Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Двѣтѣ жени

„Двѣ жени ще наедно да мелятъ, едната ще бѫде взета, а другата ще се остави.“(Лука, гл. 17, ст.35) „Двѣ жени ще наедно да мелятъ“ – значи на мелницата ще бѫдатъ. „Едната ще се вземе, а другата ще се остави.“ Това сѫ иносказателни изречения, т.е. висшиятъ животъ, Божествениятъ животъ може да се разбере, само чрѣзъ символи. Той е абсолютно недостѫпенъ да са опише, да се поясни съ думи. Азъ съмъ ви казалъ и другъ пѫть, че единственото, реалното на този свѣтъ е животътъ, т.е. съзнателниятъ животъ, животъ, въ който има мисъль, животъ, който е придруженъ съ чувства, животъ, въ който има благородни подвизи. Земята е пълна съ разни видове отъ живота: вълкътъ има свой животъ, рибитѣ, буболечкитѣ, птицитѣ, пеперудитѣ си иматъ свой животъ, растенията си иматъ свой животъ и т.н., всички си иматъ свой животъ, всички иматъ желание да запазятъ този животъ.

Но интересно е, когато започнешъ да говоришъ на съврѣменнитѣ хора за Божественъ животъ, тѣ мислятъ, че въ този Божественъ животъ нѣма никакво съдържание, никакъвъ смисълъ. И всѣкога казватъ тъй: „Е, азъ нѣма да живѣя калугерски животъ?“ И тѣ мислятъ, че калугерскиятъ животъ е Божественъ. Ни най-малко! Калугерскиятъ животъ, това е най-долниятъ животъ. Ако нашитѣ калугери ще ни служатъ да прѣдставятъ Божествения животъ, това е едно посмѣшище. И често ние казваме: „Нѣма да живѣя калугерски животъ, ще поживѣя малко, както живѣятъ хората въ свѣта.“ Е, какъ живѣятъ хората въ свѣта? Сега нѣма да ви описвамъ, вие знаете какъ живѣятъ хората въ свѣта, пъкъ и вие какъ живѣете знаете. Нѣма защо да ви разправямъ това, а ще бѫда като онзи гръцки попъ, който питалъ слушателитѣ си: „Знаете ли какво ще ви говоря?“ – „Знаемъ.“ – „Като знаете, нѣма какво да ви говоря.“ – „А, не знаемъ.“ – „Като не знаете, нѣма какво да ви говоря.“ Това е едно извъртване на истината. Въ нѣкои отношения този свещеникъ е билъ правъ. Когато единъ човѣкъ е неспособенъ да разбере истината, нѣма какво да му се разправя, а ако знае, разбира тази истина, нѣма какво да се спираме да му я прѣдаваме.

Казва Христосъ: „Двѣ жени ще наедно да мелятъ, едната ще бѫде взета, а другата ще се остави.“ Въ онзи день. Кога? – Когато дойде Синъ Человѣчески. Е, ако имате двѣ дъщери и дойде онзи красивия момъкъ като женихъ и посѣти дома ви, коя взима? – Най-хубавата, най-стройната, най-здравата, а не хилавата. Но и двѣтѣ мелятъ на майка си, какъ не, цѣлъ день мелятъ съ устата си това-онова. Устата дъвче, а стомахътъ мели. Христосъ казва: „Онѣзи здрави жени, на които мелятъ стомаситѣ, едната отъ тѣхъ се взима, а другата се оставя.“ Защо се взима едната? – Защото е пригодна, харесва я този момъкъ. Сега религиознитѣ хора питатъ: „Защо да се хареса едната, а другата да се остави?“ Казвамъ: Едната е недоразвита, а другата е развита, сгодяватъ я, оженватъ я и си заминава отъ майчиния си домъ. Съ това се пояснява една велика истина, че човѣкъ едноврѣменно има два живота въ себе си – двѣтѣ жени. Жената е емблемъ, символъ и на материалното и на духовното, на Божественото едноврѣменно. Значи, единиятъ Божествениятъ животъ минава отъ едно състояние въ друго, а другиятъ животъ си остава въ сѫщото състояние. Въ математиката, като умножите едно число съ единица, то не се измѣня. Единицата нито го намалява, нито го увеличава. Слѣдователно, Божествениятъ принципъ нито намалява нѣщата, нито ги увеличава. Той ги прѣдставя такива, каквито сѫ си. И тъй, като умножите 2 ×1 = 2; като умножите 3 ×1 = 3, обаче, като умножите 2 ×2 = 4. Значи, като умножите тѣзи двѣ жени по 2, ще се образуватъ 4. Защо се образуватъ 4? Това е единственото число, което и като се умножи на 2 и като се събере съ 2, получава се едно и сѫщо число – четири: 2 ×2 = 4 и 2 + 2 = 4. Затова българитѣ, като искатъ да кажатъ за нѣщо, че е необоримъ фактъ, казватъ: „Това е 2 и 2 равно на четири.“ Тъй че и да умножишъ 2 ×2 и да съберешъ 2 и 2, ще получишъ все четири.

Сега ние, съврѣменнитѣ хора, се намираме на земята. Всички вие, които ме слушате, както и азъ, си имаме задачи, имаме свои индивидуални, обществени, народни, общочовешки разбирания. Имаме свои вѫтрѣшни разбирания и то всѣки споредъ степеньта на своето развитие, тъй разбира. Сега старитѣ, като живѣятъ духовенъ животъ, казватъ на младитѣ: „На васъ не ви трѣбва духовенъ животъ, не ви трѣбва религия. Като остарѣете като насъ, тогава може да станете набожни.“ И чудно е, че хората проповѣдватъ набоженъ животъ на онѣзи хилави хора, които остарѣватъ. Че и на Господа не Му трѣбватъ хилави хора! Ако на младини похарчишъ живота си за едно-друго, а като остарѣешъ, отивашъ при Бога и казвашъ: „Господи, ида да посветя живота си на Тебе“, Той те пита: „Че какво имашъ?“ Никаква философия нѣма тука!

Религията е за млади, умни, а не за стари хора. На старитѣ никаква религия не трѣбва, само гробища имъ трѣбватъ, а на младитѣ религия трѣбва, но не тази религия, която хората разбиратъ и казватъ, че религията оглупѣвала. Това е криво схващане. Думата „религия“, тъй както хората я схващатъ, дѣйствително ги оглупѣва. Духовниятъ животъ, религията, правилно разбрани, обогатяватъ хората. Правили сѫ ми слѣдното възражение, като казватъ: „Намъ религия не ни трѣбва.“ Тогава най-щастливи сѫ животнитѣ, тѣ сѫ безъ религия. Ако религията подразбира една духовна култура, то животнитѣ, като нѣматъ свещеници, нито епатрахили, филони, корони трѣбва да сѫ и най-щастливи. Но фактъ е, че не е така. Именно, ако тѣ бѣха свободни, не щѣха да ни служатъ, а щѣха тѣ да бѫдатъ господари.

Сега отъ тѣзи двѣ жени едната се взима, а другата се оставя. Която се взима, тя върши работа. Онова, което се оставя, което е излишъкъ въ васъ, то е негодно, то е за въ бѫдеще. То е единствениятъ животъ у васъ, който може да положите сега, за да разберете вѫтрѣшния смисълъ. Вѫтрѣшниятъ смисълъ на живота носи разбиране на онѣзи приятни чувства, които изпитваме всѣки день. Приятното чувство, това не е животътъ и неприятното чувство и то не е признакъ отъ лишение на животъ, защото въ живота има много халюцинации. На сънь васъ ви бѣсятъ, гонятъ, голѣма тревога, събудите се послѣ, казвате: „Слава Богу, това било сънь.“ Слѣдователно въ съня си се смущавате за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. Питамъ: Колко отъ тѣзи ваши смущения сѫ реални? Реални нѣща сѫ само тѣзи, което не се измѣнятъ. Ако едно страдание остави у васъ дълбоко впечатление и го помните и слѣдъ като умрете, това е реално страдание; но ако слѣдъ като се събудите, забравите вашето страдание, ние казваме, че това е едно въображение, въ него нѣма нищо реално.

