Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Бог е говорил

„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил, а този не знаем отде е.” (Йоана 9: 29)

„На Мойсея Бог е говорил.” Дали евреите знаеха, че Бог е говорил на Мойсея, това е въпрос Казвам: Ако х + y = 20, то х = 20 – у. На какво са равни величините х и у, сами ще си отговорите. Да говори Господ на хората, това не е чудно. В говоренето няма нещо необикновено. Някой виден професор от университета може да говори на слугата си. Какво от това? Слугата ще каже, че еди-кой си виден професор му говорил.

Много от сегашните хора, мъже и жени, казват, че и на тях Господ е говорил. Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на студентите си. Това са две различни положения. Следователно, вие не трябва да се самозаблуждавате.

„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил.” Под „Мойсей” в широк смисъл на думата разбираме всичко, което ни е познато. „Тоя отде е, не знаем.” – Това е новото в света. Мойсей представя стария порядък в света, който всички знаем. Христос е новото, което иде в света, и което не знаем. Нима волът не познава своя дам, в който постоянно влиза и излиза? Ако кажете на вола, че може да се направи някакво преобразование на неговия дам, той ще възрази; че не иска. – Защо не иска? – Защото намира, че по-хубаво нещо от неговия дам няма. Това са разсъжденията на мнозина учени и- философи. Взимам думата „учени и философи” в широк смисъл, като общи принципи. Аз не защищавам никого, нито упреквам някого. Според мене, хората са еднакво ценни, независимо от това, дали правят добро, или зло. Те са двете неизвестни х и у, които се равняват на 20. Изчислете, на колко е равен х и на колко – у. Двете величини х и у са добрите и лошите хора, с които по необходимост трябва да работите. Без добро и зло, никакъв прогрес не може да има. Така е поставен тоя въпрос в природата, така и аз го разбирам. Как вие го разбирате философски, това е друга работа. Ако роптаете против злото, защо го държите в себе си? Ако жената роптае против мъжа си, защо е станала негова наложница? Ако мъжът говори лошо за жена си, защо й е станал наложник? Разберете тоя въпрос принциплно, а не в тесен смисъл. Човек може да бъде наложник и на някаква идея. Човек може да бъде наложник и на някакво верую. Опитал ли е той плодовете на своята идея, или на своето верую? Плодовете могат да бъдат и лоши, и добри. И добрите, и лошите хора любят; и честните, и нечестните любят. – Каква е разликата между едните и другите? Разликата е само в нашите умове, в нашата мисъл, според която приемаме, че едни хора са добри, а други – лоши. Един художник може да нарисува вашия образ, да тури няколко бръчки, да измени чертите ви и да каже, че сте лош човек. Вярно ли е това? Тоя образ е чужд, а не ваш. Той е изобретение на художника. Тъй щото, човек може да прави с тялото си, каквото иска, но душата му е неуловима, никой не може да я засегне. Тя остава всякога Чиста и непорочна. Каквито усилия и да правят хората, душата не може да се улови,

„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил.” Мойсей е видимата, физичната страна на живота. Кой човек, който е бил в затвор, който е висял на въже, който е бит с тояга, не познава Мойсея? Навсякъде е Мойсей. Тоя Мойсей, на когото Бог е говорил, се среща навсякъде. На него Господ е говорил, но и той говори. Значи, когато Бог говори, и хората говорят. Всеки, който е пострадал от някого, казва: Аз познавам Мойсея, на когото Господ е говорил.

„А този отде е, не знаем.” На името на Тоя неизвестен са построени в целия свят безброй храмове. Мъже и жени от целия свят се наричат християни – на Негово име. Едни се наричат баптисти, други съботяни, трети православни и т. н. Въпреки това, влезте, в сърцата на тия хора, да видите, дали вътре е написано името на Христа. Всички казват: „Мойсея познаваме, но Тоя отде е, не знаем.” Право казват евреите, че не познават Христа защото не можеш Да познаеш истината, докато не я опиташ. Учението на Христа, в широк смисъл, е учение на опита, но не на обикновения опит. Ще възразите: Ние познаваме Христа. – Вие познавате историческата сянка на Христа. Знаете, че някога се е родил човек – Христос, от еврейско произхождение. Чели сте Евангелието, познавате Христа, но и това познаване на Евангелието не е истинско. Вие познавате сянката на Евангелието. Ако мъжете и жените познаваха Христа и. Евангелието, домовете им щяха да бъдат другояче устроени.

Питам: Как си обяснявате стиха, в който Христос казва да любите враговете си? Как си обяснявате стиха, в който Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете мои ученици”? Как си обяснявате стиха: „Който обича баща ги и майка си повече от мене, не е достоен да ме следва?” Как прилагате тия стихове?

