Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Огнената пещь

„А тѣзи трима мѫже Седрахъ, Мисахъ и Авденаго, паднаха вързани всрѣдъ горещата огнена пещь.“(Данаила, гл. 3, ст. 23) Когато въ съврѣменното общество се даде нѣкое дине, банкетъ, всички гости се интересуватъ отъ динето и на трапезата най-важно е менюто. Всички разговори се съсрѣдоточаватъ все около това дине. Може да се говори за политика, за общественъ строй, за финансии, за това-онова, но прикритата цѣль е менюто, какъ ще бѫде сготвено, какъвъ ефектъ ще произведе върху благоутробието на присѫствуващитѣ. Само че тѣзи менюта сѫ отъ различно качество. Нѣкой пѫть има хубави динета, всичко е хубаво сготвено, има какво да се яде, а нѣкой пѫть се случва злѣ сготвено.

Въ прочетената глава срѣщаме повидимому единъ исторически разказъ, прѣдаденъ въ прѣносна, а не въ буквална смисъль. Трима мѫже имали убѣждения повече отъ религиозенъ, а не духовенъ характер, затова убѣжденията имъ не се схождали съ убѣжденията, вѣрванията, съ тогавашния строй, съ тогавашнитѣ нареждания. Вслѣдствие на това тѣзи мѫже били хвърлени въ огнената пещь за наказание. Ще кажете, че това е станало въ онѣзи варварски врѣмена. Не, и днесъ става, свѣтътъ не се измѣнилъ много. Ако днесъ нѣкой наруши основния законъ на държавата, може да се намѣри въ участъка, въ нѣкое подземие долу, може да се намѣри въ тази гореща огнена пещь. Така постѫпватъ не само съ този, който се е отклонилъ отъ другитѣ въ политическо отношение, но ако нѣкой отъ васъ е вѣрующъ и убѣжденията му не се съвпадатъ съ убѣжденията на неговитѣ събратя въ обществото и той ще се намѣри хвърленъ въ тази пещь. Всѣки може да ви хвърли въ пещьта. Мѫжъ може да хвърли жената и дѣцата си, жената може да хвърли мѫжа си въ пещьта, всички се пържатъ.

Азъ взимамъ това хвърляне въ много широка смисъль. Ако имате убѣждения, може да излѣзете отъ пещьта, ако нѣмате – ще останете. Нѣкоя красива мома може да бѫде хвърлена отъ момъкъ или някой момъкъ може да бѫде хвърленъ отъ нѣкоя мома. Навсѣкѫдѣ виждамъ хвърлени хора. Това е законъ на изпитания или както го наричаме ние „еволюция“, минаване отъ една фаза въ друга.

Задавамъ единъ философски въпросъ: не можеше ли съврѣменниятъ строй или всички строеве на миналитѣ и бѫдещитѣ вѣкове да се устроятъ по другъ начинъ? Може и не може. Колкото е вѣрно едното, толкова и другото. Всичко това на половина зависи отъ насъ, наполовина зависи отъ причини извънъ насъ. Съ други думи: всичко въ природата не се обуславя отъ самата нея и всичко въ природата не се обуславя само отъ насъ, т.е. ние не сме единствения факторъ при разрѣшаването на този обширенъ въпросъ.

Ще задамъ другъ философски въпросъ: защо природата трѣбваше да ни постави на два крака, толкова непрактични сѫ тѣзи два крака? Казватъ, че човѣкътъ тъй билъ много добрѣ устроенъ. Не, сегашното устройство на човѣка не е толкова добро. При всѣко изгубване на равновѣсие, виждашъ тази машина ту изгубила нѣкое колело, ту нѣкоя спица. Виждашъ човѣкъ върви, изперчилъ се, замахалъ рѫцѣ, казвамъ си: чакай, колата ти не е още завършена, не е устроена, тъй добре.

Всички съврѣменни хора живѣятъ въ единъ хипнотически сънъ. Иматъ вѣрвания, но не знаятъ какви сѫ тѣзи вѣрвания; за бѫдещъ животъ говорятъ, тамъ не сѫ били; за Бога говорятъ, но никога не сѫ Го виждали; за любовь говорятъ, но тя отсѫствува; за ядене говорятъ, но никога не сѫ го вкусили. Това сѫ хора, които живеятъ като въ приказкитѣ на „1001 нощь“. Често хората казватъ: „Азъ съмъ нещастенъ!“ Ще бѫде смѣшно да не си нещастенъ, ако слѣдъ като заспишъ, сънувашъ царски палати, слуги, слугини, а като се събудишъ, виждашъ, че нѣма нищо. Разбира се, спалъ си. Така сѫ всички хора. Всѣки, който се пробуди отъ този сънь, това е пробуждане на съзнанието, т.е. пробуждане въ живота на еволюцията и всѣки, който се пробуди, става нещастенъ. Жена, като се пробуди, става нещастна; мѫжъ, като се пробуди, става нещастенъ; дѣца, като се пробудятъ, ставатъ нещастни; всички хора, като се пробудятъ, ставатъ нещастни, виждатъ, че работитѣ не сѫ тъй, както сѫ мислили. Какво да се прави, какъ да се постѫпи? Освободете се врѣменно отъ вашия личенъ животъ и разсъждавайте съ мене заедно. Сега въ вашия умъ стои мисъльта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева. Това не сѫ живи левове, т.е. живи лъвове, това сѫ умрѣли. Да сѫ живи лъвове, разбирамъ, но да се боите отъ умрѣли лъвове! Гащитѣ ви треперятъ. Казвамъ, това сѫ лъвове на книга.

Слѣдователно, тази пещь, за която се говори въ стиха, е сегашната пещь, въ която се намиратъ хората. Самиятъ животъ е една пещь, т.е. индивидътъ се намира въ една горяща пещь. Нѣкой пѫть тази пещь е силно нажежена, както кога се пече хлѣбъ, а нѣкой пѫть – слабо, като въ нѣкоя пещь и тъй ви е приятно. Това е пещь. Има други сѫщества, които, като ги внесете при тази топлина, въ която вие живѣете, ще умратъ веднага. Има сѫщества пъкъ, които живѣятъ при по-температура отъ тази, при която вие живѣете и ако влѣзете при тѣхъ, ще умрете. Сега, за да ме разберете, освободете се отъ вашитѣ 100 000 лева на книга. Прѣдставете си, че сте дѣца, че нѣмате да плащате никому, че сте свободни птички.

Ще кажете: „Ти искашъ да ни заблудишъ.“ Не, искамъ да ви освободя отъ вашитѣ заблуждения. Ще кажете: „Азъ съмъ жененъ.“ Да, жененъ на сънь. Утрѣ, като умрешъ, ще бѫдешъ ли жененъ? Утрѣ, като умрешъ, ще имашъ ли да плащашъ тѣзи пари, тѣзи полици? Питамъ, единъ день, като измратъ всички хора, кой на кого ще има да дава? Какъвъ е този моралъ? Дѣ е моралътъ? На кого има да даваме? Кой е кредиторътъ? Ще кажете: „Тъй е писано въ закона, тъй е писалъ Господь“. Казвамъ, дѣ е подписътъ на Господа, че тъй трѣбва да бѫде? Не трѣбва да фалшифицираме съ Името Божие, да казваме, че тъй Господь е казалъ. Истината е, че никога не е казалъ Господь тъй.

