Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Малкият закон

И тъй, който наруши една от най-малките тези заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в Царството Небесно, а който стори и научи, той ще велик да се нарече в Царството Небесно.(Ев. Матей 5:19) Има големи и малки заповеди, големи и малки закони. Христос казва: „Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече“.

Имайте предвид, че тези закони, за които говори Христос, не се създават, а вечно съществуват, и всяка култура, всяко мирово проявление се дължи на тях. Според разбирането на тия закони, такъв е и нашият морал. Съвременните философи казват, че схващанията на хората за нещата са относителни, според техните понятия. Това отчасти е вярно, но ако нашите разбирания са слаби, това не показва, че в света не съществуват абсолютни закони, които регулират отношенията на хората. Правото във всички векове е Право; Доброто във всички векове е Добро; Любовта във всички векове е Любов и т.н. Ние може да имаме различни разбирания за Доброто, за Правото, за Любовта, но те ще бъдат по отношение на нас, а не по отношение на великата вселена, която съдържа всичко в себе си. Злото започва оттам, отдето започват малките закони. Ние може да мислим, че всички стадания се явяват като резултат от нарушение на малки и големи закони, обаче аз няма да обяснявам подробно причините и последствията при нарушението на един закон. Това е обширен въпрос, по който са писани много трактати. Аз ще се спра само върху две положения, върху малките и големите положения на великия закон. В една от своите беседи Христос казва, че неверният в малкото е неверен и в многото, и верният в малкото е верен и в многото. Някой казва: „Този закон е малък, защо да го изпълнявам, аз ще изпълня големия закон“. – Не, човек, който не е готов да изпълни малките закони, той не ще бъде в състояние да изпълни и големите. Често изпълнението на един закон може да стане по един чисто материален, физически начин. Държавата има свои закони, с които заставя своите поданици да изпълняват задълженията си. Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на законите, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата, те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка?“ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон; трябва да има страх от бой, за да го изпълним. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в частния, в обществения, в политическия и в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила. И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишение от наследство, изключване от обществото или от някое дружество. Навсякъде има принудителни мерки за изпълнението на закона. Ще кажете: „Ами нали всеки народ има свои схващания и разбирания?“ Да, всеки човек отделно, или всяко семейство, всяко общество може да си има свои схващания, но те не изменят онзи Божествен закон, върху който почива нашето растене. Докато сме в съгласие с тоя закон, за който говори Христос, у нас ще има растеж, ще има подем на нашите мисли и чувства, замах или разширение на нашата воля, и тогава ние лесно ще може да се разберем. Това ще бъде всякога, докато сме във връзка с малките и големите закони. Обаче от момента, когато нарушим съзнателно или несъзнателно един от тези закони, малък или голям, нарушава се и равновесието в нас. Ние не може да разберем причината на безпокойствието ни, криво ни е, недоволни сме и търсим причината у другите хора. Това безпокойствие може да произлезе от неща. Например, ти си духовен или културен човек, минаваш покрай някой овчар, който си пасе овцете, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от тези агънца!“ Взимаш едно от тях и го заколиш. Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима тъга. Или един богат човек вижда едно дете и казва: „От това бедно дете ще стане нещо“, и го издържа в училището. Аз взимам агнето като емблема на всички наши криви постъпки, а не говоря за месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда, и евреите от страдания не може да се освободят. Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Един мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли. Щом изядете едно от тези агънца, всички в семейството ви ще имате много неприятности през целия си живот. Нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате: „Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова агънца?“ – Ще бъдете най-малки в Царството Божие. „Няма ли поне едно изключение?“ – Няма. А онзи, който е изпълнил най-малките заповеди, който не е пожелал нито едно агне, той ще бъде най-голям в Царството Божие. Аз взимам думата „пожелание“ в лош смисъл. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, защото пораждат лоши мисли, а лошите мисли зле влияят на нашия мозък, сърце, и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. В такива случаи лекарите се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта и т.н. Това е право, но храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия. Някой ще ми възрази: „Може ли човек да живее без желания?“ – Не казвам, че не трябва човек да желае, но в желанията той трябва да научи великия закон, по който да постъпва. Той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество, и тогава да пожелава. Не е важно да се създава временно живият организъм. Вие давате живот на едно дете, но не минават и 2–3 години, и Господ ви взема това дете. Плачите и се чудите защо умря вашето дете. – Причината за това нещо са вашите желания, нарушенията на най-малкия закон, които са ви направили най-малки в Царството Божие. Под думата „малък“ се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва: „Как и да е, ще се прекара този живот“. Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, и на която господарят носи храна 3–4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Питам: Какъв е сегашният наш живот по отношения на бъдещия? За да станем велики в Царството Божие, у нас трябва да се зароди силно желание да се подигнем като мислещи същества и да изпълним великия Божествен закон във всичката му пълнота. Всички съвременни писатели казват, че за да стане човек велик, трябва да има силна воля, докато не изпълни най-малкия закон във всичката му пълнота, без да го наруши. Често ние изпадаме в положението на онзи американец, който бил поставен да отваря и затваря движещия се мост, когато минавали и заминавали треновете. Той живеел на една кула, всред моста. Един ден той отворил моста и не го затворил; много тренове се събрали и чакали път. Той казал: „Днес аз съм господар на положението и когато кажа да минат треновете, тогава ще тръгнат“. Как са постъпили с този американец? – Изпратили хора да го свалят от моста и вместо него поставили друг, който да затваря моста. Така правим и ние: отворим моста и не го затваряме, като казваме, че ние сме господари на положението и от нас зависи всичко. След време обаче Господ ще изпрати своята делегация, която ще ви смъкне от това място. Тогава вие сте най-малките в Царството Божие. Кой е най-малък? – Този, който не изпълнява волята Божие ни по сърце, ни по ум, ни по душа, ни по дух. Чули ли сте как се разговарят двама млади, преди да встъпят в брак, когато са всред природата? Те си обещават много хубави неща, говорят си сладки думи. Моят слух е много развит, възприемал съм целия им разговор. Ако тези млади хора приложат всичко, което обещават, Царството Божие ще се въдвори в техния живот във всичката си пълнота. Но щом се оженят, какво става? – Обърнат другият лист на живота, забравят всички дадени обещания, започват да нарушават малките заповеди, явяват се нещастия и животът им се разваля. Коя е причината за тези нещастия? – Не сте изпълнили онова, което обещавахте в градината. Не, извадете всички ваши поменици, в които стоят написани обещанията ви. Жената, като се ожени, казва: „Излъгала съм се аз, никога не мислех, че той бил такъв дявол“. Мъжът, от своя страна, казва: „Е, каква добра беше тя по-рано, цял серафим, а днес ми се представя по-страшна от най-лошия пъклен дух. Как ще изпълня своите обещания?“ Питам: Как е възможно женитбата да прави хората от ангели на дяволи? Ако това е така, по-добре никой да не се жени. Това не е било съчетание по любов, любов по Бога. Аз говоря принципиално и не взимам предвид вашия личен живот. Този закон засяга еднакво и мене, и вас, и всички ангели; той е еднакъв за всички. Аз поддържам възгледа, че човек е добър само в момента, когато действа добре; прав е в момента, когато постъпва право, любещ – само в момента, когато проявява любовта, и т.н. Престане ли да върши това, той не е нито добър, нито праведен, нито истиннолюбив и т.н. Докато се съобразяваш с тези закони, мислите ти ще вървят гладко, пластично. В такъв случай, ако си художник, писател или домакиня, всичките ти работи ще вървят правилно, с широк замах. Но в момента, когато измениш на своите мисли, ще слезеш от по-високо в по-ниско поле. Аз си представям, че тези полета се намират в един безграничен кръг и колкото повече слизам надолу, толкова повече този кръг се стеснява, като приема форма на конус. Някои казват, че тези полета са 7, а аз намирам, че те са на брой 7 милиона по 7 милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу в този конус и си казвате: „Да слезем по-долу, за да видим какво има там“. Ще дойдеш до най-долното поле на този конус, в центъра му, и там ще спреш; ще се преобърнеш на едно микроскопическо същество и ще кажеш: „Господи, защо станах толкова малък?“ – Защото си един от великите философи и си дошъл тук да научиш изпълнението на малкия закон в живота.

