Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Отхвърленият камък

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.

Какво интересно може да има в един отхвърлен камък? Ще ме запитате: „Какво съдържание, каква философия има в един отхвърлен камък?“ Такива изоставени камъни има днес с милиони в България. При граденето на всяка къща изостават много такива камъни. Нещастието се състои именно в това, че има много изоставени камъни и те представляват спънка в живота. Като прочетете цялата глава, ще разберете съотношението, което съществува между прочетения стих и останалите стихове, и ще разберете, защо са казани тези думи.

Ако нямаше зидари, не би се говорило за този камък, така че зидарите са виновници. Като градят някоя къща, зидарите събират камъни, разчупват ги и затова има изоставени камъни. Следователно, под „камък“ разбираме процес на градеж.

Онези, които се занимават с положителните науки, казват, че всички неща трябва да бъдат видими, осезаеми, реални. Обаче, не всички осезаеми или доказани неща са верни или реални. Има хиляди неща в света, които не са доказани, а са верни. Има хиляди философи в света, за които нищо не се знае, но това, което те са казали, е правилно. Има и много такива, за които светът знае, че съществуват, но тяхната философия не е права. Като чета някоя философска книга, аз свалям 50% от истинността, и после изваждам още 25% и само върху останалите 25% разсъждавам. Числото 25 за мене е съдържателно число, то е закон, с който меря всички неща. Може да ми възразите, че дните и нощите се мерят с един цикъл от 24 часа, но всъщност земята не прави своите обръщания в 24 часа точно, а в един период от около 25 часа. Числото 25 се отнася не само до земята, но и до човешкия живот. Аз разлагам това число така, както децата разлагат числата. Числото 25 е съставено от числата 2 и 5, които събрани, дават числото 7. Така че тук имаме три числа: първото число е 2, второто – 5, а третото – 7. Ще кажете: „Нима не знаем, какво нещо е двойката? Знаем я още от училищния период“. Всички ученици, студенти, цял свят, все от двойки плачат. Всички страдания, всички неволи, всички грехове, разрушаването и създаването на световете, всичко започва с числото 2. Имате благороден син, чист като девица и вие не сте пожалили никакви средства, за да го възпитате и образовате. Обаче, някоя мома вторачила очи към него и иска да се съедини с него, защото двойката без единицата е отражение на единицата. Всяко число има свое отражение. Когато изучавате астрономията, ще видите, че и там има известни отражения. Във физиката също има отражения, например светлината на земята е отражение. То е сянката на светлината, която се състои от билиони трептения. Вие изучавате сега само тези неща, в които има трептения, т.е. вие изучавате само сенките на отраженията. Където има движения, там е мястото на сенките. Не казвам, че сенките не са реални неща, но са неща преходни. Една сянка може да ни послужи временно, но вие не можете да я направите основа на вашия живот.

И защо, именно, числата 2 и 5 имат еднакво отношение към нас? Числото 5 е сбор от произведението 2 по 2 плюс 1. Следователно, човешкият ум не е нищо друго освен две жени, оженени за един мъж. Човешкият ум се разговаря с двете си жени, като се договаря с едната си жена, а с другата не може. Това е държава с две партии, от които едната е консервативна, а другата – демократическа. Според окултистите, едната наричат висшия ум или висшия манас, а другата наричат низшия ум или низшия манас. А това аз наричам ум на двете жени, но такъв ум, според сегашните закони на църквата, е осъден на отлъчване. Някои казват: „Да облагородим, да възвишим ума си!“ Да, но затова той трябва да се научи да живее само с една жена. Колко ще останат тогава? Като извадим 2 от 5, ще останат три. То е числото, от което може да започнем нашия живот. Мъж и жена може да се карат, но когато започнат да се карат две жени, дига се дим и прах в къщата. За да проверите това, прочетете историята на Яков, който се ожени за двете дъщери на Лаван, по-голямата и по-малката. Проследете, какви са били техните отношения. Яков имаше 12 сина, единадесетият от които беше Йосиф. Защо продадоха Йосиф, който беше единадесетият по брой, а не друг някой? Ще кажете: „Случайно съвпадение“. Съвпадението е един кармичен закон, отмерен закон на действие. Няма да се спирам да обяснявам, защо Йосиф трябваше да бъде продаден. Между Яковите синове беше този камък, който трябваше да стане ъгъл, но зидарите го отхвърлиха. Йосиф беше продаден от братята си, но после той стана глава на ъгъла. Във време на големия глад, който настана в цялата ханаанска земя, Йосиф беше пръв големец в Eгипет и спаси от глад много хора, между които и своите братя. Това не е история само с евреите, но е повседневна история с всички. Нещастията във всеки дом се дължат на отхвърлянето на този камък. Той е числото 11.

