Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Вярата

А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов.*

Днешната ми беседа ще бъде върху втория принцип на човешкия живот — вярата. Аз вземам думата “вяра”, понеже нямаме по-добра дума от нея. Вземам я в най-широк смисъл и правя различие между вяра и вярване. Във вярата не може да има никакви противоречия. Тя изключва всяко съмнение. А вярванията допущат наполовина съмнения. Може да вярваш, че ще станеш добър, но може да вярваш, че ще станеш и лош; може да вярваш, че ще живееш, но може да вярваш, че ще умреш. Днес хората се въздигат, страдат и умират все от вярвания. Светът е пълен все с вярвания. Всички учени и религиозни хора учат само вярвания. Но това вярване не е донесло нито спасението, нито свободата, нито знанието, нито любовта, които очакваме, защото е вярване. Не казвам, че вярването е лошо, но то е само предговор на вярата.

Ще засегна вярата от четири гледища, а именно: ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в съзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. Сега пазете тези съотношения. Аз ще говоря по въпроса принципиално. Нямам за цел да защищавам никаква ограничена кауза, никакво ограничено учение. Целта ми е да говоря за истината тъй, както си е.

Вярата е принцип на човешкия ум. Значи, началото на човешкия ум, това е вярата, или в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в природата и му дава подтик за развиване и изучаване законите на Битието. Сега като ме слушате, бъдете тъй добри да оставите настрана само за един час всички ваши предубеждения. Не да ги изхвърлите, а да оставите раницата с вашите вярвания и заблуждения настрана, докато ви поолекне. Като ме изслушате, пак си я турете на гърба и си вървете. Нямам нищо против това. Иначе ще заприличате на онзи българин с тежкия товар, който бил настигнат по пътя от един колар. Коларят, като видял колко е тежък товарът на пътника, предложил му да се качи на колата. Пътникът се качил на колата, седнал в нея, но товара си не свалял от гърба. — Свали си товара, приятелю, и го остави настрана в колата — му казал коларят. — Не искам да ти правя затруднения — отговорил пътникът. — Не, ти мене не затрудняваш, а себе си. Моето желание е товарът да слезе от гърба ти. Аз приех тебе и товара ти еднакво да си почивате. И за двама ви има достатъчно място в моята кола. Като се качим на Божествената кола, ние трябва да свалим товара си и да си отпочинем.

Следователно всеки от вас, който иска да има просветен ум в каквото и да е направление, който иска да изследва природата в каквато и да е област, трябва да се стреми да влезе във връзка с живата природа, трябва да има вяра. Аз не съм от ония, които казват, че трябва да се стремим и развиваме само в една посока. Философски казано, всички посоки създават една истинска посока, която е Истината. Затова ние трябва да се стремим във всички посоки, защото от гледището на вярата всички посоки са добри. Може в някои от тия посоки да дойдат и страдания, но те са път за изправяне. Когато дойдат върху нас тия страдания, те показват, че в миналото ние сме нарушили Божествените закони, съзвучието на Божествения свят, от което нарушение се е родило злото в сегашния свят. И като не разбираме, ние постоянно се питаме от що е това зло? Ако вие прережите една електрическа жица от инсталацията, в която постоянно тече електрически ток, и я уловите с ръцете си, знаете ли какво ще стане с вас? Тази жица е безопасна, докато си стои спокойно, но прережите ли я, тя става опасна. Ако стоите върху един кюнец от канализацията, вие сте на безопасно място, но речете ли да пробиете една дупка, да видите, какво има в кюнеца, вие ще пострадате и трябва да бягате надалеч. Защо? — Защото пробихте кюнеца и течението на водата се измества, тя ще ви залее. Съвременните хора са интересни. Те, като малките деца, носят длета и казват: Хайде тук да пробием кюнеца, хайде там. Като дойде опасността, казват: Бягайте сега! Някой химик — професор, стои в лабораторията, държи ретортата, прави опити; пукне се ретортата, пръсне се течността, бяга професорът настрана, всичко се разваля. Казвам: Този професор е пробил кюнеца. Не е само този начинът за изследване, има и друг начин.

Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата. Някой ще възрази: С вяра нищо не става. — Всичко с вяра става, а нищо без вяра не става. Докато имате вяра, вашият ум ще бъде здрав, силен, гениален, всичко може да направи. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини и вие сте изгубени. Знаете ли какво става с такива хора? — Започват една работа, един час работят, отчайват се, работата им не върви. Дойде пак вярата, пак започнат работа. Работят един час, отново я напущат.

И тъй, в света едни хора работят, други стоят по кафенетата, въртят си палците, не работят. Изгубили са вярата! Какво да се прави с тези хора? — Внесете вяра в ума им и те са спасени. Аз ще ви приведа един окултен разказ, който трябва да имате всякога в ума си, когато разсъждавате върху вярата. В древно време имало един царски син, който се влюбил в една слугиня, която била много умна, интелигентна и красива. Решил да се ожени за нея. Момата се зарадвала много и си казала: Сега животът ми има смисъл. Този царски син ще ми доставя всичко, за което съм мечтала. Тя си въобразявала, че ще има прекрасни палати, с много стаи, дето ще є прислужват придворни дами. Той, наистина, є направил голям палат и освен това є обещал всичко, за което тя си мечтала, но като се оженили, той є казал: Моля ти се, в моя палат не искам да има никакви слугини, за да не ми напомнят за твоя низък произход. Ти сама ще чистиш тоя палат и ще нареждаш всичко.

Когато вярата се появи в човешкия ум, умът ще ти каже: Аз не искам в моя палат да има слугини. Кои са тези слугини? Вие не знаете нищо и си казвате: Чакайте да видя какво е казал еди-кой си автор, какво е казал Кант! И Кант е човек като тебе. Може да е изказал много хубави мисли, но не трябва да се осланяш на него. Какво е казал Кант в съчинението си “Критика на чистия разум”? — Той е казал, че нещата са непостижими. Това е 50% вярно. За човек, който има вяра, всичко в света е постижимо. Следователно постижими или непостижими са нещата, това зависи от вярата. Вярата обема времето, а времето е процес на Божествения разум. То е такт на Божествената хармония. Вярата определя отношението на тоновете, съчетанията вътре в тази Божествена хармония. Тя определя още и съотношенията на нашите мисли. Всяка мисъл е тон в нашия ум. И ако имаме вяра, всички наши мисли ще образуват една величествена Божествена хармония.

