Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Тогаз те ще просветнат!

Тогаз праведните ще просветнат като слънцето в Царството на Отца си.

Който има уши да слуша, нека слуша.(Ев. Матей 13:43) Христос казва: „тогаз“. Кога? Т.е. в бъдеще. Бъдещето – това е пътят, който има да се извърви; миналото е пътят, който е извървян; а настоящето е почивка. Имат три неща важни: „Праведните ще просветнат в Царството на Отца си“. Той не казва, че на земята ще просветнат, или горе на Небето ще просветнат, но определя точно: ще просветнат в Царството на Отца си. Де е това царство? Това не е царство на природата, понеже домът на природата е дом за възпитание на малките деца. Там има пръчица, има тояжка. Туй знание, разбира се, е недостъпно за хора с обикновени умове. Туй, което аз ви говоря, не е за обикновени умове. Но вие ще ми възразите: „Какви са нашите умове?“ – Ако не ме разбирате, вашите умове са обикновени; ако ме разбирате, умовете ви са необикновени. Щом разбирате математиката, умовете ви са необикновени. Думата „праведен“ не е такава празна дума, както сега я разбирате: праведник. Христос влага нещо особено в тази дума. „Праведните ще просветнат“, значи правда, в която има светлина. Питат ме някои: „Ти как мислиш за мене, праведен човек ли съм, или съм неправеден?“ – Ако издаваш светлина, праведен си, ако не издаваш светлина, никаква правда няма в тебе. Същият закон е и тук. Някой казва: „Аз умен човек ли съм?“ – Ако мислиш за велики и възвишени работи и можеш да ги разрешаваш – умен си, а ако за нищо не мислиш, ти си един първокласен глупец. „Ама – ще кажете – ние за всичко мислим.“ За какво мислите? За какво мислят съвременните хора? Вземете известни проповедници, които завземат едно от най-видните места и се занимават с най-възвишени предмети. Мисълта, с която умът на този проповедник е завзет, е просто той да може да държи една отлична проповед, да направи ефект, за да го харесат неговите слушатели. И този е човекът, който иска да се хареса на хората, да проповядва на хората; той иска да им покаже правия път, как да се спасят и как да идат при Бога! Аз ни най-малко не осъждам този човек, но той или не разбира своето призвание, или не разбира самото призвание на проповедник; или се е домогнал на това място, като онзи с пръчицата, понеже е лесно да се вдига пръчица. Лесно се проповядва днес. Днес всеки може да проповядва. В Америка има 80,000 проповедници – преди 20 години бяха толкова, – а сега вече предполагам да са 100,000, а може би и 120,000. Ако влезете в къщата на някой проповедник, ще забележите една богата библиотека със знаменити проповеди и други именити автори. Сега той иска да проповядва върху правдата. Завърти библиотеката, извади книгата, в която е писано за правдата, погледне еди-кой си какво е казал и в неделя излезе и проповядва върху правдата. Ами че в България има малки деца, които декламират отлично хубави стихотворения на различни поети. Каква разлика има между проповедника и тях? Разликата е много малка. Щом дойдем до съвременните християни, те ще прочетат някоя хубава книга, ще се въодушевят и след като я прочетат, тръгват и разправят наляво и надясно, но след 4–5 дена се връщат – нищо не останало. Туй не е ли същото, като когато те нахранят с някоя кокошка? Ти си уморен, гладен, отмалял, и след като изядеш печената кокошка, казваш: „Аз сега всичко мога да направя“. Но след 24 часа трябва друга печена кокошка. Кокошката е, която в тебе може всичко да направи. Без кокошката ти нищо не можеш да направиш. Ще питам сега, при всички тези книги, които сега са написани, ако нямаше печена кокошка, как щяхте да проявите вашето знание, вашата правда и вашата мъдрост? И тогава във вас ще остане едно такова желание. Ще ви приведа един анекдот, разказ. В древността, далеч, един цар ходил на лов и като не можал да намери никакъв лов, вижда една мечка със своите малки мечета. Вдигнал той своя лък и я убил. Явяват се тогава духовете на гората и му казват: „Понеже ти уби тази мечка и децата и сега ще умрат преждевременно, ти ще се ожениш и ще ти се роди един син, който ще има мечи уши“. Но на царя се струвало, че туй е само шега. Обаче станало и действително. Той се оженил и първият му син имал мечешки уши. Синът, като наследил престола на баща си, срам го било и винаги си криел ушите. И всеки берберин, който ходил да го бръсне, царят издавал смъртна присъда – и него „обръсвал“. Тъй че не била много завидна длъжността на бръснарите при този цар. Защото и тях ги „обръсвали“ по всичките правила. Обаче най-после дошъл един млад, красив и привлекателен берберин, молил се на царя и казал: „Аз никога няма да говоря за твоите уши, няма да издам твоята тайна и ще идвам всяка седмица и ще те стрижа, и ти ще бъдеш свободен; само недей ми взима живота“. Съгласил се този цар. Обаче берберинът почнало да го надува нещо, той искал да каже, че царят има мечи уши, но не смеел, защото рискувал с живота си. Разболял се. Най-сетне ухитрил се, отишъл на полето, изровил една дълбока дупка, турил устата си в дупката и казал: „Царят има мечи уши!“ Затворил дупката и му олекнало. Но на същото място израснала една свирчивина. Минавало оттам едно овчарче и рекло: „Чакай да си направя една свирка“. Като свирел, кавалът почнал да казва: „Царят има мечи уши“. И тъй, из целия град се чуло: „Царят има мечи уши“. Царят повикал тогава бръснарина и го попитал: „Ти нали обеща, че няма да казваш, а сега целият свят знае, че аз имам мечи уши“. – „Никому аз не съм казвал, само на дупката казах“, изповядал си греха младият бръснарин. Тогава царят казал: „Такава е била волята Божия“. Е-е, питам сега, какво спечелил онзи, който е казал, че царят има мечи уши? Значи в света законът гласи – така казва Христос: „В света няма скрито-покрито, което да не се разкрие“. Следователно по същия закон и правдата няма да остане неразкрита.

