Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Възкресение на Любовта

Казва им Исус: „Не бойте се; идете, известете на братята ми да идат в Галилея, и там ще ме видят“.(Матей 28:10) Съвременният културен християнски свят празнува „Великден“. Тая година, по една случайност, има два Великдена. Единият наричат Великден на богатите, а другият – Великден на сиромасите. Не зная защо богатите трябва да имат Великден. Ако ме питат защо богатите имат Великден, казвам: Богатите имат Великден, за да ги освободи Бог от богатството. Най-голямото зло за богатите е парата. Значи богатият празнува Великден, за да се освободи от излишното богатство: ако е затлъстял, да падне малко тлъстината му; ако сърцето му е затлъстяло, да се освободи малко от мазнините. Лекарите знаят какво е влиянието на мазнините върху организма. – Защо бедните празнуват Великден? – За да се нахранят добре. Всичко става все за ядене! Великден има отношение към възкресението. Всеки иска да се освободи от нещо, да възкръсне. Бедните искат да се освободят от материалното робство.

Сега, за да разберете двата Великдена, трябва да живеете и с богати, и с бедни. Изкуство е да можеш да живееш и с богати, и с бедни. Ние не се интересуваме от въпроса как е възкръснал Христос; не се интересуваме от гробове. За нас е важна основната идея вложена във възкресението. И да е разпнат Христос, и да е в гроба, това не ни интересува. Когато иска да се жени, момъкът не се интересува от това, де се е родила момата и в коя къща живее. Той се интересува от момата и от любовта и към него. Къщата е второстепенно нещо. Обаче, съвременният културен свят дава по-голямо значение на къщата и на гробищата, отколкото на живите хора. Според бедните това има своите икономически съображения. – Защо хората служат на Христа? – Защото им дава пари, житце, хлебец. Ако Христос не предвижда никакъв бюджет за свещениците, ще видите как никой няма да Му служи. Съкрати ли малко хляба, хората ще престанат да посещават църквите. И бедните, както имат някакви идеали, също мислят само за ядене. Това, което обединява всички хора, е общата идея за хляба. Че Христос слязъл от небето, че живял на земята, че бил разпнат и възкръснал, това са второстепенни въпроси. Разликата между хората е в това, че едни търсят Христа, а други – не Го търсят. – Въпрос е това. „И да е вярно, пак е лъжа“ – казват турците. Ще кажете, че думите ми са силни. Обиколете целия свят, навсякъде ще се натъкнете на тая гола истина. Не критикувам, но констатирам факта. Като видя една ряпа, казвам, че тя е дълбока 2 сантиметра, а широка 1. Ако не вярвате, проверете.

– Защо Христос дойде на земята? Каква беше Неговата задача? – Да приложи закона на живата любов, която разрешава всички въпроси: умствени, сърдечни и социални. Като приложиш живата любов, ще видиш, че всички хора чувстват като тебе. Те се радват и страдат като тебе. Всички хора имат такива нужди, каквито имаш и ти. Като разбереш това, ще влизаш в положението на всеки човек и ще можеш да му помагаш, както на себе си. Това е наука, която ще се приложи в бъдеще. Това изисква човещината. Какво става сега? Срещнат се двама души и си кажат: „Христос възкресе!“ Какво означава това посрещане? То е все едно, като ти дойде един гост да му кажеш: „Добре дошъл! Радвам се, че дойде“. – Ако е дошъл за два–три дни, добре дошъл! Ако е за повече време, там въпросът се усложнява. Ти започваш оттук-оттам да го запитваш, колко време ще стои, как ще си отиде и т.н. Нашето приятелство е дошло до два-три дни. Продължи ли повече, приятелството се разваля. „Казва им Исус.“ Думата Исус е символична. Тя съдържа три велики основни принципа. Единият принцип означава сила, която твори, преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човек, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид великите Божествени истини, които поставят всичко в ред и порядък.

