Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Трапезата на Новия Завет

И когато бе седнал на трапезата вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Исус и учениците Негови.

Ето един обикновен стих, „без смисъл“ и „без съдържание“, подобен на едно обикновено камъче, което държи богатството си не вънка, а вътре. Аз взимам думата митар в съвременния език в смисъл на прости хора. Бедният и грешникът са двама братя. Бедният е лишен от пари, от злато, следователно, няма средства, а богатият използва всякога бедният за работа. Грешният е човек, лишен от Мъдрост, от знания, затова и греши. Простите хора аз наричам банкери. А съвременните банкери наричам бирници: по 5%, 10% – колкото могат, събират данъците. И бирниците днес събират даждията.

Всички тези митари и грешници дошли и насядали на трапезата при Христос. Може да запитате: „Как е възможно такъв Учител да позволи на подобни хора да седят заедно с него на трапезата?“ Под думата „трапеза“ аз разбирам училище, но не старото училище, Стария завет на Мойсей, а новата школа на Христос. Христовите ученици представляват първите ученици на новото училище, на Новия завет. Митарите и грешниците представляват старата култура, старото учение, Мойсеевия закон. Нима всички деца, които влизат в училището, са все учени? – Повечето са прости и невежи. Колко деца има в училището със скъсани дрешки и панталонки, но се учат много по-прилежно от синовете на богатите хора. Следователно, тези митари и грешници са ученици, които са дошли да учат Новото учение.

Съвременните християни, като не разбират дълбокия смисъл на това учение, са разделили църквата на грешници и праведни, на действителни членове на църквата и оглашени. Оглашени има във всички църкви и редица години ги държат под изпит, докато станат членове на църквата. Такъв човек, след като стои 10–15 години оглашен, като го питат какво е научил от християнството, той отговаря: „Като дойде Христос, той ще ни обясни“. Аз бих желал съвременните християни да се поставят на матура, според това, дали свършват един клас или предстои да излязат вече от училището. Тогава ние ще се намерим в едно противоречие, каквото виждаме в следния разказ: един велик, мъдър цар от древността искал да изпита наклонностите на своите най-учени, най-добри поданици и затова им устроил следния изпит – избрал едно великолепно здание и в него поставил десет много хубави предмета. Повикал десет от своите поданици, всеки от които бил представител на десетте тогава съществуващи съсловия. И у нас съществуват такива съсловия. Тези съсловия и тогава са носили някакво име, дадено им от техния основател, така както всяко новородено дете се кръщава с някакво име. Името се освещава от самия човек, а не е то, което прави човека; не е надписът, който прави търговеца честен, а честният търговец прави честна своята фирма; не е кадилницата, която прави свят свещеника, а самият свещеник прави кадилницата му да свети; не е книгата, която прави човека умен и съдържателен, а човекът прави книгата умна и съдържателна. И така, този мъдър цар събрал на тази изложба всички десет души, за да си изберат по един от изложените десет предмета. Тези десет предмета били: една скъпоценна корона, която струвала милиони, един голям старовременен кюп, пълен със злато, една златна сабя, златно перо, един далекоглед, едно шише, пълно с жизнен елексир, който, според старовременните алхимици, подмладява хората, един пергел, едно житно зърно, една книга на велик мъдрец и едно яйце. И повикал представителите на този народ, т.е. тези съсловия, да си изберат, кой каквото си хареса. Първият харесал златната корона. Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с елексира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето. Кой от тях е спечелил? Вие сте умни, как бихте разрешили тази гатанка? Първият, който взел короната, станал цар, вторият – банкер, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великият законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света (сегашното право е човешко право); петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите (от тогава започнала астрономията), шестият, който взел жизнения елексир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното зърно, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо. Всички тези хора са спечелили по нещо, а този, който взел яйцето, не спечелил както другите, защото девет души придобили по един занаят. Последният мислил, какво да прави с това яйце, тръгнал да го продава тук-там, но никой не искал да му го купи. Наглед туй яйце нямало никаква цена. Най-после му дошло на ума да го сложи под някоя кокошка, да види дали може да се измъти. И наистина, от яйцето се измътил най-красивият петел, който, обаче, бил много лаком и затова нито кокошките, нито петлите го искали в тяхното съдружие. Заел се неговият господар да го храни, но трябвало много да жертва за него, че почнал да проси. Затова господарят му се принудил да отиде при другите девет души, които спечелили нещо от своя предмет, и да иска помощ за своя петел. И наистина, днес всички все за този петел говорим. Образуват се благотворителни дружества, целта на които е да се подобри положението на този петел, т.е. положението на този народ, за който са се събрали да работят. Създаде се някоя нова партия и казва: „В нашата програма влиза подобрение положението на нашия народ“. Днес всички имаме добри стремления, добри желания, но кое е най-същественото? Дали тези предмети, които получили деветте души, са изпълнили своето истинско предназначение? Всеки предмет, попаднал в добра или лоша ръка, ще може да изпълни едно или друго предназначение. Например, с една сабя или нож може да се направи операция на един болен и с това да се подобри положението му, но може и да се отреже главата на някой човек на бойното поле. С перото може да се напише някоя отлична книга, но може да се напише и някоя толкова лоша книга, че отровата и да се разнася с векове, а може да се подпише и смъртна присъда. С далекогледа може да откриете нещо ново, което да ползва човечеството, но същевременно може да откриете някой роб, който е избягал от господаря си, и да го предадете на властта и предатели да станете. С жизнения елексир ще може да продължавате живота на хората, но с него и ще разбогатявате. Много пъти, като се разболее някой богат човек, дигат се на крак и най-знаменитите европейски лекари, дават своята помощ, правят всичко възможно да помогнат, защото ще бъдат добре възнаградени. А за някой беден болен не се полагат толкова грижи, там остават да помага Господ. Когато умираше руският цар Александър трети, всички европейски капацитети дойдоха в Русия.