В заключение, всички казвате: „Ние знаем Мойсея, на когото Бог е говорил. Но Тоя отде е, не знаем.” Въпрос е, доколко познавате Мойсея. Едно се иска от вас: Първо трябва да се освободите от Мойсея и от това, което Господ му е говорил, и после да се занимавате с Христа. Сегашното християнство е християнство с еврейска черупка. Всичко, което едно време евреите са вършели, сега християните го вършат. Христос казва: „Речено е око за око, зъб за зъб. Аз казвам: Не противи се на злото. Ако те ударят по едната страна, обърни и другата.” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо в живота. Как така, да ме ударят по едната страна, а аз да дам и другата! Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин, ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой. – Може ли да търпиш толкова? – Ще си представиш, че бият твоята сянка, твоята къща отвън, а не самия тебе. Какво ще правите, ако започнат да ви бият? Ще се молите, ще коленичите, да престане боят. Значи, познавате Мойсея и му се молите. Като дойде Христос, казвате: Ние сме учени хора, трябва да критикуваме, за да не изпаднем в заблуждение. Вие и без това сте в заблуждение. Бих желал да срещна хора, които не са заблудени.

Сега аз не говоря за философията на сенките, не аргументирам нещата. И математиката аргументира. Ако започна да аргументирам всичко по математичен начин, как ще ме разберете? Ще си послужа с неизвестните х и у, с равенството а + b = с, но няма да ме разберете. Всичко това има смисъл в живата математика. Като дойда до нея, ще посея една семка и, като израсте, ще ви извикам да разгледаме действията събиране, изваждане, умножаване и деление, през които тя е минала. После ще спра вниманието ви на по-сложните процеси, които стават в нея: граници, функции и др. Това са математични аргументи. Наблюдавайте, как става растенето, и вадете заключения, на какво се дължи стремежа на растението да върви нагоре, защо листата се разперват, а плодовете увисват надолу.

Като изучавате растенето, като съзнателен процес, ще кажете, че тук взимат участие законът за земното притегляне и др. Мнозина говорят за тоя закон, но отчасти го знаят. Например, знаеш, че телата се привличат, но защо става това? Казвам: Можеш да привлечеш едно тяло, само след като си го отблъснал. Привличане без отблъскване не съществува. Майката първо отблъсква плода, а после го привлича, за да се слее с нея. Това състояние е наречено от индусите „нирвана”, т. е. закон на сливане. Ако не съществуваше закон на сливане, плодът нямаше да се слее с майката, и вие нямаше да дохождате да ме слушате. Ще кажете, че това е философия, не се знае, доколко е верна. Аз пък казвам, че повечето от сегашните хора се занимават с разбиване на вълна. Когото срещнеш, все вълна разбива – философства. В това отношение, вие сте отлични дръндари. Светът е пълен с вълна и с дръндари. Ако продължавате тоя занаят, сами ще се задушите във вълната.–Какво трябва да се прави? – Да се преде. Спасяването на хората е в преденето. Казвам: Повярвай в преденето, ще бъдеш спасен ти и твоят дом. От две хиляди години хората все вярват. Дойде някой, иска пари на заем и казва: Вярвай, че ще ти ги върна. Вземе парите и повече не се вижда. Дадеш пари, а после се чудиш, защо не ти ги върнал, Казвам: Силата, с която си го отблъснал, е толкова голяма, че трябва да минат десетки години, докато го привлечеш отново към себе си. Той не е лош, до трябва да минат сто години, за да се върне при тебе. – Кой ще чака толкова години? – Щом не можеш да чакаш, давай малко пари, да не ги мислиш. Богатият казва: Не съм глупав да давам много пари наведнъж. Ще давам по малко, по няколко лева, та често да дохождат при мене.

„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил.” Ще приведа един разказ из живота на един млад цар. Той живял в Египет, четири хиляди години преди Христа, когато Египет бил в своето цветущо състояние. Как се казвал тоя цар, не е важно, няма да кажа името му. Приемете го като уравнение с едно неизвестно. Царят обичал да ходи на лов, затова си построил малка колибка в една гора, близо до едно пасбище, дето млада, красива овчарка пасла своето стадо. Тя весело и безгрижно си пяла и пасла овцете си. Често срещала младия цар, но не го познавала. Една сутрин той спрял младата овчарка и я запитал: Можеш ли всяка сутрин да ми носиш мляко от твоите овце? – Мога. Тя започнала всяка сутрин да му носи мляко, от което той оставал крайно доволен. Забелязал, че откак пие това мляко, започнал да става по-умен. Решил да намери причината за това и започнал да наблюдава живота на овчарката, как пасе овцете, как се отнася с тях, и извадил голяма поука от нейните отношения. Той си казал: Като се върна в царството си, ще приложа нейните методи в управлението.

