Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Приятел и раб

„Не ви наричам раби, защото рабът не знае що прави господарят му: а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ Евангелие от Йоана 15:15

Ще се спра само върху две положения от прочетения стих: раб и приятел. Думата „раб“ означава ограничение, тя е носител на чувството страх. Рабът не може да има своя мисъл, рабът не може да има свое мнение, рабът не може да има своя философия, всичко у него е наложено. Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“ А ако запитате съвременните хора има ли онзи свят, ще кажат: „Не знаем.“ – Отде идете? – „Не знаем.“ – Защо сте дошли на земята? – „Не знаем. Знаем само, че по три пъти на ден ядем, лягаме, ставаме, пътуваме, бием се, колим се, но защо е това – не знаем, господарят знае.“ Това не се отнася само до света, който наричаме „неверни“, но и до религиозните хора, които също се колят и бият. Някои ще кажат, че религиозните хора са по-благочестиви. Кръстоносните походи, инквизицията показват доколко религиозните хора са благочестиви, културни. Те са хора на невежеството с титли на благочестиви слуги, благочестиви раби.

Христос казва: „Не ви наричам раби, а приятели, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го.“

Приятел е този, с когото можеш да споделиш мислите си, да разкриеш сърцето си, с когото можеш да разсъждаваш философски, с когото имаш обмяна. Следователно, когато се основе религиозно общество на рабство, на послушание, всички казват: „Трябва да сме послушни.“ На какво? – „На всичко, което ни казват.“ За някого казват: „Той е отличен слуга.“ Защо? – Защото върши всичко, което му заповядват. А едно религиозно общество, основано на приятелство, изисква да се служи на следното: „Всичко, що чух от Отца Си, явих ви го.“ Разбира се, съвременните хора не знаят какво е казал Христос на учениците Си и мислят, че всичко, което е говорил, се отнася само до спасението. И сега казват: „Вярвай, ще бъдеш спасен ти и домът ти.“ Но спасението е наука за болните хора и които искат да се спасят, пращам ги в болницата. Докторите са хората на спасението и те изучават всички онези методи и принципи, по които хората могат да се излекуват от своите болести. Ти му говориш за обществено преобразование, за добродетели, а той те пита: „Спасен ли си ти?“ Казвам му: Щом ми говориш за спасение, ти си още в болницата, не си още спасен, но излезеш ли от нея – спасен ще бъдеш. Е, хубаво, като излезеш един път от болницата, каква полза имаш да мислиш пак за нея? Следващото положение, в което ще се намериш, като излезеш от болницата, това е училището, следователно училището е мястото за здравите хора. Аз не се занимавам с болници, затова, когато някой заболее, изпращам го в болницата, да се учи там на спасение, а като оздравее, изпращам го във великото училище, за да се учи на знания. И тъй, училището е за здравите хора, а болницата – за болните. Като излезе човек от болницата, трябва да отиде в света да работи, но за да излезе, трябва да има основни познания за великата жива природа.

В какво се състои този живот, за който имаме сега познания? Как се е появил той на земята? Как се е появил този живот, никой не знае. Забележете, че за това и аз не говоря, но говоря за неговото проявление, за неговите форми, за същността на живота. Следователно Вселената с нейните форми е един велик жив организъм, в който животът се проявява. Този живот може да бъде чисто механически, т.е. без да вземе човек участие в него, а може да бъде и психически, в който човек да взема участие. Ако си раб, не можеш да вземеш участие в живота; ако си приятел, ще вземеш участие. Между двама приятели има обмяна не само на мисли, но и на чувства, когато между господар и раб се налага една груба сила – господарят заповядва на слугата това и това да направи. Когато господарят яде, слугата трябва да стои прав на крака, да не мисли нищо за себе си, а да е готов всеки момент да изпълни волята на господаря си. И когато съвременните хора ми говорят за Господа, за Христа, за онзи свят, с това те прикриват едно лъжливо учение, на което служат. Ако те проповядват за Христа, а поддържат рабството си, това е едно лъжливо и опасно учение за света. От такова учение Господ се гнуси. И когато проповядваме едно учение, обосновано на приятелство, трябва да знаем в какво се състои то, да го прилагаме и да знаем защо и за какво говори то. Не трябва да бъдем като онзи американски проповедник негър, който проповядвал как създал Бог човека и как, след като го направил, сушил го три дни на един плет. Запитали го: „Ами как създаде Бог тоя плет!“ – „Това не е ваша работа“ – им отговорил той. Всяка организация, всяка система, това е един плет, на който днес Господ суши съвременните хора. Когато запитаме: „Отде е този плет?“, отговарят ни: „Това не е ваша работа.“ Че много по-лесно е да обясниш как е направен плетът, отколкото как е направен човекът. Аз мога по-скоро да ви обясня съграждането на плета как е станало, отколкото да ви обясня появяването на човека. И сега ви казват: „Това не е ваша работа, онова не е ваша работа“, а вие стоите като слуги и чакате заповеди. Това не е ново учение, не е Божествено учение. Божественото учение подразбира взаимност между умовете и между сърцата на хората. Има ли тази взаимност, Христос е вътре във вас и ще ви каже всичко, което е чул от Отца Си. Нямате ли тези две разположения, вие ще бъдете раби и няма да разбирате вътрешния смисъл на живота. Тогава животът ще се изразява като една необходимост, като едно вечно страдание и затова казвате: „Човек се е родил да страда.“ Ние ще страдаме само дотогава, докато научим всички положения да минаваме от робство към приятелство, защото робството сами си го налагаме.

