Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“

„И като минуваше Исусъ отъ тамъ, видѣ едного человѣка, че седеше на митарницата, Матей на име; и рече му: “Дойди слѣдъ мене!„ И той стана и отиде слѣдъ него.“(Матей, гл.9, ст.9) Има двѣ важни положения въ този стихъ: Исусъ, Който минавалъ и Матей, който стоялъ на своята митарница. Азъ взимамъ цѣлия свѣтъ като една митарница, въ която всички хора стоятъ и митарствуватъ. Всички хора сѫ чиновници на тази голѣма митарница. Каквито и да сѫ тѣ, каквото положение и да заематъ, всички боравятъ съ извѣстни материали, взимане-даване има въ тази митарница. А що е митарница? – Извѣстни стоки, който влизатъ и излизатъ изъ митарницата навънка и и донасятъ приходи. Това е външната страна. Но човѣкъ самъ по себе си и той е митарь, въ него постоянно влиза нѣщо. По нѣкой пѫть много хубави работи излизатъ изъ неговата уста, но по нѣкой пѫть излизатъ и много лоши работи.

Минава Исусъ – единъ обикновенъ човѣкъ, безъ положение, безъ никакво звание и казва на митара: „Ела слѣдъ мене!“ Той напуща митарницата и отива слѣдъ него. Отъ гледището на съврѣменнитѣ културни хора това могатъ да го вършатъ само хора идиоти, т.е. хора, на който положението е осигурено, само тѣ могатъ да си напуснатъ работата, че миналъ нѣкой си Исусъ, който проповѣдвалъ нѣкакво учение, безъ никакво благо. Не може да се разбере защо и за какво може да се напуща митарницата. Но ще кажете: „Та и нашитѣ дъщери днесъ напущатъ домоветѣ ни.“ Да, напущатъ ги, но по-официално. За вашитѣ дъщери ще дойдатъ кумове, сватове, ще има калясване, ще има разговоръ, едно долу, едно горѣ, та това, та онова, договоръ ще има и най-послѣ ще рѣшите да пуснете вашия митарь, който е стоялъ въ дома ви, понеже вече е ненуженъ чиновникъ, има по-млади отъ него. Казвате: „Стариятъ чиновникъ, който е стоялъ 20 години, може вече да си върви, защото младитѣ ще заематъ мѣстото му“. Ако сте въ село, кога се жени нѣкоя мома, ще дойдатъ деверитѣ, сватбаритѣ съ кола накичена съ цвѣтя, ще има гайдари, съ гайди, съ свирни, ще задигнатъ вашия старъ митарь. Отъ едната до другата митарница ще има игра, свирни. Едното положение е право и другото положение е право. Когато момата се жени и отива по този начинъ, това показва нейното външно схващане за живота.

Когато ни интересува само външната форма, външнитѣ нѣща, който прѣживѣваме, който чувствуваме, тѣзи нѣща ни увличатъ. Естествено е, тѣ упражняватъ по-голѣмо влияние върху насъ. Но има и такива нѣща, който упражняватъ и едно вѫтрѣшно влияние върху ни.

Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Има красиви моми и красиви момци, който упражняватъ своето влияние чрѣзъ хубавитѣ си чела, очи, вѣжди, косми, увличатъ се момитѣ, момцитѣ едни въ други, но има и такива грозотии, та да те е страхъ да ги погледнешъ, но при това пакъ се увличатъ. Сега дѣ е обектътъ? Момата казва: „Грозенъ го намиратъ, но за мене е хубавъ. Само азъ виждамъ хубостьта му.“ На момъка казватъ: „Тя малко не е на ума си.“ Питамъ: Отъ гледището на кой умъ? Отъ гледището на обективния умъ въ свѣта, споредъ който всички хора се увличатъ отъ външната форма, сѫ прави, но отъ гледището на вѫтрѣшния умъ и момъкътъ е правъ защото този умъ се занимава съ малко отвлѣчени форми.

Слѣдователно нѣщата иматъ двояка стойность. Азъ ще ви уподобя това нѣщо на слѣдното: прѣдставете си една книга съ отлично съдържание, написана на скѫпоцѣнна хартия, напримѣръ на златни листа, подвързана сѫщо съ златни корички, обсипани съ скѫпоцѣнни камъни. Единъ ще даде цѣна само на материалната стойность на книгата, на златото, отъ което е направена и казва: „Да ми се падне тази книга, зная какво ще направя съ нея!“ Какво ще направи? – Ще вземе златото, ще го стопи и паритѣ ще употрѣби за ядене и пиене. Другъ ще вземе книгата, ще разгледа съдържанието и, ще я използува за добро. Слѣдователно, ние разглеждаме живота отъ двояко гледище: едни го разглеждатъ като благо да ядемъ, пиемъ и да живѣемъ, отъ външна страна, а други – отъ друга страна – разглеждатъ вѫтрѣшния смисълъ на живота.

Види се, митарьтъ е единъ отъ тѣзи, които успѣха да разбератъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Той напусна своята митарница и отиде слѣдъ Христа.

И какво е научилъ? Разбира се, трѣбва да го повикаме сега прѣдъ насъ, да ни разправи своята опитность, какво е научилъ. Другояче, безъ него, безъ да знаемъ какво е научилъ той, всичко ще бѫде загадки, прѣдположения. Ако този митарь бѣше единствениятъ, който е приелъ Христовото учение, азъ бихъ направилъ това: щѣхъ да го повикамъ прѣдъ васъ, да ви каже какво е научилъ отъ Христа. Но понеже и вие сте приели това учение, азъ ви притеглямъ сега да освидѣтелствувате за този митарь, какво му е казалъ Христос.

Прѣдставете си, че азъ вѣрвамъ. Азъ разглеждамъ въпроса чисто външно, а вие – вѫтрѣшно. Питамъ: Какво е накарало митара да напусне своята митарница? Защото днесъ, ако чиновникъ напусне своята митарница безъ нѣкакво заявление, ще му кажатъ: „Какъ смѣешъ да напущашъ своята работа безъ разрѣшение?“ Той трѣбва най-малко единъ мѣсецъ по-рано да съобщи, че ще напусне службата си, иначе официално той ще бѫде отговоренъ. А този човѣкъ, безъ никакъвъ докладъ напуща и тръгва. Кажете ми сега, кой станалъ причина за това? Понеже вие мълчите, азъ ще призова сега една млада мома отъ съврѣменнитѣ и тя ще ви даде отговоръ. Ако вие я попитате: „Защо ти напусна митарницата и тръгна съ този грозотия“, тя ще ви каже: „Защото го обичахъ.“ Ето картината, отричайте въпроса. И за мене тази обичь, тази любовь струва повече, отколкото тази митарница и всички други митарници. Момата казва: „Когато имамъ тази обичь въ душата си, на никаква митарница не мога да стоя.“ Но щомъ дойде, вие съврѣменнитѣ хора да разглеждате обичьта, да разглеждате тази любовь, ще я оспорите, т. е. вашата любовь, още не е издържала изпита си. И сега, въ края на вѣка, всички мѫже и жени ще държатъ изпитъ за любовьта си. Ако ме попитате вие съврѣменнитѣ хора, защо сѫ тия противорѣчия сега въ свѣта, казвамъ: Вие държите сега изпита си за любовьта и ще дойде комисия, която ще ви изпитва.