Сега ние трѣбва да разберемъ духовния религиозния животъ отъ гледището на сегашния нашъ животъ, не на нашия миналъ животъ, нито на нашия бѫдещъ животъ, а отъ гледището на сегашния, реалния, който ние имаме, И религията въ това грѣши, като казва, че за въ бѫдеще ние ще живѣемъ такъвъ духовенъ животъ. Бѫдещето разбира само условията, които за въ бѫдеще ще се дадатъ. Като говоримъ за минало, пакъ подразбираме условия, а животътъ се изразява реално въ настоящето. Слѣдователно, трѣбва да гледаме какви ще бѫдатъ нашитѣ убѣждения, нашитѣ вѣрвания. Свободни ли сме отъ нашитѣ вѣрвания.

Ние четемъ извѣстна книга, заразяваме се отъ нѣкои идеи, заразяваме се отъ извѣстни прѣдания на миналото. Нѣкой казва: „Азъ вѣрвамъ.“ Да, но това вѣрване не е твое, ти си челъ нѣщо и си го възприелъ. Нѣкои ясновидци казватъ, че ходили горѣ, видѣли това-онова и ти му вѣрвашъ. Той може да е видѣлъ, но ти видѣлъ ли си? Слѣдователно, ти ще снемешъ 25% отъ това, което той е видѣлъ, 25% отъ това, което той вѣрва и само 25% ще остане вѣрно. Никога не взимайте 100%.

Е, добрѣ, ако нѣкой ясновидецъ е слѣзълъ въ долния свѣтъ и ви разказва за това, което тамъ видѣлъ, прѣзъ извѣстно врѣме, това тъкмо тъй ли е? Кой е долниятъ свѣтъ? Въ центъра на земята има да живѣятъ други хора, които иматъ култура като вашата. Това е едно прѣдание, азъ не говоря като онзи, който е слѣзълъ, тъй говори прѣданието, а именно, че въ земята вѫтрѣ, приблизително на около 2000 метра отъ тукъ, живѣятъ тѣзи хора. Ще кажете: „Много близо сѫ тѣ.“ Не, малко по-далечъ сѫ. Като увеличимъ всѣки метъръ на 1000 метра, значи на 2000 километра отъ тукъ, подъ земята отдолу започва друга една култура. Сега ако нѣкой ясновидецъ отъ тази култура дойде на земята зимно врѣме отъ сѣверния полюсъ и се върне какъ ще опише нашия свѣтъ? Ще разкаже, че на земята има вѣчни снѣгове, бури, виелици, хората не се виждатъ отъ снѣгъ. Тогава хората отъ подземния животъ сѫ описали надземния животъ така, че сѫ виждали хората покрити съ снѣгъ. Обаче, слѣдъ 5–6 мѣсеца другъ ясновидецъ отъ подземния животъ излиза на земята и казва: „Този свѣтъ е отличенъ тамъ има птички, цвѣтя, дървета, нѣма снѣгъ.“ Двамата ясновидци започватъ да спорятъ: единиятъ казва, че видѣлъ снѣгъ, другиятъ – не видѣлъ. И двамата прави ли сѫ? Да, но тѣ сѫ разгледали свѣта въ двѣ различни обстановки.

Слѣдователно, когато нѣкой се качи въ ангелския свѣтъ и тамъ ще види промѣни и тамъ има снѣгъ. Ще кажете: „Отъ снѣгъ бѣгаме, а и тамъ има снѣгъ.“ Символъ е това. Снѣгъ има тамъ и хубави цвѣтя има. Ако при сегашнитѣ ви условия, при сегашното ваше развитие, биха ви поставили въ този духовенъ животъ, вие щѣхте да бѫдете най-нещастни хора въ свѣта. Не си правете илюзии, че ще бѫдете щастливи въ този свѣтъ.

Ще обусловя това. Има извѣстни риби, които живѣятъ на дъното на морето подъ силно налѣгане; ако ги извадимъ на повърхностьта на водата, дѣто налѣгането е по-слабо, тѣ ще се пръснатъ, ще се разруши тѣхната форма. Питамъ: Какво ще се ползува тази красива риба, ако я изнесете въ този хубавъ свѣтъ, щомъ тя ще умре? Слѣдователно, нѣкои се готвятъ за духовния свѣтъ, казватъ, че като отидатъ тамъ, добрѣ ще имъ е. Не, това е лъжливо учение. Ти трѣбва да се приготвишъ за този свѣтъ, да изучавашъ формитѣ му, да ги използувашъ. Ако влѣзешъ неподготвенъ въ този свѣтъ, ще бѫдешъ нещастенъ.

И онѣзи, които се готвятъ за религиозенъ животъ трѣбва да изучаватъ законитѣ на религията. И религията има свои закони. Въ този свѣтъ има много деликатни чувства. Ако си прѣдставите една религиозна мома, която има най-хубави чувства къмъ нѣкой свѣтски момъкъ и прѣживѣете нейнитѣ чувства, то страданията ще бѫдатъ 10 пъти по-тежки отколкото тѣзи на момъка, защото религиознитѣ чувства сѫ съ много вибрации. Вие не разбирате закона. Дѣто се увеличава радостьта, увеличава се скръбьта и обратно – дѣто се увеличава скръбьта, увеличава се и радостьта. Дѣто се увеличава богатството, тамъ се увеличава и сиромашията и обратно: дѣто се увеличава сиромашията, увеличава се и богатството.

Сѫщиятъ законъ е и по отношение къмъ чувствата и ума. Ако вашитѣ чувства не се увеличаватъ, не може да се увеличи и вашиятъ умъ; ако вашиятъ умъ не се увеличи не могатъ да се увеличатъ и вашитѣ чувства. Ако не стане извѣстна промѣна въ вашето сърце, не може да стане съотвѣтна промѣна и въ умствения свѣтъ. Нѣкой пѫть сърцето функционира въ миньорна гама, а умътъ въ мажорна, а нѣкога обратно – умътъ въ миньорна, а сърцето – въ мажорна гама. И сега, всички религиозни хора функциониратъ все въ миньорна гама. Всички религиозни хора гледатъ на свѣта много мрачкаво. Защо? – Защото нѣкои отъ тѣзи религиозни хора изгубили жена си, други изгубили имането си, кѫщата си и казватъ: „Лошъ е свѣтътъ.“ За тѣхъ е вѣрно, тѣхниятъ животъ не е въ хармония, обаче ако вземемъ тѣхната опитность, ще попаднемъ въ една крайность. Други общества казватъ, че животътъ е отличенъ. То е друга крайность. Азъ не наричамъ този животъ много щастливъ, но не и много нещастенъ. Питамъ: Ако този възлюбенъ дойде да вземе дъщеря ви, вие ще се радвате ли? Ако той дойде да живѣе при васъ, да се умножите, ще се радвате, но той оставя хилавата дъщеря, а взима другата. Майката казва: „Отиде си наша Марийка, а остана тази нескопосаната.“ Тя това казва на себе си, а кога дойдатъ да искатъ и нея, тя казва, че е много скопосана. Нѣкои майки иматъ тази психология – да хвалятъ дъщеритѣ си, а нѣкои – обратно, корятъ ги. Нѣкой пѫть, като дойде момъкътъ да иска момата, майката я кори. Нѣкога това е много хубаво, подигатъ се акциитѣ на момата предъ момъка. Той казва: „Майка ти не те харесва, но азъ те харесвамъ.“ А нѣкога, като хвалятъ момата, работата е изгубена. Това сѫ политически съображения, въ които има договорни страни, да се спечели нѣщо, защото вие въ свѣта всичко вършите съ смѣтка и при Бога като отивате, пакъ имате смѣтка. Ако отивате на училище да се учите, смѣтка имате; ако отивате при Бога, смѣтка имате; ако изучавате окултната наука, пакъ смѣтка имате.