Вторият принцип е живата енергия, която слага всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игли, както правят ония, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е сила, която запазва всичко, или, както я наричат още, „закон на Любовта“. Третият принцип е „законът на равновесието“, който урежда всички спорове и недоразумения между хората. Защо се явяват споровете, това вие знаете по-добре от мене. Те са естествено последствие на човешкия живот. В България, в едно малко градче, направили баня. Когато трябвало да постилат банята, гражданите се разделили на две партии: едните поддържали възгледа, че дъските трябва да бъдат гладки, рендосани; другите поддържали обратния възглед: дъските да не бъдат рендосани. От осем хиляди години хората спорят, какви трябва да бъдат дъските, с които ще постилат баните – рендосани, или нерендосани. Най-после изпратили един инспектор да разреши тоя въпрос. Той казал, че банята трябва да се постеле с една рендосана и с една нерендосана дъска. Така се задоволили и двата възгледа. Тогава, който поддържа възгледа, че банята трябва да бъде постлана с рендосани дъски, ще стъпва по рендосаните; който поддържа другия възглед, ще стъпва по нерендосаните дъски. Важно е да има мир! „Каза им Исус.“ – Исус е човекът, който съдържа в себе си трите принципа. – Какво им каза? – „Идете, съобщете на братята ми да идат в Галилея, и там ще ме видят. – Не бойте се!“ На какво се дължи страхът? – На изневяра. Нашите майки, бащи, братя и сестри са изневерили от хиляди години и продължават да изневеряват, и днес на никого не вярват. Казваш на някого: „Вярно ли е това, което говориш? Ще върнеш ли парите, които си взел?“ Щом страхът е произлязъл от изневяра, лекът срещу него е Любовта. Страхът е най-опасната болест на човека. Той е уловка, слабост за човешкия характер. Най-голямата част от престъпленията се дължи на страха. Който иска да бъде герой, трябва да изпъди страха от сърцето си. Неговото сърце трябва да бъде пълно с Любов. – С каква любов? – Жива, съзнателна любов, а не с любов от картошки или просо, както наричат обикновената човешка любов.

Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството. Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: „В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“. Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница?“ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за баница не мисли!“ Някой говори за култура, за баница. – Той не става за хляб, а иска да стане на баница. Той не е изправил още живота си на земята, а мисли за небето – каква баница ще има там. Казвам: Първо изправи живота си на земята, а после мисли за небето.

Христос казва: „Не бойте се!“ – Защо да не се страхуват? – Защото Той носи новия елемент на Любовта. – За кого? – За своите братя, а не за външните хора. Днес и аз говоря за своите братя, а не за външните хора. Които признават Братството, те са хора на новата култура. Които не Го признават, те са хора на старата култура. Ако искате да намерите името си някъде, написано с едри букви, ще го намерите в поменика на старата култура. Там е написано името на еди-кой си граф, княз, владика, министър, проповедник и други. Обаче, човека там не можеш да намериш. Казваш: „Аз съм учител“. – Какво преподаваш? – „Математика.“ – Как преподаваш? – „Имаме десет основни числа, от 1 до 10; правя различни комбинации с тях, както търговците: събирам, изваждам, умножавам, деля, вадя корени.“ – Обаче, между едно и друго изваждане има разлика. Не е все едно да извадиш зъб от устата на човека, или да извадиш едно растение с корена му и да го посадиш на друго място. При това можеш да вадиш с клещи, а можеш да вадиш и с търнокоп. Ето защо аз наричам математиката, която хората сега изучават, въведение в математиката.

Казвам: Има разлика между сегашната наука и тая, която ще дойде в бъдеще. Според някои астрономи първоначално материята е била в спящо състояние. Като се събудила тя започнала да се върти и образувала живи кръгове и сфери. Днес изучават тия кръгове и сфери без да споменават нещо за Разумната Причина, която ги е образувала. Движението, което става във вселената, се дължи на оня Разумен Дух, който регулира и управлява всички сили. Само това движение е реално, само то прави света реален. Според философите съществуват две реални неща в света: субстанция – видимата форма на телата, и есенция – невидимото, неуловимото, което се крие в тия форми. Хората изучават главно формата на нещата, не са дошли още до есенцията.

