светли умове, а не да туряме доверието и надеждите си в банките. Това е разврат! Тия пари вие ги създавате, те са за улеснение, а не за доверие. И следователно не трябва да влагаме парите в банките, а трябва да станем живи банки на Бога. И мъже, и жени тази енергия, която Бог е вложил в нас, да я употребяваме все за добро. Старото трябва да се обнови. И туй учение е, което ще обнови света. – „Ама – казва някой – те искат да се обнови старото.“ Старото трябва да си замине, нищо повече! Сам Господ казва така, това не са мои думи. Старата земя и старото небе си отиват като вехта дреха. Това учение не е мое ново учение, него Господ го е вложил, то е учение на Бога. Вашето старо небе Господ го помита, слугите му идат – те са милиони – идат със своите метли, всичко ще пометат. Разбирате ли? И всичките въпроси Господ ще ги реши тъй, моментално! А сега и богати и сиромаси вкъщи водят война. Гледам, един ден две малки дечица, майка им дала две ябълки, братчето казва на сестричето: „Дай ми ябълката си, защото е по-голяма от моята“. – „Не я давам.“ Той отива, взима ябълката насила. Питам сега, братче е, но като я хваща за косата, разтърсило сестричето си, за да вземе ябълката. И майката казва: „Ето ангелчето ми“. Този герой, който казва: „Аз написах едно стихотворение“ – да, написа той на главата на сестричето си. Не, такива братчета и гении на нас не ни трябват. Когато сестрата вземе ябълката и я разреже наполовина, Господ разбира такива сестри; а братчето да каже: „Моята ябълка е по-голяма, чакай да я дам, че нейната е по-малка“, а не да я хване за косата и да каже, че той е по-голям. Туй, което малките деца вършат, отгде го виждат? – Виждат го от старите.

И каза Петър на младите: „Станете и изнесете Ананий“. Защо? – Искал да излъже Духа Светаго. И Петър му казал: „Нали туй е твое?“ И следователно според туй Божествено учение, ние трябва да вършим всичко доброволно. Ние не задължаваме никого. Опитай и виж! Туй, което ти извършваш, трябва да го извършиш съзнателно, от тази велика Любов! Можеш ли да го направиш тъй, то е прието от Бога; не можеш ли да го направиш от Любов, то не е прието. И в туй отношение ние трябва да бъдем умни. Умният в света много нещо може да извърши. Ще ви кажа един пример из американския живот, да видите в какво трябва да се състои тази съобразителност. Един богат американец направил една железница от Чикаго до Бъфало, близо 400 километра, и похарчил толкова милиона, и така заборчлял, че нямало как да посреща своите полици. Замислил той да се самоубие, винаги се отделял, никого не пускал в стаята си. Жена му била много умна. Един ден тя идва при него и му казва: „Моля ти се, ти имаш една голяма мъчнотия, кажи я на мене, аз ще ти помогна“. И той казва: „Аз съм заборчлял, този позор не мога да понеса, не мога да живея“. – „Бъди спокоен – каза му тя, – аз ще уредя тази работа.“ Отива тя един ден при един от американските милиардери: „Искам да видя този милиардер само за 5 минути“. Той я приема и казва: „Госпожо, кратко говорете, понеже времето ни е скъпо“. – „Искам само да пропътувате по нашата железница от единия край до другия; колкото ви струва времето, ще ви платим, само съгласете се да пропътувате от единия край до другия.“ Той помислил, помислил. „Ще ми направите една услуга като на жена, искам вие да сте първият, който да пътува по нашата железница.“ Той се съгласил. На следния ден дават обявление, че еди-кой си милиардер ще мине по новопостроената железница, и той пръв с влака ще мине. Понеже тази железница била паралелна с линията на друг един милиардер, последният веднага запитал: „Продавате ли тази железница? 20 милиона долара давам“. – „Добре.“ – И те му я продали. Ето, умната жена наредила само този милиардер да мине от единия край до другия по железницата. И аз ви казвам: Оставете, железницата е дошла до фалиране, нека жена ви да иде при Христа и да каже: „Моля ти се, Господи, само да минеш по нашата железница и ще се спасим“. Това е символ. И 40 милиона долара ще имате във вашата каса. Сега вие ще кажете: „Философия!“ Христос може ли да мине по железницата? – Христос като този милиардер може да мине по вашата железница. Целият ви живот – това е една железница. Христос сега слиза от време на време, но той казва: „Моето време е много скъпо, ако ти си от новото учение, и от тебе човек може да стане – аз съм готов да мина, но ако ти си от старото учение, аз не се мърдам крачка оттука“.