И тъй, вярата трябва да започне от сърцето, във вашето подсъзнание — там трябва да се вложи този светъл лъч на разумния стремеж. Като си лягаш вечер, вложи в ума си следната мисъл: вярата, в която аз живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце. Легни си с тая мисъл, с пълно упование в твоето подсъзнание. Не философствувай, не мисли за последствията. Когато посееш някое житно зърно в земята, не мисли как ще израстне. То само по себе си ще извърши своята работа. Ако седнеш при него и мислиш как ще израстне, дали ще израстне или не и почнеш да го разравяш и заравяш, ти ще го развалиш, ще го спънеш, ще попречиш на развитието му. Така и някои хора възприемат една Божествена мисъл, но започват да разсъждават дали тя е Божествена или не. Оставете тази мисъл да израстне във вашето съзнание! Докато една мисъл не порасне, не започне да се развива, не цъфне, не завърже, не даде плод и тоя плод не узрее, не я бутайте. Не може да се познае дали е Божествена или не. Не може да се познае Божествената истина, която е вложена в нея. Затова нещо е необходимо време. Времето е израз на истината. Дето няма време, няма истина. Лъжата всякога съкращава времето. Всички, които заемат пари от банката с кратки срокове, не прокопсват. Те си променят полиците на всеки три месеца. Износно е полиците да бъдат с дълги срокове. В съвременната мисъл всички учения имат къси срокове. Ние не вярваме в късите срокове, а вярваме само в дългите срокове. Ние считаме дългия срок за едно закръглено движение на енергията вътре в душата.

Второто проявление на вярата е като чувство в съзнанието. Това значи: в даден момент ти да чувствуваш, че твоята мисъл не може да бъде мисъл, докато не се проектира в материалния свят. Тази мисъл трябва да добие правилна форма, защото правилното мислене не е нищо друго, освен мисълта ти да има правилно съчетание със законите, в които живееш. Ако мисълта ти не добие правилна форма, ще прилича на грозна жена, а грозните хора не ги обичаме. Следователно грозните форми произвеждат в ума ни дисхармонично впечатление. Красотата е едно качество на мисълта, затова мисълта в нас трябва да бъде красива. Ако ти не чувствуваш, че твоята мисъл е права, ще започнеш да я проверяваш с други хора, но с това ще изпаднеш в другата крайност. Защо? — Защото и те може да се намират в същото състояние. Тогава как ще провериш дали твоята мисъл е права или не? Следователно първото нещо, което трябва да имаш предвид, е следното: да вярваш, че твоята душа чувствува нещата правилно. Душата никога не лъже. В душата на човека няма никаква лъжа!

Третото проявление на вярата е в силата на мисълта. Вашата мисъл трябва да има сила.Вътре в нея трябва да има движение и разширение, т.е. тя трябва да бъде производителна, да можеш да вършиш всяка работа с нея. Вие може да опитате силата на вашата мисъл. Ако вашата мисъл е правилна и върви хармонично във всяко отношение, т.е. има правилен стремеж в сърцето, правилни чувствувания в душата, правилно разширение в ума, тогава, ако имате каквато и да е рана на ръката си, като съсредоточите мисълта си върху нея, тя бързо — в пет-десет минути или в един-два деня, според раната, ще заздравее.

Всички катастрофи, които стават сега — и в обществената, и в политическата, и в научната област, се дължат на туй разстройство на нашия ум, който не е турил вярата за основа в живота. Ние живеем с вярвания в света. Отде дохождат всички катастрофи в света? — Те дохождат от това, че ние сме се усъмнили в Бога, във великия закон на Любовта и казваме, че Бог не е Любов и че човек за човека е вълк. А този вълк Бог го е създал. Тогава, каква философия, какъв смисъл има животът, когато най-възвишеното нещо в света ние наричаме вълк? А вълкът е отрицание на любовта, отрицание на вярата. Следователно всеки човек може да стане вълк. Щом изгубите любовта си, вие сте един вълк, мечка, тигър, лисица, защото тези диви животни са отрицателните качества на великата добродетел, която наричаме Любов. Вярата пък определя защо ние страдаме. Казвам: Ти си изгубил любовта си, затова си вълк. — Как ще се поправя? — Като внесеш любовта в сърцето си, тя ще внесе вярата и ще се повдигнеш, ще бъдеш един ангел, да служиш в Божествения свят.

Въоръжете ума си с вяра, а не с вярвания, защото вярванията са религиозни, езически системи, които се явяват като резултат от опитите на миналото. Съвременните религии са един опит за изправяне на човечеството. Аз не ги осъждам, но казвам, че всички религии имат стремеж да помагат на човечеството. И всички велики Учители дохождат между това човечество, за да го издигнат, за да му помогнат, понеже са служители на великия Божествен закон. Но техните последователи са изопачили тоя закон, спрели са се само на външната му страна и така са изопачили живота. Те са създали така вярванията. Дохожда лекар и ти казва: В мене вярвай, аз ще ти помогна. Започва днес една инжекция, утре друга, изхарчиш много пари, но нищо не помага. Дойде попът, опее те. Не, не, в такъв лекар да не вярваш, а само в онзи, който носи любовта като принцип. Ако лекарят или приятелят ти носи тоя принцип на Любовта в себе си, приеми го, но ако не го носи, може той да бъде учител, свещеник, лекар, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън.

Писанието казва: “Без вяра не може да се угоди на Бога”. Аз превеждам тези думи тъй: без ум, без мъдрост не може да се угоди на Бога. Кои деца радват родителите? Нали умните, послушните деца? Глупаво, пакостно дете не радва родителите си. Всеки, който внася радост и веселие, той е умен. Умните синове и дъщери, умните приятели, учители, свещеници, те са хора на вярата. Като запиташ сега тези хора дали има задгробен живот, те се съмняват и казват: Кой знае? Науката още не го е доказала. Но кой е по-напреднал: науката ли или ние? Ами кой създаде науката, тя ли нас или ние нея? Ние сме като старите езически народи, които си създаваха образ като тях, падаха на колене пред своя идол Ваал и го молеха: Покажи ни де е истината? Така и ние осем хиляди години се молим на науката да ни покаже де е истината. Нищо няма да ни покаже тя. Има една наука, на която трябва да разчитаме. Тя е Божествената наука, науката на човешкия дух на любовта, на която вторият принцип е вярата. Тя е неизменна наука, не се мени. Съвременната наука е човешка, тя е наука на вярванията, на хипотезите. А в науката на вярата всичко е определено точно, математически. В нея всичко е точно предвидено, както в техниката, както в организма.

