Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Двете жени

Две жени ще наедно да мелят: едната ще бъде взета, а другата ще се остави.(Лука 17:35) „Две жени ще заедно да мелят.“ Значи и двете ще бъдат на мелница. „Едната ще се вземе, а другата ще се остави.“ Това са иносказателни, символични изречения, чрез които се изразява висшият, т.е. Божественият живот. С думи тоя живот не може да се предаде. Единствената реалност в света е съзнателният живот, който се проявява чрез светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. В живота, като проява, се включва животът на всички живи същества: на млекопитаещите, на рибите, на птиците, на растенията. При това всяко живо същество има стремеж да запази своя живот. Интересно е, че когато се говори на съвременните хора за Божествения живот, те казват, че в него няма никакво съдържание и смисъл. Затова мнозина казват: „Няма да водя калугерски живот“. Те мислят, че калугерският живот е Божествен. – Не е така. Калугерският живот е обикновен. Ако калугерите мислят, че са образец на Божествения живот, те се самозаблуждават. Техният живот е посмешище на Божествения. Често се казва: „Няма да стана калугер, ще живея като хората“. – Как живеят хората? Вие знаете това. Знаете как живеете и вие. Няма да ви описвам живота на хората, нито вашия, но ще ви разкажа какво е говорил един гръцки поп на слушателите си.

Преди да започне проповедта си, гръцкият поп се обърнал към слушателите си с думите: „Знаете ли какво ще ви говоря?“ – „Знаем.“ – „Щом знаете, нищо няма да ви кажа.“ – „Не, не знаем.“ – „Щом не знаете, пак нищо няма да ви говоря.“ – Това е извъртане на истината. В известно отношение свещеникът е прав. Когато един човек не може да разбере истината, няма защо да му се говори; когато я разбира, пак няма защо да се говори, да се спори с хората.

Христос казва: „Две жени ще наедно да мелят; едната ще бъде взета, а другата ще се остави“. – Кога ще стане това? – В онзи ден. – Кога е тоя ден? – Когато дойде Син Человечески. Ако имате две дъщери и красивият момък посети дома ви, коя от тях ще вземе? – Най-красивата, най-стройната, най-здравата. И двете мелят на майка си по цели дни. – Как и с какво мелят? – С устата си. Устата дъвче, а стомахът мели. Христос казва: „Две здрави жени ще мелят със стомасите си заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави“. – Защо се взима едната? – Защото е удобна за работа, момъкът я харесва. И религиозните питат: Защо едната се взима, а другата се оставя? – Защото едната е развита, а другата – недоразвита. Развитата мома се сгодява, оженва се и след това напуща майчиния си дом. Двете жени представят двата живота на човека. Изобщо жената е символ и на материалното, и на духовното начало в човека. – Кое от двете начала се взима? – Духовното. Значи духовният, т.е. Божественият живот на човека се взима, понеже той има условия да се развива, а материалният остава на земята. В математиката като умножите едно число с единица то нито се увеличава, нито се намалява, остава едно и също. Единицата представя Божествения принцип, който нито намалява, нито увеличава нещата. Те си остават, каквито са. Значи 1 по 1 = 1, 2 по 1 = 2, 3 по 1 = 3. Обаче, като умножите 2 по 2 = 4, т.е. като умножите две жени по две, ще получите четири. Двойката е единственото число, което, умножено само на себе си и събрано със себе си, дава едно и също число: 2 плюс 2 = 4 и 2 по 2 = 4. Ето защо, когато българинът иска да каже, че даден факт е неоспорим, казва: Това е като 2 по 2 или 2 плюс 2.

Всички хора, които живеят на земята, имат свои задачи: индивидуални, семейни, обществени, народни и общочовешки. И аз имам свои задачи. Всеки ще реши задачите си според своите вътрешни разбирания, както и според степента на своето развитие. Старите, които се интересуват от религията и от духовния живот, казват на младите: „Тоя живот не е за вас. Като остареете, тогава може да се интересувате от религия, тогава може да станете набожни“. Чудно, да препоръчваш религиозен и Божествен живот на стария и хилав човек! Бог не се нуждае от стари и хилави хора. На младини ще изразходваш живота си за непотребни неща, а на стари години, когато нямаш нищо, отиваш при Господа и казваш: „Господи, посвещавам живота си на Тебе“. Господ пита: „Какво имаш да ми посветиш? Какво остава от твоя живот?“ Не, в това няма никаква философия. Религията е за умни, добри и здрави хора, а не за хилави и стари. Старите не се нуждаят от никаква религия, тях гробища ги очакват. Младите се нуждаят от религия, но не от такава, за която се казва, че оглупявала хората. Да се мисли за религията така, това говори за кривото разбиране на хората. Духовният и религиозният живот, правилно разбрани, обогатяват и развиват човешкия ум и човешкото сърце. Някои възразяват: „Ние не се нуждаем от религия. И без нея ще бъдем щастливи“. – Според тия хора животните са най-щастливи; те нямат религия. Те нямат свещеници, черкви, обреди – следователно, те са най-щастливи. Така ли е в действителност? Фактите говорят друго. Ако животните бяха щастливи и свободни, те щяха да бъдат господари, а ние – техни слуги. Всъщност те са наши слуги, а ние – техни господари.