Съврѣменнитѣ хора най-малко говорятъ истината. Щомъ имашъ да взимашъ, ти говоришъ истината, но щомъ имашъ да давашъ, не ти отърва да говоришъ истината. Има два вида хора въ свѣта, които говорятъ истината: едни говорятъ истината за свой интересъ, да докажатъ, че иматъ да взиматъ, а другитѣ – пакъ въ свой интересъ, да докажатъ, че нѣматъ да даватъ. И еднитѣ и другитѣ говорятъ самата истина. Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, нѣма нищо общо съ взимане-даване. Истината, това е едно състояние на човѣшката душа, която се намира въ абсолютенъ покой, която се намира въ хармония съ източника на живота. Истината само опрѣделя отношенията на човѣка къмъ Вѣчното. Когато снемемъ истината отъ нейната висота до обществения животъ и говоримъ, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша. Азъ казвамъ: Тази истина изстина. Знаете какво значи това. Изстудилъ се нѣкой. Нашата истина е изстинала. Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска. Нѣкой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвамъ: да, не струва да се изстива. Нашата истина не е истина, измѣняшъ ударението и.

Въ тѣзи трима младежи се забѣлѣзва характеръ. Защо авторътъ на тази драма взима трима души, а не единъ? Е, това е тайна на писателя. Нѣкой авторъ напише нѣкоя драма, въ която героятъ трѣбва да умре, а героинята да живѣе и еди-кой си да бѫде хвърленъ въ затвора, а другъ нѣкой освободенъ. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторътъ. Сега първиятъ баща на човѣчеството тъй е написалъ драмата, както днесъ се играе. Неговитѣ дѣца играятъ драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвамъ, баща ви тъй написа и не можемъ да измѣнимъ написаното отъ Него. Нѣкой ще каже: „Господь написа това.“ Господь не е написалъ тази драма. Той съ такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой вашъ баща написа тази драма? Да не мислите, че вашиятъ баща бѣше много благороденъ? Ще ви докажа, че и майка ви не бѣше много честна! Господь, като имаше голѣмо довѣрие къмъ тѣхъ, тури ги въ рая, но майка ви съблазни законитѣ, затова Господь ги изпѫди изъ рая. Баща ви, като излѣзе отъ рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бѫдещото поколѣние, какъвъ съмъ билъ азъ, каква е била майка имъ, да знаятъ, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога!“

Въ цѣлия животъ на тѣзи трима младежи сѫ взимали участие тѣхниятъ умъ, сърце и воля; тѣхниятъ духъ, душа и тѣло. Като дойдемъ до първия прѣводъ, че човѣкъ има умъ, сърце и воля, всички го приематъ; като дойдемъ до втория прѣводъ, че човѣкъ има духъ, душа и тѣло, приематъ само тѣлото, а другитѣ два елемента ги отхвърлятъ. Единствениятъ култъ на човѣчеството, върху който се спиратъ, е тѣлото, а духътъ и душата оставатъ на небето. Казватъ: „На нашата земя духъ и душа нѣма!“ Прави сѫ хората, като казватъ, че нѣма духъ и душа. Сега вие ще дойдете пакъ до личния животъ, ще питате: „Какъ, нима нѣмаме духъ и душа?“ Азъ не се занимавамъ съ лични въпроси. Вижте какво е написалъ баща ви въ книгата, какъ трѣбва да се прѣдставлява. Виждали ли сте вашия духъ, виждали ли сте вашата душа? Не може да говоримъ за нѣща, които не сме виждали. Думата „веди“ значи, че трѣбва да говоримъ за нѣща, които сме видѣли. Понятията въ ума ви не трѣбва да бѫдатъ разбъркани, а да прѣдставляватъ една стройна, велика, необорима истина.

Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ. Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че животътъ на сцената е вашъ животъ. Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни.

Ще ви приведа единъ разказъ. Въ древностьта, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава. Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ. Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му. Кои започнали да говорятъ за него? – Женитѣ. Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него. Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него. Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ. Прѣди да изпълнятъ присѫдата, той казалъ: „Не бързайте да ми отсѣчете главата, прѣди да ме съблѣчете голъ.“ Какво се оказва? – Този момъкъ билъ жена. Питамъ тогава: какъ ще опозори тѣзи моми, какъ ще имъ направи зло? Слѣдователно обвинението пада само по себе си. Сега въ вашата драма всички сте завели дѣло, че сте опорочени. Доста е да го съблѣчете голъ, за да видите, че никакво зло не ви е направилъ.

Въ тѣзи трима момци се забѣлязва характеръ да издържатъ единъ изпитъ. Изпитътъ може да бѫде нѣкой пѫть отъ политически характеръ, нѣкой пѫть отъ общественъ, нѣкой пѫть отъ религиозенъ, нѣкой пѫть отъ наученъ, а нѣкога и отъ сѣмеенъ характеръ, но каквото и да се случи, изпитътъ трѣбва да се издържи. Тѣзи момци казватъ на царя: „Ние не можемъ да се поклонимъ, на твоитѣ богове, на твоя образъ, ваша воля е, може да ни изгорите, за насъ е безразлично, ние ще останемъ твърди на убѣжденията си.“ Какъ мислите, мѫже или жени бѣха тѣзи трима момци? Тѣ минаватъ за мѫже, нали?

Азъ не искамъ да се впущамъ по-дълбоко да развивамъ тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотрѣбления, всички грѣхове, за които сега говорятъ хората, сѫ една велика илюзия въ тѣхнитѣ умове. Законътъ е такъвъ: никое сѫщество отвънъ васъ, било то човѣкъ или какво и да е друго, не е въ състояние да ви опорочи. Единствениятъ, който може да ви опорочи, това сте вие самиятъ. Когато вие сами се опорочите, тогава и всѣки другъ отвънка може да ви опорочи. Нѣкой казва: „Съблазниха ме“, Не, ти самъ се съблазни.

Въ характера на тритѣ момци е за забѣлѣзване безстрашието, което проявяватъ. Кога човѣшкиятъ характеръ може да покаже безстрашие? – Само тогава, когато човѣшката душа и човѣшкото сърце е изпълнено съ любовь. Но съ каква любовь? – Не отъ картошки, разбира се. Само онзи, който е видѣлъ лицето на Бога, само онзи, който е видѣлъ видѣлината, която излиза отъ Неговото лице, само той разбира тази велика истина. Никой другъ! Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея! Търсете я, хлопайте, искайте я! Не играйте роля като онѣзи на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намѣрили великата истина. Не сте я намѣрили. Който намѣри тази велика истина, ще бѫде като тѣзи момци, който хвърлили връзкитѣ си въ пещьта, веднага ги развързали и тръгнали. Слѣдователно, ако сте намѣрили тази велика истина и вашитѣ връзки ще паднатъ въ огъня, но ако не паднатъ, не сте я намѣрили. Ако вашиятъ духъ остане здравъ, неопърленъ въ огъня, вие сте намѣрили истината.