Аз ще обясня стремежа на съвременното човечество. Когато Христос бил на земята, с Него на трапезата седели много митари и грешници. Това са две категории хора от стария завет. Тези старозаветници още заемат видно място в съвременното общество, макар че са ги кръстили с нови имена. Държава, в която хората се колят, бесят, в която има затвори, тя е старозаветна. В Царството Божие няма никакви бесилки, затвори и застрелвания. Това е Христовото учение. Но ще кажете: „Какво да се прави с тези грешници, с тези престъпници, които са така много на земята?“ – Дайте всекиму да си вземе това, което му е необходимо. Ако му дадете сабя, или перо, или далекоглед, или пергел и прочие, някой от 10-те предмета, ще създадете работа на ума му, която ще го задоволи. Това са подтици, не го осъждайте, нека да опита. Не осъждам човека, който си е взел корона и я е поставил на главата си да управлява. Нека опита и тези си стремления. Ако Бог е допуснал вълци, мечки, разни буболечки, които носят пакости, то защо и ние да не допуснем всеки да се прояви в живота така, както са неговите подтици. Ако Бог изпраща и на пакостните животни своята светлина и храна, то какво може да имаме ние против? Затова и ние трябва да търпим всички, да бъдем толерантни към всички и да не се отвращаваме от никого. Вълците и лисиците не са вън в природата, те са между хората. Всички чешити ги имате вие; от всички тези видове вълци, лисици, мечки, буболечки и други има у хората. Вие теглите куршум на вълка, че изял една овца, а в обществото има хора вълци, които изяждат и по десет души. Вие нищо не им казвате. Къде е справедливостта? Някой беден открадва един хляб, за да нахрани бедното си и болно семейство и го осъждат на затвор няколко месеца. А някой богаташ открадва хиляди, хиляди левове, за него казват, че той направил комисионна от някоя сделка. Една сврака изяде яйцето на една от вашите кокошки и вие я убивате; аз оценявам живота на една сврака на 1,000 яйца; така че вие имате право да я убиете само тогава, когато тя изяде тези 1,000 яйца. Същият закон слагам и за един вълк. И него може да убиете само тогава, когато изяде 1,000 овце. Такова е Божественото правило в света.

Митарите и грешниците, които се събирали около Христос, слушали Новото учение, което Той проповядвал. Мнозина си казват: „Е, колко хубаво би било, ако и ние бяхме на Христовата трапеза!“ – Че тази трапеза е била много проста, не прилича на царска трапеза; там не е имало агнешко печено, кокошки, пълнени домати или кюфтета, супа с яйца, тиквички с агнешко месо, карначета, печени шишчета, момици, печени на скара и други. Тогава, като не е имало всички тези хубави работи, какво е струвала такава една трапеза? А на една трапеза, лишена от тези ястия, аз не бих отишъл. Казва се: „Тези митари и грешници се събрали заедно с Христос и с Неговите ученици“.