Светът, за който ние говорим, е един реален свят. Не мислете, че за вас няма кой да се грижи. Има кой да ви обича, поне един има да ви обича. Знаете ли кой е? Ако си мъж, има една жена, която те обича, аз съм я виждал каква е, и знаеш ли колко те обича? Сега ще кажете: „Вярно ли ми говориш?“ Вярно е. На жената казвам: Има един да те обича, да, има, има. Той е верен, абсолютно верен, аз го приемам без никакво изключение. Има един, който ви люби, който е готов да жертва всичко за вас. И като мине той по пътя на вашия живот, всичките ви мъчнотии ще изчезнат, и вие ще заприличате на една цъфнала роза. Ще кажете вие: „Всичко това е хубаво, ама ние треперим сега“. Е, хубавите работи тъй лесно не се вземат. Онзи говорител всякога, когато някой има да декламира нещо, той все трепери. Туй треперене е вдъхновение у вас. Ако ви дадем трибуната, какво ще правите? Можете да декламирате много добре.

Сега ще ви приведа още един пример от времето на Нерон. Вие ще кажете: „Знаем ги ние“. И вие и аз много работи знаем, но мълчим. Във времето на Нерона – не искам да го вземете като един проверен исторически факт, то е предание – живял някой римски патриций, на име Онорций, млад, на около 35 години, един от най-благородните римляни на времето, човек много учен, запознат с философията, който добил своето образование, като ходил в Индия, Египет, дето и се запознал с тайните на окултизма. Един ден, след завръщането си в Рим, среща на пътя едно 10-годишно момиче, много оцапано, много грозно, обаче в неговата душа се заражда голяма любов да му помогне, без сам да може да си даде сметка за своето разположение. Хваща го за ръката, завежда го в дома си. Името на това малко момиченце било Амриха. И той сложил в ума си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което римляните са разполагали. И наистина тя посещавала школата на Сенека, запознала се с гръцката култура. Но Онорций забелязал, че с постъпването на туй момиче в училището лицето започнало да се изменя, изменя и към 16-годишна възраст тя е станала една от най-красивите римлянки. Не само това, но той забелязал, че в ръцете на това момиченце имало грамадна сила. Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре. Вие ще кажете: „Това е преувеличение“. Не, туй е близо до истината. Преди повече от 25 години в Америка се яви една мома, и с нея са правили опит някои учени американци: осем души, най-силни хора, не са могли да задържат едно много дебело дърво, защото, когато тя си слагала ръката отгоре му, това дърво се въртяло. А като турила дървото на едно менгеме и го стегнали здраво с щипци, тя прекарала ръката си отгоре му и то станало като очукан коноп.

