Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Новиятъ човѣкъ

„Недѣйте говори лъжа единъ на другъ, като се съблѣкохте вече отъ вехтия человѣкъ съ дѣлата му и облѣкохте се въ новия, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ.“(Посл. къ Ефесяняномъ, гл.4, ст.22) Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ това, че говорятъ на много езици. Понеже всички езици нѣматъ единъ и сѫщъ знаменатель, то и думитѣ въ тѣзи езици нѣматъ едно и сѫщо изражение, защото всички народи се намиратъ въ разни степени на развитие. Като резултатъ на това, съврѣменнитѣ културни хора не разбиратъ първоначалния езикъ и като прѣвеждатъ Божественото, правятъ грѣшки.

Питамъ: Кой е Божествениятъ езикъ? Кѫдѣто и да изучавате геометрията и алгебрата, въ който народъ и да ги изучавате, правилата имъ сѫ едни и сѫщи. Като французинъ, като българинъ, като руснакъ, като японецъ или китаецъ било, вие винаги ще изучавате математиката по едни и сѫщи формули и правила. И тъй, математиката и геометрията азъ ги наричамъ пръвъ прѣводъ на Божествения езикъ и то само въ символи. Основата, съ която започва геометрията, е точката, а математиката – съ единицата. Слѣдователно онзи, който може да научи единицата, ще може да научи и всички правила въ математиката, а онзи, който научи точката, ще научи и цѣлата геометрия. Извѣстна ви е на всички отъ математиката аксиомата, че най-кѫсото разстояние между двѣ точки е правата линия. Защо именно правата линия да е най-кѫсото разстояние между двѣ точки? Защото правата линия се образува отъ двѣ разумни точки, а тѣ сѫ двѣ сѫщества, който избиратъ най-кѫсото разстояние за съобщението си и като се подвижатъ едно къмъ друго, образуватъ правата линия. Слѣдователно, правата линия не е нищо друго, освѣнъ съобщение между двѣ разумни сѫщества. Правата линия въ математиката, това е единицата, която съдържа въ себе си всичко.

И тъй, всички вие може да образувате по една права линия, но самъ човѣкъ не може да я образува. Казвате: „Като се движи една точка, ще образува права линия.“ Не, една точка не може да образува права линия, а трѣбва да се движатъ двѣ точки една къмъ друга, т.е. двѣ разумни сѫщества, като си подадатъ рѫка, образуватъ правата линия. Съврѣменнитѣ хора се рѫкуватъ съ дѣсната си рѫка. Дѣсната рѫка е правата линия, която е образувана отъ човѣшкия умъ. Умътъ се съединилъ съ сърцето на човѣка и е образувалъ правата линия. Всички хора, които се съединяватъ по права линия, иматъ прави дѣла, а тѣзи, които се съединяватъ по крива линия, иматъ криви дѣла.

Въ стиха се казва: „Не говорете лъжа единъ другиму.“ И тъй, питамъ ви: Какъ искате да се съедините съ мене, по права или по крива линия? Вълкътъ, когато пристѫпва къмъ своята жертва, никога не идва по права линия, всѣкога идва отзадѣ и и отъ тамъ я залавя. Двѣтѣ разумни сѫщества, като образуватъ правата линия, съединяватъ се въ едно и образуватъ единицата. Тѣзи двѣ сѫщества сега трѣбва да се подвижатъ въ нова посока, подъ правъ геометрически ѫгълъ, при което ще образуватъ плоскость, която граничи съ четири точки. И тогава, като теглимъ единъ диагоналъ въ квадрата, дѣлимъ го на двѣ равни части, на два правоѫгълни триѫгълника, които иматъ обща хипотенуза – диагонала въ квадрата. Хипотенузата показва производната сила на двѣтѣ величини, на двата катета. На човѣшки езикъ това казано значи: на единия катетъ стои бащата, на другия майката, а на противоположния – хипотенузата, стои дъщерята. Слѣдователно, хипотенузата е равнодѣйствующата сила, която регулира всички отношения въ свѣта. Значи дъщерята е, която регулира отношенията между майката и бащата, защото тѣ сѫ противоположни сили, които прѣслѣдватъ различни интереси. Напримѣръ, майката и бащата не могатъ да се обичатъ, защото тѣхнитѣ отношения сѫ основани на чисто търговски смѣтки. За нѣкоя жена казватъ, че много плаче за мѫжа си. Давайте само 25% вѣра на тѣзи сълзи. Такива сѫ сълзитѣ и на мѫжетѣ за женитѣ имъ. Жената казва: „Колко те обичамъ, умирамъ за тебе.“ Да, умира тя. Квадратътъ, това е полесражението въ свѣта, т.е. чисто физическия свѣтъ, а диагоналътъ, хипотенузата въ него показва онзи великъ законъ, чрѣзъ който се примиряватъ противоположноститѣ.

Хипотенузата въ математиката се нарича единица, а въ Божествения свѣтъ – Богъ. Хипотенуза, единица, Богъ – това сѫ прѣводи на двѣтѣ точки, които се движатъ, за да образуватъ правата линия. Имайте прѣдъ видъ, че тѣзи двѣ разумни сѫщества, като се подвижили едно срѣщу друго, за да образуватъ правата линия, сѫ създали небето и земята, т.е. създали сѫ вашия Господь.

Кажете, кой философъ, кой богословъ, кой светия може да каже какво нѣщо е Господь, да Го опише. Като ви питамъ, кой се наема да опише Господа, то е защото Господь не е такъвъ, какъвто си Го прѣдставяме и мислимъ. И жената не е такава, каквато мѫжътъ си я прѣдставлява. И мѫжътъ не е такъвъ, какъвто жената си го прѣдставлява. Че това е фактъ се вижда отъ това, че щомъ се оженятъ, не минава и седмица и двамата сѫ недоволни единъ отъ другъ, но не изказватъ недоволството си. Жената е малко замислена, мѫжътъ сѫщо, недоволни сѫ единъ отъ другъ. Защо сѫ недоволни? – Защото вънъ отъ човѣка доволство нѣма. Онзи, който би желалъ да намѣри щастие вънъ отъ себе си, той се движи въ областьта на илюзиитѣ. Слѣдователно, двамата млади слѣдъ като се влюбятъ и оженятъ, ставатъ огледала единъ на другъ и не сѫ доволни вече отъ своитѣ огледала, защото въ тѣхъ нѣма животъ. Това е старото учение на лъжата, да се лъжемъ като казваме, че се обичаме. Нали е чудно, когато майката кръщава дѣтето си прѣди да го роди. Може ли да се кръщава то, да му се дава име прѣди да се роди? А сегашнитѣ хора кръщаватъ дѣцата си прѣди да се родятъ. Започватъ да търсятъ име. Майката иска да се кръсти на нейно име, бащата – на своето, дъщерята иска друго име – споръ се поражда. Не говорете за дѣтето, то не се родило още.