Христос казва: „Всичко, което чух от Отца Си, казах ви го.“ Е, хубаво, ако започна да ви разказвам всичко, каквото чух от Отца Си, вие ще кажете като онзи турчин: „Ако всичко това е истина, голяма лъжа е.“

И българите, когато искат да кажат за някого, че много знае, казват: „Той знае много да лъже.“ Тъй че у българите всеки учен човек е един лъжец.

Да се спрем върху тези две положения: робство и приятелство.

Робството е обосновано на страха и върху този страх почиват всички съвременни учения, от памтивека и досега, до новото учение, учение на приятелството. Срещна някого, ще го питам: Ти какъв си, православен ли си? – „Да, аз съм православен.“ – Раб ли си в църквата, или приятел? Знаеш ли нещо? – „Не, свещениците знаят, другите хора знаят.“ – Тогава ти си един православен раб.

Срещна другиго и го питам: Ти какъв си? – „Евангелист.“ – Знаеш ли нещо от това, което слушаш? – „Не, тези, които тълкуват, те знаят.“ – Тогава и ти си раб в Евангелистката църква. По същия начин може да изредим, че всички хора са раби. Като се срещнат някои хора, започват да спорят кой повече знае и казват: „Нашият проповедник тъй казва, нашият свещеник тъй казва и т.н.“ Спорят, спорят, докато се скарат и сбият, че еди-кой си господар знаел повече. Това благо, което Бог ти е дал, както и тази светлина, която излиза от слънцето, трябва да са еднакви за всички. Така и Божественото учение трябва всички да го използуват еднакво. Остава всеки човек да се развива свободно, макар бил той кокиче, трън, роза или каквото и да е. Защото, ако ти го спъваш, ще приличаш на онзи осел, който, като търсил своята прехрана, стъпкал всички цветя из полето.

Всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз раб ли съм, или приятел?“ Аз ви говоря като на приятели, а не като на раби. Аз признавам само една власт на света, тя е Божията власт; аз признавам само една власт, властта на любовта; аз признавам само една власт, властта на мъдростта; аз признавам само една власт, властта на правдата; аз признавам само една власт, властта на добродетелта. Всяко друго учение, което не е обосновано на тези принципи, то е една измама, която светът е изпитал и може да изпита.