Процесът на развитието е обратен, т.е. да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път. Сега ти ще започнеш, като минеш през тясната врата на единия конус в другия, който допира върха си о другия, и ще почнеш своята еволюция. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в новия свят. Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем тъй, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостойно и независимо от всички закони?“ Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота?“ – „Не.“ – „Слез да видиш как се живее там. Аз слизах един път и втори път за нищо в живота си няма да сляза“. Мнозина ще слезете в този конус и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи. Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той става велик в Царството Божие; а който се е спрял в първия конус, ще се нарече най-малък в Царството Божие. Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравоядеца. Той я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея.

И тъй: „Който наруши една от най-малките заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в Царството Божие; а който стори и научи, най-велик ще се нарече в Царството Божие“.

Аз ви говоря върху този стих, защото всяка душа има свои стремежи. Не казвам за всички, че нито сте добри, нито сте лоши, защото хиляди пъти през деня постъпвате и добре, и зле; хиляди пъти през деня се сменяват вашите желания. Ставате сутрин и си казвате: „Днес вече живея добре“. Но като се върнете вечерта у дома и си дадете сметка за всичко, казвате си: „Не стана така, както мислех, защото при днешния живот, при хората, които ме обикалят, не може да се живее честно“. Търговецът казва, че днес не може да се живее без лъжа. Земеделецът казва, че не е възможно при орането и разработването на земята да не унищожим живота на много червеи. Политикът казва, че при днешните условия на живота не може да се води честно политиката. Също така говори и духовникът. Всички говорят, че не е време за добър и чист живот. А кога ще дойде това време? Когато дойде новата култура, тогава щял да се подобри животът. Живееш ли в своите мисли, ти си в своето минало. Следователно, живеем ли със своя минал живот и искаме това-онова да стане, ние живеем в първия конус, а в него е лошият живот. Добрият живот е във втория конус. Аз ще уподобя първия конус на малкото дете, което по-рано е било старият човек, но се е смалил. Едно време това дете е било някой философ, някой брамин, жрец, патриарх, учен, който днес се нуждае от вашата помощ. Сега то крещи, иска да го прекарат през тясното отвърстие на конуса. Питате: „Защо това дете се явило в този дом?“ – Господ го е пратил да му покажете вратата. Майката е вратата. Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дете“. Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после, той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът обаче го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата, забелязал в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на пастрока си: „Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш. Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет“. Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, дето го сгодил. Не се минало много време, синът му откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издал заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни далеч в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо?“ – „Да, виждам три магарета.“ – „Друго не виждаш ли?“ – „Виждам, че са натоварени.“ – „Какво носят?“ – „Те са натоварени с цървули.“ Тогава синът му отговорил: „Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето“. Така е и с вас: дойде ви някоя мисъл, тя ви се вижда идеална и вие започвате да работите за нейното осъществяване. Но осъществите ли я, закачват ви на въжето. Ето защо, ние трябва да изпълняваме Божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимя свят и всичките му йерархии и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико дърво на живота, а понякога с корените му. Няма да обяснявам какво значение имат корените, клоните и цветовете на дървото. Една българска поговорка казва: „Корените на знанието са горчиви, а плодовете му са сладки“. Ако направите едно добро, ще получите Божието благословение. Мойсей казва: „Господ въздава престъплението на бащите върху чедата до четвъртия род, а благословението до тисящи родове“. Следователно за реализирането на добрите неща се изисква един дълъг период от години. Същото нещо е и за реализирането на една лоша мисъл. Обаче като се стимулират лошите мисли, злото дохожда много скоро. Това показва колко силни сме в злото. Много светии, много идеалисти, като знаят, че техните добри мисли и желания не ще останат нереализирани, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след хиляди години да видим осъществени нашите идеали“. Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, в очите на Бога той стои много високо, защото без да го познава, е направил добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото учение така: „За в бъдеще безбожниците и безверниците ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие“. Съвременните християни приличат на онзи слуга, когото господарят накарал да отиде на нивата да оре. Слугата казал: „Господарю, почакай, аз ще ти покажа по-лесен начин за изораване на нивата“. Минало седмица, две, но нивата още не била изорана. Християните мислят, че с молитвите си и с вярата си в Бога ще прекарат по-лесен живот, макар и да не работят толкова много. Съвременните хора са смешни в своите изисквания от живота. Те стоят по кафенетата, купуват си лотарийни билети и чакат да излезе тиражът, за да видят дали печелят. Четат вестниците и виждат, че не печелят, но това не ги отчайва. Те със спокойствие дочакват второто теглене, та дано този път спечелят. Не, Господ е пратил този слуга на земята да работи и по този начин да печели, а той иска по лек начин, без труд да печели. Дава ум на Бога. Този слуга казва: „Аз ще увелича този талант, който Господ ми е дал, като го туря в лотария“. Ще го увеличиш, но един ден ще ти донесат червен лист, че си фалирал. Вие ще кажете: „Така се стекоха обстоятелствата и затова той изгуби“. Това е, защото в миналия си и в сегашния си живот той не е имал добри мисли и желания. В небето има специални комисии, които разглеждат сметките и делата на хората. Който иска повече да се осведоми, нека се позанимае с окултните науки. Ти може да се молиш по 4–5 пъти на ден, но ако в миналото не си мислил и вършил добро, ако и сега не работиш, не поливаш своята градина, не помагаш на хората и животните, то като отидеш на онзи свят, никой няма да те погледне. Всеки, който те види, ще рече: „Чакай да видя, вложил ли си нещо в мене, за да ти помогна“. – Няма нищо вложено. – „Дай ми от излишъка си!“ Да, но в природата няма никакъв излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил и ще умре от тази болест. В отчаянието си, той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат – за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син? Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу да и вземе час по-скоро душата, защото и дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и и предложил да даде един час от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених намерението си“. Ангелът си спомнил тогава друг случай. Един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее, и молил Бога да го вземе. Отишъл ангелът при него и му казал същото, каквото и на бабата. И богаташът отказал да даде един час от своя живот. След този си неуспех ангелът отишъл при младия момък и му казал: „От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час от живота си за тебе, за да видиш своята възлюблена“. Днес в съвременното общество често се говори за ада, за рая. Злото е, че ние сме свалили ада и рая тук на земята и ги опитваме тъй, както на нас е угодно.

Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите си, у които е имало развито съзнание. Той не е говорил на ония, които не разбирали. Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че страданията ви се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди“. Някои питат: „Защо Господ е толкова щедър и снизходителен към мене?“ – Защото си изпълнил най-малкия закон. Някои казват, че аз говоря хубави неща. Не е важно какво говоря аз, но е важно да приложите този закон, защото в приложението на това учение е вашата радост, и смисълът на вашия живот е в повдигането ви. Когато вие сте радостни или скръбни, и околните ви имат същото разположение. Когато имате някоя рана, най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват състояние на състрадание само чрез рефлексия. Когато вие страдате на земята, и свързаните органически с вас ще страдат. Тъй че тези същества, които са извън нашите сфери, като по-отдалечени, само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме. Те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания. Обществото трябва да приложи тези два велики закона в политиката, в живота. Всички вярващи трябва да ги приложат, защото тия малки закони са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество. Онзи, който може да изпълни малкия закон, може да изпълни и великия. Онзи, който не може да изпълни малкия закон, не може да изпълни и великия. Това е правило. Ако вие не проявите любов към една буболечка, към една малка мушица, вие не може да проявите любовта си и към човека. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на някое агънце, той не говори право. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш. Жена или мъж, които късат главите на мушичките, които режат главите на агънцата, не могат да обичат, не могат да любят, не могат да имат и добра воля. Аз не вярвам в неверието на хората, не вярвам в глупостта им, не вярвам в беззаконието на хората. Да вярвам в неверието на хората, то значи да вярвам в един закон, който не съществува. Неверието на хората е човешко изобретение, то е създадено от нашия ум. Всички търсят Царството Божие, всички искат да го възстановят, затова, който иска да стане член на това Царство, трябва да му служи. Младите момък и мома искат да възстановят Царството Божие, говорят си като гургуличките, но само докато се оженят. После започват по старому и животът им не върви добре. У гълъбите не е така: аз съм ги наблюдавал как добре започват и свършват. Гугутката снесе яйцата си, после ги мъти, след това се излюпват от тях малките им и нямат никакви разправии. У хората започва добре, а свършва зле. Родят им се деца, радват им се, но като порастнат децата, родителите плачат. У хората, старите гугутки плачат и казват: „Малките гугутки ни накараха да плачем. Това излезе от нашите деца, на които толкова много се надявахме и на които толкова много се радвахме!“ У птичките децата никога не карат родителите си да плачат, както става у хората. Същото е и в училището. Виждал съм как хубаво започват отношенията на учители и ученици в училищата. Отначало сладко, приятно си гукат, но не мине много време и те започват да се оплакват едни от други. Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители“. Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители“. Така всички се оплакват, всички казват, че не съществува Бог, че истината, доброто, любовта са неща относителни, всичко в живота е относително.

Децата казват, че всичко в училищата е относително и учителят е нещо относително. Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз казвам, че и техните сълзи са нещо относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон са нищо. Не, те са велики истини. Те са абсолютни и всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат. Често съм слушал с часове как пеят славейчетата и гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: „Много хубаво пеете, и ако хората разбират вашия език и биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдания, колкото сега“. Славейчетата и гугутките ми отговарят: „Да, и ние бяхме едно време хора, и като не ни задоволи тяхната култура, напуснахме я и днес предпочитаме птичата култура пред човешката“. Ако съм проповедник, ще трябва да заобикалям истината, да не ви я кажа в очите, за да не ви обидя. Е добре, слънцето блесне, но очите на хората са болни, та им се отразява зле. Виновно ли е слънцето за това? Виновно ли е слънцето, че оста на земята се завъртяла преждевременно и слънцето я огряло? Тогава в какво съм виновен аз, че тази светлина, която ви давам, е толкова силна, че не можете да я понасяте? Кажете на земята да спре колелото и тогава светлината ще бъде по-малка, но щом се върти колелото, непременно ще виждате всичките фази на добро и зло. Няма сега да ви обяснявам защо в това въртене има постоянна борба между светлината и тъмнината, между доброто и злото, между реалното и сенките на живота. Много от вас ще запитат: „Можем ли да изпълним Христовия закон?“ – Да, може да го изпълните.

Ако някой ми изгори или продаде къщата, която струва 200,000 лева, в мене ще се зароди голяма борба от това зло, но ако победя себе си и не отмъстя, ще се нарека велик в Царството Божие. Ако съм виден държавник и ме свалят от поста, който заемам, макар и несправедливо, и аз не отмъстя за това нещо, за в бъдеще ще съм добър човек. Изобщо всеки, който не отмъщава даже и за най-голямото сторено нему зло, той е добър човек. На земята ние може да направим някого такъв, какъвто искаме. Например, може да направим едного министър, другиго държавник, трети проповедник, четвърти учител и т.н. В това отношение ние приличаме на онази българка, която дала на мъжа си едно котле с вода, китка босилек и го изпратила да ръси; направила го по свое желание поп. Нашите длъжности, които заемаме тук на земята, не са нищо друго, освен произведение на подобни длъжности от един друг свят, който е над нас.