Онорций се заема да запечати в нейното съзнание да употреби тази сила за добро. Но забелязал, че в туй момиченце всичките думи били отмерени, никога не е чувал да излезе от нея някоя несериозна дума. Всичкият говор, всичките думи били избрани, като най-хубави бисери, и никога от нейните уста не излизала дума нецензурна. И тя се отличавала с голяма чистота. С тази красота почнали да я обикалят римски патриции, синове на богаташи, за да може да я привлекат. Един ден, както онази първата Винцила, която избягала от Нерона, по същия начин минавал по пътя Нерон и я вижда и казва да иде в двореца му. Тя отива. Нерон мислил да си поиграе с нея, да разполага с нея като красива. Вечерта тя останала, и когато той я хванал, тя положила ръката отгоре му и той се вдигнал нагоре във въздуха. Намерил се в чудо! Той за пръв път срещнал такова нещо. Тогава в него се зародил страх. Той я погледнал и казал: „Моля ти се...“ Като си отдръпнала тя ръката, той се успокоил. Втори път той пак посегнал на нея, тя положила ръката си на него, и той пак нагоре – във въздуха. Тогава тя си отворила вратата и излезнала вънка. Искали да я спрат, но всички, на които тя си полагала ръката, увисвали във въздуха; така постъпила и с всички преторианци. И в целия Рим тя е била пословична. Срещне някого, когото карат в затвора, положи си тя ръката на ония, които го конвоират, те увисвали във въздуха. А тя казвала тогава на затворника: „Хайде, върви си, свободен си“. А гдето срещала бедни, помагала им. Гдето се явявала – пътят се отварял. Но Нерон издал заповед да не се говори и пише за Амриха, понеже е опасна мома, и бил толкова амбициозен, че не искал никой да знае за тази велика истина. Казвам: Вие, съвременните, можете ли да играете ролята на тази Амриха? Всички велможи и знатни римляни благоговеели пред нея, навсякъде пътят се отварял, когато си турнела ръката на някого във въздуха се издигал. И всеки признавал, че Амриха не е мома от света да си играе с нея всеки, който поиска. Вие сте игра на света. Имате ли вие езика на Амриха? Знайте, че силата на човека се крие в неговото слово, в неговата реч. Ако можете да пречистите вашия ум, тъй че всичките ви думи да бъдат отмерени, да разчистите всяко едно неразположение към когото и да е, и от сърцето ви да излезе всичко нечисто, т.е. да се залюбите в Бога, да сте го залюбили и заради неговата Любов да имате най-хубавите думи и мисли, и сега може да имате тази сила на ръката си. Ето аз ви давам един начин: турете 10 години да пречистите вашия ум и вашето сърце, и тогава, като поставите вашите ръце, ще придобиете тази сила на Амриха. А вие, сегашните християни, защо не я добивате? Защото много се хвалите: „Аз ще ти направя нещо“, но ще го окичи, после за себе си ще говори. За пример, дойде някой при мене, аз го излекувам, много хора съм излекувал аз, и после ще го окича, ще кажа: „Знаете ли, този нямаше да оздравее, но аз, само като турих ръката си, излекувах го“. Въпросът седи тъй: този човек аз го излекувах по Закона на Любовта. Тъй е, истината! А тази Любов, тя е Божествена! На този човек по Закона на Мъдростта аз му дадох знание. Река ли да притуря малки качулчета, че само аз мога да сторя това, силата си отива. В ума си трябва да имате мисълта, че вие сте само един проводник на великия Божествен Дух в света, че вие сте една малка нота на петолинието, и милиони такива ноти в живота ще образуват една велика ария. Като мине този Божествен такт, ще внесе великото във вашия живот. Аз не трябва да се хваля за своята святост, за своята сила и своите знания. С всичките тия похвали човек губи своята сила. Скромност, абсолютна скромност се изисква като сила, която изтича от вас. Бог, който живее във вас, ще ви въздигне. Писанието казва: „Бог да ви въздигне“, а не вие. Щом имаш сила, Бог ще те въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти. Бог, великият Дух, ще дойде, но той може да живее само с нашата душа, а с нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят. Вие знаете какъв е умът на хората. Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“. Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“. Питам: Каква е моята любов? Колко пъти аз съм я изпитвал? Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи. След тона дойде някой друг умен човек, казвам: „Нямам време“. Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“. Казвам: „За вас съм оставил друго време“. И – знаете ли? – тогава аз изпитвам тяхното търпение. Сега ще ви приведа още един разказ. В какво се състои този разказ? Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя?“ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“. Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл. Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време?“ – За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“.

Сега аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът. И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. Когато вие изключите тоя носорог, и не мислите за него, тогава силата ще дойде. За индусите носорогът е един символ. И тази сила ще потече през вашето сърце. И вие ще станете силни и мощни!

Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас ще рече да осмивам себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! Аз и на вас ви препоръчвам, има само един начин, и Писанието казва: „Страхът от Бога е основа на Мъдростта“. Следователно, бойте се само от Бога. Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите. Всеки друг страх ще внесе грях във вас. Страхът само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай страх да няма! И сега, тия, младите, да погребат старите. Казвам на младите, които не са остарели, защото и аз не бих желал да остареете: ако остареете, други млади ще ви погребат.