И българите искат да преустроят България, но не знаят, какви методи да приложат. Те отиват в Англия, в Америка, в Франция, оттам да вземат някакви мероприятия за повдигане на българския народ. Ето, 40 години вече България се управлява все с чужди мероприятия, без да постигне ония резултати, към които се стреми. Тя може като египетския цар да се ползува от методите на добрите български овчари и овчарки. Няма защо българите да изучават законите на Мойсея, на когото Господ е говорил. Те трябваше да кажат: Макар, че ние знаем Мойсея, на когото Бог е говорил, а не знаем Тоя отде е, ще опитаме Неговото учение. Ще кажете, че, за да се направи един опит, са нужни сто години. Според мене, една година е достатъчна за опита. В това време ще се разбере, право ли е даденото учение, или не. Когато Христос проповядваше на евреите, по политически съображения, те отблъсваха Неговото учение и казваха: Римляните са силен, културен народ, ние трябва да им подражаваме, да станем силни като тях. Що се отнася до новото учение, което препоръчва да не се противим на злото, да дадем и другата си страна, ако ни ударят по едната, то е далеч от нас. Ние сме практични хора, търсим бърз начин на работа.

Българите, които приемат Христовото учение, още не са Го приложили. И те казват като евреите: Не е дошло още времето на това учение. Казвам: Времето е дошло. Повече от 40 години са се изминали от това време. – Какво ще стане с нас в бъдеще? Представете си, че живеете на северния полюс, дето всичко е лед. Къщите ви са от лед направени, никъде не виждате вода. Ако дойде някой и ви каже, че трябва да измените живота си, да направите лодки, с които да плувате, ще възразите, че не вярвате и не може да измените на живота, който вашите деди и прадеди са прекарали. Казвам ви да вземете мерки, защото земята ще претърпи голяма промяна. Ако не вярвате, ще дойде ден, когато ще проверите думите ми. Слънцето ще започне по-силно да грее, ще стопи ледовете. Къщите ви ще се разпукат, ледовете ще се стопят, и вие ще почнете да потъвате. Казвате: Каква съдба ни сполетя! Никаква съдба не е това, но земята е изменила своя път на движение, слънчевите лъчи падат под прав ъгъл и топят ледовете. Вие живеете върху ледено море. Закъснеете ли да промените живота, си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето. Сега и на вас казвам: Ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване; това е естествено положение на живота. Великата вълна, която иде сега в света, руши ледовете и ги превръща във вода. След хиляда години не само хората ще се изменят, но и вълците ще престанат да ядат овце. Те ще се отвратят от месото и ще употребяват растителна и плодова храна.

Аз взимам думите круши, ябълки, жито в обикновен смисъл, както математиката си служи с неизвестните х, у, z. Като дойдем до функциите в математиката, там неизвестното X може да бъде променлива, независима величина. Такава величина е, например, радиусът на окръжността. Неизвестното у е зависима променлива величина, или функция на х. Когато расте, човек е променлива величина. Ако характерът му е устойчив, казваме, че той е променлива независима величина. Каквито промени стават в него, той се справя лесно с тях. Ако характерът на човека е неустойчив, той е величината у. Той е зависим от промените, които стават в него. Казваме, че величината у е зависима и променлива. Всеки човек, който не е господар на положението си, той е величината у. Който владее себе си, той е величината х.

Когато приемете едно учение, или някакви идеи, вие трябва да владеете техните елементи и да ги прилагате. Ако ги прилагате, вие сте величината х – независима променлива величина; ако не ги владеете, вие сте у - зависима променлива величина. В първия случай, човек се разширява, а във втория – ограничава. Това е отвлечен въпрос, но толкова необходим, колкото е необходим пясъкът, който дават на гъската за лесно смилане на храната.

„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил.” Като се срещате, вие се питате: На тебе Господ говорил ли е? Дойде някой при мене и ми казва: Господ ми говори, затова не искам никого да слушам. – Господ говори на слугата в университета, но след това той свършва университета и излиза от него. Ти свърши ли университет? – Не съм свършил. – Щом не си свършил, Господ не ти е говорил. Не се заблуждавайте. Когато Господ ни говори като на Мойсея, ние правим и добри работи, и погрешки. Това всеки може да провери. Например, богат баща говори на сина си и му дава средства да учи; синът учи, но върши и ред погрешки. Статистиката показва, че синовете на богатите бащи са слуги в университета; те свършват университета и стават учени. Ако питате, защо светът страда, отговаряме: Светът страда, защото Господ е говорил на учените слуги. С това не упреквам учените, но ние трябва да разбираме същността на нещата, да разбираме дълбокия смисъл на това, което ни се говори.

Българите трябва да бъдат истински християни, всеки да ги търси, както и до днес търсят цигулките, направени от Страдивариус и Амати. Вече триста и повече години са изминали от смъртта на тия майстори цигулари, но цигулките им не изгубиха своята цена. Ако и вие минавате за майстори християни, след триста години трябва и вашите цигулки да имат цената на тия на Страдавариуса. Той не правел цигулките си от материала на българските цигулки. Българинът прави цигулки от черничево дърво. Той не изучава качеството на дървото, разположението на жилките му, но гледа дървото да е сухо и започва да го реже. Страдивариус първо изучавал качеството на дървото, направлението на жилките, дебелината му. За него не е било безразлично, в каква посока вървят жилките на дървото. После той обръщал внимание на дебелината на долната и на горната дъска, съчетавал ги правилно. Само при това съчетание на различните елементи, той изкарвал от цигулките си прекрасен тон. В цигулката има една обща линия, в която се сливат всички тонове. Не се ли постави тая линия на място, цигулката не издава добър тон. Добра цигулка е тая, на която тонът наподобява човешки глас. Цигулката представя човешката душа, с която човек работи. След 300 години ще бъде ли по-разработена, отколкото е днес? Казвате, че душата няма форма. Вярно е, че душата няма форма, но тя може да се разработва. На кого ще я дадете вие: на Страдивариуса, или сами ще я дълбаете? Дайте цигулката си в ръцете на добър майстор, на Бога, Той да я обработи.