Сега всичките хора искат да бъдат праведни. Но какви? При сегашните праведни, които са без светлина, всеки е праведен, всеки е честен. Но при този праведен не можеш да прочетеш нито едно просто писмо, нито една глава от Евангелието, нито една свястна книга. Сега за праведните всички казват: „Не ни трябва правда. Който е праведен, да си отиде горе“. Обаче иде ден, когато правдата ще излезе тъй, както излезли „мечите уши“. Така един ден, по самия закон – чрез светлината – правдата на праведните ще излезе наяве и целият свят ще знае. Кой свят? „В Царството на Отца Ми – казва Христос – ще просветнат праведните.“ Тогава вие може да възразите: „Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат?“ Много важно е туй. Без светлина в света не може да има еволюция.

Преди милиарди и милиарди години тия същества във вселената – праведните – са минали при Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. Кои са праведните? Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И следователно сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас всичко на земята би се свършило. Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда?“ – За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина. От светлина, която ще се прояви в Царството на Отца ви. Христос подразбира онзи велик, разумен Божествен свят, дето праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. Вие ще питате: „Тук на земята ще дойде ли правдата?“ – На земята никаква правда няма да дойде! Откак светът е засветувал, земята е пълна само с неправди и кости. И докато се свърши тази епоха, тя ще бъде пълна с кости; и всички съвременни хора, и те ще оставят своите кости. Защо? – Защото на земята няма правда. И съвременните хора страдат от безправие – страдат от нямане на светлина. И когато ние говорим за правдата, казвате: „Аз съм честен човек, баща ми е бил справедлив“. – Да, баща ви е бил справедлив, като обикновените праведни хора. Аз говоря само за онези, които искат да бъдат ученици. Някой казва: „Мога ли да бъда ученик на Христа?“ – Можеш да бъдеш ученик на Христа, но твоята правда трябва да издава светлина, не – обикновена светлина на газ и на електричество; по-особена светлина се изисква. Ако е за електрическа светлина, тя лесно може да се придобие; ако е за газ, още по-лесно, от восък също.

