Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Що казва Духът

„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” (Откровение 3:13)

Животът трябва да се разбира в своя прав, дълбок смисъл. Разбирането се познава по това, че носи обнова.

„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” В тоя стих има две важни мисли: „Който има ухо”, и „да слуша, що казва Духът.” Думите „ухо” и „слушане” са два важни момента, две важни състояния на душата. Ухото е орган, който душата си е изработила. Значи, само оня може да слуша, който си е изработил орган. Казват, че ухото е външен орган, който има отношение към физичния свят. Както между ухото и говора има известно отношение, така и между слушането и Духа има отношение. Често българите казват, че Духът витае някъде. Тоя израз показва, че те имат криво понятие за Духа. С това те искат да кажат, че Духът изявява своето присъствие по особен начин в живота. Когато казваме, че Духът говори в даден народ или в даден човек, подразбираме, че тоя народ, или тоя човек мисли, чувства и действа право.

Още в предисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия. И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с крини, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в хамбари го пазят. И всеки човек носи на гърба си повече, отколкото му трябва. Хората измениха на великия закон, който ангелът написа още в предисторични времена. Тоя закон може да се приложи навсякъде. Житното зърно представя една математична формула, която трябва да се изучава. И в геометрията има много неща за изучаване.

С какво се занимава геометрията? – С прави и криви линии, с фигури и тела. Като сте изучавали геометрията, кажете, какво представя кривата линия и какво – кръгът. Кажете, какво е приложението на правата линия и какво – на кръга в живота. Ще кажете, че правата линия представя диаметър в кръга. Обаче, правата линия има и друго определяне и друго значение. Съвременните учени физици, които изследват звука и светлината, са направили следния опит. Взимат два камертона. Единият камертон поставят в хоризонтално положение, а другият – във вертикално. Срещу тях поставят едно огледалце, а срещу него насочват сноп светлинни лъчи. Те се отразяват върху бяло платно. След това докарват камертоните в движение, което се отразява върху платното във вид на кръг. Колкото повече се намаляват вълните на камертоните, и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се превърне в права линия. Всеки може да направи тоя опит.

Какво представя кръгът? Той е проява на физичния свят. Диаметърът е преходна стадия, неутрална зона, граница между видимото и невидимото. Когато енергията на физичния свят започне да се намалява, ние се приближаваме към правата линия; когато енергията на физичния свят започне да се увеличава, ние се приближаваме към кръга. Това показва, че нашите отношения към физичния: свят са отмерени и определени. Ако един от камертоните е нагласен една октава по-високо от другия, то вълните от трептенията на камертоните ще образуват една осморка. Камертонът, който е поставен хоризонтално, представя ума, а отвесният представя сърцето. Доказано е, че интензивността на ума е два пъти по-голяма от тая на сърцето. Това показва, че материята на ума е по-деликатна, с по-високи трептения от тая на сърцето.

„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът.” Велико нещо е ухото, с което слушаме. – Кого слушаме? Духът, т. е. разумното начало, което Бог е вложил в нас. Всеки трябва да проникне в това разумно начало. Хората страдат от това, че не слушат Духа, а слушат всеки, който отвън им говори. Какво ще научите от тъпана, който бие без време? Какво ще придобиете, ако слушате дрънкането на газена тенекия? Какво ще разберете, ако се вслушвате във всеки шум, който се произвежда във външния свят? Всички хора изпълняват различни длъжности : учители, свещеници, съдии, майки и бащи. Питайте ги, обаче, какво са научили при изпълняване на своите длъжности? От осем хиляди години майките раждат, но станаха ли децата им по-добри? От осем хиляди години съдиите разглеждат дела и съдят хората, но оправиха ли света? От осем хиляди години свещениците и проповедниците просвещават хората, но можаха ли да ги научат на великия Божи закон? От осем хиляди години войниците и офицерите прилагат силата, но поставиха ли хората в условия, необходими за тяхното развитие? От осем хиляди години хората оправят света, но можаха ли да го оправят? – Защо не постигнаха това, което желаеха? Защото са се отклонили от правия път, поради което не разбират Духа.