Майката пита: Какво става с детето? Какво ще го правим? – Ще го кръстим, поп ще му чете, дано стане добро. Кръщават го, поп му чете, но то не става по-добро. Детето не става добро, нито с кръщаването, нито с четенето на попа. При възпитанието има елементи, които трябва да се спазват. Спазят ли се, детето става добро. Синът, който учи в университета като слуга, казва: Да се жертваме за народа си, да помагаме на ония, които са на бойното поле, но да бъдем в тила. Да умрем за отечеството си - Това значи: идете вие на бойното поле, а ние ще бъдем в тила, оттам ще помагаме. Не разбирам, какъв е тоя патриотизъм. Едно време се бореха за Христа, имаше кръстоносни походи. Сега има различни движения: женско движение, кооперативно движение, социално движение. Радвам се на тия движения, те проветряват човешките умове. Върху основите на тия движения можем да построим една воденица да мели брашно.

Аз питам сегашните християни, защо не се занимават с Евангелието. Те отговарят: Да видим първо, какво ще се реши на конференцията в Париж, тогава “ще се занимаваме с него. Казвам; Конференцията в Париж няма да реши нещо особено. Ако очаквате само на нея, боси и гладни ще ходите. Тя няма да ви заведе в рая. Какво се решава в Париж, това не е ваша работа. Важно е, какво трябва да правите вие. Ония в Париж познават Мойсея, на когото Бог е говорил. А Тоя кой е и отде е, не знаят. Вие се ожесточавате и казвате, че тия в конференцията не са прави. Не ги осъждайте. Те са едната половина на човечеството, вие сте другата. Ще възразите, че вие не можете да направите нищо, не сте членове на конференцията. – Не сте прави. Едно житно зрънце е внесено в света, но то храни цялото човечество. Също така и ябълката, и крушата не са дошли колективно. Култура е имало в света, която обработвала земята и отглеждала растенията. – Кога е дошло житото в света? – Ако отворя архивата на природата и прочета, ще видя, че един ангел е донесъл, първото житно зрънце на земята. Вярвате ли в това? Това е станало преди 250 милиона години. – Тогава земята не е съществувала. Можем да приемем тая истина, ако намалим годините, вместо 12 месеца, ще приемем, че годината се е състояла от три месеца. Според мене, тогавашните години са били по-дълги от сегашните.

Знаете ли, как се е въртяла земята в миналото? Знаете ли, колко дълги са били дните? Няма да се спирам на тия въпроси. Важно е, че числото 250 представя основен закон на Битието. Двойката представя принцип на Божия Дух, а петорката – принцип на човешкия ум. Следователно, преди 250 милиони години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, т. е. в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползуваме от него, знаем, каква сила съдържа то. Въпреки това, малцина знаят истинската стойност на житното зърно. В известни случаи българинът би се отказал от прясната пита хляб за сметка на печената кокошка или печеното агне. До преди войната, все се намираше някой да каже, че се отказва от хляба, но не и от печеното агне След войната всеки казва: Отказвам се от агнето, но не и от хляба. Значи, войната намести изкривеното в човешкия ум. Едва след 250 милиони години на възпитание и чукане на човешкия мозък, хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб. Това е истинската философия, до която хората са дошли. Само така те ще разберат стиха, в който Христос казва: „Аз съм живия хляб слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си”.

„А Тоя отде е, не знаем. Че не знаете, това не е важен аргумент Незнанието не разрешава въпросите. Опитайте Го и ще разберете, отде е дошъл. Че а говорил Господ на Мойсей, говорил е, На кого не е говорил? падали има друг народ, на кой го Бог да е говорил толкова много, колкото на еврейския народ. Но надали има друг народ, който Да е страдал толкова много, както еврейският. Много от сегашните религиозни хора казват: Знаеш ли, че Бог ми е говорил? Знаеш ли, че трябва да бъдеш внимателен към мене? – Знаеш ли, приятелю, че еврейският народ, на който Бог е говорил най-много, е бит най-много? Всеки човек, на когото Бог много говори, много бой получава. Виждали ли сте оная възлюбена дъщеря на майка си и на баща си, през какъв бой минава? – Защо я бият? – Защото се влюбила в един нехранимайко. Чрез тоягата на майката и бащата Бог й говори. Човек трябва да разбере смисъла на тоя бой. Младата мома понася боя, търпи, защото има идея. Тя казва: Не искам вече да вървя по пътя на Мойсея, на оня, когото познавам. Тръгвам по пътя на непознатия, на неизвестния. Ще те убием, не можеш да вървиш по тоя път! Започва гонение против момата, – Защо иде гонението? – Много естествено, майката и бащата не искат да я дадат на неизвестния, а тя страда. Другояче казано: Тя е ученичка на Божествената школа, отдето я поставят на изпитание, да провери своята любов. Казвам: Ако те гонят за нещо неизвестно, има смисъл. Ако те гонят за нещо обикновено, ти сам трябва да кажеш: „Зная, че на Мойсея Бог е говорил.” Днес всички църкви твърдят, че Бог на Мойсея е говорил. Това подържат и съвременните народи. Никой народ още не е приел Христа. Ако Христос дойде днес между хората, на общо основание, ще Го разкарват от едно място на друго, да Го разпитват, отде е дошъл, де е роден, как се прехранва и т. н. Какво ще отговори Христос? Той ще каже: Ако хората, наистина, вярват, че Бог е говорил на Мойсея, щяха да вярват и на мене. Но те не вярват и на Мойсея.