„Не говорете лъжа единъ другиму!“

Говорете съ положителенъ езикъ за нѣщата. Говорете за името на дѣтето само слѣдъ като се роди то и слѣдъ като се оформи. Прѣди да се родило дѣтето, мълчете. Затова въ източната наука се казва, че трѣбва да се мълчи и онѣзи, които не разбиратъ този дълбокъ математически езикъ, се учатъ на мълчание. Сега има стари и млади хора, които учатъ мълчанието. Е, хубаво, можешъ ли да мълчишъ, когато си гладенъ? Когато си ситъ, разбирамъ да мълчишъ, но когато си гладенъ, ще говоришъ по всички правила, ще разрѣшавашъ всички математически въпроси, ще говоришъ съ стомаха си и ще го питашъ: „Какво искашъ, братко?“ – „Гладенъ съмъ, ти си по-уменъ отъ мене, услужи ми, още повече ти си отвънка, а азъ отвѫтрѣ.“ Ти му казвашъ: „Външнитѣ условия сѫ лоши.“ – „Пали ме обичашъ, услужи ми, защото иначе и азъ и ти ще страдаме.“ Коя е най-правата линия, най-кѫсото разстояние, по която слиза храната? – Гърлото. Нѣкой пѫть лѣкаритѣ хранятъ болнитѣ и по другъ начинъ, но той не е естественъ.

Павелъ, който билъ и мистикъ и окултистъ, въ цитирания стихъ, казва: „Облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ“.

Сега азъ пакъ ще ви помоля, като ме слушате, да се освободите отъ всѣкакъвъ видъ стѣснение, защото ви виждамъ, че се стѣснявате. Мома, кога люби нѣкой момъкъ, бои се да изкаже любовьта си. Сѫщото е и съ момъка. Любовь, която се стѣснява, която се бои да се изкаже, не е любовь, но и ако се много изказва, пакъ не е любовь. Ще бѫде чудно, ако свѣщьта не издава свѣтлината си. „Нѣма да я скриемъ подъ шиникъ“, казва Христосъ. Нѣма да отидемъ и въ друга крайность обаче, да туримъ свѣщьта на течение.

Сега ще ви попитамъ, защо е необходима равнодѣйствующата сила? Задавали ли сте си въпроса, какъ се ражда умразата, лъжата въ свѣта, защо хората лъжатъ, мразятъ?

Христосъ казва: „Любете враговетѣ си.“ Той е обосновавалъ това на единъ вѫтрѣшенъ законъ. Това, споредъ насъ е неестествено – да любишъ враговетѣ си. Умразата всѣкога произтича отъ ума, той я създава. Вземете възлюблената на кой и да е момъкъ, веднага въ ума му ще се яви умраза. Като му отнемете любовьта, съ която той може да образува права линия, образува се крива линия, явява се умразата. Слѣдователно умразата показва, че любовьта отсѫствува. Тогава какъ да излѣкуваме умразата? – Дайте момата на момъка, върнете му я. А вие казвате: „Какъ да дадемъ тази хубава мома на този недостоенъ момъкъ?“ Че кой момъкъ е достоенъ въ свѣта? Споредъ мене, ако единъ момъкъ е достоенъ въ свѣта, всички сѫ достойни, ако единъ не е достоенъ, всички сѫ недостойни. Такъвъ е математическиятъ законъ. Всички момци сѫ подъ единъ знаменатель, но иматъ само различни дѣления. И всички моми сѫ подъ единъ знаменатель, но съ различни дѣления.

За да обясня тази идея, ще ви приведа единъ старъ окултенъ разказъ, който се срѣща въ всички народи. Когато Господь направилъ свѣта, заинтересувалъ се да види какъ живѣятъ хората на земята, затова слѣзълъ нѣкѫдѣ на изтокъ, дѣто намѣрилъ единъ ученъ браминъ. Тръгнали двамата по свѣта. Браминътъ задавалъ на Господа много дълбоки въпроси. Дошли до едно мѣсто, браминътъ казалъ: „Господи, много съмъ жаденъ, вода искамъ.“ – „Ще попитаме този говедарь тамъ, той ще ни каже, дѣ има вода,“ отговорилъ Господь. Понеже воловетѣ на този говедарь си пасли спокойно по полето говедарьтъ си легналъ на меката трѣва, дигналъ си краката нагорѣ и си свирилъ. Господь го запитва: „Дѣ има вода наблизо?“ Той показалъ съ крака си, дѣ има вода и продължавалъ да си свири. „Какъвъ мързеливецъ е този младежъ, не се подига, а лежешкомъ ни посочва дѣ е водата“, казва браминътъ. Този говедарь си свири и мисли за своята възлюблена и казва: „Господь е вѫтрѣ въ мене, не Го признавамъ отвънка.“ Като вървѣли по-нататъкъ, срѣщнали една млада, стройна мома, носи вода съ кобилици. Господь казва на брамина: „Видишъ ли тази мома, ще я дамъ на говедаря.“ – „Но той не я заслужава!“ – „Не, той е най-добриятъ момъкъ, той я заслужава“, казва Господь.

Отъ ваше гледище ще кажете: „Изборътъ не е правъ.“ Кажете ми, дѣ е правиятъ изборъ? Бихъ желалъ да срѣщна момъкъ и мома, които прѣди оженването си и слѣдъ оженването си, прѣзъ цѣлия си животъ, да не сѫ роптали и да сѫ жертвували всичко единъ за другъ като за Господа. Има ли нѣкои такива? Не. Всички си изпъшкватъ, мѫже и жени и си казватъ: „Ехъ, този дяволъ, тази дяволица ме излъга, измамихъ се.“ Защо се измамили? – Защото интереситѣ имъ не се съвпаднали. Измамата произтича отъ противоположни интереси. Момъкътъ, като се ожени, иска да му се роди синъ, т.е. иска първо да излѣзе неговия образъ въ свѣта. Горко, ако излѣзе момиче, казва: „Ехъ, момиче, жена се роди!“ Ако пъкъ майката иска да се роди Момиче, а се роди момче, тя е недоволна. Прѣдъ хората тѣ не изразяватъ недоволството си, но иначе и единиятъ ц другиятъ сѫ недоволни. А съ това и майката и бащата дѣйствуватъ развращающе при възпитанието на дѣтето.

Това недоволство, колкото малко и да е, указва влияние върху бѫдещето развитие на ума и на сърцето на дѣтето, тѣ го подтикватъ къмъ бѫдещи прѣстѫпления. Защо? – Защото родителитѣ на дѣтето не сѫ създадени по образъ на познанието. Безразлично е, кой е дошълъ по-рано на свѣта, момчето или момичето. Кажете на дѣтето си „добрѣ дошло“ и благодарете. При първото творение па човѣка, който билъ направенъ по образъ и подобие Божие и синътъ и дъщерята се раждатъ едноврѣменно, а при второто творение на човѣка, първо се ражда синътъ, а послѣ жената, сестрата, като е била направена отъ реброто на брата си. Ще кажете: „Това е малко особено, ние знаемъ, че Адамъ е първия човѣкъ, бащата.“ Не, Адамъ не е никакъвъ баща, Господь е баща и Той извади от Адама реброто. Въ Писанието се казва: „Който люби баща си или майка си повече отъ мене, не е достоенъ за мене“, а то значи: Който люби външната форма повече отъ Мене, Който създавамъ всичко, не е достоенъ за мене. Синътъ, който имате тукъ на земята, той е само по форма вашъ синъ, вие имате другъ синъ, друга дъщеря. Кои сѫ тѣ? Тѣ сѫ създаденитѣ по образъ Божий, тѣ иматъ знания и ако дойдатъ тукъ на земята, ще донесатъ такава любовь, че и майката и бащата ще бѫдатъ доволни.

