Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Земният и небесният

„Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните?” (Йоана 3:12)

Христос казва, че човек черпи своите знания от два свята: от земния и от небесния.

„Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните”? Христос употребява думата „не вярва” в специален смисъл. Като изучаваме човешкия език, ние трябва да проникваме в неговия дълбок смисъл, в начина, по който са свързани думите. Като изучаваме музиката, виждаме, че тя се основава на известни закони и ключове. И тя има свои знаци, както и езикът. Ключът е от голямо значение в музиката. Как ще изпееш една песен, ако в началото на петолинието не е поставен никакъв ключ? Казваш: Зная, че нотата сол стои на втората линия на петолинието, си – на третата линия. Така е, но местата на тия ноти зависят от ключа. Ако ключът не е сол, а друг някакъв, и нотите са други.

На същото основание, казвам: Когато употребяваме известни думи, трябва да знаем, на какъв ключ говорим. При това, трябва да се знае, в каква гама е написана дадена песен: в мажорна, или в минорна. Ако е написана в мажорна гама, тя звучи по един начин; ако е написана в минорна гама, тя звучи по друг начин. Една музикална пиеса може да бъде написана и в хроматични гами, дето мажорната и минорната гама се преливат една в друга. – Какво представят тия гами? – Мажорната гама представя ума, минорната – сърцето, а хроматичната – животът.

По кой ключ изучавате религията или коя и да е наука? Ще кажете, че религията си е религия, няма защо да се интересува от гамите. Така е за невежия, но не и за посветения. За невежия и шумът, и хармоничните тонове са все музика. Той бие тъпана и се въодушевява, мисли, че и това е музика. За музикалния човек това е шум, а не музика. Вие тъпан ли биете, или музика слушате? Днес повечето хора бият тъпан, защото това е най-лесното изкуство. Шопите много обичат да бият тъпан. Като удрят тъпана, гласът му се чува чак до другото село. Голям шум вдига тъпанът. Не е лошо нещо тъпанът, но той не изразява целокупния живот.

„Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните?” С други думи казано: Ако не разберете земните работи, как ще разберете небесните? Кои са земните работи? Всички сте изучавали геометрията, знаете, какво нещо е квадратът. Той е фигура, т. е, пространство, затворено с четири равни страни и четири прави ъгъла. Какво означават правите ъгли? Намерете ключа, на който е построен квадратът и го преведете в една постоянна величина. Човек е сложна величина. За да познаеш човека, трябва да го разложиш на съставните му елементи, т. е. на съставните му величини. В математиката величините се разглеждат като елементи на телата. Какво нещо е елементът? Елементът е определена величина, която влиза в състава на телата. Значи, елемент и величина са едно и също нещо. Мислите и чувствата са също величини. Какво число представя всяка величина, не знаете. Една величина може да е 10, друга – 100, а трета – 1000. Какви са отношенията между различните величини? Много неща не знаят сегашните хора от геометрията, но, въпреки това, те са построили дома си върху квадрата. Квадратът не е нищо друго, освен кола в движение, с четири колела – две отпред и две отзад – правите ъгли. Квадратът е плоскост, върху която падат всички тежести на живота. Следователно, когато човек страда, това показва, че животът му е построен на квадрат, върху който се стичат тежестите на живота. И българинът е построил колата си върху квадрат, който е в движение. Правият ъгъл е център, около който силите се движат кръгообразно. Четирите страни на квадрата са диаметри на четири окръжности. В геометрията се изучават, освен квадрата, още и триъгълника, петоъгълника и други фигури. Те се разглеждат като отсечки на сложни величини. И в геометрията, по дадени величини, могат да се намерят неизвестните.

Когато се говори за пътя, който човешкият ум изминава при движението си, аз го означавам с думата вектор. – Какво означава векторът? – Движение в определена посока. Правата линия аb представя пътя, по който умът се движи: а b. Точката „а” е началото на вектора, „b” – краят на вектора. Значи, всяка мисъл, която започва от „а” и свършва в „b” е вектор, дължина, измината в известна посока. Думата „добро” също представя движение, изминато в определена посока. Като преведете тая величина в живота, ще разберете вътрешния смисъл на доброто. Като изговорите думата „бомба”, веднага си представяте нейната външна форма и ефекта, който произвежда при експлозия, Между думите „добро” и „бомба” има голяма разлика. Първата има отношение към духовния свят, а втората – към материалния.

