Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Ангелът отговори

Ангелът отговори и рече на жените: „Не бойте се вие, защото зная, че Исуса разпятаго търсите“.(Матей 28:5) В съзнателния или разумния живот всяка форма предизвиква съответна идея. Когато говорим за ангел, в нашия ум се ражда идея, съответна на дадената форма. Когато се говори за човека като форма, и тя създава в нас съответна идея. Значи всички форми на физическия свят предизвикват съответни идеи в умствения свят, които точно отговарят на формите. Обаче, на физическия свят не е така. В една красива форма може да се налее отрова, може да се налее и нектар. Формата не отговаря всякога на съдържанието. В Божествения свят е обратно: съдържанието, вляно в формата, отговаря всякога на нейния смисъл. С други думи казано: В Божествения свят между формата, съдържанието и смисъла всякога има тясна връзка. Те се предизвикват едно от друго по закона на асоциацията. Следователно, когато се говори за разумен живот, подразбираме прилагане на законите. Те се спазват само при абсолютна чистота. – Какво представя чистотата? – Среда, в която формите се движат с най-малка съпротива. Колкото съпротивата е по-голяма, толкова и отклонението е по-голямо. Това определя и отношението между действието и противодействието. Затова, именно, нашите идеи и разбирания за живота са различни. Това е велик закон, върху който ще почива възпитанието на бъдещото поколение. Никаква религия и наука, никакъв обществен строй, никакво възпитание, никаква култура не могат да се поставят на здрава основа без вътрешно разбиране законите на живота.

И тъй, фактът, това е формата на нещата; законът, това е съдържанието, а принципът е смисълът. Значи между фактите, законите и принципите съществува връзка. Обаче, на земята между фактите и законите няма връзка. Например, съдията може да осъди един праведен човек, въпреки всички доказателства за неговата невинност. По буквата на закона, т.е. от формална страна, съдията го намира виновен. Затова се казва, че на земята съществуват факти и форми, но законност не съществува. Мнозина живеят по закон, само когато той е в тяхна полза. Щом законът не е в тяхна полза, те не го спазват. За богатия законът е потребен. – Кога? – Когато се отнася до запазване на неговите пари. За сиромаха тоя закон не е нужен. Това са две различни разбирания. За богатия смисълът на живота е в богатството. Всъщност, богатството е само резултат на дейността на човека в миналото. Богатството на един народ показва неговата култура. Най-голямото богатство на човека се крие в неговия мозък, т.е. в неговата мисъл. Като изгуби това богатство, човек казва: „И без него може“. – Не може без него. Богатството на мисълта е необходимо. То не се заключава в звонковите монети, но в събирането на силите, които създават формите и законите. На земята човешката форма се предпочита пред всички останали форми, защото съдържа най-много сили и възможности за добър и разумен живот. И ако парите станат причина за разрушаване и разстройство на мозъка, каква полза от това богатство? Ако богатството ви представя пукната стомна или пробито буре, каква полза ще имате от тях? Каквото налеете в пукнатата стомна или в пробитото буре, непременно ще изтече навън. Ние не се нуждаем от пукнати стомни и пробити бурета. Колкото и да са ценни те, предпочитам здравото глинено гърне пред красивата и пукната стомна.

Сега, да се върнем към въпроса за формите. В Божествения свят всяка форма е емблема на известно съдържание, на известен смисъл. Всяка форма подразбира определен живот. Ето защо каквато форма си създадете на земята, с нея ще влезете и в другия свят. По тая форма ще четат как сте живели на земята, не само в един живот, но във всички минали животи. По формата, която сте изработили на земята, ще проникват във всички гънки на душата ви и, с най-големи подробности, ще опишат историята на вашия дълъг живот през вечността. Целият ви живот ще бъде изложен като на длан. Затова е казано в Писанието, че няма нищо скрито-покрито под небето.

Ангелът отговори на жените: „Не бойте се!“ Жените са най-страхливите същества на земята. По-страхливи от тях няма. Тяхната деликатност, разумност се дължи пак на страха. Това е мое субективно схващане. Така е при сегашното положение на жената. Аз нямам предвид душата на жената. И затворникът, докато е в затвора, живее в постоянен страх. Всеки момент може да влезе стражарят и да го накаже. На същото основание и жената има причини да се страхува. Следователно, когато казвате, че условията на живота са тежки, подразбирам: Много затвори има на земята, много стражари ви преследват, храната не е добра, паразити ви нападат и т.н. Тежък е, наистина, животът в затвора. Често в тоя затвор слагат на жената скъпи украшения: пръстени, гривни, копринени дрехи, було, букет от цветя. Всичко това е необходимо, за да я вкарат в затвора. Около нея се движат сватове, кумове, шафери. Щом влезе в затвора, всички сватове, кумове и шафери изчезват, свалят украшенията и, и тежката врата на затвора се заключва. Вътре остават само двамата затворници, а вън обикаля един стражар да ги пази. Ако това описание не ви харесва, ще ме извините. Аз разглеждам формите на живота, както сега се проявяват, а не бъдещите идеални форми. Аз не се спирам на вашите копнежи, на стремежа ви да излезете вън от затвора, на свобода.

„Зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Както виждате, и Христос бил три дни в затвор. Трябвало да слезе ангел от небето, да отвори вратата на затвора, да пусне Христа на свобода. И като дошли жените на гроба, ангелът им казал: „Зная, кого търсите, но Той излезе вън, не е вече в затвора“. Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молят Христа да слезе на земята? Те Му казваха: „Знаеш ли колко те обичаме? Ела при нас на земята. Ние ще приемем Твоето учение, ще живеем братски и с любов помежду си“. Христос повярва на думите им и слезе на земята. Щом слезе, сложиха Го в затвор. Учени започнаха да Го обикалят, да оспорват учението Му. Еврейски равини, книжници и фарисеи започнаха да Го питат отде е дошъл, каква е целта на живота Му. Най-после трябваше да слезе ангел от небето – възлюбеният на Христа, да Го освободи от затвора. Същият ангел слиза и днес от небето, иска да помогне на ония от вас, които са в затвора. Той няма нищо общо с ония, които са вън от него. Един ден, когато и те влязат там, ангелът ще помогне и на тях. Думата „затвор“ е отвлечено понятие. Ангелът, тая красива форма, подразбира разумността, която иде да помогне на човечеството. Ангелът не е само външна форма. Той подразбира вътрешно съдържание на известна идея, която обхваща всички хора. Този ангел хлопа днес на всички врати и казва: „Не е тук“. Това значи: Смисълът на живота не е на земята. Това, дето създавате държави, градове, правите къщи – всичко е празна работа! Животът не е на земята, т.е. в затвора. Затворът е потребен дотогава, докато затворникът излежи наказанието си. Училището е потребно дотогава, докато ученикът свърши учението си. Църквата е потребна дотогава, докато има богомолци, които отиват да се молят. Мислите ли, че в бъдеще няма да има други форми, други системи, други методи на възпитание? Ще има нови форми, носи системи, нови методи ще се възприемат.

Миналата беседа говорих за двете аритметични действия – събиране и умножение. Сега ще говоря за останалите две – изваждане и деление. Изваждането е обратно действие на събирането. Според математиците, изваждането е действие, при което се дава сумата на две събираеми – умаляемото, едното събираемо – умалителят, а се търси другото събираемо, наречено разлика или остатък. Всяка нова култура, всичко ново започва с изваждане. Ония, които прилагат законите на изваждането, трябва да знаят не само простото действие изваждане, но и ония дълбоки вътрешни закони, които трансформират енергията, т.е. превръщат я от състояние на събиране в състояние на изваждане. Във вашия ум стои мисълта, че изваждането е просто действие. Казвате: „Кой не може да бръкне в кесията си и да извади няколко лева? Кой не може да извади нещо от хамбара си?“ Наистина, просто действие е изваждането, но като дойдем до вътрешното изваждане въпросът става малко по-сложен. Трябва да знаеш как да изваждаш. Някоя майка изважда детето си преждевременно. За нея се казва, че пометнала. Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“. – По какъв начин ще стане това? – Има специални методи. Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба. И тя има свои методи. Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени. Природата знае как да изважда. Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения. Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт. Природата не позволява да се нарушават нейните закони. Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“. Деветият час може да бъде сутрин, на обяд или вечер – това зависи от въртенето на земята. Ако тоя час съвпада с изгряването на слънцето, резултатът на изваждането е един; ако съвпада с залязването на слънцето, резултатът е друг. Аз не говоря за обикновеното броене на времето, както ние броим. Природата има друг начин за определяне на времето.

И тъй, всяко изваждане в природата става на определено време, по определен метод. Който не спази това време и тоя метод, носи отговорност за това отклоняване. Всички страдания на хората се дължат на факта, че те не спазват законите, с които природата си служи при изваждането. Ако в ябълката или в крушата влезе червей, тоя плод ще падне по-рано от определеното време. Значи щом падането на плода стане по-рано, ние казваме, че се явила някаква причина, която нарушила Божествения ред на нещата.

Като изнасям тоя факт, нямам предвид да ви заставя да се ровите в миналото си и да търсите своите грешки, но да мислите как да живеете в бъдеще. Миналото е хроникирано вече. Цяла каца със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това. Той е сит на плач и сълзи. Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха. – Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето. Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело. Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш?“ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума. Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия. Той е човек готов да говори истината.

И сегашните хора приличат на тоя адвокат и всеки казва: „Аз не правя големи престъпления. Моите престъпления и грешки са малки“. – Не говориш истината. Който прави малки престъпления, може да прави и големи. Кажи си истината: „Аз правя малки престъпления, защото нямам условия да правя големи“. Обвиняемият казва: „Съжалявам, че не видях голямата сума от 25 хиляди лева и нея да взема. И така ще лежа в затвора, поне да имам на разположение 25 хиляди лева“. Наказанието и за 25 лева, и за 25 хиляди лева е едно и също.

Човек трябва да бъде искрен. Някои религиозни казват: „Ние не сме като другите хора“. – Какви сте? По същество, аз не виждам никаква разлика между светските и религиозните хора.