Коя от двете жени остава в дома? – Тази, която е най-умна и най-практична, но, според мене, тя не е и най-добрата. Добрата жена всякога е готова да даде своето място на другите. Съвременното общество, съвременните домове страдат от вътрешно раздвояване, защото тези две жени се борят, коя да има мъжа. Тези две жени се борят за един мъж. Вие знаете, как двете жени на Яков го подкупваха. Един ден синът на Яков беше пратен от майка си да донесе гъби и майка му каза на Яков: „Тази вечер аз те купих с гъби, затова при мене ще дойдеш“. Ще кажете: „Може ли по такъв начин да се подкупва един мъж?“ – Всички мъже се подкупват. Кажете ми, дали през тази война остана някой неподкупен мъж? Всички вие, които ме слушате, било мъже или жени, може ли да сложите ръката на сърцето си и да кажете, че не сте подкупени? С това не ви съдя, но казвам една истина. В едно от стихотворенията си, Славейков пише: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края“.

И всички духовни хора днес все за Господа декламират и казват: „Господи, Господи, ти наша парице, на Тебе като се кланяме, ние сме в рая, но напуснем ли Те, ние сме накрая“. Парата – това е жена, която развращава съвременното общество, тя е дом на блудодеяние. И наистина, днес всички престъпления се вършат само за парата. Жената се жени за мъжа само за неговите пари, защото е силен и неговите мишци са здрави, за да изкарват прехраната. Когато някой каже, че идейно обича, той сам себе си лъже. Така идейно и котката хваща мишката, така идейно и вълкът сграбчва овцата. Едно време, когато Господ създаде вълка, пратил го да пази овците, направил го техен пастир. На първо време, вълкът започнал да им използва вълната, после млякото, докато най-после започнал да опитва и месцето им. За тази последна постъпка, Господ изпъдил вълка в гората, а на негово място оставил кучето, което и до днес изпълнява ревностно тази служба.

Какъв е в основата си този камък, който зидарите отхвърлиха и стана глава на ъгъла? Как трябва да се подразбира това нещо геометрически – глава на ъгъла? Защо да не е глава на линията? Вие, които сте изучавали геометрията, какво ще кажете за посоката на тази глава: накъде трябва да бъде тя, дали нагоре, дали надолу или настрани? Ако обърнем този ъгъл надолу, ние имаме една посока на движение, обърнем ли го нагоре, имаме друга посока на движение. Вашето тяло, без ръцете ви представлява този камък, а двете ви ръце представляват ъгъла. Аз искам да изучавате живата геометрия. Човек е построен на геометрични начала. Може да ме запитате: „Ъгъл без линии не може ли?“ – Не може, това е закон. Ъгълът показва две противоположни сили, които действат в една и съща посока и имат един общ център. Между тези сили всякога ще има известно пространство, защото, като разнородни, между тях се образува една плоскост, която в геометрията се нарича ъгъл. Ако силите са еднородни, те ще вървят по права линия. Ще кажете: „Знаем ги ние тези неща“. Не, не ги разбирате още.