Нѣкой казва: „Азъ съмъ много честенъ, справедливъ човѣкъ.“ Казвамъ: „Кажи си истината – смѣтка имашъ.“ „Азъ съмъ, казва, много набоженъ човѣкъ.“ Какво трѣбва да се разбере подъ думата „набожность“? Свѣтътъ страда все отъ набожни хора. Въ свѣта има едно криво разбиране на тази набожность. Набоженъ човѣкъ наричамъ този, който има качествата, свойствата на Бога, има и Неговия умъ, Неговата душа и сърце, а онзи, който е само сѣнка на Бога, който прѣдставлява само силата Божия въ себе си, той не е набоженъ човѣкъ, той е човѣкъ на силата.

Христосъ обръща внимание на своитѣ слушатели и казва: „Помнете Лотовата жена.“ Защо тя остана? – Защото се обърна пакъ да гледа къмъ Содомъ и Гоморъ. На друго мѣсто Христосъ казва: „Който е хваналъ ралото и се обръща назадъ, той не е за мене достоенъ.“ Младитѣ казватъ тъй: „Не е врѣме да започнемъ религиозенъ животъ.“ Казвамъ: Вие сте като хилавата мома, ще останете въ къщи, не сте за новата култура, за въ бѫдеще сте. И тогава казвамъ: Онова сѣме, което се посѣе на нивата, има условия да се размножава, а онова, което остава въ хамбара, то се продава и прѣзъ камъкъ се прѣкарва. Който се взима, отива на нивата и се посѣва, тамъ има растене, а който остава, той влиза подъ хлебела и въ него нѣма растене. Слѣдователно, когато нѣкои кажатъ: „Ние да не сме отъ тѣзи, които да ни взематъ.“ Казвамъ: „Тогава ще останете подъ хлебела.“ Не си правете никакви изключения, въ природата нѣма никакви изключения. Или на нивата или подъ хлебела! Или на Бога или на Мамона! Подъ „Богъ“ разбирамъ възвишеното благородното въ свѣта. Не е името, съ което може да се кръщаваме. Това е онзи животъ, съ който може да живѣемъ и да го опитваме.

Религията е наука, която може да постави духовната наука на чисто наученъ опитъ. За да може да извършите този опитъ, трѣбва да имате много голѣмо хладнокръвие. Трѣбва да имате хладнокръвието на англичанина, за който ще ви разкажа слѣдното съ единъ руски князъ. Срѣщнали се въ една улица съ своитѣ малки [кабриолети], но се спиратъ, не могли да се разминатъ. Руснакътъ изважда вѣстникъ „Таймс“ и започва да го чете. Англичанинътъ изпраща слугата си при руснака и той му казва: „Господине, слѣдъ като прочетете вѣстника, дайте да го занеса на господаря си и той да го прочете.“ Тѣзи двама души не се безпокоятъ, че се забатачили, разрѣшаватъ сериозни въпроси. Е, слѣдъ като се срѣщнете вие съ единъ дукъ и единъ князъ, ще почнете да охкате, да плачете. Но да срѣщнете единъ дукъ, това е една привилегия. Той ще иска вашия вѣстникъ. Такова хладнокръвие трѣбва да имате, когато изучавате окултнитѣ науки. Това не е наука за болни хора, за нервни, за ексцентрични, това е наука за хора съ здрави умове и сърца, за хора, които иматъ търпѣние да прочетатъ вѣстникъ „Таймсъ“. А знаете ли колко е голѣмъ този вѣстникъ? – Шестнадесетъ страници. Ще ви се отнеме половинъ день врѣме, докато го прочетете съ всички подробности.

Сега ние сме на земята въ една такава задръстена улица. Питамъ: На кѫдѣ ще отидете сега отъ тукъ? Всички сте дошли до едно мѣсто – мѫже и жени, събрали сте се тамъ и казватъ: „Нѣма какво да се прави.“ Оженили се, разговарятъ се, биятъ се, четатъ всѣки день в.„Таймсъ“. Единъ день мѫжътъ чете „Таймсъ“, жената казва: „Дай го на мене послѣ.“ Мѫжътъ казва: „Ето какво пише Таймсъ.“ Жената казва: „Не си довидѣлъ добрѣ, има нѣщо пропуснато.“ И по нѣкой пѫть спорятъ, кой е прочелъ вѣстника право. Но това произтича отъ кривото разбиране, кой животъ прѣобладава вѫтрѣ въ насъ. Ако въ насъ, въ нашия духъ прѣобладава онзи животъ на жената, която се взима, ние сме кандидати за новата култура, която иде или тъй казано, ние сме кандидати за Царството Божие.

И Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ И на гръцки думата „зои“, отдѣто е произлѣзла думата „жена“, „живе“ на санскритски означава животъ. Слѣдователно, жената е единъ обектъ да я изучава мѫжа. Тя е прѣдметно обучение за него. Затова се казва: „Тя е кость отъ плътьта му.“ Значи, жената – животътъ вѫтрѣ у насъ трѣбва да го изучаваме, да го използуваме, защото сѫщиятъ този животъ тече вѫтрѣ въ насъ. Не мислете, че жената има единъ животъ, а мѫжътъ – другъ. Поставете мѫжа при сѫщитѣ условия, при които се намира жената и той ще прояви сѫщия животъ. Жената като се намѣри въ мѫчнотия, поплаква си, разтѫжава се, а мѫжътъ гледа малко саркастично и казва: „Женско сърце!“ А утрѣ, като го набиятъ на бойното поле, видишъ и неговитѣ сълзи текатъ.

Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да заеме всички условия на живота, а тѣзи условия сѫ безбройни и ние трѣбва да ги разбираме. Не трѣбва да разбираме само доброто настроение, което имаме. Доброто настроение, което имате, то още не е ваше. Животътъ, който баща ви е далъ, не е вашъ животъ; животътъ, който майка ви е дала, не е вашъ животъ. Вие трѣбва да имате въ съзнанието си нѣщо пробудено, да знаете, че сте спечелили нѣщо. Питамъ тѣзи, които сѫ живѣли 30–40–50 години, какво сѫществено нѣщо сте научили? Жената казва: „Дошла съмъ тукъ на земята мома, трѣбва да се ожена.“ Женитбата е сѫществено нѣщо, но женене, съчетание не може да стане на земята. Тукъ се прави само предговоръ на жененето, а женене става въ духовния свѣтъ. Като ви говоря за женене, вие казвате: „Знаемъ го жененето, дѣца трѣбва да се раждатъ.“ Въ духовния свѣтъ е обратно, тамъ женитѣ раждатъ безъ страдания, а на земята раждатъ съ страдания. Слѣдователно, небесниятъ животъ се състои въ това, да раждашъ безъ мѫки. Тамъ и мѫже и жени раждатъ, но това раждане не е като това на земята. Голѣма разлика има. Ако отидете въ низшия животъ, какъ става тамъ раждането? Раздѣлятъ се, прѣкълцватъ се клѣткитѣ на двѣ части, полученитѣ на още двѣ, тѣ още на двѣ и това наричаме размножение.

Слѣдователно, ако се съберете съ едно сѫщество, което се ражда чрѣзъ дѣление на клѣткитѣ, а вие се раждате по особенъ начинъ, ще ги питате: „Какъ се раждате?“ – „Е, чрѣзъ прѣклъцване.“ – „Ами какъ така!?“

И тъй, ако влѣзете въ духовния животъ и искате да раждате по този начинъ, който вие знаете, ще ви изпѫдятъ навънъ и за 10 000 години нѣма да ви пуснатъ тамъ. Съ самата мисъль ще оскверните небето. Ако проектирате тази мисъль въ духовния свѣтъ, какъ ражда жената, какъ зачева, вие ще опетните небето и нѣма да ви пуснатъ тамъ за 10 000 години. Слѣдователно, нашиятъ животъ на земята е едно посмѣшище, въ него нѣма онова възвишено, благородно чувство, да влѣземъ въ положението на жената, когато ражда, а казваме: „Тя е крава, нека се тели, тя е овца, нека ражда агънца.“ А като се родятъ агненцата, казвате: „Ние знаемъ какво да правимъ съ тѣзи агненца.“ Това е схващане на вълка. Въ древностьта между овцитѣ и вълцитѣ е имало култура, тѣ заедно сѫ трѣва пасли и братски разговаряли. Обаче единъ день дошълъ учитель на вълцитѣ и казалъ: „Не само съ трѣва ще бѫдатъ живи вълцитѣ, но и съ всѣко месце отъ овцитѣ.“ Рекламирали новото учение на този учитель и започнали съ овци да се хранятъ. И отъ тогава кръвьта на овцитѣ се продала.