„Едната ще бъде взета, а другата ще се остави.“ Едната се взима, защото върши работа. Онова, което се оставя във вас, е излишък. То е негодно за сегашните условия. То е единствената заложба, която може да поставите като основа на бъдещето, за да разберете вътрешния смисъл на живота. Само така ще схванете дълбочината на ония чувства, които ви вълнуват. Приятните чувства не представят още живота; и неприятните чувства не са признак на лишаване от живота. В живота има много илюзии, от които трябва да се освободите. Илюзиите са сънят на живота. Колко пъти сънувате неприятни сънища: гонят ви, убиват ви, бесят ви, но като се събудите, въздъхвате си спокойно и казвате: „Слава Богу, жив съм. Добре, че било сън!“ В съня си вие се смущавате за неща, които нямат никаква реалност. Колко от смущенията ви през деня са реални? Само тия състояния са реални, които не се изменят. Кои страдания са реални? Които оставят дълбока следа във вас и никога не се заличават от съзнанието ви. Ако днес страдате и на другия ден не остава никаква следа от страданието ви, то е въображаемо, нереално. Сега вие трябва да разберете духовния живот от гледището на сегашния ви живот, а не от гледището на миналия или на бъдещия ви живот. В това отношение и религията греши като говори за бъдещ духовен живот. Бъдещето, както и миналото, подразбират условията, които са дадени и които ще се дадат. Обаче, истинският живот се изразява в настоящето. Ето защо, още в настоящето човек трябва да се определи, да знае какви убеждения и вярвания има. И до днес още много хора живеят с идеи от своето минало и не могат да се освободят от тях. Казваш: „Аз съм вярващ“. Ти вярваш в нещо, но това вярване не е твое, ти си го възприел от дедите и прадедите си. Някой ясновидец казва, че ходил на небето, видял много неща и ти му вярваш. Той може да е видял много неща, но ти нищо не си видял. Следователно, ти ще отнемеш 50% от това, което той е видял, 25% от неговата вяра и само 25% ще остане за тебе, в което можеш да вярваш. Не влагайте сто на сто вяра в човешките работи. Някой ясновидец може да е слизал в низшия свят и да ви разказва какво е видял там преди години. Днес същото ли ще види? – Кой е низшият свят? – Който е под земята. Едно предание казва, че под земята, на разстояние около две хиляди километра оттук, живеят хора с култура, подобна на нашата. Ако един ясновидец от низшия свят погледне земята през зимата, когато има сняг, лед, виелици, ще каже на подземните жители, че земята е покрита с вечни снегове и ледове, че хората не се виждат от снега. Вярно ли е това? Друг ясновидец може да дойде на земята през лятото, когато цветята цъфтят, птичките пеят, плодовете зреят. Той ще каже, че животът на земята е рай. Вярно ли е това? Двамата ясновидци спорят помежду си: единият твърди, че земята е покрита със сняг и лед; другият твърди, че земята е райска градина. Те са разглеждали земята в два различни момента, затова твърденията им са различни. Ако надзърнете в ангелския свят, ще видите, че и там стават промени: и там има сняг, и там има цветя, плодове и птички. Ще кажете: „Ние бягаме от сняг, а и тук се натъкваме на него“. – Тук снегът е символ. Не си правете илюзии, че ако влезете в ангелския свят, ще бъдете щастливи. При сегашното си развитие и в Божествения свят да влезете пак няма да бъдете щастливи. Има риби, които живеят на дъното на морето, при голямо налягане. Ако извадите една от тях и я оставите да живее на повърхността на водата, тя няма да издържи слабото налягане и ще се пръсне. Направихте ли я щастлива? Какво ще придобие тя от тоя красив свят? Много хора се готвят за духовния свят и мислят, че там ще бъдат щастливи. Те се заблуждават – ще бъдат толкова щастливи, колкото рибата, която изнесохте от дъното на морето. За да се ползваш от условията на духовния свят, трябва да се приготвиш за него, да изучиш неговите закони. Ако влезеш там неподготвен, ще бъдеш нещастен. Който се готви за духовния свят, трябва да изучава неговите закони. Духовният свят има отношение към чувствата. Ако една духовна мома обича светски момък, страданията и ще бъдат големи. Щом страданията и са големи, и радостите са големи; и обратно: когато радостите са големи, и страданията са големи. Този закон има отношение към чувствата на човека, а чувствата – към ума. Колкото по-благородни са чувствата ви, толкова повече се развива вашият ум; колкото повече се развива умът, толкова по-благородни са чувствата. И обратно: колкото повече се проявяват низшите чувства, толкова повече умът отслабва. Докато сърцето не претърпи известна промяна, и умът не може да се промени. Някога сърцето изпада в миньорна гама, а умът – в мажорна; някога умът е в миньорна гама, а сърцето – в мажорна.

Някои религиозни казват, че животът е лош. – Това е тяхно субективно схващане. Животът е лош, защото те са изгубили свой близък: майка, баща, или жена; други са изгубили богатството, имота си. Ако тяхното схващане се приеме като общо правило, ще изпаднете в друга крайност. Според някои животът е много добър. – И това е крайност. Животът не е нито много добър, нито много лош. Какво ще кажете, ако дойде един момък отвън и вземе най-добрата ви дъщеря? Ще съжалявате за нея и ще си кажете: „Защо не взе една от мързеливите?“ На себе си ще кажете това, не и на момъка. Едни майки корят дъщерите си пред момъка, а други ги хвалят. Когато майката кори дъщеря си, момъкът се издига в лицето на момата. Той казва: „Аз искам момата такава, каквато е“. Това е политика, в която има договорни страни. Всяка страна иска да спечели нещо. Човек все иска да спечели нещо. И при Бога да отиде, пак иска нещо. Ако учиш, пак имаш някаква сметка. Като постъпваш честно, пак имаш сметка. – Аз съм набожен човек. – Светът страда все от набожни хора. Според мене истински набожен е оня, който има ум, сърце и душа като Божиите. Ако мислите, че който е физически силен, е набожен, вие се самоизлъгвате. Христос казва на слушателите си: „Помнете Лотовата жена“. – Защо се превърна тя на солен стълб? – Защото се обърна да гледа към Содом и Гомор, искаше да види какво ще стане с тях. На друго място Христос казва: „Който е хванал ралото и се обръща назад, не е достоен за мене“. Често младите казват: „Духовният живот не е за нас“. Казвам: Който мисли така, той е като хилавата мома. Той не е за новата култура. Като дойде новата култура, ще подеме само ония, които са готови за нея. Хилавите ще останат за бъдещето. Семето, което се посее на нивата, има условия да се размножава; онова, което остава в хамбара, продава се и през камък минава. Който се взима, на нивата се поставя, за да расте и да се развива; който остава, влиза в хромела – не може да расте и да се развива. Някой казва: „Дано не съм от тия, които се взимат“. – Ако не те вземат, ще останеш под хромела. Не си правете илюзии, природата не прави изключение за никого: или на нивата ще те посеят, или под хромела ще те сложат. Или на Бога ще служиш, или на Мамона. Под „Бог“ разбирам възвишеното, великото, благородното в света. Не е името, което определя нещата. Ако служиш на Бога, ще живееш в хармония с всички живи същества. Това всеки може да опита. Религията, духовният живот е опитна наука. Всеки може да подложи духовния живот на строго научен опит, но за това е нужно голямо хладнокръвие.