Сега виждате ли тоя облак на небето? Какво ви говори той? Ще кажете, като учените, че това е облак, образуван от изпаряването на водата. Не е само това, той е жив облак. Черният му цвят показва, че той е отражение на отрицателните научни и философски вярвания. Той представя отрицателната страна на живота. Долната, т. е. вътрешната страна на облака, е светла, а горната – тъмна. Ще кажете, че тоя облак закрива слънцето и ви пречи. Знайте, че всичко, което става в природата, е на мястото си. Ако слънцето всякога грееше силно, цялата растителност щеше да изсъхне, И обратно: ако в природата съществуваше само влага, без слънце, растителността пак щеше да изчезне. Всички промени в природата са на място, те дават условия за развитието на живота. Следователно, и всичко, което сега става в живота, е в реда на нещата, няма защо да се сърдите. Сега, именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, защото земята му е богата. Той не се нуждае и от чужди умове, защото умът е в него. Той не се нуждае и от чужди сърца да го топлят, защото животът е в него. Той не се нуждае от съветите на други да работи, защото по естество е работлив. Не отричам съдействието на други умове и сърца, но на ония, които искрено го обичат. Българинът страда от преяждане. Ако яде по-малко, всичко ще се оправи. Като яде, човек трябва да изяде 20 хапки и там да спре. Когато купува нива, българинът трябва, да отстъпи поне 2–3 метра от своето място за другите, да не стават спорове. Днес всеки българин иска да окоси ливадите си, да направи ниви от тях. Защо му са много ниви? – Дългове имал, да ги изплати. Не се страхувай от дълговете си, не ставай роб на условията. Така казва Тоя, неизвестният.

Еврейските пророци се обръщали към евреите с думите: О, Израилю, обърни се към Господа! Защо не казват: „Якове, обърни се!” Българите трябва да изменят една от буквите на името си, или името на София. И България, и София свършват с буквата „я” – опасна буква. Българите са в областта на буквата „я”. Понеже сега царува тая буква, българите говорят за купони, за ядене, за месо, за масло. Буквата „я” владее цяла България, както и София. Вие живеете в София, без да знаете, какво означава тая дума. Буквата „С” означава закон на реформи; буквата „о” подразбира условия; буквата „ф” е опасна по вибрациите си. Ако не вярвате, че тая буква е опасна, питайте евреите, които са живели при фараоните. Казвате, че не е важно, какво име носи човек. Ожени се за някоя мома, на която името започва с буквата „ф”, да видиш, не е ли важно. За да се реформира България, половината от българите трябва да се прекръстят, да им се дадат нови имена, за да не създават нещастия. Не е безразлично, какво име носи човекът, или животното. Мислите ли, че имената на вълка, на змията не отговарят на техните прояви? Ако един мирен и тих по характер човек произнася в продължение на един месец, по няколко пъти на ден, думата „змия”, непременно ще почувства вибрациите на змията. Сегашните хора често говорят за дявола, за дяволски работи и, без да подозират, възприемат неговите вибрации. Хората мислят повече за дявола, отколкото за Бога.

„Ние знаем, че на Мойсея Бог е говорил”. Там е нещастието на хората, че много мислят за Мойсея, за неговия закон. Стане ли някакво престъпление, някаква кражба, веднага създават закон против кражбата. Камарите създават различни закони против престъпленията. Долу законите на Мойсея! Извадете ония закони, които преди милиони години са написани във вашите сърца и умове. Живейте според тия закони и ще видите, че колкото по-свободни сте от закона, толкова повече ще живеете. Колкото по-малко вярвания имате, толкова по-малко ще живеете. Вярвайте в това, което може да ви повдигне. Срещнат се двама и веднага се скарват. – Защо се карат? – Защото не вярват в това, което подържали някои учени. Защо се карате? Ти провери ли това учение? Не съм го проверил, но мисля, че съм прав. С мислене само работа не става. – Не мога да вярвам. Той започва своето верую: Вярвам в Единнаго Господа Исуса Христа. – В кой Бог вярваш ти? – Моето верую е следното: Вярвам в любовта и мъдростта, които са създали живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света. Вярвам, че живата любов и мъдрост могат да променят нашия живот, нашия обществен строй, нашите домове. Щом приемем любовта и мъдростта, ще дойдат истината и правдата. Тогава ангели ще слязат от небето да садят плодове в нашите души. Религиозните очакват да дойде Христос, да отдели козите от овцете; едните ще отидат наляво, другите надясно. Така е казал Христос, но знаете ли, какво нещо е отделянето?