Всички, които са изпълнили малкия закон, са станали велики в света. Ако художникът е изпълнил малкия закон, той ще започне да рисува велики картини. Всички ние може да станем велики художници. Ще ме запитате: „Как е възможно това?“ Ако един ден представим на света своето лице, вече усъвършенствано и завършено, не ще ли представлява то най-великото произведение на художника? А не забравяйте, че върху това лице вие работите векове. Днес в целия свят има изложби на картини, на нашите лица, но нито една още не е приета от Бога. Откак светът съществува само две картини са приети в стария завет: тази на Йеноха и на Илия, затова те живи са заминали горе на небето. Досега в България на колко души са приети горе картините? Рисуваме, рисуваме цял живот и ни кажат най-после, че тази картина и сега не може да се приеме. Дойде попът, опее тази картина и я заровят. Опяването не е нищо друго, освен че тази картина не е направена по всички правила на изкуството. Комисията, която разглежда картините, вижда, че тая картина не е направена според Божествения закон: очите, ушите, носът, зъбите не са на мястото им; от друга страна, умът, сърцето, мислите, чувствата не са на мястото им. Вие, които ме слушате, мислите ли, че вашите мисли и чувства са на мястото си? Аз виждам хиляди хора, на които мислите и чувствата не са на мястото им. Не ви обвинявам за това нещо, не сте вие виновни, но ви обръщам внимание да поработите с този велик закон. Трябва да си зададеш за цел да изпълняваш всеки ден и най-малките пожелания, които ти дойдат, без никаква погрешка и без да се поддадеш на никаква съблазън. Ако биха ми предложили да стана министър в България, бих предпочел да отида да помогна да някоя бедна вдовица и по-скоро бих се отказал от този пост, отколкото да оставя тази бедна жена без моята помощ. Вие се готвите за един голям бал, концерт или журфикс, но в това време идва при вас един беден човек и вие го връщате, защото нямате свободно време да се занимавате с него. Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този велик закон, който е създаден от Бога. Ако бихме се научили да бъдем любящи, да бъдем в мир със себе си, да разберем, че може да живеем сами със себе си, тогава светът би се оправил. Даже ако хората не ни обичат, и без тях можем да живеем. Сега ние се намираме в положението на онези зловредни бацили, които като влязат в нашия организъм, намират материал да живеят и там се загнездват. Изчезне ли материалът, свършва се и техният живот. Затова Христос казва: „Който изпълни най-малката заповед, най-велик ще бъде в Царството Божие“. В какво се състои тази малка заповед? Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш. За всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което като пропуснеш веднъж, няма вече връщане назад. Вашите младини вече не могат да се върнат. Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. И доброто, и злото, което сега сте минали, оставят отпечатък във вашия живот. Втори път вие ще минете през съвсем друго място, през съвсем друг живот, в който ще има само отражения от първия. Някои казват: „Ами нали земята минава все един и същ път, обикаля около слънцето, значи има повторения в живота?“ – Да, но никога земята не минава през едно и също пространство; пътят, през който е минала предшната година, е друг; сега минава в друга област и опитността и е различна. Това място, през което е минала земята един път, е вече безвъзвратно изгубено. Животът, който веднъж сте прекарали, е вече безвъзвратно изгубен. Ще попитате: „Не може ли да поправим грешките си?“ Никой не може да поправи изгубеното. Псалмопевецът казва: „Само Един е в състояние да заличи нашите грехове и беззакония“. Само Господ има тая прерогатива да слезе в тези дълбини, дето сте направили престъпления, и да ги заличи със своята четка. Докато слезе Господ в тези места да заличи вашия грях, вие ще трябва дълго да плачете, да проливате сълзи. Вашите сълзи са потребни на Господа, за да напълните с тях цяла бутилка, която Господ пази. Когато се напълни бутилката, Господ ще я вземе и ще слезе на мястото на прегрешения, на престъпления, за да поправи живота ви, като от време на време ще разквасва устата си със събраните ваши сълзи. Само така ще може да се измени вашият живот. Това е алегория, но ако вникнете дълбоко в нея, ще разберете, че тя е една велика истина в характера на Бога. Казвате: „Защо Господ мълчи и не отговаря на нашите страдания?“ – Господ мълчи, защото не се е напълнила още бутилката; като се напълни, Той ще дойде да оправи живота ви, ще запита коя година е извършено престъплението, по кое време и т.