„Ако ви говоря за земните работи и не ги разбирате, как ще разберете небесните?” Това значи: Ако не разбирате ключовете на земните работи, как ще разберете ключовете на небесните? – В какво се заключава смисълът на земния живот? – В движението отдолу-нагоре. Така човек се развива, става по-благороден, по-разумен и чистосърдечен, а отношенията му към Бога и към ближните – по-правилни.

Каква е разликата между земния и небесния живот? – Земният живот се занимава с земните работи, които имат отношение към стомаха. Небесният живот се занимава с небесните работи, които се отнасят към мозъка. Това е превод на Христовите думи във величини от първа степен. Има величини от втора, трета, четвърта степен, едни от които вървят във възходяща степен, а други – в низходяща. Като казвам, че стомахът има отношение към земята, имам пред вид неговите нужди. Всичко, което произхожда от земята, е в услуга на стомаха. Щом види едно земно благо, човек го туря първо в устата си, а оттам то отива в стомаха. Няма благо на земята, което човек да не е опитал.

Христос казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.” Това значи: Ако земният ви живот няма определена форма, съдържание и смисъл, той не може да се свърже с небесния, дето всички неща са строго определени и точно измерени. На земята хората се пипат, гледат, докато се познаят. На небето не е така, там хората се виждат. Виждането подразбира вътрешна светлина на човешкия ум и на човешкото сърце. Тук не се прави разлика между гледане и виждане, както мнозина смесват понятията душа и кръв, душа и дух, дух и ум. Тая е причината, дето хората говорят на неразбран език. Затова един друг се наричат невежи. Всички сте невежи, защото говорите на неразбран език, на неразбрани ключове. Ако душата е кръв, какво е тогава кръвта? Душа и кръв са две различни понятия, две различни величини. Да говориш на разбран език, това значи, всяка дума да има точно определен смисъл. В Божествената математика всяка дума, всяко число имат строго определен смисъл. В човешкия живот, обаче, всяка дума става разбрана, само когато човек страда. Страданието е метод, от който човек се учи да говори кратко, правилно и съдържателно. Който страда, казва кратко и ясно: Братко, помогни ми! Той не говори излишни думи, не казва: Братко, ти си добър, благороден човек; ако искаш, можеш да ми помогнеш. Той изчерпва въпроса с две думи: Помогни ми! Тия думи съдържат такава сила, че който ги чуе, веднага се притича на помощ.

„Ако земните работи ви рекох и не ги разбирате, как ще разберете небесните?” Ако не разбирате работите, които всеки ден преживявате и които са близки до вашето съзнание, как ще разберете небесните, които са далеч от вас? Сегашните майки и бащи не разбират синовете и дъщерите си, които са постоянно между тях. Ако попитате майката, каква е дъщеря й, тя ще я опише външно. Ще каже, че е руса, хубава, грациозна. Това са външни черти на дъщерята, а не вътрешното й съдържание. Утре ще дойде един млад момък и ще запали фитила на нейния огън, и ти ще се чудиш, че дъщеря ти била толкова избухлива. Дъщеря ти се сърди, гневи се, избухва, докато един ден стане най-голямата експлозия – тя напуща твоя дом и отива далеч някъде, дето момъкът я води. Всички казват: Ожени се тая мома. Казвам: Прояви се тая мома, формата й се разпръсна, съдържанието й се разви. Тя цъфна като цвят, прецъфтя и завърза.

„Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?” Днес малцина разбират Сина Человечески – синът на любовта и мъдростта. – Защо? – Защото Синът има отношение към небето, а не към земята. Докато умът не влезе в душата на човека, последният не може да разбере небесните работи. Земните работи се разбират чрез чувстванията, а небесните – чрез мисълта, затова е нужно да се научи човек да мисли. Каже ли някой, че не може да търпи хората, това показва, че вярата му е слаба и не се е научил да мисли. – Аз мисля, че имам силна вяра. – Тогава нямаш търпение. – Търпелив съм. – Значи, имаш малко любов. За да търпиш хората, вярата и любовта ти трябва да бъдат големи. – Аз мисля, че имам любов. – Тогава не слушаш Господа. Любовта се определя от послушанието. Когато слушаш някого, ти го обичаш. Като слуша дълго време учителя си, ученикът започва да го обича и да вярва на всичко, което той говори. След това той е готов да слуша и изпълнява заповедите му. – Как да обичам? – Вложи в душата си желанието да обичаш и повече не мисли. Това желание ще работи в тебе и ще даде своя плод. Дай ход на твоето желание, оправи пътя му и не се безпокой.