Един английски лорд се срещнал с един руски княз в една тясна улица в Лондон. Понеже и двамата били със своите кабриолети, не могли да се разминат. Трябвало единият да отстъпи, но не знаели как. Докато решат въпроса, руския княз извадил вестник „Таймс“ и спокойно започнал да чете. Лордът изпратил слугата си при княза с молба, след като прочете вестника, да го даде и той да го прочете. Двамата господари седят спокойно в кабриолетите си и чакат разрешението на въпроса. Ако вие срещнете един лорд или княз и не можете да се разминете, ще почнете да охкате и страдате. Привилегия е да срещнеш един лорд, който иска вестника ти да го прочете. Привилегия е да срещнеш и руски княз, който има хладнокръвието на английски лорд. Когато изучава окултните науки, човек трябва да бъде хладнокръвен. Тия науки не са за болни, хилави, неврастеници, ексцентрични хора. Те са достъпни за хора със здрави умове и сърца, които имат търпение да прочетат вестник „Таймс“ от единия край до другия и тогава да решават сериозните въпроси. Знаете ли колко голям е тоя вестник? – Цели 16 страници. Ако искате да прочетете всичко писано в него, нужно ви е половин ден време.

Сега и вие, които сте дошли на земята, се намирате в тясна, задръстена улица. Накъде ще вървите и как ще се разминете? Всички мъже и жени сте събрани на едно място в тясната улица и се чудите какво да правите. Хората се женят, разговарят се, бият се, всеки ден четат вестник „Таймс“ и после спорят, кой по-добре го разбрал. Мъжът чете вестника, жената чака реда си, и тя иска да го прочете. Спорът, недоразумението между тях се дължи на кривото им разбиране за живота. Ако в духа на човека преобладава животът на жената, която се взима, той е кандидат за новата култура или за Царството Божие. Затова Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“.

„Две жени ще наедно да мелят.“ Думата „жена“ е произлязла от гръцката „зои“, която на санскритски означава живот. Жената, т.е. животът, е обект за изучаване от мъжа. Тя е предметно учение и за мъжа, и за самата нея. Казано е за жените, че е кост от костта на човека и плът от плътта му. Ето защо жената, като живот, трябва да се изучава от всички, за да се използва в бъдеще. Не мислете, че животът на жената е един, а на мъжа – друг. Ако поставите мъжа при условията на жената и той ще прояви същия живот като нейния. Когато се намери в мъчнотии, жената плаче, огорчава се, а мъжът гледа отвисоко на нея и казва: „Женско сърце!“ Като попадне на бойното поле и го ранят и той плаче. Човек има право да се произнася за нещата след като е минал през всички условия на живота и ги разбира. Не е достатъчно да разбира само доброто. Доброто, което имате, не е ваше; животът, който баща ви е дал, още не е ваш; животът, който майка ви е дала, още не е ваш. Ваше е само онова, което вие сами съзнателно сте изработили и спечелили. Какво сте придобили и научили, като сте живели 40–50 години на земята? Момата казва: „Станах вече за женене, трябва да си намеря един момък“. Женитбата е нещо съществено, но тя не може да стане на земята. Женитба, т.е. разумно съчетаване на душите, става само в духовния свят. Това, което хората наричат женитба, е само предговор за женитбата. Казвате: „Знаем какво значи да се ожениш. Ще раждаш деца и то с големи страдания“. – На земята е така, но в духовния свят раждат без страдания. В духовния свят и мъжете и жените раждат, но без мъки и страдания. Раждането и размножаването в различните животни и растения става по различни начини. Низшите растения се размножават чрез деление и пъпкуване на клетката. Ако влезете в духовния свят и мислите, че и там ще раждате, както на земята, веднага ще ви изпъдят навън. Там не се допуща никаква крива и нечиста мисъл. Човешкият живот е посмешище. Мъжът няма благородно, възвишено отношение към жената. Той не влиза в положението и, когато ражда, гледа на нея като на животно, като на крава, овца, и казва: „Като се родят нашите теленца и агънца, ние знаем какво да правим с тях“. – Това е културата на вълка.

В древността овцете и вълците били културни. Те заедно пасли трева и братски се разговаряли. Обаче, един ден между вълците дошъл един голям учител и им казал: „Не само с трева може да се живее, но и с месце. Хапнете си от месцето на овците, да станете безсмъртни“. От тоя ден се приложило новото учение на големия учител и вълците започнали да се хранят с овце. Вълкът се отказал да пасе трева, а краката на овцата се продължили, да бяга, когато види своя събрат на миналото. И до днес идат такива учители между вас и казват: „И с месце може да се живее“. Щом дойде тоя учител, братството и приятелството между вълка и овцата изчезват. Откак вълкът възприе учението, че не само с трева може да се живее, но и с месце, в света влезе културата на вълка. Днес вълкът се храни с месо, но като не може да го намери, яде и трева. Умовете на много хора са изопачени, както е изопачен вълкът. Питайте един правоверен в какво се заключава Христовото учение, той ще ви каже, че Христос е дошъл да спаси света, или да научи хората да се обичат. – Това не е достатъчно. Важно е да се види де е приложено учението на Христа в пълнотата му. Влезте в дома на един християнин, като непознат, да видите как ще ви посрещне. Може да ви нагости, ако сте пътник, но веднага ще затвори касата и сърцето си, да не даде нещо повече, отколкото трябва. Ако му поискате една сума от две–три хиляди лева, той ще каже: „Ти прекали вече. Иди да искаш от друг някой“. – Това е учението на света. Според това учение слабият трябва да работи за силния; силният има право да се ползва от месцето на слабия. Според учението на света жената, като по-слаба, трябва да бъде наложница на мъжа. И това наричат християнско, културно учение! Според мене, това е патологично учение, създадено поради неразбирането на оня велик Божествен закон, който работи в човека и вън от него, в целия свят.