Сега дойде при васъ нѣкой учитель и казва: „И съ месце може да се живѣе.“ Азъ вземамъ това като символъ. Братството и приятелството между овцитѣ и вълцитѣ изчезнало като се произнесълъ тѣхниятъ учитель, че не само съ трѣва може да се живѣе, но и съ месце. Отъ тогава вълкътъ яде месо, но и трѣва пасе отъ врѣме на врѣме, когато нѣма месо.

Сега умоветѣ на насъ съврѣменнитѣ хора сѫ тъй изопачени, както умътъ на вълка. Попитайте най-правовѣрния човѣкъ – въ какво седи правотата на Христовото учение, той ще ви каже, че Христосъ е дошълъ да спаси свѣта. Другъ ще ви каже, че Христосъ е дошълъ да научи хората да се любятъ. Е, дѣ е онзи опитъ на земята, дѣ е това училище, дѣто учението на Христа се прилага въ неговата пълнота. Влѣзте въ кѫщата на най-правовѣрния християнинъ, той ще ви погледне, ще заключи кѫщата си, ще заключи касата си, яденето си. Той ще ви гощава, но всичкитѣ му каси сѫ затворени. Ако му поискате 2–3000 лева, ще ви каже: „Ти прѣкали, гледай отъ другаде да поискашъ.“ А това е учението на свѣта. Споредъ учението на свѣта, всѣки трѣбва да работи; споредъ учението на свѣта, слабиятъ трѣбва да работи за силния, споредъ учението на свѣта, силниятъ трѣбва да се ползува отъ месцето на слабия; споредъ учението на свѣта, вашата дъщеря трѣбва да стане наложница на силния. Това е учението на свѣта и него наричатъ християнско културно учение. Това азъ наричамъ едно паталогическо учение, неразбиране на онзи великъ Божественъ законъ, който работи сега вѫтрѣ у насъ.

Ще ви приведа единъ примѣръ, който се случилъ къмъ края на сребърния периодъ на човѣшкия животъ въ врѣмето на алмаритѣ. Последѣнъ царь въ това врѣме билъ Алмаръ. Този царь прокаралъ единъ законъ, споредъ който, когато нѣкой забогатѣе, той взималъ излишъка отъ богатството му и го давалъ въ заемъ на бѣднитѣ, на който не достигали срѣдствата. Когато идвали при този царь двама души да се сѫдятъ, той постѫпвалъ така: този, който извършилъ прѣстѫплението, той го осѫждалъ, но прѣди всичко го повиквалъ въ кѫщи да го угости, а послѣ го изпращалъ въ затвора. Затворътъ билъ постланъ съ хубави килими, добра обстановка, и всички затворници живѣли като нѣкои дукове. Като идвалъ нѣкой праведенъ при него, той го оправдавалъ, но като си излизалъ, заповѣдвалъ да му ударятъ по нѣколко тояги и да му се дадатъ нѣколко градини и ниви, да ги обработва и да сѣе. И тъй, затворитѣ на този царь били пълни все съ такива дукове. Царятъ имъ доставялъ всички удоволствия, но ималъ едно правило: всѣки затворникъ билъ длъженъ, излишъкътъ, който оставалъ въ цукалото му, самъ да си го изхвърля навънка. Е, какъ мислите, този царь постѫпвалъ ли е умно? – Много умно е постѫпвалъ. Азъ питамъ сега: Вие бихте ли замѣнили затворническия животъ на дука съ свободния животъ на онзи праведенъ, който отглеждалъ градини и ниви, макаръ да му удряли по 10 пръчки на задницата?

На онзи, който правилъ прѣстѫпления, никакво наказание нѣмало, хубави килими ималъ, богата храна, добрѣ прѣкарвалъ живота си. Това е единъ фактъ. Вие се чудите защо свѣтътъ днесъ е така. Днесъ царува царь Алмаръ и всички прѣстѫпници е турилъ въ такива затвори. Тѣзи затворници иматъ и килими и канапета, всичко си иматъ, но цукалата си трѣбва да изнасятъ сами навънъ. А на праведнитѣ казва: „Вие, които живѣете по Бога, ще имате градини и ниви, ще орете, ще сѣете и по 10 пръчки на задницата ще ви удрятъ.“ Казвате: „Това значи да правишъ добро!“ Днес царува царь Алмаръ и хората не сѫ го разбрали. И Писанието казва: „Когото Господь обича, наказва го, а когото не обича – не го наказва.“ Въ какво седи наказанието? Тази единица, тази пръчка показва, че всички нѣща въ свѣта трѣбва да се мѣрятъ съ тази единица, която нито увеличава, нито намалява нѣщата.

Слѣдователно, всѣки, който разсѫждава съ тази единица, ще има най-вѣрни схващания за живота. Ако жената схваща своя животъ като Божественъ, като сѫщество, което е излѣзло отъ Бога, ако разбира, че животътъ не я ограничава, че мѫжътъ не я ограничава, тя ще издържа прѣспокойно всички нещастия. И за мѫжа е сѫщото. Но когато започнемъ да мислимъ, че свѣтътъ е такъвъ-онакъвъ, когато го измѣрваме съ числото 2, нещастията започватъ да се увеличаватъ. Вие казвате: „Ние това го знаемъ.“ Не го знаете, опитъ не сте направили. Не казвамъ за всинца, нѣкои сѫ направили опити, но нѣкои сѫ спрѣли на живота и казватъ: „Не си струва много да живѣе така човѣкъ, да изгубваме едно-друго: канапетата, килимитѣ си изгубихме, бѣдни станахме.“ Е, щомъ сте бѣдни, вие сте между праведнитѣ, а щомъ сте богати, царьтъ ви изпраща въ този мобелиранъ затворъ. Царьтъ си ималъ двѣ книги, въ които си записвалъ, държалъ смѣтка, какво взималъ отъ богатитѣ и какво заемалъ на сиромаситѣ. Богатитѣ хора въ тази държава постоянно се оплаквали отъ царя си, че той ги онеправдавалъ, а сиромаситѣ казвали, че отъ тѣхния царь по-добъръ нѣма. Но като си държалъ смѣтка за всичко, на всѣки 50 години царьтъ викалъ поданицитѣ си и казвалъ: „Ти толкова ми дължишъ, ти толкова и т.н.“ А на богатитѣ, които осиромашѣвали, той казвалъ: „Ти припечели толкова, ти припечели толкова и т.н.“ Тогава всичко се изменило. Богатитѣ казвали: „Царьтъ спечели за насъ“, а беднитѣ казвали: „Излъга ни царьтъ.“

Слѣдователно и вие трѣбва да се освободите отъ тѣзи илюзии. Ако ви дава царьтъ, ще си го вземе, ако вземе, ще ви го върне. Това е великъ законъ, който работи въ природата. Всѣко нѣщо, което е припечелено, никой не може да ви го вземе. Никое сѫщество въ свѣта не може да ви отнеме благото, което сте спечелили съ честенъ трудъ и потъ на лицето си. Никой не може да ви го вземе, а ако вие сами си го изгубите, не се плашете, това благо, кога и да е, ще ви дойде пакъ. Азъ нѣмамъ врѣме да ви разяснявамъ вѫтрѣшнитѣ тайни на живота, защото вие сами ще ги изучите, когато изучавате окултната наука по-дълбоко.