И тъй, квадратътъ образува дома, раждането на двѣтѣ дѣца, а като се подвижи този домъ, образува се обществото, образува се кубътъ. Ако се подвижатъ всички страни, всички плоскости на куба, накѫдѣ ще отиде? Той ще се подвижи по обратния пѫть съ движението на линията. Когато се подвижатъ странитѣ на куба отвънъ навѫтрѣ, образува се права линия. Срѣщуположнитѣ двѣ страни на куба образуватъ една права линия, една единица и другитѣ двѣ срѣщуположни, при движението си образуватъ друга права линия, втора единица. Тѣзи двѣ единици дохождатъ въ стълкновение и като не могатъ да отидатъ нито въ една, нито въ друга посока, образуватъ буквата „Т“, т.е. образува се квадратътъ.

Слѣдователно, когато се каже, че трѣбва да гледашъ навѫтрѣ, това подразбира четвъртото измѣрение. Нѣкои искатъ да кажатъ, че духовниятъ свѣтъ е навънка, но той е навѫтрѣ, ще концентрирашъ ума си навѫтрѣ въ проекция. Нѣма да се спирамъ върху това, да ви разправямъ, накѫдѣ е този свѣтъ. Този свѣтъ вие го знаете. Когато кажете, че не го знаете, постѫпвате като момата, която иска да изпита момъка, дали я обича той или не. Тя знае. Ако я обича, нѣма какво да отгатва и ако не я обича, пакъ нѣма какво да отгатва. Въ първия случай умътъ показва, че има проявления, има любовь. Ако не я обича, това показва, че умътъ и сърцето не сѫ съединени заедно, значи умътъ нѣма това, което трѣбва, слѣдователно отъ това се ражда недоволство.

Провѣрете този законъ. Вземете коя и да е отъ играчкитѣ на вашето дѣте и у него ще се роди недоволство. Всички недоволства въ свѣта сѫ все отъ материаленъ характеръ, хората искатъ кѫщи, земи. Ще кажете: „Какъ да се оправи свѣта?“ – Дайте всѣкиму това, отъ което се нуждае, т.е. дайте работа на човѣшкия умъ. Не спирайте ума на човѣка отъ дѣятелность. Споредъ мене, момъкъ и мома, ако сѫ развалени, ще ги оженя. Ако и тогава сѫ недоволни, ще имъ дамъ кѫща, ниви; ако пакъ сѫ недоволни, ще имъ дамъ лозя, каруца и въ края на краищата, като започнатъ тѣзи нѣща да имъ говорятъ, тѣ ще се задоволятъ. Това е великъ законъ. Ако сърцето и умътъ останатъ безъ желания и безъ мисли, ще бѫдете недоволни. Слѣдователно, сърцето и умътъ трѣбва да се занимаватъ съ нѣщо. И тъй, спазвайте първия законъ: да не спъвате никой човѣкъ въ развитието му и да не мислите, че еди-кой си е недостоенъ за това или онова. Не, всѣки човѣкъ, споредъ своитѣ разбирания, схващания, е достоенъ. Ако споредъ твоя умъ намирашъ, че нѣкой е недостоенъ, ти спъвашъ самъ себе си.

Азъ говоря за тѣзи нѣща като за математически величини. Всѣка мисъль, която се проявява въ ума и всѣко желание, което се явява въ сърцето, е на мѣстото си. Прѣстѫпление ще се яви само тогава, когато спънешъ ума и сърцето на човѣка въ неговия развой. Когато прослѣдимъ съврѣменното общество, виждаме, че всички прѣстѫпления се раждатъ именно тамъ. Напримѣръ, нѣкѫдѣ мѫжъ и жена си живѣятъ добрѣ. Дойде при тѣхъ нѣкой мѫжъ, който не е могълъ да си намѣри мома, каквато желае, хвърли око на тази чужда жена. Дойде втори, трети мѫжъ, хвърлятъ око на сѫщата жена. Започнатъ тѣзи мѫже да се биятъ помежду си за тази жена, да си съперничатъ, но тя не е дѣлима. Дойде четвърти мѫжъ, и той се явява съперникъ. Тогава тя казва на тѣзи мѫже: „Почакайте ме да родя четири дъщери, ще ви оженя всички.“ И тъй тя ще ги примири. Това може да ви се види малко смѣшно. Ще кажете: „Всички тѣзи приказки не мязатъ на религиозни нѣща“. Питамъ ви: Ами тѣзи религиозни форми, които сме имали досега, каква полза сѫ допринесли на свѣта? Ако тѣ бѣха тъй хармонични, както трѣбваше, щѣше ли да има толкова страдания? Въ тѣхъ има нѣщо нехармонично, неизгладено, което внася лошото въ свѣта. А тѣзи нѣща ние трѣбва да ги изгладимъ. Нѣкои казватъ, че не съмъ правовѣренъ. Какъ ще опрѣдѣлите дали съмъ правовѣренъ или не?

Ние имаме единица, съ която трѣбва да мѣримъ всички нѣща. А тази единица е Богъ на Любовьта и Мѫдростьта. Слѣдователно, Богъ, като се проявилъ въ Любовь и Мѫдрость, образувалъ е единицата. Единицата е човѣкътъ. Тази единица, като се раздѣлила, образували се мѫжътъ и жената или съ други думи – Богъ извадилъ една единица или криво ребро отъ човѣка. Жената, като била у мѫжа, изкривила се, затова Богъ я извадилъ отъ тамъ и и казалъ: „Ти нѣма да ходишъ вече тъй изкривена, както си ходила, докато си била у мѫжа, права ще ходишъ!“ Но понеже тя си знае стария навикъ – криво да ходи, се ще покаже ребро, се ще прегѫрне, като ребро ще обхване. И тъй, днесъ все ребра се прегрѫщатъ: „Охъ, моето пиленце“, но свѣтътъ не отива напрѣдъ. Не, ние не се нуждаемъ отъ такива прегрѫдки, отъ криви ребра. Никакви прегрѫдки!

Ако двама млади, които се обичатъ, се срѣщнатъ, да не се прегрѫщатъ, но да се съединятъ по права линия и безъ да се приближатъ, ще се цѣлунатъ и веднага отдалечатъ. Всички цѣлувки, придружени съ прегръщания, сѫ криви ребра, които иматъ всѣкога лоши послѣдствия. Това ви говоря и въ символична и въ права смисъль.