Ще ви приведа един пример от края на сребърния период на човечеството, от времето на Елмарите. Последен цар от тоя период бил Амар. Той създал един закон, според който трябвало да се взима излишъка от богатството на всеки богат човек и да се дава на ония бедни, които страдали от глад и немотия. Когато двама души се съдели, царят издавал следната присъда: „Престъпникът да се затвори“. Преди да стане това той извиквал виновника в дома си, угощавал го добре и след това го пращал в затвора, който бил постлан с хубави килими и добре отоплен. Към праведния, обвинен в някаква грешка, постъпвал по-строго. Първо заповядвал да му ударят няколко тояги, а след това му давал да обработва ниви и градини. На престъпниците царят давал условия да задоволят своята алчност, затова затворите представяли живот на разкош и удоволствия. Обаче, всеки затворник сам си чистел и изнасял нечистотиите. Умен бил тоя цар: знаел как да задоволи желанията на човека. Питам: Кой живот предпочитате – на затворника, който живее в разкош, но в ограничения, или свободния живот на праведния, който отглежда ниви и градини и се ползва от техните плодове? За предпочитане е да получиш десет тояги по задницата си, но да бъдеш свободен, отколкото да имаш на разположение добра обстановка, хубава храна, но да си ограничен. Сегашният свят е като тоя в миналото. И днес цар Амар управлява света. Той е поставил всички престъпници в затвори, добре наредени, с хубави килими и канапета, с добра храна, но ограничени. При това всеки затворник е длъжен сам да изнася нечистотиите си. На праведните царят дава ниви и градини, да сеят и орат, да живеят свободно. Обаче, за всяка най-малка грешка ще получат по десет тояги. Казвате: „Това значи да правиш добро!“ Днес царува цар Амар, но хората още не са го разбрали. Казано е в Писанието: „Когото Бог обича, наказва го“. – В какво се изразява наказанието? – В тоягата, т.е. в единицата, която показва, че нещата нито се увеличават, нито се намаляват. Който мери нещата от гледището на тази единица, той има прави разбирания за живота. Ако жената гледа на живота като на Божествена проява, тя няма да се счита ограничена и ще разрешава въпросите си правилно. Такава жена никой мъж не може да ограничи. Същото се отнася и за мъжа. Ако мъжът и жената гледат на живота като на нещо произволно и го измерват не с единицата, а с числото две, нещастията започват да се сипят върху тях. Казвате: „Ние знаем тия неща“. – Не ги знаете, не сте правили опит. Някои са правили опит, но мнозина стоят на едно и също място и там тъпчат. Те казват: „Всичко изгубихме, обедняхме, нямаме пари, къщи, мебели. Не струва, човек да живее добре“. – Ако сте бедни, радвайте се, вие сте праведни хора. Царят ще ви даде ниви и градини да работите. Ако сте богати, грешни сте. Царят ви е затворил в богати затвори, с всички удобства. Царят имал две книги, в които записвал какво взимал от богатите и какво давал на бедните. Богатите се оплаквали от царя, че ги онеправдавал, а бедните казвали, че по-добър от техния цар нямало. Като държал сметка за всичко, което давал и взимал, на всеки 50 години царят извиквал поданиците си и на всеки от забогателите казвал: „Ти ми дължиш толкова лева“. На всеки богат, който обеднял, казвал: „Ти спечели толкова“. Тогава мнението на поданиците му се изменяло. Богатите казвали: „Царят печели за нас“. Бедните казвали: „Царят ни излъга“. Сега и вие трябва да се освободите от илюзиите на живота. Знайте, че ако царят ви дава, ще си го вземе назад; ако ви вземе нещо, ще ви го даде. Това е велик закон, който работи в разумната природа. Никое същество на земята не може да ви отнеме благото, което сте спечелили с труд и пот. Ако вие сами изгубите това благо, пак не се плашете, кога и да е, то ще се върне при вас. Сега аз нямам време да ви обяснявам вътрешните тайни на живота. Като изучавате окултните науки, вие сами ще се домогнете до тия тайни.

Като ви говоря, едни ме разбират по един начин, а други – другояче. Някой казва: „Защо не ни говориш по-ясно, да те разберем?“ Аз говоря така, че всички да ме разберат поне 25%. Такъв е законът. Останалото, 75%, сами ще откриете. Вие трябва да преживявате нещата, да не очаквате наготово, защото условията, дарбите и способностите са у вас. Всичко ви е дадено, вие трябва само да работите. Животът – най-голямото благо – ви е даден даром. Останалото се изисква от вас. Животът и на най-големия грешник има по-добри условия за развиване от тоя на ангелите. Какво ще кажете на това? Един ангел, за да се повдигне на по-високо стъпало, трябва да слезе на земята, да мине през големи страдания и мъчнотии. В духовния свят ангелът е подобен на дърво, което може да се увеличава по обем, но не и нагоре. В духовния свят той може да е стигнал върха на своето развитие, но на земята се откриват за него условия за растене и развиване. Казвате: „Да сме ангели!“ Ангелите пък се стремят към условията на човешкия живот. Те с готовност биха сменили своя живот с вашия, за да изпитат най-големите страдания, но Божественият закон не им позволява това. Привилегия е за един ангел да слезе на земята в плът. Това значи да се отвори пред него нов свят. Животът на земята остава неразбран, ако не се мине през него. И ангелският живот не може да се разбере, ако не се мине през него. Най-долният живот на ангелите е по-висок от най-възвишения живот на хората. Това се дължи на интензивността, с която ангелите живеят. По отношение на ангелите човешкият живот е като тоя на растенията. За да влезете във връзка с един ангел, той трябва да слезе на земята и дълго време да ви бута, докато ви събуди и раздвижи мозъка ви. Вие се чудите защо ви събуждат. Ангелът иска да ви каже, че при вас стои едно същество от висока култура, с което трябва да се свържете, за да научите нещо.