Какво трябва да направиш с вадичката, която минава през твоята градина? Казваш: Не ме интересува тая вадичка, зает съм с обществена работа. Вадичката тече, но не върши работа. След време виждаш, че цветята в градината ти изсъхнали. Спри вниманието си върху вадичката само за момент, отправи я да тече през цветята и зеленчуците, да ги полее, и пак гледай обществената си работа. Вадичката е твоето желание да обичаш хората. То ще принесе своя плод. – Любовта ще ни спаси. Дай път на любовта в себе си. Като мине през твоята градина и напои, всичко, каквото срещне на пътя си, тя ще те напои. Иначе, любовта ще мине и замине, без да бъдеш спасен.

И тъй, без вяра няма живот, както без слънце няма растене. Вярата е причина за растенето. Ако растеш и се укрепваш, ти имаш вяра. Изгубиш ли вярата си, ти преставаш да растеш и отслабваш. Какво ще стане с тебе, ако се съмняваш във всички хора? Ще станеш маниак, ще започнеш да се страхуваш от всичко, докато най-после заболееш. Всеки човек е величина, която трябва да се разбере. Ти срещаш тия величини, не ги разбираш, отбягваш от тях, докато изгубиш мярка на всякакви отношения и станеш невъзможен и за себе си, и за окръжаващите. Каква по-страшна болест от тая? – Как ще се излекувам? – Започни да мислиш, че хората са добри поне като тебе. Няма лоши хора в света, но има гладни хора. Ако моята торба е пълна, и някой ме дебне да я вземе, за да се нахрани, аз ще му кажа: братко, не се опитвай да крадеш. Кажи, че си гладен, и аз ще те нахраня. Щом го нахраня, той става добър.

Когато Бог създавал света, създал едновременно и вълка, и коня. Вълкът оставал недоволен от коня и завел дело против него. То било първото дело в света. В обвиненията си против коня, той писал следното: Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно с задните си крака, че ми изкърти два кучешки зъба. В обществото, дето се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Виж, колко са меки моите крака. Съдията казал: Дай да видя краката ти. Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти. После съдията се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое оправдание? Конят отговорил: Господин съдия, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който иде отзад, той е наш неприятел. Ние го удряме с задните си крака, за да го научим, как трябва да се запознава и поздравява. Това е Божествен закон. Всеки, който наруши тоя закон, опитва нашите задни крака.

И сегашните хора често водят дела все за счупените си зъби. – Защо изкъртват зъбите им? – Защото не са спазили законите на обществото. Когато искаш да се запознаеш с един човек, застани срещу лицето му, а не зад гърба му. Който краде, бърка в джобовете на човека – пак отзад. Друг крадец влиза в къщата на човека, когато спи – и това е заставане зад гърба му.

Христос казва: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?” Следователно, като живеете на земята, не питайте, защо иде злото, но разберете, какво представя то. Злото е резултат на еднообразието, а доброто – на разнообразието. Когато в ума ви се роди една мисъл, и вие постоянно мислите за нея, това е престъпление. – Как е възможно да ме занимава една мисъл постоянно и да считам, че това е зло? Ако мисля постоянно за Бога, това престъпление ли е? – Не мисли постоянно за Бога, но работи постоянно за Него. Бог е величина, която обхваща всичко. Следователно, като мислиш за Бога и работиш за Него, ще мислиш за всички същества, които живеят в Него. Бог е навсякъде и във всичко, а не само на небето, на слънцето или на звездите. Не ви упреквам, но казвам, че някога възгледите ви са прави по отношение на доброто, а някога са прави по отношение на злото. Значи, кажеш ли, че си добър човек, ти си прав по отношение на доброто, което се изразява в разнообразието. Кажеш ли, че си лош, ти си прав по отношение на злото – влязъл си в еднообразието на живота. Живей в разнообразието. Обичай всички и работи за всички.

И тъй, за да се разбираме, първата ни работа е да нагласим ключовете си, да знаем, кой на какъв ключ говори. Ако един свири в мажорна гама, а друг в минорна гама, те не могат да се разберат. Това е все едно, единият да погребва баща си, а другият да се радва, че му се родило дете. За да се разберат и двамата, трябва да почакат известно време, докато дойдат на една гама. Оня, на когото бащата е умрял, трябва да се успокои малко, да мине голямата скръб. Когато и на него се роди дете, тогава ще се разберат. Христос казва: „Нека мъртвите погребват своите мъртви.” Това значи, да погребем своите мъртви мисли и да заживеем с радост. Да се радваме на новото, което се ражда. Всичко, което се е обезсолило, е мъртво. Обезсоляване става там, дето съдържанието и смисълът на нещата изчезват.