Светлина, която произтича от правдата, това е есенция на онази светлина, която дава живот: тя е светлина, която носи живота в себе си. И пак ще ви кажа: Тази светлина вие не може да я възприемете, ако нямате Любов. Сега вие ще кажете: „Е-е, ти ни проглуши ушите с твоята любов“. Не, не, вие Любовта още никак не сте я усещали. Не сте усещали още Любовта, нито дори предисловието на Любовта. Бог е Любов, това е наука за бъдещето, за шестата раса. На нея Любовта ще се изяви. И казва Христос на едно място: „Аз ще се изявя на ония“. На кои? Които са праведни и които ще просветнат в Царството на Отца. На тях Любовта ще се изяви. Следователно Любовта не може да се изяви на човек, в когото няма правда. Мислите ли, че вашият възлюблен, който иде при вас и на когото вие кроите един капан, ще изяви своята любов? Никога! Мислите ли, че Господ ще направи такава погрешка, че Христос ще се отдаде на такава слабост – да се изяви на вас, които не може да издържите дори най-малкия изпит в света? Никога! Евангелистите казват: „Христос се изявил нам“. За да се изяви той, най-първо праведният трябва да просветне. Аз зная, мнозина от вас ще кажат: „Ама кога ние ще просветнем?“ В бъдеще. Законът е – когато вие бъдете праведни, не в обикновения смисъл праведни. Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна, и отначало тя е била праведна. Придобийте това качество – онова ваше наследство, което ви е дадено, – да бъдете праведни. Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо? За да може от нея да излезе великата светлина, а щом имате тая правда и светлина, Любовта ще ви се изяви. Питам ви вас, които ме слушате, турихте ли си вече най-хубавите дрехи, рокли, перца, ръкавици? Кога слагате най-хубавите дрехи? Нали на Великден, когато светлината е най-голяма. Когато се стъмни, казвате: „И със скъсано може да се ходи“. И когато някой от вас иска да бъде красив, умен, това се подразбира – че той трябва да живее в онази Божествена светлина.

Сега аз ще ви дам две правила за правдата. В далечното минало – това е един окултен разказ, мистически е изказан той – между „тамарите“, един народ далечен, от който няма сега остатъци, и един друг народ – „вензи“. Синът на тамарския цар, Тамар се наричал той – отишъл в царството на вензите да следва и да изучава своите науки. Той, като царски син, се домогнал да влезе в едно от най-знаменитите училища на времето, дето само малцина са били. Там се запознал с царската дъщеря на вензите. Тогава заедно учели момчета и момичета. Един ден, когато двамата се разговаряли – вижда се, между тях се завързала симпатия, обич или любов, по който и да е начин, – този момък се обърнал към тази мома и и казал: „Виждам, че ти спрямо мене не си разположена, не ме обичаш“. Ще кажете: „То е обикновено нещо“. На мъжа си, на приятеля казвате: „Не ме обичаш“ – това е нещо много обикновено. Но чудното било това, че като казал той тия думи, от нейните очи потекнал такъв порой от сълзи, че тя се стопявала, стопявала и се обърнала на вода и изчезнала. Значи скръбта и била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята. Той познал своята погрешка и почнал да плаче за своята възлюблена. Тогава из земята израснал един бял крин. Той се зарадвал и казал: „Ти си за мене утеха, кажи къде отиде моята възлюблена?“ – Но кринът мълчал. – „Кажи, защо мълчиш като ням?“ И кринът започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил. Сега вие ще кажете: „Слава Богу, ние от тези престъпници в света не сме“. Колко пъти вие казвате: „Този крин е безгласен, неинтелигентен, неразумен“. Имате право да го откъснете, да го носите навсякъде и да казвате: „Той е едно цвете“. Но този крин е жив, и в него аз виждам правдата, от която всички кринове светят. Те са разумни същества и знаят да говорят. Но царският син не е знаял още езика на крина, не е знаял езика на вензите. А „вензи“ знаете ли какво значи? – Съединение с Бога, или обединение с Него, или, както го казват източните народи – как го казват те? Една дума, в която душата се поглъща, потопява в Божеството – Нирвана. Някой ще каже: „Как да се погълна в Бога?“ Не поглъщане тъй, както вие мислите. Ако влезете през някоя хубава врата в някой хубав палат, то е поглъщане, вие ще се изгубите вътре; но вие се изгубвате, за да може да разберете великите тайни, които са скрити в него. И човек трябва да влезе в този Божествен свят, за да може да разбере дълбокия смисъл. Само по този начин той ще разбере защо е слязъл на земята.