Или и вие ще ми разправяте, като онзи малджия въ Провадийско. Един лѣтенъ день, взехъ дрехата си на рѫка и се разхождамъ покрай нивитѣ. Вижда ме единъ човѣкъ отъ нивата и ми казва: „Чакай, господине, кѫдѣ отивашъ?“ – „Отивамъ да разглеждамъ природата.“ – „Не, виждашъ ми се да си малджия и азъ съмъ единъ отъ тѣхъ.“ Започна да ми разправя: „Азъ съмъ на пѫтъ да открия едно голѣмо богатство. Деветьтѣ знака намѣрихъ, остава да намѣря още единъ, послѣдния, може ли да ми помогнешъ? Този послѣденъ знакъ най-мѫчно се намира.“ Казвамъ: „Дѣйствително, приятелю, ти търсишъ своето богатство, но азъ моето отдавна съмъ го намѣрилъ, тъй че, ако искашъ, може да дойдешъ при мене.“ – „Намѣри ли го?“ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“. Диване, диванъ значи човѣкъ, който стои правъ, нагорѣ и мисли много работи. Той казва: „Има още много работи да мисля, докато намѣря този послѣденъ знакъ.“

Послѣдниятъ знакъ е потрѣбенъ за вашата еволюция, потрѣбенъ е за вашата душа и за вашия умъ. Само така вие ще може да разрѣшите този великъ общественъ въпросъ, който се задава сега лично на всички пробудени души: да си легнете наново или да започнете новия животъ. Кой животъ е по-приятенъ, животътъ на съня или да се пробудите; животътъ на пиянството или трѣзвиятъ животъ? Сега пияницитѣ постоянно дигатъ пълни чаши: „Хайде за здравето на България! Нашитѣ побѣждаватъ. Хайде наздравица! Дай ми още едно кило!“ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа?“ Ами че хора, който пиятъ, тъй става, всѣкога загубватъ. Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството. Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили. А при сегашния строй трѣбвало тѣлата ни отвънъ да бѫдатъ чисти, бѣли, да нѣмало никакви пришки, рѫцѣтѣ ни сѫщо да бѫдели здрави, безъ пришки, както сѫ били едно врѣме у римскитѣ патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукатъ. И сега е така, пръститѣ украсяватъ съ пръстени, лицата покриватъ съ воали, да не почерняваме, да сме красиви. Не отказвамъ тази красота, но тя трѣбва да е вѫтрѣшна, красота на човѣшкия характеръ, на душата, да може да издържи единъ такъвъ изпитъ.

Ангелитѣ отгорѣ сѫ зрители, дали ще имате доблестьта да издържите този огънь или ще се съблѣчете. Тази пещь е създадена нарочно, за да ви изпитва. Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си? Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я!“ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я!“ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни!“ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ!“ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда. Животътъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение. Важно е слѣдъ 100 години дали ще бѫдете нѣкакъвъ листъ или нѣкакъвъ цвѣтъ на това дърво или ще бѫдете долу да ви тъпчатъ.

Сега религиознитѣ хора, които проповѣдватъ учението, турятъ половината хора въ пѫкъла, а другата половина – въ рая. И наистина, животътъ е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая. Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла. Това de factum е тъй, но такъвъ адъ Господь не е създалъ. Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали. Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си. Адътъ, това сѫ нашитѣ лоши потаени мисли, които търсятъ условия да се проявятъ. (Последното изречение е попълнено допълнително отъ стенографката.)

Тѣзи трима младежи заемаха едно високо обществено положение, но за своитѣ убѣждения трѣбваше да бъдатъ подложени на изпитъ. Царьтъ имъ каза: „Ако не се поклоните на този златенъ образъ, ще ви лиша отъ положението, което заемате и ще ви поставя въ една нагорещена пещь, отъ която никой не може да ви избави.“

Сега и ние сме въ този периодъ на Седраха, Мисаха и Авденаго. Този периодъ се повтаря и сега. Всички хора се хвърлятъ въ тази пещь. Ако ти не се поклонишъ на извѣстни мнѣния, системи, вѣрвания, ще отидешъ въ огнената пещь. Днесъ нѣма свобода. Свободата е привидно нѣщо. Всички хора днесъ се малтретиратъ и то какъ! По единъ законенъ начинъ. Хората турятъ законностьта като претекстъ на справедливость, но тази законность е законность само на изнасилване. На кого? – На благороднитѣ хора въ свѣта.

Да се повърнемъ да разгледаме живота лично, индивидуално, вѫтрѣшно. Ние сме de factum на земята. Ако днешниятъ ти животъ ти създаде страдания за хиляди животи, питамъ те – има ли резонъ да живѣешъ? Ако пъкъ сегашното ти отричане ти създаде щастие за хиляда години, не струва ли да се самоотречешъ? Въ какво и въ кого седи щастието на човѣка? – То седи въ самия него. Това хубаво настроение, което имашъ въ своята душа, въ него е истинското ти щастие. Реално е това, което ние имаме за единъ даденъ моментъ въ нашето съзнание. Тамъ е истинското щастие. Този моментъ може да се прѣкѫсне може да сѫществува и хиляди години; като се прѣкѫсне, може и пакъ да се яви. Щастието всѣкога може да го имаме. Когато човѣкъ иска да рѣши единъ въпросъ, трѣбва да си каже: „Чакай да видя, какво е писано вѫтрѣ въ моята душа, да видя азъ, какво мисля върху този въпросъ.“ За да го рѣши, той трѣбва да се откаже отъ всѣка своя слабость, отъ всѣка обида и да мисли, като че ли за пръвъ пѫть дохожда на земята, че никой нищо не му е далъ, че никой нищо не му е направилъ, нито добро, нито зло. Само по такъвъ начинъ може да разрѣшимъ обществения въпросъ.