Религиозният казва: „Аз не взимам големи лихви като светските хора“. – Каква лихва взимаш? – Само 10%. – Според мене, да взимаш 10% лихва, това е престъпление. В кой Божествен кодекс е писано да се взима лихва? Лихварството е закон за земята, а вие казвате, че служите на Бога. – Кога? – Когато имате интерес от нещо. Щом нямате интерес, сваляте Божествения закон на земята и казвате: „Така е наредил Бог“. Питам: Това наука ли е, религия ли е? Божественият закон не търпи никаква промяна. Той не позволява да взимаш лихва от брата си. Под „лихва“, „процент“ разбирам онова изобилие, което иде над обикновеното, над определеното. Когато изворът блика и излиза вън от границите си, излишъкът, изобилието, което излиза навън, представя неговата лихва. Излишъкът не е нужен на човека. И природата работи с лихви, но съвършено различни от тия, с които си служат хората.

Един българин от Провадийско дал на един турчин осем крини жито на заем. Като плащал лихвите за житото, след десет години турчинът имал да плаща на българина още 80 крини. За да не изпаднете в положението на турчина и на българина, вие трябва да освободите мислите, чувствата и постъпките си от кривата насока, в която се движат, и да дойдете до правото разбиране на живота. Бъдещият живот на вашите деца, на майките и бащите, на учителите и свещениците ще се основава на правото разбиране на изваждането. И българското духовенство не иска да изважда правилно. Те сега свикали събор, но и там не изваждат вярно, поради което изопачават Божествения закон. Аз зная какъв ще бъде резултатът от техния събор. Ако искат, мога да го предскажа. Те трябва да се научат да изваждат правилно и то на деветия месец, на деветия ден, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда. Само така ще разберат какъв е остатъкът или разликата при изваждането. Всеки от вас трябва да направи едно изваждане, да види каква е неговата сила. Казваш: „Аз съм интелигентен човек“. Запитваш ли се какво знаеш? Знаеш ли защо лицето ти е кръгло, защо носът ти е широк, защо брадата ти е широка, защо устните ти са дебели или тънки, защо ухото ти е малко или голямо, защо ръцете ти са сухи и т.н. Знаете ли причините за това? Те се крият далеч някъде във вашето минало. Там се крие историята на вашето развитие.

По чертите на вашето лице може да се чете, да се разрешават задачите на вашия живот по геометрически и математически начин. Ако прекарате една права линия над очите си, ще се образува триъгълник, обърнат с върха надолу. Върхът е брадата. По ъглите на триъгълника ще познаете дали е остроъгълен или не. Може да изчислите по колко градуса е всеки ъгъл на триъгълника. – Какво значение има големината на ъглите? – Колкото по-остър е ъгълът, толкова и падането е по-силно; ако ъгълът е тъп, падането е по-слабо. Ако се плъзгате по плоскости с наклон 45 градуса или 70 градуса, по коя от двете плоскости падането е по-силно? Наклонът на плоскостта определя бързината на движението. Колкото по-остър е ъгълът, толкова с по-голяма бързина действат силите. Ако някой се движи с такава бързина, казват, че той е човек, който никне там, дето не го сеят. Такъв човек и на девет кола да го вържеш, пак ще се развърже. Тия сили действат така, че пред тях не може да се постави никаква преграда. Каквато се постави, веднага ще се разглоби. Горко на оня, който застане на пътя, дето силите действат под остър ъгъл. За да избегне противоречието, на което ще се натъкне, той трябва да превърне движението на тия сили от физичния в умствения свят. Бързината на движението на силите във физичния свят трябва да бъде малка. Затова е казано в Писанието: „Бъдете будни в гнева си!“ Ако брадата на мъжа е заострена, той постоянно ще бие жена си. Какво ще стане с нея? Като видите човек с остра брада, не бързайте да се произнасяте за него, че прилича на тоя, за когото говорих. Трябва да се знае точно големината на ъгъла. Първо измервайте, после говорете. Положителната наука работи с точни числа, а не с приблизителни.

„Ангелът отговори и рече на жените.“ – Какво им рече? – Че в бъдеще не може да се живее с предположения. Казваш: „В бъдеще, ако подобрим положението си и се осигурим, ще живеем според законите на Бога“. – Това е предположение. Ангелът отговаря: „С думите „ако“ и „може“ не се живее в Божествения свят“. На небето се говори точно: „Аз съм добър“, или „Аз съм лош“. А това, че можеш да бъдеш добър, не се говори така. Да бъдеш добър или лош, това зависи от тебе, а не от външните условия. Всеки индивид, всеки дух, който пожелае да бъде равен на Бога по сила, по разум, по големина, се натъква на злото. Бог, като Абсолютна величина, е Един, не може да има подобие и равен на Него.