Ние казваме, че стомахът не е интелигентен, работи чисто механически. Не, той е отличен химик. Като му дадете нужните условия, той работи много по-добре, отколкото нашите химици. В него влиза храна необработена, несмляна и веднага той отделя съответни сокове за смилането и разтварянето на храните. След няколко часова работа тъй смляната храна преминава в червата, за да си задържат те от нея, което им е потребно, после се разнася чрез кръвта по целия организъм. Белите дробове не са едно духало, както някои казват, и те работят по известни закони. Също така и мозъкът си свършва добре работата. А ние, съвременните хора, които се мислим за умни, интелигентни, какви ли гупости не правим! Мъжът, като не може да изправи жена си, набие я хубаво. Учителят, като не може да поправи ученика си, изпъжда го вън от училището. Свещеникът, като не може да изправи паството си, отлъчва го от църквата, обявява пасомите си за еретици. Държавата, като не може да поправи някои от поданиците си, изпраща ги в затвора, на бесилката. И всички съвременни държави правят специални заведения за провинилите се свои поданици.Това са заведения на вашите глупости, за които ще ви съдят! Така пише горе, в невидимия свят. Това са полици, които един ден ще се плащат. Да не мислят разните министри и властвуващи лица, че един ден няма да отговарят за ония стотици и хиляди хора, които те са затворили в тъмница! Не, небето и земята ще преминат, но нито една рязка от закона не ще се измени, докато не дойде всичко в първоначалното си състояние. Тъй е било от памтивека, тъй ще бъде и до скончание века. И не само в България, но и навсякъде.

Като говоря за скончание на века, разбирам свършване на нашите глупости и начало на Божествената хармония в света, на онази велика мисъл, за която ви говоря. И като се срещем, тогава няма да питаме: Ти вълк ли си или не? Казвам: Опитайте ноктите ми, опитайте зъбите ми! Ако имам такива, вълк съм, ако нямам, не съм вълк. Тази вяра, благородното, разумното в човека не позволява да имаш никакави нокти, никакви зъби. Ноктите — това е кривата математика. Когато вълкът загуби любовта си, та не може да разшири своята мисъл, той застава на пътя, чака да мине някоя овца, да я хване и да я изяде. Защо постъпва така? Той казва: Както вие, господа, имате право да си купувате консерви от вашите дюкяни, така и аз имам право да си купя от Божествения дюкян една консерва, затова отварям запушалката и я изяждам. Но в Божествения свят е забранено да се ядат консерви. Там няма никакви консерви. Според Божествения закон, вълкът като срещне овцата, трябва да є каже: Аз съм много гладен. Можеш ли по закона на любовта да се пожертвуваш за мене? Ако овцата се съгласи, той може да я изяде; ако не се съгласи, ще почака да мине втора, трета, докато се намери някоя да се пожертвува. Ако не се съгласи никоя овца, той ще се нахрани с корени. Едно време така е живял вълкът. Това ще ви го докажа. То не е фигура, а велик закон. Когато вълкът постои седем-осем дни гладен, казва си: Колко съм глупав! Едно време аз другояче се хранех. Отива в гората и се нахранва с корени. Ако не се е хранил някога така, отде ще му дойде тази мисъл? Значи, той е живял и при други условия.

И сега нас, съвременните хора, трябва да ни остави Господ десетина дни гладни, за да ни научи, че и по друг начин може да се живее. Ще отидем в гората, ще извадим сладки коренчета и ще се нахраним. И така може да се живее. Съвременните лекари ще ни обясняват какви са елементите на консервите, какви елементи са необходими за нашия организъм и чрез какви храни ще си ги доставим. Не съм против това, но то не е култура. Имайте предвид, че всяка органическа храна, която употребявате, колкото чиста и да е тя, винаги носи своите отрови и причинява отлагания. Няма същество, което да не умре, щом се храни с органическа храна. И човек е почнал да умира, откакто е почнал да се храни с такава храна, защото във всяко органическо същество има чисто и нечисто поляризиране. Наблюдавайте как котката изяжда мишките. Тя улови една мишка и изяжда всичко в нея. Ако котката, която е такава чистница, би яла както трябва, тя би живяла много повече. Тя казва: Според нашата наука, аз не мога да се бавя, да губя време, гладна съм, затова те изяждам цяла. Така и мъжът — дойде си от работа и казва на жена си: Скоро, гладен съм. Ако не е сготвено, да му мисли жената! Това не е наука. Ние трябва да започнем с тия основни неща в живота.

Сега ви остава да се запознаете с вярата като принцип, за да разберете онова нейно проявление, което примирява всички противоречия в живота. Ще ви покажа как се явяват противоречията. Например двама млади се любят. Когато любовта се проявява като принцип, и двамата са готови да бягат от дома. Казвам: Герои са и двамата. Когато се роди първото им дете и майката започне да го кърми, вижда наоколо си, че условията са неблагоприятни и любовта между тях почва постепенно да охлажда. Защо? — Защото те не са разбрали любовта във всичките є страни, в дълбокия є смисъл, че тя трябва да се поддържа с разумност. Когато една птичка прави гнездото си върху клоните на дърветата, тя избира такива клончета, които са запазени даже и от най-слабия вятър и от бурите. Тъй че тя го съгражда много по-умно от всеки инженер. Тя схваща къде са благоприятните условия за съграждане на гнездото и там снася яйцата си. А съвремените хора казват: Ние можем и без гнездо, без добри условия да снесем яйцата си. И наистина, снасят ги, но после отиват да ги излюпват в “Майчин дом”. Това е културата на кукувиците — те снасят яйцата си в чуждо гнездо. Питайте някой естественик, отде се е зародила идеята в кукувицата да снася яйцата си в чужди гнезда? Някой ще отговори: Господ е наредил така. Не, Господ не казал това. Има много кукувици, при това интелигентни, които снасят своите яйца все в чужди гнезда. Знаете ли свойствата на кукувицата? Тя избира гнезда на слаби птички, та като се излюпи кукувичето, то, като по-силно, изхвърля другите малки птичета от гнездото. Така постъпвате и вие с вашите идеи. Изхвърляте другата, но вашата е пак кукувича. Сега разрешете какво означава тази кукувица. Ако ти приемеш една Божествена мисъл и ако тя не те научи как да се поставиш в хармония с Божествения закон в природата, ако не се внесе любов към хората, какво те ползува тя, защо ти е тази мисъл? Една мисъл може да ти донесе и съмнение. Следователно, без вяра не може да се служи на Любовта, без вяра не може да се угоди на Бога на Мъдростта.