И ви казвамъ, че за въ бѫдеще любовьта нѣма да бѫде такава, каквато е сегашната. Въ тази любовь ще има двѣ сѫществени, неизмѣнни качества. Първото качество на тази любовь ще бѫде, че благото на другитѣ ще бѫде нейно благо. Досега ние сме се старали да убѣдимъ хората, че нашето благо е благо и за другитѣ, но този законъ е другъ сега. Вие казвате: „Работете сега, азъ да се подигна, да си направя кѫща, че послѣ ще уредя и вашитѣ работи.“ Ние сме опитали този законъ и сме видѣли, че неговото практическо приложение не е дало никакви резултати отъ тѣзи, които очакваме. Мѫжътъ казва на жена си: „Ти възложи на мене любовьта си, че да видишъ!“ Жената казва на мѫжа си: „Ти възложи на мене любовьта си, че да видишъ!“ Възлагали сѫ единъ на другъ, че сѫ видѣли. Тѣ сѫ прилагали само прѣдговора на любовьта. За да се приложи любовьта, трѣбва да се приложи вѣрата, защото основа на вѣрата, това е любовьта, т.е. великиятъ принципъ, който поддържа всичко въ свѣта.

Да разгледаме буквитѣ, които образуватъ думата „любовь“ в български езикъ. Тя започва съ буквата „л“, която се състои отъ двѣ прави чъртички, които образуватъ единъ остъръ ѫгълъ, който е насоченъ нагорѣ, къмъ небето. Знаете ли на колко градуса се равнява този ѫгълъ? – На около 30\xB0. Това е буквата „А“. Това показва, че отъ земята къмъ небето се стремятъ двѣ сили къмъ разни посоки и между тѣзи двѣ сили има стремежъ, но нѣма още равновѣсие. Въ геометрията тѣзи сили не сѫ живи, но психологически тѣ сѫ живи. Това сѫ двѣ сѫщества, които се стремятъ всѣко къмъ своята посока, като изхожда отъ иитереситѣ си. Тѣ се стремятъ къмъ една точка, която е тѣхниятъ идеалъ. Изглежда, че тѣ се допиратъ, но ще видимъ, че тѣ не сѫ въ едно пространство. Че този законъ е веренъ, виждаме отъ това, че двама души, като се обичатъ, иматъ единъ центъръ, тѣ иматъ любовь, но още не сѫ се събрали въ този центъръ. За да се събератъ въ този великъ центъръ на истинската любовь, трѣбва отдолу друга една линия да ги прѣсича, да ги съединява. Азъ наричамъ тази сила равнодѣйствуваща. Тя е жива сила и тя е, която примирява всички противорѣчия въ свѣта. Тази линия азъ наричамъ […] (Въ оригинала е оставено мѣсто колкото една дума) човѣкъ, който не е нито мѫжъ нито жена. Това е човѣкътъ безъ никакъвъ полъ, или тъй, както нѣкѫдѣ въ Писанието го наричатъ Синъ Человѣчески, по отношение неговитѣ връзки съ хората, а нѣкѫдѣ го наричатъ Синъ Божий, по отношение на неговото произхождение.

Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя, животътъ не седи въ такива нѣща, той е реаленъ.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стѫпили на границата на реалния животъ. Щомъ дойдете въ реалното, въ неизмѣнното, страдания нѣма да има вече. Вие ще имате страдания, но тѣзи страдания ще ви причиняватъ радость, а сега понеже още живѣете въ живота на промѣнчивото, всички радости въ живота ви причиняватъ само страдания. Даже и онова малко момиченце, което ви се ражда, първо го приемате съ радость, радвате му се, а послѣ казвате: „Да, но като порастне това дѣте, ще трѣбва да се жени, защо ни го изпрати Господь, беля е то?“ Пари ще трѣбватъ за него, прикя ще трѣбва да му се готви, ами ако улови този пѫть, ако улови онзи пѫть! Защо допущате това? – Защото още не сте в свѣта, не сте въ реалния свѣтъ, дѣто сѫ Божественитѣ закони.

Сега искамъ да ви кажа, че всичко добро въ свѣта идва по законъ, животътъ идва по законъ. Но има нѣща, които ставатъ и безъ законъ. Смъртьта е безъ законъ, умразата е безъ законъ, ненавистьта е безъ законъ, прѣстѫплението е безъ законъ. Не се мамете! Казвате: „Законъ има за прѣстѫпленията.“ Никакъвъ законъ нѣма за прѣстѫпленията. Да живѣемъ има законъ, Господь е поставилъ този законъ, Той иска да живѣемъ, но нѣма абсолютно никакъвъ законъ въ свѣта, който опрѣдѣля да умираме. Слѣдователно страданията сѫ безъ законъ, радоститѣ сѫ съ законъ. Да се радвате, да се веселите, да благувате въ свѣта, има законъ за това.

И тъй схващайте отъ това гледище, че митарьтъ напуща живота на привидностьта. Казвате: „Защо е тази умраза, защо сѫ тѣзи неразбирания?“ – Защото живѣете въ единъ свѣтъ, дѣто нѣма закони или въ Писанието го наричатъ „свѣтъ на беззаконието“. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да се стремимъ да установимъ Божественитѣ закони. Когато нѣкой ми говори за животъ, той първоначално трѣбва да разбира основнитѣ закони на живота, когато нѣкой ми говори за любовь, той трѣбва да разбира законитѣ на любовьта, когато нѣкой ми говори за истината, той трѣбва да разбира законитѣ на истината. Ние вървимъ отгорѣ надолу, затова не можете да разберете истината вънъ отъ нейнитѣ закони.

Сега, когато азъ говоря за тия закони, не подразбирамъ закони, които сѫ установили съврѣменнитѣ учени хора. Тѣзи закони, за които азъ говоря сѫ живи. Азъ считамъ, че въ свѣта, въ който живѣемъ, всичко е живо, всичко е разумно.

Сега ще изтълкувамъ какъвъ човѣкъ е билъ митарьтъ. Името му показва това. Азъ отъ първата буква на името му хващамъ митара, Ето какво говори името му, главно неговата първа буква „М“. Този човѣкъ, слѣдъ като е митарствувалъ дълго врѣме, изпиталъ всичката философия въ свѣта, намѣрилъ, че всичко това е празна работа. Видѣлъ, че това е една воденица, която мели, въ която нѣма никакъвъ смисълъ и дълго врѣме мислилъ какъ да се освободи. Това означава буквата „М“, едно шише, което е обърнато надолу, което се изпразва. Втората буква „И“ показва, че умътъ на този човѣкъ билъ готовъ да се занимава безъ никакви софизми, безъ никакви противорѣчия. Той ималъ нѣкакво прозъртване или казано на чисто наученъ езикъ, той билъ човѣкъ, въ който висшиятъ умъ се пробудилъ и той почналъ да се занимава съ малкитѣ величини на математиката. Азъ взимамъ буквата „М“ като символъ на малкитѣ величини въ математиката. Затова наричамъ мѫдростьта, наука на малкитѣ величини. Да бѫде човѣкъ математикъ, трѣбва да се занимава съ малкитѣ величини. Въ голѣмитѣ величини има само единици, всичко се свежда къмъ едно. Вие не можете да разберете едното, докато не разберете неговитѣ части, които влизатъ въ устройството на тази голѣма единица. Човѣкъ самъ по себе си е една голѣма единица. Неговиятъ мозъкъ е образуванъ отъ около 3 билиона и 600 милиона клѣтки, които сѫ малки душички. Около 10 милиарда клѣтки образуватъ неговата дихателна система и неговитѣ кръвоносни сѫдове, около 10 милиона клѣтки образуватъ неговия стомахъ и т.н. По-нататъкъ нѣма да се спирамъ това сѫ грамадни числа. Всички тѣзи живи частици образуватъ сегашния човѣкъ. Нѣкои отъ тѣхъ образуватъ външната страна, физическата страна, физическото тѣло на човѣка, други образуватъ неговия етеренъ двойникъ, нѣкои образуватъ неговата чувствена душа, астралното му тѣло, а трети образуватъ неговия нисшъ и висшъ умъ, а всички заедно образуватъ неговото тѣло, влизатъ вѫтрѣ въ състава му.