И тъй, като се говори за братство и сестринство, подразбираме субстанцията на нещата, изявени в две красиви форми. На физичния свят по-красиви форми от тях не съществуват. Който иска да стане красив като ангел, трябва да развива в себе си чувството на брат и на сестра. Това е закон. Аз още не виждам на вашите лица братство и сестринство. Знаете ли какво е лицето на брата и какво – на сестрата? В областта, дето живеят братът и сестрата, няма тръни; в областта, дето живеят братът и сестрата, и празнини няма. В думите, с които си служат братът и сестрата, има само една форма, само едно съдържание – идеята, и само един смисъл, или едно значение. В братството и сестринството думите не се доказват. Те са строго определени математически величини.

Какво правят хората в света? – Спорят. Ако са религиозни, те спорят кой е истински християнин. Като дойде нов човек между тях, те го подлагат на изпитания, да видят може ли да издържи. – По какво познават, че той е готов и може да издържа? Според евангелистите той първо плаче, кае се за греховете си и после казва, че е готов да се жертва за благото на човечеството. Мине ли през тия фази, те го приемат за член на своята църква. Православният казва, че се е родил православен. Какъвто е баща му, такъв е и той. Това е по-близо до истината. Юрдечката юрдечета излюпва. Православният трябва да вярва в църквата, във владиците, в Евангелието, във вселенските събори и други. На православните не им върви. Не ги упреквам, нито ги осмивам. В Братството няма деление на наши и ваши, всички са наши. В Братството няма вдовици. В който народ има вдовици, там не се говори за братство. И в която църква се говори за вдовици, там няма братство и сестринство. – На какво се дължи вдовството? – На убийствата. Мъжете отиват на война, дето ги убиват. Едно време мъжете са били вдовци. – Защо? – Защото тогава жените са воювали. Значи, когато мъжете воюват, има вдовици; когато жените воюват, има вдовци. В такива общества няма братя и сестри. Това е от гледището на християнската култура. Там няма помен от умрели. Там всички са светии: светии по отношение на земята, а братя и сестри по отношение на небето.

Хората са обърнали света с главата надолу и се чудят защо работите им не вървят. Те сложили светиите на небето, дето няма нужда от тях, а братята и сестрите на земята. Братята и сестрите трябва да бъдат горе, да вадят хората от кладенеца. Светиите трябва да бъдат на земята, да светят на хората, да им показват пътя. Де са българските светии? Мъртви светии не искам. Живи трябва да са те, да носят своите запалени фенерчета. Сега искат да ме убеждават, че имало светии на земята. По какво се познават светиите? – Те живеят според закона на Божията Любов.

Христос казва: „Идете, известете на братята ми да идат в Галилея, и там ще ме видят“. Галилея е мястото на ума, дето нещата се разбират правилно. За да отиде в Галилея, човек трябва да бъде високо благороден и интелигентен, а не като вълчицата, която напада овцете и ги носи на малките си. Може да се обиждате от това сравнение, но не мога да не се вслушвам в оплакванията на животните от вас. Като срещна една кокошка, питам я какво мнение има за хората. Тя казва: „Те не са истински християни, защото ни колят на общо основание“. – Вярно ли е това? – „Ела да видиш какво става в курниците, сам да се убедиш в моите думи.“ Срещна един вол и него питам: Какво ще кажеш за хората? – „Остави се, няма никакво християнство в тях. Като ни впрегнат сутрин, вечер ни разпрягат. От време-навреме ни дават по малко сенце. Като умрем, кожата ни одират.“ Това е страшно робство. В 77 глава от Исай е казано, че който убива вол е също, като че убива човек. Пророк Исай, който е живял преди повече от три хиляди години, имал по-висок морал от сегашния. След всичко това хората казват: „Христос възкресе!“ – Христос възкресе, но не и за вашите волове, овце, кокошки. Докато Христос не възкръсне за всички живи същества, за вашите волове, овце и агнета, не може да влезете в Царството Божие. Аз взимам думите вол, кокошка, овца в преносен смисъл. Преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. В тоя стих има нещо изпуснато, не е взет целият. Затова аз добавям: „Да възлюбиш всички живи същества, от най-малките до най-големите, като себе си“. Има живи същества, създадени от човека – за тях не говоря. Например, паразитите – въшки, дървеници са резултат на човешкия живот.