Всинца вие ме слушате и едни отъ васъ не разбиратъ едно, други – друго. Когато ви говоря, нѣкои казватъ: „Защо не обхваща нѣщата отъ по-висша область?“ А други казватъ: „Защо не снеме по-долу?“ Азъ се старая да ме разбиратъ поне 25%, повече отъ това не мога да направя нѣщата ясни. Казвамъ: вие трѣбва да прѣживѣвате нѣщата, защото имате всички способности, всички чувства, имате всички условия, всичко е скрито у васъ. Вашиятъ животъ е едно отъ най-голѣмитѣ блага, които Богъ ви е далъ. Ще ви дамъ едно твърдение: сега най-лошиятъ животъ, животътъ на най-лошия грѣшникъ има хиляди пѫти повече условия за развитие, отколкото единъ ангелъ. Какво ще кажете сега? Единъ ангелъ ако иска да мине прѣзъ една по-висока йерархия на развитие, трѣбва да слѣзе на земята, да мине прѣзъ всички страдания на човѣка.

Ангелътъ мяза на едно дърво, което може да стане само по-обемисто, но нагорѣ не може да расте. Вие казвате: „Ние да сме ангели.“ Слѣдователно, ангелитѣ ламтятъ, иматъ стремежъ да изпитатъ човѣшкия животъ. Тѣ биха замѣнили своя животъ съ вашия, за да изпитатъ вашитѣ най-голѣми страдания, но Божествениятъ законъ не имъ позволява това. Най-голѣма привилегия е за единъ ангелъ да му се позволи да се въплоти. За него ще се отвори една нова область въ битието. Не мислете, че ако не се въплотите вие ще може да разберете единъ животъ.

Вие не може да разберете единъ ангелски животъ, докато не минете прѣзъ него. И обратното е вѣрно. Най-долниятъ животъ на ангелитѣ е 100 пѫти по-горенъ отъ най-висшия животъ тукъ на земята. Това е по своята интензивность. Хората тукъ на земята сѫ още като растения. За да дойде единъ ангелъ тукъ на земята и да бѫде въ съприкосновение съ васъ, трѣбва дълго врѣме да ви бута, като едно растение, съ своитѣ губерки, докато раздвижи мозъка ви. Вие за него минавате като единъ първокласенъ тѫпакъ. Вие сте заспали и питате: „Защо ни буташъ?“ Той ви бута, за да ви покаже, че при васъ има едно сѫщество отъ по-висока култура, съ което трѣбва да дойдете въ съприкосновение.

Та, онази жена, която остава на земята, сте вие, а тази която се взима, е ангелътъ, ангелскиятъ животъ. Праведниятъ при праведенъ си отива. Слѣдователно, когато кажемъ, че трѣбва да се обърнемъ къмъ Бога, тази идея минава прѣзъ цѣлата култура. Два живота вървятъ едноврѣменно въ човѣшката душа. Това навсѣкѫдѣ може да се провѣри. Коренитѣ сѫ единъ животъ, клонетѣ – другъ. Горното се взима, а долното остава. Едната жена се взима, а другата остава. А когато развитието е дошло до извѣстна степень, че тѣзи два живота сѫ примирени, тогава това цѣлото го изкопаватъ и го насаждатъ на друго мѣсто.

Трѣбва да имаме това правилно разбиране за живота. Духовниятъ животъ, религиозниятъ животъ е за млади хора, а не за стари. Всички стари хора да си вземете шапкитѣ и да не ме слушате. Васъ ще ви пратимъ тамъ, въ затвора, съ мобилиранитѣ стаи, съ хубавитѣ канапета и килими, тамъ ядене и пиене ще имате, а младитѣ ще ги пратимъ на нивата и по 10 тояжки на задницата ще имъ ударимъ.

Щомъ ви ударятъ по 10 тояжки, да знаете, че сте отъ избранитѣ. Първото нѣщо е да видите, имате ли на задницата си нѣщо нашарено. Ако имате нѣщо нашарено, вие сте отъ новата култура, нѣмате ли нищо нашарено, вие сте отъ старитѣ, отъ останалитѣ и нищо нѣма да остане отъ васъ. Облажавамъ тѣзи съ нашаренитѣ задници или на другъ езикъ казано: Облажавамъ всички тѣзи, които геройски сѫ прѣкарали всички страдания.

Това, което ви казвамъ, може да се постави на единъ наученъ опитъ. Не считайте, че животътъ, който имате не струва нищо. Това е едно голѣмо заблуждение. Вашиятъ животъ е едно голѣмо богатство. Заблуждение е когато онзи философъ е дошълъ при вълците и казва: „Не само съ трѣва, но и съ месце може да се живѣе.“ Той казва на человѣцитѣ: „Не само съ трудъ, но и съ пари ще се живѣе.“ Отъ дѣ се взиматъ парите. Паритѣ днесъ сѫ месцето, което причинява най-голѣмитѣ страдания на хората. Много хора сѫ изгубили умоветѣ си зарадъ паритѣ. Нѣкой човѣкъ, като му взематъ паритѣ, полудява! И на християнитѣ казватъ, че сѫ герои. Онзи, който може да живѣе само съ трѣва, онзи който може да живѣе безъ пари, той е герой. Но вие ще ми кажете: „Как е възможно това, да се живѣе безъ пари?“ Азъ не говоря за вашия строй, при сегашнитѣ условия. Щомъ е човѣкъ на земята, да живѣе, той ще има нѣкаква сила, нѣкакви способности, нѣкакви дарби, за които богатитѣ хора ще иматъ нужда отъ него. Ако твоитѣ мускули сѫ здрави, онзи, богатиятъ, който живѣе на канапета, ще те повика, да му съградишъ единъ затворъ. Не си ли способенъ, никой нѣма да те повика. Азъ наричамъ неспособни богатитѣ хора. Способни сѫ онѣзи, които работятъ на нивитѣ, на градинитѣ.

И тъй, неспособнитѣ, благороднитѣ хора сѫ тѣзи, които живѣятъ на канапета. Това не е упрѣкъ, азъ не казвамъ като отидете сега въ кѫщи да захвърлите килимитѣ, канапетата, си защото вие нѣмате тази доблесть, но ви казвамъ: „Дръжте си килимитѣ, дръжте си канапетата.“ Само ако ви удари царь Алмаръ 10 тояги, тогава излѣзте отъ затвора. Въ деня, когато ви ударятъ 10 тояжки, прѣкръстете се и на нивата, а до тогава – стойте си въ затвора. Като ви извикатъ да ви ударятъ 10 тояжки и ви изпратятъ на нивата, праведни сте. Ако си грѣшенъ, ще те нагостятъ и ще те поставятъ въ добрѣ мобилиранъ салонъ, съ хубави килими и канапета. Алмаръ разсѫдавалъ така: Този човѣкъ билъ смѣлъ, безстрашенъ и за тѣзи, които нарушавали законитѣ, за тѣхното безстрашие имъ давалъ угощение и ги поставялъ въ затворъ съ килими и канапета. А на праведнитѣ, защото сѫ страхливи, заповѣдвалъ да имъ удрятъ по 10 тояжки, да ги направятъ безстрашни.

Нѣкой казва: „Честенъ човѣкъ съмъ.“ – Да, защото те е страхъ отъ тояги. Та и въ свѣта този законъ е вѣренъ. Когато дойдемъ въ свѣта, трѣбва да работимъ за доброто и да избѣгваме злото не отъ страхъ, а да разбираме законитѣ, че тѣзи два свѣта сѫ несъвмѣстими. Тѣзи животи ще ги използувате. Низшиятъ животъ ще използувате за коренитѣ на вашия животъ, а висшия – за цвѣтоветѣ и плодоветѣ на вашия животъ.

