Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Пробуждане на колективното съзнание

Моля, ще бъдете тъй добри да ме изслушате, аз няма да говоря дълго. На умния човек не трябва да се говори дълго, малко трябва да му се говори, но разумно и разбрано. Понеже вие имате моите почитания и уважения, аз искам да ви говоря кратко и разбрано като на разумни.

Животът на Земята е музика. Този Живот върви в три направления. Да се изразя на музикален език: някой път върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните; някой път върви в минорно направление, тъй както скръбта се изразява; а друг път върви по една хроматическа гама, в която влизат първите две гами. Това са три велики методи, три велики закони, които регулират живота ни. Когато не разбираме дълбокия вътрешен смисъл на Живота, ние се спираме върху маловажните неща и се запитваме защо Животът е така устроен, а не другояче.

Имайте предвид, че аз поддържам онзи положителен възглед на една опитна наука в Живота, която сме проверили деветдесет и девет пъти и в нас няма една сто милионна част съмнение в това, което говорим. Съмнението е признак на невежество в света. Не казвам, че невежеството е лошо, но то е процес на развитие. Всички малки деца, които се раждат, са невежи, тяхното съзнание трябва постепенно да се пробужда и развива.

И тъй, човешкото съзнание (да се изразя на един строго научен език) минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на Живота, субстанциалната страна включва законите на Живота, а материалната страна – фактите на Живота. Следователно групирането на фактите вътре в света, т. е. нашите частни малки опитности, които добиваме, когато се формуват, образуват един закон и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното – към общото и от общото – към целокупното.

Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на Земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на Земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т. н. икономическа борба. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т. е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението. И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.

Не, преди хиляди и хиляди години човечеството само е развалило своето положение. Има причини за това, но няма да се спирам да обяснявам кои са причините. Било е време, когато Земята е мязала на Рай, растителността е била тъй богата, хиляди и милиони плодове е имало и хората са се хранили само с плодове. Но настава една ледена епоха на Земята, която се дължала на известни физически причини. Тогава тази плодоспособност на Земята се намалила и вследствие на това хората започнали да ядат месо, да изтребват не само животни, но и сами един друг да се изтребват, да се изяждат. Затова и досега между хората е останал този израз: “ще ти изсмуча кръвчицата.” Е, питам ви, ако един изсмуче кръвчицата на другиго, какво ще спечели от това? Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това? Това е неразбиране на Живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на Живота. Аз ви говоря Истината. Другите не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за Живота.

Един англичанин-търговец запитва един английски проповедник да му разкаже какво учи Библията. Той му разправил това-онова. Търговецът казал: “Не, не, кажи ми конкретно, в няколко думи в какво се състои това учение.” Той искал, както в един орех да видиш ядката му и да разбереш това учение. Най-после проповедникът му казал: “Купи си една Библия и много работи ще научиш от нея.” Търговецът си купил една Библия и чел, чел много неща от нея, но откак я купил, работите му тръгнали назад, много нещо изгубил. “Откак купих тази книга, само нещастия ме сполетяват” – си казал ядосано търговецът. И хайде един ден – в огъня. Като горяла Библията, едно малко парченце от един лист паднало настрана и се запазило. Взима той това парченце лист и прочита: “Бог е Любов.”

Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в Любов, в Мир и в Братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по Любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски; не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин.

Щом засегнем този въпрос, пораждат се други въпроси: има ли задгробен живот или не, коя религия е най-права и други подобни. Аз казвам: в света има само едно Учение, което може да подобри домовете, и то е учението на разумната Любов, а не сегашната класова любов. Любов принципиална, Любов, която да включва в себе си самопожертване, Любов, която да включва в себе си любовта на майката, любовта на брата, любовта на приятеля, любовта на светията, любовта на най-възвишените хора в света. И когато тази Любов се всели в нас, нашите очи ще се отворят.

Сега има много хора в света, които не вярват дали човек има шесто чувство или не, дали може да вижда с него. Всеки може да вижда. Когато някой млад момък се влюби в някоя грозна мома, той вижда в нея това, което никой друг не вижда. Той казва: “Тази мома е един скъпоценен камък.” Когато обичаме някого, ние виждаме неговите способности, неговите дарби. Де са те? – Има едно място, дето ние виждаме тези дарби. А когато не обичаме някой човек, ние ще му припишем най-лошите качества, че той бил такъв-онакъв.