Новото учение е един велик процес, то е една велика трапеза, на която има най-изящни яденета. Но най-напред вие трябва да се научите да присъствате на обикновената трапеза на стомаха. И съвременното човечество минава на тази трапеза. Няма да ви описвам сега, каква трябва да бъде трапезата на стомаха и отстъпвам правото на вас, защото вие сте по това специалисти. Втората трапеза, на която човек трябва да е присъствал, е трапезата на дихателната система и след това, като премине през процеса на пречистването, тогава ще присъства на един отличен банкет, какъвто светът още не познава. На трапезата на стомаха има 10,000,000 куверти. Всеки от гостите вдигне чашата, вдигне вилицата и казва: „Ох, колко е приятна тази работа“. С тези 10,000,000 души или клетки и ние взимаме участие и преживяваме тяхната радост. Това не е алегория, а факт. В стомаха има 10,000,000 клетки, които ядат, пият и вършат работа. В белия дроб има още повече гости, още по-голямо количество клетки, които вършат своята определена работа. Когато се качим на един планински връх и подишаме чист въздух, клетките на белия дроб дигат чашките и казват: „Колко ни е приятно тук, да живее нашия господар, че ни е извел на това високо място“. Като се качите горе в мозъка, където били поканени митарите и грешниците, трапезата е още по-величествена; там има три билиона и 600 милиона клетки; толкова гости са поканени да присъстват заедно с Христос и Неговите ученици. Затова, като изпратиш чрез ума си една велика мисъл, в тебе, в твоя ум, става такъв голям банкет, който не може да почувстваш нито в стомаха, нито в белия дроб. Следователно, умствените преживявания са най-висши. Това не е илюзия. Нима това, което преживяваш със стомаха и с белите си дробове, е илюзия? Но казвате: „Имаме къща, ниви и т.н.“ Това е илюзия. Всичко, което се изгубва, е илюзия, а илюзията не е нищо друго, освен закон на движение. Тези неща са реални, но преходни. То значи, че един път те минават през нас, а друг път ние през тях. В един случай нашите мисли и желания ще минат, като кинематограф, пред нас, а в друг случай ние ще минем пред тях, като пътници, и ще гледаме тези фотографии. Следователно, в съвременното общество и единият, и другият процес се менят, само че онези пътници, които обикалят земята, са много малко. Разказват една характеристика за англичаните, германците, французите и русите. Четирима от тези народности били някъде из Европа на курорт и заедно яли и пили. По едно време всички забелязали, че в пространството някъде, много високо, се виели две големи птици. Англичанинът, като ги видял, веднага обърнал внимание на посоката, от която идвали, и като разбрал, че идват от изток, веднага взел чантата си и взел първия параход, да отиде да ги изследва. Французинът веднага си взел шапката и отишъл да провери, какво пишат вечерните вестници за тяхното явяване. Германецът отишъл в библиотеката да се справи с литературата на учените преди него, дали не се загатва нещо за идването на тези птици. А русинът легнал на гърба си и като ги погледнал, казал: „Е, това са орли“. Свършена работа! Ето как лесно славяните решават всички въпроси. И българинът, като пийне половин литър вино, каже: „Орли са, какво ще му мислиш много, не искам много философия, това са орли и свършена работа!“ То е придобиване на знания. Като придобиеш знания, казваш: „Аз зная този въпрос, не ми трябват нито вестници, нито библиотека, аз виждам, че това са орли“. Не давам преимущество на никого от тези четирмата, защото всички действат съобразно своя темперамент. Всички хора проявяват своя характер според своя темперамент. Когато изучавам живота на народите, изучавам го обективно, измервам го с положителната наука и зная, какво се крие в него. В светлината на тази наука няма нищо скрито-покрито. Тогава ние казваме, че този човек е честен и почтен. Че кой не е честен и почтен? Нима вълкът, който изяжда агнетата от чуждите стада, не е честен? Или тигрицата, която играе с децата си, не е ли почтена? Това, че вълкът постъпва нечестно, е чуждо мнение. Вълкът казва: „Аз не искам да зная мненията на хората“. Казвате, че агнето и овцата са благородни животни. Попитайте тревата, какво ще каже за тях: като минат отгоре и, изпасват я, изтъпкват я, и тя не може да расте. Казваме, че овците са емблема на благородство. Кои овци? Вие се заблуждавате, като мислите, че тези овци са благородни. Има други овци в света, а не тези, които нашите овчари пасат: тези овци са сенки на истинските. Христос казва: „Имам и други овци, които не са от този дом и тях ще