Като прочетете 8. глава от Притчите, от 29. стих надолу, ще видите, че там се говори за мъдростта, а тук говорим за вярата

Като полагаше закона си на морето —

Да не престъпят водите повелението Му

(водата, морето, това е съвременният свят),

Когато нареждаше основанията на земята

(под “основание на земята” се разбират нашите и всички органически тела),

Тогаз бях при него и устроявах всичко;

И аз му бях наслаждение всеки ден

И веселях се всякога пред него.

Веселях се на обитаемата негова земя;

И наслаждението ми беше с человеческите

синове.

(Тук се говори не за сегашните човешки синове, а за тогавашните, които са живели с вяра — носителка на любовта.)

Сега, прочее, послушайте ме, о чеда;

И блажени са, които пазят пътищата ми.

Послушайте поучение и ставайте мъдри.

И не отхвърляйте го.

Блажен е този човек, който ме слуша.

И бди всеки ден при моите двери,

И очаква при стълповете на вратата ми.

Защото, който ме намери, ще намери живот

И ще вземе благословение от Господа.

(“Който ме намери “, това значи: който намери вярата, ще намери живота. От него ще изчезне всяко съмнение. Новото съзнание ще дойде в него, една нова интелигентност ще го възпламени и той ще каже: Сега вече разбирам смисъла на живота.)

А който съгреши против мене,

своята душа онеправдава.

Всички, които ме мразят, обичат смъртта.

Сегашните хора казват: Може и без вяра. Не, не, с безверие не може. Казвам: Не трябват вярвания, а вяра. Безверието и вярата, това са два полюса, защото безверникът може да стане вярващ, а човекът на вярата не може да се поляризира. Вярата е свързана с човешкия ум, с човешкия интелект, а умът е свързан с дишането. И понеже ние се намираме на границата на една нова еволюция в света, направили сме един ъгъл от 180°. Пътят, който сме извървели от деня на излизането ни от Божествената хармония, е път на слизане. Сега ние сме до дъното и започваме другата половина на тоя кръг, предстои ни да изминем друг ъгъл от 180°. Този е законът на еволюцията, при който ще изучавате нещата отдолу нагоре, а не както сега отгоре надолу. Само по този начин ще имате една опитност, много по-реална от по-раншната и по-достъпна за вашия ум. Затова всички източни твърдения трябва да се проверят от ново становище. Опитностите на източните и западните народи трябва да се проверят. И едните, и другите са 50% верни. И там ще влезе вярата. Всяка мисъл и всяка наука трябва да се проверява на опит и нищо да не се взема на доверие. Вярата подразбира жив опит, но опитът не става по един начин. Ако искаш да провериш една музикална пиеса, ще намериш един опитен музикант, а не обикновен, и от него ще разбереш дали тази музика е правилна. Ако искаш да разбереш свойствата на материята, ще намериш някой учен химик, който не пробива кюнци и не прави експлозии, и от него ще искаш да ти даде първите упътвания върху великите закони на материята. Материята, това е една реалност. В нейните сегашни форми тя е преходна. Следователно, ако се уповаваме на тези форми, ние се лъжем. Сегашните є форми ще преминат към други, които ще бъдат реални.

Сегашните наши мисли също са преходни. Всичките ни сегашни разбирания са само един предговор към онова правилно разбиране, което ще дойде. С тези си думи не искам да кажа, че сте невежи, че не разбирате нещата, но само констатирам, че причината на вашето невежество се дължи на това, че нямате вяра. А вярата е свързана с вашия ум. Следователно онзи, който няма вяра, не може да има и правилно дишане, защото умът е свързан с дишането. Умните хора дишат плавно и хармонично. Мисъл, която въздействува на дишането, тя е права. Наблюдавайте някоя красива жена или мъж, здрави по воля, сърце и ум, ще забележите красотата и пластичността в дишането им! Който не диша правилно, и мисълта му е неправилна. Някой писател ще пише някоя статия, започва да размишлява, издишва издълбоко, после диша неравномерно, става, направя си цигара, разхожда се из стаята, пак сяда, пише. Статията е готова. Критиката започва да говори: Еди-кой си написал отлична статия. — Написал дим! Самата статия е толкова вярна, колкото и димът на цигарата му. Написал статия как да се поправи обществото. Преди да започне статията, той казва: Чакай да се прекръстя! Кръсти се. Не, приятелю, кръстът показва как да носиш мъчнотиите. Когато направиш кръст и кажеш: “Во имя Отца”, запитай се: моята глава знае ли да мисли правилно? “И Сина” — любовта действува ли в сърцето ми? “ И Светаго Духа” — силата на Бога в мене ли е? Това значи да направиш кръста и да прочетеш “Во имя Отца”. Кръстът е нещо вътрешно. Някой казва: Да се прекръстим. Да, да се прекръстим с главата, със сърцето и със силата си. Като се прекръстите, кажете си: Дали Господ на Мъдростта е в ума ми? Имам ли вяра?

По какво се отличава човек с вяра от другите, у които няма вяра? По това, дали има страх. Във вярата няма страх. Някой казва: Да викаме лекар. Ако викаш лекар от страх, че си болен, ти ще умреш; ако го викаш с вяра като твой брат, твой приятел, ще оздравееш. Като викаш лекаря със страх, и лекарят ще се уплаши и ще каже, че положението е опасно, сам не се решава да лекува. Викат втори лекар, и той казва същото. Викат трети, събират се на консулт и най-после и тримата казват: Я ще оздравее, я не. Това мяза на положението на онзи циганин, който казал: В онзи дол я има вода, я не. Такава наука всеки я знае: “я ще оздравее, я не”; “може да е добра, но може да не е добра”. Старите казват за момата: Ние знаем, може да е много добра, но може и да не е добра. Те не казват като циганина, например, “я е вярно, я не”, но казват “може да е вярно, може и не”. Някой пита: Ти какво мислиш за моята мисъл? — Е, може да е добра, вярна. Не може, а трябва да е вярна. И тогава казваме: Не знам, кой ще бъде спасен. Не знам кой ще бъде спасен; знам кой ще влезе в Царството Божие; знам кого Господ е избрал; знаят го и всички онези, които имат вяра. Няма скрито-покрито за вярващия. Скрито-покрито има, но кога? Само в престъпленията, само те се крият. И добрите дела трябва да са тайни. В този свят и добрите, и лошите хора трябва да се крият. Защо? Само злото може да е скрито. Лошият човек се крие да не го хванат и затворят в тъмница. Добрият, богатият човек се крие, да не го подведат под член четвърти от закона, та да му кажат: Ти си неприятел на народа, хайде в затвора. Ето защо, сега богатите отричат, че са богати, а едно време хората се хвалеха, че са богати, че имат пари. Днес всички богаташи искат да минат за сиромаси. Защо? — Защото има член четвърти. Това не е правилно мислене, това не е философия на живота. Волът, който оре на нивата и разделя браздите, казва: Аз съм, който ора. Да, защото има остен; а орачът е, който носи закона. И аз мисля, че ние сме минали това учение на остена. Сега е учението на вярата.