И тъй, отъ насъ съврѣменнитѣ хора се изискватъ дълбоки познания по тази велика окултна наука, да научимъ какъ е създаденъ досега човѣкътъ, докѫдѣ е достигналъ днесъ той въ своето развитие. Като научите тази външна конструкция на човѣка, ще разберете защо нѣкои нѣща въ неговия животъ се случватъ по единъ начинъ, а нѣкои – по другъ начинъ. Споредъ тази наука нѣма нищо случайно, всички нѣща са строго математически опрѣдѣлени и когато ние дѣйствуваме въ унисонъ съ тѣзи велики свѣтове настава хармония, животътъ ни тече по особенъ начинъ, а когато сме въ дисхармония, въ контрастъ, тогава настѫпватъ противорѣчия, страдания въ живота. Страданията ни показватъ, че ние сме въ разрѣзъ съ живитѣ закони на живата природа.

Христосъ му каза: „Ела слѣдъ мене!“ Тукъ вече не става въпросъ за физическото, за физическия човѣкъ да иде. Вие спрѣгали ли сте глагола „ида“, „отивамъ“. „И отиде“, казва. Думата „отиде“ въ български езикъ се отнася само до човѣкъ, който може да мисли, само той може да отиде. Само човѣкъ, който има отлични мисли, благородни мисли, само човѣкъ, който има единъ възвишенъ умъ, само той може да възприеме едно Божествено учение.

Човѣкъ на когото умътъ не е развитъ, той може да живѣе само въ чувствения, въ физическия свѣтъ. Слѣдователно вие трѣбва да развивате вашия умъ. Съ дребнави работи, съ дребната математика не трѣбва да се занимавате: съ математиката на лука, на чесъна, на месцето, на обущата, на рѫкавицитѣ на трѣбва да се занимавате. А тѣзи нѣща сѫ, които най-много ви занимаватъ. Когато едно дѣте се ражда, то ли помисля за своитѣ пелени? Нѣкои казватъ: „Какво ще правя, като тръгна по Бога?“ Питай дѣтето, което се ражда, то ли си приготвя пелени? – Не. Майката като го повика, то идва осигурено му е облѣклото, храната, всичко си има. Майката му казва: „Само ще се учишъ, мама. Ако не се учишъ, ще съжалявамъ, че ти давамъ пелени, ще съжалявамъ, че ти давамъ храна.“ Ние сме повикани въ този свѣтъ само да се учимъ. Господь затова ни е повикалъ. Ние казваме: „Господь не е помислилъ добрѣ.“ И започваме да се грижимъ сами за пелени, за храна, ставаме идиоти. А ние трѣбва само да се учимъ. Щомъ се учимъ, всичко ще бѫде наредъ.

И този човѣкъ напусна своята митарница и отиде слѣдъ Христа да се учи. Митарьтъ е разбралъ, че всичко въ свѣта е осигурено и той казва: „Не ми трѣбва осигуряване, дълги години съмъ скиталъ изъ тази митарница, ще отида да се уча“ и отишълъ да се учи.

Третата буква въ името на митара, буквата „Т“ показва защо е отишълъ той слѣдъ Христа. Той е отишълъ слѣдъ Христа, за да разбере двата велики закона на любовьта и мѫдростьта. Тази линия, която стои отгорѣ на буквата „Т“, показва стремежа къмъ Бога. Тя е великиятъ диаметъръ, който обхваща всички други линии, А втората линия, перпендикулярната на първата е линията, която спъва човѣка и му казва: „Ти като отивашъ при Бога, какво искашъ, дали пари, храна или да се учишъ отъ Него?“ Сега мѫдростьта спъва всички хора. Жената, като се ожени, мѫдростьта я пита: „Ти защо се ожени, да се учишъ ли?“ – „Не, азъ бѣхъ при майка си робиня, сега искамъ да си поживѣя малко охолно.“ – „Добрѣ, казва мѫдростьта, ще ти дамъ охолность тебе.“ Какво става съ тебе? Дойдатъ сълзи, страдания, мѫчнотии въ кѫщи и започвашъ да се разкайвашъ: „Защо ми трѣбваше да се женя?“ Онази линия тамъ горѣ на мѫдростьта казва: „Защо се женишъ?“ – Женитбата е едно училище. Всѣко училище има смисълъ. Но ако вземете женитбата като едно срѣдство да се прѣживѣе по-лесно, не сте на правъ пѫть. Казвате: „Ние съ своя възлюбленъ ще си живѣемъ като двама ангела.“ Да, мѫжътъ е единъ ангелъ безъ крила и жената е една ангелица безъ крила. Тѣ сѫ и двамата безъ законъ и мѫжътъ казва: „Тамъ тоягата е положена и ако не е сготвено добрѣ, наврѣме, тамъ тоягата ще играе.“ – „А, казва тя, че какъ тъй?“ Тъй, тъй, това е законъ. Той е по-напрѣдъ. Мѫжътъ, прѣди да се ожени, казва на своята обична: „Моето ангелче!“ Но като се ожени, другояче ще те държи, той крие тоягата, а като се ожени, показва я и пита жена си: „Видишъ ли я, отъ рая е излѣзла!“ Това е законъ, тъй е писано, задницата ще се нашари. Така са правили учителитѣ едно врѣме. Въ Варна единъ учитель бие ученика си, той казва: „Вай-вай-вай, за топълъ кравай!“ Пита го учительтъ му: „Ще се учишъ ли?“ – „Да.“ Но на втория день го нѣма въ училището. Пита го майка му: „Защо не отивашъ на училище?“ – „Моята задница не се учи вече.“

Съврѣменнитѣ хора искатъ да покажатъ всички тѣхни свещени глупости, които сега сѫществуватъ въ свѣта, да ги прѣдставятъ като свѣтлина. Не, всички съврѣменни хора трѣбва да се откажатъ отъ всички свои свещени глупости. Глупостьта си е глупость, тя не може да бѫде свещена. И тогава, всички онѣзи хора, които сѫ дошли тукъ на земята, които иматъ Божествено съзнание, иматъ единъ законъ, на който служатъ. Тѣ ни прѣдставляватъ единица. Единицата е жива, нѣма защо да я налагашъ на задницата на хората. Това показва, че не разбирашъ този великъ законъ

Когато Господь създалъ свѣта, двама много умни ангели, като наблюдавали творенията на Господа и видѣли рая и ада, направили своитѣ изчисления и единиятъ отъ тѣхъ намѣрилъ, че Господь направилъ една голѣма погрѣшка, а другиятъ намѣрилъ, че нѣмало грѣшка, но тѣ скрили това въ ума си. Господь, Който знаялъ тѣхнитѣ мисли, далъ имъ една мисия, пратилъ ги и двамата на земята да работятъ. Всѣка година Господь изпращалъ отъ райската градина на всѣки едного отъ тѣхъ по 360 орѣха. Това било бюджетътъ, който имъ се падалъ отъ райската градина.