Слѣдователно, трѣбва да примирите тѣзи два живота, тъй както се проявяватъ. А вие казвате: „Този животъ да се измѣни.“ При сегашнитѣ разбирания, които имате, не може да дойде царството Божие. Единъ има едно разбиране, другъ – друго разбиране. Даже религиознитѣ хора, които се мислятъ толкова напрѣднали и между тѣхъ има толкова противорѣчия. За спасението напримѣръ има толкова мнѣния, за царството Божие има толкова тълкувания, че и досега не сѫ го разрѣшили какво е то. И затова Христосъ трѣбва да дойде на земята, да каже на своитѣ ученици, да каже на своитѣ послѣдователи въ какво стои неговото учение, защото всичко, което е казалъ Той, не е написано, а е взето само една микроскопическа часть отъ него, затова трѣбва да влѣземъ въ природата, да изучимъ всичко въ нея. Вчера бѣхъ съ нѣколко приятели въ градината подъ дърветата и имъ казвамъ: Прѣди нѣколко години, а именно въ 1911 година е било тъй влажно, както сега. Това четохъ отгорѣ. Казвамъ имъ: Това, което казахъ на васъ, нѣма да казвате на другитѣ. За въ бѫдеще и тѣ ще знаятъ кога годината е била влажна, а сега всички очакваме да дойде нѣкой отъ небето да ни даде знания наготово. Не, ще се стегне вашия умъ, трѣбва работа – сърцето ви да работи, волята ви да работи день и нощь, не да се безпокоите. Трѣбва интенсивна, благородна работа на ума! Като влѣзе една лъжлива мисъль въ ума, като влѣзе едно лъжливо чувство въ сърцето, да ги изхвърлите! Като се роди една лъжлива мисъль, едно лъжливо желание или дѣйствие, по тази окултна наука ние може да кажемъ като по това дърво: прѣди толкова години тази лъжлива мисъль се яви, и сега я прѣживѣваме.

И Христосъ казва: „Една отъ тѣзи жени се взима, а другата се оставя.“ Значи, всѣки единъ животъ, който е въ хармония съ Бога, се взима, а всѣки животъ, който не е въ хармония съ Бога се оставя. Слѣдователно, ако вашиятъ умъ е въ хармония, ако вашето сърце е въ хармония, взима се. – „Докажи ни,“ казвате. Въ Божествения свѣтъ нѣма доказване. Ела, вижъ и опитай! Всичко е съ опити и като направишъ 99 опити вѣрни, всичко е вѣрно. Тамъ всичко се опитва, не е както тукъ на земята.

И тъй, Христосъ прѣдупрѣждава своитѣ слушатели, казва имъ: „Пазете се отъ животъ на Лотовата жена.“ Забѣлѣзалъ съмъ нѣкои, които ме слушате, казвате: „Ние да се върнемъ пакъ къмъ старото.“ Е, въ какво седи това старо учение? Азъ бихъ желалъ да го опишете. Историята го е описала. Посѣтете скотобойнитѣ, бойнитѣ полета, посѣтете химическитѣ лаборатории, навсѣкѫдѣ ще видите какъвъ е сегашниятъ животъ, за какво се готвятъ хората. Сега хората се готвятъ да се изтрѣбватъ. Религиозни хора съ религиозни се изтрѣбватъ, учени хора съ учени се изтрѣбватъ, жени – съ жени, мѫже – съ мѫже. Защо? – Мѫжетѣ се изтрѣбватъ за жени, женитѣ се изтрѣбватъ за мѫже. Богати се биятъ едни съ други, сиромаси се биятъ едни съ други, всички сѫ въ едно военно положение. И послѣ казватъ: „Тъй написалъ Господь, това казалъ Господь.“ И това било Христово учение! Не, това сѫ прѣживѣвания на старата култура, това сѫ утайки отъ старата култура. Това, което изпитваме, това което усѣщаме, че тежи надъ насъ, това е кармата на цѣлото човѣчество. Това е единъ дългъ, който изплащаме. Всички ще бѫдемъ засѣгнати, всѣки, ще понесе нѣщо отъ тази карма. Който се взѣме, той ще бѫде освободенъ, той ликвидира съ тази карма, а онази жена, която остава, показва, че кармата и още не е ликвидирана.

И тъй, въ сегашния животъ се изисква смѣлость и разумно използуване на онѣзи условия, при които живѣемъ. Не казвайте, че „азъ съмъ неспособенъ“, а използувайте дарбитѣ и силитѣ, които имате, вие не сте използували и 1/100-на часть отъ дарбитѣ си. Вие, като срѣщнете нѣкой човѣкъ, не го цѣните за неговитѣ вѫтрѣшни качества, а вие го цѣните по това – високъ ли е, хубавъ ли е, хубаво ли е облѣченъ, има ли високо обществено положение, богатъ ли е и т.н. Щомъ е окѫсанъ, може да е светия, вие казвате: „Бѣденъ е, не си струва съ бѣденъ да дружишъ, белялия човѣкъ е той.“ Така и мѫжътъ оцѣнява своята жена, жената – своя мѫжъ, така и майката оцѣнява своитѣ дѣца, дѣцата – майка си и баща си. Когато бащата е богатъ, ученъ, дъщеритѣ и синоветѣ го цѣнятъ, но когато е бѣденъ, простъ, не искатъ да го знаятъ. И това било християни. Насъ искатъ да ни убѣдятъ, че външниятъ животъ е сила. Не, Божествениятъ животъ е скритъ вѫтрѣ въ насъ, и той е силата. Онази сила, която създава благородни чувства, онази сила, която хвърля светлина върху пѫтя ни, това е реалното, това е, което ние прѣживѣваме. И врѣме е вече всички да тръгнемъ въ този пѫть, вѫтрѣшно да тръгнемъ.

Нѣкой казва: „Дай си рѫката!“ Е, хубаво, дадемъ рѫката си като войници, отидемъ на бойното поле, биемъ се, но като се върнемъ, едни взиматъ нѣщо, други нищо не взиматъ. Единъ се върне съ извадено око, другъ съ счупенъ кракъ. „Е, казва, за отечеството.“ Не е това даване рѫка. Да си дадешъ рѫка, значи двѣ воли да се съединятъ, два ума да се съединятъ, да работятъ за облагородяване на човѣка въ всички области на науката, а не да казваме, че тъй учи науката, тъй – религията. Въ свѣта има само една Божествена наука. Въ Божествения свѣтъ нѣма религия. Ако влѣзете въ Божествения свѣтъ и говорите за религия, ще ви се смѣятъ. Тамъ нѣма храмове, нѣма свещеници, нѣма такива свѣтли облѣкла на свещеницитѣ, нѣма служби. Е какво има? Има други нѣща, които вие не сте сънували. Ако бихъ казалъ какво има, ще кажа съ езика на Павла: Нито на умъ не ви е идвало, нито съ сърце сте изпитвали какво има въ този свѣтъ.

Отъ кога дойде религията? Съ падането на човѣка. Когато човѣкъ падна, започна да създава църкви, започна да избира владици, свещеници. И казва: „Азъ по неговитѣ стѫпки ще ходя.“ И тъй, вмѣсто да гледа Бога, гледа свещеницитѣ и владицитѣ. Че вие си ги създадохте и казвате, че Богъ чрѣзъ тѣхъ ще говори. Лъжете си. Господь чрѣзъ свещеници, попове, владици не говори. Господь чрѣзъ платени сѫдии, министри не управлява. Всички тѣзи служби въ Божествения свѣтъ ни поменъ нѣматъ отъ отплата, отъ любовь работятъ тѣ. Е, какъ ще сравнятъ Божествения свѣтъ съ земния? Ще кажете: „Съ какви ли дрехи ще бѫдемъ облѣчени въ небето, моятъ мѫжъ дали ще бѫде съ фракъ, цилиндъръ, съ рѫкавици и т.н.?“ Това е смѣшно. Като питатъ какъвъ е религиозниятъ животъ, нѣкой пѫть и азъ го описвамъ какъвъ е този животъ. Питатъ ме: „Право ли пишатъ ясновидцитѣ?“ Право е, това е видѣлъ, това пише. – „Но тъй ли е?“ Споредъ него е тъй, споредъ мене не е тъй. Слѣдователно духовниятъ, Божествениятъ животъ трѣбва вие сами да го провѣрите, или поне вашиятъ умъ трѣбва да бѫде толкова прозорливъ, че като ви дадатъ една формула, единъ символъ, да може да го отгадаете правилно.