Какъв смисъл имат сегашните пръстени, верижки и другите украшения? Поглеждаш към пръстена си, радваш му се. Обаче, за тоя пръстен могат да те продадат. Това не е ли юлар, който те ограничава? Ако някой гради къща и с нея иска да те обвърже, стой далеч от тоя човек. Това е юлар, от който трябва да се пазиш. Цял свят да ти обещават, стой настрана. Всяко добро, което се прави на земята, трябва да е прието на небето. Не се ли приеме на небето, то не е истинско добро. Това изисква законът на справедливостта, който е един и същ и за земята, и за небето. Това наричаме ние международно право. Основният закон на това право гласи: Каквото е на небето, това е и на земята. И каквото е на земята, това е и на небето.

Сегашните хора не спазват тоя закон, поради което преждевременно остаряват. Като не знаят това, те казват, че остаряването им се предизвиква от техните близки. Майката остарява от дъщеря си, учителят – от учениците си; търговецът – от своите клиенти, овчарят – от овцете си. Днес овчарят изгуби една овца, на другия ден друга, на третия ден трета, докато лицето му се набръчка. Като видя лицето му, казвам: Приятелю, много нещо си прекарал. – Отде знаеш? – Всичко е написано на лицето ти. Изгубил си овцете си. Всички хора страдат и остаряват все от своите подчинени. Това са отношения, които трябва да решите правилно. Само така ще влезете в новото учение. Питате: Какво отношение имат тия неща към квадрата, към триъгълника и към останалите фигури?

За да разберете живата геометрия, за която говоря, изучавайте носа, устата, веждите, ушите, очите си. Например, носът има форма на триъгълник. Изучете добре своя нос, линиите, формата и големината му, за да се домогнете до живия триъгълник. После изучавайте веждите си, да разберете техния произход. Ще кажете, че веждите са предназначени да пазят очите от прах и пот. Донякъде това е вярно, но веждите имат и друго предназначение. Забелязано е, че хора, на които обективният ум е силно развит, имат дебели вежди. Те са смели и решителни, със силна воля. Чувствата им са груби. Хора, на които обективният ум е слабо развит, имат тънки вежди. Чувствата им са деликатни. Значи, веждите показват, какви са чувствата на човека – груби, или нежни. Научете се да превеждате външните форми, да разберете техния дълбок смисъл и предназначение. Когато носът при основата си е широк, това говори за човек със силно развити чувства. Когато интелектът се развива, носът се удължава и стеснява. Какъв нос е за предпочитане: дълъг и тесен, или къси широк? Носът трябва да бъде добре развит, да има съответствие между широчината и дължината. Не е ли спазена тая пропорционалност, между ума и сърцето няма хармония. Носът е барометър. С него се измерват външните и вътрешните условия. Това е наука,, която не може да се даде на хората, защото те нямат още нужната култура. Ако познаваха тая наука, те щяха да се подиграват едни с други. Като ви се разсърди някой, ще каже: Виж си носа, колко е къс, неправилен. А чувствата ти са много груби, необработени. В тоя случай, за предпочитане е невежеството, отколкото знание, което ще ви събори.

Като познава човешките сърца и умове, Христос казва на тогавашните учени: Понеже извратихте Израиля и изопачихте неговия живот, не може да ви се говори за небесния живот. Египетското знание, за което Мойсей говори на евреите, на вас още не може да се даде. Това знание подразбира слизането на Духа в човека. Следователно) докато не приемете Сина на мъдростта в себе си, докато не приемете живия Господ в душата си, Духът няма да ви посети. Духът трябва да влезе не само в човека, но и в църквите, и в училищата. Когато посети човека, Духът му разкрива всичко, и той започва да разбира нещата ясно. Това не значи, че няма да учите. Ще учите, ще придобивате знания, но положителни. За да придобием тия знания, нужно ни е търпение, основано на Божията Любов. – Как се придобива търпението?

В околността на един чифлик имало голямо жабешко блато. Жабите крякали денонощно и хвалели чифликчията. Две по-смели жаби решили да излязат от блатото, да отидат в дома на чифликчията, да проверят истинността на тия похвали. Един ден те излезли от блатото и смело закрачили към дома на чифликчията. Влезли право в кухнята, дето видели голям котел с прясно, току-що издоено мляко. Те влезли в котела и започнали да изследват бялата течност. На вкус се оказала приятна. Те се запитвали една друга, каква е тая течност, която не прилича на водата. Страшното за тях било това, че не могли да излязат навън. Започнали да се въртят в котела, дано намерят начин да излязат оттам. Едната казала: Много се уморих, ще се спусна на дъното. – Опасно е дъното. Ще се спуснеш, но там ще останеш, отговорила втората. – Не мога да издържам повече. Втората жаба употребила всичкото си търпение и продължила да се върти в котела, докато най-после избила маслото. После стъпила на него и излязла вън от котела. Следователно, искаш ли да придобиеш търпение, трябва да издържаш и на най-големите мъчнотии.