Тѣзи двама философи ангели, като били на небето много хубаво мислили, но като дошли тукъ на земята, другояче постѫпвали. Единиятъ отъ тѣхъ, който мислилъ, че Господь направилъ грѣшка при създаването на свѣта, като видѣлъ женитѣ, рекълъ си: „И тъй, тъй Господь направилъ така свѣта, азъ своето ще го оправя, но я да влѣза въ този кривия свѣтъ.“ Влѣзълъ въ този свѣтъ, оженилъ се. Другиятъ ангелъ, който мислилъ, че Господь е направилъ добрѣ свѣта, като получавалъ всѣка година по 360 орѣха, казвалъ си: „Свѣтътъ е правъ, нѣма какво да го оправямъ, но ще трѣбва да работя.“ И понеже не ядѣлъ орѣхитѣ, заелъ се да ги сади и отглежда. Другиятъ пъкъ, който се оженилъ, като получавалъ всѣка година орѣхитѣ, опапвалъ ги съ жена си и чакали другата година. Чакатъ орѣхитѣ, гугуцатъ си, седятъ, ядатъ, пиятъ и философствуватъ. И двамата ангела живѣли по 120 години на земята. Женениятъ народилъ дѣца, оставилъ поколѣние и си казвалъ: „Поне оставихъ нѣщо на земята.“ Като си заминалъ той за другия свѣтъ, орѣхитѣ пакъ идвали, но наслѣдницитѣ започнали да спорятъ помежду си, кой колко орѣхи да вземе. Започналъ споръ и бой между тѣхъ. Женениятъ ангелъ ималъ двѣ дъщери и двама сина. Още първата година слѣдъ като заминалъ бащата, тѣ се набили за орѣхитѣ. И всѣка година, като идвали орѣхитѣ, тѣ се бияли за тѣхъ. Ангелътъ, който насаждалъ всѣка година орѣхитѣ, образувалъ една красива мѣстность отъ тѣхъ. Като се качили горѣ и разглеждали дѣлата си, видѣли кой какво направилъ. Този ангелъ, който казвалъ, че Господь направилъ грѣшка, разбралъ, че той направилъ по-голѣма грѣшка, разбралъ, че орѣхитѣ не трѣбвало да се ядатъ, та слѣдъ смъртьта му да ставало споръ за тѣхъ между наслѣдницитѣ му. Дѣцата му казвали: „Ние сме благородници, ние не можемъ да работимъ, нѣмаме нужда отъ учение, а отъ ядене и пиене.“ И се молили на Господа да имъ даде повече орѣхи.

Тъй че, отъ тѣзи два ангела, още отъ далечното минало сѫ произлѣзли тѣзи двѣ поколения: еднитѣ, които обичатъ да работятъ, а други – да ядат и пият, вашитѣ бащи сѫ били ангели, меразчии сѫ били. Казвате: „И нашитѣ бащи и майки по сѫщия начинъ сѫ яли и пили.“

Христосъ извиква този митарь и му казва: „Ела слѣдъ мене!“ Вие ще ми кажете: „Ако Христосъ дойде днесъ да ме повика и азъ ще ида слѣдъ Него.“ Много пѫти сте казвали: „Защо не сме били въ врѣмето на Христа, та и ние да отидехме слѣдъ Него?“ Съжаления само и нищо повече! И азъ бихъ казалъ като васъ: „Защо не съмъ билъ въ врѣмето на Христа, та да отида слѣдъ Него?“ Жалко, че не сме били, закѫснѣли сме 2000 години. И ние закѫснѣлитѣ какво трѣбва да правимъ? Този исторически Христосъ не може да огрѣе всички хора. Какъ мислятъ хората, колцина от тѣхъ биха могли да видятъ Христа, ако той дойде въ видимо тѣло? Ако този Христосъ, който има 500 000 000 поклонници, които му служатъ, дойде на земята, нали ще трѣбва да опрѣдѣли рандеву на всички, да му цѣлуватъ рѫка? Ами смѣтнете, колко години сѫ потрѣбни, докато се изредятъ всички тѣзи 500 000 000 поклонници, да се рѫкуватъ съ Него, да Му цѣлуватъ рѫка. Слѣдъ това ще надойдатъ вашите дѣца. Ако е потрѣбно за всѣки 5 или 2 минути, за да се рѫкува, да цѣлуне рѫка на Христа, то изчислете, колко години ще сѫ потрѣбни, за да се изредятъ всичкитѣ Му послѣдователи, да иматъ достѫпъ да Го видятъ, да Му цѣлунатъ рѫка и да кажатъ: „Азъ го видѣхъ.“

Най-първо ще се наредятъ най-виднитѣ хора, владицитѣ, патриарситѣ, цѣла процесия, а по-послѣ по-проститѣ. Знаете ли дѣ ще бѫдете вие? – На опашката. Вие не сте се спирали по този въпросъ. Вие сте фантазирали и сте мислили, че като дойде Христосъ, първо у васъ ще дойде. Всѣки така мисли. Прави сте и не сте прави. По духъ е тъй, но ако дойде Христосъ по плъть, вие нѣма да бѫдете първи. Тъй щото, този митарь имаше една привилегия. Тѣзи нѣща сѫ изключения. Ние ги наричаме изключения вѫтрѣ въ битието. Човѣкъ, който е прѣкаралъ живота си въ абсолютно безсмислие, на когото шишето е тъй празно, че животътъ му нѣма никакъвъ смисълъ, отъ него започва Христосъ.

„Ела, каза, слѣдъ мене!“ И той стана и отиде. Но този митарь бѣше човѣкъ смѣлъ и рѣшителенъ, въ него нѣмаше съмнѣние. Уменъ човѣкъ бѣше той. За да бѫде човѣкъ митарь, трѣбва да бѫде уменъ. Той съ хиляди години е изучавалъ дребната математика, какво може да вземе. Той не е човѣкътъ, който може да се лъже.

Слѣдователно, Христосъ повика единъ човѣкъ много уменъ, много опитенъ въ свѣта, който е прѣживѣлъ много нѣща, знае всички слабости. Всички, които искате да тръгнете по Христа, трѣбва да имате тѣзи опитности въ свѣта и да започнете отъ тѣхъ. Сега, нѣкои отъ васъ искате да видите Христа. Защо? – За да ви направи щастливи, да благувате въ свѣта, да ви направи кѫщи и т.н. Като ви говоря това, не мислете, че се отнасямъ до сегашния ви животъ. Не. Нѣмамъ нищо противъ дѣятелностьта, която употрѣбявате, за да живѣете, стремежътъ ви да се храните, да живѣете, всичко това е честно, благородно. Но когато единъ човѣкъ е осигуренъ, а иска да се осигури въ една или въ друга посока, казвамъ, че той върши нѣщо неестествено, незаконно. И ако целиятъ вашъ умъ въ живота ви се напълни съ пари, съ числа, съ заимодавци, всѣки день мислите колко имате да взимате, кого да дадете подъ сѫдъ, то питамъ ви: Единъ день, слѣдъ като умрете, какъвъ смисълъ е ималъ вашиятъ животъ? – Нѣма никакъвъ смисълъ. Слѣдователно, сегашниятъ ни животъ е направенъ по наша система. Този животъ, който живѣете сега, не е Божественъ, т.е по форма, по съдържание, той е Божественъ, но по проявленията си той е човѣшки.

Затова се казва: „Образътъ на този свѣтъ прѣхожда.“ Защо прѣхожда? Казва се въ Писанието: „Всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени.“ Значи, този свѣть, който не е отъ Бога, той ще се изкорени, а само този, който иде, той ще остане.