В света започва да действа сега един велик закон. Имайте пред вид, че светът е минал в една нова фаза и няма да се минат и десет години, това течение ще се усили. Този велик закон работи сега във всички хора, той работи в човешките мозъци, в човешките сърца. Че този закон работи, се вижда по това, че всички хора днес са неспокойни. Защо са неспокойни? Ако са сиромаси, ще кажем, че като работят много, са безпокойни. Това разбирам. Но защо учените, защо богатите са неспокойни? И едните, и другите, и религиозните хора – всички се безпокоят. Защо? – Защото имат само вярвания, а нямат вяра. Ако днес биха се явили гонения за вярата, не знам колцина биха издържали. Днес всички хора са християни, защото няма кой да ги гони, но вярата на един човек се изпитва, познава в мъчнотиите. Самопожертването се изпитва в беднотията, в немотията, когато дойде един тежък момент. Ако човек пожертва живота си, тогава се изпитва и неговия характер.

Сега, кое е най-голямото благо в света? – Благото на индивида ли, благото на един народ, благото на цялото общество или благото на цялото човечество? Това е едно и също нещо. Един човек е миниатюр на цялото човечество. Следователно един народ в своето развитие представлява човечеството в по-малка форма. Затова, когато говорим за индивид, разбираме човека като една семка. Когато говорим за едно общество, подразбирам, че тази семка е започнала да расте. Когато говорим за народ, подразбирам, че тази семка е започнала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, подразбирам, че тази семка се разклонява, дава цветове и плодове. Като разбираме тъй Живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството.

Ние не разбираме човечеството тъй, че половината от него е създадено да живее в Рая, а другата половина – в ада. Аз зная, че когато схващаме Бога като Любов, всички живеем в Рая, а вън от него всичко е празнота. А за да познаем Бога, трябва да имаме Любов. В тази Любов всеки човек, всяка форма е един фактор. Тези форми, в които сега съществуваме, не са завършени. Мислите ли, че за първи път идвате на Земята, че за първи път сега се раждате? Не, всички вие имате една дълга история и ако някой ви опише историята, ще ви се види много интересно това какви сте били в миналото и какви ще бъдете в бъдеще. Това е един велик процес, през който минаваме. Когато един човек е правилно развит и благороден например, той съзнава, че всички хора трябва да живеят в Любов. Какъвто и да е, той ще приложи всички условия на Живота и ще съдейства за общото благо. Само Любовта дава всички тия условия.

Аз няма да се спирам да обяснявам от що произтичат борбите в света. За мене те произтичат по един естествен начин. Аз ги обяснявам със следния пример: вземете две дървета, близо посадени едно до друго. Тези две дървета с многобройните си листа, цветове, клончета хубаво си живеят, братски, гугукат си; но по едно време лъхне вятър и тези клончета и листа се преплитат едни в други, увиват се. Вятърът става по-силен, извива се буря, клончетата се удрят силно едни в други. Запитват се едни други: “Какво сте се забъркали?” Питам къде е причината на това, вън или вътре? – Причината е отвън. Причините и за неразбирането на хората днес са пак външни, това са икономическите условия. Този вятър е, който кара хората да се не разбират и да се борят. Някои питат колко време ще трае тази буря? Една буря може да трае двадесет и четири часа, четиридесет и осем часа, най-много три дни и всички листа ще дойдат след това в покой. Сега в света има една такава буря, която ни тласка, пресява, ще има и крака, и глави счупени. Затова не се сърдете, тази буря скоро ще престане. Тази социална буря ще престане след четиридесет и пет години, но само ако хората поумнеят. Обаче не вземат ли поука от опитностите си, за да подобрят живота си, тази буря ще продължи още повече. Извлекат ли поука от опитностите си, срокът на бурята ще се съкрати, понеже великият закон, който направлява света, е разумен – без разлика на това дали човек вярва или не.