Според новото учение, всеки сам трябва да опита своята мисъл вярна ли е. Ще представя мисълта си на брата си и ще го оставя той да я възприеме. Той няма да ме пита вярна ли е мисълта ми. Защо? — Защото съм опитал мисълта си деветдесет и девет пъти. Не само аз, но хората от осем хиляди години насам са опитвали този велик закон. И вие може да го опитате. Днес ви говоря за вярата. Кажете: Ние ще живеем с вяра. Внесете в себе си вярата и започнете да работите с нея. Не мислете как гледат хората на вас, дали сте интелигентни или не. Е, хубаво, като сте интелигентни, ще ви дам да разрешите една задача:

a i :a = bi : b = ci : c

Какво ще разберете от тази задача? Тя е задача, която определя отношенията на невидимия свят към видимия. Когато става известно явление във физическия свят, съответното явление става и в невидимия. Такъв е законът. Когата един човек се ражда на земята, едновременно с него друг се ражда на небето. Когато някой умира на земята, и на небето умира някой. Когато един човек умира на земята, за небето той се ражда, т.е. за да отиде един човек от земята на небето, трябва друг да дойде на земята. Те се заместят. Между величините има известно съотношение. Някой пита: Защо трябва да умирам? — Не, няма да умреш, но казвам: решено ти е да се родиш в другия свят, а друг да се роди на земята. Ще кажете: Дотук те слушахме, но оттук нататък няма да те слушаме. Не настоявам да приемете това като една положителна истина, а като един символ, но ще го проверявате и ще разберете, че има известно съотношение между духовния и физическия свят.

И тъй, ще разглеждате каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Когато от вашата душа изчезне всяко съмнение, омраза, лъжа и те излязат на повърхността, кажете си: Не, с тази величина вече не мога да боравя. Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърцето ви своя пръв корен. Вярата има връзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре. Забелязано е, че у туберкулозните хора дишането става бързо, ритъмът на дишането им е къс, следователно смяната на енергиите у тях е неправилна, което значи, че между вярата и мисълта има борба.

От какво се ражда туберкулозата? — Или от страх, или от омраза. Всяка мома може да стане туберкулозна: вземете є възлюбения, лишете я от надеждата, че ще има друг и у нея ще се яви стеснение, омраза и тя ще стане туберкулозна. Тя казва: без този момък не мога да живея. Там е заблуждението. Не, твоят момък е в твоя ум. Той е твоята любов. Ако момата срещне човек от физическия свят, който є съответствува, нека го вземе, но ако не срещне такъв, по-добре е да си живее сама. Първият възлюбен на сърцето е умът. Залюбят ли се двамата, това е правилната женитба. Но момата казва: Този вътрешен възлюбен няма да ме храни, а външният. — Не, външният ще те предаде. Вие, мъже и жени, които сте опитали този закон, които сте се женили, щастливи ли сте, разрешили ли сте правилно този въпрос? — Не. Вие мязата на знаменития английски реформатор Йоан Веслей, който се оженил за своята възлюбена и след три дни казал: Не си струва човек да се жени. И това го казва един велик човек, реформатор! Умът е първият възлюбен. Той ще ти донесе светлина. Този възлюбен ще намери външни форми, за да се изрази. Тогава пък сърцето на момъка ще намери своята възлюбена отвънка и ще стане едно правилно кръстосване. Когато умът на момъка се прекръстоса в сърцето на момата, става добра, истинска женитба на физическия свят. А днес всеки момък търси мома и обратно. Намири мома, започва да є чете какво е написал. Тя се възхищава, той казва: А, гений съм аз. Когато момата изказва своите въжделенни чувства, той є казва: Колко си наивна! Каже ли є така, да стои далеч от него, у него няма ритмично дишане. Ще кажете: Ще ни изкараш нечистите ризи. — Да, тази вода, която сега иде в света, ще ви изкара всичките нечисти ризи. Ами като натопите нечистите ризи в топла вода и ги варите, нечистотата нали кипва и излиза отгоре? Следователно, като насадите правилната мисъл в ума си, тя ще изкара всички недъзи.

Не мислите, че моята беседа има предвид вашите погрешки! Но ви казвам: ако искате в бъдеще животът ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Всички наши мисли и желания, наслоени у вас от ред минали съществувания, може да се изправят само чрез закона на любовта в човешкия дух и чрез закона на човешкия ум. Когато любовта проникне отдолу нагоре, от сърцето в душата, от душата в ума и оттам в човешкия дух, ще има хармония, движение в две посоки — две противоположни течения. Когато двама души се ръкуват, нали подават от две места ръцете си; това е движение, в което има едновременно две противоположни течения. Ако в момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течение и ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка розова краска. Тези две светлини, на момъка и на момата, като се срещнат и се съединят, ще образуват Божествена вълна. Какво чувствуват тези млади? Казват: Ние сме готови двамата заедно да се борим в света и да се жертвуваме. Тогава при това положение и бабите ще възкръснат. Защото стари хора няма. Стари хора са онези, които са изгубили оня първичен закон на вярата и те умират от глад.

Херберт Спенсер казал: “Когато обмяната на енергиите в организма става неправилно, човек бързо остарява и може да умре скоро, а когато става правилно, т.е. колкото харчи, толкова и печели, той може да живее сто, двеста и повече години”. Аз не поддържам такъв възглед, защото смисълът на живота не се състои в неговата продължителност, а в неговото разумно приложение. Христос казва: “Аз дойдох, за да дам живот и да го имат изобилно”. Като знаем как да съчетаваме силите на сърцето, душата, ума и духа си, това може да направим и на себе си, и на приятелите си. Затова Христос казва: “Ако двама души са събрани в мое име, трябва да имат една обща цел.” Това са хората, които трябва да имат любов. Бог е Любов и всички хора се движат към Любовта, но същевременно искат да бъдат богати, щастливи, а това почива на известни закони.