Митарьтъ разбра този законъ и каза: „Чакай да излѣза отъ тази митарница по-рано, да се запозная съ смисъла на вѫтрѣшния животъ“. Този смисълъ се състои въ това, да разбере човѣкъ, че той е осигуренъ на земята. Всѣки единъ отъ насъ е осигуренъ. И ако вие имате тази любовь, да обичате своитѣ братя, нѣма да се намѣри братъ въ свѣта, който да не отвори сърцето си да ви помогне. Ако съ тази любовь похлопате на нѣкое сърце, то ще ви се отвори. Похлопате ли нѣкой пѫть и не ви се отвори, нѣмате любовь. Ако отивате при брата си не да го ограбвате, а да му помогнете, той ще ви приеме. При когото и да отидете и при най-бѣдния, но съ условие да му помогнете, той ще ви приеме. Ако хората биха приложили този законъ, свѣтътъ щѣше да се поправи. Ако всички хора приложатъ този законъ – даромъ да слугуватъ, тогава всички ученици щѣха даромъ да служатъ и законътъ на любовьта, щѣше да се приложи безъ насилие. Защото има законъ за любовьта, има законъ за дарбитѣ, има законъ за добродѣтелитѣ. Това сѫ методи, които вие може да употрѣбите. Азъ нѣма да ви разправямъ какви сѫ тѣзи методи. Тѣзи методи се учатъ само въ Божественото училище и тамъ ще видите резултатитѣ.

Азъ говоря тукъ принципално за живота на митара. Той е единиченъ, той е и колективенъ. Той е митарьтъ прѣди 2000 години, той е и митарьтъ, който сега живѣе. Мнозина отъ васъ се намирате 6 голѣмо противорѣчие и казвате: „Какъ ще прѣкараме нашия животъ?“ – Отлично ще го прѣкарате. Защо другитѣ хора страдатъ? – Защото живѣятъ безъ живитѣ закони. Срѣщна нѣкого и го питамъ: Ти знаешъ ли, има ли Богъ въ свѣта? – „Не зная, не познавамъ никакъвъ Богъ.“ Ако единъ човѣкъ не познава Бога, отъ когото е получилъ всички блага, какво може да очаквате отъ този човѣкъ?

Въ единъ стихъ отъ Иезекиила се казва: „Може ли тѣзи мъртви кости да оживѣятъ?“ Коститѣ въ този смисълъ, означаватъ чисто физическия свѣтъ. Казва пророкътъ: „Господи, само Ти знаешъ може ли да оживѣятъ тѣзи кости.“ Тогава, върху тѣзи кости идатъ мускулитѣ. Дошла е плътьта, облѣкла коститѣ, съединила ги, вече има форма. Почва да се проявява този животъ. Но духътъ, който рѫководи живота, нѣма го. Тогава казва Господь: „Пророкувай ни този животъ.“ Това е третиятъ елементъ. Нѣкои сѫ мъртви кости, други – облѣчени, а трети очакватъ идването на Духа. Съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до туй положение, коститѣ имъ сѫ облѣчени въ плъть и кръвь и мислятъ, че като дойде Духътъ, свѣтътъ ще възкръсне.

Това е право. Въ друга смисъль казано: тѣзи три свѣта – физическия, душевния и духовния, трѣбва да се съединятъ. физическиятъ свѣтъ е основата, върху която почива астралния и душевния животъ на човѣка. Въ този душевенъ свѣтъ се проявява чувството на приятность и неприятность, всички чувства, които изпитваме. Въ физическия свѣтъ се проявяватъ само нашия стремежъ и дѣйствия, а в духовния – всичко Божествено, което насочва нашитѣ чувства.

Само Божественото опрѣдѣля какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ чувства, нашитѣ дѣйствия. Ако вие имате една душа, която не чувствува правилно и отидете нѣкѫдѣ на гости, но хазяинътъ на кѫщата ви приеме навѫсено, начумерено. Вие казвате: „Той не ме обича, втори пѫть нѣма да отида тамъ.“ Защо? – Чувствувате една неприятность. Прѣдставете си, че вашата рѫка е размѣстена и азъ се наема да я намѣстя, но отъ това вие усѣщате болка. Като излизате, казвате: „Той не е майсторъ.“ Защо? – Защото усѣщате болка. Азъ искамъ да ви излѣкувамъ безъ нѣкаква болка. Навѫсването на вѣждитѣ не е признакъ на лошо посрѣщане. Болката не е признакъ, че този, който ви лѣкува, не е майсторъ. Когато момата иска да задържи впечатленията си отъ своя възлюбленъ надълбоко, тя затваря очитѣ си. Съ това иска да каже: „Азъ съмъ слѣпа за свѣта, не искамъ да виждамъ този свѣтъ.“ Момъкътъ казва: „Азъ искамъ да държа очитѣ си отворени.“ Мома, която иска да държи очитѣ си отворени, тя на другия день ще продаде възлюбения си. Дръжъ очитѣ си денемъ затворени, вечерь – отворени, при свѣтлина затворени, при тъмнина – отворени!

Слѣдователно, всѣко едно навѫсване на вѣждитѣ е признакъ, че този човѣкъ мисли добро. Когато човѣкъ иска да мисли добро, той свива вѣждитѣ си, за да дойде по-малко свѣтлина, та да може да концентрира мисъльта си. А този, който не иска да мисли, той е като мѣсечината, която се пълни и изпразва като шише, но въ която нѣма никаква мисъль. Слѣдователно, като сѫ турени вѣждитѣ надъ очитѣ ти, тѣ регулиратъ човѣшката мисъль, тѣ регулиратъ до колко мозъкътъ трѣбва да бѫде дѣятеленъ или не, тѣ сѫ единъ регулаторъ на човѣшката мисъль. Ето защо вѣждитѣ се свиватъ или отварятъ, но тѣ трѣбва да бѫдатъ въ хоризонтално положение. Затова, като свивате или като издигате вѣждитѣ си, трѣбва да имате една опрѣдѣлена мисъль въ себе си.

Сега да се повърнемъ къмъ митара. Четвъртата буква отъ името му, буквата „А“ показва въ него единъ стремежъ. Този човѣкъ е съ благороденъ стремежъ, той слиза отгорѣ, надолу, за да помага на другитѣ хора. Послѣдната буква отъ името му, буквата „Р“ показва човѣка, който се научилъ да разбира причинитѣ на доброто и злото въ свѣта. Значи митарьтъ е човѣкъ, който се занимава съ математиката на мѫдростьта, приложилъ е тѣзи знания на математиката въ полза на себе си и на ближнитѣ си, да изучи закона на любовьта и мѫдростьта, да върши волята Божия, да знае защо е доброто и злото въ свѣта. И този човѣкъ е намѣрилъ Христа. Христосъ, като мине покрай вашата митарница, ще търси вашия митарь. Ако нѣмате такъвъ митарь на митарницата си, отиде вашата митарница. Този митарь казва: „На такава митарница безъ закони не искамъ да служа.“ Нѣкой дойде и му казва: „Ти повече мито можешъ да вземешъ.“ Иска, не иска, повече мито да вземе, като прави оцѣнкитѣ, т.е. по околенъ пѫть да ги събира. Митарьтъ казва: „На такава митарница не искамъ да служа, не искамъ да служа на такива вълчи закони, а искамъ да служа тамъ, дѣто отношенията на взиманията и даванията сѫ равни.“ Тогава Христосъ му каза: „Ела слѣдъ мене!“ И той отиде.

