Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Изгряващото слънце

Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки, който вярва в Мене.

Думата „аз“ от прочетения стих замества сегашната дума „дух“. Идеите на старите и младите хора, когато се различават по форма, не се различават по съдържание, а когато се различават по съдържание, не се различават по смисъл и най-после, когато се различава по смисъл, не се различават по същество. Тази разлика между млади и стари е естествена. Младите и старите, които наблюдават двете фази – изгряването и залязването на слънцето, имат две различни перспективи в живота. За едните светлината се увеличава, а за другите – намалява, следователно, те не могат да гледат еднакво на света. Кажат ли хората, че се различават един от друг, аз правя следното сравнение: от изгрева на слънцето до обяд, хората имат един вид идеи, а следобед, до залеза на слънцето, имат друг вид идеи. Тъй че, когато хората кажат, че се различават, аз питам: какви идеи имат, идеи на изгряващото или на залязващото слънце, сутринни или вечерни схващания? Има друга категория хора, на които идеите се различават от залез слънце до полунощ и от полунощ до изгрева на слънцето. Има четири вида хора, които се различават по идеи. Двете категории спадат към виделината, а другите две – към тъмнината. Като говоря за виделина и тъмнина, подразбирам движението на земята в нейните отношения към съзнателния живот. Има ли движение, ще има и светлина, и тъмнина. А то се подразбира, че земята се движи към центъра, към слънцето. Към него тя се стреми. Движението значи Любов. Любовта движи всички същества. Когато известна материя има кинетическа енергия, т.е. такава, която произвежда движение, това значи проявление на Любовта във всичките форми. Виделината е една от формите на Любовта. Христос казва: „Аз“, т.е. „Духът“, но не това, което виждате, защото виждате само сенките на нещата, просто отражението на светлината от повърхнината на телата. Казваш: „Видях един човек на пътя“. Какво видя? – Сянката му. Отражението на неговото тяло влиза в очния нерв, прави сътресение, произвежда впечатление, проектира сянка навън и после казваш, че си срещнал еди-кой си господин. Просто неговата сянка ви е срещнала. Питам ви: когато изгрява слънцето, вие ли го посрещате или то вас? Който привлича, или който се привлича, посреща? Това е философия. Когато някой каже, че се движи, искам да зная, дали той се привлича или той привлича. Като се движиш, ти може да си привличан, а и да привличаш. Да привличаш, е едно, а да се привличаш, е друго – това са две различни положения. Когато те привличат в движението, ти си ограничен, а когато привличаш, ти си свободен. Като казвате, че сте дошли на земята, то е защото тя ви привлича. Вие се привличате от нея, приковала ви е тя тук и ви държи. Вие ли ходите или тя ходи? – Аз мисля, че земята ходи във вас. Това са само нахвърляни философски мисли. Земята ходи и се движи. Тя е отлична дама, толкова изящно ходене аз не съм виждал, не съм виждал друга дама да ходи така гъвкаво и прилично. Като се движи в пространството, тя не произвежда никакъв шум. Никакъв прах не вдига, както съвременните дами. Земята е толкова учтива, че не иска да събуди никого, като минава, затова никой не я усеща. Понеже тя е впила очите си към слънцето, своя любовник. А съвременните госпожи правят обратното. Всички, които роптаят в този свят, не са впили своя поглед или, другояче казано, те са хора безидейни. Като казвам безидейни хора, не разбирам, че у такива хора няма никакви идеи, но техният поглед, тяхното движение, техният стремеж не е така фиксиран в известна посока, както на земята. Христос като казва: „Аз дойдох“, с това Той не подразбира идването на един човек, а на една велика идея и ние се лъжем, като мислим, че един човек идва или е дошъл. Дойде някой проповедник и ние казваме: „Той ще оправи света“. Дойде Христос преди 2,000 години и тогава казаха: „Той ще оправи света“, но светът пак не се оправи, дойдоха след него много други, светът пак не се оправи, според нашето схващане. Защо? – Защото светът не се оправя тук, а на друго място. Аз ще ви задам един въпрос: когато един художник рисува една велика картина, къде отправя той ума си? – В платното и там прави корекция. Идеята в ума му е съвършена, но като се проектира вън, на платното, тя не е тъй съвършена, както в ума. Следователно, животът, който е вътре в нас, е съвършен. Казват, че животът на едни е светски, а на други – духовен. Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато човешкото се проявява в човека, той става духовен. Ако сложите в съвсем чиста вода някое горчиво или сладко вещество, тя ще приеме неговия вкус, но това значи ли, че самата вода е сладка или горчива? Тя не е нито сладка, нито горчива – това не е разбиране, а вие я правите такава. Така е и с хората: едни внесат в чистия, Божествен живот някой елемент, който го опорочава и го прави светски, а други внесат доброто в живота и той става духовен. По тази причина някои хора са много духовни. А днес хората са опорочили живота си, че аз не виждам никаква разлика между духовните и светските хора. Когато дойдат да защитят идеите си и единият, и другият си държат къщите, вземат наемите си. Единият минава за сладък, а другият – за горчив; горчивият е такъв за хората, а не за себе си, и сладкият е сладък пак за хората, а не за себе си. Това са понятия на хората. Следователно, светлината и тъмнината са два процеса за разбиране на всички съществуващи отношения. Светлината е ясно понятие, а тъмнината смътно, забъркано понятие за нещата. Сега мнозина между вас минават за светски хора. В някои отношения бих желал да бъда светски човек, а в други – духовен. Ако искам да си почина, да седна под сянката на някое гъсто, сенчесто дърво, при някой извор, ще бъда духовен. А ако съм с мотиката в ръка, ще бъда светски човек, защото на много червейчета ще прережа главите. Затуй духовните хора не вземат мотика и носят прозвището мързеливци, а светските – работни. Светските хора разрешават въпросите с острието на меча си, а хората на идеите – с перото си. Светските хора са черноработници, пролетарии, а духовните хора – буржоа. Не е лошо човек да бъде буржоа. След като някой е работил дълго време на нивата, като пролетарий, после ще си почива и ще стане буржоа, ще оправя света от своето становище. За да има ред в света, не трябва да се почива повече, отколкото е потребно, но и не трябва да се работи повече, отколкото силите ни позволяват. Светлината и тъмнината са две фази в Природата, които се сменят: в светлината работим, а в тъмнината почиваме; когато работим, светлината е отвън, а тъмнината отвътре, а когато почиваме, светлината е отвътре, а тъмнината отвън.

Само така като мислят и разбират живота, светските и духовните хора ще намерят допирните точки на съгласието помежду си, да изяснят закона на труда. Христос казва: „Аз дойдох“, т.е. Духът е дошъл. Като дойде Духът у вас, той ще ви даде ясна представа за живота. Христос е дошъл за вас, за да не ходи в тъмнина всеки, който вярва в Него. Аз ще взема вярата не в обикновения смисъл, както я разбират мнозина. Вяра може да има само чистият, безгрешният човек, само той може да вярва във всичко и да не се съмнява в никого. Това е вяра, а не „вярване“. Вярата е качество на ангелите. Някои казват: „Аз имам вяра“. – Не, ти имаш вярване. Твоята вяра е като паяжината, мени се 100 пъти на ден – вярваш и не вярваш. Срещнах един ден един млад студент, който се е занимавал с известни окултни науки и ми казваше, че той вярвал, че има Господ. Но после, като почнал да изучава социализма, изповяда, че стъпкал своята идея за Бога и сега вече станал човек. Под думите „стъпкал своя бог“ аз разбирам, че е стъпкал своя егоизъм. Когато някой каже, че вярва в Бога, то значи, че вярва в себе си и се счита за божество. Всички съвременни хора са „божества“. Така че едните или другите, които казват, че вярват или не вярват в Бога, то значи, че едните са доблестни да заявяват, че вярват в себе си като божества, а другите крият това. Светът днес е пълен само с божества, с христовци, богородици, свети ивановци, николовци и т.н. Светът страда от тях. Няма го още истинският Господ! Къде е той? Ето къде е: в онзи момент, когато в душата си възлюбиш всички хора, този Господ ти е изпратил един лъч. Когато всички противоречия изчезнат от твоя ум, когато ти съзнаеш своята длъжност и си готов да се пожертваш, истинският Господ е проговорил в теб; ти и Той сте едно и също в тоя момент. Христос казва: „Аз дойдох с тоя Господ, Който живее в мен, дойдох с Него, чрез него, за да дам виделина на всички, за да повярват“. Кои? – Онези малките, чистите души. Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, цялото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда така, както би трябвало. Зная двама братя от Варна, единият от които постъпи във военното училище, стана офицер и постепенно напредваше в по-висш и по-висш чин, докато се издигна до чин полковник. Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост войник, да изслужи военната си повинност. Един ден, войникът срещнал брат си на улицата и не му отдал чест. Полковникът го спира и го пита, защо не му е отдал чест. Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя?“ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дни.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина. Кога е станал буржоа и кога пролетарий? Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене – да разбираш закона на светлината и тъмнината. Светлината подразбира богатство, а тъмнината – сиромашия, но и в светлината има различия, има разни степени светлина. Например, има светлина при изгряването на слънцето, има светлина към обяд, а има светлина и при залязването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгряло, ще гледа на нещата по един начин, а този, на когото слънцето е залязло, ще гледа на нещата по друг начин.