И тъй, злото се ражда по причина на стремежа на човешкия дух да бъде равен на Бога по големина и по сила. В това отношение човек прилича на оная царица, която поискала от мъжа си да и даде право да царува само три дни. – „Защо искаш това?“ – „Искам да имам и тая опитност, да видя какво значи да бъдеш цар, да управляваш цяла държава“. Най-после царят се съгласил и задоволил желанието и. Като взела правата и силата в себе си, първата и работа била да издаде заповед да обесят мъжа и. Ако неподготвен човек вземе царството и властта в ръцете си, в три дни ще унищожи и умъртви най-възвишените си идеи. Няма случай в историята на човечеството, дето държавник или общественик да не се е опетнил, да не е изменил на своите идеали. – Защо става така? – Защото той пожелал да стане велик човек. Това е противобожествено. В Божествения свят нещата се ценят по идеята, която е вложена в тях, по съдържанието и смисъла на тази идея, а не по нейната големина. Всяка идея, сама по себе си, колкото и да е велика, не заема голямо място и пространство. Затова е казано: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. С други думи казано: Бог гледа благосклонно на малките форми, а разрушава ония, които искат да обгърнат света. Това е закон, който може да проверите във всекидневния си живот. Ако човек пожелае да направи тялото си по-голямо отколкото е предвидено в Божествения план, ще го постигнат големи нещастия. И обратно: ако пожелае да стане по-малък, отколкото е определено, пак го очакват нещастия. Бъди доволен на това, което ти е дадено. Ще бъдеш нито по-голям, нито по-малък. Ако желанията ви се разширят чрезмерно, и мислите и чувствата ви ще се разширят чрезмерно. Това преждевременно разширяване ще ви осакати и направи нещастни. – Какво трябва да правим? – Ще намерите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Окастрих те, защото се разшири и зае по-големи размери, отколкото трябва, а с това измъчваш своите по-малки братя“.

Днес всички мъже и жени страдат от чрезмерно големи желания. Каква форма, каква големина и какъв ръст ще дадете на своя добър приятел? Добрият човек не е нищо друго освен едно рационално число. Неговите размери са точно математически определени. Те не се отклоняват нито с една стомилионна част от милиметъра от ония размери, които Бог е определил. Неговата височина, дължина на лицето, броят на космите – на главата и на веждите, всичко е математически точно определено. Наруши ли се една от тия мерки, това показва, че желанията на тоя човек са изопачени.

Сега, като говоря за разумния живот, разбирам съразмерността между неговите форми и органи. Тази съразмерност съответства на съдържанието на тоя живот, а съдържанието му – на неговия смисъл. Не мислете, че красивите форми се създават лесно. За това са нужни милиарди години. Материята за красивите форми се взима от звездите и планетите. За това са нужни милиони години. Като казвам, че звездите имат голямо значение за създаване на красивите форми на земята, мнозина гледат на това като на проста работа. Те казват: „Празна работа е това“. – За тях е празна, за нас – пълна. За нас въздишките на хората са реални неща, ние ги чуваме от хиляди километри разстояние, а за глухите това са нереални, далечни неща. Това различие се дължи на слуха: едни хора имат силно развит слух, а други – слабо развит, или никак не чуват.

Ангелът, който слезе на земята да помогне на Христа и на цялото човечество, отвали камъка от гроба и каза на жените: „Зная, че Исуса разпятаго търсите“. Под „ангел“ разбирам висшия човешки ум. Умни и разумни трябва да бъдете, но не както светът разбира. Бъдете мъдри като оня цар, който живял преди 12 хиляди години в съседство с царя, който заповядвал на поданиците си, който и да е от тях, при посещение на царя да извади дясното си око. За тоя цар ви говорих миналата беседа. Сега ще ви говоря за другия цар, който бил голям мъдрец, адепт на тайните науки. Неговият палат бил така направен, че всичките му стаи се движели по магически начин във всички посоки – напред и назад, наляво и надясно. Той имал особен часовник, с който определял посоката, по която се движели стаите. Това ставало, когато му дохождали гости. Той поканвал госта в една от стаите и следял как се изменя стрелката на часовника. Движението на стрелката определяло посоката на движението на стаята, а самото движение – посоката на характера на мислите, които вълнували госта. Ако мислел да направи някакво добро и благородно дело, в съответна посока се движела и стаята. Това е закон.

Идете в природата, там да проверите тоя закон. Стаите на природата се движат според мислите на хората. Ако мислят зло на някого, стаите на къщите се движат наляво. По часовника на природата Бог определя мислите на хората. Ангелът, който седи на часовника на времето, по движението на часовата стрелка определя човешките мисли като добри или лоши. Не е безразлично с какви мисли подхранва човек своя ум. Днес и вие сте в тоя палат. Стаята, в която сте поставени, се движи. Външният часовник определя направлението на вашите мисли, както и бъдещата ви съдба. Тя зависи от самия човек. Всеки сам, по часовника на времето, определя своята съдба. Казвате: „Страшна работа е това!“ Писанието казва: „Страхът от Господа е начало на Мъдростта“.