Питамъ: Защо животнитѣ ходятъ хоризонтално, защо дърветата сѫ насадени съ главата надолу, а вие ходите съ главата нагорѣ? Какъ тъй? Споредъ закона на земното притяжение всички тѣла се стремятъ надолу, тогава защо вашата глава, която е тъй тежка, не е надолу, а е изправена нагорѣ? И послѣ, ако погледнете човѣка, ще видите, че неговата глава въ духовния свѣтъ се върти тъй, както се върти едно махало. Докато се върти тя, вие живѣете, спре ли тя, става припадъкъ, прѣставате да живѣете. Въ духовния свѣтъ вие прѣдставлявате едно колело, което, докато се движи правилно и вие правилно ходите, прѣстане ли да се движи – падате. И тъй, вашиятъ животъ горѣ е само едно колело, а вие си прѣдставлявате, че сте много нѣщо, много нѣщо може да направите.

Ще кажете: „Е, Божественъ човѣкъ е.“ Да, видѣли ли сте какво нѣщо е Божествениятъ човѣкъ? Тогава и кравитѣ и тигритѣ и лъвоветѣ, като разсѫждаватъ, мислятъ, че Божественото е като тѣхъ. Божественото не може да се сравни съ сегашния човѣкъ. Не се лъжете! Казвате: „Човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие.“ Този човѣкъ е прѣтърпѣлъ три прѣобразования. Първо е билъ направенъ по образъ и подобие Божие, послѣ билъ направенъ отъ каль и най-послѣ отъ едно криво ребро била направена жената и като оголѣли, Господь имъ направилъ една кожа отъ звѣръ, съ която да се облѣкатъ. И сега този човѣкъ, който е облѣченъ съ кожа отъ звѣръ, казва: „Азъ съмъ направенъ по образъ и подобие Божие.“ Ще бѫде смѣшно да мислите така. Вие трѣбва да прѣвърнете човѣка два пѫти.

Тогава ще ви приведа слѣдното разяснение отъ геометрията: ако ви кажа 2 въ първа степень, 22, 23, 24 и ви питамъ: кое отъ тѣзи числа разбирате – 21, 22, 23 или 24? Ако разберете 2 въ първа степень, то значи: мѫжътъ и жената, които вървятъ въ една права линия, ходятъ като войници. Ако кажатъ 22, показва, че се движат въ двѣ измѣрения, въ единъ квадратъ, въ по-широка плоскость; ако кажатъ 23, показва, че се движатъ въ кубъ, има и широчина и дълбочина и височина, а 24 показва, че животътъ се разширява още повече. Какъ ще се върви, като се каже 24? Ето кѫдѣ не стига човѣшката пипка. Тогава трѣбва да ви кажа да си затворите сегашнитѣ очи, за да ви покажа накѫдѣ да вървите. Като си затворите сегашнитѣ очи, ще се подвижите въ тази посока, въ посоката на 24, а докато ви сѫ отворени очитѣ, ще се движите само въ три посоки, А това, казано въ научна форма, значи да концентрирашъ съзнанието си вѫтрѣ. Какво значи да концентрирашъ съзнанието си? То значи да влѣзешъ въ единъ обширенъ свѣтъ, дѣто материята има друга форма, сѫществата – друга форма, растенията – друга форма. Слѣдователно, четвъртата посока се рѣшава така: ще затворите очитѣ си, ще влѣзете въ четвъртата степень. Но вие казвате: „А, да ми се затворятъ очитѣ, опасна работа е.“ Докато не е билъ въ първа степень, докато не е билъ въ втора степень, докато не е билъ въ трета степень, да стои съ отворени очи, но онзи, който е ходилъ въ тритѣ посоки, казвамъ: „Ти си затвори очитѣ, сега въ четвърта степень – горѣ!“

И тъй, трѣбва правилно разбиране, не се самозаблуждавайте да мислите, че религията или духовниятъ животъ е само едно приятно настроение, той съдържа и мисли, но въ духовния животъ седятъ и причинитѣ, защо този животъ е такъвъ, а не другъ. Въ битието не може да минемъ по другъ начинъ. Свѣтътъ така е създаденъ сега. Никой не е въ състояние да измѣни живота, той самъ по себе си ще се измѣни, защото нашата земя, цѣлата вселена се измѣня и слѣдъ хиляди, хиляди години ще се намѣримъ въ една нова материя и тогава на земята ще се явятъ нови форми. До това врѣме ние се подигаме. Едни се подигатъ, други оставатъ долу. Тѣзи, които се подигатъ, казвамъ че възкръсватъ, а другитѣ оставатъ въ гробоветѣ, т.е. оставатъ да повтарятъ старата култура въ новъ пѫть. Тѣзи хора, които оставатъ въ тази еволюция, ще бъдатъ демони за животнитѣ и растенията, тѣ ще ги измѫчватъ тогава. Едно врѣме, когато хората сѫ били ангели, часть отъ тѣхъ не сѫ издържали изпита си, паднали сѫ и днесъ тѣ ни измѫчватъ. Сега ще си зададете въпроса: „Защо е трѣбвало да бѫде тъй?“ Не е ваша работа. Ако искате да разрѣшите този въпросъ, питамъ ви: Защо ядете? Бихме ви разрѣшили този въпросъ, тази тайна, ако се откажете да ядете. Можете ли да се откажете да ядете? – Не можете. Можете ли да се откажете да мислите? – Не можете. Можете ли да се откажете да чувствувате? – Не можете.

Злото въ свѣта, това е една необходимость въ развитието на битието, едно благо. Безъ тази необходимость вие щѣхте да бѫдете на мѣстото на този демонъ. Сега други сѫ, които ви измѫчватъ, иначе вие щѣхте да бѫдете на тѣхно мѣсто. Слѣдователно, благодарете, че има кой да ви замѣства, благодарете, че ви мѫчатъ, като ви мѫчатъ, съ това ви избавятъ да не паднете въ тѣзи трапове. Дойде единъ лошъ духъ, ограбва ви богатството, невидимиятъ свѣтъ допуща това, понеже знае, че това богатство ще го употрѣбите за развала на вашия животъ. Богъ ви е далъ здраве, но това здраве ще използувате за пакость на вашитѣ близки, като извършите нѣкакво прѣстѫпление, затова Богъ изпраща този лошъ духъ да ви отнеме здравето и вие трѣбва да му благодарите. Тѣ, лошитѣ духове, косвено ви правятъ едно добро, безъ да съзнаватъ това. Ако съзнаваха, нѣмаше да правятъ тѣзи пакости, но затова щѣхте да си патите. Единъ день, когато се подигнете въ живота, нѣма да останете, като жабитѣ да дигате шумъ, нѣма да остане вѣчно да мислите какво ще каже тази комисия за прѣхраната.

Това положение ще се измѣни, както онази млада мома, която се готви за булка, първо врѣме мисли все за вѣнеца си, мечтае си за това-онова, а като се ожени, казва: „Разбрахъ този животъ, нѣма да се женя повече.“ Да, като остарѣе, кой ще се жени за нея? Нѣкоя баба казва: „Синко, наживѣхъ се, не искамъ да живѣя повече на този свѣтъ.“ Казвамъ: „Ами ако си млада мома?“ – „Е, ако съмъ млада мома…“ Благочестива е тя сега! Казва за нѣкоя млада мома: „Това младото още сопола му тече, пъкъ…“ Ами ти като бѣше млада? – „Е, бѣхъ глупава.“ Ами ако сега си млада? – „Е, ще бѫда сѫщата.“ Това е зависть. Нѣма нищо, тази баба нѣма защо да забранява на младитѣ да се любятъ. Любовьта е добъръ поривъ. Може да има криви опити на любовьта. Слѣдователно ние трѣбва да оправимъ, да разберемъ защо тази любовь е излѣзла такава, а не каквато я искаме.