Днес всички хора се страхуват от Духа. Няма защо да се страхувате от Духа. Той е велик принцип, който внася топлина в сърцето, светлина в ума и смисъл в живота. Духът е сила, която действа непреривно. Той е нещо повече от топлина и светлина. Стане ли някакво прекъсване в действията на Духа, това се дължи на неразбирането на хората. Ако вляза в един замък, с капаци на прозорците, отникъде да не влиза светлина, непременно ще заболея. Кой е виновен за това: слънцето, или аз? Страшно е да останеш в тъмнина. Въпреки това, човек живее на земята, дето светлината се редува с тъмнината, денят с нощта. Ден и нощ съществуват в човешкото сърце и в човешкия ум. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека. Положителните мисли, чувства и постъпки внасят светлина. Гневът, сърденето предизвикват тъмнина в човека. Щом се примириш, в тебе настава светлина. Въртенето на земята около оста й и около слънцето показва процесите, през които душата минава. Светлата страна на земята говори за правилно отношение на душата към Бога. Тъмната страна говори за неправилно отношение на душата към Бога.

Често слушате да казват: Да се разберем, да подобрим отношенията си! Ако живеете в тъмната страна на земята, няма да се разберете. С гладния и с жадния всякога можем да се разберем. Достатъчно е да дам на гладния половината от хляба си и на жадния една чаша вода, за да се разберем веднага. Ако, вместо от моя хляб, взема неговото последно парче хляб, никога няма да се разберем. Това е принцип, който се отнася, както за отделния човек, така и за всички хора. Давай, без да очакваш да ти се даде. Който не спазва тоя принцип, сам се натъква на мъчнотии. Една причина може да е малка, но последствията й да са големи.

Преди години в Чикаго станал такъв голям пожар, какъвто до това време не се е случвал. Един човек доил кравата си. Понеже било тъмно, той си послужил със свещ, която турил зад кравата. По едно време кравата ритнала свещта, и сеното в обора се запалило. Запалил се и оборът, а с него заедно и всички съседни къщи. Малка причина създала големи последствия. Пожарът обхванал почти целия град. Един богаташ, като изнасял касата си от кантората, пламъци лижели вече касата. Как да я изнесе? В това време един беден човек минавал покрай кантората. Богаташът го спрял и го помолил да му помогне, срещу което му обещал възнаграждение 250,000 лв. Бедният човек отговорил: За никакви пари не излагам живота си.

Сега и на вас казвам: Пожар иде! Чикаго гори! Какво правят сегашните хора? Днес и учени, и прости стоят на едно място и се занимават с въпроса, как да изнесат касите си. Други се пазаруват, колко да им се плати, за да помогнат на богатите да спасят касите им от пожар. Ако продължавате още да се занимавате с касите си, ще платите с живота си. Чикаго се е запалил и гори. Господ не ни е изпратил, на земята да ставаме милионери, майки и. бащи, свещеници и проповедници. Той ни е изпратил на земята да бъдем ученици на великото Божествено учение да се научим да живеем правилно. Ще кажете, че това учение е в разрез с разбиранията на хората. Мислете, както искате, но няма да минат десет години, сами ще разберете, има ли правда в света, има ли Божествени закони. В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее. Това чета аз в Божията книга. Така ми е казано. Няма да остане глава в света, която да не разбере, че законът на Бога е всякога един и същ и неизменен. Всеки ще разбере, че житото не трябва да се тегли с никаква мярка, нито с кола да се пренася, нито в хамбар да се пази, и всеки да си вземе толкова, колкото може сам да носи на гърба си. С това не искам да ви заплашвам, но казвам: Ще мине известно време, и вие сами ще се убедите в истинността на моите думи. Запишете си тия думи на едно тефтерче, за да се убедите, че думите ми ще се сбъднат. Не казвам да тръбите това в света, да плашите хората, но да вземете думите ми във внимание и да оправите живота си. Няма да минат много години, и вие ще се откажете от стария си господар. Бог ще уволни всички нечестни служители и ще остави само ония, които са доказали своята честност и искреност в служенето си.

Ще кажете: Нима ще престанем да съществуваме? – Животните не съществуват ли? Животните съществуват, но кой от вас би пожелал да изпадне в положението на едно животно? Какво е положението на коня, който всеки ден впрягат? Какво е положението на говедата – крави и волове, които тъй често са опитвали ножовете на своите господари-касапи? Какво е положението на невинните овце, жертва на ненаситния човешки апетит? Мислили ли- сте някога върху великата загадка на живота, върху предназначението на всяко живо същество? Ще кажете: Така е определил Господ. – Не е определил така Господ.