Няколко американски студенти намислили да устроят една шега на един от своите добри професори. Те събрали части от различни бръмбари: от един глава, от друг крак, от трети крила. Залепили ги добре и образували нов екземпляр бръмбар. Те го занесли на своя професор, като му казали: „Господин професоре, намерихме един особен бръмбар, не знаем към кой клас да го отнесем“. Професорът взел бръмбара, разгледал го внимателно и казал: „Млади момчета, това е типът „хъмбък“, т.е. „човешко изобретение“. Не се лъже професорът.

И сегашните хора са направили много екземпляри „хъмбък“ и ги предават като Божие дело. Това са човешки измислици. Можете ли да влезете в положението на всяка буболечица, да разберете как живее? Каква е разликата между човека и малките същества? Казвате: „Колкото повече работа свърши едно живо същество, толкова по-интелигентно е то, толкова по-високо стои“. От това гледище, хората считат животните за прости, несъзнателни същества. Кой научи паякът да тъче своята мрежа? Може ли човек да изтъче толкова тънка мрежа, като глупавият паяк? Мрежата на паяка е остатък от една минала висока култура. Паякът, с най-малки разходи, тъче и до днес своята тънка мрежа. Това представя културата на паяка. Питам: Де е нашата тънка нишка? Паякът е изпратил своето изобретение на изложението. Какво ще изпратим ние на световното изложение? Какво ще изпратят българите на това изложение? Какво ще изпратят християните? – Няма какво да изпратят. Аз ще ви бъда крайно благодарен, ако ми покажете вашето изобретение, което сте приготвили за изложението на небето. С какво могат българите, християните да обърнат внимание на ония културни, възвишени същества, които живеят на небето? Сегашните хора спорят кой повече се проявил, кой повече работа свършил на земята.

Още преди исторически времена, някъде в сегашна Азия, живял един беден човек, който се отличавал със своята доброта. По-добър човек от него нямало. Понеже Бог бил много доволен от него, един ден изпратил двама ангели да му сложат венец на главата. Целия си живот тоя човек прекарал при корените на едно дърво в плач и молитва. – Защо трябвало да седи при това дърво? Какво било самото дърво? Това дърво било необикновено; то имало особена история. Още в далечното минало, когато се развивала културата на ангелите и архангелите, Бог изпратил един от тях на земята да помага на хората. Като слязъл на земята, ангелът срещнал една красива мома, за която се оженил. Така той забравил своето предназначение. За наказание Бог превърнал ангела в буково дърво, с глава заровена в земята, да прекара така хиляди години, докато научи урока си. Бедният човек знаел историята на тоя ангел и за да изкупи грешката му, прекарал целия си живот при корените на тоя бук, в плач и молитва. Като гледал усилията на тоя слаб човек, Бог решил да го възнагради. За тая цел Той изпратил ангелите да сложат венец на главата му. По пътя те срещнали една красива мома и започнали да спорят помежду си, на кого да сложат венеца: на бедния човек, или на красивата мома. Най-после, решили да разделят венеца на две части: едната половина да сложат на момата, а другата – на бедния и свет човек.

Какво представя тоя венец? – Венецът на Любовта. И до днес тоя венец е разделен на две части, затова работите на хората не вървят добре. Всъщност кой заслужава венеца: красивата мома, или бедният, който плаче и се моли цял живот при корените на дървото, за да повдигне падналия. Всички хора трябва да работят като бедния, който плакал и се молил цял живот, за да обърне Бог умовете и сърцата на хората към себе си. Разумните, възвишени същества, ангелите, като слязат на земята, все ще направят някаква грешка. След това трябва да се намери някой беден човек, еретик, да плаче и да се моли за тях, за да ги повдигне. И до днес още църквата чете Василиевите молитви, за да прогони лошите духове от земята. Обаче, молитвите им не помагат.