Има една разумна сила, един велик закон в света, който кара хората – и които вярват, и които не вярват – да мислят и да действат еднакво. Аз съм виждал много пъти хора, които не вярват в Бога, не ходят в църква, но се хвърлят във водата с риск за живота си, за да избавят някого. В такъв човек няма механически закон, а един друг закон – той е роден със закона на самопожертването. Следователно той носи в себе си нещо по-велико, отколкото формалната религия. Религията се яви по-късно в света. Някои питат: “Ти религиозен ли си?” Човек може да бъде религиозен и пак да не е честен. Религията не е една фирма, която да показва, че човек е честен или не. Че това е така, посетете всички хора търговци например, които ходят на църква и вярват в Бога, и вижте сметките им какви са и как продават. Друг е законът, който управлява света. Любовта трябва да съществува в сърцата им и да се съзнаят като хора, че няма да лъжат брата си. Това ще ги застави да гледат на интересите на другите хора като на свои интереси и да не продават лоши стоки на брата си. Само така като гледаме на работите си, ние ще можем да се разберем.

Ако се поставим на почвата на народностите – да се запитваме “ти българин ли си, ти англичанин ли си, ти французин ли си, ти германец ли си”, няма да се разберем. Ние казваме: “Българинът е лошо нещо.” Това са индивидуални идеи, това не е колективно съзнание, то не е още Божествен закон. В народите още не се проявява онзи Божествен принцип. В тези народи всеки си гледа своята икономия. Никой народ няма предимство пред другия, всеки си има своето място. Ако например вдигна ръката си и изправя един от пръстите си нагоре и този пръст помисли, че има първенство над другите, какво ще стане? Единият пръст показва само посоката на нещата, но само с него не може да се работи; работа става с всичките пръсти, всеки пръст си е на своето място на ръката. Само когато всички пръсти са заедно, само тогава имаме цялата ръка, която е емблема на волята и може да изпълни длъжността си. Следователно, когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един орган от общия организъм, който трябва да извърши своята длъжност точно навреме, тогава той ще бъде на своето място.

Съвременните хора искат да поддържат стария бог. Знаем кой е този стар бог. Не се обиждайте. Този стар бог е докарал всички войни, всички насилия, всички нещастия. В Господа на Любовта обаче няма абсолютно никаква лъжа. Този Господ на Любовта гледа към всички хора, както и към най-малките същества, с еднаква Любов, с еднакво състрадание и е готов да помага на всички. И когато дойде при Него някое малко същество, на което формата се разрушила, Господ му дава друга форма и казва: “Продължи работата си, не бой се, върви напред.” Питам сега: ако ние, след като сме живели петдесет-шестдесет години на Земята и свършим живота си, какво сме спечелили? Да допуснем, че някоя майка ражда една красива дъщеря, отлична мома, хубаво се облича, много момци я обикалят, щастлива е, питам колко време ще продължава това – пет, десет, петнадесет години? Постепенно нейното лице се набръчква, губи красотата и свежестта си, погрознява и момците я напущат. Ще се явят други красавици, които ще я заместят, и най-после у нея ще се породи недоволство, че животът й няма смисъл, че не е щастлива. Най-първо в нея е имало задоволство, а после животът й става безмислен. Тя заприличва на онзи европейски автор, който написал една книга, в която изтъквал, че няма по-благородно същество на земята от човека и че животът е добър; но след като претърпял една криза, едно разочарование от хората, написал друга книга, че няма същество по-лошо от човека и че светът е лош. Следователно, когато ни върви всичко по мед и масло, казваме “всичко е хубаво, Бог е много добър.” Сполети ли ни някаква катастрофа, някакво нещастие или действие, каквото не сме мислили, казваме “няма по-несправедлив Бог в света от сегашния.” Светът си върви по определения път.

Преди няколко време при мене дохожда една високо интелигентна, образована госпожа, която искаше да й разреша един въпрос, едно недоразумение, а именно следното: във време на анверското изложение сегашният и мъж (като младо момче още) бил в Анверс. Той чувал, че в този град имало някакъв си човек, който заспивал, и в това състояние казвал бъдещето на хората. Заинтересувал се да го посети, да му каже и на него нещо и отива в дома му. Спящият човек му казва тъй: “Ти ще се ожениш много млад, ще имаш четири деца, едно от децата ти ще умре. Ти ще се ожениш за жена си по любов и ще живееш с нея щастлив семеен живот десет години. Но после ще дойде в дома ти една русокоса жена, тя ще развали живота ти и ще заживееш с нея. Ако издържиш този изпит, след десет-петнадесет години ще се върнеш при първата си жена и ще живееш много добре.” “И наистина – каза госпожата, – умря ни едно от децата. Като умря детето, аз намирам между книжата на мъжа си тази бележка, в която се съобщаваше бъдещето му. Тази русокоса жена влезе в дома ни, развали ни живота.” След това тя ме пита какво да прави, да остави ли мъжа си. Казах й нека следи, да види дали ще се сбъдне и останалата част от пророчеството. Тя ме запита как стават тези работи? Казвам й тъй: “Животът е предопределен, не фатално, но има ред причини, които предопределят съдбините на хората.”