Едно време сърцето и умът са живели заедно: сърцето е било на лявата страна, а умът – на дясната. Днес те са разделени. В новата епоха ще стане точно обратно: сърцето ще бъде надясно, а умът – наляво. Следователно, ако искате да знаете, на прав път ли сте, вижте, дали сърцето ви е в средата. Ако е наляво, още не сте правоверни. Христос ще тури в рая само праведните, на които сърцето е в средата. Има ли истински православни или евангелисти, на които сърцата да са наляво? Ще кажете, че е естествено сърцето на човека да е наляво. Нямам време да обяснявам, че сърцето на човека не е наляво, но хората са го изместили наляво. Изместването на човешкото сърце наляво се дължи на слизането на човека на земята. Понеже земята го привлякла към себе си, заедно с това и сърцето му мръднало наляво. Когато човек започне да се качва нагоре, привличането му към дясно ще бъде по-силно. Това привличане ще надвие на привличането наляво, и сърцето ще остане повече към средата. Ето защо, мислете, че сърцето ви е повече в средата, отколкото наляво. Забравете вашето сърце, което е наляво. Мислете за сърцето, с което служите на Бога. Това сърце е в средата, а умът ви в душата. Не говоря за сърцето, което бие в гърдите, но за онова сърце, с което служите на Бога. То е в средата на вашата душа. Когато едно възвишено същество от горния свят мисли, вашето сърце на земята бие. Всяко движение е резултат на човешката мисъл.

„А Тоя отде е, не знаем.” Неизвестното в нас, това е човешкото сърце, т. е. чувстването и движението. Те определят качеството и силата на душата. Както ароматът на цветята оказва слабо или силно влияние върху нас, така и нашите мисли и чувства оказват по-силно или по-слабо въздействие върху нашата душа. Правени са опити с различните цветове на растенията, специално на цветята, и са дошли до заключение, че те оказват различно влияние върху растенето на човека. Учениците на Христа поискаха да. им даде вяра, и Той им отговори: Ако бихте имали вяра, колкото синаповото зърно, бихте могли да местите планини. – Защо Христос си послужи като символ със синаповото зърно, а не с друго някое? – Защото синаповото зърно произвежда пришки. Следователно, вярата на човека трябва да бъде толкова силна, че да произвежда пришки. Питам: Вашата вяра произвежда ли пришки? – Не. – Значи, вярата ви е слаба. Ако искате да усилите вярата си, в положителен смисъл, трябва да използувате сините лъчи на светлината – ясните, не тъмносините. Те са в състояние да усилят вярата и да премахнат меланхолията в човека. Когато не мислите право, наблюдавайте изгряването и залязването на слънцето, да възприемете жълтите лъчи.

Сега очаквате да дойде Христос на земята, да оправи света. Христос е на земята, между вас и във вас. Аз Го виждам. Казвате: Какъв е тоя Христос? Аз Го виждам, но не такъв, какъвто вие си Го представяте. Вие мислите, че Христос седи отдясно на Отца, с ореол и с бяла премяна. Христос е между хората, няма защо да Го очакват да се яви като светкавица между тях. Достатъчно е Христос да ви погледне в очите, за да внесе във вас такъв пламък, който да ви направи герои, да работите за Него. Аз бих желал българите да видят тоя Христос, Който може да внесе любовта в душите им. Бих желал българите да видят тоя Христос, Който може да внесе Божията мисъл в умовете им и да престанат да се интересуват от дявола. Никакъв дявол не съществува. Аз отричам дявола като съществена реалност. Като обикновено същество, като относителна реалност дяволът съществува, но не и като абсолютна реалност. За себе си казвам: Аз не се плаша от относителната реалност на нещата. Хора с относителна същност са временни, те нямат голяма стойност. Такова същество е дяволът, от когото хората се страхуват. Светът, който Бог създаде, в началото си е бил относителна реалност, затова се казва, че Бог създаде света от нищо. В тая относителна маса се създадоха условия, за да се прояви истинската, абсолютната реалност.