Ангелът отговори на жените: „Този, Когото търсите, не е тук“. Това значи: Разумното в живота, което търсите, не е тук. То не е в това, което сега мислите. То не може да ви спаси. Ангелът трябва да ви срещне на пътя и да ви каже: „Исуса, Когото търсите, не е тук“. От тоя момент започва за вас истинският духовен живот. Без тая среща, колкото и да четете Библията и Евангелието, нищо няма да постигнете. Колцина от вас сте готови да се жертвате за тоя ангел? Колцина от вас знаят защо е дошъл Христос на земята? Ще кажете, че Христос дойде да спаси човечеството. Знаете ли какъв е вътрешният смисъл на спасението? Някой паднал във вода и го спасили. – Това е външно спасение, по форма. Спасението е трояко: спасение по форма, по съдържание и по смисъл. Когато човек се спаси по трите начина, само тогава може да разбере живота; само тогава може да расте и да се развива правилно.

– Какво се иска от нас? – Да дойдем в хармония с живата природа, да се нагласим според нейните закони. Аз говоря за живата природа като форма, която нагласява нещата. Вън от нея не зная кой би могъл да ги нагласи. Щом разберете природата като Божествена форма, ще намерите в нея Божественото съдържание. От съдържанието ще проникнете в Божествения смисъл. В Божествената форма няма противоречия, както във физичните форми.

Ще ви задам следния въпрос: Защо цветята, които отглеждате в градините си, имат различни краски? Едни са червени, други – сини, трети – жълти, бели, розови. Според мене всяка краска е етикет, в който е скрито съдържанието на цветето. Като купувате нещо, върху обвивката на предмета поставят етикет за съдържанието на пакета. Същото прави и природата. Краската на цветето е етикет, на който е написано качеството на цветето, неговият произход, история на развитие; защо е слязло на земята, какво трябва да прави и как ще завърши живота си. Всяка краска на цветята има различно съдържание. Червеният цвят говори едно, синият – друго. Те имат противоположно значение. Цветята крият в себе си лечебна сила. Добре е малокръвният да отглежда червени цветя. Червеният цвят съдържа магнетична сила, която тонира нервната система на човека. Ако някой е обезверен и обезсърчен, да се заеме с отглеждане на сини цветя. Синият цвят ще му предаде излишната си енергия и вярата му незабелязано ще се усили.

Учениците на Христа се обърнаха към Него с думите: „Учителю, дай ни вяра“. Той им отговори: „Ако имахте вяра, колкото синаповото зърно, щяхте да местите планини“. Мнозина цитират тоя стих, но колко се запитват какво представя синаповото зърно? То трябва да се постави при условия да израсте. Само така то ще ни покаже какво трябва да правим. Синаповото зърно ще даде излишната си енергия за тониране на умствените сили на човека. Не само синапът, но всички растения са в сила да тонират умствения живот на човека. Обаче, те се използват само от умните хора. Значи красивите цветя и пеперуди са създадени за високоинтелигентни хора, защото само те могат да ги използват.

– Как се отнасят хората с цветята? – Дето видят цвете, те се спират и започват да късат листата, цветовете му, и после ги захвърлят. Майката, като види как детето и къса цветове и листа на дърветата, радва се и казва: „Моето дете се научило вече да къса цветя и да ги разглежда“. Тя не знае, че това дете, което днес къса цветя, след време ще къса глави на хора. Майката трябва да каже на детето си: „Не, мама, това цвете е твое братче, ангелче, дошло на земята да ти направи една услуга. Ти трябва да научиш езика му, да се разговаряш с него“. – Как ще се разговаря с него? – Като го разкопава и полива. Като постъпвате така, децата ви ще се поправят, ще станат добри. Отглеждането на цветята се използва като метод при новото възпитание. Има много методи за възпитанието на децата, но сега няма да ви ги дам. Ще оставя Бог да ви груха. Един ден, когато потърсите Господа, Той ще ви каже: „Елате при мене, да ви дам нови методи за работа“. – Много неща зная, но засега ще ги държа в торбата си. Пари на заем не давам, и под лихва не давам. Колкото и да плачете, не искам да зная. Ако плачете от желание да извършите Божията воля, разбирам; ако плачете, за да ме оберете, казвам ви, че не мога да отворя пред вас Божествената банка.

„Ангел Господен слезе, отвори камъка и отвори гроба.“ Същият ангел слиза всяка сутрин при цветята, когато цъфтят, и отваря пъпките им. Някоя жена казва: „Колко щастлива щях да бъда, ако бях във времето на Христа, да видя как слиза ангел Господен, как отваря гроба и Христос възкръсва!“ – Ех, жено, колко години наред ангелът се спира пред цветята и отваря пъпките им! Не си ли видяла това? – „Зная какво нещо е цъфтенето!“ – Не знаеш. Цъфтенето е процес, който се извършва в нашия ум и в нашето сърце. То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви. Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“. – По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав. Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали. – Какво ще видите? – Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед. Тоя свят не може да се опише – трябва да се види. Как ще опишеш красивата мома? Трябва да я видиш! Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. Красотата е образ на Бога. – Кой донесе красотата на земята? – Ангелът, който слезе от небето. Затова, именно, рисуват ангелите красиви. Питам: Срещали ли сте тоя ангел? Някои са го срещали. Ходили ли сте при гроба? Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там? Ако ви е казал, радвам се. Значи видели сте ангела.