И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е петдесет на сто вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само петдесет на сто вярно, защото ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента съдбата, Природата, двадесет и пет процента ние сами и двадесет и пет процента обществото. Следователно, когато тия три фактори дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? – Не, с милиони, с много цветя. После идват пчеличките, започва се всичкото това брожение в Природата. И с туй се създава една целокупност.

Следователно от окултно гледище, ние мязаме на малки цветенца, които сега са цъфнали, т. е. нашето съзнание е на такава степен на развитие, че едва сега сме почнали да различаваме доброто от злото. Казвате: “Е, човек все трябва малко да поизлъже.” Не, в съзнателния живот не се допуща абсолютно никаква лъжа, тъй както в математиката не се допущат никакви грешки, защото всяка грешка, допусната в архитектурата и в техниката, ще донесе нежелателни последствия. Така и лъжата, която ние допущаме в нашия живот, ще произведе такива резултати в нашия строеж, каквито показват и неправилните изчисления на един архитект. Съвременните духовни хора поне трябва да имат правила, както музикантите. Дайте едно музикално парче на тези хора, всички ще спазят такта при изпълнението му. Дайте една картина на няколко видни художници и всички ще я изрисуват по един и същ закон. Дайте една задача на няколко математици и те по един и същ закон ще я решат. Щом дойдем до духовния живот, казваме: “Музика не ни трябва, изчисления не ни трябват, Господ ще уреди работите.” Не, приятели, в духовния живот се изисква строга математика, там всички неща са строго определени. Един човек или един народ, за да бъде щастлив или нещастен, ще зависи от известни факти, които са допуснати.

И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк. И оттам ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа. Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете не щете. И ние трябва да вземем участие съзнателно.

В каква седи благородството на един народ? Защо англичаните са благородни? Защото у тях има събудено колективно съзнание. Макар да имат грешки, но те лесно ги поправят. Най-много окултисти има между тях. Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел. Англичаните са разбрали това до известна степен. Това съзнание се заражда не само у англичаните, а навсякъде, по цялото земно кълбо. У всички бедни хора, у всички бедни вдовици, сирачета това съзнание е проникнало. Знаете ли в какво положение се намирате днес? В положението на онзи американски проповедник, който имал обичай всеки ден да свиква бедните деца у дома си и да ги нахранва. Той имал обичай преди ядене да чете заедно с тях “Отче наш.” Един ден намира едно сираче дете, завежда го у дома си да го нахрани, но предварително му казва:

– Хайде де прочетем заедно “Отче наш.”

Започват:

– Отче наш, който си на небето.

– Да се свети името Ти – детето спира, мълчи.

– Защо мълчиш?

То запитва:

– Как, значи Господ е наш Баща?

– Да.

– Значи, ти трябва да си ми брат?

С тези думи детето искало да каже: “Ти си един проповедник, спиш на меко, хубаво се храниш, а мене, братко, виждаш ме – треперя от студ, гладен лягам.” Проповедникът разбрал положението си.

Та сега и ние: Христос дошъл да спаси света, четем “Отче наш, който си на небето.” В никой народ не трябва да има бедни хора, срамота е днес да има бедни хора! В никой народ не трябва да има бедни вдовици. Срамота е днес наши сестри и братя да продават своята чест за хляб! Хиляди наши сестри и братя са днес в блудните домове, продават своята чест. И ние казваме: “В църквата, на Небето има Бог, има Христос.” Да, този Христос дойде за тези блудници – да ги спаси, а не дойде за праведните. Следователно ние трябва да имаме днес доблестта да изправим нашите грешки на миналото. Трябва да ги поправим по който и да е начин. Ние трябва да подадем ръката си на нашите сестри и братя, които са паднали.

Днес всички хора страдат от неразбрана Любов. Отнемете слънчевата светлина на кое и да е цвете, на кое и да е растение, ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете Любовта на кое и да е същество, същият закон действа. И тъй, ние трябва да говорим за Бога на бъдещето не като за някое отдалечено същество, а като за Същество, което работи в сърцата ни, за да може да изпълним доброволно, без насилие Неговата Воля и Неговия закон.