„Две жени ще наедно да мелят, едната ще бъде взета, а другата ще се остави.“ Оная жена, която се взима, представя ангела, т.е. ангелския живот; жената, която остава, е земният човек – човешкият живот. Подобното от подобно се привлича. Кажем ли, че трябва да се обърнем към Бога, това е идея, която минава през цялото човечество. Обаче двата живота – човешкият и Божественият, минават едновременно през човека. Корените представят човешкия живот, а клоните – Божествения. Клоните се отсичат, а корените остават. Значи горното се взима, а долното остава. Когато човек дойде до висока степен на развитие, двата живота в него се примиряват и сливат в един. Тогава цялото растение се изважда и насажда на друго място. Като знаете това, ще знаете, че духовният живот е за млади хора, а не за стари. Старите трябва да си вземат шапките и да си отидат, няма защо да ме слушат. Старите ще ги изпратим в затвора с мебелираните стаи, с хубавите канапета и килими, дето има ядене и пиене; младите ще изпратим на нивите и градините да сеят и копаят и ще им ударим по десет тояги. Ако ви ударят по десет тояги, ще знаете, че сте от избраните. И тъй, първото нещо, което трябва да направите, е да проверите имате ли на задницата си белези от тоягата. Ако имате белези, вие сте от новата култура; ако нямате белези, вие сте от старата култура, от вас нищо няма да остане. Аз облажавам ония от новата култура, или с други думи казано ония, които геройски са понесли големите страдания. Това може да се подложи на опит и да се убедите, че е така. Ако мислите, че животът ви не струва нищо, вие се заблуждавате. Вашият живот е голямо богатство. Заблуждение е, когато учителят дошъл при вълците и казал: „Не само с трева се живее, но и с месце“. Той казва и на хората: „Не само с труд се живее, но и с пари“. – Какво представят парите? – Те са месцето, което причинява най-големите страдания на хората. Много хора са изгубили ума си все от желание за забогатяване. Вземат ли парите на някого, той полудява. Сегашните хора, вярващи и безверници, искат да минат за герои. Според мене герой е оня, който може да живее с трева и без пари. – Може ли да се живее без пари? – Може, но не при сегашния строй и сегашните условия. Щом е дошъл на земята, човек разполага с някаква сила, с известни дарби и способности, от които богатите хора ще се ползват. Ако твоите мускули са здрави и можеш да работиш, богатият, който има нужда от канапета, ще те накара да направиш такива. Ако не си силен, способен или даровит, никой няма да ти даде работа. Богатите хора са неспособни за работа; бедните са способни, те работят на нивите и градините. Богатите живеят в ограничения, обиколени с канапета и килими. Сега аз не ви упреквам, не казвам, като отидете в домовете си, да изхвърлите канапетата и килимите си. Преди всичко вие нямате доблест да направите това. Дръжте килимите и канапетата си, докато цар Амар ви удари десет тояги. След това може да напуснете затвора. Щом излезете на свобода, прекръстете се и хайде на нивата. Ако сте праведни, ще ви ударят десет тояжки и ще ви изпратят на нивата. Ако сте грешни, ще ви поставят в добре мебелирани затвори, дето има ядене и пиене. – Защо Амар наказвал праведните, а възнаграждавал грешните? – Той възнаграждавал грешните за безстрашието и смелостта им, а наказвал праведните, защото били страхливи. Той заповядвал да им удрят по десет тояги, за да ги направи смели и решителни. Някой казва: „Аз съм честен човек“. – Честен си, защото се страхуваш от тоягата. Прилагайте доброто, избягвайте злото не от страх, но от разбиране на законите. Това са два несъвместими живота. Низшия живот, т.е. злото, ще използвате за корените на вашия живот, а висшето, т.е. доброто – за цветовете и плодовете на вашия живот. Тия два живота във вас трябва да се примирят. Казвате: „Обществото трябва да се измени, хората да станат добри“. – Докато разбиранията на хората не се изменят, нито те ще станат по-добри, нито обществото. При сегашните разбирания на хората Царството Божие не може да дойде на земята. Даже и между религиозните хора не може да се очаква идването на Царството Божие. И те се натъкват на големи противоречия. И досега те не са дошли до еднакво разбиране за спасението на човека, за идването на Христа на земята, за въдворяване на Царството Божие между хората. Колкото религиозни хора, толкова мнения и тълкувания. Христос трябва да дойде наново на земята, да каже на своите ученици и последователи в какво се заключава Неговото учение. Ще кажете, че учението Му е написано. – Това, което е написано, съставя малка, микроскопическа част от казаното от Христа. – Де ще намерим това, което Христос е казал? – Във великата разумна природа. Да влезем във връзка с тая природа и да изучаваме нейната книга.