Като четете Библията, в Битието е казано, че Бог е определил храна за животните – трева и корени, а за човека – плодове. Никъде не е казано да се колят овце, волове и др. Но като напуснаха рая, хората образуваха кръга, създадоха се различни вярвания, но човешки, а не Божествени. Да мислиш, че твоето верую е право, това е вярно само 50%. Право верую е само това, което изхожда от Божествения храм, от Божествения рай. Когато някой казва, че неговото верую е право, питам: Ти живееш ли в рая? – Не живея. – Тогава нямаш право да говориш. Казваш, че си силен човек. Опитай се да носиш товар, след като три деня си гладувал. Така ще опиташ силата си. – Моето верую е съгласно с църквата. – За коя църква говориш? Евангелието изнася две идеи: за църквата и за Царството Божие. Църквата е вътрешен процес, а Царството Божие е външен процес, който оформява всичко. Питам църквата: Де са вашите форми? Де е вашето верую? Казвате: Вярваме в Единнаго, Истиннаго Бога. Ако вярваш в Бога, вярваш ли в Неговата Любов? – Вярвам. – Вярваш ли в Неговата Мъдрост? – Вярвам. – Вярваш ли в Неговата Истина? – Вярвам. – Имаш ли хамбар за жито? – Имам. – Жито? – Имам. – Имаш ли магаре за пренасяне на житото? – Имам.

Тогава ти нямаш нито Любов, нито Мъдрост, нито Истина – всичко в тебе е човешко. Това не са мои мисли, тъй говори Духът. Така говори живият Господ, Който държи всичко в света. Благодарение на Него днес всички министри, бащи, майки, учители, проповедници се ползуват от Неговите блага. Мислите ли, че живият Господ е някъде далеч? Той е близо, между нас, и всичко слуша. Неговото ухо е толкова чувствително, че възприема и най- слабите въздишки на страдащите.

Като четете Откровението, ще срещнете места, дето се говори за страданията на закланите животни. Душите им протестират. Не е въпрос да се разчувствате, но да приложите Божията Любов – да възприемете Божественото учение. То е много старо учение. Колко пъти сте го изучавали! – Как ще го приложим?– Като дойдете при мене, ще ви кажа: Житото не тегля, в хамбар не го пазя. Влез и си вземи, колкото ти трябва. Вие минавате за учени хора, за християни, но имате полици с двама-трима поръчители. Казваш: Наистина, ти си честен човек; майка ти и баща ти са честни хора, вярвам ви, но за да бъда сигурен, нека се подпишат на полицата. Това показва, че тоя човек вярва на тебе само 50%. И сега, като говоря, хората ми вярват само 50%. Казват: Дай поръчители! – Поръчители не давам. Един поръчител имам – живият Господ. Ако всички българи се съгласят да живеят, както им казвам, сами ще проверят, че Бог управлява света. Само тогава ще ми повярват. Аз не си служа със схоластика. Дали аз, или вие ще направим опита, все едно. Ще се намери човек, който един ден ще направи тоя опит. Някои завиждат, че еди-кой си постигнал нещо. Всеки иска да се прослави. Когато си правиш кола, все ще дойде някой да ти помогне. – Не съм доволен от него. – Тогава, направи си я сам. – Не мога. – Щом не можеш, ще бъдеш доволен от това, което другите правят. Друг е въпросът, когато се качиш на своята кола. Там можеш да заповядваш. Докато я правят, ще мълчиш. Детето ти е болно на смъртно легло. Имаш нужда от лекар. Избираш един лекар, друг, не си доволен от тях. Кой лекар ще дойде, не е важно; важно е да се помогне на детето.

Сегашното общество боледува. Питам: Де са вашите лекари? Как ще се излекува обществото? Ако мислите, че обществото ще се поправи с досегашните педагогически методи, все същата кал ще се гази. Сегашните методи не могат да издигнат обществото нито на милиметър. Здрава основа е нужна. За да извадя човека от калта, трябва да имам здрава основа. Ако го извадя временно и после пак затъне в калта, и аз ще отида след него. Такива са сегашните реформи. Реформират се хората! – Как? – Един се качил на гърдите на друг. В това положение и двамата ще паднат: единият по-рано, другият по-късно. – Защо? – Нямат основа. Ето защо, като дойде едно ново учение, което може да повдигне хората, да възпита децата, да преустрои обществото, то трябва да се зачита. Всеки да зачита правото на човека, като душа, защото по начало тя е Божествена и произлиза от Бога.