И днес два ангела слизат на земята и носят венец. Понеже църквата се счита невеста на Христа, те искат да разделят венеца, всички църкви да вземат дял от него. Това няма да им се даде. Ако разделят венеца, ще създадат нов спор, нови недоразумения. Питате: „На коя църква се пада венецът?“ – На никоя. Единственият, който заслужава целия венец, е Христос. Той е жив. И сега живее на земята, но не можете да Го познаете. Да видите и познаете Христа, това значи да се проникнете от Неговата Любов. Който носи Любовта в себе си, той дава право на всеки свой по-малък брат да се развива правилно. Когото срещне, той го запитва: „Градиш ли?“ Помнете: Един закон има в света – законът на Любовта. Тя включва едно правило – никога да не лъжеш. Това изисква законът на Истината.

В любовта има само един път – пътят на Мъдростта. Любовта носи само едно благо – добродетелта. Любовта си служи само с едно право – Божията правда. Сега вие седите около мене и ровите, искате да знаете дали говоря истината, какъв съм, отде съм и т.н. Няма защо да ровите. Като ровите около мене, и себе си ще разровите. И да ровите, нищо няма да намерите. Аз не съм в това тяло. Тук съм привидно. Един ден ще се дегизирам и ще се вдигна оттук. И да ме срещнете, няма да ме познаете. Ще питате де съм, но няма да ме намерите. Така беше и с Христа. Питате: „И ти ли знаеш какво ще стане в Ерусалим?“ И ние можем да хвърлим бялата коса, да се освободим от тая форма, от всички външни. – Ние не мислим за света като вас. Според мене всички форми, които Бог е създал, са свети. За мене волът е толкова ценен, колкото и човекът; птичката е толкова ценна, колкото и професорът. – „Това е много казано.“ – Във всеки индивид, във всяка форма, колкото и да е малка, живее Божият Дух. Който спъва тая форма или тоя индивид, спъва работата на Духа. Следователно, като се спреш пред едно дърво, ще гледаш на него с благовение, без да късаш клончетата и листата му. Докато хората колят говедата и воюват помежду си, никога не могат да се обичат. Дето няма Любов, там няма мир. За новото учение е безразлично кой ще управлява. Нека управляват богатите, но да не убиват, да не затварят хората, да не колят говедата. Нека управляват бедните, но да не убиват, да не затварят. Всички управляващи да приложат закона на Любовта. Това е нужно не само за външния държавен строй, но и за човешките души. Това е нужно, както за семействата, така и за отделните индивиди. Жената е недоволна от мъжа си и отива да се оплаква на съседките си. Тя не е познала мъжа си. Мъжът се оплаква от жена си. Той не я познава, не е разтворил гънките на нейното сърце, да види какъв извор се крие там. Той запушил сърцето и, а иска от нея любов. Любовта не се изисква. Закон е: Който иска, той няма Любов в себе си. Казваш: „Много те обичам, дай ми известна сума назаем“. – Колко искаш? Колкото и да искаш, готов съм да ти дам.

Христос казва: „Идете, кажете на моите братя, които са готови да приложат моето учение на земята, да отидат в Галилея“. Значи не се казва на небето, а на земята. Наистина, ако на земята не можем да живеем в Любовта, как ще живеем на небето? Мислите ли, че на небето ще пуснат несъвършени хора? Ако отиде някой на небето, ще мине и замине като чужденец и скоро ще се върне назад. Най-голямото изкуство за всички е изкуството да любим.

Вчера дойде при мене един приятел, да ме пита какво да прави с болната си сестра, как да я лекува. Казах му: Ако сестра ти приложи любовта, ще се излекува. – Как ще позная, дали има Любов? – Ако ръката и се разширила малко, има Любов. Това се отнася до всички. Ако в организма ви е станало поне микроскопическо разширяване, имате Любов. Не е ли станало никакво разширяване, нямате Любов. Христос говори само на хора, които имат Любов. – Защо? – Защото те са пробудени. Всички трябва да станете братя и сестри помежду си, да говорите само това, което е в сърцата ви, т.е. да бъдете искрени към себе си и към своя ближен.