Всички тия кръвопролития и всички смущения в обществата се дължат на това лъжливо учение, което не е обосновано на тези добродетели. Ако аз бих ви казал следните две положения: мрази и люби и не мрази и не люби, какво бихте подразбрали под тези два принципа? Това са две математически величини. Как ще разтълкувате думите: „не мрази и не люби“? Те представят една отрицателна величина с минус, но показват един положителен принцип и означават: не люби омразата, с която мразиш, защото, като любиш омразата, ти ѝ даваш сила. Във второто положение думите „мрази и люби“ означават: мрази злото, а за да мразиш злото, значи да мразиш любовта и само тогава ще се излекуваш. Само когато човек мрази любовта, намира живота. Сега ще се намерите в едно противоречие и ще кажете: „Чудна работа!“ Ами вие така започвате в живота, мразите някого, за да ви обикне. Това е общ принцип, това е маниер в света. И наистина, като мразите някого, той започва да ви люби, изменя тази сила и вие го заставяте да работи заради вас. Ще ви приведа два съвременни термина, които се употребяват в съвременните партии производство и консумация. Който произвежда повече, а консумира по-малко, става богат, а който произвежда по-малко и консумира повече, става сиромах. Следовател но, за да станем богати, трябва да консумирам е по-малко. Но когато пазарите се напълнят със стоки и има по-малко консуматори, отколкото производители, тогава се поражда криза на известен артикул. Сега например има криза на масло. Не трябва да се произвежда ни повече, ни по-малко, природата не търпи това нещо, а трябва да се произвежда толкова, колкото се консумира. Тогава аз прилагам в математиката това нещо така: най-късото разстояние между две точки е правата линия. Защо именно това е така? Казват: „Тъй е писано в математиката.“ Не, не е само така, защото тази права линия се обосновава на известен закон. По тази права линия действува една сила, която иска да спести време и пространство, и затова избира най-късото разстояние. И тъй, когато искаме да спестим пространство и време, трябва да изберем правата линия. Правата линия е законът за спестяване пространството и времето, в което живеем, а от там да спестим енергия. Ако изберем по-дълга линия, ще употребим повече време, повече пространство, а оттам ще изразходваме и повече енергия. На мнозина съм казвал да спестяват енергия, а да изразходват време, но най-разумен живот е да можеш да изразходваш еднакво и време, и пространство, и енергия. А между робството и приятелството най-късото разстояние, което ги съединява, е правата линия. Вземе ли човек един околен път от робството към приятелството, той с хиляди години ще обикаля тези две точки. Следователно ние трябва да разрешим въпроса така: да изберем най-късото разстояние между рабството и приятелството и по него път да се движим, а той ще бъде правата линия.

Сега във всинца ви има набрана от хиляди години една енергия на внушение, която се намира в торпедно състояние. Тя се намира в нашето битие, неорганизирана е и затова трябва да се превърне. Тази енергия може да се превърне само тогава, когато ние станем приятели и научим онези велики закони, които работят в приятелството. Например вземете закона на любовта. Съвременните хора мислят, че са научили закона на любовта, но те се намират едва в началото на тази велика любов. Онази мома, която намисли да се жени, най-първо си създава идеала, заживява с него, започва да се гизди, да се пудри и всеки ден се оглежда в огледалото, вижда себе си, а едновременно и своя идеал, става от ден на ден по-хубава, докато най-после се ожени. Оженва се, тази илюзия изчезва. Явяват се децата, те не разбират нейната философия и те започват отново своя живот от а, б. Майката възлага всичките си надежди на тях и си казва: „Те поне ще разберат моята философия“, но те порастват и като майка си пак пред огледалото.

Хиляди години хората стоят пред огледалото и казват: „Синът и дъщеря ми ще научат това изкуство как да се живее.“ Най-после се счупва огледалото. Не женете синовете си и дъщерите си по тоя начин, но ги научете как да бъдат приятели, а не раби. Майката учи дъщеря си да се облича хубаво, да се гизди с модерни шапчици, да се докарва с нови обуща, а най-същественото в живота не ѝ дава. Като се ожени дъщеря ѝ, а тя е нещастна, майката се чуди защо е нещастна дъщеря ѝ. Че защо се чудиш? Ти сама не си научила изкуството на приятелството. Онзи господин, който иде за дъщерята ти, е като онзи джамбазин, който иска да си купи една крава. Дойде той, показват му кравата, попипне я по гърба, разгледа я оттук-оттам, дава 5 горе, 5 долу, и най-после купува кравата. Всички се радват, че продали кравата. Утре вашата крава ще бъде издоена и ще търсят друга крава, с която да я сменят. Така е и с вашите дъщери.

Дойде един господин, който иска да се жени за вашата дъщеря, взима я, но още утре ще я продаде. Не минават и 5 години, от вашата дъщеря нищо не е останало. Не прилича тя вече на онази красива Ганка, месцето ѝ изчезнало, прегърбила се, зъбите ѝ изпаднали. Това е факт, който мога да ви докажа. Казвам: Опипана е вашата Ганка. Казвате:„Да ѝ проповядваме учението на спасението, да се спаси тя и домът ѝ.“ Но как? – „Да ходят на църква, да се молят на Бога.“ – Ами вие като стоите от хиляди години в църква, намерихте ли нещо в нея? Църквата е най-разумното, най-идеалното общество, в което, като влезеш, трябва да излезеш необикновен. Тя не е здание, направено от камъни. Да се разберем в това нещо. Често ме питат: „Ти ходиш ли в църква?“ – Не ходя. – „Значи не си християнин?“ – Не съм. Аз не съм от онези християни на камъните, не вярвам в никакви камъни. Ще кажат: „Ето един извеян човек.“ Е, хубаво, вие, най-разумните, най-духовните хора, покажете ми вашата култура, аз съм готов да я приема и да се откажа от своята. Но ако моята извеяност стои по-горе от вашия разум, аз не се отказвам от нея. Павел казва: „Безумното в Бога стои по-високо от разумното в човеците.“ Аз бих предпочел да се свържа с безумното в Бога, отколкото с философията на човеците.