И тъй, дишането трябва да бъде ритмично. Допуснете ли в себе си омразата или лъжата, дишането ви ще се измени. Достатъчно е човек да допусне в себе си стотина такива мисли и желания, за да му се причини апоплектичен удар. Натрупването на тези мисли ще подействува на дишането, дишането на сърцето и животът веднага ще се прекрати. Защо? — Защото този човек не е мислил и дишал правилно. От невидимия свят ще изпратят комисия, която ще каже: Този човек не е мислил правилно. И ще му види сметката.

Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не можем да служим на ближния си, без вяра не можем да служим на себе си. Денят, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Трябва ви вяра положителна, вяра в своите мисли и чувства, а не в чуждите. Аз не говоря за яйцата на куковицата. Кои са вашите мисли? — Това, което е родено от Бога, то е ваше, общо е, а не онова, което е родено отвън — то е куковичино яйце. Някой иска да направи голяма къща, да даде голямо угощение, но горко на кокошките, които ще участвуват, които ще пострадат за това угощение. Това е навсякъде в света. Един народ ще стане богат, но за негова сметка друг ще осиромашее. Това не е правилно, то не е култура.

Следователно, като се изопачи закона на вярата, народите се израждат. Цели народи, цели племена, материци и раси изчезват. Ако хората мислят така още сто години, и сегашната раса и всички европейски народи ще оглупеят, ще се изродят. Като се изродят те, ще дойде нова раса, която ще тури един нов ред на нещата. Затова, първото нещо е да изправим мисълта си, да турим в нас вярата. Засега ще оставим народите, ще оставим закона на еволюцията да си върви по своя път, а във вашата душа не искам да остане абсолютно никакъв страх. Страхът оставете вън! Да ви е страх само когато грешите, но когато правите добро да не ви е страх. Ние, съвременните хора, мислим само какво ще стане с нас. Нищо лошо няма да стане. Онзи, който ни е пратил на земята, Любовта, която ни е родила, която е първото нещо на света, ще ни направи безсмъртни. Дрехите ни може да се изменят, но това не е смърт. Това са вариации, това е пеене, Божествена хармония на нещата. Най-първо, потребна е вярата, за да измените всички свои мисли. Постарайте се при първия урок да внесете в себе си хармония.

Имате известно болезнено състояние, кажете си: За да поправя това си състояние, зависи от вярата, затова ще изменя вярванията си във вяра и ще туря хармония в мислите си. Съединете се с всички хора и кажете: Всички хора по земята са добри, всички закони са правилни, няма изключения. Смъртта е нещо преходно в света. Ако приложите този закон в ума си, няма да мине и един, два или три часа, или според сериозността на болестта няколко дни и болеста ви ще изчезне. По същия начин може да проверите дали мисълта ви е права. Опитайте този закон и когато имате ревматизъм в краката си. Не бързайте да викате лекар, а проверете дали можете чрез мисълта си да пренесете болестта в ръката си и оттам да я изхвърлите навън. Ако действувате чрез вярата си, ще премествате токовете на вашето електричество и магнетизъм от едно място на организма си в друго и ревматизмът ви ще мине. Ревматизмът — това са натрупани мисли, затлъстяването — това са пак мисли. Човек, който много мисли, ще започне и да чувства много. Това показва, че у такъв човек сърцето действува много. Ако някой много яде и не работи, ще затлъстее много и скоро ще вика лекар. Затлъстяването е един признак, че мислите и чувствата не са правилни.

Същият закон е и за сухите хора. Сухите са много активни. Не, всичко трябва да бъде умерено. Дойде ли у вас една мисъл, не я спирайте, а проявете я; дойде ли едно чувство, проявете го. Работете, не се отказвайте от работа. Така ще влезете във връзка с великия Божествен закон. Ако срещнете някой старец, паднал на пътя, а вие сте студент или учител, бързате за работа, не се спирате. Не, спрете се, помогнете му с каквото можете. Или видите, че се бият две деца, плачат — спрете се, примирете ги. Да не ги набиете, но им дайте по един лев или ако имате ябълки, по една ябълка. Посъветвайте ги да не се бият. И обърнете им внимание, че са братчета, че и двамата са прави. Така примирени, тези деца всякога ще ви слушат. Ще извършите една добра работа. Но ако ги примирявате и им обяснявате, че не са на правата страна, няма да ви разберат. И двамата са на правата страна. Между вас, религиозните, има много да плачат. За какво? — За греховете си. Светските хора пък плачат, че умрял някой от тях. Учениците плачат, че са пропаднали на изпита си. Професорите плачат, че са изгубили мястото си. Всички плачат, защото не мислят правилно.

Постарайте се да внесете в дишането си ритмичност, правилност. Дойде ви някоя правилна мисъл, проверете веднага правилно ли се извършва дишането у вас. Всяка мисъл, която дава подтик в живота ви, е правилна. Вие дишате с прекъсване, но това е една неправилност, от която трябва да се освободите. Ако дишате така, ще ви сполети някое нещастие. Забележете, че когато дишате неправилно, сърцето ви бодне, трепне от време на време. Такова трепване става и с овцете на някой овчар, когато предстои да им се случи някакво нещастие. Ако овцете прибързват и се спират внезапно, овчарят знае, че няма да се мине няколко часа и нещастието ще стане. Ако вашите мисли и чувства бягат от едно място на друго като овцете, трябва да сте на поста си, да знаете, че крадецът е близо до вас.

И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли тези тайни, ще можем да обновим и живота си. Това няма да стане в една, две или десет години, но вътре в сто години ще стане. И тъй, тези два принципа — любовта и вярата, трябва да ги съединим. Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърцето — като стремеж на сърцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в самосъзнанието и като принцип на духа в свръхсъзнанието и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови. И тогава ще забележите, че когато се срещнат двама души, у които има такова обновление, те могат да се търпят. А това е много естествено, защото и двамата са негативни или по сърце, или по душа, или по ум, или по дух.