„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” Какво ще стане с тоя, който няма ухо? Преди години, на Бургаското пристанище се случило нещо интересно. Пътници, с билети в ръка, се трупали на пристанището, за да влязат по-скоро в парахода, да си заемат места. Един овчар от едно българско село също се отправил към парахода, придружаван от кучето си. Още не стигнал до парахода, кучето му започнало усилено да го тегли за дрехата, да се върне назад. Овчарят се опитал да се противопостави на кучето, но то продължавало непрекъснато леко да го дърпа. Той започнал да се колебае, да се откаже от пътуването си, и най-после решил да се върне назад. Като видяли, че се връща, някои пътници му казали: Защо се връщаш? Билетът ти ще пропадне. Той отговорил: Ще послушам кучето си, което никога не ме е лъгало. Че ще пропадне билетът, нищо от това. Наистина, тоя параход претърпял голяма катастрофа и, освен овчарят, никой не се спасил. И до днес не се знае, какво е станало с него.

Кучето е символ на верност и приятелство. То обича човека и му остава вярно. С това кучето изплаща греховете си. Питам: Какво трябва да се прави, след като Бог ни е кредитирал? – Трябва да се готвим за другия свят.

Де е тоя свят? Според мене, тоя и оня свят са на едно и също място. Ако живеете само в две стаи от един голям замък, целият замък ли обитавате? Обаче, двете стаи са в замъка. Значи, те са част от целия замък. На същото основание, и земята представя част от целия свят.

Не виждаме другия свят. – Това е друг въпрос. То се дължи на вашето ограничено зрение. Казваш, че виждаш даден човек. Какво ще стане, ако тоя човек се постави под специални ъгли на пречупване на светлината и стане невидим? Вашето виждане се обуславя от сенките, от отраженията, които претърпява светлината. Измени ли се ъгълът на падането на светлинните лъчи, вие ще виждате предметите по особен начин, а не както при обикновеното виждане. От ъгъла на падането и на отражението на светлинните лъчи зависи, в какъв свят ще попаднеш и как ще виждаш нещата. Следователно, виждането се определя, освен от участието на зрението, още и от участието на останалите сетива. Какво ще видите, ако съзнанието ви е затворено в един камък? Колкото окото прониква вън от камъка, толкова и вие ще виждате. Обаче, ако и слухът ви взима участие, той ще помогне на зрението ви. Ако шестото чувство във вас е развито, вие ще виждате нещата и на големи разстояния, както и зад непрозрачни прегради. Както с помощта на радиото чувате, какво се говори от Америка, например, така с помощта на шестото чувство ще виждате, какво става в даден момент в Америка. Това може да проверите всеки момент, да се убедите в истинността на думите ми. Например, оттук виждате, че в Чикаго някой професор държи една интересна лекция по биология. Проверете по телефона, за да се уверите във вашето вътрешно виждане. Проверявате и се оказва, че виждането ви е вярно. Как ще си обясните тоя факт? Ще кажете, че тук има някакво объркване. Кой е обърканият: който притежава шестото чувство, или оня, който отрича истината? Не е въпрос да се доказва, кой е объркан, но да се докаже, че съществува шесто чувство в човека. Оня, който има добре развито ухо, може да възприеме и най-деликатните тонове, за които човек, с неразвито ухо, остава чужд. Художникът, който има добре развито око, схваща такива цветове, които човек с обикновено развито око не може да възприеме. Писателят предава на своя стил такива тънкости, каквито обикновеният човек не долавя. Може ли, при това положение, да отречете способностите на човека? Достатъчно е да- попаднете в ръцете на един добър френолог, за да се произнесе, дали сте музикален, дали имате философски способности, или някаква особена дарба. Ще кажете, че само Бог знае тия неща, и само Той може да се произнася за човека.

Един българин кадия, това се случило в турско време, отишъл при един турчин чорбаджия. Последният го приел добре: заклал кокошка, опекъл я, наточил вино. Като се нахранили, чорбаджията му казал: Слушай, ефенди, времето скоро ще се развали. Ще дойде голям студ, бързай да си отидеш. – Отде знаеш? – Свинята ми каза. Кадията го послушал и си отишъл. Веднага времето се застудило. След това той срещнал техния ходжа и го запитал: Знаеш ли, кога се разваля времето? – Не зная. – Чудно нещо, свинята на чорбаджията знае това, а ти не знаеш.