Сега трябва да направите втората стъпка. Де ще отидете? Идете и кажете на братята Му, че Исус не е в гроба. Казахте ли това на братята? Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там. – Време ли е да отидем и да кажем? – Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече. Слънцето вече изгрява! Долу всички заблуждения! Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма. Във всяка външна форма се крие известна идея. Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства. Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина. Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията. След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене. Готов съм да направя всичко за тоя свят!“ – От кого зависи тоя свят? – От другия свят. Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми. Казвате за някого, че е добродетелен. – Каква е формата на тоя човек? Какви са отличителните му черти? – Добър е той. – Това не е достатъчно. Това е приблизително определяне. Ние работим с положителност и точност. Ще кажеш, че тоя човек е добър, защото има такива черти, такива постъпки, такива мисли и чувства. Не се описват и определят нещата лесно. Казвате, че някой велик Учител на миналото проповядвал еди-какво си учение. Как сте го предали? Едни го предали устно, друго го записали, трети го превели на чужди езици. Добре е да четете книгите на тоя Учител, но за да ги разберете трябва да се върнете назад, до времето, когато е живял Той, да схванете неговото състояние, когато е предавал своите мисли.

И тъй, добре е да четете, какво е говорил Учителят, но по-добре е да Го слушате като говори. Добре е да четете книгата на природата, но по-добре е да слушате какво тя говори. Ако не можете да слушате, добре е да разбирате смисъла на това, което тя е говорила. Ето защо, ако описваш добрия човек, ще го опишеш точно, с всички подробности на неговата форма и черти. Беден човек отишъл при един банкер да иска пари на заем и му казал: „Господине, погледни ме в лицето и кажи, колко пари можеш да ми дадеш“. Банкерът го изгледал внимателно и казал: „Давам ти хиляда лева“. Значи бедният вдъхнал доверие на банкера за хиляда лева. На едного даваш само десет лева, на друг – само един лев – толкова доверие ти вдъхват. – Реално нещо ли е вътрешното доверие? – Реално. То почива на известни закони. По интуиция човек познава дали длъжникът ще го излъже или не. Казваш: „Аз познах, че тоя човек няма да върне парите, но от мене да мине“.

Казано е в Писанието: „Няма нищо скрито-покрито“. Всяко неизпълнено обещание, всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство се отпечатват върху лицето на човека. Лицето му постоянно огрубява, обезформява се, докато съвършено изгуби човешкия си образ. Това става не само с отделния човек, но и с цели общества и народи. Не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъл. И живота да ви коства, застанете на страната на Божествената мисъл. Застъпвайте се за Божествените идеи. Божествените мисли повдигат и възкресяват човек. Който изгуби или разруши една Божествена форма или идея, постепенно деградира, докато най-после изгуби всякаква човешка форма. Египтяните наричат това състояние „трансмигриране“, а индусите – превъплътяване, т.е. минаване от по-висока в по-ниска форма. Който не пази Божествените форми, сам спъва развитието си. Затова ангелът слезе на земята, да научи хората как да живеят, как да осмислят формите на нещата. Не е достатъчно да се ожениш и да родиш деца; важно е да се осмисли и женитбата, и раждането. Женитбата е правилно съчетаване на ума и на сърцето с цел да се изработят красиви форми. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“. Това значи: Дайте условия на Божественото да се прояви и развива.

Радвай се на красивите форми, без да ги завладяваш. Опиташ ли се да завладееш или обсебиш една красива форма, ти престъпваш Божия закон. Със завладяване на формите ти лишаваш хората от тях. Не е позволено да владееш едно благо, което е достояние на всички. Не спъвай човека, който с усилие възлиза нагоре. Това не е морал. Видиш ли, че някой се издига, остави го свободен. Не хвърляй кал върху него. Като каляш ближния си, ти огрубяваш, заличаваш ония фини, деликатни черти, които природата е поставила на твоето лице. Българинът има обичай да точи брадвата си на коритото на чешмата. Който мине край чешмата, наведе се да пие вода, наточи брадвата си на коритото и продължи пътя си. После се чудят защо толкова скоро се развалило коритото. Така постъпват хората помежду си. Като видят, че някой се издигне, веднага казват: „Дайте брадвата да го опитаме!“ Един наточи брадвата си, втори я наточи, трети – докато най-после кажат: „Не знаем, какво стана, но коритото на тоя човек се развали“. Това не е философия. Никога не точи брадвата си на коритото на чешмата. Най-много може да поиш говедата на коритото, но не и да точиш брадвата си. Днес всички се питат, защо хората се опропастяват? Защото точат брадвите по гърбовете си. Мъжете точат брадвите си по гърбовете на жените, а жените – по гърбовете на мъжете. Не се минава много време, гледаш и жената се развалила, и мъжът се развалил. Не е позволено да точиш брадвата си на гърба на мъжа! Не е позволено да точиш брадвата си на гърба на жената! Гръбнак е това! То е най-нежното място. Там стават най-големите сътресения. По гръбнака тече магнетична, жизнена енергия.