Всякога трябва да има хармония и допълване, т.е. когато умът действува в момъка, в момата трябва да действува сърцето; когато у момъка действува духът, в момата трябва да действува душата. Само така ще има пълна хармония, пълно съчетание. Дето и да са тези хора, между тях ще има винаги едно съчетание. Влезе ли една и съща мисъл в двамата, ще има дисхармония, разединение. Всяка мисъл има едно движение от север към юг или от изток към запад. Това представя човека. Иначе винаги ще има едно кръстосване. Това са сили на сърцето, сили на душата, сили на ума и сили на духа. Силите от ума слизат към сърцето, т.е. от главната нервна система слизат към симпатичната нервна система, а оттам влизат към главата. Там, дето става това преплитане, се образува нов подтик.

Следователно срещнете ли човек, бил той мъж или жена, с когото мислите ви се преплитат правилно, ще почувсвувате известна хармония и у вас ще се родят или нови мисли, или нови чувства. Ако няма между вас тази хармония, ще се върнете у дома си обременен, ще ви заболи глава. Това не говори, че тези хора са лоши, но вие трябва да постъпите по друг начин. Зимно време с бели, леки дрехи ли ще се облечете? Лятно време с дебели дрехи ли ще се облечете? Когато отивате при човек, който живее в зимата на своя живот, ще облечете дебелите си дрехи. Когато отивате при човек, които живее в своето лято, ще се облечете в светли, леки дрехи. Вие ще се съобразявате къде и по кое време отивате, и не мислете, че хората са лоши. Лоши хора в света няма, в положителен смисъл. Лоши хора, според мен, са онези, които имат много тор и които грабят наготово. Какво грабят? — Доброто на другите хора. Добри хора са тези, които дават, а лоши хора са ония, които вземат. Разбойникът стои в гората, чака да мине някой. Минава човек, който е работил цели три-четири години, за да спечели нещо и нахрани децата си. Взима му парите, ограбва го.

И тъй, в света съществуват два метода за ограбване: бавен и бърз. Например, искаш да вземеш парите на един човек. Започваш да го убеждаваш. Отиваш първия ден при него, говориш му, не се съгласява. Отиваш втория ден, пак го убеждаваш — не се съгласява. Най-после успяваш да му вземеш парите. Той казва: Излъга ме този човек! Бързият начин е оня на апаша: когато отидеш при някого с револвер в ръка и той сам казва: Взимай, взимай по-скоро! Така не се губи време. Бързият метод е вреден. Всички сегашни хора постъпват според него, носят си револвер и казват: Дай си парите! Ти ще работиш, а аз ще почивам. А в Божия закон е писано: Всинца ще работим и еднакво ще делим благата. Всеки ще работи, според колкото може, и никой никого не трябва да използува. Туй е законът на вярата.

Като ви говоря за вярата, казвам, че на земята живеят и други същества, много по-умни, които вие не виждате. Сега ще навлеза в друга област, дето x : у = x i :yi. Последното отношение xi : yi представя отвлечения свят. Тези същества са по-умни, по-интелигентни от вас, те са усвоили законите, които напътват нашия живот и действуват между нас. Каквото и да мислите, каквото и да проектирате, те са между нас. Вие сте под тяхно влияние. Мислите как да разрешите един въпрос. Те се борят и те го разрешават. Не мислете, че тези хора са сенки. Те са реални хора, материализирани, облечени с тела. Има начин да говорите с тях. Те не са сенки. За да ме разберете по-добре, ще ви приведа едно сравнение. Представете си, че се намирам пред един мравуняк. Мравките си имат известен ред на нещата, носят си това-онова в мравуняка. Поставя бастуна си в мравуняка им. Дигне се веднага голям шум между мравките. — Някой им разтройва мравуняка. Казват си: В природата стават някои сътресения, естествени сили влияят. А тези сили са моят бастун. После туря пръста си между тях, някоя мравка ме ухапва. Представете си, че у някоя мравка дойде мисълта, че тук има някое разумно същество, което є пречи. Далеч ли е тя от истината? Следователно по отношение на тези грамадни хора, за които ви говоря, ние сме като мравките. Аз мога да ви докажа, че те съществуват, като туря между вас техния бастун и ви размърдам. Може да направите опит да видите техния бастун. Стоя един ден пред един мравуняк и с лупата си фиксирам светлината точно към пътя на мравките. Те отиват към светлината, но като ги парне, отскачат. Казват си: Какво е това явление? Нещо много светло, но пари. Наобикалят ме мравките, разсъждават наоколо ми — цял концерт. Чудят се на това явление. Казвам им: Аз съм. Познавате ли ме? Често и тези, големите хора, умните ги наричам аз, правят с хората така, както и ние правим с малките мравки. Те са решили да поправят света. Дадена им е власт отгоре, даден им е план и сега те ще разорят света. Това, което тези същества ще донесат, аз наричам нов ред и нов порядък в света.

Като ме слушате сега, вие си казвате: “Ако това е истина, голяма лъжа е” — както гласи турската пословица. Ако имате вяра, ще направите опит и ще се уверите, но ако имате само вярвания, ще кажете според турската пословица: “Ако това е истина, голяма лъжа е.” Не, не е лъжа това. И тъй, да се повърнем на мисълта си.

Тази първична интелигентност, която трябва да дойде в света, произтича от Бога. От тоя първоизточник иде сега една нова вълна, която хората трябва да приемат. Казват: “Бог вдъхнал душа в човека.” Сега Бог прави нова вдишка. В хиляди години Бог един път вдишва. Ще разберете двата принципа — че Бог е всеобемна Любов, която обгръща всички същества, и че Бог е всеобемна Интелигентност. Тази Интелигентност ще се прояви според естеството на всяко същество. Трябва да има разнообразие, но и във всинца нас трябва да има тази Божествена хармония. Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си да видите тези същества, и вие ще ги видите. Когато видите тези същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни същества, и тъй високи в своите постъпки, и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием и ще ви изпратят в този свят да носите новото учение. При сегашното ви състояние, с тези умове, сърца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно. Съмнението, което имате, показва, че не можете да служите на вярата на този Господ, Който е вътре във вас.