Преди няколко дни бях с приятели в Борисовата градина, на сянка под дърветата. Погледнах едно дърво и казах: В 1911 година времето е било също така влажно, както тази година. – Отде позна? – От дървото. Това е написано на него. В бъдеще, когато хората научат езика на природата, те ще четат от нейната книга и ще придобиват направо знанията без да ги търсят наготово в библиотеките, както правят днес. От вас се иска съзнателна, интензивна работа върху ума, сърцето и волята. Работете ден и нощ върху себе си, без тревоги и безпокойства. Ако в ума ви влезе една лъжлива мисъл, в сърцето – едно лъжливо чувство, и във волята – лъжлива постъпка, изхвърлете ги навън по всички правила на окултната наука. – Кога се явила тази мисъл в ума ви? Както по дървото се познава какво е било времето всяка година, така и по особени свои прояви човек познава кога се родила известна мисъл в неговия ум. Днес се проявява, но се родила още в миналото. Христос казва: „Едната се взима, а другата се оставя“. Значи животът, който е в хармония с Бога, се взима; животът, който не е в хармония с Бога, се оставя. Ако вашият ум и сърце са в хармония с Бога, те се взимат; ако не са в хармония, те се оставят. – Докажи, че е така. – В Божествения свят нещата не се доказват. Там всичко се опитва и, като направиш сто опита, и стоте трябва да излязат верни. Ако искаш там да научиш нещо, сам ще влезеш, ще го видиш и ще го опиташ. Когато говореше на учениците си, Христос им казваше: „Пазете се от живота на Лотовата жена“. – Кой е тоя живот? – Старият. Някои от вас казват: „Да се върнем към старото, не сме готови още за нов живот“. – В какво се заключава старото? Историята го е описала, но аз бих желал и вие да го опишете. Посетете скотобойните, бойните полета, химическите лаборатории, ще видите за какво се готвят хората. Навсякъде ще видите разрушения, изтребления и насилия. Това е старият живот. Религиозни хора изтребват религиозни, учени изтребват учени, жени изтребват жени, мъже изтребват мъже. – Защо става това? – Мъжете се бият за жени, жените – за мъже. Богати се бият с богати, бедни – с бедни. Целият свят е във военно положение. След това казват: „Така е писано, така е казал Господ“. – Това било Христовото учение! Това били християни! Не, това са утайки от старата култура, която е пред своя край. Това, което преживяваме днес и усещаме, че тежи над главите ни, е карма на цялото човечество. Това е дълг, който трябва да изплатим. Всички ще бъдат засегнати от общата карма на човечеството. Всеки ще понесе нещо от нея. Оная жена, която се взима, ликвидира вече с тая карма. Тя е свободна от задължения. Другата жена, която остава, не е ликвидирала още с кармата. И тъй, сегашният живот изисква от нас смелост и решителност, за да използваме разумно условията, които ни са дадени. Не казвай, че не си способен, но използвай дарбите и способностите, които имаш. Ти не си използвал една стотна част от това, което Господ ти е дал. Срещаш един човек и не го цениш за неговите вътрешни качества, но гледаш дали е красив, добре облечен, богат, с високо обществено положение. И светия да е, щом е беден и окъсан ти казваш: „Не си струва човек да има работа с такъв бедняк“. Така мъжът оценява своята жена, и жената – своя мъж; така децата оценяват своите родители и родителите – своите деца. Когато бащата е богат и учен, синовете и дъщерите му го ценят; когато е прост и беден, те не искат да го знаят. Това било християни!

След всичко това искат да ни убедят, че силата е във външния живот. Не, Божественият живот не е във външния блясък на нещата. Божественият живот е скрит в нас. Значи в нас е скрита оная сила, която създава благородните чувства, която хвърля светлина на нашия път. В тая сила е реалността на нещата. Време е вече всички да тръгнете в пътя на светлината по вътрешен, а не по външен начин. Някой казва: „Дай си ръката!“ Добре, дадеш ръката си, като войник на бойното поле, дето отиваш да се биеш. След това се върнеш – едни получават нещо, други нищо не получават. Един се връща без око, друг – със счупен крак. Казваш: „Бихме се за отечеството си“. – Това не е никакво даване на ръка. Да си дадеш ръка, това значи два ума да се съединят в едно, за да работят взаимно за облагородяване на човека във всички области на науката; две сърца да чувстват еднакво, и две воли да се обединят за добро, без да се казва, че така учи науката, иначе учи религията.

Като се говори за наука, разбираме Божествената наука. Следователно ако влезете в Божествения свят, ще се натъкнете само на една наука. Там не съществуват две науки, както на земята. Тук се говори за светска и за духовна наука. На земята се говори и за религия. Обаче в Божествения свят никаква религия не съществува. Там няма храмове, свещеници, одежди, служби. Там има неща, за които не сте мислили. Ако ви кажа какво има там, трябва да си послужа с езика на Павел, който казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят“. – Кога се яви религията? – След падането на първия човек. Тогава започнаха да строят църкви, в които да служат свещеници и владици. Казваш: „Ще вървя по пътя на свещениците“. – Чудно нещо! Защо не вървиш след Бога, а ще вървиш след свещениците? Вие сами ги създадохте и казвате, че Бог говори чрез тях. – Лъжете се. Бог не говори чрез платени хора, каквито са свещениците, владиците. Бог не управлява и чрез платени съдии, министри и управници. В Божествения свят не се плаща за никакви служби. Там всички работят даром, от любов. Като не знаят какво представя Божественият свят, някои ме питат как ще бъдат облечени там, в какви къщи ще живеят и т.н. Други ме питат вярно ли го описват ясновидците. Според мене духовният свят не е такъв, какъвто го описват; според ясновидците той е такъв, какъвто те го виждат. Всъщност всеки сам трябва да се свърже с духовния свят и да го разбере според своя ум. И тогава, като ви дадат една формула, вие сами ще я разтълкувате правилно.