Председателят на Съединените Щати поканил на обяд двама видни индийци. На трапезата, между другото, сложили и горчица. По-младият гост намазал на хляба си горчица и, като хапнал, сълзи му потекли от очите. Другарят му го запитал: „Защо плачеш?“ – Спомних си, че миналата година баща ми се увади в Герановото езеро. След малко и вторият индиец хапнал от горчицата. И неговите очи се напълнили със сълзи. – „Защо плачеш и ти?“ – запитал младият индиец. – „Плача от съжаление, че и ти не можа да се удавиш заедно с баща си.“ Това значи да не си искрен. Сегашните християни говорят повече за мъчнотиите си, но не и за причините на мъчнотиите. Вината не е в горчицата. Ако баща ти наистина се удавил, причината се крие другаде, а не в горчицата.

Христос казва: „Идете в Галилея, там ще ме видите“. – Какво представя Галилея? – Мястото на Любовта. Там ще я видите. Значи Любовта може да се види, да се реализира. Когато видите Любовта, т.е. когато видите Христа, ще носите други имена. Иде времето на възкресението! Преди две хиляди години възкръсна Христос, а сега ще възкръснат Неговите ученици. Явява се въпрос кой ще възкръсне, и кой няма да възкръсне. Възкресението трябва да дойде общо. Някои искат да ме убедят, че са възкръснали вече. Питам: Видели ли сте Любовта? Готови ли сте да се жертвате за всички? Жената казва: „Напуснах мъжа си“. – Много естествено, не си възкръснала още. Мъжът казва: „Напуснах жена си“. – Не си възкръснал още. Възкръсналият никога не напуща възлюбения си. Той отива при душата на своя възлюбен и споделя истината с нея. Достатъчно е само по една дума да си кажат, за да се разберат. Само ония души си служат с истината, които се обичат. Да се разговаряме на Божествен език, да си говорим истината, това значи да живеем в закона на Любовта. Днес жената се разговаря с мъжа си, нарича го миличък, а вътре в себе си иска по-скоро той да излезе, за да остане сама вкъщи. Каквато е нейната искреност, такава е и на мъжа. Това са двамата индийски герои, които плачат без да кажат причината за плача. Жената казва: „Моят брак излезе нещастен“. И мъжът казва същото. – Нещастието ти не е в брака, но в греховете, които правиш. Жената се оплаква, че родила много деца. – И в това не е нещастието. Нещастието се крие в това, че не познавате Господа. Той хлопа всяка сутрин на вратата, да ви събуди, но вие не искате да станете. Някой изгубил богатството си, страда, плаче, търси виновника за това. Бог е взел богатството му и казва: „Да видим, ще ме познае ли?“ Някой владика остарял, уволняват го, и той страда. И той не познава Господа. След всичко това хората минават за вярващи; те се произнасят кой е свет човек и кой не е; кой е праведен, кой има Любов. Това не е тяхно право. Само Господ знае кой е вярващ, кой е светия, и кой има Любов. Закон е: Човек човека не може да роди. А като умножите 2 по 2, ще получите четири. Числото четири само не може да се произведе, друго число ще го произведе. Казваш: „Аз искам да любя“. – Не, ти не можеш да любиш. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, а ближния си като себе си“. Значи първо ще възлюбиш Господа, а после ближния си. Отде ще вземеш Любовта, ако не възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила? На пазар Любовта не се купува. В бъдеще, като се жениш, ще питаш възлюбения си: „Миличък, възлюбил ли си Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила? Ако си Го възлюбил, и Той живее в тебе, и аз ще се съединя с тебе“. Като се съединят двама души, ще образуват едно ново число. – Кое е то? – Детето. Трябва ли след това да се питаш: „Обичам ли себе си?“ Трябва ли да питаш, дали печката топли? Щом си запалил огъня, печката непременно ще топли. Казваш: „Ти трябва да знаеш, че съм малко по-особен човек“. – Как се изразява твоята особеност? Особен си, защото твоята кесия е по-голяма, повече събира. (В съседния двор засвириха гайди, зурли.) – Понеже говорим за Любовта, нека посвирят малко. Ще имате търпение, докато свършат. Те не са научили изкуството да свирят. Зурлите им много бръмчат. Това показва, че тия музиканти нямат Любов. Млади и стари, вложете Любовта в себе си, да заживее Христос не само на небето, а в душите, сърцата, умовете и волята ви. Само така ще приложите новото учение на опит. Доста глаголстване! Никой никога да не критикува! Не критикувай брата си, нито сестра си! Сега няма да ви кажа „Христос възкресе!“ Но ще ви запитам: Влязла ли е Любовта в умовете, в сърцата, в душите и във волята ви? На ония, в които Любовта е влязла в умовете, в сърцата, в душите и във волята, казвам: Христос възкресе, и Любовта възкръсна! Не чакайте да дойде времето за това, не очаквайте на еволюцията, не чакайте да дойде Любовта отвън. Да дойде Любовта вътре във вас! Само тогава ще бъдете силни и красиви. Щом се научите да любите, няма да остарявате, ще бъдете млади, на 33 години. Като остареете, ще снемете старите си кожи. Така ще се подмладявате постоянно и ще живеете, колкото искате. Да бъдем млади в Любовта! Това е новото учение. Човек е млад, докато люби; щом престане да люби, остарява. Докато люби, човек е учен; щом престане да люби, знанието се губи. Всеки може да опита Любовта. Христос казва: „Идете, известете на братята и сестрите ми да отидат в Галилея, там ще ме видят“. – Де е Галилея? – Не питайте, не сте още за там. Един ден ще научите де е Галилея. Иде възкресението на Любовта! Сега няма да казвате „Христос възкресе“, но ще кажете: „Да възкръсне Любовта! Да се разпръснат враговете, които ни мразят!“ Вашето сегашно верую, вашето сегашно учение се заключава в следното: „Господи, да бъде Твоята воля, но да стане нашата! Господи, да бъде Твоята Любов, но да стане нашата!“ Аз бих казал: Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята! Господи, да бъде нашата любов, но да стане Твоята! Това са максимите, които човек може да приложи. За оня, който има Любов, никаква сила не може да му противодейства. Това е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина. Ако имате Любов, навреме ще жените дъщерите си, и зетьовете ще идат доброволно и навреме. Дето е Любовта, там е печалбата, там е знанието.