А сега, срѣщнемъ нѣкого, ухили ни се или ни се начумери. Питамъ, защо се ухилва, защо се начумерва? Минаватъ двама младежи, срѣщатъ една позната госпожица, поздравляватъ я, тя имъ се ухилва, заминаватъ си. Срѣщамъ други двама младежи, минава покрай тѣхъ позната госпожица, не я поздравляватъ. Тя се начумерва. Азъ прочитамъ цѣлата история. Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили!“ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията и. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ. А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи. Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ! Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ! Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо? Кой кого подтиква? Бѣдния човѣкъ всички го подтикватъ, а на богатия – шапка свалятъ. Защо? На бѣдния казватъ: „И ти си като мене, а отъ богатия има какво да се вземе.“

Сега отъ васъ се иска смѣлость, като тази на тримата момци, да влѣзете въ огнената пещь. Смѣлость въ какво? – Смѣлость въ ума и мислитѣ, смѣлость въ сърцето и чувствата, смѣлость въ волята и дѣйствията, но не и смѣлость въ прѣстѫпления. Прави мисли, прави чувствувания и прави дѣйствия се изискватъ отъ васъ. Вие, които ме слушате, направете единъ малъкъ опитъ, за да познаете до колко сте просветени. Постарайте се да отстраните дисхармонията, която сѫществува въ ума ви. Намалете 50% дисхармонията, която сѫществува въ домоветѣ ви, намалете 50% отъ онѣзи прѣпятствия, които имате въ обществото. Постарайте се да сторите това, упражнете волята си, безъ да разказвате това нѣкому. Ето едно условие, при което може да намѣрите истината. Истината е обоснована на чисто математически принципи.

Ще ви прочета нѣколко числа, които иматъ математически съотношения: 35, 57.9, 36.5, 29.5, 37, 32.5, 13, 19.4, 16, 15.4, 14.5, 80. Това сѫ живи числа, това е човѣкътъ. Други числа: 163, 47, 71, 36, 17, 16, 10, 9, 6, 9, 8. Е, какво разбрахте? Тъй, както ви прочетохъ тѣзи числа, това се нарича „джунгуръ-лунгуръ-пухъ“. Сега да изясня тѣзи числа. Числото 35 показва, че този човѣкъ е обиколилъ 35 пѫти слънцето. Ще кажете: „Обиколилъ слънцето, може ли да вѣрваме въ това?“ Че азъ мога да ви докажа. Ами земята като обиколи единъ пѫть около слънцето и вие обикаляте заедно съ нея. Значи, човѣкъ е обиколилъ 35 пѫти около слънцето. Човѣкъ, като обиколи 35 пѫти около слънцето, неговата глава обикаля 57 пѫти около своя центъръ. Намѣрете съотношението въ скоростьта между тѣзи двѣ числа, на 35:57, кое се движи по-бързо. Азъ бихъ прѣвелъ всички тѣзи числа по това съотношение и всѣки единъ органъ, който имаме на главата си, ще показва извѣстно движение. По формата на ушитѣ, на вѣждитѣ може да се изчисли математически отъ колко милиони години сѫ започнали да се създаватъ, докато се образува цѣлото тѣло. Слѣдователно, може да се изчисли, каква е енергията, която се употрѣбява вѫтрѣ въ това движение и т.н. Това съ отвлѣчени истини. Единъ день, когато дойдете до положение да ги разбирате, само тогава ще дойдете и до онова вѫтрѣшно разбиране, какъ да устроите живота си. А сега какво става? – Жената очаква на мѫжа си, той да работи, та единъ день да и остави малка пенсия. Ами, ако тази държава утрѣ фалира, ами ако мѫжътъ и не може да и осигури една пенсия? Всичко това може да се видоизмѣни, въ този свѣтъ нищо не е абсолютно. Тогава на какво може да бѫде обоснованъ нашия животъ? Въ свѣта има единъ Божественъ законъ, който може да регулира отношенията на нѣщата. Този законъ е толкова великъ, че въ него нѣма никакво изключение. Животътъ на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ. Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ. И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль. Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла. Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате. Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате. Какво ще бѫдете тогава? Кажете ми, какъ се движи свѣтлината, съ два, съ четири крака или съ крилѣ? А отъ свѣтлината излизатъ всички живи сѫщества, които пропѫтуватъ цѣлото пространство. Всѣки лѫчъ отъ свѣтлината е едно живо сѫщество, което се протака отъ слънцето до крайния прѣдѣлъ, дѣто ще стигне. Като стигне до крайния прѣдѣлъ, започва да се свива и послѣ излиза втори лѫчъ. Ние виждаме, че лѫчитѣ сѫ живи сѫщества.

Ще кажете: „Какъ, може ли да бѫде това?“ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е животътъ? Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота. философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво. Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность. Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо? – Защото ние се движимъ по противоположна посока. Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина. Той е сѫщинската свѣтлина, нѣма какво да виждаме. Видѣното не може да се види. Самата свѣтлина не може да се види. Това, което разкрива свѣтлината, не може да се види. Самата мѣрка, съ която мѣрите реалностьта, не може да се мѣри. Единицата, съ която искате да мѣрите всички единици, не се мѣри. Богъ е Невидимъ. Значи, Той е единица, съ която измѣрвате всички други нѣща. Речете ли да Го измѣрвате, ще изгубите всички други съотношения. Вашата идея, че Богъ е Невидимъ, потвърждавате съ мисъльта: „Ние сме грѣшни, затова не можемъ да Го видимъ.“ Не затова не можете да Го видите, но Богъ е реаленъ самъ по себе си, не може да се мѣри.

Казвате: „Ами сега, като любя, това дали е реално?“ Обичашъ едного, обичашъ другиго, питашъ това дали е любовь? Е, че какво нѣщо е любовьта, я ми кажете? При любовьта има едно малко повишение на температурата. Прѣмѣрете врата на нѣкоя мома, която не люби и после прѣмѣрете врата и когато люби, непрѣменно ще има. едно увеличение поне съ 1 мм. Сѫщо и рѫцѣтѣ и ще бѫдатъ увеличени поне съ 1 мм. При любовьта всѣкога има едно увеличение. И тъй, това увеличение наричаме любовь. Ако нѣма никакво увеличение въ организма, нѣма никаква любовь. Казвате: „Еди кой си е религиозенъ човѣкъ.“ Прѣмѣрете врата, рѫцѣтѣ му и ако има поне 1 мм увеличение, той е религиозенъ човѣкъ, въ него има религия. – „Той е политически дѣецъ.“ – Прѣмѣрете врата и рѫцѣтѣ му, вижте има ли увеличение. Това може да се прѣмѣри, математически да се изчисли.

А сега казватъ, че еди кой си билъ общественъ дѣецъ, направилъ толкова добрини на България. Бошъ-лафъ, направилъ добрини! Петь принесълъ, сто занесълъ. Това сѫ се добродѣтели! Едно врѣме толкова направилъ! Не. Въ нашето сърце вѫтрѣ всѣкога трѣбва да има една коренна промѣна, да има едно рационално число. Вие всѣкога се опровергавате. Ти казвашъ: „Азъ съмъ рѣшилъ да живѣя единъ чистъ, благочестивъ животъ, да служа на Бога.“ Слѣдния день ти дойдатъ прѣпятствия, турятъ те въ пещьта, ти отлагашъ и казвашъ: „Днесъ не му е врѣмето за това.“ Да, ти си отъ прибързанитѣ. Онѣзи, които сѫ прибързано родени, умиратъ, но и онѣзи, които не сѫ отъ прибързанитѣ и тѣ умиратъ. Само, които се раждатъ на врѣме, тѣ не умиратъ. Слѣдователно, въ нашето сърце трѣбва да има една коренна промѣна. Нашата любовь не трѣбва да бѫде като вѣтъра промѣнлива, но да има въ нея нѣщо трайно, непромѣнливо.