И тъй, без вяра не може да се угоди на Бога на Любовта. Вие не сте още вътре в тялото си, а сте извън него. Тялото на човека за неговата душа е още само като катедрата за професора — качи се на нея, преподаде урока си, престои всичко два-три часа и слиза.Човек само временно живее в тялото си, дето си има и катедра. Духът слиза в тялото само за известно време, за известни часове и минути, докато преподаде уроците си. Но душата е нещо велико! Някои ме питат: Като е толкова велико, голямо нещо, как се събират толкова души в света? Велика душа е онази, в която има интензивна, широка любов и правилна мисъл. Душа, в която няма любов, няма правилна мисъл, тя е малка. Не е във външната форма, не е в голямото шише. Светецът може да живее в колиба, а престъпникът — в палат, но не е палатът, който създава гения, нито колибата, която създава невежеството. Следователно вие трябва да измените мисълта си, за да измените света. Всички ние колективно създадохме нашата мисъл, нашите тела, като ги изопачихме. Пак колективно ще работим, за да се върнем към първоначалното съзнание, като се съединим с тоя велик закон.

Днес времето е ясно, свидетел на това, че ако приемем новото учение, ще имаме тази светлина. То свидетелствува за мене. Аз и така съм щастлив и богат, но вие трябва да придобиете това за вас и да го предадете на вашите деца, на вашето поколение. А сега вашите почернели лица и побелели коси говорят друго нещо. Аз бих желал да ви побеляват косите, но не от страх, а от любов. Когато косата се изменя от любов, тя приема разни краски. Когато нагорещяват желязо, то става светло, а когато изстине — става черно. Всички, на които косите са черни, трябва да побелеят. Питате: Защо остаряваме? — Ами въглищата, които са изгорели, нали трябва да нагорещят желязото? Значи, енергията от въглищата минава в желязото. Затова трябва да донесем малко въглища. Не мислете, че е лошо да имате черни коси. Черните коси, черните очи показват, че тези хора са още в сянка, светлината още не е проникнала в тях. Такива хора не са грешници, но в тях има складирана енергия, която отпосле ще се прояви. Те очакват в бъдеще да цъфнат и узреят. А хората с бели коси показват, че са цъфнали и узрели. Любовта, това е началото на живота. Мисленето — това е възрастният човек, който е разбрал смисъла на живота и затова неговата глава е почнала да побелява. Без вяра, без този ум не можеш да служиш на Бога. Аз оспорвам мнението, че много ум и знания не ни трябват. Не, нам ни трябва един Божествен ум, Божествени разбирания. Да разбираме висшата математика, биологията, астрономията, естествените науки, и то във всичките им съотношения. Да разбираме как са свързани животните, растенията. Нищо в света не е без смисъл. Затова трябва да обикнем всяко растение, всяко животно и като се явим при тях, да им предадем добри мисли. Не мислете, че нещата в света са лоши. За да станат лоши, ние сме станали причина. Ето защо, трябва да знаем да поправяме тоя свят отвътре навън.

И тъй, започнете да поправяте мисълта си, страстите си. Има страсти, които изгарят. Често съм слушал мома да казва: Изгори ме той. Да, този ток, който момъкът изпраща на момата, може да бъде толкова силен, че да я убие моментално. Чувствата на някоя майка може да бъдат толкова силни, че да изгорят детето. Трябва да знаем как да чувствуваме, как да мислим. Мисълта и чувството понякога биват толкова силни, че могат да възкресят някого. Чувствата могат да убиват и възкресяват. И едното, и другото е вярно. И сега силите на природата са подчинени на човешкия ум. Ако искате да се ползувате от този закон, трябва да имате вяра и любов и Бог ще ви даде нов начин да проверявате нещата. Тогава ще кажете: Моята мисъл е права. А сега: Я има вода, я не. Това е вярата на циганина. Вложете любовта и вярата, направете един опит и тогава ще разберете въпроса по-подробно. Аз бих започнал да ви обяснявам всичко това математически, със съвременната алгебра и геометрия, но колцина от вас ще ме разберете? Кой професор по математика е успял да убеди учениците си във верността на своите теории? Учат теории, много правила, но дойде ли да ги приложат в живота, не знаят как. Ние, хората на новото учение, знаем как да приложим една енергия в органическия живот. Като казвам “ние”, подразбирам Белите Братя, които живеят между нас. Аз ги слушам сега, като казват: Някои от тези ученици може да станат добри, а други — не. Някои от тях ще бъдат ученици, а други — оглашени. Ако ги приемете, те ще ви помогнат и вие ще станете носители на новата култура, на новото небе и новата земя, които сега се създават. Тази нова мисъл казва на света: В ума ви не трябва да има абсолютно никаква лъжа. Приемаш ли някакви хипотези, дръж ги като такива, но в ума си трябва да държиш онези истини, които са абсолютно доказани. Тази работа с вяра става. И да знаеш едно: откъде си дошъл и къде отиваш.

Откъде сте дошли? Казвате: Родиха ме.

— Помниш ли деня и часа на твоето раждане?

— Не, майка ми, баба ми го казват. Зная, че ще умра.

— Отде знаеш?

— Вярвам.

Не, това е вярване, а не вяра. Ние, като насочим нашата мисъл, знаем кога сме родени; знаем кога ще оставим този свят; знаем отде започва физическият свят и докъде се простира, знаем отде започва духовният и докъде се простира. Затова ви трябва един отличен ум, като у Христа.

За да бъдете чисти, умни, възвишени хора, герои в света, необходима ви е вяра, чрез която се добива всичко. Тя е едно от качествата на ангелите. Това качество и хората трябва да го придобият. С вярата започва новата култура. Приложете сега вярата и любовта. Те започват с времето. Времето е такт на Божествената хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота. Това е учението на вярата, която Христос е проповядвал в света. “Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще можете и планина да премествате”. “Повярвай, ще бъдеш спасен, ти и домът ти”. И тъй, вярвайте на вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив.

Ще ви преведа сега един разказ от Толстоя. Занесли на един цар едно житно зърно, голямо като кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, да го пита дали той помни от своето време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва: В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми. Идва бащата, строен, добър старец, без всякаква патерица, поглежда житото и казва: Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме. Царят запитал този старец: Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш тъй изправен и без патерици, син ти с една патерица, а внук ти с две? Старецът отговорил: Това е така, защото в тях не расте това житно зърно. И тъй, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изопачи — с една патерица, а когато не остана помен от нея — с две патерици. Царят запитал стареца: Ами с пари ли го купувахте? — В наше време пари нямаше — отговорил старецът.

И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Добре е и за нас и цялото човечество. Животът на българския народ ще се осмисли само тогава, когато вярата се прояви в своята първична същина. Тогава ще разберете ония задачи, които сега са неизвестни на хората.

Неделни Беседи, 06.03.1921 10:00 Неделя

Дънов, Петър. Трите основи на любовта. Издателство Бяло Братство. София, 1996.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help