Днес Христос разрешава един велик обществен въпрос – въпросът за така наречената класова борба. Това не е идейна борба. Тя е същата, която съществува от 8,000 години, изразена в същото положение: „Слез ти, да се кача аз“. Досега са управлявали малцинствата, а в бъдеще ще управлява мнозинството. Досега са работили „меншевиките“, а за в бъдеще ще работят „болшевиките“. Това може да стане. Ще кажете: „Как е възможно един благородник да работи за простия човек, за пролетария?“ Ще ви запитам: как е възможно майката и бащата, които са буржоа, да работят за своите деца, пролетариите в света, да стават рано сутрин, да ги нахранят, да им доставят всички средства за съществуване, да жертват за тях безсънни нощи и т.н. Родителите знаят, че по такъв начин трябва да изпълнят задълженията си към своите деца, защото един ден този пролетарият ще отмъщава. Майката, която е Любов, работи, също и бащата – трябва тези буржоа да си сложат престилките, да шетат на пролетариата, защото този пролетарият един ден ще ги изпъди от къщата им, ще им вземе насила парите и ще ги кара да работят. Това е било и ще бъде. Докога? Докато изчезне тази класова борба, която е чисто материалистическа. Това е един преходен стадий в живота на човечеството. След хиляди години, ще дойде друга епоха, когато хората ще живеят по друг начин и тази борба ще се замени с ред и порядък в живота. Днес ние разглеждаме човека в отношенията към подобните му, според изречението: човек за човека е вълк. Обаче, аз казвам, че човек на човека е брат. Ако вземем Дарвиновата теория за произхода на видовете и проследим при какви условия се е родил и живял вълкът, ще видим, че първоначално той не е имал тези качества в характера си, които после е развил, вследствие на условията, при които е живял. Вълкът представлява една далечна култура на миналото. И той се проявява сега в човешкото общество и в живота. Защо? – Защото хората не разбират онези велики закони, които управляват живота. Ще ви представя фигуративно отношенията на хората в днешния живот: допуснете, че корените на едно дърво имат дълбоко съзнание в себе си и по едно време от него се отделя едно малко коренче, което върви по своя път, но среща големи препятствия. Това коренче не може да си намери изход и затова се връща пак при баща си и го прекръстосва. Бащата не знае, че това е неговият син и започва да се бори с него. Така днес всички хора се борят със себе си, със своите деца, като се мъчат да ги изрежат и да се освободят от тях. Те са все същите корени, които са срещнали препятствия в живота, защото иначе нямаше да има дисхармония. Христос казва: „Аз дойдох да покажа истинския път на всички, които вярват и имат чистотата на ангелите“. Човекът още разсъждава, дали ще живее след смъртта си или не, дали животът има смисъл или не. Това не е живот, а само утайки на тъмнината, в която той живее. Един е животът и той не може да умира, нито да се ражда. Ако излея водата от своята кана, тя умира ли? Каната никога не е била жива и не може да умре. Следователно, във физическото си състояние човек е една кана, в която е налят животът. Каната е само едно условие, а животът е всичко. Като се напълни каната, оживява, а като се изпразни, умира. Животът в тялото е разнороден, а в смъртта – еднороден. Сегашните учени казват, че материята била еднородна. Това е 50% вярно. От еднородното не може да се роди разнообразие. Ако в боите нямаше разнородност, от тяхното еднообразие не би могло да се роди нищо. Що е разнообразие? – Това са всички необходими форми, в които битието, животът трябва да се прояви. Животът не може да се прояви само в една форма, а се проявява в ред безконечни форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден, т.е. всички форми имат еднакъв стремеж към проявлението на една по-висша форма. Но по отношение на тази велика форма, която е еднородна, това не значи, че тя е сама, с нея има още такива форми, които се съединяват и образуват други светове. Като изучаваме Природата, виждаме, че съществува този велик закон на еднородство и на разнообразие. Това, обаче, не бива да ни спъва. Човек, който е на тъмнина, е на почивка, той дава наставление на младите; той ще бъде писател, поет, княз и ще стои под сянката долу. А щом е пролетарий, ще работи, само когато има светлина. Следователно, Господ създаде света не за буржоата, а за пролетариата, т.