Хвърлили тримата младежи въ огнената пещь, но виждатъ едно четвърто лице. Царьтъ казва: „Нали бѣха само трима?“ Да, четвъртото лице, това единиятъ милиметъръ, съ който сѫ пораснали. Я ги извадете да кажатъ какво има – тукъ има една реалность! Кѫдѣ е вашата реалность? Когато азъ говоря, често взимате моитѣ думи и ги прѣвръщате, но и това нищо не значи. Азъ зная обратния законъ. Когато моята истина се прѣвърне въ отрицателна величина, тогава азъ взимамъ още една величина съ минусъ, та отъ тѣзи двѣ отрицателни величини да се получи една положителна.

Слѣдователно, когато единъ човѣкъ ви обиди, той прѣвръща вашата величина отъ положителна въ отрицателна. Тогава прѣвърнете тази истина, турете още една величина съ минусъ, кажете: „Заслужавамъ си това!“ Съберете тѣзи два минуса, ще получите плюсъ. Въ какво стои тази заслуга? Ще си кажешъ: „Сега ще намѣря онази велика истина, съ която хората нѣма да ме упрѣкватъ.“ Кога упрѣкватъ една жена? – Когато нѣма мѫжъ. Като има мѫжъ, никой не ще я упрѣква. Когато нѣмашъ истина, всички те упрѣкватъ, но когато имашъ истина, никой не те упрѣква. Слѣдователно, когато Господь дойде да живѣе у насъ, никой не може да ни упрѣкне. Ето защо ние трѣбва да се приближимъ, да намѣримъ този нашъ Господь.

Казвате: „Азъ съмъ опиталъ Този Господь, Той ми е помагалъ!“ Вие увѣрени ли сте, че този Господь ви е помогналъ? Утрѣ може да се разколебаете въ вашето вѣрване. Нѣкои отъ васъ вѣрватъ повече въ мене, отколкото въ Господа. Казвате: „Тъй казва Господинъ Дѫновъ.“ Утрѣ хората ще кажатъ: „Той лъже!“ – „Да, че и ние тъй мислихме!“ Така бѣше и съ Христа. Съ финикови вейки го посрѣщаха, викаха: „Осанна въ вишнихъ!“ Слѣдъ три дни викаха: „Разпни го, долу, на кръста!“ Това не сѫ убѣждения, това не сѫ религиозни течения! Докато всички обществени дѣйци, докато всички религиозни хора мислятъ както днесъ, ще се играе само на сцената, ще има опозорявания, тъй е писалъ вашиятъ баща.

И тъй, характерното за тѣзи трима младежи е смѣлостьта имъ да влѣзатъ въ нагорещената пещь. Слѣдователно и вие сега имате изпита, влѣзте въ пещьта, изчистете се, за да дойде четвъртиятъ. Кой е четвъртия? Той е единия милиметъръ, съ който сте порасли. Не, безъ никакъвъ страхъ, безъ какво и да е движение отвънъ, а достатъчно е едно движение вѫтрѣ въ душата ви. Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите нѣкоя грозна – недоволни сте. Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате. Вие казвате за нѣкого: „Какъ си погрознѣлъ!“ – Че азъ всѣки день си мѣня лицето! Нѣкой пѫть казвате за мене: „Колко е лошъ!“ – Азъ съмъ нито добъръ, нито лошъ. Нѣкой пѫтъ, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервамъ се. Това сѫ моментални промѣни, които ставатъ въ човѣшкия характеръ. Не сѫдете за човѣшкия характеръ само по едни мимолѣтни промѣни. Човѣкъ се познава само тогава, когато неговата душа се събуди, когато започне да мисли за Господа тъй, че като Го намѣри, да може да рѣшава велики задачи въ обществото, да може да помага на себе си и на своитѣ близки.

Питамъ ви: като ме слушате отъ толкова години, какво сте научили? Много нѣщо сте научили, но като онзи малджия, деветь знака сте намѣрили, но послѣдния не сте намѣрили. Ще кажете: „Да прочетемъ нѣщо отъ еди кого си!“ Да, но това едното никѫдѣ не е писано, нито въ библията, никѫдѣ, дѣ ще го намѣрите тогава? Ще дойдете въ моята стая, аз съмъ го намѣрилъ, ще ви кажа, дѣ можете и вие да го намѣрите. На кого ще кажа? – Само на онзи, който се отказалъ отъ всичко въ свѣта. Прѣстанете да мислите за всѣкаква обида, мислете, че идете за пръвъ пѫть на земята и че имате най-добро разположение къмъ всички хора. На такъвъ човѣкъ ще кажа тъй: (Учительтъ написва съ пръстъ въ въздуха нѣкаква формула, нѣкакви знакове.) Секретътъ ви дадохъ.

Знаете ли, на какво мяза това? Ще ви приведа единъ анекдотъ за говорене съ рѫцѣ, съ пръсти. Въ Индия живѣлъ единъ великъ философъ, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря. Философътъ показалъ единия си пръстъ, простиятъ човѣкъ му показалъ двата си пръста. Философътъ показалъ петьтѣ си пръста, обърнати надолу, простиятъ човѣкъ показалъ своитѣ петь пръста, но въ противоположна посока. Питатъ философа: „Какво разбрахте отъ разговора?“ Философътъ отговаря: „Азъ му казвамъ, че само единъ царь има въ свѣта, а простиятъ отговаря, че сѫ двама – Богъ и царьтъ на земята. Азъ му казвамъ, че ще вали изобиленъ, благодатенъ дъждъ, а той ми отговаря, че всички трѣви и растения ще поникнатъ отъ него.“ Запитватъ простия човѣкъ, какво е разбралъ отъ разговора. Той казва: „философътъ ми каза, че ще ми извади едното око, но азъ му отговорихъ, че ще му извадя и двѣтѣ. Той ми каза, че ще дойде насрѣща ми съ петь души, но аз му отговорихъ, че съ сѫщо толкова души и азъ ще излѣза срѣщу него.“ Опасенъ е този езикъ на прѣдполагаемитѣ числа! Този знакъ вие ще може да го разберете само по единъ начинъ, а именно – когато се освободите отъ всѣка частна собственость, отъ всѣка омраза, отъ всички пороци и да мислите, че за пръвъ пѫть идвате на земята.

И тъй, дѣйствителното, реалното, това е тази висша Любовь, която нѣма нищо общо съ сегашнитѣ ваши чувства и разположения. Тази висша реална Любовь се познава по това, че когато тя се докосне до единъ глупавъ човѣкъ, той поумнѣва и мѫдрецъ става; когато тя се докосне до единъ мъртъвъ човѣкъ, той възкръсва и оживѣва; когато тя се докосне до нѣкой прокаженъ човѣкъ, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до нѣкое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се прѣражда. Тя прави чудеса. Тя е велика, могѫща и до каквото се докосне, твори, създава. Тази наука за великата Любовь заслужава да се изучава. Всички знания на съврѣменната наука отъ 8000 години до сега, събрани заедно, въ своя резултатъ, въ своя ефектъ, не струватъ даже и колкото едно махване на тази велика Любовь.