Сега всички вие сте призвани на тази велика трапеза на света. Този Господ на Любовта ви е призвал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую. Той днес ви вика да минете, да вземете една крачка нагоре; не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни същества, като братя, които сте родени от един и същ Баща и в жилите ви тече една и съща кръв. Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е Новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в сто години отгоре да и пишат “Бог да я прости.” Аз казвам една велика Истина. Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа “Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта.” И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип – Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един Нов живот, който ще внесе Мир и Радост: Мир – вътре в умовете, Радост – вътре в сърцата и Сила – в човешката воля.

Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той като душа, която се развива, като съзнание в Природата не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете Истината и ще видите. Следователно аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята. То изсмуква соковете от нея и създава всички органи. Така и всички енергии са вложени вътре в нашето тяло, по същия закон се използват от човешкия Дух, за да създаде всички органи на човешкото тяло.

Аз бих се спрял на следния факт: колко години са употребени за създаване на вашата ръка? Тези заколчета или стави на пръстите показват колко милиони години е живял човекът; те показват историята на човечеството, историята на човешкото развитие, състоянието, през което е минало цялото човечество. Ако аз бих ви казал, че човешкият пръст разказва цялата история на човека, ще кажете, че това не е възможно, това е небивалица. Да, за оня, който не разбира законите на Природата, така е.

Един ден аз се разхождах с приятели в една борова гора. Спряхме се пред един бор и казвам: “Заколчетата на този бор показват през кои години е имало повече влага и през кои по-малко. Това се познава по тези коленца.” Може да проверите този факт. Следователно, когато годината е била изобилна с дъжд, разстоянията между тези коленца са по-големи и обратно – когато годината е била лишена от изобилни дъждове, те са по-малки. Следователно математически може да се изчисли и приблизително определи какво е било количеството на влагата. Значи така влагата се отразява.

Също и върху нашите тела се отразяват известни събития – индивидуални, обществени и народни. Знаете ли вие това? Ние носим греховете на цялото човечество. Не мислете, че ние, които сме далеч от Африка, не носим греховете на африканците. Да, носим ги. Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им. И тъй, в бъдеще, когато ние съзнаем този велик закон, ще разберем, че всички хора трябва да създадат добри условия, за да може да се избегнат всички съвременни нещастия. И не един път аз съм казвал, че това нещо само майките са в състояние да създадат. Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: “Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в закона на Любовта и да представляваш нейната Пълнота.” Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герои, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си. Младите, които се женят, трябва да кажат така: “Нашите синове и дъщери трябва да живеят за Любовта, за Господа на Любовта, който обединява хората.” Новото поколение ще бъде носител на новите идеи, на Божествената Любов. А тъй, както вървим сега, ако се раждаме по този хилав начин и искаме да превъзпитаме хората, които са работили от толкова хиляди години, нищо ни можем да направим. Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си – в Любовта на Бога, а сам не може да се превъзпита. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. Той сам е петдесет на сто фактор за своето превъзпитание. Той мяза на един кораб без кормило, който навсякъде може да бъде тласкан от вълните.

И тъй, в бъдеще условията за жените трябва да се изменят. Жени, които зачеват, трябва да са при най-добри условия, а също и условията на децата трябва да се видоизменят. И то не механически да започнем, а по онзи закон, който действа в Живата Природа. И тази Природа е жива, отлична е тя; чета по нея какви красиви методи има тя! Ако българите приложат методите на Природата, биха подобрили своето положение. Какви големи богатства се крият в нея! В десет години биха изплатили всичките си дългове. Но ще трябва да вземат да изучават тази Жива Природа. А сега какво правят българите? – Те очакват отнякъде своето спасение, те го очакват оттам, отдето няма да дойде. А туй спасение е вътре в тази Жива Природа, която е вложила своите сили. И хората трябва да ги турят в действие, да заработят по закона на Любовта, за доброто на другите. Така ще дойде и тяхното благословение.