Съ други думи: твоята мисъль, твоето желание, да не е никога раздвоено. Имашъ известно желание, но казвашъ: „Може да е криво“. Да нѣма никакво раздвояване. Ако е криво, не го изнасяй на свѣта. Трѣбва да бѫдешъ абсолютно вѣренъ на себе си. Като изкажешъ едно желание или мисъль, въ тебе да не остане никакво съмнѣние, пукнатина, че си извършилъ нѣкакво дѣло, отъ което да те е срамъ. Ако срѣщна на улицата една мома съ изкривена уста и азъ я цѣлуна – устата и се изправи, то хората наоколо, които ме гледатъ, ще ме осѫдятъ ли? – Не. Но ако срѣщна една красива мома и като я цѣлуна, устата и се изкриви, какво ще кажатъ хората? Ще кажатъ: „Този непрокопсаникъ!“ Вие се усмихвате. На колко моми сте изкривили устата? Пъкъ и вие, моми, на колко момци сте изкривили устата? Пъкъ и вие останалитѣ! Сега ще се заемете да изправите устата на всички хора, на които сте ги изкривили, като ги цѣлунете. Само така ще изгладите грѣшката си. Това е Божественото учение.

Азъ говоря на всички, знайте, че нѣма нито единъ между васъ праведенъ. Да не кажете: „Азъ днесъ не съмъ толкова грѣшенъ.“ Който се хвали съ това, той се хвали съ грѣховете си. Единъ грѣхъ и 100 грѣха сѫ равносилни. Отъ една въшка произлизатъ 100 въшки, значи едната и стотѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо. И така за нѣкого казватъ: „Той е православенъ, евангелистъ или човѣкъ отъ Новото учение.“ Безразлично е какъвъ си, но ако това учение ти изкривява ума и сърцето и слѣдъ като възприемешъ тази философия и отидешъ въ всичкитѣ полета, разгледашъ какво има тамъ, а като се върнешъ си нещастенъ, какво те ползува това учение?

Една търновка ми разказваше слѣдното: „Ходихъ въ всички полета на небето, видѣхъ богове и богини, но не искамъ да живѣя между тѣхъ, небето петь пари не струва. Всички богове и богини дойдоха при мене, донесоха ми каляски, букети, говорятъ ми че съмъ била това онова, но всичко е празна работа, залъгватъ ме. Не ги искамъ!“ Тази жена е видѣла стария свѣтъ – старото небе, стария менталенъ и астраленъ свѣтъ. Тя е видѣла отрицателнитѣ нѣща въ тѣзи свѣтове и затова се погнусила. Тази жена казва: „Искамъ да живѣя на земята, да се стопли тамъ моето сърце.“ Всички казватъ, че тази жена е смахната и мѫжътъ и иска да я заведе въ лудницата. Не, тя е много умна, тя е въ пѫтя на спасението и казва: „Азъ не искамъ да живѣя тъй, както досега съмъ живѣла!“

Обектъ на любовьта е истината. Имайте прѣдъ видъ, че у васъ не може да се събуди истинска любовь, докато не любите истината. Сега, като ви говоря, ще ви направя една операция, искамъ да бѫдете герои, да я издържите безъ упойка. Азъ мога да направя операцията и съ упойка, но това ще е съ страхливцитѣ. Ще забия ножа, но гледайте да издържите, да не кажете „охъ“. Като ви направя добрѣ тази операция, трѣбва да останете доволни. При тази операция трѣбва да се прѣмахне лъжата отъ свѣта, но за да се успѣе, трѣбва да се обича Истината. Не обикнете ли Истината, лъжата непрѣменно ще се яви, тя е неизбѣжна. Ако жена не люби единъ мѫжъ, тя ще извърши нѣкое прѣстѫпление, ако мѫжъ не люби нѣкоя жена и той ще извърши прѣстѫпление. Трѣбва нѣкого да обичашъ, законътъ е такъвъ. Най-малко нѣщо и да е, но ти трѣбва да любишъ. То може да бѫде мушичка, бръмбарче, цвѣтенце, птичка, но непрѣменно трѣбва да любишъ. Ако можешъ да любишъ всички, това е най-добрѣ. Ще започнете любовьта отъ Истината. Като тръгнете отъ любовьта къмъ Истината, ще си образувате мѣрка, съ която ще измѣрвате всичко въ свѣта.

„Облѣкохте се въ новия человѣкъ, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ.“

Познания трѣбва да имате. Азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да прочетете всички хубави книги, написани досега. Това може да ви отнеме и хиляда години, но нищо, ще ги прочетете и слѣдъ това ще се заемете съ тази отворена прѣдъ васъ книга. (Библията, Евангелието.) Тѣзи братя, който сѫ писали тази книга, въ нея сѫ описали земята въ прѣдшествуващитѣ и фази. Знаете ли каква е била по-рано земята, каква е била по-рано слънчевата система? Между всички тѣзи планети е имало пѫтища и съобщения, чрѣзъ който жителитѣ отъ една планета се съобщавали съ жителитѣ на друга. Тѣзи планети се въртѣли около себе си, а сѫщо и около своето първоначално слънце. Казва се, че между планетитѣ се породило нѣщо, което станало причина на раздори, вслѣдствие на което сѫ взели днешното си разположение. Слънцето се настанило въ центъра, а наоколо му започнали да обикалятъ останалитѣ планети.

Да оставимъ, обаче, настрана тѣзи окултни твърдения, тѣ сѫ маловажни по отношение на въпроса, който разглеждаме. Но това движение на планетитѣ, па и цѣлата слънчева система, показва какъвъ е билъ човѣкътъ вѫтрѣ въ себе си още въ първо врѣме. Слънцето е емблема на човѣшкия умъ. Венера е емблема на любовьта, Марсъ – на силата у човѣка, войнственъ е той, Сатурнъ – на правото, Юпитеръ – на всички религиозни форми, който сега сѫществуватъ, а Луната считатъ емблема на въображението, майка, въ която се зараждатъ всички идеи.

Тѣзи външни символи сѫ емблеми на това вѫтрѣшно състояние, което днесъ е изчезнало, поради това, че между чувствата, ума и волята на човѣка има дисхармония. Съобщенията между тѣхъ не сѫ прави. Нѣкой пѫть искате да се проявите, да обичате нѣкого, но казвате: „Врѣмето не позволява това, а може и той да ме излъже.“ Нима любовьта трѣбва да се страхува отъ лъжата? – Не. Слънцето като изгрѣва, огрѣва еднакво всички сѫщества, макаръ и тѣ да вършатъ прѣстѫпления. Прѣстѫпленията сѫществуватъ вѫтрѣ въ нашето въображение, чрѣзъ което създаваме тази външна дисхармония. Мразишъ нѣкого и мислишъ, че той ще направи нѣщо лошо и съ това създавашъ злото. Въ Божествения свѣтъ нѣма тази дисхармония, но [въ] външния свѣтъ въ всички сѫщества се явяватъ малки пришки, върху които поставятъ разни медикаменти, а тѣ прѣдизвикватъ извѣстни неприятности. Който причини тази дисхармония, то като се лѣкува болестьта, тя се връща къмъ него.