„Този камък, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ Откъде са го отхвърлили? Има едно предание, според което, когато в Eгипет съграждали великата пирамида на Гиза, камъкът, с който щяла да се завършва тази пирамида, бил издялан най-напред и оставен настрана. Тази пирамида се градила с векове и затова зидарите подритвали този камък, като не знаели смисъла. Като се завършила пирамидата, дошъл главният майстор и положил отхвърления от толкова време камък, като връх, като глава на пирамидата. И така, този камък станал глава на ъгъла. Пирамидата показва човешката еволюция. Този камък, който трябва да се постави на върха, за да завърши еволюцията на човека, се подритва от едно място на друго. Днес всички философи подритват този камък. Знаете ли, каква е била големината на тази пирамида? В нея имало материал близо 6 милиона тона. Хора, които се занимават с изучаването на старините, на разкопките, казват, че за да се пренесе материалът на тази пирамида, се изискват 60,000 машини, всяка от които да събира по 100 тона. Може да си представите, какви усилия на човечеството е коствала тази пирамида! Ще кажете: „Какъв смисъл?“ Защото е емблема на съвременния човек и в нейните размери и мерки са определени всички събития, които са станали и трябва да станат в бъдеще. В нея се включва и астрономията с всичките и подробности. Върху тази пирамида може да се чете и миналото, и настоящето на човечеството, но малцина могат да четат по нея, защото нейният език е труден. Някои съвременни учени хора прочитат ред книги и започват да мислят, че много знаят. Не се лъжете, че знаете. Според мене, истинско знание има само този, който може да схване смъртта и да я обуздае. Така че, вие може да сте философ, богослов, мистик или какъв и да е друг, но мачка ли ви смъртта, вашата наука не е положителна и вашият камък е отхвърлен. Писанието казва, че кривият камък е станал глава на този ъгъл. На кой ъгъл? – На Любовта и Мъдростта в невидимия свят. В създаването на света, в целия Космос, се крие една велика тайна. Вие мислите, че само сегашните хора се борят, че само днес има такива вражди. Това, което става сега, то е отражение на миналото. Тази злоба, тази омраза, тези неразбирателства между хората, всичко това не е продукт на настоящето, а е продукт на миналото. Това мога да докажа с ред факти. Например, явява се у някой човек една болест, като разстройство на мозъка, стомаха или какво да е друго; тази болест се явява сега, но причините за явяването и са отпреди 100, 200, 1,000 и повече години. Лекарите признават, че тази болест се е появила най-много от преди 20 години. Тези болести се причиняват от много натрупани остатъци, от много непотребни утайки, които предизвикват реакция и създават анархия в организма, вследствие на което се явява температура и ние с ужас наблюдаваме, как температурата се повишава, от 38 на 39.5, 40, 40.5, 41 и краят наближава. „Колко страшно нещо!“ – казвате. Аз казвам: няма страшно, освен повишаване на температурата. Човек може да остане жив не само при 41, но и при 100, 200, 2,000 и повече градуса. Ще ме запитате: „Може ли да остане жив при толкова градуса, както сме сега?“ Сегашните хора са едно посмешище на човечеството по своя организъм. Ако имате възможност да разгледате човека под специален микроскоп, вие ще видите, каква е неговата красота. Ние смесваме в ума си две идеи: за духовното и за материалното. Ние живеем с духовни работи в нашия ум, но като се наядем казваме: „Днес сме добре“. Утре, като огладнеем, започваме отново да се безпокоим и замисляме пак за материалното. Жената, като се наяде, казва: „Е, слава Богу, днес съм доволна, няма дефицит“. Питам: каква наука има в един живот, който е пълен само с дефицити? Днес мъже, жени, деца влизат в кухнята и казват: „Колко хубаво мирише!“ Така постъпват и владици, и учители, а после казват: „Ние сме културни, идеални хора“. Да, културни хора на тигана и на маслото. Някои питат, защо не ви уча на нещо по философско. Дайте ми нещо философско, за да видя каква е вашата философия.

Написвам един център. Какво означава този кръг? – Той означава една велика идея, с която е започнало битието. Този кръг показва, по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който после се е определил от самосебе си, или тази Първоначална Причина се е появила в тази посока, направила е едно кръгообразно движение и се е спряла. След това, от повърхността на това свое първо движение, първоначалното положение се е изгубило и се е образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват: образувал се е периодът на Калиюга. След време, в центъра на този кръг се е явила една малка точка, такава като тази каквато вие правите като поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува Вселената. Това наричам забременяване на Космоса с една велика идея. Тази малка точка е важната. Вие си казвате: „Нима е толкова важна тази малка точица?“ Да, тези малки точки вършат всичко в света. Например, у вас се явява някаква болест, но в същото време ви излиза и една малка пъпчица, която забира и с това отвлича вниманието ви от другата болест. Значи, в тази малка пъпчица се концентрира цялото ви безпокойство. Когато у вас се заражда известна хармония, също трябва да се яви една пъпчица, една точица; вие виждате вашите идеали в центъра и казвате, че сега животът има смисъл. Казвам: „Сега вашият живот е станал бременен с една идея“. Питате: „Само с идеи ли живеят хората?“ Да, с храна хората вегетират, а с идеи живеят. Не трябва да се смесват съществуване с вегетиране – това са две различни положения. Казвате: „Ще съществува ли?“ Може ли частицата да каже, че не е съществувала в цялото? Следователно, всяка частица е съществувала в цялото. Когато частицата се индивидуализира вътре в цялото, то с това започва и нейното индивидуално съществуване. Съществуване значи проявяване – от санскритската дума „сат“, която значи да се проявиш. Когато започнеш да мислиш, да се движиш, да вършиш добро или зло, ти съществуваш. В това отношение, доброто и злото в света са двете сили, които действуват.