Сега ще ви запитам: Защо животните ходят успоредно на земята; защо главата на растенията е заровена в земята, а хората ходят с главата нагоре? Защо главата, която е толкова тежка, е изправена нагоре? Ако погледнете главата на човека с окото на ясновидеца, ще видите, че в духовния свят тя е в постоянно движение, както се върти махалото в кръг. Докато главата се върти, човек живее. Щом престане да се върти, той пада на земята. Следователно в духовния свят човек е вечно движещо се колело. От движението на това колело зависи неговия правилен живот; престане ли колелото да се движи, човек престава да живее. Значи човек не е нищо друго освен едно движещо се колело. Казвате: „Човек е Божествен“. – Видели ли сте тоя човек? Ако разсъждават като вас и животните могат да мислят, че Божественото е в тях. Не се заблуждавайте, сегашният човек не може да се сравни с Божествения. Казвате: „Нали човек е направен по образ и подобие Божие?“ Човек е минал през три форми: първият е бил направен по образ и подобие на Бога; вторият е бил направен от пръст, а третият – Ева, от реброто на Адам. Като сгрешили, Бог ги изпъдил от рая; понеже попаднали при лоши условия, облекли ги в кожена дреха. Сегашният човек, облечен в дреха от кожата на звяр, казва, че е направен по образ и подобие на Бога. Това е заблуждение. За да дойде до първичния човек, сегашният трябва да се преобрази два пъти.

Сега, ще обясня тоя въпрос математически. Имате числото 2, 22, 23 и 24. В коя степен това число е най-разбрано за вас? Ако двойката е в първа степен, разбирате мъж и жена, които вървят в права линия, като войници. Ако вземем 22, разбираме движение на човека в две измерения, в плоскост; двойката в трета степен показва движение в три измерения. И най-после, двойката в четвърта степен показва движение в четири измерения. Кое е четвъртото измерение? В това измерение животът се разширява още повече. За да разберете, накъде ще вървите в четвъртото измерение, трябва да си затворите очите. Докато сте с отворени очи, ще се движите само в три измерения. Да затвориш очите си, това значи, да се концентрираш дълбоко в себе си. Да се вглъбиш в себе си, това значи, да влезеш в един обширен свят, дето материята и живите същества - растения, животни имат особена форма. В тоя обширен свят и светлината има особени вибрации.

Като казвам, че за четвъртото измерение очите ви трябва да се затворят, вие се страхувате, считате, че това е опасна работа. На оня, който е минал през първото, второто и третото измерение, казвам: Ти си дошъл вече до четвъртото измерение. Затвори очите си, да се качиш горе. Следователно не мислете, че духовният свят е на настроения и приятни чувства. В духовния свят се крият причините на нещата. Той обяснява защо вашият живот е такъв, какъвто го виждате. Духовната наука обяснява защо живеете по тоя начин, а не другояче. Светът е създаден така, че не може да минете по друг път, освен по тоя, по който сега вървите. Никой не е в състояние да измени вашия живот; никой не е в състояние да ви отклони от вашия път. Земята, сама по себе си, ще се измени и ще влезе в нова фаза. Тя ще се повдигне в по-висока област, а с нея заедно ще се повдигнат и съществата, които я населяват. Ония, които първи се повдигнат, ще възкръснат и ще влязат в новата култура. Ония, които няма да се повдигнат, остават в гробовете си, т.е. в старата култура. Те ще бъдат демоните на животните и растенията и ще ги измъчват. Едно време, когато ангелите са били в положението на хора, минавали през различни изпити. Едни от тях издържали изпитите си, а други не ги издържали и паднали. Те и до днес измъчват хората. – Защо е станало така? – Това не е ваша работа. Ако искате да разрешите тоя въпрос, трябва да се откажете от ядене. – Може ли да се откажете? – Не можете. Може ли да се откажете от мисълта? – Не можете. – От чувстване? – Пак не можете.

Сега ще питате защо съществува злото в света. Отговарям: Злото съществува като необходимост в развитието на Битието, но не като благо. Без тая необходимост вие щяхте да бъдете в положението на падналите ангели – демони. Благодарете, че има кой да ви измъчва. Иначе, вие щяхте да измъчвате по-долностоящите от вас. Ако няма кой да ви мъчи, вие щяхте да мъчите другите и да паднете в пропастта. Ако си богат и неразумен, невидимият свят изпраща един лош дух да те обере. Иначе ти щеше да причиниш пакост на своите ближни. Ако си здрав, ще дойде един лош дух да ти причини нещастие, от което да заболееш. Така ще те запази да не правиш пакости на близките си. Косвено, без да съзнават, лошите духове ви правят добри. Ако съзнаваха това, нямаше да ви правят пакости, но вие щяхте да страдате повече отколкото сега. Иде време и вие да се повдигнете, да излезете от постоянните тревоги за прехраната. Всичко ще се измени, както се изменя животът на младата мома. В първо време тя мечтае за своя възлюбен, мисли за булската си премяна и венеца, но, като се ожени, работата не излиза както очаквала. Тя казва: „Втори път няма да мисля за женене. Глупаво нещо е човек да се жени“. – Така е, като остарее, няма кой да се ожени за нея. Бабата казва: „Синко, наживях се, не искам да живея повече“. – Ако си млада, искаш ли да живееш? – „Искам, пак ще се оженя.“ – Значи, като остарее, минава за благочестива и прави бележки на младите. Това е завист. Бабата не трябва да забранява на младите да любят. Младата мома прави опити. Да любиш, това е благородна проява. Опитът може да не е сполучлив, но ние трябва да търсим причината за това и да изправяме кривите опити.