Не си правя илюзии, но искам да ви кажа, да знаете, че трябва да проверявате всички знания, които имате. Ще кажете: „Труден въпрос.“ Най-лесният въпрос е да провериш – ще теглиш права линия от рабството към приятелството. Това учение не е за прости хора, не е за раби, нито е за слуги, то е за хора герои, които искат да бъдат приятели на Бога, които искат да работят, да обичат, да любят. Казвате:„А, приятели на Господа!“ Да, всички можем да бъдем приятели на Господа. Авраам беше приятел на Господа, затова всички го почитат; няма друг да се поменава в Библията тъй, както Авраама. Само Авраам е бил приятел на Господа. Сегашните верующи ще кажат: „Това се отнася само до Авраама, само той може да бъде приятел на Господа, той прави изключение.“ Защо беше Авраам приятел на Господа? – Когато му се каза да принесе сина си в жертва на Бога, той не се подвоуми и отиде да го принесе. Ще кажете: „Това е едно глупаво положение.“ В този случай да принесеш сина си в жертва, значи да отидеш да посееш семето в земята. И тъй, в земята се сее семе човешко. Павел казва: „Сее се семе човешко и възкръсва семе духовно, сее се тяло човешко и възкръсва тяло духовно.“ Значи ти трябва да се жертвуваш, да дадеш всичко, което имаш, за Бога. Вие ще ми възразите: „С тези жертви дойдохме до този хал.“ Жената казва: „Какво не съм жертвувала за своя мъж!“ Без жертва на този свят не може. Това, което вие давате, то е от страх и не може да се нарече жертва. Само приятелят може да принесе жертва. Някой казва: „Аз принасям жертва.“ – Раб ли си? – „Да.“ – Нищо не принасяш, никаква жертва не си принесъл. Само приятелят може да принесе жертва и тази жертва е разумна. – „Как да принесем жертва?“ – Щом питаш, ти не си приятел. Първото нещо, което е необходимо за нас, е човек да се освободи от онези рабски чувства, които го вълнуват. Вие седите и мислите дали Господ ни е простил, дали сме престъпили Неговите закони. Това е положение на раб, който стои и мисли дали господарят ще му заплати и колко. Не, приятелят никога не може да се съмнява в своя приятел. Дума, дадена от приятел, тя е дума, която почива на това вечно основание отгоре. Сега ще ви приведа един разказ от древността, за да направя мисълта си по-ясна и да направя едно променение в тази философска мисъл. В едно древно царство живял един млад цар, който бил момък и бил известен из пялото царство, дори и вън от него, със своите забележителни произведения, пишел отлично и всички говорели за него, за неговия талант, какво ново написал той и т.н. В същото царство живяла дъщерята на един беден селянин, която се отличавала със своите добродетели. Младият цар като решил да се жени, намислил да вземе за жена тази бедна селянка, която била прочута със своите добродетели. Един ден той решил да я посети, затова натоварил камилите си със скъпоценни работи, най-хубави облекла, подаръци, различни скъпоценни камъни, масла и други неща и се надявал, че тя на драго сърце ще се съгласи на неговото предложение да я направи царица, да се ползува от такива привилегии. Той мислел, че това е една благодат за нея, затова се явява направо при нея, без всякакви сватове. Момата му казала: „Аз не мога да се оженя за Вас, дрехите, които ми носите, не могат да се сравнят с тези, които моята душа носи; скъпоценните камъни, които носите, не могат да се сравнят с тези, които аз имам на главата си от своите добродетели. Аз не мога да бъда царица на твоето царство, затова си търси по-благородна и по-добра от мене.“