събера“. Какво подразбира Христос под думата „агне“? Вие ще кажете: „Знаем какво нещо е агнето, то е родено от овца, хубаво, палавичко; като му отрежат главата, вкусно е за ядене“. Агнето означава огън, който чисти живота. И когато казват, че Христос е агне, това значи, че той е Божественият огън, който пречиства човечеството. Всеки, който може да намери този Божествен огън, той е намерил елексира тук на земята. Сега остава въпросът за овцата, да си помислите върху тази дума. В друга беседа ще ви говоря за овците. С тях се разговарям всеки ден, вие ги срещате и аз намирам, че те са най-онеправданите в света, но са най-благородните и от тях няма по щастливи. Вълк не може да ги яде, червеи в корема им не влизат, краста не ги хваща, от глад не измират, от овчарски нож не се боят, вълната си на земята не хвърлят, млякото си не дават, сирене и масло не може да изкарате от млякото им. Но трябва да знаете, че красотата на вълната им носи живот и благословение на целия свят. Те малко говорят, не са много красноречиви като ораторите и говорят само в промеждутък, във време на паузата, когато ораторът дигне чашата. През това време те успяват да кажат само една дума. И всичко се дължи на тези овци. Всички велики изречения, които са изказани още от памти века и не са изгубили своя смисъл, са казани от тях. Авторът на тези велики изречения не е известен, но благодарение на тях светът съществува и сегашните автори се прославят. Днес някой автор като напише една книга, казва: „Тази книга е написана от мен и никой няма право да я печати без мое позволение“. Като ме слушате да ви говоря така, навярно си мислите, че имам някаква особена цел, аз просто искам да се поразговоря с вас, да ви дам едно угощение. Аз не се занимавам с философски работи, обаче не отнемам правото на тези автори, които могат да се занимават с философия. Царски корони не бутам, не взимам нито кюпа със златото, нито далекогледа, нито пергела, нито перото, нито житното зърно. И яйцето не бутам. Аз съм избрал числото 11, то е нещастното число в света. По-нещастно число от 11 за евреите нямаше. Числото 13 днес е нещастно за културния европеец: него мъчно можете да вкарате в някоя стая на хотела с номер 13. Защо е нещастно числото 11? Това число е без майка и баща в света, то е число на противоречия в живота. Защо съществуват противоречията в живота? – Има определена причина, по която те съществуват. И числото 4 е закон на противоречия, но по причина на правдата. В света има причини, които определят всяка дейност. Хубавите цветя не може да търсите зимно време, защото зимата изразява числото 4, а ще ги търсите в определено време, определен сезон на годината, т.е. в числата 1 и 2. Ако търсите разни видове плодове, ще ги намерите в определено време през годината и в числото 3. За всички прояви в живота също има определено време. Българите имат право като казват, че съществуват нещастни дни. То не е суеверие. Например, тръгнете на път за северния полюс, но заминавате в един от горещите летни дни. Ако не съобразите, че за северния полюс ще ви трябват топли дрехи, като стигнете там, вие веднага ще се простудите. Следователно, зимните, студените дни са нещастни дни в живота. Слушал съм някои българи да казват: „Не излизам навън и не започвам работа във вторник и петък“. Прави са те, защото има, наистина, нещастни дни в живота. Бих желал да видя някой, който не е суеверен да тръгне на път през някой от нещастните дни и ще видим, докъде ще стигне той. Ако този човек е учен, ще каже: „Не можах да стигна на определеното време и място, защото беше мъгливо, имаше голяма буря и т.н.“ Ако човекът е прост, той ще отдаде неуспеха в работата си на това, че е тръгнал във вторник или петък, тези дни са фатални. Ученият казва, че гръм става, понеже две противоположни сили се съединяват. Простият казва, че Свети Илия бяга с колесницата на две колела по Небето. Простият човек знае, че електричеството е причина за образуването на облаците, но той приема още и друга някаква, висша сила. Преданието казва, че Свети Илия се разхожда по Небето с два коня на колесница, така че освен положителното и отрицателното електричество, има още два коня и един човек, т.