„Едната се взима, а другата остава.“ Жената, която се взима, започва да побеждава мъчнотиите си и минава от едно състояние на живота си в друго. Тя мляла първо в стомаха и оттам минала в дробовете, т.е. в духовния свят – в по-горно място, дето започва съзнателно да работи. Духовните хора трябва да бъдат умни, да не работят с фантазии, но с реалностите, с видимото, с осезаемото. Те трябва да знаят кое е вярно и кое – невярно. Те говорят за духове, за ангели, но аз имам друга представа за тях. Смешно е описанието на духовните хора за ангелите и за духовния свят. Те го представят почти такъв, какъвто е физическият свят. Има нещо подобно, но само външно. Хората пък говорят за любовта и разбират връзката между мъжа и жената. Според мене тая любов е работа за продължение на рода, но не и любов. Майката работи вкъщи не от любов, но от егоизъм, да се осигури на стари години. Любовта е нещо възвишено, каквото малцина са изпитвали. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Даже майчиното чувство не може да се нарече любов. Човек изпитва всички чувства, докато дойде до истинската любов. Тогава той се взима в другия свят и казва: „Едно време бях сляп, но сега виждам, сега разбирам какво нещо е любовта“. Павел казва: „Едно време знаех отчасти; сега познах, както съм бил познат“. И вие ще изпитате Любовта, както Бог я проявява във вас. Тази любов ще даде подтик на новата наука, да се прояви във всичките си отрасли. Тая наука е нужна и на млади, и на стари. Не мислете, че духовните хора не се нуждаят от наука. Няма по-опасен човек от духовния, който не носи знанието в себе си. Истински духовен е оня, който разполага със знанието, до което човечеството е достигнало. Казвате: „Като отидем в другия свят, там ще учим“. – Това е друг въпрос. На небето ще учите едно, а на земята – друго. Ето защо докато сте на земята ще учите земното знание. Всеки трябва да има знание. Аз не разбирам да бъде човек справочна книга. Това е натоварена камила. Аз говоря за онова знание, което обяснява как е създаден светът, на какви закони е основан и т.н. Човек трябва да развива всички свои чувства и способности. Чрез обективния си ум той ще създаде веждите си; чрез разсъдъка ще създаде челото си. Всеки трябва да се развива всестранно, да създаде правилна форма на главата си. Иначе, главата му ще бъде деформирана: на едно място ще бъде издута, на друго – сплесната. Божествената хармония подразбира разнообразие. Само при тая хармония човешкото тяло се развива правилно и симетрично. Стремете се към разнообразие, за да стане животът ви добър.

„Две жени ще наедно да мелят; едната се взима, а другата се оставя.“ – Защо се взима едната? – Защото на мелницата е нужна само една жена. Чудни са хората, като ви питат, в какво се заключава вашето учение. – Едно учение има в света, а не две или повече. Като ви питат за нашето учение, кажете: „Ние искаме да бъдем честни, добри и трудолюбиви ученици на Божествената школа, да оправдаем доверието на нашите бащи и майки, на нашите братя и сестри. Ние не искаме да влизаме в затвори с хубави килими и канапета, но да изучаваме всичко живо в природата: всеки камък, всеки извор, всяко растение и животно. Ние се интересуваме от всичко, което Бог е създал“. Ако очите ви са черни или сини, трябва да знаете защо са такива. Условията, при които сте живели преди хиляди години, още са причина за черния или синия цвят на вашите очи. Казваш: „Моята възлюбена има сини очи“. – Това не е достатъчно. Ти трябва да знаеш защо очите и са сини и как ще постъпва тя с тебе. Сините очи са хладни, със слабо въображение и пасивна вяра. За човек със сини очи казват: „Студен човек!“ Какво означават черните очи? Черният цвят е обратен на белия. Черният цвят поглъща всичко, затова е символ на злото; белият цвят отразява, дава, затова е символ на доброто.

Черният цвят е в постоянна борба с белия, иска да погълне всичката му енергия, да го управлява. Белият цвят, като се бори с черния, иска да проникне в него, да го контролира. Той постъпва с черния цвят както малките жабчета с крокодила. Те влизат в устата му, оттам в стомаха и корема, дето прегризват цялата му вътрешност. Така те правят дупка в корема на крокодила, дето нахлува вода. След половин час крокодилът се обръща с корема нагоре, но вече мъртъв. Черният цвят, като поглъща лъчите на белия цвят, сам се разрушава и става основа на новата култура. Черните хора, със своите силни чувства, стават основа на културата. Белите хора не харесват черните, но без тях култура не съществува. Без чернозем никакво жито не се ражда. Бяла земя житце не дава. Бели хора, бяла жена житце не дават. Черните хора, черните жени хубаво житце раждат. Казваш: „Лош, черен е тоя човек“. – Черен е, но жито ражда. – Тоя е бял човек. – Бял е, но жито не ражда. – Какво трябва да се прави? – Ще сложите бялата жена в черната и те заедно ще родят много плод. Това е закон в природата, който трябва да се използва разумно.

„Две жени ще наедно да мелят.“ Едната жена е бяла, а другата – черна. Бялата трябва да влезе в черната, т.е. висшият духовен живот трябва да проникне в низшия. Като умира, човек казва: „Свърших вече с трите измерения. Сега започвам с четвъртото измерение“. Това значи, да затвориш очите си за тоя свят, а да ги отвориш за онзи свят. Някои хора и като затворят очите си, пак мислят за този свят. Не, ще се освободиш от всички тревоги, ще забравиш този свят и ще кажеш: „Започвам нов живот, без тревоги и смущения“. – Какво ще излезе от тебе? – Какво ще родиш? – Житце ще родиш. Който влезе в четвъртото измерение, става на жито. Всички хора трябва да се превърнат на жито, да проникнат навсякъде. Стремете се да станете спасители на света. Носете навсякъде жито, да храните целия свят. В тоя смисъл житните зърна са ангели, напреднали същества, които спасяват и повдигат цялото човечество. Като взема едно житно зрънце, дълго време го разглеждам и му казвам: Хората ще те разберат, само когато те приемат вътре в себе си, с любов и съзнание.

Бъдете смели и решителни в живота си и знайте, че светът е създаден за вас, да се учите без да поддържате лоши мисли и чувства в себе си. Вървете смело в Божия път без да се отклонявате, без да го изопачавате.

Беседа от Учителя, държана на 12 юни 1921 г. в София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help