Слѣдователно, има какво да учимъ и азъ ви казвамъ, че отъ сега нататъкъ има да учите много. Вие сте се пробудили вече. Бѫдете смѣли и не се поддавайте на никакви съмнѣния отъ каква и да е страна! Каквото и да ви казватъ другитѣ, бѫдете вѣрни на вашитѣ сърца, умове и воля, бѫдете вѣрни на вашия духъ и душа. Това е първиятъ принципъ. Вѣрни ли сте на себе си, ще бѫдете вѣрни на всички; не сте ли вѣрни на себе си, никому не можете да бѫдете вѣрни. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ми бѫдешъ вѣренъ!“ Азъ прилагамъ това правило другояче. На въпроса – вѣренъ ли ще ми бъдешъ, азъ казвамъ: „Ти вѣренъ ли си на твоето сърце, умъ и воля, вѣренъ ли си на твоя духъ и душа?“ – „Да.“ – „Тогава дай си рѫката и на мене вѣренъ ще бѫдешъ.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и азъ ще отговоря. Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у насъ го нѣма.

Нѣкой господинъ пише писмо на нѣкоя госпожица. Напише нѣколко реда, многоточие постави. Продължи, напише още нѣколко реда, пакъ многоточие. Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини. Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини. Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа! – „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие. Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие. Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания. Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието. Казвамъ, много проста работа! Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви. „Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите. Рѣчьта ви ще бѫде много опрѣдѣлена. Ще кажете тъй: „Азъ ще ти бѫда вѣренъ тъй, както съмъ вѣренъ на своя умъ, сърце и воля, както съмъ вѣренъ на своя духъ и душа. Дайте рѫката си!“ Това е характеръ. Ако и да не ни избави нашиятъ Богъ, ние сме готови да жертвуваме за Него всичко!

Тѣзи трима младежи сѫ разбирали истината и затова този четвъртиятъ слѣзе между тѣхъ, за да види какво става. Тѣзи младежи сѫ били дѣвствени души, три ангела възвишени, въплотени, но нито като мѫже, нито като жени и дошли врѣменно на земята.

И тъй, вашиятъ четвърти ангелъ слѣзълъ ли е при васъ? Това е въпросъ. Вие казвате: „Чакайте да видимъ, какво ще каже още!“ Азъ ви казахъ една отъ великитѣ истини въ свѣта. Но казвате: „Чакайте!“ Нѣма чакане. Онзи, който тръгва на пѫть, казва ли на трена: чакай? Когато учительтъ прѣподава, ученицитѣ трѣбва да иматъ приготвени тетрадки, да не казватъ на учителя си: „Чакайте, учителю да извадимъ тетрадкитѣ си!“ Петь минути по-рано трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Слънцето нѣма да ни чака.

Сега се освободете отъ всичко, което ви спъва, защото виждамъ въ умоветѣ и сърцата ви толкова криви, изопачени вѣрвания, та понѣкога се чудя, по какъвъ начинъ, съ какви срѣдства, съ какъвъ маркучъ да ги изчистя отъ вѫтрѣ. Че вие ще се изчистите, че ще минете прѣзъ огъня, че ще ви паднатъ връзкитѣ, въ това нѣмамъ никакво съмнѣние, азъ това го зная, но защо трѣбватъ още излишни страдания? Турете си задача да разрѣшите въпроса: бихте ли издържали изпита на тритѣ момци? Не бързайте да кажете: „Че азъ ви обичамъ“, не казвайте и на себе си. Любовьта не бърза, тя не говори, тя казва и върши. Нѣкой като каже: „Азъ те обичамъ“, питамъ го: „Готовъ ли си да дадешъ всичко?“ – „А…а…а“ Тогава нѣма защо или всичко или нищо. Този, който търси любовьта, трѣбва всичко, абсолютно всичко да даде.

И тъй, ще влѣзете въ хармония съ цѣлото битие. Вие трѣбва да ударите единъ ножъ, да се освободите отъ всички стари вѣрвания и да кажете: „Всичко на ново!“ Да не казвате, че се гнусите отъ своето минало, но ще се върнете въ него и ще благодарите на всички онѣзи страдания, които сѫ ви сполетѣли. Да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е вземалъ паритѣ. Онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, за да ви изтече кръвьта, той е направилъ това, за да не извършите едно велико прѣстѫпление. Онзи, който ви е обралъ, освободилъ ви е отъ развратъ.

Ще свърша бесѣдата си съ единъ разказъ. Въ древностьта единъ богатъ търговецъ ималъ двѣ малки дѣца – момче и момиче, които оставялъ подъ покровителството на единъ свой слуга, у когото ималъ пълно довѣрие. При това пълно довѣрие на своя слуга, той умира. Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби. Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието. Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица. Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата. Царятъ на тази държава воювалъ съ съсѣдния, дѣто живѣлъ тѣхниятъ прѣдишенъ слуга и завладѣлъ царството му. Синътъ на търговеца рѣшилъ да иска смѣтка отъ тѣхния благодѣтель слуга и се заема да го намѣри въ царството. Започва да го търси и го намира, живѣлъ богато, оженилъ се и си ималъ петь дъщери и петь сина. Сестрата, като се научила отъ брата си за положението на тѣхния бившъ слуга – благодѣтель, разправя цѣлата история на мѫжа си и рѣшаватъ да го накажатъ по единъ изкусенъ начинъ. Започватъ да прилагатъ правилото. Току-що се свършила войната, на този търговецъ се изгубва едната дъщеря, послѣ единия синъ, слѣдъ това втората, третата, четвъртата, петата дъщеря, по сѫщия начинъ изгубва и останалитѣ четири сина – отвлѣкли ги далечъ отъ царството. Слѣдъ това започватъ да се запалватъ ту имѣнията му, нивитѣ, кѫщитѣ, ту умиратъ воловетѣ му, докато единъ день остава съвсѣмъ самъ, обеднѣлъ и си казва: „Защо Господь ми даде толкова наказания?“ Най-послѣ дохожда му мисъльта: „Да, това ми дойде, защото направихъ голѣмо прѣстѫпление, продадохъ дѣцата на своя господарь.“