Сега често се питате, какво представя светът. Той е голям котел, пълен с мляко. – Какъв е смисълът на живота? – Да слезеш в котела с млякото, да избиеш маслото и да се качиш на него, за да излезеш в широкия, неограничен свят. Това значи, да придобиеш търпение и да се спасиш. Аз не говоря за спасението в тоя смисъл, както религиозните го разбират. И те са прави, и аз съм прав. И Мойсей е прав, и Христос е прав. Прави са всички ученици: и тия от първоначалните училища, от прогимназиите и гимназиите, както и тия от университета. – Защо? – Защото между това, което изучават децата от основните училища, учениците от прогимназиите и гимназиите, както и студентите от университета, има известно отношение.

Какво ще кажете, ако се съберат на едно място тия ученици и започнат да разискват върху даден въпрос? Ще се разберат ли те? Не могат да се разберат. На оня от първо отделение казвам: Приятелю, ти не можеш да разбереш оня, който е свършил гимназия или университет. – Аз го разбирам, но той е еретик, не разбира. – Не е еретик той, но съзнанието му е по-широко от твоето. За себе си и ти си прав, и той е прав. Ще вървите постепенно все по-нагоре, докато разберете правилно великия Божествен смисъл на живота. Павел казва: „Когато бях младенец, като младенец мъдрувах, а като станах мъж, напуснах това, което е младенческо.” Докато е в основното училище, ученикът минава за младенец. Следователно, ако влезеш в религиозно общество, което дели хората на праведни и грешни и по тоя начин ги изолира, това е религия за младенците. За студента е нужна религия, която обхваща цялото човечество. Тая религия се основава на любовта. Тя дава право и свобода на хората да мислят и чувстват, както Бог ги е научил. Който приеме религията на любовта, той влиза в безсмъртието.

Да се върнем към присъдата, издадена по делото на вълка и коня. Съдията издал резолюция, с която забранил на вълка втори път да се разговаря с коня като неприятел. Ако иска да говори с него, да застане отпред а не отзад. На коня наложил наказание да поеме разноските за поставяне два нови кучешки зъба на вълка. След време, при същия съдия дошли две котки да се съдят за едно агнешко шкембе. Едната котка държала шкембето между краката си и казала, че е нейно. Другата също настоявала, че шкембето е нейно. – Виж, казала тя на съдията, как е одраскано лицето ми от моята другарка Съдията пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на краката си котката имала здрави, остри нокти. Съдията се замислил, как да реши делото, и веднага се досетил, че те се карат за нещо, което не е тяхна собственост, и казал: Нито една от вас няма право на шкембето. Агнето има право да си го иска. В тоя момент се задало агнето и се оплакало, че две котки задигнали шкембето му и моли да му го, върнат. Съдията взел шкембето от котките, наместил го и пуснал агнето да си върви.

Сегашните хора и до днес се карат за шкембето на агнето, всеки тегли към себе си, всеки иска да го присвои за своя частна собственост. Оня, който не може да го вземе, пита: Трябва ли да съществува частна собственост? Отговарям: Частна собственост не може да съществува. Да владееш нещо, можеш, но да му туриш табела, че това е твоя собственост, нямаш право. Можеш да владееш тялото си, можеш да владееш къщата си, но владението е временно нещо. Как ще наречеш частна собственост закланото агне, кокошка, прасенце? Нямаш право да строиш грамадни къщи. Това самата природа ти доказва. – Как? – Чрез земетресенията. Земята се оплаква, че носи по-голям товар, отколкото трябва, и Бог изпраща едно земетресение да я освободи. Земята не е длъжна да носи такива тежки товари. Това показва, че частната собственост не се позволява. Това е Божият глас Може да си направите една къща, но ако започнете да се биете за нея, съдията ще каже: Дайте шкембето на агнето, да го турим на мястото му, и агнето да оживее. Това искал да каже Христос в стиха: „Ако не разбирате земните работи, как ще разберете небесните?”