Е, сега вие искате физически да видите Христа. Нали? Онѣзи жененитѣ отъ васъ иматъ Исуса въ себе си. Вашиятъ мѫжъ, той е Исусъ за васъ. Ето вашиятъ физически Исусъ, но вие не го признавате. Вие сте като онѣзи фарисеи и садукеи, който казватъ: „Той не е, той не е.“ Съ какво ще ви докаже мѫжътъ, че е той? Той казва: „Азъ съмъ вашиятъ избранникъ.“ Жената казва: „Не е той, не е той.“ Търси го. За васъ Исусъ е дошълъ, но вие не го признавате. Търсите го въ нѣкой свещеникъ, другадѣ го търсите – нѣма го. Дойде нѣкой ясновидецъ, казвате: „А, тукъ ще е!“ И тукъ го нѣма. Въ една църква го търсите, въ друга църква го търсите – нѣма го. „Е, отъ небето ще дойде.“ – Нѣма го. И най-послѣ, като го нѣма отъ никѫдѣ, хората казватъ: „Тази работа е празна, но да ядемъ и да пиемъ!“

Азъ ще ви дамъ едно опрѣдѣление какъ ще познаете Христа и дѣ ще Го намѣрите. Ако чакате хората да ви покажатъ дѣ е, никѫдѣ нѣма да Го намѣрите. Христосъ ще дойде вѫтрѣ, вѫтрѣ въ васъ. Вашата душа, вашиятъ духъ трѣбва да Го познаятъ. На всѣки единъ лично трѣбва отъ вѫтрѣ да му се открие това, неговиятъ собственъ духъ трѣбва да му открие кой е Христосъ. Но нѣкои казватъ: „Азъ мисля, че еди кой си е Христосъ.“ Другъ: „И азъ мисля, че еди-кой си е Христосъ.“ Съ такива прѣдположения не може да се разрѣшава работата. Всѣки трѣбва да има точно опрѣдѣлена мисъль. фактически той трѣбва да знае кой е Христосъ.

Христосъ казва на ученицитѣ си: „Плъть и кръвь не сѫ ви открили това, но Отецъ ми ви го е открилъ.“ „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече.“ Казватъ за нѣкого: „Нѣкой човѣкъ го е привлѣкълъ него.“ – Не, само Отецъ ми може да привлече хората къмъ себе си. Краснорѣчие, заобикалки, нищо не може да привлече хората. Защо само Отецъ може да привлече хората? – Защото Отецъ е любовь и само тази любовь дава животъ. Затова Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ на любовь.“ Слѣдователно, всѣки отива да вземе отъ този животъ.

Когато вие по този начинъ разберете Христа, у васъ ще стане една коренна промѣна. Ние сега изобщо всички хора не сме доволни едни отъ други. Ние си виждаме само погрѣшкитѣ. Азъ често си правя опити съ хората, тѣ идватъ при мене да ме изпитватъ и азъ ги изпитвамъ. Тѣ идватъ нѣкой пѫть при мене съ намерение да видятъ нѣкой човѣкъ светия, съ знания, съ мѫдрость, но ме намѣрятъ въ такова положение, въ каквото и проститѣ хора – играя си.

И послѣ си казватъ: „Ама че серсеминъ съмъ билъ!“ Тогава и азъ си казвамъ: „Ти си серсеминъ, но и азъ не искамъ да съмъ такъвъ, не приемамъ такъвъ човѣкъ.“ Азъ не приемамъ човѣкъ, който, като дойде при мене, започне да ме хвали, да ми разправя: „Ти си първия човѣкъ, ти си такъвъ-онакъвъ.“ А послѣ, ще прѣнесе куркитѣ. Ще замязате, знаете ли на какво? – Ще ви приведа единъ анекдотъ.

На единъ български селянинъ се разболява жена му. Тя казва на мѫжа си: „Ще отидешъ въ града да ми донесешъ отъ тамъ нѣкои лѣкарства.“ Селянинътъ отива въ дома на единъ докторъ, но като не знаялъ всички етикеции, какъ да пристѫпи до лѣкаря, влиза направо въ стаята на доктора, който се занимавалъ съ много важни работи. Докторътъ го запитва: „Какво искашъ?“ – „Жена ми е болна, искамъ лѣкарства за нея.“ Докторътъ се ядосалъ на селянина, че тъй го побезпокоилъ, приближава се до него, удря му една плѣсница и казва: „На ти едно лѣкарство.“ Удря му още една плесница: „На ти друго лѣкарство!“ Селянинътъ си казва: „Чудни сѫ тѣзи съврѣменни хора, по особенъ начинъ знаятъ да лѣкуватъ!“ Отива си въ село, жена му го пита: „Взе ли нѣкакви лѣкарства?“ – „Да, докторътъ ми даде двѣ хубави лѣкарства.“ – „Е, дай ми едното,“ казва жената. Той се приближава при жена си, удря една плѣсница. „Стига, стига вече!“ – „А и второ лѣкарство ми даде докторътъ.“ Жена му му казва: „Другото лѣкарство задръжъ за себе си.“ – „Е, ти си умна жена.“ Жената влиза въ стаята си и започва да плаче, слѣдъ два дни обаче тя оздравява. Селянинътъ доволенъ, че жена му оздравява, взима два куркоя отъ своитѣ и се запѫтва за въ града при доктора. Отива при него, той го пита: Какво искашъ? „Господинъ докторе, прѣди нѣколко дни дойдохъ да искамъ лѣкарства за жена ми, но ти ми удари двѣ лѣкарства. Азъ дадохъ едното лѣкарство и тя оздравѣ. Едното остана, искашъ ли да ти го дамъ?“ – „А, заповѣдай поседни! Какъ сѫ вашитѣ добрѣ ли сѫ“, запитва го докторътъ. Селянинътъ удря една плѣсница на доктора, връща второто лѣкарство и си излиза.

Това е въ свѣта онзи законъ, за който се казва: Съ каквато мѣрка мѣримъ, съ такава ще ни се отмѣри. Когато търсимъ Божественото въ свѣта, трѣбва да отиваме съ всичката искреность на своята душа. Абсолютна искреность, абсолютна чистота и познания трѣбва да имаме въ свѣта. Ако ние вѣрваме, че въ свѣта има единъ законъ, който регулира нашитѣ отношения, този закон ще ни заведе до този източникъ.

Христа всички може да Го намѣримъ и навсѣкѫдѣ ще Го намѣримъ. Като намѣримъ Христа, нашиятъ животъ нѣма да се измѣни, както мислятъ хората, но ще се осмисли. Въ тази кѫща, въ която ще влѣзе Христос, между мѫжътъ и жената ще настане миръ, между дѣцата ще има разбиране, този домъ, ще бѫде примѣренъ. Всички хора ще кажатъ: „Това сѣмейство си живѣе добрѣ.“ Защо? – Защото е влѣзълъ между тѣхъ законътъ на любовьта. Богъ е привлѣкълъ тѣзи хора. При кого? – При Сина, Който е изявление на тази любовь.

Сега, ако не искате да се заблуждавате, не питайте: „Дѣ е Христосъ, отъ дѣ ще дойде“ и т.н. Всѣка жена може да Го намѣри въ мѫжа си и всѣки мѫжъ може да Го намѣри въ жена си. Всѣки синъ може да го намѣри въ сестра си и въ брата си и обратно. Но ако вие изгубите любовьта си, ще изгубите и Христа навсѣкѫдѣ. Туй, което ние търсимъ, това е смисълътъ, това е любовьта, това е Богъ, Който е облѣченъ въ тази любовь. И когато намѣримъ Бога, т.е. любовьта, която ще дойде въ свѣта, тя ще събуди въ насъ свръхестественото съзнание. Тогава ще дойде прѣхождане отъ физически животъ въ душевенъ, отъ душевенъ въ духовенъ. Само така ще намѣримъ връзката между физически и душевенъ животъ, между душевенъ и духовенъ животъ или ангелския животъ. Това не можемъ да го опишемъ, това може да го видимъ само. Виждането ще дойде само тогава, когато всички възприемете любовьта. Прѣдисловието на любовьта, имате. Тази любовь, която сега имате, е както казватъ българитѣ, слѣпата сѫбота. Слѣпата сѫбота, слѣпата любовь сега дѣйствува, а другата ще бѫде – Великата любовь, обединението на всички души да работятъ за Този Великъ Господь. А Той се изявява. Мѫже, жѣни, деца, това сѫ обекти, въ който закона на любовьта ще се прояви.