Злото се състои в това, че зидарите отхвърлили този камък. Когато човек отхвърли една велика идея от ума си или едно желание от сърцето си и когато един народ отхвърли своите идеали и се подкупва за някакви си пари, той губи. Ако държавниците се вслушваха в идеалите на народа, не биха правили грешки. Държавниците и духовните хора, като се индивидуализират, мислят, че тяхното благо стои вън от този камък. Не, вие може да съградите цялото човешко тяло, но ако този камък седи извън това тяло, нищо не струва. Може да сте някой милионер, но без този камък, вие сте човек без глава, т.е. човек без един положителен ум или положителна душа, или положителен дух. Умът, душата и духът са три различни идеи. Кое е положително? – Това, което се променя, но не се изменя. Положителното е господар на своята съдба и не се стреми да завладее света. В положителното всякога има стремление да се съгласува с великата хармония, която съществува от памтивека. Навсякъде и между мъже, жени и деца и във всички домове трябва да има хармония. Някои казват: „И да няма хармония между мене и мъжа ми, пак ще може да живеем“. Не, не може така да се живее. Колко мъже съм виждал да бягат от такъв живот! Знаете ли, на какво приличат тези мъже? Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят. Настрадин Ходжа се чудил какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат. Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си. Не взимайте този пример в лош смисъл. Същото нещо се прилага и по отношение на вас. Заболи ви гърлото, възпали се силно и, за да оздравеете, дават ви някое лютиво лекарство. Взимате лекарството и си отивате у дома. За да се постигне целта, трябва да ви се даде нещо горчиво, нещо лютиво. Някой мъж, след като жена му го намаже със своите мисли, той избягва от дома си, отива в някоя кръчма или забягва в странство. Това се отнася не само за мъжете, но и за жените. Не ви говоря това, за да ви укорявам. Аз взимам числото две като форма. Това число съществува вътре във вас, където има известно противоречие. Ние ще се освободим от противоречията в живота, когато поставим този камък за глава на ъгъла, защото само той свързва Любовта и Мъдростта, за да работят във великата хармония, защото само чрез него може да се проектират тялото, дробовете и всички органи и така да се прояви целокупният човек. В съвременното общество слушам да казват, че Господ ще оправи света. И аз вярвам, че Господ ще оправи света, но въпросът е, дали ние ще можем да оправим нашия свят. Когато дойде пролет, цветята започват да цъфтят, здравите хора я посрещат весело и засмяно, а болните хора посрещат по друг начин слънцето и пролетта. Пролетта, която за здравите хора е приятна, за болните хора е чистене и наистина, дойдат ли месеците април и май, за тях настъпва криза. Българите казват, че месеците март, април и май ликвидират сметките на болните, а на здравите дават енергия и подтик. Ние сме свързани с всички сили, които действат в Природата, понеже те действат и в нашето тяло. Ние сме зидарите, които отхвърляме този камък, това разумно разбиране и казваме: „Трябва да дойде едно общо оправяне“. Това оправяне е като пролетта. Важно е, дали аз ще бъда в състояние да го използвам. Казвате: „Първо трябва да се поправи човечеството“. Човечеството е отдавна поправено, но единиците от него не са поправени, били те жени или мъже, без разлика на това, какви титли носят или дали са учени или невежи. Аз казвам, че на всички липсва по нещо. Дотогава, докато умираме, ние глава нямаме; докато страдаме, ние знание нямаме. Казвам: когато се появил центърът в окръжността, Вселената станала бременна, при което точката се е придвижила и разделила кръга наполовина. С това Вселената се самоопределила и родила първо жената, която най-напред разделила света. Затова едната половина на земята е светла, а другата половина е тъмна. Мъжът се разгневил на тази жена, която разделила света, и затова днес той осветява само едната половина и то тази част, която той обича. Тези две жени се гонят, но той всякога осветява само тази, която обича.