н. Като измие греховете ти, ще каже: „Сега си свободен, но втори път не греши“. И Христос плака, докато напълни една бутилка. Той се нае да оправи света, да вземе на себе си греховете житейски, но като видя, че тази работа е много тежка, плака, да му дойде Господ на помощ, и само така успя. Като се напълни бутилката Му, Христос рече: „Свърши се вече, бутилката е пълна, дойде спасението на човечеството“. Безразлично е дали си голям или малък в света: всеки трябва да мине през сълзите, за да измие греховете си, както и тези на близките си. Ще ми кажете: „Защо ни безпокоиш с тези твои мисли, защо не ни кажеш някои утешителни думи?“ Именно това последното правя аз. Нима този, когото болят краката, не усеща никаква болка? В известни случаи той може да не усеща никаква болка, но ако го нападне неприятел и започне да го гони, какво ще бъде неговото положение? Той не ще може да се спаси, няма да може да избяга, и неговата болка ще бъде по-силна, отколкото всеки друг път. Ако аз се загрижа за този човек и започна да разтривам неговите крака, за да оздравеят, ще съжалява ли той за болката, която му причиних с разтриването? Напротив, той ще каже: „Слава Богу, че оздравях, за да мога да бягам с всички други наред при случай на опасност“. Това е истинска философия. Животът на обществото е такъв, какъвто и на отделните индивиди. Между един народ и неговите членове има известно съотношение, но и всяко същество си има свои индивидуални чувства, мисли и желания. Народът не живее като личност. Като казвам „българският народ“, разбирам българите. Според техните взаимни мисли и чувствания ще се определи тяхното политическо, духовно, културно и умствено отношение – бъдещия им живот. Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. Тези два Божествени закона са поставени у човека така: първият, великият закон е поставен в ума, а малкият – в сърцето. Следователно, когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърцето си. С други думи: Без любов към този закон не може да изпълните малките работи. Минавам покрай една вадичка и гледам, някаква мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не и обръщам внимание. Не, трябва да се спра, да и помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. Като им дадем помощта си, да не искаме от тях цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно Провидение. Имаме ли желание да помагаме на малките, то ще създаде условията да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази малка мравчица, за в бъдеще това ще бъде условие за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят?“ Вярно е, много мравки се давят, но тази, която аз видя и за която се породи желание да избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не и помогна, тази мравка след 100 години може да ми причини най-голямото нещастие. Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мене, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой и да е друг човек. Мравката е една математическа формула. Представи ли ти се такава формула за разрешение, ти ще спреш да помислиш как да я разрешиш. Дойде някой при тебе и ти каже, че е много отчаян, иска да се самоубие. Ти ще се замислиш по какъв начин да му помогнеш. Кажеш ли, че не можеш да му помогнеш, в следния живот тази твоя постъпка кармически носи лоши последствия. Законът е един и същ: Ще се спреш в този малък закон и ще помогнеш. Ако ли не помогнеш, ще определиш в тоя момент своята лоша съдба. Когато сгрешиш по този начин, потърси друг начин, по-добър за поправяне на погрешката си. Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тая мравка. Българските държавници се интересуват от България дотолкова, доколкото са засегнати техните кесии. Това не са родолюбци, това са предатели, те играят ролята на Юда съзнателно или несъзнателно, с пари или без пари. Аз ви говоря върху тези два велики закона, защото ако се приложат те и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега българите отварят разни училища, но не мислят за мравките, за подобрението на техния живот. Те мислят за печалби и казват: „Да имаме пари, ние ще намерим добри учители, добри работници“. Покажете ми едно общество, което е работило с пари и да е успяло много. Не искам да кажа, че всички дружества трябва да спрат своята дейност, но трябва да изменят начина на живота си. Предпочитам да посветя цял живот за един човек, който възприема това, което казвам, отколкото да работя за хиляди хора, които нищо не възприемат. Всеки, който започва една работа, трябва да работи с присърце, а не да ходят по 10 пъти в къщата му да го викат да направи едно или друго. Човек, който проповядва едно учение, трябва да разбира неговите закони и да ги прилага. Казвате: „Да възпитаме нашата младеж“. Ами как ще я възпитате, как ще обуздаете нейните постъпки? Аз не вярвам в никакво възпитание, т.