Искате ли сега да ви вдигна всинца във въздуха? (Учителят простря ръката си.) Ще ви вдигна, ще ви вдигна; не само аз, но искам всички така да простирате ръцете си. Моето изкуство ще го дам и на вас, и няма да мине дълго време, ще видите, ще почнат да увисват във въздуха. И щом почнат да увисват във въздуха, тогава младите да бъдат готови да погребат старите: Ананий и Сапфира. В света лъжата трябва вече да си замине. Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, онези, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата ви и умовете ви, да станете силни и крепки, първото нещо е: свършете с лъжата, не се борете с нея, аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихота няма да подражавате. Наместо лъжата ние ще внесем истината; наместо отрицателното, ние ще търсим положителното в нещата. Не мислете за лъжата, мислете за истината. На мнозина, които са идвали при мене, съм давал тази сила, казвам: „Ти ще живееш чист и свят живот!“ – „Ама, ако аз направя едно малко прегрешение?“ Аз казвам: този ми говори за носорога. Щом ви казвам, че трябва да живеете чист и свят живот, разбирам това без изключение. Вие ще кажете: „Ще бъде ли тъй?“ – Тъй ще бъде! Не ви говоря аз, и ако Господ тъй ми говори, аз казвам: „Тъй, Господи, тъй да бъде“, и вие ще кажете: „Господи, да бъде твоята воля“. Аз казвам: Когато си ми говорил, без никакво изключение, тъй и твоето име ще бъде едно съкровение в сърцето ми, най-святото, най-ценното то ще бъде. Искам всички да имате Божието име, да го пазите в душата си, то да бъде чисто и свято, неопетнено вътре и тогава ще дойде тази сила, и ще бъдете силни, и животът ви ще придобие светлина, и ще започнете да разбирате новата наука на окултизма, по друг начин да разбирате; не че не мога да ви говоря, но трябва да се развият новите чувства, защото органи се изискват. Сега ние употребяваме символичния език, понеже символите съкращават времето, а пък аз нямам много време. Ако река да ви говоря една реч според вашия език, трябва ми цяла година да ви разправям на обикновен език. Аз ви казвам: вселената – това е едно единство в разнообразие, в множество. Тъй се проявява вселената. Вземете едно житно зърно, то е едно, но посейте го, веднага ще поникнат хиляди листа, много корени, едно разнообразие, но то е едно в себе си. Следователно многото има един принцип, от който всички са излезли, и движението на този принцип произтича от едно Божествено начало. И следователно движението е начинът, по който може да се предаде тази енергия, единният принцип в нас, а пък числата, математиката – това е резултатът, с който ние обуславяме нещата, резултат на туй движение. А когато кажем, че някоя работа се е завършила, това показва, че ние всички се връщаме в този единния принцип, при единния Бог, от когото сме излезли. Вие сега ще кажете: „Краят му вече дойде“. Краят показва, че всичко се е завършило, и ние ще се върнем при единния Бог. Той е онзи, от когото сме излезли и при когото ще се върнем, с тази богата опитност, да живеем в него и да разбираме смисъла на всичките светове, които сега съществуват. Ако аз взема сега да ви разправям какво има в Сириус, каква култура се развива в Плеядите, Северната мечка, Орион, какви същества има в Млечния път, в тия 18 милиона слънчеви системи, такъв един свят за пътуване! А сега седите вие и казвате: „Какъв смисъл има това?“ Ако аз бих ви взел на крилата си като един ангел и ви занеса горе, ще кажете: „Имало смисъл да се живее“. Но трябва простор, а сега вие си поплаквате. Всяка една звезда казва: „Сестро, защо плачеш, при мене ела, ти гледай да дойдеш тук“. Слънцето, Марс това ти говорят. Не само те, но в тайно някой дух крилат ви казва: „Не бой се, не бой се!“ И в тишината, когато се молите и мечтаете, духът ще ви шепне нещо, някоя опитност, ще кажете: „Има нещо, което ми шепне“. То е реалното. Та ние сме заобиколени от един свят свидетели, горе и долу, видими и невидими, които казват: „Не бойте се! Вяра, Любов, Истина, всичкото е за вас. И всичките ваши страдания са нищо. Вие можете да бъдете силни. Ако на земята сте слаби, горе сте силни“. Силни ще бъдем! И седим сега, някой казва: „От мене нищо няма да стане“. Тъй както мислиш, нищо няма да стане. Но ако станеш една Амриха, да бъде избрана твоята реч, да бъде чисто твоето сърце, тогава целият Рим ще бъде една отворена врата и Нерон ще виси във въздуха и няма да издава тогава прокламации: „Този да се изпъди“.