Тази жена, която се радва, наричат ден, а която се сърди – нощ. Или с други думи: жената, която се радва, е висшият манас или денят, а тази, която се сърди – низшият манас или нощта. Тези два ъгъла са двете жени. Защо човекът има по две ръце, два крака; мозъкът е двоен, белият дроб е двоен, сърцето е двойно и т.н., всичко е разделено, защото има две жени. Ще кажете: „Тогава да махнем двойката“. Няма защо да махаме двойката, а трябва да разбираме нейната същина. Според мене, материята е отражение на духа. Материята е пак жена. Тази жена не ражда постоянно. Ние сме попаднали в обятията на тъмната майка, която постоянно ни мачка и казва: „Вие ще държите ли още този баща, който ми изневери? Оставете него и елате при мене, аз ще ви дам щастие“. Тези хора, които вярват в реалността на света, тях наричаме материалисти. Утре, след като вашите очи, ръце, стомах, мозък и прочие се разкапят, изгубва се и всяка реалност. И нервите се разкапват. Къде е реалността, къде е положителното в света? Ще кажете: „Ние сме вярващи хора, вярвам в един Господ“. Радвам се, но вие били ли сте при вашата светла майка, ходили ли сте в светлата страна на земята? Някои хора казват, че познават земята. За да познаете земята, трябва да излезете 10,000 километра из пространството нагоре, за да видите, какво нещо е тя. От гледището на културните хора, които живеят по-горе от нас, вие сте в положението на риби, които живеят на дъното на океана. Културните хора, които живеят над вас, ви изваждат с въдицата си и казват: „Да оставим ли този човек тук, или да го изпратим да се прероди?“ И смъртта не е нищо друго, освен една въдица, на която се слага някой червей, за да се хване рибата. Господ казва, че тази Божествена мрежа ще се хвърля винаги, до свършването на века; едни ще изважда от морето и ще ги слага на сушата, а други ще хвърля отново в него.

Във всички прояви на Природата, ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. В какво се състои неизменното? В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора страдаме еднакво в този свят, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или деца. Когато съзнаем този факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на един е спасение и на друг, ние ще дойдем до една правилна философия на живота. Но не така, както светът и църковниците разбират. Защо? Защото, ако разрешението на една малка задача е правилно и вярно за един ученик, то не значи, че с това се изчерпва и цялата математика. И в геометрията извеждат много геометрически формули, но не ги доказват. Теоремата, че сборът от трите ъгли в един триъгълник е равен на два прави, не включва в себе си цялата геометрия. Следователно, ние трябва да погледнем малко по сериозно на всички въпроси и да се замислим, какви трябва да бъдем в сегашния момент. Ако кажем, че сега сме лоши, но за в бъдеще ще бъдем добри, това не е правилно разрешение на въпроса. Сегашните ви лошавини са вашето минало, а сегашната ви добрина е бъдещето ви. Нашата добрина може да се изпита. Тя може да се провери така, както се проверява промяната, която става в гладния човек, след като се нахрани. Такъв човек се ободрява, развеселява. Да мислим идейно, значи да имаме за настоящето време такава съществена храна, която може да даде сила и подтик на нашия ум. Тази сила и храна може да взимаме отвсякъде. Според мене всички писатели, от какъвто калибър и да са, са цветя и затова вие, като пчелите, извадете си мед от който цвят искате. Не мислете, защо са създадени тези или онези цветове, всички цветове са създадени с определено предназначение. Всяко нещо, било то добро или зло, всяка мисъл, всеки ангел или демон – те си имат своето предназначение в Космоса. Какво нещо са ангелите и демоните? Те представляват движение в две противоположни посоки. Едните са пълни кофи, които отиват нагоре, а другите са празни кофи, които слизат надолу. Ние искаме само пълни кофи. Добре, ние искаме пълни кофи, но като се изпразнят те, откъде и как ще се напълнят? Следователно, праведният, като отиде горе, ще стане грешник, а грешният ще стане праведен. С това имаме движение на колелото, по което върви прогресът на човечеството. Човек трябва да съзнава, че може да бъде и грешен, и праведен, но трябва да върши волята Божия. Човек, който гради, не може да не се изцапа. Не трябва да мислите, че няма да изцапате своя ум. Нас не трябва да ни смущават законите на държавата. Ние трябва да имаме в себе си други закони, от които нашето битие се обуславя, защото когато България и всички държави изчезнат, земята и слънчевата система се превърнат, ние пак ще съществуваме. Земята ще се промени, тя няма да бъде такава, каквато я виждаме днес; затова България не определя вашето битие, а вие определяте битието на България. И така, казвам: на земята, цялото зависи от своите части, а в духовния свят, частиците зависят от своето цяло. Ще ви изясня тази мисъл. Двадесет милиона хора на земята може да се сплотят в една обща идея и общи чувства и да образуват един народ, обаче, един ден, техните идеи и чувства може да се изменят така, както се изменя гъсеницата, когато преминава в пеперуда. По същия начин и вие няма винаги да бъдете българи, ще се простите със своята националност и ще измените начина на своя живот. Една гъсеница прекарва това положение само 40 дни, а после преминава в пеперуда. Един народ е поставен в дадена форма само за 40 дни и през това време на него му предстои да изпълни всички свои задължения към себе си и след това ще заживее с други идеи и чувства. Тогава ние можем да заменим думите българин, французин, германец със съвсем други понятия. Като кажем думите: ръка, крак, мозък, бял дроб, ние имаме известна представа. Значи всяко нещо си има смисъл в своя организъм. Какво означава думата „българин“ в общия организъм? Аз сложих българите в черния дроб, но трябва да знаете, че частиците на черния дроб, както и всички същества, еволюират и постоянно се изменят. Така и българите след време ще минат в друга форма на развитие. Тогава ще търсите българина по-горе в организма.