е. в дресирането, а вярвам, че всички хора имат условия да станат добри, стига да искат. Аз вярвам, че всички хора определят своя живот според момента, в който действат, защото след този момент идат други условия. Това е възпитание. След този момент ти ще възприемеш храна, наука, които ще бъдат според плоскостта, по която се движиш. Земеделецът изучава условията за своите посеви; всеки изучава условията за своята работа. Като казвам, че не вярвам в никакво възпитание, не взимайте това в крив смисъл. Аз не вярвам в онова криво, външно възпитание, което хората дават на своите деца, но вярвам в истинското възпитание, което дават двата велики закона в света. Не вярвам и в съвременната наука, но вярвам във великата Божествена наука: не вярвам в съвременната глупава любов и в съвременната глупава мъдрост и привидна истина тука на земята, т.е. в лъжата, която хората са облекли във формата на истина. Аз казвам: Всичко туй е велика лъжа, Истината е вътре във вас. Великият закон е във вашия ум, а малкият закон е във сърцето ви. Всяко благородно желание, което се породи във вас, колкото и микроскопическо да е то, ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и оттогава и земята, и небето ще работят за вас. Колелото на живота, като се движи към една или друга посока, ще произведе съответно действие. Готови ли сте да бъдете верни на онези ваши малки желания, които от хиляди години са вложени във вас, готови ли сте да подадете сламката на мравката, която се дави, вие ще започнете отляво към дясно, иначе ще започнете отдясно към ляво, т.е. надолу към конуса. Тогава, ако си християнин и слизаш през тези 7 по 7 милиона полета и те питам де си сега, ще отговориш, че си в низшите полета на астралния свят. Ако си окултист, ще кажеш: „Стигнах най-после до дъното на този конус“. Ами сега какво мислиш да правиш? – „В моята философия се казва, че като стигна до дъното, ще направя един подем нагоре.“ Криво си разбрал тази философия. „Е, ами какво да правя сега?“ – Ще минеш през тясното отвърстие на другия конус и оттам ще се издигаш нагоре, понеже енергиите в тия конуси вървят точно в противоположни посоки. Сега вече ще вървиш по енергията на втория конус. Като минеш през този втори конус, ще преминеш през всичките 7 милиона по 7 милиона полета, ще ги изучиш и ще кажеш: „Имам вече една философия, разбирам нещата издълбоко и виждам, че това не са 7 полета“. Ще кажеш за духовния свят велики неща: светове, светове, същества без граница и без брой. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи със 180,000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се премине, трябват 31,000 години. Цялото пространство е пълно със светове. Когато нашата земя се движи в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И цялото това грамадно пространство с всичките същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой път ви дойде една мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило своя дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате радост. Защо? – Защото другаде някъде по света, в някой будистки храм, в Китай, някое малко същество изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща: някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават: връщам се към миналото и гледам, когато са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам кога са замислени тия събития и кога са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2,000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия: Ето защо, днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим?“ Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която действа. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България – да завъртя крана на колелото на живота и след 2,000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока, и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите не както сега, от дясно към ляво, а от ляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате какъв спомен ще ви оставя. – Ще ви завъртя колелото от ляво към дясно; тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят и вие ще се повдигнете.

Турете сега в мисълта си: „Можем да изпълним най-малкия Божествен закон“. И след 2,000 години ще проверите вярно ли е това, което ви казвам, или не – ще проверите резултатите. След 2,000 години вътрешните условия на живота ще бъдат 10 пъти по-добри, отколкото сегашните. То е слизане и качване нагоре в живота. Блажени са тези от вас, които с вяра дочакат това време. Тия 2,000 години са два Божествени дни – дни на велико благословение. По-напредналите от вас може и след 2 години да проверят това, а някои даже след 10 години. Но за това се иска чист, възвишен и благороден живот – единственото наследство на човека на земята.

Беседа, държана на 22 юни 1919 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help