Следователно праведният няма никога да каже: „Ти не ме обичаш“. Праведният няма никога право да каже: „Ти си грешен“. Но вие ще възразите: „Нали Господ ще съди света?“ Ама че светът и сега се съди. Ако аз тегля кибрита и има две свещи, и едната се запали и гори, а другата не гори, присъдата е произнесена вече: Ще кажа: Едната свещ гори, а другата не гори. Защо? – Трябва да има причина: може във фитила да има нещо, или в самия восък да има нещо, но все има причина. Като говоря тъй, разбирам: Всички други могат да бъдат праведни и да издават светлина. А душа, която не иска да свети, е душа, която се бори с Бога. Такава борба е имал един от видните представители на Израил – Яков. Като се е връщал при баща си, той цяла нощ се е борил с Бога. Най-после, този неизвестният го бутнал в бедрото и той охромял. Сега всички се борите с Господа. Вие искате да го заставите да ви даде всичко в този свят, каквото вие искате. Казвам: Било ли е време, когато Господ да не е давал на хората каквото са искали? Не е било. Ние сме най-своенравните деца. От памтивека Бог постоянно се жертва. Ние живеем в неговия живот. Ние сме всички храненици. Разбирате ли? Храненици, ама хиляди и хиляди същества дават своя живот за вас. Житните зърна дават своя живот, черешите, орехите, кокошчици, патици, агънца, теленца и други тям подобни, всичко в света дава своя живот. За кого? За тези храненици, които имат особено мнение, че всичко за тях трябва да се жертва, а те за никого да не се жертват. И когато ние направим някой път едно добро, то е една жертва от излишъка. Имаш някоя варена кокошка, държиш я няколко дена и когато се развали, дадеш един копан на някого и казваш: „Да знаеш, че аз ти направих едно добро“. Ти имаш 100–200 работника, които работят за тебе. Ти изваждаш 100–200 лева и казваш: „Да знаете, че аз съм човек щедър“. Пишеш един ден едно съчинение; но с туй знание колко професори са се мъчели да ти напълнят главата? Казвате: „От мене да замине“. – Нищо не е заминало от тебе. Кажете ми едно добро, което вие сте направили. Нека дойде един свещеник и да каже: „Аз направих едно добро“. Тъй. Нова философия е тази. И следователно онзи, който иска да бъде ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия разврат, която е покварила всичките отношения между братя и сестри, която е развратила бащи и майки. И съвременният свят се е сплул. Разврат навсякъде – и в църквата, и в училището, и в управлението. И тия хора искат да живеят! Не. Едно велико наказание иде от невидимия свят, и всички ще познаят, че праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Ние няма да ги изпъдим тези хора, а ще напуснем земята, ще си вдигнем багажа, а египтяните нека си правят кирпичите. Ние ще напуснем тази земя на неправдите. Тъй сме решили, и ще го свършим! А тия, които останат, да му мислят! Сега вие седите и казвате: „Чакайте да си помислим, да се осигурим, да станем малко праведни, че да влезем в Царството“. То е едно учение на лукаваго. Праведен да станеш ти, който си излязъл от Бога! Ти трябва да осветиш името на Бога и да съзнаеш, че Бог се е жертвал, жертвал, жертвал, с милиарди пъти във всички същества. Да дойдеш в тази светлина и да разбереш, че не живееш както трябва. Ти трябва да съзнаваш това.