Иде Любовта в света. Голямо течение иде! Който не е герой, да не ходи по бреговете, защото водата ще го отнесе. Казано е в Писанието: „Гняв Божи иде!“ – За кого? – За тия, които нямат Любов. Това учение е за днес, за днешната култура. Страданията на сегашните хора са по-тежки от тия във времето на Христа. Разрешаването на всички трудни въпроси е в Любовта. Тя ще дойде в реална, жива форма и ще помете всичко старо.

Сега говоря на ваш език: Който е готов, ще възкръсне; който не е готов, ще стане на вода, т.е. ще умре. Обаче, за оня, който познава Любовта, смъртта не го хваща. Желая на всички още днес да срещнете Христа. Вие Го очаквате в бъдеще, но желая още днес да Го срещнете. Да срещнете Христа, това е велика истина, която мъчно може да разберете. От среща до среща има разлика. Някога възлюбеният среща своята възлюбена и казва: „Не е тя!“ – Защо? – Не е разположена, не я познава такава. Ето защо, когато срещнете Христа, бъдете разположени. Бъдете герои! Носете страданията си леко! Само така Христос ще ви познае, и вие – Него.

Приемайте и прилагайте Любовта. Измервайте ръката си да видите, с колко се е разширила. Само така ще се справите със злото. Това значи да проникне Любовта във всеки дом – между мъже, жени и деца, във всяка църква. Без Любовта и големият, и малкият ще плачат за бащата, който се удавил в Герановото езеро.

„Идете, кажете на братята ми да идат в Галилея, там ще ме видят.“ Това са последните думи, които Христос отправя към вас, да отидете в Галилея, да Го видите, да познаете Любовта, която Той носи. Той иде сега да ви възкреси. Този е последният ден!

Желая всички да възкръснете! Виждам, че камъните на някои гробове започват да се тресат. Христос иде да отвали камъните. Мнозина идат с Него. Тогава Той ще каже: „Лазаре, излез вън!“ Поздравявам ви с Христовото възкресение! Желая да отидете в Галилея, да срещнете Христа, да ви каже лозинката за новия живот – възкресението на Любовта.

Беседа от Учителя, държана на 1 май, Великден, 1921 г. в София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help