Ще кажете: „Колко глупава била тази мома, щеше да има автомобили, всичко щеше да има.“ Този селянин, този земеделец имал една философска, Божествена мисъл за себе си и я предал на дъщеря си. Царският син се връща при баща си обезсърчен и казва, че не иска да се жени за никоя друга, щом тази мома му отказала. Бащата се зачудил как могла тази бедна селянка да откаже на царя. Синът започнал да остарява, а бащата се чуди какво да направи с него. Повикал своя велик жрец и му казва да намери един среден път, по който да склони селянката да вземе сина му. Жрецът казал: „Аз ще се моля Богу, да видя какво ще ми каже Той.“ Започнал да чете молитви жрецът, но чуло му се следното: „Като дойдеш втори път при Мене да се молиш, да дойдеш със запалено кандило.“ Жрецът казва: „Да, но моето масло се свърши, раздадох го на хората.“ – „Защото искаше да спечелиш, ти го продаде, но иди сега при онази бедна мома, да вземеш от нейното масло.“ Той отива при бедната мома, да иска от нейното масло, но тя му казва: „На такива жреци, които обичат да раздават своето масло, аз не давам. Моето масло е само за моите поданици, които живеят в мене. Ако ти дойдеш, да живееш в моето царство, ще ти дам, но аз не дохождам във вашето царство.“ Жрецът се връща при царя и му казва: „Бедната мома не иска да дойде при нас, а вика ние да отидем при нея.“ И днес всички хора се молят Господ да дойде в царството им. Господ няма да дойде във вашето царство и от Своето масло няма да ви даде. Може да се съберете всички правоверни, но от Своето масло няма да ви даде. Той казва: „Първото масло, което ви дадох, вие продадохте за кокошки, за дрехи, затова повече масло няма да ви дам.“ Вследствие липсата на това живо масло в хората се разпространява болестта неврастения.

И тъй, ние трябва да се върнем, но не приятел да дойде при раб и раб да стане, а приятелят да отиде при приятеля и приятел да стане. Нас искат да ни върнат към старите вярвания, но това не може да стане. Може ли човек да се върне към своите стари вярвания, които е имал в своите първи години на детинството си, например в първата, петата и десетата си година? Това не е в реда на нещата, ние не можем да се върнем назад, а трябва да вървим напред в своята еволюция. Често съм ви казвал, че трябва да съединим нашия ум и сърце ведно. Но как? Умът е нещо невидимо, сърцето – също. Онова чувство у нас, което говори за любов, е нещо невидимо. Ти казваш: „Обичам някого.“ Можеш ли да демонстрираш това чувство? Някои казват, че то не може да се докаже. Не, това чувство може да се докаже. Когато мома залюби някого, лицето ѝ става розово, а розовият цвят показва, че любовта е започнала да работи. Когато дойде онази егоистична любов, цветът започва да се изменя, става по-тъмен, по-вишнев. Любовта в своите вибрации, и тя се изменя. Казвате: „Покажете ми какво нещо е любов!“ Това, което се показва, то не е реално, а реалното в любовта се усеща. Това, което се вижда, не е реално, а което се мисли, е реално. Ако ти попипаш моята ръка и усетиш една топлина и мекота, животът не се състои в тази топлина и мекота. Топлината и мекотата са само условия, в които се проявява вътрешният живот. Ако аз се кача на една кола, в нея не е моят живот, но тя е само едно условие. Казвате: „Той мисли как се върти колата.“ Да, но между въртенето на колата и моя живот има голяма разлика. Христос казва: „Всичко, което чух от Отца Си, казах ви го.“ Защо? – „Защото сте Мои приятели.“ Ако вие нагласите вашите чувства, вашия ум, това приятелство ще може да се изяви. Аз вземам думата „приятелство“ в много широк смисъл. Чувството приятелство от чисто френологическо гледище има свой център, дето се проявява. То си има белег на устните, на челото. Лесно може да се познае кой е приятел. Доведете ми някой човек, когото никога не съм видял, ще ви кажа дали е развито у него чувството на приятелство или не. Това не са отвлечени разсъждения, но в природата всяко чувство се изявява. Ние, съвременните хора, сме една написана книга, научете се да я четете. Тази мома, която се оглежда всеки ден в огледалото, много добре прави, защото в огледалото може да се чете, то е една рефлексия.