Но вие запитвате: „Защо е създаденъ така свѣта?“ – Свѣтътъ е много добрѣ направенъ, той е създаденъ въ обятията на Любовьта и Мѫдростьта. За да провѣримъ това, ние може да направимъ единъ живъ опитъ. Въ какво се състои той? Всички съврѣменни религиозни хора казватъ: „Да избѣгаме отъ земята, да отидемъ на небето да живѣемъ.“ Така и всички лѣнивци въ този свѣтъ се за богатство говорятъ: „Дано умре баща ми, майка ми, братъ ми, та да ми оставятъ наслѣдство да живѣя“. Сѫщитѣ хора разискватъ и върху политиката: „Дано ни дадатъ тѣзи-онѣзи земи“ и все заграбватъ. Обаче тази земя, за която всички спорятъ, Господь ни я далъ наслѣдие на цѣлото човѣчество, а не принадлежи въ частность нито на единъ народъ. Ако бихте имали тази Божествена Любовь и Мѫдрость, всички бихте се ползували отъ благата на земята. Ще ви обърна внимание да поправите старата си канализация, да подновите старитѣ си връзки, тъй както Богъ ги е направилъ.

Онзи мѫжъ, който излъгва нѣкоя жена, отнима я отъ мѫжа и, като и обѣщава че ще и даде всичката си любовь; тя се съгласява, но като остарѣе, той я натирва и тя окѫсана и изнемощѣла, връща се при мѫжа си, изповѣдва му се. Така и блудниятъ синъ – изхарчва всичко и босъ, голъ, връща се при баща си.

Тукъ работи единъ законъ, който трѣбва да разберете. Той се изразява въ слѣдната мисъль: Ако първиятъ не може да ви даде любовь, вториятъ никога не ще може; ако първата мисъль не даде плодъ, втората никога не ще може. Отъ злото излиза зло, отъ доброто – добро.

Направете разграничение между Любовьта и вѣрата. Любовьта е създала човѣшкото сърце, а вѣрата способствува за образуване на ума, тя го подканя. Значи всички сокове на ума сѫ въ вѣрата. Ако искате да сте интелигентни, трѣбва да имате абсолютна вѣра, а не вѣрвания. Да имате вѣра, но въ що? – Въ Първата причина на Любовьта, понеже тя е разумна. Богъ, когато изказва Своята Любовь, обмисля добрѣ нѣщата и послѣ ги изказва. Слѣдователно въ тази проявена Любовь всичко е свято, чисто, разумно, въ нея се намиратъ всички условия за развиване на ума ви. Тази Любовь не е сляпа. Но ако влѣзете въ този свѣтъ на Любовьта безъ вѣра, ще създадете дисхармония въ себе си. Обичате нѣкого, не се съмнявайте дали той ви обича. Въ всѣка форма, въ всѣки човѣкъ живѣе само единъ Богъ, т.е. всички форми, всички сѫщества сѫ носители на една единица, на единъ Богъ. Ако обичате Бога, той никога нѣма да ви излъже, но ако се съмнѣвате въ Него, ще изпитате много горчивини. Затова се казва, че Богъ ще опита Любовьта си върху всички сѫщества, които не Го лъжатъ, които Го обичатъ.

Сега може да ме запитате: „Е, какво е заключението отъ всичко говорено, какво трѣбва да правимъ.“ Не, азъ не правя заключвания, заключения, азъ правя отключвания. Кривата логика казва: „Дайте заключението!“ Ние се отъ заключения страдаме. Логиката казва: „Човѣкъ е сѫщество съ два крака, слѣдователно, всѣко сѫщество съ два крака е човѣкъ.“ Логически заключения.

Правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки.

Единицата е основа на всички други единици. Но какъ тъй, тази мъртва единица, ако не е разумна, може да образува други единици? Слѣдователно, първата единица е разумна, тя може да се размножава, да се разплодява. И слънцето е единица. Знаете ли каква култура иматъ жителитѣ на слънцето? Ще кажете: „Дали има хора на слънцето?“ – Да, има много по-разумни отъ васъ. Най-проститѣ сѫщества на слънцето сѫ 100 пѫти по-разумни отъ най-умнитѣ хора на земята. Направете си заключение, най-умнитѣ сѫщества тамъ, колко пѫти по-високо ще стоятъ отъ най-умнитѣ тукъ на земята. Ще кажете: „Слънцето е въ огнено състояние, какъ живѣятъ тѣзи сѫщества тамъ?“ Както виждате, тѣзи сѫщества сѫ толкова умни, че могатъ да живѣятъ въ огънь, а ние не можемъ. Нима има по-голѣмъ огънь отъ любовьта? Нѣкоя мома, като люби нѣкого и не знае какъ да люби, казва: „Изгори ме този огънь.“ Изгарянето показва, че противоположни елементи не могатъ да любятъ, затова ще изгорятъ. Като се казва, че всички грѣшници ще изгорятъ, то е, защото тѣ не могатъ да живѣятъ въ огъня, а праведнитѣ – могатъ. Когато се казва, че земята ще мине 7 пѫти прѣзъ огъня, грѣшницитѣ казватъ: „ Дано този огънь не мине въ наше врѣме!“ Не, сега, сега иде този огънь. Седемь пѫти ще минете прѣзъ този огънь, мѫже и жени, моми и момци! Онѣзи, които сѫ готови, ще се цѣлуватъ по права линия, а онѣзи, които не сѫ готови, ще скърцатъ съ зѫби, то е кривата линия. Скърцане съ зѫби да нѣма, а всичко да е по права линия!

Нѣкои казватъ, че на онзи свѣтъ ще има скърцане съ зѫби. Вие мязате на слугата Стоянъ, който билъ изпратенъ отъ господаря си свещеникъ съ писмо и 5 хубави риби до другъ свещеникъ. Първиятъ пише въ писмото си: „Прѣподобни, изпращамъ ти съ слугата си 5 хубави риби.“ Стоянъ, като вървѣлъ изъ пѫтя, хапвалъ по малко, по малко отъ тѣхъ, докато ги изялъ всичкитѣ и занесълъ само писмото на свещеника. Той чете писмото и го запитва: „Стояне, тукъ има 5 риби?“ – „А, намѣрихте ли ги, дѣдо попе, менъ ми трепереше сърцето отъ страхъ, че ги нѣма!“