Ще кажете: „Това е една повѣсть.“ Да, но това става всѣки день въ живота. Питамъ ви сега: не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господарь? Дѣ е вашиятъ духъ, дѣ е вашата душа, не сте ли ги продали? Казва се: „Какво се ползувамъ, ако спечеля цѣлъ свѣтъ, а изгубя душата си?“ Страданията постоянно реформиратъ човѣка, въ него се събужда това висше съзнание, докато най-послѣ тѣ му се откриватъ и той рѣшава да живѣе единъ чистъ животъ. Всичко това, което става сега, се дължи на нашитѣ дѣца, които сѫ отишли горѣ на небето и ни пращатъ наказанията. Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мѫжъ, онази жена, онзи господарь, който да не е изневѣрилъ на Бога? И то не само въ единъ моментъ, но откакъ се е родилъ той на земята, билъ ли е честенъ въ свѣта къмъ своя Богъ? Слѣдователно, на всички ви прѣпорѫчвамъ да турите на главата си вретище и да живѣете чистъ, духовенъ животъ. Казвате: „Ние сме отъ високо произхождение, ние сме оскърбени отъ сърби и гърци.“ Всички сте прѣстѫпни, всички народи съ своитѣ проповѣдници, свещенници, съ всички мѫже и жени, затова всички трѣбва да се върнете къмъ Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова прѣстѫпления къмъ тебе!“ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колимъ, онзи да колимъ! Покаяние не само за единъ, а за всички! Отъ всички богове трѣбва да се откажете и да заживѣете съ новото разбиране на великата любовь. А сега какво правятъ? – Елате да станемъ православни, да имаме ново учение. Да туримъ коренно ножа на старото и да кажемъ: „Всичко или нищо!“ Сега ме гледате и казвате: „Чакайте условия!“ Какви ще бѫдатъ условията? Утрѣ ще дойдатъ червейчетата и ще изядатъ всичко отъ васъ.

А сега като ви наричатъ гърцитѣ „дебелоглави“, не може ли вашата глава да изтънѣе? Като ме слушате, нѣкои отъ васъ се понаскърбяватъ малко, поначумерятъ се, казватъ: „Прѣкали го!“ Ами вие не сте ли прѣкалили? Ако имате единъ приятель, който ви казва истината, това съмъ азъ. Показвамъ ви единъ пѫть, който може да слѣдвате. Да забравимъ всичко минало, да цѣлунемъ онѣзи рѫцѣ, който сѫ ни причинили най-голѣмитѣ страдания, да признаемъ всичко и да туримъ добродѣтелитѣ, съ тѣхъ да заживѣемъ.

Питамъ ви сега: има ли хармония между васъ? Дѣ е тя? Въ православната църква я нѣма, въ евангелската сѫщо, въ будическата – сѫщо, въ новото учение – сѫщо. Тукъ идатъ нѣкои, но съ стария си багажъ. Не приемаме такива. Старото, ако влѣзе, ще иска да му се слугува. Ние искаме да живѣемъ въ името на тази Велика Любовь и като ви кажа, че ви обичамъ, да знаете, че това е обичь. И като ви кажа, че ще изпълня това, което ви обѣщавамъ, да знаете, че ще го изпълня точно тъй, както съмъ обѣщалъ. Ще кажете: „Нѣма условия.“ За нашитѣ връзки всѣкога има условия. Не че това иска Господь. Той е тъй спокоенъ, гледа на васъ и казва: „Моитѣ дѣца спятъ, лошъ сънъ сънуватъ.“ Спи нѣкой пъть дѣтето и въ съня си вика: „А…а…“, не спи спокойно. – „Какво има, мама?“ – „Нѣщо много лошо сънувахъ.“ – „Какво, мама?“ – „Гониха ме.“ – „Нѣма нищо, сънь е това.“ На другия день майката казва: „Снощи на моето дѣте безъ малко щѣше да му излѣзе ума, лошъ сънь сънувало“. А, лошъ сънь! И азъ ви казвамъ сега: „Нѣма нищо, мама, нѣма нищо, това е сънъ, нѣма нищо дѣйствително.“ Спятъ, казва Господь, моитѣ дѣца и лоши сънища виждатъ. Казано е въ Писанието, че въ послѣднитѣ дни ще пророкуватъ.

Бихъ желалъ вие да пророкувате и видѣния да имате тъй да заговори у васъ любовьта. Любовьта още не е дошла. Не мислете, че искамъ да ви обезсърчавамъ, но ви казвамъ, че веднъжъ за винаги трѣбва да туримъ кръстъ на миналото, не да го забравимъ, а да кажемъ: „Въ името на любовьта, започвамъ другата часть на живота си и колкото сме били лоши, толкова ще бѫдемъ добри, въ името на тази Любовь ще градимъ и съграждаме, ще дадемъ рѫка на всички.“ По цѣлъ свѣтъ да се носи това живо слово! Този Господь, за когото съмъ ви проповѣдвалъ, е особенъ Господь, Неговиятъ гласъ никога не сте чули, Неговото лице никога не сте видели. Той не живѣе въ църкви, нито въ Ерусалимъ, за пръвъ пѫть Той слиза отъ своитѣ жилища къмъ васъ и затова ви казвамъ да се обърнете къмъ Него. Къмъ Бога се обърнете, а не къмъ мене. Това е заблуждение. Не вѣрвайте абсолютно въ никой човѣкъ, въ никого. Ето една истина. Нѣкои казватъ, че трѣбвало да вѣрватъ въ мене. Не вѣрвайте абсолютно въ никого, това не е за обида. И въ васъ не вѣрвайте и въ мене не вѣрвайте. Като казвамъ това, не значи, че въ нищо да нѣмате вѣра, но въ какво да вѣрвате? – Вѣрвайте въ тази любовь, която урежда всичко изведнъжъ. Това е великото, то е мощното. Азъ бихъ желалъ всички да станатъ невѣрници. Е, тогава? – Ще ликвидираме. Ще вѣрваме въ какво? – Въ любовьта, въ онази единица, която измѣня всички други величини, която дава смисъль на новия животъ, която съставя ново понятие за Бога. Сега изхвърлете навънъ всички философи, който сѫ говорили за Бога и кажете: „Искаме да видимъ Този Господь, Който за пръвъ пѫть иде сега въ свѣта, искаме тъй да Го видимъ, че да имаме едно истинско понятие за Него, да нѣма никакви посрѣдници!“ Знаете ли за кого се отнася това? – За онѣзи, който се отказватъ отъ своята частна собственость, който се отказали от своето минало, а не и за тѣзи, който казватъ: „Чакай да си помислимъ.“

И тъй, върнете се у дома си и поставете въ ума си Седраха, Мисаха и Авденаго. Началнитѣ букви на тѣзи имена сѫ: С, М и А. Каква французка дума бихте съставили от тѣзи букви? – C’est moi. (това съмъ азъ) На български азъ бихъ образувалъ думата „сѣмена“. Е, на кой Господь искате да служите сега? Вие ще ми кажете: „Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа, който прѣди 2000 години бѣше слѣзълъ на земята и бѣше разпнатъ на кръстъ, вѣрваме въ Неговата кръвь“. Хубаво, радвамъ се. Дѣ сѫ плодоветѣ на този вашъ Христосъ, Който бѣше разпнатъ зарадъ васъ, казваше: „Прости ги Господи, защото тѣ не знаятъ какво правятъ, не имъ считай това за грѣхъ!“ Дѣ сѫ тѣзи европейски народи, послѣдователи на Христа, казаха ли и тѣ това нѣщо отъ кръста? Вѣрующитѣ казаха ли това нѣщо? Свещеницитѣ казаха ли това? А сега се събиратъ на конференции, дано уредятъ работитѣ. Не, съ лъжи този свѣтъ не може да се оправи. Единъ день ще ви държа една бесѣда, въ която математически ще ви докажа, защо свѣтътъ съ лъжи не може да се оправи. Ще ви докажа, каква величина е лъжата и какъ се образувала тази величина.