Какво се иска сега от човека? Той трябва да знае отношението, което съществува между мислите и ума, чувствата и сърцето, постъпките и волята, както и между душата и духа. Ще кажете, че не вярвате в тия отношения. И ходжата не вярва, че времето може да се предсказва, но свинята го предсказва. Не само свинята предсказва времето, но и паякът, и пчелата. Който наблюдава тия неща, той се убеждава в предсказването, не като сляпо гадание, но като естествен закон. Човек трябва да наблюдава природата и да изучава явленията й. Когато казвам, че чета от книгата на природата, това значи, че наблюдавам явленията и ги изучавам. Аз търся причината на всяко явление. Виждам, че една река тече бързо. – Защо? – Наклонът й е голям. Друга река тече бавно. – Защо? – Наклонът й е малък. Един човек е буен, друг е тих, кротък. Наклонът, от който слиза първият, е голям, а наклонът на втория е малък. Между буйния човек и бързата река, както между тихия човек и тихата река съществува известна аналогия. Влизам в една гора и виждам, че клонете на някои дървета стърчат нагоре, а на други са увиснали. Коя е причината за това? Първите дървета са млади, а вторите стари. Когато момъкът реши да се жени, завива мустаците си нагоре. Щом се разочарова от женитбата, мустаците му увисват надолу. Каже ли човек, че животът няма смисъл, той прилича на старо дърво, на което клонете увисват надолу. Не дръжте в ума си мисълта, че сте стари.

Думите „стар, беден,” са измислени от дявола. Бъдете млади и богати, а не стари и бедни. Аз не препоръчвам на хората беднотията. Всички трябва да бъдете богати по ум, по сърце, по дух и по душа. Ако сте богати така, всичко останало ще дойде само по себе си. Когато Бог се яви при Соломона и му каза, да иска, каквото желае, Соломон не пожела нито богатство, нито слава. Той пожела мъдрост. Грешката на хората се заключава в това, че не знаят, какво да искат. Ако ме пита Господ, какво искам, ще каже: Господи, искам Твоята Любов, Твоята Мъдрост, Твоята Истина, Твоята Правда и Доброта да пребъдват винаги в мене. Понеже в продължение на десетина години Бог ще се яви на всички, бъдете готови, и вие да поискате същото. - Как ще се яви Бог на хората?

На едни ще се яви с весело и засмяно лице, а на други строг и сериозен. Когато ученият заболее от някаква инфекциозна болест, започва да се гърчи, да свива лицето си - страда. Това е Божието лице, отразено върху неговото. Бог го пита: Защо не приложи нито езика си, нито ръцете и краката си за Словото Божие? Разбра ли сега, как се живее? Сега тъпан бие върху тебе. – Защо? – Да те укротят.

Когато индийците искат да укротят слона, обръщат го няколко пъти на гърба му. Така той става много кротък. Слонът е горд, гневен. Горко на оня, който се опитва да го хване. Когато Бог иска да укроти човека, туря го на легло и го обръща няколко пъти на гърба му. Като се укроти, той разбира, как трябва да се живее. Той не люшка вече хобота си натук-натам, а започва да помага на слабите и немощните. Като ви говоря по тоя начин, това не значи, че трябва да вярвате във всичко. Сами ще опитате думите ми. Няма да минат много години, и ще се уверите във всичко казано. Бих желал да не опитвате лошата страна на живота. Христос казва: „Който има ухо, нека слуша, що казва Божият Дух.”