Слѣдователно, всичко на свѣта е обектъ, въ който живѣе любовьта. Тя тепърва ще се прояви. Сѫщества сѫ работили съ хиляди години, за да дойде този Живиятъ Господь, да се прояви. Той се е проявилъ въ едно отношение, но въ тази велика любовь още не е проявенъ. Това, което иде сега въ свѣта, е толкова велико, че всички ангели надзъртатъ да видятъ какво ще бѫде то. Интересъ има въ цѣлото небе. Това не е стремежъ само у васъ, това е стремежъ въ цѣлото Битие.

Този моментъ, въ който Великиятъ Господь идва да се прояви, всички разумни сѫщества, у които съзнанието е пробудено Го очакватъ съ нетърпение. Тѣзи, у които съзнанието е пробудено ще възприематъ този лѫчъ и ще възкръснатъ, а другитѣ ще спятъ. Затова казва Писанието: „Будни бѫдете, защото не знаете въ кой день или въ кой часъ ще дойде!“ Това е единъ тържественъ день, прѣзъ който Той ще мине и каже: „Ела слѣдъ мене!“

Ще бѫде ли твоето съзнание будно или ще кажешъ: „Господи, почакай, азъ съ митарницата още не съмъ си уредилъ въпроса, имамъ малки смѣтки съ едни съ други.“ Не, мине ли и те извика, ще кажешъ: „Веднага, моментално идвамъ!“ Веднага трѣбва да ликвидирашъ съ всичко, никакви смѣтки, никакво чакане! „Ама чакай!“ Не, моментално трѣбва да рѣшишъ въпроса! А такива философии, че това-онова, че тъй–иначе било писано!… Не, туй писаното трѣбва да се разбере отъ нашата будна душа, която живѣе вѫтрѣ въ насъ и тя ще трѣбва да ни разтълкува истината. Тогава нѣма да се учимъ отъ хората, а всички ще бѫдемъ научени отъ тази любовь. Тогава ще има миръ, а отъ неправдата, която днесъ сѫществува, ни поменъ нѣма да остане.

Нѣма да се учимъ единъ отъ другъ. И азъ не искамъ да ви уча сега, но искамъ да ви извадя отъ всичкитѣ стари заблуждения, които сѫ вложени въ умоветѣ ви. Едни вѣрватъ, че съ всѣкакви тѣла ще могатъ да възкръснатъ. Други – че съ старото си тѣло ще възкръснатъ. Напримѣръ, нѣкой умрѣлъ съ едно тѣло отъ 100 кг, другъ – съ тѣло отъ 60 кг. Е, съ кое тѣло ще възкръснатъ, дали съ това, съ което сѫ умрѣли? Евангелиститѣ спорятъ по този въпросъ. Нѣма съ това тѣло да възкръснете, съ друго тѣло ще възкръснете. Вашитѣ лица, които сега имате, ще се измѣнятъ, нѣма да останатъ такива.

Да, всички ще се измѣните. Въ какво? Като се смъкне това врѣменното у васъ, тогава ще прозрѣте въ хубостьта на човѣшката душа, въ хубостьта на човѣшкото сърце и човѣшкия духъ и тогава ще разберете какво нѣщо е човѣкътъ. Като погледнете въ сърцето на човѣкъ, който е пъленъ съ любовь, знаете ли каква свѣтлина, каква топлина има тамъ? Нѣкой казва: „Азъ ви обичамъ.“ Погледна на сърцето му, колко градуса огънь, топлина има той и познавамъ колко обича. Нѣкой казва: „Азъ съмъ мѫдъръ.“ Гледамъ колко градуса има ума му. Това не е фигура. Най-красивиятъ пламъкъ на живота, който човѣшкото око може да види, това е любовьта. Когато този пламъкъ се запали, тогава само и животътъ се осмисля.

Когато единъ момъкъ се жертвува за нѣкоя мома, дали за нея се жертвува? – Не, за пламъка, който гори. Докато пламъкътъ гори, тя е; изгасне ли пламъкътъ, не е тя. Докато пламъкътъ гори, той е; изгасне ли пламъкътъ, не е той. Докато пламъкътъ гори, той е Христосъ, изгасне ли пламъкътъ, той не е Христосъ. Пламъкътъ трѣбва да гори. Писанието казва: „Не изгасватъ духоветѣ.“ Духътъ, това е Божественото, което гори. Не изгасвайте този пламъкъ. Докато той гори, ще имате тази аура, която ще ви прѣдпазва отъ всички лоши условия. Който има този пламъкъ, глава не го боли, ни дробове го болятъ, ни холера, ни чума го хваща, хининъ не му трѣбва очистително не му трѣбва.

А сега, онѣзи, които нѣматъ духа вѫтрѣ въ себе си, нѣматъ този пламъкъ, започватъ да философствуватъ. „То не може така, трѣбва по другъ начин и т.н.“ Не, само единъ начинъ има, по който може да се живѣе. Като ви кажа една дума, тази дума да нѣма другъ смисълъ, само единъ смисълъ да има. Всички наши мисли, всички наши чувства, всички наши желания и всички наши дѣйствия, трѣбва да иматъ абсолютно само по единъ смисълъ. Ние никога не трѣбва да бѫдемъ раздвоени, никога не трѣбва да даваме поводъ хората да мислятъ лошо за насъ. Всички наши постѫпки трѣбва да бъдатъ така отмѣрени, че да не се осѫждаме, а да се стремимъ да бѫдемъ чисти въ живота си.

Слѣдователно, ако искате да разберете учението на Христа, първото необходимо нѣщо, това е чистотата на сърцето и свѣтлината на ума, за да Го схванете въ неговитѣ основни проявления. А когато дойде това учение, то ще реформира вашия животъ. Както при сегашния животъ храната, въздуха, свѣтлината сѫ външни сили, които реформиратъ, човѣшкия животъ, така и Божественото е сѫщественото въ живота, то е, което ражда у хората свобода. Лъжливото ражда между хората само спорове, убийства. Отъ кѫдѣто и да дойде свободата, по какъвто начинъ и да дойде, тя е Божествена. Онзи човѣкъ, който се приближи при васъ и ви даде помощь, той е Божественъ, а другъ, може да е правовѣренъ, може да е святъ, но не ви ли даде помощь, той не е отъ Бога.

Слѣдователно, Христосъ казва: „Ела слѣдъ мене!“ И напусна той митарницата. Та сега и вие, като напуснете тази митарница, не е достатъчно само да я напуснете, но трѣбва да приложите Христовото учение отвѫтрѣ. Вие не че не сте го приложили, но забѣлѣзвамъ у васъ единъ страхъ. Казвате си: „Врѣмето му не е дошло още.“ За когото е дошло врѣме, врѣме му е, а за когото не е дошло, да чака. Ако една жена е брѣменна на три мѣсеца и не ражда, добрѣ е, но ако е брѣменна на деветь мѣсеца и не ражда, какво означава това? Мъртво е дѣтето. Тогава и десеть мѣсеца да чака, загубена е, отива тя.