Казвам на младите: Да се стягате да погребете старото. На момците казвам: Вашия Ананий да го погребете. На младите хора, днес само на младите говоря. На момите навсякъде казвам: Вашата Сапфира да я погребете. И ще казвате тъй: в нашия дом трябва да царува пълна Истина – без никаква лъжа, пълна Любов – без никаква омраза, пълна Мъдрост, пълна Правда, пълна Доброта. Ние сме решили да служим на Бога без никакво изключение! Ние няма да си изкривим душата за никого! Но нашият Господ, на когото ние служим, той е верен, тъй се нарича: „Верен и истинен“, тъй го знаем ние, тъй се казва в Библията. И бих желал всинца да знаят, кой е Христос. Той се нарича „верен и истинен“. Този „верен и истинен“ в църквата ли е? Този „верен и истинен“ в техните сърца ли е? Този „верен и истинен“ в съдилищата ли е? Във вашите домове ли е? И това се изисква. За него аз говоря. Аз искам този „верен и истинен“ да го турите на неговия трон и да казвате навсякъде: „Верен и истинен е Бог, който живее сега в нас!“ И желая и вие да се наричате всички „верни и истинни“.

Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следующият, че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова. Божество, като Бога ме смятали. Бог ли съм? Аз бих желал всички хора да бъдат богове. Що значи Бог? – Да любиш като Бога. „Благ е“, казва Христос. Ти благ ли си? Докато не си Бог, ти ще грешиш. Да любиш всички хора, без никакво изключение. Душата ти да бъде пълна с Любов. Не само аз, но всички да бъдат божество. В какво отношение? Ако имам Любов, божество съм, а без Любов – тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесена от вятъра. Не отричам – Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене – видимият, ограниченият Бог се е ограничил със Своята Любов в мене, и аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвам заради Него. Какво противоречие има тук? – „Ти не трябва да се правиш божество.“ Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа. И Писанието казва: „Трябва да бъдете подобни на Бога, съвършени“. Павел казва: „Подражавайте на мене, както и аз подражавам на Христа“. Като Бога трябва да бъдете. Да бъдем благи, както той е благ. Да бъдем милостиви като него – това аз проповядвам. Туй е учението, което аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение, знаят ли те това? Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват! Но Господ сега не иска смъртта на праведника. Веднъж е умрял Христос, 100 пъти не може да умира той; сега други ще умират. И когато той дойде, евреите не повярваха в този закон, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? – По 6 души евреи. Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим? На всеки километър – турете 10 хиляди километра – по 6 души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие своето учение? Аз казвам: ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има 100 милиона християни разпнати на кръст. Разбирате ли добре това? Тогава имаше 60 хиляди, сега ще има 100 милиона християни. Земята ще бъде опасана няколко пъти само с кръстове. И тогава ангелите ще изнесат всичките Ананиевци и Сапфири и всичките Юдовци, които съществуват; и от този свят, от тази култура, няма да остане ни помен! Това е великото решение на небето, на Бога, на ангелите, на светиите, това е решението на всички добри хора, да пометат резултатите от тази култура. От света помен няма да остане! Ново небе иде и нова земя иде! И младите трябва да погребат старите!