И сега всички хора намиратъ изгубенитѣ риби се въ писмата. Момата чете писмо: „Възлюблена, азъ ти изпратихъ 5 риби, много те обичамъ.“ Да, но рибитѣ ги нѣма, изгубени сѫ. Момата се радва, но това не е обичь. Рибитѣ, рибитѣ! Не само въ писмото, че те обича, и че е готовъ да направи всичко за тебе. Това сѫ далавери. Наблюдавалъ съмъ нѣкоя мома чете писмо отъ възлюбления си, цѣла се прояснява, послѣ го тури близо до сърцето си, радва се. Да, но рибитѣ ги нѣма, Стоянъ ги изялъ. Знаете ли кой е Стоянъ? Той е дяволътъ. Не давайте на дявола нито риби да носи, нито писма да пише. Птичкитѣ, когато се любятъ, никакви писма не си пишатъ, а се срѣщнатъ, цѣлунатъ и раздѣлятъ. А момъкътъ минава покрай кѫщата на момата, страда, че не я вижда. Пише и писмо. Ако не знае да пише, взима нѣкой писмовникъ и дава да му напишатъ нѣкое писмо, копирано отъ готовитѣ. Пише и: „Отъ какъ те видѣхъ, не мога да спя.“ Казвамъ на момата: „Като се оженишъ и ти не ще можешъ да спишъ.“ Какво дърво! Азъ бихъ писалъ така: „Любезна моя, отъ какъ те видѣхъ, започнахъ да спя нощно врѣме, а по-рано не можехъ да спя, дай Боже во вѣки вѣковъ се така да спя!“ Мѫжътъ заминалъ за нѣкѫдѣ, жената пише: „Отъ какъ замина, не мога да спя, неспокойна съмъ.“ Мѫжътъ пише сѫщото. Това не е наука. Жената трѣбва да пише така: „Отъ какъ си заминалъ много съмъ спокойна, не бързай да се върнешъ, гледай да свършишъ работата, за която си отишълъ, Богъ да те благослови.“ И мѫжътъ да пише сѫщото на жена си. А то и мѫжъ и жена не могатъ да спятъ и работата не се свършва. Дяволътъ и изялъ рибитѣ. Това сѫ лъжливи заключения, лъжливи чувства, отъ които не може да излѣзе нищо добро. Не се смѣя на чувствата ви, но казвамъ, че това е едно лъжливо състояние. Жената трѣбва да се радва, че мѫжътъ и е отишълъ на работа, макаръ и да чувствува понѣкога нѣкаква скръбь, но да не му я изпраща, а да се моли за него и да му изпраща хубави мисли.

Този законъ трѣбва да дѣйствува между васъ. А вие се съберете и казвате: „Ахъ, кога ще се отърва отъ тази моя сѫсѣдка?“ Нѣма отърваване, вие сте въ ада. За да излѣзете отъ него, трѣбва да се освободите отъ лъжата и да се въорѫжите съ истината на Любовьта. Тогава Христосъ ще каже: „Мой възлюблени, ти вече не лъжешъ“ и ще простре рѫката си върху тебе. И Господь постѫпва така. Вие казвате: „Боже, азъ се много мѫча.“ Той казва: „Доволенъ съмъ, че се отдалечихте отъ мене, за да научите мѫчението, но когато се освободите отъ лъжитѣ, азъ ще простря рѫката си по права линия и ще ви спася.“

Това е то истината, да се движишъ по права линия. Истината има само едно измѣрение, тя е основа на всички други измѣрения. Точката е като единицата, начало на всички други единици. Наблюдавайте какъ се тъче. Тъкането става по права линия, всички точки едноврѣменно вървятъ въ три посоки. Освѣнъ това движение, има и други движения, които вие не виждате, тѣ ставатъ въ вашитѣ мисли и чувства. Всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, се намиратъ въ движение, тъй че всички ние вървимъ по ритъма на този Божественъ законъ. Вие не може да се спрете нито за една секунда отъ своя пѫть, спрете ли се, ще разстроите цѣлия Божественъ свѣтъ. Не, нѣма да се спирате и когато страдате, казвайте: „Радвамъ се, че страдамъ.“ При най-голѣмитѣ окови, като се намѣрите, или когато ви заплюватъ, казвайте: „Радвамъ се, че съмъ окованъ, радвамъ се, че ме плюятъ.“ По-добрѣ да те плюятъ, отколкото да не те плюятъ. Животътъ безъ слюнки е по-страшенъ отъ този въ ада. Затова Христосъ казва: „Блажени сте, когато хората говорятъ всичко върху васъ на лъжа, радвайте се, защото е голѣма вашата заплата на небеса, т.е. въ свѣта на хармонията.“

Та сега вие, ако чакате да се оправи този свѣтъ отвънка, нищо нѣма да стане. Каквото управление и да дойде отвънъ, и то ще коли и бѣси, както и другитѣ. Свѣтътъ трѣбва да се поправи отъ вѫтрѣ, всички хора да дойдатъ до съзнанието, че сѫ братя и да изправятъ своитѣ недѫзи. Сега ние се страхуваме. Страхъ ви е отъ какво? – Отъ делата ви. Едно врѣме хората сами си правиха идоли, осветяваха ги и имъ се кланѣха, молѣха, а слѣдъ това започваха да се боятъ отъ тѣхъ. Казваха: „Охъ, Ваале, да не ни направишъ нѣкоя пакость!“ Единъ чукъ на този Ваалъ! Никакви идоли, никакви ваали не ви трѣбватъ. Трѣбва да слѣземъ въ Бога, Който ни е създалъ по образъ и подобие, да заживѣемъ въ любовь. Само така ще може да разрѣшавате всички научни проблеми, а прѣдъ васъ стоятъ такива велики проблеми за разрѣшение. Земята ще се промѣни, ще се прѣустрои, нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явятъ, всички океани, всички градове, които сега виждате, ще бѫдатъ пометени, църквитѣ, училищата – сѫщо. Въ свѣта ще зацарува архаизъма, остатъци на миналото. Тогава ще дойде една нова велика наука, която ще прѣустрои всичко това въ нѣщо стройно, хармонично.

Не трѣбва да съжаляваме за това. Нима сегашнитѣ ученици трѣбва да съжаляватъ за по-раншнитѣ фаланги, съ които учителитѣ имъ ги възпитаваха? По-раншнитѣ учители казваха за ученицитѣ си: „Фаланги, фаланги трѣбватъ за тѣхъ!“ Най-добрата фаланга е любовьта, най-добрата фаланга е вѣрата. Тѣзи фаланги трѣбва да се употрѣбяватъ сега. Като вклещишъ човѣка между любовьта и вѣрата, ще може да го поправишъ. А сега хората съ бой се възпитаватъ. Не, това е само изтръсване. Прахътъ и така ще се изчисти. Съврѣменнитѣ хора съ своя строй приличатъ на нашитѣ жени, които взиматъ сутринь метлата и хайде отъ стая въ стая, чистятъ, метатъ. Казватъ: „Изметохме.“ Да, но стаитѣ слѣдъ това сѫ пълни съ хиляди, хиляди прашинки, които по-рано ги нѣмаше. Сега дойде нѣкой проповѣдникъ, казва: „Хората трѣбва да живѣятъ тъй, хората трѣбва да живѣятъ иначе.“ Всичко това трѣбва да се изчисти, трѣбва да се отворятъ прозорцитѣ, за да може прахътъ да излѣзе навънъ. Прахътъ трѣбва да излѣзе вънъ отъ нашитѣ умове!

За въ бѫдеще трѣбва да създадемъ новия животъ въ България и да не мислимъ като англичанитѣ, а мисъльта си да впрегнемъ съ любовьта. Българитѣ като народъ не могатъ да създадатъ нѣщо по-велико отъ англичанитѣ, ще създадатъ сѫщата култура. Днесъ бѣлата раса е достигнала най-високото си развитие въ лицето на англичанитѣ и германцитѣ, повече не може да се издигне. Тѣ създадоха сила, но ако тази сила на ума не се впрегне съ любовьта, ще донесе разрушение, борба въ икономическо отношение, кой да има повече, а това е процесъ на разрушение, процесъ на разлагане. Въ самата природа е прѣдвиденъ този процесъ и затова цѣлото човѣчество ще започне да се движи въ нова посока.