„Тоя отде е, не знаем.” Търсете Тоя, Когото не познавате, само в себе си, никъде другаде. Вие не сте дали възможност на тоя Христос да се прояви. Вие сте приели закона на Мойсея и, когато Христос иска да ви говори, вие се затваряте за Него и казвате, че не искате да слушате глупости. Когато някой ви говори комплименти и неискрени неща, вие се отваряте за него и се чувствате щастлив, че ви е посетил. С комплименти и Мойсей си служи. Аз не вярвам на хора, на които Бог говори. Ако и аз ви кажа, че Бог ми говори, и на мене не вярвайте. Но аз ви казвам: Бог живее в мене, и аз живея в Него. Ако и в това не вярвате, по-добре е за мене. Аз ще отида на друга някоя планета, там ще ми бъде по-добре. Ако сега ви говоря, не искам да ви направя адепти, но искам да ви видя, какви сте като хора. Приятно ми е да се разговарям с вас и да ви кажа: Не бойте се, един ден и вие ще живеете с Бога. Това казва и Христос. Дошло е време, когато Господ ще влезе в човека и ще му проговори. Днес е това време. Който казва, че времето още не е дошло, той не говори истината.

Казвам: Бог е отместил вече камъка от гроба. Излезте от вашите гробове. Напуснете затворите, направете си широки прозорци, направете си добри покриви. Живейте без ограничения, без никакви закони. Само три закона съществуват: законите на любовта, на мъдростта и на истината. Тъй казва моят Господ, с Когото живея. Тъй ме е учил Той. Така ми е говорил. Не мислете, че аз прекарвам времето си напразно. Аз работя за себе си. Аз рисувам и свиря – това е моето занимание. Музиката и изкуството е постоянното ми занимание. С поезия още не съм започнал да се занимавам, защото човешкият език е груб, не мога да си служа с него. Не искам да си служа с тоя език. Казвате: Нещастна България! – Защо е нещастна? – Защото била обвързана във вериги. Казвам: Щастлива България I Освободете се от тия връзки, от тия вериги и от хората, които не говорят истината. Освободете се от контрибуциите. – Трябват ни добри хора, да дойдат от странство. – Вие имате добри хора. Те са между вас, между вашите добри овчари и овчарки. Аз намерих достатъчно умни хора между вас. България е пълна с моми и момци, които ще свършат велика работа. Някои ме питат, отде ще дойде доброто. Отговарям: Доброто ще дойде от земята, а условията за доброто ще дойдат от небето. Когато се разтопи леда, и водата залее цялата земя, от нейната кал ще израснат най-хубавите цветя и плодни дървета. – Отде ще дойде доброто? – От най-лошите хора в света. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Запишете си тия думи, и един ден ще ги проверите. Ще ме извините, че говоря така. Това е мое гледище. Имайте добрината да ме изслушате, един ден ще проверите истината. Най-голямото добро в света ще дойде от най-лошите хора. Лошите хора са покрити със сняг и с лед. Като дойде слънцето, снегът и ледът ще се стопят, ще се образува кал, която ще донесе най-големите блага. Тия хора ще бъдат носители на най-благородните и възвишени идеи; те ще бъдат най-самоотвержените хора. Такива, каквито сте, вие сами ще оправите света – никой друг не може да го оправи.

Правоверните казват: Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще бъдеш спасен ти, и домът ти, и народът ти. Тоя закон е наполовина верен. Казвам: Приеми Христа в душата си, работи в съгласие с Неговата любов и мъдрост и ще бъдете спасени ти, и домът ти, и народът ти. Ако българите ме питат, как могат да се спасят, казвам им: Приемете Христа в себе си, работете с Неговата любов и мъдрост, в широк смисъл на думата, без никакви закони и ограничения. Ако очаквате спасението да дойде отвън, тежко ви и горко ви. Нито Мойсей ще ви спаси. Той не можа да преобрази света. Той само изведе евреите от Египет и умря в пустинята. Мойсей не влезе в обетованата земя, защото не можеше да спаси света.

Дайте място в себе си на Божия Дух, Който от хиляди години хлопа на вратите ви. Вие Го търсите отвън, а не вътре в себе си. Чуйте Неговия глас. Чуете ли гласа Му, ще изпитате оня трепет на душата, който повдига и освобождава. Тогава няма да се критикувате едни – други, да казвате, че Иван е такъв, Драган онакъв. Имената на хората са формули, т. е. условия, при които всяка душа може да живее и да се развива. В тоя смисъл, Иван е ябълка, Драган е круша, Тодор е череша. Имената са формули, при които човек може да расте и да се развива. Ако искате да подобрите кръвообращението си, яжте череши. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” С тоя стих Христос изразява един велик закон, който има отношение към органическите вещества в нас. Христос е и в житото, и в царевицата, и в ечемика. Той е навсякъде и във всичко. Като взема житното зърно, казвам: Ти, който си в това зърно, влез в моята държава. Давам ти пълна свобода, можеш да живееш в мене без никакви закони. Приложи своите закони, живей свободно в мене. Когато някой иска да ми дойде на гости, казвам му: Ти ще съблечеш всички свои вярвания, ще се откажеш от баща си и от майка си, от всички закони на своята държава и ще останеш само с Господа. Тогава ще ти дам най-добрия прием, ще ти служа, ще те нагостя добре и, като излезеш, кажи: Благодаря на тоя брат. Бог да му даде живот и здраве! Когато отивам на гости някъде, и аз искам да бъда приет по същия начин. Само по тоя път ние можем да се разберем. Това е учението, с което хората могат да се разбират. Сега се проповядва да повярваш в Господа. Не повярваш ли, ще бъдеш в пъкъла. – Защо проповядват така? – За пари. Ще кажат, че трябва да се свети масло на някого. И това се прави за пари. Това не е обида. Казвам: Долу тия заблуждения! Ако трябва да опявам някого, или да му светя масло, ще го направя без пари. Всеки си получава възнаграждението, но по друг начин.