Велика Мъдрост е да разберете смисъла на отхвърления камък. Камъкът означава неизменното, постоянното, непроменящото. Ние принадлежим на известна църква, а отхвърляме принципите на Природата, но трябва да знаем, че нашите философи ще изчезнат, а принципите на Природата ще останат непроменени. Каквото е създала майката природа, то си остава. Замислете се, защо се раждате мъже или жени; защо в едно семейство се ражда първо момиче, а някога, обратно – момче; защо сте склонни към известна философска система, защо сте приели християнството и т.н. Ще ми отговорите: „Защото християнството спасява хората“. Съгласен съм 50% с вас. Тогава казвам: вие сте били болни и сте излезли вече от болницата. В такъв случай, какво отношение има болницата към вас, които сте оздравели и започнали да орете и сеете? Или ще започнете всеки ден да ходите в болницата и да благодарите на лекаря, че ви е излекувал? Един ден лекарят ще ви каже: „Стига вече благодарности, защото имам и други болни“. Ще кажете: „Ние трябва да се молим на Бога“. Разбира се, че трябва да се молим, но не като болни хора, а като здрави. Като болни хора ще пиете лекарства, ще лежите на гърба си, ще се обръщате от едната страна на другата, ще коленичите от болки, но като здрави, ще вземете ралото и мотиката и хайде на нивата и лозето – ще правите поклони. Всеки болен човек е християнин. Но ще кажете: „Аз съм от друга партия“. От каквато партия и да си, какъвто и да си по вероизповедание и възгледи, било будист, мохамеданин, теософ, окултист и други, болен ли си, ти си християнин. Някои ме питат: „Защо християнството не е поправило света?“ Отговарям: християнството е наука за болни хора и то е помогнало на тях, доколкото е могло, а в света няма още наука за здравите хора. Някой казва: „Аз искам да се занимавам с велики идеи“. Питам: ти свърши ли с всички лекарства, с всички болни, прости ли се с всички сестри медицински, излезе ли от болницата? Ако си се справил вече с всичко това, ще може да влезеш в света, ще научиш закона на християнството и тогава можеш да намериш светлата си майка. Вие съвременните хора сте християни, но не сте още синове Божии. Горко сега на този, който каже, че е син Божи; биха го обесели, биха го сметнали за еретик, за смахнат човек и т.н. Син Божи е човек, здрав физически, душевно и умствено, и той не умира. Така го определям.