Сега вече всички разумни мѫже и жени не мислятъ да въртятъ палцитѣ си и да казватъ: „Дали ме обича Господь, дали ще ме слуша?“ – Кой Господь? Че Той е вѫтрѣ въ сърцето ти! Казватъ: „Не, въ небето е Господь.“ Че небето е вѫтрѣ въ насъ! Виждалъ съмъ нѣкой благочестивъ християнинъ или нѣкой калугеръ, съ голѣмъ коремъ, стои смирено, скръстилъ рѫцѣ на корема, казва: „Азъ вѣрвамъ.“ Това значи: Вѣрвамъ въ благоутробието си. Отиде при владиката, казва: „Владико свети, вѣрвамъ въ това, въ което и ти.“ – „Е, да те благослови Богъ!“ Азъ не говоря за благоутробия, а за човѣшката душа, въ която има благородни мисли и чувства. Рѫцѣтѣ да не стоятъ на корема! Ако дойде твоятъ възлюбленъ и държи рѫцѣтѣ си на корема, това значи: „Ти имашъ ли парички, азъ ще те пожертвувамъ за корема си“. Ако и момата си скръсти по сѫщия начинъ рѫцѣтѣ, това значи: „Готовъ ли си да се жертвувашъ за моето благоутробие?“ Не, рѫцѣтѣ нѣма да стоятъ на корема, свободни ще бѫдатъ, ще седнатъ двамата единъ до другъ и ще се запитатъ: „Готова ли си въ името на любовьта да се жертвувашъ за мене? Азъ не искамъ чеизъ, не искамъ пари, кѫща, взимамъ те такава, каквато си.“ И момата да каже сѫщото. Така и двамата да си направятъ сами своето гнѣздо и съ трудъ, съ работа да го отглеждатъ и да снасятъ въ него своитѣ яйца. Яйцата азъ наричамъ идеитѣ и желанията. Тогава Господь ще каже: „Това гнѣздо е благословено, азъ ще изпратя моето слънце, моитѣ благословени духове да донесатъ всичката благодать върху него и да бдятъ надъ тѣхнитѣ пиленца.“ Бихъ желалъ вече да нѣма прѣгрѣшения, макаръ и да не стане изведнъжъ това,

Всичко, което ви говоря, не го налагамъ, но искамъ да стане доброволно, да обмислите добрѣ думитѣ ми. Вземете отъ думитѣ ми като абсолютно вѣрни само 25%, 75% оставете настрана. Давамъ ви срокъ отъ 1000 години, за да изпълните всичко, което ви говоря. Онѣзи, които не сѫ доволни, искатъ по-малъкъ срокъ, нека изпълнятъ всичко за 100 години, други – за 10 години, а които и отъ този не сѫ доволни, нека за 1 година или за 6 мѣсеца, на други давамъ срокъ 2 седмици, на нѣкои 3 дни или 1 день. Ако има недоволни и отъ този срокъ, намалявамъ го: 6 часа, 3 часа, 1 часъ, 1/2 часъ, 10 минути, 1 минута, 30 секунди, 1 секунда – толкова е най-малкиятъ срокъ. Който отъ васъ се намѣри на срока отъ 1 секунда, да му мисли!

Дадохъ ви различно дълги срокове, всѣки да се намѣсти споредъ мѣстото си. Не се ли намѣстите, мислете му. Ще дойде вѣтърътъ, той ще ви намѣсти. Затова да не заемате първо мѣсто. Нѣкои искатъ да се поправятъ слѣдъ 1000 години, а сѣднали на първо мѣсто, скръстили рѫцѣ на корема си. Съ скръстени рѫцѣ не ви искамъ! Дѣсната рѫка е рѫка на Мѫдростьта, тя е създадена за благословение, а лѣвата – за любовь, да се помага съ нея. Като прострешъ рѫцѣтѣ си надъ нѣкого, това сѫ сили, които влагашъ въ него. Като простре нѣкой рѫката си надъ васъ, вие може да почувствувате всичкото благословение, а може да почувствувате и всичкото проклятие на свѣта. Може да станете проводникъ на злото, на ада, но може да станете проводникъ и на доброто. Тъй че, може да опитате всички злини и добрини. Прѣди да простре нѣкой рѫцѣтѣ си, нека си зададе въпроса: Съ ада или съ небето съмъ скаченъ? Ако е скаченъ съ ада, да държи рѫцѣтѣ си на корема, а ако си скаченъ съ небето, простри рѫцѣтѣ си надъ бѣднитѣ, надъ страждующитѣ, да имъ помогне.

Сега искатъ ли още нѣкои отъ васъ да живѣятъ по образа на стария човѣкъ? Знаете ли колко кожи ви е одралъ стариятъ човѣкъ? Окултиститѣ казватъ, че човѣкъ, за да завърши своето развитие му трѣбватъ 777 главни прѣраждания. Значи въ толкова прѣраждания стариятъ човекъ ви е одралъ 777 кожи. Толкова пѫти сте орали на неговата нива и слѣдъ всичко това, той ви одралъ кожата. Какво сте придобили? – Нищо. Сега Живиятъ Господь, Който ви е създалъ, казва: „Дѣца, облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ познание, живѣйте споредъ него!“

Като ви наблюдавамъ, виждамъ че нѣкои ме обичатъ много. Зная защо ме обичате. Обичате ме, защото давамъ. Нѣкои идватъ при мене, мислятъ, че ще ме излъжатъ. Нѣма да ме излъжете. Не ме обичайте само защото давамъ. Оставете да се прояви въ васъ Богъ. Нека се прояви въ васъ това, което Богъ е вложилъ още въ първо врѣме, когато ви е изпратилъ на земята. Бихъ желалъ да се проявятъ у васъ Божиитѣ мисли и желания, а не тѣзи ваши, второстепенни мисли и желания. Казвате: „Азъ ви обичамъ.“ Знаете ли, че тѣзи, които сѫ ме най-много обичали, най-голѣми пакости сѫ ми правили, а онѣзи, които най-много сѫ ме мразили и най-голѣмо добро сѫ ми направили. Ходихъ изъ България и най-голѣмото добро ми направиха комуниститѣ. А свещеницитѣ говорятъ най-голѣми лъжи противъ менъ, пращатъ шпиони да ме шпиониратъ. Защо трѣбва шпиони да дохождатъ? Нека дойдатъ направо до менъ. Азъ казвамъ: Ако България приеме моето учение, ще стане велика, отхвърли ли го, ще пропадне. Това учение е за всички, а не само за България. Не искамъ да кажа, че това учение трѣбва да се нарече „дѫновизъмъ“ и да се приеме. Все едно е, какво име ще му дадете. Важното е, че това учение проповѣдва всички братя и сестри да не се изнудватъ, а да се обичатъ. Това е, което искамъ, а не слѣдъ хиляда години, да взематъ и изопачаватъ мислитѣ ми, като на Христа: „Господинъ Дѫновъ, тъй казалъ, Господинъ Дѫновъ иначе казалъ.“ Господинъ Дѫновъ е казалъ, че всички хора трѣбва да се обичатъ. Ама какъ да се обичатъ? Тази любовь е една, тя е истина, която съгражда домоветѣ, сѣмействата, обществата и народитѣ. Азъ бихъ желалъ хората да познаятъ този великъ Господь, отъ когото сѫ произлѣзли. Една воля има, тя е волята Божия и никакъвъ господинъ Дѫновъ. А като се дойде въ Божията Любовь, тогава ще се напишатъ имената на всички, които сѫ работили за Бога, но това е другъ, външенъ въпросъ. Кой е билъ Дѫновъ въ миналото си, това никой не знае. За въ бѫдеще може да дойде подъ друго име. Ще ме питатъ: „Знаешъ ли чие е това учение? То е на Дѫновъ.“ Ще започнатъ да ми разказватъ отъ дѣ е родомъ той, какви сѫ били майка му и баща му. – „Ученъ човѣкъ е той!“ – Не, всички хора сѫ прости, само Богъ е ученъ. – „Ама святъ човѣкъ е билъ той!“ – Не, само Богъ е святъ. Ако у мене живѣе Божията Любовь, Божията Мѫдрость, само тогава съмъ уменъ, ученъ, святъ човѣкъ. Светии, въ които нѣма Божията Любовь и Мѫдрость, не сѫ светии. Свещеници, проповѣдници, у които нѣма Божията Любовь и Мѫдрость, не сѫ свещеници, не сѫ проповѣдници. Съ това не искамъ да се нахвърляте върху другитѣ, но искамъ да покажете на другитѣ хора, съ какво се отличавате отъ тѣхъ.