И казва Христос: „Тогаз праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“. Кой има уши? Само онзи гениален човек може да слуша, само онзи музикант – който има изтънчено ухо, само той може да схваща най-деликатния тон в музиката; а който няма такова ухо, той нищо не схваща. Сега някой ще каже: „Нам времето не ни е дошло“. Аз не говоря за онези, на които времето не е дошло, а говоря за ония, на които времето е дошло. И вие, на които времето е дошло, няма да ми кажете: „Обяснете ми, това как става?“ Както Христос е казвал на Никодим: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие“. И той го попитал: „Как може изново да влезем в утробата на майка си?“ А Христос му отговори: „Ти си учител израилев и това ли не знаеш, тия елементарни работи не знаеш?“ И аз сега ще ви отговоря като Христа: Как може да просветнете, вие от 2,000 години християни, раждани по толкова пъти, минавате като правоверни, как да не знаете такава елементарна истина: праведните ще просветнат в Царството на Отца, т.е. в Царството на Любовта? На кой Отец? Той е Баща на Любовта. Това е то. И тази Любов е, която обединява цялата вселена, всички същества от единия край до другия, в тази велика хармония на Любовта; и Той е, Който жертва живота Си за всичките; и те живеят в Него, и Той живее в тях.

Сега, искам днес тази дума „правда“, „праведните ще просветнат в Царството на Отца си“, като влезете вкъщи да я напишете като мото. Вие ще ми кажете: „Аз съм виждал това, онова, света Богородица, Христа, светиите, много работи зная“. Радвам се, че сте видели, но това още не е същественото. Ти трябва да просветнеш в Царството на Баща си. Ти сам да видиш твоя Баща на Любовта. И когато видиш Баща си сам, това ще бъде един от най-славните моменти на твоя живот. Вие не сте видели вашия Баща. Вие сте го чували като едно ехо. Онзи Баща, който си го представяте, неговото лице виждали ли сте го вие? Когато чуете неговия глас, във вас ще се зароди желание, ще кажете: „И ние може да се жертваме тъй, както и Той“. И тогава вие ще бъдете готови всичко да дадете и няма да съжалявате, но ще кажете: „Много малко сме дали, бихме желали още с милиони години да живеем, за да можем да дадем още“. Това е учението, което Христос е проповядвал и сега проповядва – „Тогаз праведните ще просветнат като слънцето в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“. Който може, да разбира тази велика истина!

Следователно за онзи ученик, който няма светлина, няма правда. Въпросът е сега решен. Той ще си остане тук, при обикновения живот на земята. И тогава, при обикновения живот, знаете ли какво ще бъде? Аз ще ви опиша вашето бъдеще. Ето какъв ще бъде вашият бъдещ живот, ако останете: Един ден ще се въплътите във формата на някоя муха; паякът ще ви хване и ще ви изяде. После пак ще станете муха; пак ще ви хване паякът и ще ви изяде. След туй ще се родите във формата на овца; вълкът ще ви хване и ще ви изяде. Ще се въплътите в една кокошка; ще ви хванат и ще ви изядат. Ще станете една мида; ще ви извадят из водата и ще ви сварят с ориз в тенджерата. Охлюв ще станете; ще ви сварят, ще ви изядат. Риба ще бъдете; ще ви извадят от морето и ще направят майонеза с яйца отгоре. Прасе ще станете, в кочина ще бъдете, после кебапчета и бифтеци ще правят от вас. Това е съвременната култура. И тъй, целият ви живот ще бъде само на скарата, все ще ви пекат. И тия кокошки, това са все ваши братя, които не са просветнали. И когато просветнат в Царството на Баща си, там няма да има такова нещо. Там вие ще бъдете свободни. Ако не му е дошло времето, България ще бъде тъй. Но ако просветнете, както ви казвам, вие ще се освободите от всички страдания на лукавия. Това не е само една философия за заплашване, а е една велика реалност. А който не вярва, ще опита.

„Праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша.“

Сега, понеже мобилизацията почти се привършва, разбирате ли, аз затварям мобилизацията днес. За колко дена беше тя? – За 10 дена. Колко дена са изминали? – Две недели. Тъй че мобилизирането се свърши вече. Който се е мобилизирал, той ще влезе, а който не е, ще се мобилизира в мобилизацията на кокошките, на паяците, на вълците, на мухите – там ще се мобилизират с хиляди години. А който се е мобилизирал с Любовта, ще тръгне напред.

Вратите се затвориха вече. Който си е неправеден, нека си е неправеден. А който е праведен, ще остане праведен. Не разбирам, че вашата съдба сега се решава. Ако след хиляди години вие не сте били в състояние да познаете Бога, вратите ще ви се затворят; и вие наново ще опитате туй учение, за да го познаете. Защото Бог поругаем не бива! И сегашният свят ще мине през едно стъргало такова, каквото никога човечеството не е виждало. Скоро ще бъде това, скоро, скоро! Нека всички грешници да знаят или скоро да се оправят. Този свят отива, всички други остават, няма да ги пометат комунистите. Иде една велика Божествена метла, която ще помете като стихия всичко. Иде нов закон. И апостол Петър казва: „Небесата ще приидат с бучене, а стихиите разгорявани ще се стопят, и земята и делата по нея ще изгорят“. Тъй всичко ще се помете. От горе иде това. Русия изпитва вече последствията на туй, което иде. И всички народи по целия свят ще опитат същото. Бог поругаем не бива!

„Праведните ще просветнат в Царството на Отца си.“ Ще бъде ново небе и нова земя! Всичко това, което е сега, ще си отиде. Та като ви казвам тъй, някои ме гледат и казват, дали сериозно говоря. Не „сериозно“ говоря, ами аз говоря, защото ми е приятно да говоря. Приятно ми е да говоря, защото „праведните ще просветнат“, аз за тях мисля, а какво ще стане със света – това не искам да мисля. И сега, понеже мобилизацията се е привършила и вратата се е затворила, онзи, който е влязъл, за него връщане назад няма, а който е останал, той напред не може да върви. Ще ме запитате: „Е, какво ще бъде с тях, които са останали вън?“ – Ние искаме да знаем само какво ще бъде с праведните, а какво ще бъде с грешните, то не влиза в нашата програма. Ние не се занимаваме с дълговете на хората. Ние се занимаваме с богатите хора. Нам ни трябват праведните, защото те имат средства – светлина. Да употребим това; защо ни са онези, бедните? Вие ще поддържате бъдещата култура, ще отворите касите си. Говорим за една положителна култура на праведните, а за грешните и дума няма да правим. „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Сега вие ще зададете въпроса: „Какъв окултен закон има да разбираме?“ Окултен закон е: „Праведните трябва да просветнат, и като просветнат, всичко е в техни ръце. Ако не просветнат, никаква сила няма да имат“. Ето окултният закон. Някой казва: „Как да придобия сила?“ – Като просветнеш, ще придобиеш сила.

Това са тия съотношения, които вие трябва да имате към този ваш Баща на Любовта. Не разбирайте, че той е такъв мекушав. Не разбирайте Любовта в смисъл на мекота. Тя е нежна, Любовта, но не мека. Мека значи неустойчива. А Любовта е една велика сила, толкова устойчива, която никога не се изменя. Нежна е тя.