При първото четене ще видиш дали твоят нос е дълъг или къс, сплеснат или широк. Ако носът ти е къс, това е една десетична или проста дроб, т.е. част от цялата единица. Затова навсякъде при дробта тури толкова единици, тъй че знаменателят да бъде равен с числителя. Ако ти си приятел, носът ти трябва да съставлява известна математическа величина. Ако носът ти има дължина 2 см, никакъв приятел не можеш да станеш, а ще бъдеш само раб. Знаете ли какъв нос е този, който е дълъг само 2 см? Вижте колко е голям носът у животните? Ще кажете: „Може и без нос.“ Човек, който започва да мисли за приятелство, носът му става по-голям и симетричен, защото приятелството е основано на закона на разбирането, познаването и мъдростта. Приятелят преди всичко трябва да бъде умен, мъдър и пълен с любов. Под думата „любов“ не разбирам само Божествената, а любов, която обхваща всичко.

Тъй че ако вашият нос е сплеснат и има широчина долу само един сантиметър, никакъв приятел не можеш да станеш. Аз не говоря за вашите носове, а говоря за тези изопачени форми, които са израз на вътрешното. Когато на някои човек носът му е сплеснат, това показва, че и сърцето у него е сплеснато и той не може да обича. Дългият нос подразбира известни математически съотношения. Човек е една математическа формула, той е направен само от числа; когато приведем тези числа в букви, ще разберем смисъла на живота, ще разберем как трябва да се живее и какво е написала природата. Дългият нос показва, че природата е надарила човека с голям ум, а широчината на носа показва разширението на сърцето. И тъй, умът се движи по права линия, а сърцето в широчина. Да допуснем, че имаме две точки, едната от които е робството, а другата – приятелството, то тази от робството ще започне да се движи към приятелството, ще стигне до него и ще спре. Тя не може да се мръдне нито 1/100 милионна част нагоре от приятелството, а там ще спре. В природата всички тези точки се поляризират напред-назад, напред-назад, докато се образува плоскост, и дойде сърцето. Значи любовта достига до своите крайни предели и там се спира. След това се образува едно движение по права линия нагоре. Тази трета линия образува куба, т.е. може да се уподоби на числото 4.

Представете си, че всичко това се движи, какво подразбирате от него? Най-първото нещо, което ни предстои в живота, е да намерим тези две основни точки, с които любовта може да се прояви в плоскостта на двата свята. Ние живеем само в две измерения, а не в третото. Качете се горе на Витоша, погледнете от там, ще видите една плоскост, от която всички философи ще ви се видят много дребнави. Значи съвременните хора живеят в две измерения, а любовта иска широчина. А какво нещо е дълбочината? – Тя е истината. Следователно от първото движение на рабството към приятелството се образува плоскост и любовта се проявява. После идва движението на куба, проявяването на истината. Това означава, че истината прониква във всички плоскости на куба и дава смисъл на любовта. Любовта не е преходна, тя е интензивна; тя може да бъде постоянна само тогава, когато истината почне да действува. Сега ще се запитате: „Защо съм раб и слуга?“ – Защо ли? Радвай се, че си рабиня или раб и като такъв имаш първата точка. Започни да изучаваш геометрията. Питате: „Накъде и как ще тегля първата линия от рабството към приятелството?“ Вижте онази мома, като се яви нейният възлюблен в ума ѝ, тя вече нищо друго не търси, а постоянно се оглежда в огледалото: какъв е носът ѝ, веждите ѝ, очите ѝ, устата, каква е горната и долната устна и си казва: „Днес съм по-хубава от вчера.“ Утре пак се оглежда и си казва: „А, сега вече ще ме хареса.“ – Разбира се.