И тъй, този велик закон сега призовава хората към братство и сестринство. И само тогава ще имаме една Нова наука на братство и сестринство. А сега каква е нашата наука? Онова малко агънце, което детето гледа, целува, венци му прави, дойде ден и майката казва: “За да може маминото детенце да живее, трябва да заколим това агънце.” Малкото детенце плаче. Казвате: “Не, тъй трябва да се живее.” Е, мислите ли, че това ваше дете ще се възпита? То ще се запитва: “Как тъй този Господ, който е толкоз добър, позволява да се отреже гръцмуля на това агънце?” – “Е, мама, тъй е наредил Господ.” Не, не е наредил тъй Господ, ние наредихме тъй живота. И сега да се освободим от нашите заблуждения! Да не мислим, че Господ е наредил тъй света. Не, тези агънца не трябва да се колят. А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване краката на този, на онзи. Чува се само “бум-бум.” Всички казват: “То е за отечеството.” Но каква полза са принесли войните на човечеството? – Абсолютно никаква полза. Хората са се ожесточили и днес войните донесоха този разврат. И бъдещите войни няма да донесат никакво добро. Трябва да воюваме, но по какъв начин? – Да воюваме, но да не убиваме. Този закон на Любовта сега призовава хората. Трябва да дойдат най-способните, най-великите, най-добрите хора – майки, бащи, учители, свещеници, хора незаинтересовани, за да подемат това велико дело. Ако те не дойдат навреме, други ще дойдат.

Сега ще сведа своите заключения в следното: ни най-малко нямам за цел да ви налагам да вярвате, аз искам вие да опитате. Опити, опити трябват и нищо повече! Има един вътрешен опит. Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: “Защо не съм като този господин.” Не гледайте тоя човек отвънка; той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа – да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи. Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем Новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства.

Някои казват: “Сега животът е много тежък.” Не, казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на Живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха из Египет. В Пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и фараон няма да ви заповядва. По-добре човек да е свободен в Пустинята, отколкото да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и фараонът със своя камшик да ви потупва и да ви заповядва: “Кирпичи и тухли ще правите!” И ние казваме: “Няма какво, ще се правят.” Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път в Пустинята на Божествения живот.

Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турнат по една раница и да вървят напред. Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? – Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш: “Апаш е той.” Казвам: светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: “Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина или ти ще ми откъснеш?” И той ще ми каже: “Може, братко, заповядай!” Като ида при някой приятел, ще кажа: “Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам?” – “Може.” Това трябва да бъде Новото учение. А сега какво ще кажеш? – “Господине, има хотел, иди там, ние не разполагаме със свободни стаи, жилищна криза има и т. н.” И ще се свърши въпросът. Сега, като срещнеш някого, започваш да го разпитваш: “Ти българин ли си, в Бога вярваш ли, от коя партия си” и т. н. Не казвам, че тия неща са лоши, но те не са съществени. В нас трябва да проникне онова благородно чувство на братство, че като срещнем една жена или един мъж, да видим в лицето им един наш брат. Ако може да възпитате това чувство на братство, ще поставите човечеството на една нова нога. И тогава няма да има между нас туй неразбиране, а ще има един правилен стремеж.

Това е Божествено учение, което сега иде в света. Подели са го малките деца, а след десет години малките деца ще го проповядват. След десет години гъсениците ще излязат из какавидите си и ще литнат с крилцата си. Ще кажат: “Не, не трябват пашкули.” В света иде този закон. Фактите сега се групират и законите се установяват. Ние минаваме от материалния към Духовния свят, всичко минава от частното към общественото. Тоест да не мислим само за онзи закон на осигуровките – всеки да се грижи, след като умре, да остави наследство няколко милиона: оставя за това толкова, за онова толкова, “благодеяния” прави, та да кажат, че еди кой-си човек умрял и оставил толкова пари, благороден човек е. Не, в бъдеще хората няма да умират, няма да имат нужда от паметници.

И тъй, вложете Любовта като стремеж в сърцето си, като чувство в душата си, като сила в ума си и като принцип в Духа си. В туй е спасението на човешкия дух. Тъй, в тези три неща трябва да разберем Любовта: като стремеж в сърцето – непреодолим стремеж надолу; като чувство в душата – нагоре; и като една сила, която дава разширение на ума, която има в себе си разумния принцип да знаем защо живеем, защо сме дошли, откъде сме дошли и какво е нашето предназначение на Земята.

19 август 1921 г., Велико Търново [25]

25 Беседата “Пробуждане на колективното съзнание” е публикувана за първи път в сборника “Беседи, обяснения и упътвания от Учителя”, София, 1921.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help