Мнозина ме слушат, но малцина вярват в думите ми. Някои ще кажат, че ги залъгвам, че искам да ги накарам да вярват. Аз не проповядвам вярване, а вяра в живия Господ. Вярата повдига еднакво и бедния, и богатия. Ако имаш вяра, и беден, и прост да си, ще се повдигнеш. Ако нямаш вяра, и богат да си, ще паднеш. Причината за падането на човека е отсъствието на вяра. Щом падне, той започва да чука камъни и казва: Хубав беше животът едно време. Казвам: Докато мерите житото с крини, докато го пренасяте с коли, докато го пазите в хамбари, вие всякога ще страдате, и хлябът ще поскъпва от ден на ден. – Какво трябва да правим? – Не теглете житото. Това се постига само с любов. Само по тоя начин ще разберете, как работи природата. Всеки трябва да носи в себе си любовта поне на майката и на бащата. Това е идейното в света. Аз говоря за майчината любов като по-висока степен на любовта. Любовта на младите е човешка, а не Божествена. Тя е любов на промени. Не осъждам любовта на младите, но констатирам нещата, както са. Не преувеличавайте нещата, нито ги намалявайте. Затова, като говорите за мене, не преувеличавайте нито доброто, нито злото ми. Някой казва, че съм добър, защото е опитал богатството ми. Друг казва, че съм учен, защото е опитал знанието ми. Ако казвате, че съм учен, а не мога да ви помогна, да ви излекувам, де остава моята ученост? Ще приличам на оня лекар, който препоръчвал на болните си да се мажат външно с газ. Аз не препоръчвам лекарства, които обелват кожата. Ако искате да подобрите положението на обществото, първо трябва да се заемат майките и бащите, после свещениците и учителите, а най-после съдиите. Започнат ли първо свещениците и учителите, нищо няма да излезе. Майките и бащите трябва да дават основния тон на живота. Казват, че църквата ще спаси хората.

Казвам: Спасението иде от майките и бащите. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която, още в най-ранната възраст, внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща, това са свещени длъжности, които Бог е определил за човека. Днес хората свалят майката и бащата от положението, което те заемат, и казват: Да дойде учителят да проповядва на децата ни. Да дойде свещеникът да проповядва на нашите деца. – Те могат да проповядват дотолкова, доколкото техните майки и бащи са вложили в душите им светли и възвишени идеали. Само на чернозема можеш да посееш, каквото желаеш, и да очакваш резултат. На песъчливата почва нищо не можеш да посееш.

„Що казва Духът?” Духът казва на всички да се подготвим за оня свят. – Кой е оня свят? – Той е Божественият свят на земята. Това значи, да живеем на земята, но да изпълняваме Божията воля. – Каква е Божията воля? – Да живеем добре, да придобием безсмъртие. В това се крие смисълът на живота. Според някои учени, смисълът на живота е в изучаване природата и нейните закони. Това са сенки на живота. Това е външната страна на живота. Истинският смисъл на живота е в добрия живот и в безсмъртието.

Коя е причината за смъртта на човека? Човек умира, защото е заложил душата си на оня, който само може да я погуби. Ако се свържете с Бога и живеете, както Той иска, вие ще придобиете безсмъртие. И да умрете, вашата смърт ще бъде само физична. След вас няма да вървят свещеници да ви опяват, да казват: Бог да го прости! Да го упомене Господ в Царството си! Който върши Божията воля, той заминава за оня свят, а не умира. Той казва сбогом на близките си и знае, де отива. Той знае, че ще възкръсне и пак ще дойде на земята да продължи работата си. – Това не може да стане с нас Ние не можем да възкръснем. – Какво можете да правите? – Вие можете да теглите житото, да го пренасяте с коли, да го пазите в хамбари, да отваряте войни, да се биете. В края на краищата, учените се питат: Защо светът е създаден така? Защо идат толкова страдания?

„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът.” Аз бих желал да не слушате само мене, но да слушате всички учени, които са създали нещо; всички музиканти и художници, които са обезсмъртили името си. В природата има хиляди цветя, реки, гори и планини, а не само едно цвете, една река, една гора или една планина. Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно. Всички ние сме събрани заедно да обмислим един важен въпрос, да намерим начин, как да развием и обработим вътрешното богатство, което ни е дадено. Вие. не подозирате, какво богатство носите в себе си. Като развиете това богатство, ще влезете в контакт с природата, за да разберете Божествения Дух, Който работи в нея. Сега вие сте в положението на човек, който не знае, отде е дошъл и де отива. Вие идете от далечен път. Вървели сте милиони години, и днес сте спрели на една станция, да дадете нещо от себе си и да придобиете нещо. И земята, заедно с вас, пътува през различни места в пространството.