Казвате: Значи, и Христос е бил против частната собственост. Какво ще правим, ако се откажем от нея? Приложете владението. Колко време трае цвета на едно растение? Всеки цвят е временен. Както цветът и плодът не са вечни, така и частната собственост, и владението са временни неща. Като говоря против частната собственост, нямам пред вид вашите къщи. Аз говоря за оная частна собственост, срещу която и вие сами протестирате. Например, мъжът счита жена си своя частна собственост; жената счита мъжа си частна собственост. Те трябва да се жертват един за друг, без да се владеят, без да се считат частна собственост. Това не значи, мъжът да напусне жена си, или жената да напусне мъжа си. Връзката между жената и мъжа трябва да бъде вътрешна, да почива на закона на любовта, в която няма измяна. Павел казва: „Който е вързан, да не се развързва; и който е развързан, да не се връзва.” Докато ореш, ще бъдеш с оглавник; щом престанеш да ореш, хвърляш оглавника и отиваш да ядеш. Така се учи търпението. Който не научи тоя урок, турят торбата на гърба му и го пращат повторно на нивата. Тъй щото, не казвам мъжът да напусне жена си, нито жената – мъжа си, но да определите отношенията си един към друг. Умът не може да слезе при стомаха, нито стомахът може да се качи при ума, но те трябва да определят взаимните си отношения. Ако мъжът ти е мозък, дай му всичкото си уважение и почитание; ако е стомах, дай му възможност да изпълни своята функция, както трябва. В математиката има закони, които привеждат членовете на уравненията при условия, удобни за решение. Само така задачите стават ясни и разбрани. И на вас много неща са неясни; за да се изяснят, умът ви трябва да лети, да се качва в по-високи сфери. Когато излизате вечер да наблюдавате звездното небе, вие виждате звездите, но не ги познавате, нищо не знаете за тях. За да разберете нещо повече, умът ви трябва да лети, да се качва високо в небесното пространство.

Христос казва: „Когато Духът дойде, ще ви научи на всичко.” Говори се, че в света съществуват две начала: Христос – доброто начало и антихрист – злото или частната собственост. Ако обсебиш даден човек, или някое общество, или спреш вътрешния стремеж на душата към Бога, ти си антихрист. Ако съдействаш за развиване на Божественото в човека, ти си Христос за него. Докато всички органи на тялото служат на целия организъм, те са свързани с Христа. Щом се отделят, всеки служи на себе си. Те имат връзка с противоположното начало. Който се отдалечава от Бога, сам се осъжда на смърт. Един е Бог, ние сме Негови удове. Един е Христос, ни сме Негови удове. Всеки трябва да знае мястото и службата си във великия Божествен организъм – дали е нос, око, ухо, пръст. – Защо трябва да се занимавам с ръката си? – Ще се занимаваш с ръката си като с величина, чрез която ще прилагаш волята си. Ръката представя преобразен квадрат; четирите пръста, без палеца, са четирите колела на колата, с които тя се движи. И човек е подобна кола: с двете колела, т. е. с краката, той се движи по земята; с горните колела – ръцете, той пори въздуха.

Христос казва: „Ако не разберете земния живот, не може да разберете небесния.” И обратно: Ако разберете небесния, ще разберете и земния. Ние започваме отдолу-нагоре: да разберем първо земния живот, после небесния. Дали отгоре-надолу ще върви, или отдолу нагоре, човек трябва да разбере, че частна собственост или негово владение е само тялото му. Позволи ли си друг някой да се намести в него и да го владее, човек се обърква. Това състояние лекарите наричат полудяване, умопобъркване. За такъв човек казвам, че е изгубил своята частна собственост, т. е. друго същество е влязло в него. Да му се помогне, това значи, да влезе той във владение на своето тяло. – Как се лекува такъв болен? – Свещениците му четат молитва, да изгонят лошия дух от него, а лекарите му правят инжекции. И едните, и другите имат желание да изпъдят неканения гост навън. Има случаи в живота, когато истинският собственик се изгубва за няколко години. В това време гостът живее в неговото тяло. Като се минат десетина години, първата личност се връща и започва своята дейност оттам, дето е спряла. Де е било това лице цели десет години, не е време да обяснявам. Тоя въпрос е сложен, много време е нужно за неговото обясняване. Той има отношение към психологията.

Казвам: Човек може да излиза от тялото си, т. е. от своята къща по желание, без да става нужда други същества да го обсебват и пъдят навън. Има закони, чрез които човек може да пази своето владение. Казвате, че баща ви, например, умрял и отишъл при Бога. Всъщност, баща ви е изпъден, други са взели неговата частна собственост, и той остава в положение на бездомник. Вазов нарича бездомниците „немили-недраги.” Те са героите на човечеството. Най-големите злини и беззакония в света стават все за частната собственост. И парите, и яденето, всичко е частна собственост. Ако искате да живеете добре и в хармония с великата разумност, откажете се от частната собственост. Само така ще разберете дълбокия смисъл на Божествения живот.