Ангелът отговори: „Не бойте се!“ Тоя ангел иска да ви научи да пазите всичко, което Бог ви е дал. Пазете мозъка, дробовете и стомаха си! Нямате право да допущате през очите ви да минават користолюбиви мисли и чувства. Достатъчно е да мине през очите ви една користолюбива мисъл или едно користолюбиво чувство, за да се развалят очите ви и да се изкриви носът ви. Казвате: „Да дойде Христос да ни спаси!“ – Той дойде на земята и каза на хората, че трябва да се обичат. Те Му отговориха: „Ние имаме любов, опитали сме любовта, познаваме я“. И мъжете и жените казват: „Ние сме опитали вече любовта. А Христос дошъл да ни проповядва любов!“ Аз ви казвам: Не разваляйте красивите форми, които Бог е създал. Използвайте ценното съдържание, което е вложено в тях. Използвайте и силата, вложена в тия форми за ваше добро, както и за доброто на ближния ви. Знаете ли какво представят мъжът и жената, които ви са дадени? Казвате: „Мъж е това!“ Аз ще дам премия на оня, който може точно да определи какво нещо е мъжът, и какво е жената по форма, съдържание и мисъл.

Няма по-красиво нещо от формата на мъжа и на жената. Няма по-красиво нещо от формата на цветята, пеперудите, както и на всички живи същества. Отнемете ли формата на едно живо същество, нищо няма да остане от него. Достатъчно е да видите една малка форма на цвете или пеперудка, за да се зарадвате. Всяка форма крие велико съдържание в себе си. Когато две жени се срещнат, нека всяка си каже: „В моята сестра е вложено нещо Божествено по съдържание и смисъл“. Какво всъщност казват те една за друга? Погледнат се накриво и едната казва за другата: „Аз зная, каква е тя“. – Не гледайте на външната форма! Външната форма е обявление, на което не трябва да обръщате внимание. Спрете се на съдържанието на формата – то е ценно. Ценното е в ума и в сърцето на човека. Вие не можете да се познаете, докато умовете, сърцата и душите ви не дойдат в съприкосновение. Да познаеш човека, това значи да се свържеш с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Дълго време трябва да ражда майката, докато познае своя син и дъщеря. Майката казва: „Родих дете“. – Това не е достатъчно. Ти трябва да познаеш детето си, да влезеш в съприкосновение с ума, сърцето, душата и духа му. Това значи да родиш дете. Тогава ще те срещне ангелът и ще ти каже„: Жено, твоето дете не е в гроба. Ти срещна Христа и позна Божествения свят“. И вие срещате тоя ангел. Казвате: „Знаем тоя ангел, добър е той“. – Това са вашите ангели и ангелици. Докато са млади и се обичат, хората се наричат помежду си ангели и ангелици. Докато не са женени, момъкът и момата казват един за друг, че са благородни, добри. Щом се оженят, всякакво благородство изчезва. Между женените няма ангели. Казвате за някого: „Тоя човек е велик“. – Докога е велик? – Докато го познаеш. Щом го познаеш, величието му пада. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.

Следователно, смисълът на живота се заключава в познаване на душата.

„Ангелът отговори.“ – Де е тоя ангел? – Той стои пред вратата на хората и казва: „Изучавайте всички форми. Изучавайте тяхното съдържание и смисъл“. Не говоря за външните форми, които се менят. Те са временни. Ако сте ясновидци, ще видите, че под всяка външна форма се приготвя друга, нова, красива форма. От сегашните ви лица съдя за бъдещите. Сегашните ви лица са преходни, както е преходно състоянието на бубата. В тях се виждат бъдещите лица. Бъдете внимателни да не ги осакатите. В бъдеще космите на мустаците и брадата и космите на главата ще се заместят с нови, тънки, като най-тънката и фина коприна. – Какво представят космите? – Закони. Когато мъжът иска да бие жена си, нека хване мустаците си. Така той ще се свърже с тия закони и ще се откаже от желанието си да бие. Сегашните мъже бръснат мустаците си, да не ги хваща законът. С мустаци или без мустаци те не могат да избегнат законите. Бръсненето не помага. Всяко нещо в природата има предназначение и смисъл. Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Някои ме питат защо нося дълга коса. Причината е проста: за здраве. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм. Като реже косите си, човек се лишава от тая енергия. Аз не одобрявам рязането на косата. Добре е косата да достига на дължина поне до долната част на ухото. Мине ли над тая част, ще опиташ лошите последствия на късата коса.

За културните хора природата е поставила следното правило: Мъжете да носят къси коси, не по-горе от долната част на ухото; жените да носят дълги коси – може и къси, но не много къси. Космите имат отношение към здравето, а същевременно държат топло на главата и врата. Понеже жената е изпреварила мъжа, влязла по-скоро от него в пролетта, затова хвърлила брадата си. Щом усетила топлината на пролетта, тя намерила за нужно да се освободи от брадата. При сегашните условия мъжът не може без брада и мустаци, както жената не може без коси. В бъдеще и двамата ще имат само коса. Значи и мъжът ще хвърли брадата и мустаците. Днес, обаче, е равносилно жената да бъде без коса, както мъжът без мустаци и брада.