Та, за нѣкои отъ васъ е дошло врѣме да възприемете Божественото и да го приложите въ вашия животъ, да се осмисли той. И ще се интересувате какви сѫ мислитѣ на този Божественъ свѣтъ, а не какви сѫ мислитѣ на хората.

И тъй, Христосъ каза на митара: „Ела слѣдъ мене!“ И той даде единъ отличенъ примѣръ. Питамъ сега: Вие какъвъ примѣръ сте дали досега на свѣта? Съберете се тука, попѣете малко на хората, ту „Събуди се братко мили“, ту „Изгрѣй, изгрѣй ти мое слънце“ или „Излѣзълъ е сѣячъ да сѣе“, попѣете, въодушевите се, отидете си. Като си отидете дома, казвате си: „Не е този Христосъ.“ Чакате другата седмица. И тъй, седмица слѣдъ седмица, все ще ви сготвя нѣщо, обаче, единъ день ще затворя гостилницата си, ще кажа: „Не приемамъ никого.“ Защо? – Защото е писано, че само за онѣзи, които се учатъ има храна, има кредитъ, а за онѣзи, които не се учатъ, нѣма никакъв кредитъ. Дѣте, което е готово да слуша майка си, за него има пелени, има и храна, но за онова, което не е готово да слуша майка си, нѣма пелени, нѣма храна.

Въ сегашния свѣтъ ние сме научени чрѣзъ насилие да ни заставятъ да извършваме работата си. Нѣщата ви не сѫ наредени, но има за това глоба. И вие минавате за изправни хора! Защо? – Защото има закони, които ви глобяватъ. Има въ църквата хора, които минаватъ за правовѣрни. Защо – Защото ще го насилятъ да бѫде или православенъ или католикъ или мохамеданинъ. Навсѣкѫдѣ всичко се върши не по закона на свободата.

Ще ви обясня, защо едни хора иматъ свобода, други – нѣматъ. Онѣзи голѣми планински извори, които виждате, нѣматъ кранове, а малките, които едва цирикатъ, иматъ кранове. Затворишъ ги послѣ ги отворишъ, показватъ, че и тѣ текатъ много. Който иска да бѫде свободенъ, трѣбва да има широка, голѣма Божествена любовь. Широк трѣбва да е! А сега, едва капи, свободенъ иска да бѫде! Не, ти не можешъ да бѫдешъ свободенъ, кранъ ще имашъ. Питате: „Кога ще дойде свободата?“ – Когато се съединишъ съ този великъ законъ и Христосъ каже отгорѣ да се пусне повече вода. Като дойде Христосъ, Той ще размѣсти всички кранове и тогава ще бучи много вода: Бу…бу… Ще кажете: „Много бучи.“ Прѣдпочитамъ нѣкои да бучатъ, отколкото да мълчатъ. Ако искаме мълчание, въ гробищата ще го намѣримъ, но като дойдемъ въ живота, мълчание тамъ не може да има.

И тъй: бу…бу…бу. Ние, които слушаме това бу…, ще чуваме. Като се развие вашиятъ слухъ, като влѣзете въ този устремъ, въ това голѣмо бучене, въ това бу… ще видите една голѣма хармония. Това което намъ се вижда дисхармония, отъ небето го виждатъ като хармония.

И тъй, ние схващаме нашия животъ на земята като една дисхармония, постоянно страдаме, нарушаваме закони.

Сега всички трѣбва да се върнемъ къмъ този великъ законъ и да го изпълнимъ. И тъй, въ какво седи този законъ? Повѣрвай! Вѣрата е основана на мѫдростьта. Тя почива на великия Божественъ законъ на любовьта. Тѣзи два принципа трѣбва да влѣзатъ и въ сърцата и въ умоветѣ и въ душитѣ ви и тамъ да дѣйствуватъ. Не да ви проповѣдвамъ, че има Господь, а да го знаемъ това и да се разговаряме на другъ езикъ. Ако вие бѣхте вѣрующи, азъ щѣхъ да ви държа друга една бесѣда. Щѣхъ да ви опиша какви промѣни има на небето, какви писма има отъ майка ви, отъ баща ви, какви писма има отъ братята, отъ сестритѣ, какво сѫ рѣшили да правятъ, какви промѣни ще станатъ наскоро. А сега се занимавате съ празни работи и си казвате: „Я, го има, я го нѣма, може да е така, може да не е така, ние ще си държимъ пакъ старото.“ Старитѣ нѣща, това сѫ нашитѣ свещени глупости, а новото въ свѣта, това е любовьта, която ще дойде да прѣобрази хората. Тя коренно ще прѣобрази всички хора. Като дойде тази любовь, тя ще трѣбва да даде свобода не само на хората, но и на всички животни и растения. Като даде свобода на хората, то се разбира, че ще даде свобода не само на единъ класъ хора, но на всички класи, ще засѣгне цѣлото Битие, ще има редъ и порядъкъ по лицето на земята.

Това е Божественото учение! Ще кажете: „То е идеално.“ То е приложимо, може да се приложи, стига само да приемемъ въ себе си този великъ основенъ законъ. Той нѣма да дойде лесно, ще има жертви. Азъ почитамъ паметьта на всички хора, които сѫ умрѣли за истината, за своето учение, за своя идея. Такива хора иматъ моето уважение. Всички онѣзи, които страдатъ, за да подигнатъ човѣчеството, тѣ иматъ почитанието и уважението на всички добри хора въ свѣта.

Днесъ Христосъ минава покрай вашата митарница и казва: „Матей!“ И вие питате: „Кой е този Матей, първозваний ли е този Матей?“ Да, ще схванете кой е този Матей. Щомъ чуете думата „Матей“, ще кажете: „Идвамъ, Господи!“ Мѫжътъ като чуе да го извикатъ, да каже: „Ида, Господи!“ Какво ще му каже Христосъ? – Върни се у дома си да приложишъ моето учение. Като иде жената при Христа, ще и каже: „Върни се у дома си да приложишъ моето учение.“ Като иде дъщерята и синътъ, ще имъ каже: „Върнете се у дома си да приложите моето учение.“

Върнете се въ домоветѣ, въ обществата, говорете на свѣта! Това е истинското учение, което ще подобри всичко.

Матей!…

Кѫдѣ си Матей, живъ ли си ти? Не се чува още гласътъ му. Станалъ е вече, само си трие очитѣ. У нѣкои е оживѣлъ, раздвижилъ се е.

Матей днесъ трѣбва да възкръсне!

Това е едно велико учение. Както е хубавъ днесъ деньтъ, това ви очаква за въ бѫдеше. Ако възприемете любовьта и мѫдростьта, животътъ ви ще бѫде отъ сега нататъкъ такъвъ, какъвто и днесъ деньтъ. Тъй ясно ще бѫде всичко, ще бѫдете тъй свѣжи. Не заличавайте стария животъ, заличете всички ваши недоразумѣния, всички ваши криви разбирания, речено-казано, това било-онова било, заличете всички ваши смущения и др. Всичко това турете въ архивата и напишете отгорѣ: „Матей, напусни митарницата и ела слѣдъ мене! – Ида, Господи!“

Този е надписътъ, който трѣбва да поставите отгорѣ. И като дойде нѣкой, ще каже: „Матей го нѣма.“ Защо? – Свършилъ съ своята митарница.

Да, ще идете, ще се върнете, ще донесете новото учение и тогава Христосъ ще заговори съ хиляди, хиляди и милиони уста и ще бѫде слава и хвала на всѣкѫдѣ. Хората ще се познаватъ като братя и сестри. Това ще е бѫдещето учение.

Това учение ще го донесе Матей.

Матей!…

Бесѣда, държана на 19 юний, 1921 година.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help