е. една разумна причина, която направлява тези две сили. Добре, обяснете ми, като учени хора, как става това нещо: аз съм на разстояние 50 километра от вас и имам на разположение един голям топ, който бие на 50 километра. Когато дойде до вас шрапнела от моя топ, вие ще чуете и гърмежа, а същевременно ще опитате и резултата на този шрапнел. Питам ви, коя е причината, която докара до вас шрапнела? – Ще кажете, че причината за това е ефектът, който предизвиква взривното вещество. Това е вярно, но вие изяснявате само една трета част от истината; защото има и друга причина, която съединява тези взривни вещества и вследствие на тези няколко сили се извършва тази експлозия. По този начин ще дойде до самия ум на изобретателя. За всяко явление в живота има едновременно три причини. Ето защо ние не може да кажем, че сме много учени, защото не знаем и трите причини, които предизвикват известно действие. Ние казваме, че знаем как е станало известно политическо събитие, че лицата, които са взели участие, са подкупени и т.н. Обаче, причината, по която тези лица са били подкупени, стои много по-далече, отколкото ние я виждаме. То не е обяснение на този психологически момент. Как е възможно, човек, който обича отечеството си, да се продаде за някакви пари, били те даже и няколко милиона? Причината може да е съвсем друга. Казват, че Юда е предал Христос за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го е заставила да го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока. Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпнат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството. Ще кажете: „Ето един човек, който не говори логически“. Аз ще ви обясня защо мисля така. Ако посадя едно житно зърно в земята, не съм ли за него Юда? За това зърно временно аз съм предател, но същевременно съм и негов спасител. Как би могло да се развива и размножава зрънцето, ако не бъде посадено? Така че трябва нещата да се обсъждат умно, сериозно и да няма осъждане. В сегашните вестници има само нападки и критика. Това не е наука. Трябва винаги да се проучват истинските мотиви на нещата, на събитията и тогава да се произнасяме. И когато искаме да оправим човечеството, трябва да разбираме законите, които управляват човешката душа. Някои ме питат: „Мислиш ли, че като говориш толкова много, ще оправиш света?“ – Казвам им, че нямам даже такава цел, но само давам банкет на гостите си. Който от вас е гладен, жаден, той ще дойде при мене, ще му дам един банкет, ще се нахрани и ще си отиде, накъдето иска. Като си излезе от моя дом, няма да му запиша името, не искам да помни, че ми дължи. Даже ако има прах на дрехите или обувките си, ще му дам четка да се изчисти; нека остави праха си в моя дом и да излезе съвсем чист. Как ще примирите тия две противоречия в живота? Христос казва: „В който град не ви приемат, като излезете от него, изтърсете праха си“. Къде? – На улицата. А аз казвам: „Като те нахраня и излезеш от моя дом изтърси праха си не на улицата, а в моя двор“. Ако разбираш този велик закон, като ти дойде някой на гости, ще трябва да изтърси праха си в твоя дом, за да разбогатееш. Това е един закон, който може да проверите. А вие какво правите? Като ви дойде някой на гости, карате го да си изтърси праха на улицата и тогава чист да влезе при вас. Вие изхвърляте вашето благословение и психологически у вас се образува законът на разрушението. В Божествения свят разрушенията не се допускат. Всичко в света трябва да твори. Защото злото и грехът са само ребуси за хората. Казват за някого, че бил голям грешник. Това показва, че този човек е майстор на големите грехове, затова аз бих желал да имам някои от неговите ребуси. Такива хора са много изобретателни. Някои се опълчват против дявола, но съвременното общество не знае колко то дължи на него. Вие трябва да благодарите на дявола. Ако той би изчезнал само за един ден от света, би настанал голям смут: парите щяха да се обезценят, свещениците нямаше на кого да проповядват, майките нямаше да раждат, нямаше да има ядене, стомахът, дробовете, мозъкът щяха да се откажат да работят, всички щяха да бъдат свободни и т.н. А днес всички говорят за дявола, че бил много лош. Когато имате кола, която изнася вашата смет, както и тази на вашите познати, вие всички казвате: „Ех, колко лошо мирише този боклук!“ – Не, благодарете на тази кола, която ви изнася сметта, иначе вие бихте се разболели, ако сметта останеше между вас. Ето защо и вие днес трябва да благодарите на този велик дух, който носи греховете на хората. Който и да сгреши днес – попът, владиката, царят, майката, бащата – все дяволът е виновен. А пък аз ви казвам: този дявол е отличен учител. Някой път го срещам, поздравявам го и го питам: „Къде си ходил?“ – „Живея между тези културни хора, които само се бият, избиват се; аз ги уча на едно, те вършат друго, а после се оплакват на Баща си, че все аз съм бил виновен за техните грешки.“