Ние трябва добре да разбираме Христовото учение. Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил“. Кой е Той? Още не Го знаете. Всички Го търсят пипнешката и свещи Му палят, и тамян кадят, и нагоре гледат, и ядат, и пият, и четат, и никой не Го знае още. Горчива истина! „Това е живот вечен, да познаеш Единаго Истиннаго Бога“. Какво значи Бог? – Бог значи движение в права посока на твоето битие. Бог е туй, което стимулира правилното движение у вас. Движението аз тълкувам или превеждам с думата Любов, защото само Любовта образува движение. Мома или момък, като се влюбят един в друг, движат се един към друг. Хората, като се влюбят в някое учение, обикват всички. Следователно, болните хора, които аз наричам християни, са отхвърлили този камък на ъгъла, защото не им трябва. Ние, като болни хора, лежим на гърба си и чакаме все наготово. Викат някой лекар при един болен и последният вика: „Ох, г-н докторе“, но като му сложат кюфтета, яде. Яде той, но и пъшка. Вашите кухни са за болни хора. Мъжът дойде от работа и започва да вика: „Защо не си сготвила, не знаеш ли, че съм болен човек, че съм християнин?“ Казвате: „Благородно е името християнин“. Да, но докато си в болницата, а излезеш ли от нея, вече не си християнин. Аз разсъждавам идейно, не ме разбирайте криво. За мене в света няма противоречия, всичко е ясно. Ако всички бихте разбирали въпросите така, както аз ги разбирам, светът в един ден щеше да се оправи. Аз си представям хората от сегашния свят завързани един за друг, за да бъдат по-сигурни в живота. Аз казвам: престанете да се връзвате. Връзването е признак на болезнено съзнание, защото само болните се осигуряват. Старите хора казват: „Ние трябва да се осигурим“. Това значи, ние трябва да се смирим, да станем християни на стари години, да заживеем за Бога. Това са всички хора, които отхвърлят живия камък. Всеки човек, който не изпълнява волята Божия, все остарява. Ще ви приведа един разказ от Шекспир, взет от датския живот. Един много мъдър цар искал да направи опит с един прочут човек в своята държава, наречен за своята святост и чистота Антон Праведни. Царят повикал един ден Антон Праведни при себе си и му казал: „Искам да те оставя известно време да управляваш вместо мене, без да знае народът за отсъствието ми“. Отначало Антон Праведни се отказал, но после се съгласил. Заел той царското място и понеже в това време имало много голям разврат, издал строга заповед: „Всеки, който се улови в прелюбодеяние, да се екзекутира“. Синът на един прочут датски велможа се провинил в това престъпление. Извикал го Антон Праведни при себе си и му казал: „Ти си се провинил зле и според заповедта, ще трябва да бъдеш екзекутиран“. Младежът се уплашил много и решил да изпрати сестра си, която била чудна хубавица и се готвела да постъпи калугерка, да измоли живота му. Като видял тази хубавица, Антон Праведни казал: „За нищо друго няма да се съглася да простя на брат ти, освен ако се съгласиш да ми станеш любовница, без да знае за това някой“. Антон Праведни бил женен и разведен с жена си, а след това бил станал праведен. Сестрата се погнусила от това условие и казала на брат си, че той ще трябва да понесе наказанието си. Братът я запитал: „Какво лошо има в това, ако се съгласиш, поне ще се пожертваш за мене“. Мъдрият цар узнал тайно това, намерил разведената жена на Антон и казал да се преоблече в дрехите на красивата девица и в определения ден да му се представи. Като успял в своето желание, Антон издал заповед да екзекутират младия момък, с това той искал да се изхитри. Мъдрият цар узнал и това и казал на началника на затвора да не се екзекутира младия момък. След това повикал Антон на обяснение. Тогава Антон Праведни се изповядал и казал: „Всичко на света можах да победя, но пред очите на красивата жена не можах да устоя и паднах“.

Падането на всички съвременни хора е там. Хора, които се свързват в едно общество или братство без да вярват, извършват подобно прелюбодеяние. Хора, които минават от едно братство в друго, които се женят за една, втора и трета жена, в моите очи са като Антон Праведни и те няма да придобият никаква Мъдрост. Мъдростта е вътре в самата Природа, вътре в нас и затова ние трябва да се вслушваме дълбоко в онова вътрешно побуждение, да вървим в посока на онзи камък, който ще ни покаже, с коя или с кого трябва да се съединим. Ако човек придобие Мъдрост и има за цел да злоупотребява с нея, той прелюбодейства. И този, който придобие Любов и злоупотреби с нея, той прелюбодейства. Всяка благородна мисъл или чувство, което се изопачава, е прелюбодеяние.