Следователно страданията произтичат за ония хора, които не могат да възприемат Любовта: тогава се раждат най-големите страдания. Всички ония, които се противят на Любовта, за тях се ражда най-ужасният огън на ада. И когато се противят, сами си създават този огън на мъчения. Мъчат се, защото не възприемат Любовта, и като се противят, ще станат най-нещастни, а като възприемат Любовта, ще станат най-щастливи. А за да възприеме човек Любовта, той трябва да бъде праведен, не като сегашните хора, но той трябва да просветне. И вие не си тургайте за правило да видите какъв е светът, външният. Какъв е днешният морал? Този морал не търпи никаква критика. Днешният свят не търпи никаква критика. Сега всички ги е страх: какво ще каже съвременното общество заради нас. Не трябва да се издаваме, защото щели да кажат. Какво ще кажат? Ако на мене приписват едно престъпление, то е тяхно престъпление. Престъпният човек всякога престъпления вижда. 20 години в България против мене говорят, все ме подозират. Казвам: То сте вие, които виждате вашето зло. Аз във всички хора виждам доброто, виждам своето добро. Не искам никого да лъжа. И бих желал и вие никого да не лъжете. И във вашето сърце да има онази Любов, с която вие да се жертвате. Всяко ваше допиране, всеки ваш поглед да бъде едно велико благословение, и който го приеме, да благодари на Бога, че е приел нещо добро от вас. Това разбирам аз Любов! „Тъй – казва, – да те помилвам малко.“ Защо? Защото е обезсолял, станал е порочен, иска да влезне във водата да се измие. Когато любиш, няма да внасяш своята мътна вода в другата. Когато любиш, чистота с чистота трябва да се събира; умното с умното се събира. То е Божието Царство. Туй ни най-малко не подразбира, че грешниците и праведните могат да живеят на едно място, туй не може. Онзи, който люби, и онзи, който не люби, не могат да живеят на едно място. Аз виждам, че такъв човек няма никаква обич в душата си. Защо няма обич? Защото той мисли само за себе си. „Господ на този дом дал това, на мене нищо не дал“, казваш. Ти вършиш едно престъпление, всичко ти е дал Господ, и благодари, че не ти е дал, та да бъдеш като една натоварена камила. Ти нямаш нищо. Не си натоварен. Човек с много къщи е натоварен човек. Натовареният носи едно благо на този свят, ако съзнава.

И тъй, тия праведни трябва да просветнат. Сега всички вие трябва да просветнете. Не по обикновеному да разбирате, Христос в коя църква е, не по обикновен начин. Въпросът е сега да просветнете, и когато просветнете, тогава бъдещата култура ще има полза от вашата просвета. Аз бих желал да зная тия... За 10 дена колко души се записаха в мобилизацията, ножове имате ли? Нож, то е словото – Духът. Този Дух у вас да бъде чист. Вашият език трябва да бъде златен, позлатен трябва да бъде езикът ви. Подразбирам език, заквасен с Божествена Мъдрост, който говори разумно, и никаква нечиста дума не трябва да излиза от вашия език. От вашето око никакъв лош поглед на страст, или на похот, или на алчност да не излиза. Всичко туй да бъде чисто, чисто. Като погледнете някого, той да почувства радост, да почувства, че душата му се повдига. Сега момата, като погледне момъка, казва: „Ах, този с черните очи! Изгори ме!“ Момъкът погледне момата, каже: „Ах, тя със сините очи изгори ме!“ Всички все се горят. Това не е огънят на праведните, това е огънят на греха, който тлее и гори. Това са хора, които се борят с Бога. Единствената сила, която не се подчинява на никакъв закон, то е Любовта. Никога не може да я изпъдите. Всичко може да направите. Любовта е сила, която не се подчинява на никакъв закон, тя всякога ще ви върже, но вие никога не може да я вържете, и с каквито въжета и да я връзвате, тя е свободна, тя всичко претопява. Тази Любов влиза сега в тия праведни души, за да просветнат.