Един англичанин написал една книга „Отравяне на земята”, която предизвикала голяма буря, голям шум и подигравки около себе си. Като правел своите научни изследвания, англичанинът дошъл до заключението, че земята ще мине през един етерен пласт, в която атмосфера хората ще се задушат, не ще могат да живеят. Вестниците пишат за тая книга подигравателно. Те казват, че хората ще заспят и, като минат през етерния пласт, отново ще се пробудят. Това наричат те възкресение на човешката душа. Казвам: Хората, наистина, ще минат през такъв пласт, но няма да се задушат. Те ще минат през огън. Едни от тях ще изгорят, а други ще светнат. Тая мисъл е писана в Свещената книга. Етерът е Божественият огън, който ще изчисти хората. Когато видите, че едни хора се запалват, горят и изгарят, а други горят, не изгарят и започват да светят, ще знаете, че е дошъл вече Божественият огън. Първите ще умират, както сегашните хора умират, а вторите ще заминават съзнателно. Някой казва: Не мога да издържам на тоя огън. – Щом не можеш да издържаш, ще умреш. Който не е готов да издържа на тоя огън, той преждевременно ще напусне земята. Ние трябва да се приготвим да издържаме на вибрациите на благородните и светли мисли и желания. Който не е готов, той ще се обърка. Не ставаше ли същото и с евреите? Те казваха на Мойсея: На всичко сме съгласни, всичко можем да понесем, но не можем да издържаме, Бог да ни говори. Мойсей им обеща, че той ще говори с Господа, а после ще предава разговора на тях. Те не можеха да се разговарят направо с Господа.

„Който има ухо да слуша, нека слуша, що казва Духът.” За вас е важно да разберете тази жива, велика истина. Когато тя влезе в душата ви, очите ви ще се отворят, без да изпъкват, както в алчните хора. Погледът ви ще стане мек, ясен, приятен, пълен с интелигентност. Виждали ли сте, колко са отворени очите на сокола? Очите му са отворени, за да вижда жертвите си отдалеч. Значи, очите ви не трябва да бъдат нито много изпъкнали, нито много отворени, защото това показва голяма алчност и грубост. Очите не трябва да бъдат и много вдлъбнати, защото такива хора са склонни да виждат първо лошото в човека, а после доброто му. Ако очите бъдат много отворени, изпъкнали, или вдлъбнати, това са аномалии в човешкия живот. Когато любовта дойде между хората, човек ще има следната външна черта: устните му симетрични, с малки ъгълчета, с върха нагоре. Не е добре устните на човека да бъдат опънати като права линия. Ако устните на някого са такива, да не се обезсърчава, но да вложи в себе си повече любов и вяра. Той трябва да вярва в доброто на всички хора. Мътната вода, като проникне дълбоко в земята, през песъчливи пластове, става чиста. – Защо някой човек е нечист? – Той е голяма, дълга река, която иде отдалеч и събира по пътя много нечистотии и утайки. Добрият човек се мъчи. страда и така се освобождава от нечистотиите. Той обеднява, но става чист. Лошият човек не е отзивчив. Той върви, не се спира на пътя си. Бедни и страдащи го спират, искат помощ, но той на никого не помага. За лошия се казва, че е богат – богат на утайки и нечистотии. Злото може да бъде отвън и отвътре в човека.

Едно се иска от вас – да си помагате. Вие се намирате при различни условия, не сте на едно и също положение, затова трябва да се чувствате като братя, взаимно да си помагате. Вие сте актьори, дошли на земята, като на сцена, да изиграете своята роля. Всеки трябва да помага на по-слабия от себе си, да изпълни своята роля. Никой не може да играе добре ролята си, ако няма в себе си любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Ако ти имаш повече любов, дай му от своята. Мома, пълна с любов, да се ожени за момък, беден на любов. И обратно, момък, пълен с любов, да се ожени за мома, бедна на любов. Казват, че бедните не трябва да се женят. Трябва да се знае, за какви бедни се говори. Богатството на човека се определя от неговия ум и от неговото сърце. Човек трябва да учи, да познае себе си и своя ближен. Днес хората се крият един от друг, не искат да ги познаят. Аз съм правел научни изследвания върху черепа на българина и съм дошъл до заключението, че човек е сложна математична формула. Всеки уд, малък или голям, също представя математична формула. Между тия удове, като формули, съществува известно отношение. При това, забелязано е, че всеки външен или вътрешен недостатък на организма, отговаря на някое негово вътрешно качество. Например, късият палец показва, че във волята на човека има някакъв недостатък. Палецът отличава човека от животните. Едно време, в миналото, наказвали престъпниците с отрязване на палеца. Така те парализирали тяхната воля. Че, наистина, между волята и палеца съществува известна връзка, виждаме по това, че когато някой заболее, започва да свива палците си. Забележи ли се това, отначало още трябва да започне лекуването на болния. Главно се обръща внимание върху волята му, да се подържа нейната активност.