Сега, стремете се чрез своя живот да облагородите мислите и чувствата си, за да възприемете най-фините мисли и чувства на възвишените същества. От човека се иска работа – да облагороди своето грубо естество, за да възприема деликатните и фини вибрации на природата. Хората трябва да се разбират. Ето смисълът на живота. Затова дойде Христос на земята и възкръсна. Възкресението подразбира влизане в Божествения свят, т.е. връзка с Бога. Докато е на земята, човек минава през три фази: ставане – влизане във физическия свят, оживяване – влизане в ангелския свят, и възкресение – влизане в Божествения свят.

„Ангелът отговори.“ – Какво отговори? – Човек се нуждае от знание, не книжно, но знание, което почива на дълбоки преживявания, на жива вяра, на връзка с Бога. Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума. Сега ще ви кажа една тайна: Това, което съм ви говорил досега, е само предговор на онова, което днес ще ви кажа. То е следното: В 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа. Вие сами ще го намерите. В един кръг от 24 часа не само Бог говори на човека, но всички ангели, всички възвишени същества. В тия 24 часа на всеки човек е дадено една секунда време да си каже думата. Когато Бог говори на хората, повечето от тях спят; когато ангелите им говорят, те пак спят; когато низшите духове им говорят, те са будни. Тогава стават лошите работи и престъпления. Важно е да бъдете будни в тоя момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума – най-голямото благо за вас. Не схванете ли тая дума, всичко изгубвате. Ако не сте готови да я възприемете и приложите, ще ви приспят. Тогава Бог ще ви говори един път през сто години. Искате-не искате, тогава ще Го чуете. Ето защо денят няма смисъл за вас, защото Господ ще ви проговори. Като изгрява слънцето, трябва да очаквате тоя велик момент. И като вършите работата си, пак трябва да очаквате тоя велик момент. Какво по-велико благо от това – да чуеш гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. Няма по-тържествен момент за човека от тоя, да чуе гласа на Господа, на великата същина, която не се променя, нито изменя. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е гласът на Бога. Така са Го чували древните пророци, така и вие може да Го чуете.

Казвам: В 365 дни на годината вие имате 365 случая да ви проговори Господ и да чуете гласа Му. Обаче, малцина са имали възможност да използват тия случаи. Имали сте случаи да ви говорят ангели, но не и Господ. Има някои, на които Господ е проговорил, но те са малко. Божественият живот не се заключава в пост, в измъчване на тялото, в изопачаване на човешкия ум и сърце, но в абсолютната хармония. Ще ядеш, без да преяждаш; ще спиш, без да се успиваш; ще се обличаш без излишъци. Помнете: Човек е дошъл на земята да слуша гласа на Господа. На небето никой не може да чуе Божия глас. Ако там можеше да се чуе гласът на Бога, никой не би дошъл на земята. Даже и възвишените същества се стремят към земята с единственото желание да чуят тоя глас. Те са готови да страдат, да се мъчат, само да чуят Божия глас. Страданията развиват слуха на човека, за да може да възприеме и най-нежните вибрации на Божия глас. Някога и вие сте били на небето, знаели сте много неща, но всичко сте забравили. Сега пак сте дошли на земята, в земното училище, да научите изкуството да слушате гласа на Бога. Животът сега започва за вас. Като не знаете това, казвате: „Да отидем на небето!“ Използвайте сегашния ден! Бог и днес ще ви проговори. Важно е колко от вас ще чуят гласа Му и колко ще заспят.

И тъй, като се върнете по домовете си, запитайте се: Говорил ли ви е Господ и как ще познаете гласа Му? Някой казва: „Господ ми е говорилц“. – Не се заблуждавай. Ако Бог ти е говорил, можеш ли да кажеш как говори Той? Любовта не може да се опише. Много са нейните прояви. Кажеш ли, че обичаш някого, любовта се скрива. Тя не позволява да я петниш. Ако любиш, нищо не говори за любовта си. Знаете ли каква красива форма създава чистата, безкористна любов? Божественият свят е пълен с такива форми.

Желая на всички още днес да чуете оная дума, която Бог ще ви каже. Ангелът ще ви срещне на пътя и ще каже: „Жени, не бойте се! Той не е в гроба. Идете и кажете на братята това, което видяхте“. Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума. Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък. Днес всички хора са хаджии. Самария е в гърдите – в дихателната система на човека. Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея. В Ерусалим хората се вълнуват и питат: „Кой е Христос?“ В Самария се питат: „Де да се кланяме, на тази планина ли?“ Като отидат в Галилея – в ума, там всички ще видят Христа.

Мнозина казват: „Да спечелим малко пари, да отидем в Ерусалим“. Казвам: Братко, ти и сега си там. Който е ходил в Ерусалим, казва: „Отидох с един дявол, върнах се с десет“. – Докато живееш в стомаха, така ще бъде. Най-важното място в човешкия живот е Галилея, после иде Самария, а най-после – Ерусалим. Сега и аз казвам: Идете да кажете на братята си, че има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката душа. Бъдете будни да чуете тази дума. След това идете в Галилея, и там ще Го намерите.

Беседа от Учителя, държана на 5 юни 1921 г. в София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help