Следователно, целият свят е болен. Всички днешни болни хора са християни. Най-големият позор, който носи днес Христос в света, е християнството, с което всички се кичат. Ако сложите този позор на гърба си само за 24 часа, тогава ще изпитате най-голямо отвращение в света, като видите, как всичко днес се върши в името на Христос. Всичко най-лошо днес се върши в името на религия, цивилизация, свети чувства. И колко мерзки са подбудителните причини за всичко това! Ето защо ние трябва да се стремим всички да станем синове Божии. Сега ще изтълкувам думата „християнство“ в обратен смисъл. Христос е човекът, който е винаги здрав, поставил е в ред и порядък своите мисли и желания, победил е страстите си и се нарича Син Божи. Само когато научим Божествената Мъдрост, само тогава ние ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще преобразим света. Тогава ще се наречем и синове Божии. А днес болните хора управляват света и затова е такъв, затова в него има повече ножове, лекарства, болнични легла, игли за инжекции и други. Тази наука ще бъде само за болните, но от нея те повече ще се измъчват. Днес срещам хора от разни съсловия, които не могат да се споразумеят. Днешният човек е един кръст без окръжност, т.е. човек в болницата, и казва на другите: „Трябва да си носим кръста“. На един англичанин, който ми каза: „to put Christ on“, аз му отговорих: „to put Christ in“, т.е. той ми каза: „Да се облечем в Христос“, а аз му отговорих: „Да възприемем Христос в себе си“. И в някои песни се пее: „Да се облечем в Христос“. Аз казвам: не трябва да се облечем в Христос, защото обличането е временно състояние, то е един преход, а да възприемем Христос вътре в себе си, да станем синове Божии, да станем здрави. Ако съвременното общество мисли така, ще научи правилно този закон. Чрез страданията хората ще се научат на доброто. В земята е влязъл един нов елемент, който ще оправи света. Той е чистият въздух. Изнесете един болен горе в планината, на чист въздух и той, въпреки своята воля, ще оздравее. Идва момент, в който без да съзнаваме, ще оздравеем. Страданията са подтик, те ни изкарват на високо място. Когато някой сгреши, разболява се и казва: „Няма да правя повече така“. Значи, той ликвидира своята сметка. Когато ликвидираме с греховете си, ние трябва да възприемем Любовта, Мъдростта на здравето и на безсмъртието и тогава ще бъдем близо до вратата на великия храм, в който ще научим великата истина на живота. Ние се стремим към живота, който може да имате само тогава, когато излезете от тази болница.

Отсега нататък престанете да казвате, че Христос ви спасява, а казвайте: „Ние ще живеем за Христос, ще помагаме на болните да излязат от болниците и ще ги заведем вън от градския живот, защото той е нехигиеничен“. Трябва да се излезе по нивите и полята и там да се оре и копае. Българинът, като оре, казва, че България е уредена, а който не оре, безпокои се, докъде ще се даде земя на България; коя част от Македония, коя част от Добруджа и т.н. Това не е българщина, такъв българин не живее даже и в черния дроб на общия организъм, а се намира по-долу от него. Вземете ралото, остена, орете и сейте и кажете: „Ние сме здрави хора на Новата култура и слава Богу, че се освободихме от болниците“. Още един пример: в една болница имало двама болни парализирани, които считали за безвъзвратно изгубени и затова ги поставили сами в едно отделение. За тяхно щастие, един ден болницата се запалила и в бързината успели да изнесат вън всички болни от болницата, като забравили само двамата паралитици. Както лежали, те усетили, че огънят започнал да ги понапича. В този критичен момент за живота си, те забравили, че са болни и изскочили навън от болницата. Като се видели здрави, те благодарили на Бога, че болницата се запалила, за да оздравеят и да се освободят от това велико робство. И вие кажете сега: „Да изгори тази болница, за да излезем ние, паралитиците и да кажем: Слава Богу, можем да мислим вече, така както Бог иска, а не както хората искат“.

Беседа, държана на 1 юни 1919 година.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help