Човек трябва да мисли право и да не хвърля вината за погрешките си на другите. Един доктор се спречкал нещо с жена си и, за да я сплаши, извадил срещу нея ножа си. Тя се уплашила, стреснала се и изпаднала в слабо умопомрачение. Близките й веднага хвърлиха вината върху мене. Тя се умопобъркала, защото посещавала беседите ми. Ако, наистина, моите идеи са причина за това, наемам се да я излекувам. След това ще я посъветвам повече да не посещава моите беседи. Аз не искам хора, които се умопобъркват. Всъщност, причината за това е ножът на нейния мъж. Той най-добре знае вината си. Нека всички знаят това. Така говори Духът.

Аз не искам българите да обиждат Духа, Който живее в мене. Аз нося добро на българите и казвам: Житото, което ви давам, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите. Нека всеки си вземе толкова, колкото сам може да носи. Ясно ли ви е сега? Това не говоря аз, но Божият Дух, Който живее във всички хора. Един е Духът. Той възпитава и майката, и бащата, и учителя, и съдията, и свещеника. Той разпределя всички блага, както намира за добре.

„Що казва Духът?” – Да живеем всички в пълна хармония и съгласие, за да живее и Бог в нас, като наш Баща, а ние, като Негови деца. И като слушаме Бога, ще имаме права мисъл и право разбиране. От вас, като българи, се изисква геройство. В една от миналите беседи казах, че англичаните се отличават с честността си, германците с трудолюбието си, славяните със самопожертвувателността си. И вие, като българи, желая да имате за девиз самопожертването. Само така ще разберете смисъла на живота. Дето има саможертва, там е Духът. Ако не сееш, как ще жънеш? Ако майката не роди, как ще познае майчината любов? Приложете саможертвата, за да дойдат любовта и мирът в домовете, между мъже и жени. Да настане пълна хармония, пълно съгласие между всички хора. Когато мъжът се връща от работа, жената да го посрещне с радост и веселие, да бъде готова на всякаква жертва за него. Като види това, той ще се изпълни с любов към нея, с готовност да й услужва във всичко. Как проявяват мъжът и жената любовта си? Ако мъжът обича жена си, близките започват да действат върху честолюбието му и казват: Какво си тръгнал по ума на жена си? Не виждаш ли, че тя те води за носа? Дай й да разбере, че ти си мъж, че си господар. Той се повлиява от думите им и постепенно изменя отношенията си към нея. Другаде на жената говорят против мъжа й, докато я настроят против него. И тя постепенно изменя отношенията си към своя мъж.

Една майка изпратила детето си в дюкяна, да каже на бащата, че обядът е готов. Мъжът не тръгнал веднага за дома си, понеже имал доста клиенти, трябвало, да изпрати всички. Жена му се ядосала, едва го дочакала да се върне. И, като видяла, че иде, сграбчила бастуна му и го ударила силно по ръката. Така тя проявила геройството си – счупила ръката на мъжа си. Като ходел е превързана ръка, близките му го запитвали, как е счупил ръката си. – Паднах от коня си и я счупих. Тоя мъж бил силен, с пехливани се борел и ги събарял на земята, а жена му, с един удар, могла да счупи ръката му.

„Що казва Духът?” Той казва да напуснеш дюкяна си и да излезеш вън. Щом ти каже, веднага изпълни заповедта му. Иначе, ще те удари един път и ще ти счупи ръката. И като те питат, как счупи ръката си, ще кажеш, че си паднал от коня си. Причината за счупването на ръката не е външна, но вътрешна. Причината се заключава в това, че седиш в кръчмата, че мериш житото с крини, че го пренасяш с коли, че го пазиш в хамбари. За да не се чупи ръката ти, в кръчма не ходи, с крини жито не мери, в хамбари не го пази. И всеки да си вземе толкова жито, колкото може да носи.

Засега тоя обяд ви е достатъчен. Повече от това ще ви даде Духът, Който живее във вас.

Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде във вас, Той ще ви научи, какво да правите, и ще ви припомни всичко онова, което аз съм ви казал.” Духът ще ви научи на всичко. Той ще ви напомни всичко онова, което живият Господ ви е казал. Той ще възкръсне във вашите души.

Неделни Беседи, 29.02.1920 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help