Ние няма да оставим грешните, но те трябва да се приготвят. В бъдещия свят трябва да се даде на тях от излишъка на нашия труд и богатство, тези паднали души един ден да просветнат. Но сега те няма да просветнат, а в далечно бъдеще. Тъй е въпросът. Тъй че на онези, които са останали, и на тях даваме надежда, че и те ще просветнат, но като минат през всички правила на възпитанието. И като дойде един ден да се каже: „Мобилизация!“ – всички да влязат. И сега от невидимия свят ще видят какъв контингент има, колко праведни има в България в тази мобилизация. В невидимия свят знаят какъв контингент може да дадат българите, колко свои синове може да дадат да помагат в туй, което сега се върши. То е един печат, и аз бих се радвал, още не ги зная колко са, но ако са много, то ще бъде в актив на българите. Но сега не зная колко са. Само че в тази мобилизация влизат и мъже, и жени, и момци, и моми, и деца, от всички категории има. Не е както тук в света, само младите да се викат. В тази мобилизация има от всички чешити. Тъй е. Някои от вас се усмихвате. Види се, влезли сте вече в мобилизацията.

„Който има уши да слуша, нека слуша.“

Сега вложете вече Любовта като един огън, който постоянно гори. Или отворете сърцата си за тази Любов, за Божествената Любов, не говоря за човешката любов. Тази Любов е един мек огън, който като влезе, ще внесе мир в духа ви; светлина в ума; сила в ръцете и краката, ще премахне всичките ви недъзи и болки. „Тук в гърба ме боли, там ме боли.“ Онзи, който влезе в мобилизацията, не може да каже, че го боли някъде, а ще каже: „Знаеш ли ти, аз съм вече мобилизиран“. Като дойде някой дявол, ще кажеш: „Знаеш ли, аз съм мобилизиран“. Ревматизъм имаш, ако те заболи, кажи: „Мобилизиран съм“. Стомах те боли, кажи тъй, и всичките болести ще изчезнат. Който е мобилизиран, няма болести за него!

„Който има уши да слуша, нека слуша.“ Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изяви и ще осияе човешките души. И тъй, в тази правда, в която влизате, обединете вашата светлина всички, тъй както слънчевият лъч. После, както се събират войниците отвсякъде и образуват взводове, дружини, полкове, дивизии и т.н. и всички съединяват своите сили, тъй и вие по същия закон. Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят. То ще бъде воюване: „пфю, пфю“, каква артилерия ще има! Тя е много ситен картечен огън, като го препратите: „така-така, така-така“, нищо няма да остане. И желая мъже и жени да бъдете смели и решителни. Който е праведен и който веднъж просияе, куршум за него няма. Той е безсмъртен. Може да му теглят стотина куршума и да остане неувреден. Ще ви приведа един пример. Това се случило в странство. Двама приятели, единият бил адвокат, а другият, медик, виден лекар. Лекарят казва на приятеля си: „Аз съм човек безстрашен, от нищо не ме е страх, имам два револвера, който ме закачи, куршума му тегля“. Спират се в един хотел. Приятелят му, адвокатът, като по-хитър, изважда всичките куршумчета от патроните, а револверите турга под възглавницата му. Сам влиза в една бяла гугла през нощта, явява се пред другаря си. Медикът изважда револвера, извиква: „Стой, кой е там!“, и тегли му куршума, но адвокатът бръква в джоба си, изважда един куршум и хвърля му го назад на леглото. И пак пристъпя, извиква: „Стой!“, и стреля втори куршум също и т.н., докато свършил всичките изстрели, а другарят му върнал всичките куршуми, и от страх докторът умрял. Отива неговият приятел, какво да види – той от страх се посветил. Такова е положението на праведника: нему като му теглят куршум, той хване куршума и го връща назад, а който изпраща куршума, той умира от страх. Нас куршум не ни лови! И тъй, нас не ни е страх от дяволския куршум. Тия куршуми са за ония, които ги хвърлят, а не за нас.

И тъй, запомнете стиха: „Праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“.

Тази е сегашната вест на Христа, Който сега ви говори. Това е Неговото учение. Този Христос не е на православните, нито на евангелистите. Този Христос, един е Той в света. Да няма никакво двусмислие. Той е Христос на Любовта, на изявената Любов в правдата, която просветва в онези, който Го любят.

Беседа, държана на 23 октомври 1921 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help