Кой е онзи художник, който, като нарисува една хубава картина, да не я хареса? Казват: „Разхубавяла се тази мома.“ – Разбира се. Като започне да тъче от едната точка до другата, разхубавява се. Това е едно движение, което показва смисъла на живота. Вие си казвате: „Това нещо е много отвлечено, не може да се схване.“ Не, тези работи, които засягам, не са отвлечени, те са най-лесното нещо, което може да разберете, а вие се мъчите с много по-трудни работи. За мене например ми се вижда много по-трудна работа кълцането на лук, правене кюфтета, отколкото да намериш правата линия между две точки. Като кълцаш лук, очите ти започват да сълзят, да плачат. Защо? Вътре твоят дух ти казва: „Дъще, ти кълцаш лук, но знаеш ли колко страдания причиняваш, като учиш това изкуство?“ Това кълцане на лука показва, че сме жестоки, жестоки хора. Няма защо да кълцаш лука, опечи го цял. Казват за някого: „Лук кълца човекът, месо си кълца.“ Казвам: За човека, който кълца лук или месо, имам особено мнение. Не осъждам вашия живот, но казвам, че това са символи, които трябва да изправим. Почнеш да чукаш пипер, пак плачеш. Защо? – Пиперът казва: „Не ме кълцай!“ Да, но яденето трябва да бъде по-червеничко. Всички, които ме слушате, всички, които изучавате тази дълбока наука, си казвате: „Какво да правим сега, като си отидем вкъщи?“ Ако не се освободим от този страх, който имаме, няма да научите това учение. Говоря на едного по този въпрос, а той ми отговаря: „Добре, но парички, парички трябват за този живот.“ И всички хора казват: „Пари, пари трябват!“ Е, добре, колко върви днес наполеонът? Никога в света не е имало толкова много пари, толкова много злато, както сега. Но не са парите, които правят хората щастливи. Исаия казва: „Елате си вземете при мен без пари.“ Казвате: „Може ли без пари?“ Когато обичаш някого, той дохожда при тебе и ти му даваш една-две-три и повече крини жито без пари, даваш му дори и цял хамбар. Защо си тъй щедър към него? – Защото ти е приятел. Казвате: „Каква ще бъде бъдещата разменна монета?“ – Отговаряме: „Приятелството.“ Когато основем живота си на приятелството, приятелите ще бъдат разменната монета. Казвате: „Кога ще се обърне цялото общество?“ Наблюдавайте по какъв закон започва онзи малък жълъд, който си поставил в земята. Той не израства наведнъж, а започва най-напред да пуща коренчета в земята, надолу и настрани, поляризира се и след 100–200–300 до 500 години израства един голям дъб. Със същия закон трябва да започнем и ние, а условия за това има. Вие казвате: „Като се развие съвременното общество, и ние ще научим този закон.“ Защо ви е съвременното общество? Всички хора си имат своите надежди, не ги осъждам за това, но казвам, че както съвременното общество, така и отделният човек имат нужда от учители, които да ги научат на законите на природата. Например на физическото поле не можем без храна, без къщи, т.е. без тяло. В това здраво тяло трябва да имаме здрав мозък, здрави чувства, здрави очи, нос, уста и уши, всички тези неща трябва да се отворят. Казвате: „На този не трябва да се дава толкова много.“ – Не. Защо на един е дадено повече, а на друг по-малко? – На всеки човек трябва да се даде толкова, колкото му е необходимо, иначе може да настане изобилие на пазара, а вследствие на това в живота ще настъпи крах. Така и днес, като се напълни светът с топове и гранати, казаха си хората: „Какво да ги правим?“ – „Ще направим една война, за да се използуват.“ И наистина обяви се война и се туриха в действие тези гранати и топове. Тези гранати и топове бяха производство на човешкия гений, на рабството. Казвам: Не ви трябва да произвеждате това. Днес майките седят и си казват: „Какво ще бъде нашето положение в бъдеще?“ – Ако вървите според законите на природата, ако възприемете това чувство на любов в себе си и му дадете ход, вашият живот ще се измени съвършено.

Съвременната наука е показала какво влияние има внушението. Ако някой ви хипнотизира, ограничи всичките ви способности, а оставя да се прояви у вас само едно чувство, вие ще се намерите в един магнетичен сън. Ако този хипнотизатор начертае с тебешир пред вас една права линия и ви каже: „Ти не можеш да минеш през нея“, вие наистина ще се спрете пред линията и ще кажете: „Тук пред мене има едно препятствие, което не мога да го мина.“ И всички препятствия, които имате сега, аз ги виждам като една тебеширена линия у онзи зъл дух, който иска да ви пречи, ви казва: „Ти не можеш да минеш тази линия и ще вървиш тъй, както са вървели твоят баща, майка, сестри и братя от миналото.“ Ще му отговориш: „Не, аз вярвам в приятелството.“ Затова аз казвам, че човек за човека не е вълк, а приятел и брат. Турете думата „приятел“ в ума си, да оживее. Тази дума на английски, френски и другите езици е различна, но всяка една дума има своите вибрации, които те образуват. Следователно в окултен смисъл, в духовен смисъл вибрациите на една и съща дума от различните езици могат да се приведат към един и същ знаменател. Думата „приятелство“ във всичките езици има едно и също значение. Тя съдържа две качества, а именно, трябва да се разбираш със своя приятел и да се обичате двамата взаимно. Като се разбирате и обичате, еднакво трябва да сте готови да се жертвувате един за друг. Нямате ли тези качества, вие не можете да бъдете приятели.