Христос казваше: „Видях сатана, как падаше отгоре надолу като светкавица“. Аз ще кажа: видях, как слънчевите лъчи падаха отгоре надолу. Какво означава падането? Ако слънчевите лъчи не бяха падали, какво щеше да стане със земята? Съвременният християнски свят е пълен с противоречия и заблуждения, а няма Учители, които да обяснят правилно нещата, както са в природата. Например, някой говори, че трябва да бъдеш много мъдър, много умен, за да станеш цар; друг казва, че за да може да управлява човек, трябва да бъде много богат; трети казват, че човек трябва да бъде генерал за да управлява народа си. Но смисълът на живота не е във всички тези неща. Аз познавам два вида царе, банкери и генерали. Познавам генерали, които воюват без да избиват хората и ние, в съвременното общество, имаме по-голяма нужда от тях. Някои казват, че на нас не ни трябват генерали. Не, трябват ни, само че правилно да си изпълняват дълга. А който завижда на богатия и иска да вземе неговото място, това не е разрешение на въпроса. Двама или трима души не могат, според мене, да носят една сабя, така че този, който е роден за генерал, ще изпълнява своята служба. В окултните науки се казва, че на един стол могат да седят едновременно няколко същества, без да се обезпокояват едно от друго. Ще питате: „Как е възможно това?“ Ще ви го обясня. Да допуснем, че имаме една тенекия, която събира най-много 10 килограма. Да сложим в нея едри куршуми, докато се напълни. Казваме, че тенекията е вече пълна, обаче, в междините може да поставим още няколко килограма ситни съчки. И сега казваме, че е пълна, но в по-малките междини може да сложим ситен пясък, докато и те се запълнят. В същата тенекия може да налеем също един килограм вода и пак ще остане още малко място, в което може да налеем около 100 грама от най-хубавия спирт. Така че, тези противоречиви елементи заеха място в тази тенекия, която на пръв поглед изглеждаше, че се напълни само от едрия куршум. Така че идеята, че на моя стол не може да седят много души, е неправилна; на моя стол може да седнат 10-те души, които взеха по един предмет от царя, даже и аз, единадесетият, мога да седна на същия стол. Следователно, няма да има никакво противоречие. Аз съм избрал числото 11, защото то кара хората да мислят. А това става, когато човек мине най-големи изпитания. Всички велики народи, с характер, са минали през най-големи изпитания, през огън и вода. На героите в света да се подражава, а не да се съжаляват. Такива хора сами си избират своята съдба и те носят леко своята раница. Героите нямат нужда от спасение, те сами се спасяват. Сега и между вас, българите, има герои. Разправят за един голям, ловък апаш в Англия. По едно време английската полиция успяла да го улови, затворили го и, за да не избяга, вързали му краката и ръцете с въже. Стражарят, който му носил храна, забравил при него една вечер свещта. Апашът веднага съобразил, че може да се спаси с тази свещ, и затова внимателно прегорил с нея връвта на краката си, а после и връвта на ръцете си. Като се видял свободен от връзките на затвора, веднага изскочил от прозореца и излязъл на свобода. Като се намерите затворен, като този апаш, вие започвате да се вайкате и да казвате, че ви преследва тежка съдба. Знайте, че дяволът, когато ви улови и завърже, всякога ви остава една запалена свещ, с която можете да се спасите и казва: „Ха, да видим сега, герой ли си?“ Но вие стоите, разсъждавате и си казвате: „Как може това нещо? Предпочитам да стоя вързан, отколкото да се опаря“. – Бъди герой, изгори въжето и излез! Такава запалена свещ всички имате, тя е човешкият ум. И да ви направи някоя пакост дяволът, Господ ще му заповяда да ви остави една свещ, с която може да се спасите. Тогава дяволът казва: „Сега ще видим, дали си герой, т.е. човек за Небето, или ще останеш мой роб. Достоен ли си да се развържеш и да пътуваш по тесния път нагоре, или ще останеш да ореш за мене“. Защо днешните българи орат? Те не са могли да се освободят навреме, не са могли да се развържат, и дяволът ги е впрегнал и казва: „Дий, дий!“ Това е една алегория, за да мислите. Мнозина казват днес: „Така е казал едно време Питагор, така е писал Трисмегист на златната си плоча, така е казал Кант“ и прочие. Моите почитания към всички тези труженици, но знаете ли откъде са взели тези учени хора своето учение? Всички се възхищават от техните учения и ги тълкуват. Тълкуванията им приличат на тези, които някои съвременни богослови правят върху посланията на апостол Павел и други за определения и неопределения член и казват: „Апостол Павел не е сложил намясто този или онзи член“. В това се състои тяхната критика и тълкуване. Като пишете нещо, вие не мислите, къде да поставите този или онзи член, а гледайте мисълта ви да бъде правилна, съдържание да има. Апостол Павел е могъл и без членове, и без запетаи, да изрази същата мисъл. Като кроите една дреха, едната част ще бъде предницата на дрехата, а другата част ще бъде гърбът. Който мисли за определения член, това показва, че той е определен член на някоя църква, а който говори за неопределения член, това значи, че той е оглашен. Никаква философия няма тук.