Има свобода в света, но има и закон. – Кога иде законът? – Когато отиваме от задната страна на коня. Копитото на коня, това е законът. – Как може да се избегне тоя закон? – Ще отидеш откъм главата на коня, отпред. Главата е Христовото учение. Кажеш ли на някого, че е лош, ти го поздравяваш неправилно, отиваш зад гърба му. Кажеш ли, че е добър, поздравяваш го пред лицето. Който поздравява човека зад гърба, ще изгуби два кучешки зъба. Когато престъпиш Божествения закон, непременно ще те сполети някакво нещастие. Като знаете това, търсете причината в себе си, а не в другите. Ако българите са нещастни, причината е в тях, никъде другаде. За тяхното нещастие не са виновни нито сърбите, нито гърците, нито англичаните, германците, французите. Същото се отнася и до другите народи. Всеки народ сам е виновен за своето нещастие. Ако българите поздравяваха коня отпред, откъм лицето му, нямаше да получат тоя ритник. Понеже дойдоха от задната му страна, получиха един тежък урок. Казано е: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.” Българите повярваха, че ще ги направят велики, но сметката им излезе крива. Никой никого не може да направи велик. Само тоя народ може да стане велик, който вярва в Бога и изпълнява Неговата воля. Когато един народ има любов в себе си и готовност да се жертва за великата правда, той всякога побеждава. Когато всички свещеници, проповедници, учители, съдии и управници, майки и бащи живеят в доброто и го прилагат, те водят своя народ към победа. Само тоя народ може да стане велик.

Нови времена идат за човечеството, нова култура, нов живот. – Какво изисква новата култура? – Да се даде свобода на човека да се прояви. Как се проявяват хората днес? Майката се прояви, натиска дъщерята. Ако дъщерята се прояви, натиска майката. Така се борят пехливаните: единият е горе, другият долу. После обратно. Първият път майката е горе, дъщерята долу; после дъщерята е горе, майката долу. Така се редуват, докато се уморят. Въпросите не се разрешават така. Днес мачкат България, другите се повдигат. Утре други ще бъдат мачкани. Кога ще се разрешат въпросите? Дойде някой казва, че е силен. Дойде втори, и той казва, че е силен. Хайде тогава да опитаме силите си. Започва пехливанството. Въпросът се решава правилно, когато и двамата кажат: И ти си силен, и аз съм силен, но няма защо да се борим, да си чупим главите. По-добре да живеем братски, а силата си да употребим за общо добро, да просвещаваме умовете и сърцата на своите близки, да ги научим, как да създават домовете си. Велико изкуство е да създадеш един дом. Днес навсякъде, във всеки дом има разногласие. – Защо? – Защото хората не могат да живеят правилно, не знаят, как да се поздравяват. Всички се поздравяват откъм гърба. И това не е лошо, но за такъв поздрав има закон. Нека съществува закон, строг и справедлив, а не жесток.

Въз основа на това, Христос влиза в нова фаза и казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.” Това значи, ако не се върнете в правия път, от който сте се отклонили, и не почнете да мислите, както Син Человечески мисли, не може да разберете небесните неща, следователно, не може да подобрите живота си. Ако не разберете вътрешния живот, не може да разберете и външния.

За изяснение на тая мисъл, ще си послужа със следния пример. Представете си, че живеете в дворец със сто големи стаи – външният свят. Стаите са затворени, отникъде не дохожда въздух. Живеете в тоя дворец, движите се от една стая в друга, изучавате всичко, каквото има в тях, но постепенно започвате да се отегчавате, въздух нямате, светлината ви също е малко. Казвате, че трябва да направите по-големи прозорци, да влиза повече светлина и въздух. Разширявате прозорците, но около вас се вдига прах, събират се нечистотии. Чудите се, какво да правите; чувствате нужда да излезете вън, всред природата, в широкия Божествен свят. Такова е положението на сегашните хора, които живеят само в физичния свят. Те знаят много неща, изучавали са философия, история, право, възхищават се от римското право. Това право е отлично, но се отнася главно до римските граждани. Такова право има всеки народ. Римското право е защищавало римския гражданин. Горко на ония, които не са римски граждани!

Казвам: Има едно право, наречено Божествено. То е право за всички хора, за всички живи същества на земята. За това право говори Христос. Който приеме това право и великите Божествени идеи, той ще стане гражданин на Царството Божие. Това право ще го покровителства навсякъде. Направете опит. Нека най-нещастният човек приеме това право, за да се убеди в неговата сила. Животът му ще се подобри, хората ще почнат да го обичат, работите му ще тръгнат напред.