Говоря открито, открито трябва да говорим. Такъв морал трябва да се проповядва: Любов, а не бабина любов. Мене не ми трябва мъртва любов! Не искаме да убиваме, не че сме баби; ние искаме да съградим нещо добро, ние искаме всички хора да се спасят! В какво отношение? Всички да заживеят като братя и сестри, да се разбират. И всички блага и духовни богатства са общи за всички братя, за да ги използват всички. Тъй е писал Господ! И всички ние сме братя, и можем да ги употребим, но кога? Когато станем като Онорций и като онази мома Амриха. И няма да питаме, от Бога ли е, или от дявола е нейната сила. Ще кажете сега: „Дали Христос говори в този човек, или дяволът?“ Ако аз си замина един ден от България, тогава ще знаете кой говори – дали Христос е говорил, или не. Всяко нещо трябва да се опита. Какво ще им кажа? – На онази свещ можеш ли да четеш? Ако можеш да четеш, свещ съм; ако не можеш да четеш, никаква свещ не съм. И желая не само аз, но всички вие да бъдете като мене. Бих се радвал и желая всинца да имате моя ум и моя стремеж. Всинца да говорите като Амриха. Като излизат думите ви, да бъдат сладки като мед, и кристални, като росни капки. Като дойда при вашия чучур, като пия, да кажа: колко е хубава тази вода! Този чучур аз го считам плод на слънчевите лъчи.

Светът ще погине! Не физическият свят ще погине, а всички тия стари, криви разбирания в умовете на хората ще изчезнат. И нова култура ще се яви! И тия тела, и те ще се изменят, ще се явят нови тела, и светът ще се измени. Ще кажете: „Свърши се, няма живот вече!“ Но вие още не сте живели. Отсега нататък иде животът. Небето трябва да дойде на земята, че да заживеем ние в Любовта. Да има две сладки думи, че като каже мъжът на жена си една дума, да падне като мед на сърце. А сега имате ли вие тия капки? А-а, докато носорогът е в света, няма. После някои ми правят бележки, че всякога не съм достатъчно сериозен. Говоря умни работи, ама тъй несериозно, не ми подобава. Някои думи са малко грубички, но езикът ви е такъв, какво да правя? Аз български език от 20 години го изучавам, има думи толкова груби, и аз виждам, какво да правя? Езикът е такъв. Ако този език беше пластичен и имаше 100 хиляди думи – да! А сега колко хиляди думи имате?

Аз не съм много сериозен, но, ако стана много сериозен, вие щяхте да заспите. Аз не обичам да се смея, но някой път се смея, искам да видите, че и аз съм донейде като вас, да не кажете, че аз не съм. Аз съм много естествен, някой път се поухиля и аз като вас. Казват, че по някой път обичам да поухапвам. Казвам: мязам като вас, но не съм като вас. Да не мислите, в душата си нямам абсолютно никаква мисъл да ви обиждам. В моята душа аз ви обичам и ви се радвам. И желая да ви видя, че имате знание. Знаете ли каква радост усещам, когато видя в някого да има знание? И бих желал всички да растете тъй, както Бог ви е създал. Ами че вашето растене е и мое. Вашите мисли са и мои мисли; вашите чувства са и мои чувства. Така е, ние не можем да постъпваме разделно. Всеки ще живее отделно, но всички ще участвате в Божественото развитие, което ще разберете един ден, когато идете горе, когато свършите своето развитие.

Не говорим нещо много научно. Аз мога да имам езика на учените хора, но този език не би принесъл полза. Аз се разговарям с вас, тъй както с някои деца. Ще седна като дете, ще видя как те разглеждат, и как аз разглеждам.

А че сте деца то е много хубаво. „Децата – казва Христос – ще наследят царството Божие, а не старите хора.“ Сега ще кажете: „Учителят, той още като деца ни смята“. Докато вие сте деца, вие ще имате всичката моя любов, и аз ви обичам, но, щом остареете, аз ви погребвам в мене. Ако сте млади, имате моята обич, ако сте стари – носилката.

И тъй, желая всинца да бъдете млади, млади, млади, верни и истинни, да служите на туй велико Божествено учение. И този Господ да говори на всинца ви, да говори на сърцата ви, на душата ви и да не се отказвате. Той говори на душата. Всинца да бъдете подобни на Христа: да любите като Бога и да обичате, както Бог обича.

Тази е Любовта, която новата култура носи в света и за която ние се готвим.

И аз желая този ден скоро да изгрее, още един час остава да изгрее слънцето. И като изгрее слънцето, всичките мъртви ще бъдат погребани.

И всички ще изпеем новата песен. Няма да ви кажа, коя е тя.

Беседа, държана на 20 ноември 1921 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help