И тъй, Христос казва: „Всичко, което чух от Отца Си, явих ви го.“ Ще кажете: „Този Отец е Отец само на Христа, но не и наш.“ Тъй говорят само слугите и рабите. Ами онази млада мома, като се ожени и отиде като снаха при своя възлюблен, не казва ли „татко“ на своя свекър? Защо тя нарича свекъра си татко? Тя казва на момъка: „Твоят баща ще бъде мой баща и твоята майка – моя майка.“ Това е законът на приятелството. Вие отидете при Христа и казвате: „Аз на Вашия Баща не мога да казвам “татко„, както Вие.“ Ами по-голямо омерзение от това може ли да има. И това ние считаме за благочестие! Че ако ти не кажеш на свекъра си „татко,“ синът ще се докачи. Не, твоят баща ще бъде и мой баща. Такъв е законът и затова, като дойдете до Христа, трябва да мислите, че Неговият Баща е ваш Баща и че светът, в който Той живее, е и ваш свят. Сега остава още и следният въпрос: „Кой ще оправи този свят и как ще се оправи?“

Не мислете за оправянето на този свят. Смешно ми е, когато чувам, че някому са овехтели гащите и се чуди как да ги поправи. Казвам: Хвърлете тези стари гащи и облечете нови. Ако искаш да поправиш старите, това е кърпеж. Казвате: „Да разформираме сегашното общество.“ Не, хвърлете сегашните му гащи, те пропадат вече и направете нови. Смешно е, ако се мисли, че тези гащи от 8000 години не са пропаднали. Хвърлете ги и направете нови, широки, за да се ходи свободно. Казвате: „Това учение не е за нас, да станат жените ни свободни, та да им се отворят очите. “Верни са нашите поговорки, че „Слепият кога прогледне, по-далеч вижда“, „На бедния натискай главата, за да не вижда.“ – „Приятелството не е за нас, в света трябва да има слуги.“ Да, но по-добър слуга от приятеля ти в този свят няма. Онзи, който може да ти услужи доброволно и с любов, по-добър слуга от него няма. Приятелството е най-доброто слугуване. Разсъждавайте върху думите „рабство“ и „приятелство“. Аз няма да завърша предмета си, ще оставя вие да го завършите, аз само ви хвърлих една мисъл, от която никога не ще можете да се избавите. Земята може да се обърне с главата надолу, но от тази мисъл няма да се избавите, тя ще ви раздруса тъй силно, че съдраните ви гащи ще изчезнат, замръзналият лед в езерата ви ще се стопи. Може да турите скоби, но всичко това ще изчезне, нищо няма да задържи леда от стопяване. Казвате: „Какъв ще бъде бъдещият свят?“ Казвам: Разменната монета на бъдещата култура ще бъде приятелството, основано на онези велики принципи на човечеството да бъде мъдро и любещо. Имате ли тези два принципа, ще имате възможност да разсъждавате върху тези въпроси, да се придвижите нагоре в третото измерение. Геометриците знаят това измерение, но вие не го знаете, не можете да се движите в него. След това ще дойдете до четвъртото измерение. Вие сте се хванали вече за това хоро. Знаете, че мома, като се хване един път на хорото, отива вече, дома не се връща и майка ѝ трябва да ѝ каже „сбогом“. Майката казва: „Моята дъщеря едно време ме слушаше, но сега започна да се конти, ходи на хоро, пуснах ѝ края.“ Казвам: Нека, нека всички моми и момци играят на това хоро, нека гайдарджията свири, но да има приятелство. Хоро трябва сега в света и колкото е по-голямо, толкова по-добре. Всички на хорото: млади и стари, учители и ученици, свещеници и владици, проповедници, учени и мъдреци, всички да заиграят по закона на мъдростта и любовта, тях да поставят в живота, за да образуват нови форми. Казвате: „Попове и владици е срамота да играят.“ А да вземат пари не е ли срамота? Аз като поп бих предпочел хоро да играя, отколкото пари да получавам. Под „поп“ подразбирам баща, той трябва да работи даром, за да дава пример на децата си. Като казвам „владици и попове“, аз разбирам майки и бащи. Те са владиците и владичиците, на които аз вярвам, те са патриарсите, които Господ е опопил. Следователно тези майки и бащи трябва да служат даром, да вдъхнат любов в своите синове и дъщери и да турят основа на бъдещото общество.

И Христос казва: „Всяко дърво по своите плодове ще се познае.“

25 април 1920 г., неделя

София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help