Пак повтарям: Пазете се от идеята за частната собственост, която задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен е идея на частната собственост. Тая идея ще ви заведе в гроба. Тя задавя човека, както всяка хапка, която попада в кривото гърло. Гърлото, сърцето трябва да се отворят и разширят, да диша човек свободно. Извадете хапката, която е отишла в кривото гърло и ви задушава.

Кое е новото, което се очаква от новия живот? Какви блага носи тоя живот? Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята. Той освобождава човека от идеята за частната собственост. Не говоря против вашите тела, като частна собственост, като лично владение. Казвам: Пазете телата си, че като дойде господарят ви, да дадете сметка за това, което сте получили от него. Ще кажете: Господарю, много добре прекарах в твоя дом. Връщам го с направените подобрения. Ако имаш намерение да ме пратиш пак на земята, дай ми по-добър дом, да придобия нещо повече от това, което сега придобих.

И тъй, новото време, което сега иде, изисква от вас търпение, търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушание, а послушанието – знание и мъдрост. Само умният може да люби. Велико и разумно нещо е любовта. Да любиш някого, това значи, да го пазиш като зеницата на окото си. Да изтезаваш човека, това не е любов; да убиваш хората, това не е любов. Ще кажете, че любовта носи страдание. Страда само оня, който не разбира и не познава нещата. Христос дойде да научи хората да любят и да знаят, защо страдат. Говори се в Писанието за вода и дух. На научен език водата е магнетизмът, т. е. тя носи магнетичната сила в себе си, а духът е носител на електричество. Христос казва: „Който е минал през вода и дух, той може да влезе в Царството Божие.” Това значи: Ако умът ви се възроди от електричеството, а симпатичната нервна система от магнетизма, вие ще бъдете граждани на Царството Божие. Ако обработвате мислите си с електричеството, а чувствата с магнетизма, вие ще разберете великия Божи закон и ще бъдете носители на вярата и на любовта.

Запишете си следните мисли: търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушание, а послушанието носи знание и мъдрост. Мислете върху тях, комбинирайте ги по различни начини, за да внесат в душата ви нова струя на живот. Какво изпитвате, когато някой каже, че ви обича? – Светлина и радост. Нещо светне във вас, и вие се зарадвате. Когато майката каже на дъщеря си, че я обича, тя веднага се зарадва. Ако господарят каже на слугата си, че го обича, и той става радостен и весел. Започне ли господарят да се сърди на слугата си, той се обезсърчава и пада духом. – Кои ученици обича учителят? – Които са добри и послушни.

Желая на всички да приложите любовта в отношенията си. Приемете новото учение и го занесете в домовете си. Предайте го на децата си и на своите близки. Правете опити, без да се обезсърчавате. Сто опита да направите, важно е да успеете. Може би стотният опит да даде резултат. В края на краищата, очите ви ще се отворят и ще кажете като слепия: „Едно време бях сляп, но сега виждам.”

Мнозина ме питат: Ти вярваш ли в това, което проповядваш? Ходил ли си на оня свят, че говориш за него? – В оня свят не съм ходил, но живея в него. – При Бога ходил ли си? – Не съм ходил, но в Него живея и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Бог е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото; радвам се и се веселя, като чувам Неговия тих глас Има ли нещо чудно в това? Вие очаквате да видите Господа след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на земята. Човек трябва да умре за своя егоизъм и от лед да се превърне на течност. Само така човек може да се спаси. Иначе, да умреш, без да превърнеш леда в течност, ти пак си в опасност. Приемете новите идеи, които идат отгоре. – Де е Бог? – Той е в професора, който просвещава; в свещеника, който поучава; в домакинята, която се грижи за къщата си; в съдията, който решава добре делата си; във войника, в офицера – навсякъде е Бог. Той е в мене, който ви говоря, и във вас, които ме слушате. Бог казва: Това са моите деца, които ме слушат. В бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че те ще се преобразят. Казват някои, че сте грешници, че ще отидете в ада. – Всичко е временно. Ако днес са грешници, утре ще се очистят и преобразят. Те сега са в ада, но утре ще излязат от него. Какъв по-страшен ад може да съществува от земята? Бог е дошъл на земята да ни извади от тоя ад и ще ни извади. Той ни облива със своята любов, посочва ни я, и така усилва в нас вярата и търпението.

Желая всички да бъдете Синове Божии. В широк смисъл казано, слушайте гласа на Бога, вършете волята Му, както вие разбирате, и повече не се страхувайте.

Неделни Беседи, 01.02.1920 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help