Върнете се въ васъ, тамъ, въ вашата душа вѫтрѣ има единъ животъ, който още не е бутнатъ, за който още нищо не знаете. Върнете се въ себе си и започнете този новъ животъ. Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете. Този новъ животъ ще произведе едно потресающе дѣйствие върху васъ. Нѣма да ви подлуди, но ще ви направи герои. Тази сила, която ще дойде у васъ, ще бѫде въ състояние да трансформира всички условия, въ който се намирате, ще видоизмѣни вашия животъ. Щомъ се видоизмѣни вашиятъ свѣтъ, цѣлиятъ свѣтъ ще се видоизмѣни. Господъ ще каже: „Понеже вие се измѣнихте и азъ ще измѣня своитѣ дѣйствия спрѣмо васъ.“Тогава ще се възцари на земята миръ.

Върнете се у дома си и намерете дѣ сѫ у васъ Седрахъ, Мисахъ и Авденаго! Единиятъ живѣе въ ума ви, ще го търсите на небето; другиятъ живѣе въ сърцето ви, ще го търсите в астралния свѣтъ; третиятъ живѣе на земята, а четвъртиятъ е този, който иде сега отгорѣ. Понеже вашитѣ страдания сѫ толкова голѣми, Господь казва: „Голѣмъ глъчъ се чува отъ земята, иди да видишъ, какво има тамъ, та да се тури край на тѣзи страдания!“ Вие си казвате: „Този човѣкъ дали говори истината или ни замотава?“ Това учение може да го приложите на опитъ. Азъ съмъ ви казалъ толкова опити, но досега още никой не ги е провѣрилъ, никой не ги е опиталъ. Вие сте правили много опити, но този сериозния опитъ трѣбва да направите. Понеже ви казахъ да не вѣрвате вече въ никого, нѣма да вѣрвате и въ себе си. Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че нѣма да вѣрвате въ себе си, въ този, който си днесъ и какъвто си днесъ, а ще турите вѣрата си въ онова първоначално състояние, въ което сте били. Не сега какви сте, а какви сте били въ първоначалното си състояние, това е важно и ще си кажете: „Това сме ние.“ Слѣдъ като дойдете до това положение, ще вървите напрѣдъ.

Тази любовь, която сега иде въ свѣта, ще ви направи щастливи и тогава ще срѣщнете вашитѣ възлюбени. Нали сега сърцата ви горятъ, казвате си: „Тупти ми сърцето!“ – Да, но нѣма го вашиятъ възлюбенъ. Вашитѣ възлюбени тепърва ще слѣзатъ на земята. Тѣ сега иматъ само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И въ него има слабости!“ Да, защото истината не е тамъ. Нали това, което ви говоря, нѣма да го считате за обида, да ми го взимате за кусуръ, ще ме държи ли нѣкой отговоренъ, кажете ми? Азъ не обичамъ да съмъ отговоренъ за нѣщо, искамъ още сега да си отплатя. Разбира се, не искамъ да си кажете особеното мнѣние, но зная, че мнозина отъ васъ ме считатъ отговоренъ, обаче азъ ще се отплатя.

Казвамъ ви, този е истинскиятъ пѫть, но само за онѣзи, който чистосърдечно искатъ да се развиватъ и да живѣятъ при тѣзи условия. Изведнъжъ не може да се хвръкне, но бѫдещиятъ животъ иска ново разбиране на нѣщата, защото и природата не търпи старото. Не е възможно за въ бѫдеще да живѣете като гѫсеници, като буби; съ старите привички не може да се живѣе. Другитѣ, който идатъ слѣдъ васъ, може да живѣятъ по вашия пѫть, но за васъ това не е възможно. Влѣзете ли въ пещьта, оковитѣ ще паднатъ. Сега всички сте въ пещьта.

Бихъ желалъ на всички да паднатъ оковитѣ, да дойде четвъртиятъ, да излѣзете отъ пещьта и да кажете: „Нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго, нѣма Богъ като Този, Който туря редъ и хармония между всички братя, сестри и приятели, нѣма сила като Любовьта.“ Слѣдователно, трѣбва да я приемемъ съзнателно, споредъ закона на безвѣрието. Когато се отказвашъ отъ дявола, въ църквата те питатъ: „Отричашъ ли се отъ дявола?“ – „Отричамъ се.“ Това значи да не вѣрвашъ въ дявола, който сега всичко наредилъ въ свѣта. Той обхваналъ Божественитѣ работи и турилъ отдолу подписа си. Кажете: „Отричамъ се отъ всичко!“

И тъй, нѣма Богъ, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго. Бихъ желалъ да се върнете къмъ вашия Господь. Той е и моя Господь. Моятъ Господь е и вашъ. Той е Единъ. Отъ какъ свѣтътъ сѫществува, за пръвъ пѫть Той праща единъ лѫчъ къмъ човѣческитѣ синове на земята, пророкътъ казва: „Обърнете се къмъ мене, възприемете моята любовь, турете моя законъ, внесете братството навсѣкѫдѣ, всѣко насилие да изостане, ни поменъ отъ лъжа, да се събудятъ моитѣ дѣца, да не виждатъ страшни сънища, да не се срами Небето отъ тѣхнитѣ думи.“

Пожелавамъ на всинца ви, като се върнете дома си, да се откажете отъ миналото, та като дойдете слѣдната недѣля, поне 1/10 отъ васъ да сте излѣзли отъ пещьта. Напрѣдъ другари, напрѣдъ, сражението е ваше, не се колебайте! Стоите и казвате: „Какъ ще стане тази работа?“ – Напрѣдъ, нищо повече. И за войната тъй се каза: „Напрѣдъ“ – и се рѣши войната. За всѣка работа сѫщо казватъ: „Напрѣдъ“, не назадъ. Социалиститѣ казватъ: „Напрѣдъ, другари!“ Азъ казвамъ: „Напрѣдъ, братя, напредъ, българи!“ Ще дадемъ главното сражение по всички правила, ще откриемъ огънь, артилерия, по всички правила. Напрѣдъ! Да живѣе братството! Аминъ.

Отъ сега нататъкъ, единственото нѣщо, което ще живѣе въ свѣта, то е братството. То ще владѣе надъ всичко. Всѣки, който не може да живѣе като братъ и сестра, той не може да бѫде гражданинъ на Новото царство въ този свѣтъ.

Бесѣда, държана на 17 априлъ 1921 година.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help