В Америка някъде съществувала една секта, която признавала само духа. Казвали, че материя не съществува. Според тях, всичко е дух. Един американец си счупил крака и повикал един лекар да го лекува. Оказало се, че тоя лекар бил от сектата на тия, които признавали само духа. Лекарят го прегледал и му казал: Ще мислиш, че нищо не ти е станало. Наистина, минало известно време, и кракът зараснал сам по себе си. След време лекарят отишъл да прегледа болния и да му иска пари. Болният казал: Ще мислиш, че съм ти платил. Както ме излекува, така ти плащам.

Така постъпват много хора. Искат пари, задето проповядват, или светят масло. Защо ще плащате? Нито маслото сте видяли, нито Господа, за Когото ви говорят. Вярно е, че трябва да се свети масло и вода, но важно е, какво представят те. Водата представя твоя живот, а маслото – твоята мисъл. Маслото е нектарът, от който излиза човешката мисъл. Свещеникът е бащата, който трябва да освети твоята мисъл. Това значи, да ти светят вода и масло. Аз не искам да ставам свещеник. Аз съм пътник на земята, интересувам се от живота на хората. Чудни са хората, които мислят, че няма друг живот като техният. Те нямат представа за оня свят, за който ви говоря. Той е свят с висока култура. Ако бих ви завел там, не бихте се върнали на земята. Както момата напуща бащиния си дом, когато намери своя възлюбен, така и вие ще забравите, че сте жители на земята. Момата пристава на момъка и забравя родителите си. Това е истинска женитба. Приставането подразбира отказване от стария живот. Ако момата пристане на момъка, а после и двамата се връщат при бащата, това не е женитба.

Бих желал всички да пристанете, да се откажете от вашите възлюбени, които са одрали много кожи. Нали знаете приказката за слугата Стоян, който направил договор с господаря си, с условие, който наруши договора, де одере две кожи. Господарят всякога одирал кожата на слугата. Ще кажеш на тоя господар: Нямам нищо общо с тебе. Ще напуснете стария си господар, и живият Господ ще бъде с вас. Аз не ви говоря за Господа на Мойсея, но за живия Господ, Който е във вас. И, ако това, което сега ви казвам, е съгласно с това, което живият Господ във вас ви казва, приемете го. Ако не е съгласно, не го приемайте. – Аз съм правоверен. – Аз пък искам да бъда на чисто. Когато вие ми говорите, и когато аз ви говоря, искам да зная, какви са отношенията ни към Бога.

Вярвайте първо във вашия Господ, Който ви говори, и Който е неизвестен. После ще вярвате на вашата душа и най-после на вашия ближен. Живеете ли така, никой не може да ви излъже. Така аз се уча от своя Господар, Който е мой проповедник. Дадох ви уравнението х + у = 20. Числото две представя Божествената майка. То е велико число. С него започва човешката еволюция. Чрез него ще познаете Бога. За това число и Мойсей не се е произнесъл. Това число представя втория ден от създаването на света. И Мойсей е премълчал за тоя ден, нищо не е казал. За другите дни е казано, че всичко, което Бог направи, е добро, но за тоя ден Мойсей нищо не е казал – нито добро, нито зло. Той е ден, в който доброто и злото се примиряват. Той е ден, в който омразата и любовта се хващат ръка за ръка. Той е ден, в който лъжата и истината заживяват заедно. Те се оженват. Знаете ли, какво значи, да се оженят лъжата и истината? Лъжата казва: От тоя ден аз ще мълча, ще говоря само истината. И омразата, като се ожени за любовта, казва: Отсега нататък аз ще любя.

„Тоя отде е, не знаем.” Тоя непознат говори на целия свят, говори и на вас. Той ще разтопи къщите ви, и основата, на която стоите, ще изчезне. Ще се намерите върху водна повърхност. Затова, постройте си кораб като Ноевия, или поне малки и големи лодки. Като влезете в кораба или в лодката, няма да имате нужда от никакви животни. За всекиго ще има по една малка лодка и малко храна, колкото за един човек.

Сега, бъдете смели и решителни, като отидете по домовете си, да кажете на майка си: Аз приставам вече; не се подчинявам на никого – на майка си и на баща си, на брата си и на сестра си, на жена си и ла мъжа си, на всички синове и дъщери, на всички слуги и господари. Всички да се разбунтувате. Нека целият свят се разбунтува и каже: Всички ние свършихме с учението на Мойсея. Искаме да приложим учението на Тоя, Когото не познаваме, и Който ни говори. Искаме да слушаме живия Господ, Който живее в нас. Отсега нататък искаме да служим на Него.

Неделни Беседи, 09.11.1919 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help