А дълбоката философия седи в това, което Природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в „Чистия разум“ на Кант, или в десетте правила на Трисмегист, писани на златната плоча. Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тези хора и продължаваш да философстваш: „Така е казал Кант“. – Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Казваш: „Вярвам в Бога“. – Не, приятелю, ти си най-невежият, ти си човек на стария завет – митар и грешник; дигнал си най-голяма гюрултия за съботата и т.н. Светът не е създаден за никакви съботи и няма определена събота за почивка. В света има само една събота, тя е съботата на Любовта и кръщението с огън. Който е герой на своите добродетели, той има Закона на Любовта. Този, който се кръщава с Божествената Любов и Мъдрост, той ще бъде Син Божи. Следователно, Любов без Мъдрост не значи нищо и Мъдрост без Любов – също. Тези две велики сили – Любовта и Мъдростта – трябва да проникнат дълбоко във вас и да ги разберете в цялата им широчина и дълбочина, т.е. тъй, както се проявяват в този широк Божествен свят. Само така ще се осмисли сегашното Учение. Ако взема да разправям за сегашната алгебра и геометрия, те ще оживеят; ако се изучават правилно рисуване и поезия, ще има съвсем друг резултат. В днешната поезия обръщат главно внимание на римите. Например, „По плет се скитам и за тебе питам“ или „Раз, два, три, генералът се скри“. Светът е пълен с такава поезия. Ще кажете: „Опасно нещо е да се скрие генерал“. – Няма нищо от това, че се е скрил. Човек, който се крие, е много скромен, не иска да го виждат. Казват за някого, че обича да изпъква. Ако сравним този човек с един фенер, той ще служи за осветление, ако е някой планински връх, ще може отдалеч да определя посоката. Няма нищо от това, че обичал да изпъква. Какво се разбира от стиха: „По плет се скитам“? Това значи: изучавам законите в България. „И за тебе питам“, значи – за тебе върша всичко това. Ще кажете: „Този поет е написал много глупаво изречение“. Напротив, това изречение е много умно. Така че умно и неумно – това са неща относителни. От разказа, който ви предадох за избиране по един от определените предмети от царя, най-много е спечелил този, който е избрал яйцето, от което излязъл петелът. Що е петелът? – Той е Закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат. Благодарение на този велик Закон на самопожертването, светът върви напред и всички тези 10 предмета: корона, перо, далекоглед и т.н., дължат своя прогрес на петела. Има нещо много по-високо от петела, а то е: при всички свои неуспехи да намериш смисъл на живота.

Поставиш на главата си царската корона, но не те задоволява и това положение, петелът се провиква: „Кукуригу!“ Това значи: „Не навреме пропя и взе короната, но не намери същественото в живота“.

Търговец си, но се връщаш у дома обезсърчен, недоволен, петелът се провиква: „Кукуригу!“

Написал си книга, но тя няма голям успех, чувстваш се нещастен, петелът се провиква: „Кукуригу!“

Чел си някаква книга на Мъдростта, но не си разбрал нищо от нея, петелът се повиква: „Кукуригу!“

Сял си жито и други храни, но нямало плодородие, ти оставаш разочарован в надеждите си, петелът се провиква: „Кукуригу!“

Съвременният петел казва на хората при всичките им работи: „Кукуригу!“ Това кукуригане означава много нещо.

Аз ще ви оставя да разсъждавате върху думата „кукуригу“ до следващата беседа.

Беседа, държана на 25 май 1919 година.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help