Христосъ казва: „Едната се взима, а другата се остава.“ Като се вземе едната, като се мине отъ единъ животъ въ другъ, почвашъ да побѣждавашъ мѫчнотиитѣ въ този животъ, това показва, че едната жена, която е млѣла долу въ стомаха, сега се качва горѣ въ дробоветѣ, до духовния животъ и почва да работи. И тъй, религиознитѣ, духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ умни, а не глупави хора, не хора на фантазията, а хора, които боравятъ съ реалноститѣ, съ видимото, съ осѣзаемото и трѣбва да знаятъ кое е вѣрно, кое не е вѣрно. Когато говоря за духове, азъ имамъ друго понятие за духове; когато говоря за ангелитѣ, азъ имамъ друго понятие отъ това, което вие разбирате. Когато чета описанието за ангелитѣ и духовния свѣтъ, смѣшно е това описание. Има нѣщо подобно, но то е вѫтрѣшно, то е въ онзи вѫтрѣшенъ принципъ, в който нѣма никакво изопачаване. Когато говоришъ за любовьта, а разбирашъ съединението на мѫжа и жената, това не е любовь, това е работене, това е за продължение на рода. Ако майката работи, това е човѣшки егоизъмъ, да има за стари години. Любовьта е най-възвишеното чувство, което сѫществува въ свѣта, то не е нито чувство на мѫжа, нито чувство на жената, нито чувство на майката. Сега ще опитате всички тѣзи видове любовь и като опитате всички форми на любовьта, тогава една отъ тѣзи твои жени ще се вземе и ще кажешъ: „Едно врѣме бѣхъ слуга, а сега виждамъ, сега разбирамъ какво нѣщо е любовьта.“ Затова Павелъ казва: „Едно врѣме знаяхъ отчасти, а сега ще…“ (Изречението е недовършено.)

Ние ще изпитаме любовьта тъй, както Богъ я проявява въ насъ и тази любовь ще ни даде по-новъ потикъ на науката въ всички отрасли, всичко да се застѫпи. Азъ искамъ отъ младитѣ да учатъ, да не кажатъ, че на насъ, религиознитѣ, науки не ни трѣбватъ. Не се лъжете! По-опасенъ човѣкъ отъ религиозенъ безъ наука – нѣма. Всички знания, до които човѣчеството е достигнало, религиозниятъ човѣкъ трѣбва да ги има. Ще кажете: „Като отидемъ въ небето, ще учимъ.“ Тамъ е другъ въпросъ, всички трѣбва да имате знания. Азъ не говоря за такива знания, че да бѫдете справочни книги, да сте съ много знания. Това азъ наричамъ натоварена камила. Трѣбва да имате знания, но да разбирате законитѣ, да разбирате защо свѣтътъ е създаденъ така и защо се появили тѣзи науки. Всичко е потрѣбно. Вашиятъ обективенъ умъ, като работи, ще създаде вѣждитѣ ви, вашиятъ разсѫдъкъ, ще създаде челото ви; творческиятъ умъ ще създаде друго нѣщо. Слѣдователно, ако не се развивате правилно, вашата глава ще бѫде деформирана, нѣкѫдѣ ще има издатини, другадѣ сплеснати мѣста. Къмъ всичко човѣкъ трѣбва да се стреми, разнообразие трѣбва да има – само тогава вашиятъ организъмъ ще се развива правилно, симетрично. Турете разнообразието въ живота и животътъ ви ще стане добъръ.

Турете една жена въ мелницата, тамъ двѣ жени не трѣбватъ. Чудни сѫ хората, когато нѣкой ви пита, какво е вашето учение! Нѣма двѣ учения, едно учение има въ свѣта. Ще кажете тъй: „Ние искаме да бѫдемъ трудолюбиви честни ученици на великото Божествено училище въ свѣта, да оправдаемъ всички разноски, които сѫ положили за насъ нашитѣ братя и сестри, да оправдаемъ всичкото довѣрие, да използуваме всичко въ свѣта.“ Не трѣбва да влѣзете въ затвори съ килими и канапета, а да изучавате всѣки изворъ, всѣко цвѣте, всички условия въ природата, защо сѫ създадени така. Ако вашитѣ очи сѫ сини, защо е така? Ако сѫ черни, защо? Защо носътъ ви е широкъ? Вашитѣ очи сѫ черни или сини още прѣди хиляди години. Сини или черни ви сѫ очитѣ, това показва епохата въ живота ви, условията, при които сте живѣли. Сега казвате: „Сини очички има.“ Не, ти трѣбва да знаешъ какво означаватъ тѣзи сини очички на жена ти и тогава ще разберешъ какъ жена ти ще дѣйствува спрямо тебе. Хора съ сини очи сѫ хладни хора, въ тѣхъ много въображение нѣма, много чувства нѣма. Хора съ сини очи сѫ повече хора на пасивната вѣра. А какви сѫ хората съ чернитѣ очи? Ще обясня единъ окултенъ законъ. Взѣмете напримѣръ бѣлия и черния цвѣтъ. И двата сѫ пасивни цвѣта. Черниятъ цвѣтъ е емблемъ на злото, а бѣлиятъ – на доброто. По какво се различаватъ? Черниятъ цвѣтъ поглъща всичко въ себе си, а бѣлиятъ цвѣтъ всичко изпѫжда. Защо черниятъ поглъща? Черниятъ цвѣтъ, понеже е въ борба съ бѣлия, иска да погълне всичката енергия на бѣлия, та да го управлява. Бѣлиятъ цвѣтъ, като е въ борба сѫщо съ черния, прониква въ него. Бѣлиятъ цвѣтъ е въ положението на онѣзи малки жабчета, които прѣзъ устата влизатъ въ стомаха на крокодила и като влѣзатъ тамъ, започватъ да го прѣгризватъ, направятъ дупка, нахлува вода въ стомаха му и не минатъ 20 минути, крокодилътъ се обръща съ корема си нагорѣ.

Та черниятъ цвѣтъ, който е погълналъ всички лѫчи на бѣлия цвѣтъ, самъ се разрушава и слѣдователно става основа за култура. Затова чернитѣ хора сѫ културата на свѣта, отъ тѣхъ започватъ чувствата. Хората не ги харесватъ, но безъ тѣхъ култура нѣма. Безъ черноземъ, жито не става. Бѣли хора, бѣли жени, но житце не даватъ. Черни хора, черни жени – хубаво житце раждатъ. Казвате: „Лошъ човѣкъ, черенъ човѣкъ.“ Казвамъ: Черенъ е, но жито ражда. – „Бѣлъ е“, казвате. – Бѣлъ, но жито не ражда. Ще турите бѣлата жена въ черната, ще ги размѣсите и тогава много плодъ се получава. Такъвъ е законътъ въ природата. Всичко ще използувате.

Отъ тѣзи двѣ жени едната е бѣла, другата – черна. Бѣлата трѣбва да влѣзе въ черната – този висшъ духовенъ животъ да влѣзе вѫтрѣ. Човѣкъ като умира, казва: „Азъ свършихъ съ тритѣ измѣрения, започвамъ съ четвъртото.“ Като затворишъ очитѣ си, тогава ще влѣзешъ въ четвъртото измѣрение, но много хора и като затворятъ очитѣ си, пакъ за този свѣтъ мислятъ. Не, ще забравишъ този свѣтъ, ще се освободишъ отъ всички тревоги и ще кажешъ: Започвамъ новъ животъ безъ тревоги. Тогава какво ще излѣзе отъ тебе? – Жито ще излѣзе. Като минете въ четвъртото измѣрение, ще станете на жито. Всички сегашни хора ще станатъ на жито, всички ще ги опитватъ, но вие ще бѫдете носители, спасители на свѣта! Затова житнитѣ зрънца сѫ ангели, напрѣднали духове. Като взема житното зърно, дълго врѣме го поглеждамъ и си казвамъ: „Като влѣзешъ въ тѣзи хора, ще те разбератъ какво си.“

Бъдете смѣли и рѣшителни въ живота си, знайте, че свѣтътъ е създаденъ за васъ, да се учите, а не да създавате лоши мисли да изопачавате живота си.

Бесѣда, държана на 12 юний 1921 година.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help