И тъй, да туримъ нашата любовь въ истината, да дадемъ потикъ въ мислитѣ, въ доброто – да създадемъ нова система и тогава да се вслушаме въ онзи великъ гласъ на живия Господь, да чуемъ какво ни говори Той чрѣзъ новото учение, чрѣзъ Божествената наука. А тя е наука, чрѣзъ която може да се стопли сърцето, да придобие температура 35 000 000 градуса, а умътъ да добие такава свѣтлина, че всичко да се вижда прѣзъ нея, като се изпрати въ пространството, да се освѣтли цѣлата вселена или най-малко цѣлата земя.

Ще дойде день, когато домоветѣ ни ще се освѣтляватъ отъ свѣтлината на умоветѣ и нѣма да има нужда отъ електричество. Слѣдъ 1000 години може да има само начатки отъ тази наука, слѣдъ 350 000 години ще има нѣщо повече, а слѣдъ 150 000 000 години ще бѫде почти официално приета тази наука.

Ще кажете: „Ние се обезсърчаваме, като слушаме за толкова далечни врѣмена.“ Мене ме радва врѣмето, радватъ ме дългитѣ срокове. Когато ми се говори за кѫси срокове, азъ затварямъ очитѣ си. Врѣмето и пространството, това сѫ Божествени закони. Дѣто нѣма врѣме и пространство, тамъ има робство, а дѣто има врѣме и пространство, тамъ нѣма робство. Хората казватъ, че този свѣтъ е безпространственъ. Не е вѣрно това, безпространствениятъ свѣтъ е образувалъ пространствения. Слѣдователно, безпространствениятъ свѣтъ включва пространствения свѣтъ въ себе си и всѣкога може да го създаде.

И тъй, духовниятъ свѣтъ не е безпространственъ, а е пространственъ и по врѣме и по пространство, само че врѣмето и пространството въ него не сѫ като нашето врѣме и пространство. Това е въ разрѣзъ съ съврѣменнитѣ философски възгледи, но вложете въ себе си любовьта и вѣрата по принципъ и не се лъжете. Поставете въ себе си желанието да придобиете познания за любовь и вѣра, прѣбродете цѣлата земя отъ единия до другия и край, въ краенъ случай идете и на небето, но научете какво нѣщо е вѣрата и любовьта, за да може да кажете: „Любовьта е връзка на съвършенството.“

Днесъ ви изпращамъ отъ училището съ тази велика мисъль, да не се пригръщате и каквито фигури да образувате, били тѣ петоѫгълници, шестоѫгълници или какви и да сѫ тѣ, но да сѫ съ прави линии. Числата, съ които работите, да сѫ цѣли, а не дробни. Дробнитѣ числа сѫ за другия свѣтъ. Човѣкъ, който си играе съ дроби, грѣши. Когато вземешъ единъ човѣкъ, а той мисли, че трѣбва да вземе съ себе си дробьта, не му вѣрвай. Ако имашъ да давашъ нѣкому единъ левъ, а той мисли и за нѣкакви стотинки, които ти си забравилъ, не очаквай много отъ такъвъ човѣкъ. Оставяйте стотинкитѣ за другия свѣтъ. Дробитѣ не сѫ величини отъ този свѣтъ, тѣ сѫ величини на човѣшкия духъ. На земята може да се дѣйствува само съ реални величини и то само четни: 2 ×2; 4 ×2 и т.н. Седемь души могатъ ли да живѣятъ на земята? – Не могатъ. Единъ човѣкъ може ли да живѣе на земята? – Не може. Дванадесеть души могатъ ли да живѣятъ? – Могатъ. Тринадесеть? – Не могатъ. Шесть? – Могатъ.

И тъй, положете вѣрата въ ума си, любовьта въ сърцето си, за да познаете Бога като Истина вѫтрѣ въ себе си. Познайте Бога, освободете се отъ всички стари връзки, че като дойде вашиятъ възлюбленъ да го познаете. Знаете ли какъ му е името? – Не знаете. Въ Писанието се казва, че той ще дойде инкогнито и е сѫщество съ другъ, особенъ умъ отъ вашия. Ако знаете Божествения езикъ, ще го познаете, ще се разберете. Вашиятъ възлюбленъ има особенъ знакъ и ще го познаятъ само тѣзи, които сѫ го виждали. Ще кажете: „Той е!“ Сестрата ще каже: „Той е братъ ми.“ Приятельтъ ще каже: „Той е приятельтъ ми.“ Всѣки ще носи този знакъ на челото си и нѣма да има абсолютно никакво излъгване и така ще се познаватъ хората. Сега хората казватъ, че дяволътъ дошълъ въ свѣта и турилъ печатъ. И наистина, само двама поставятъ печатъ на хората: Христосъ и дяволътъ. Въ какво се различаватъ тѣзи два печата? Ще ви обясня различието, за да не ви оставя въ невѣжество. Качествата на Христовия печатъ, печатътъ на любовьта сѫ: Любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, кротость, смирение, благость, милосърдие, вѣра и въздържание. Печатътъ на дявола е 666 и нѣговитѣ качества сѫ: прѣлюбодѣяние, плъть, чародѣйство, ревность, кощунство и т.н. Тѣзи сѫ качествата на двата печата, които сега се удрятъ върху челата на хората. Тѣзи печати ние ги разбираме и въ тѣхъ нѣма никаква лъжа.

Тъй че и Христосъ и антихристъ поставятъ своитѣ печати. Не се плашете. Видите ли у нѣкой човѣкъ печата на Христа, подайте му братски рѫка. Видите ли на челото на нѣкой човѣкъ печата на антихриста, на дявола, заобиколете го!

Бесѣда, държана на 13 мартъ 1921 година.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help