е. за работниците, които прогресират. Ще уподобим богатите хора на събрано богатство от миналото, а бедните хора – на богатство, което сега се събира. Тъй че богатите хора са на миналото, а бедните хора са на бъдещето. Изберете си тогава: богат ли си – ти си човек на миналото, беден ли си – ти си човек на бъдещето. В еврейския език има само две времена: минало и бъдеще. Няма настояще. Те казват, че всяко нещо, което става, е минало, а което идва, е бъдеще. Настоящето е само един преходен момент, то е точка и не заема никакво пространство. Бъдете прочее, хора на бъдещето. И тъй Христос казва: „Аз дойдох да дам светлина на хората; на бедните – хората на бъдещето – за да не ходят в тъмнина, по пътя на богатите, т.е. на миналото“. Всички грехове са грехове на миналото. Ние носим греха като сянка и всеки, който иска да се освободи от него, трябва да стане човек на бъдещето; иначе той ще носи греха си тъй, както змията носи кожата си. Когато някой каже, че иска да живее в бъдеще, разбирам, че той иска да живее без грях. Когато някой иска да бъде богат, разбирам, че той иска да греши. И така, бедните хора са на доброто и на светлината, а богатите хора са на греха и тъмнината. Може да ви се видят тези думи горчиви, но нека излезе някой да докаже, че това не е истина. Аз не считам богат човек само онзи, който има пари, но и този, който има знания и сила, употребява това не за доброто на своите ближни, а за тяхното спъване в зло. Него наричам буржоа. Хора, които вършат волята Божия, наричам пролетарии или хора на бъдещето. Пролетариите наричам още пчелички, работници на новата култура. Думата „пролетарии“ е класова, тя не е точен израз, а трябва да се каже работници на новата култура, на новата наука. Коя е новата наука? – Да живеем всички в светлина, да бъдем всички щастливи и да не разваляме нито своето щастие, нито щастието на другите. Аз мога само с две думи да разваля щастието ви и за 100 години да не го намерите. Представете си, че ви извикам и поставя срещу вас една бомба със запалка. Ако експлодира бомбата, какво ще стане с вас? Така и във всяка ваша мисъл има запалително вещество, което като експлодира, образува всички онези условия, които наричаме зло. Така пояснявам злото – като материя, която не можем да контролираме, защото не е подчинена на нашата воля. Материята, която е под нашата воля и можем да я контролираме, аз наричам добро. Външният свят се контролира от друга воля, вътрешният от нашата. Ако и Господ, който контролира материята отвън, изгуби своята нишка, то всяко съществуване би изчезнало. А за това трябва да държим юздите на коня си, защото изпуснем ли ги, конят избягва и катурва всичко, а от това стават и нещастията. Това са общи и прости идеи. Всеки ден вашият кон, т.е. вашият ум, върви с дигната опашка и уши, смел е, от нищо не се бои, но мине някой покрай него, каже му нещо и той веднага се стрясва. Някой богат евреин върви смело по пътя, но срещат го и му казват, че му остават още два дни да живее. Уплашва се конят, т.е. умът на този евреин, веднага той взима мерки, затваря магазина си и казва: „Ще празнуваш от сега нататък“. Така всички хора се плашат. От войната до днес все слушам да се говори, какво ще стане с България. Мнозина се плашат повече, отколкото трябва. България не е единствената величина, има и други величини. Кажете ми, имаше ли българи, сърби, французи, германци, англичани, когато Господ създаваше света? – Нямаше ги, те след това сами дойдоха. Може да ми възразите, но аз питам: майката ражда ли децата си като професори, учители, свещеници, съдии и други? Тя ражда деца, които след това стават учени, генерали, доктори, инженери и други подобни по служба. Службите, които изпълняваме в живота, са разните роли, които играем на сцената. Докато сме на сцената, ние сме облечени във форми, актьори сме; слезем ли от сцената, ние сме вече братя. Като отидем на Небето, ще се посмеем на тази борба, като си припомним разните случаи от живота си на земята. С един пример ще ви изясня положението, в което се намирате. Един индуски бог, като се наситил на хубавия си живот на Небето, пожелал да му се позволи да слезе на земята, да си поживее. Позволили му и той си избрал формата на свиня и затова се въплътил в едно младо прасенце. Започнал да живее като всички прасета, ровил се из нечистотиите, излежавал се на сянка и тлъстеел. По едно време се оженил, родили му се дечица около 10–15; живеел си мирно и щастливо. Почакали го на Небето година, две, три, десет, той не се връща. Повикали го оттам, но той не искал да се върне. „Мен ми е тук много добре“, казвал. Решили да му вземат прасенцата, така да го принудят да се върне, но и при това нещастие, пак не искал да се върне. Взели после и жена му, но пак не успели, той започнал да си търси друга жена. Решили най-после да поразят него самия и затова му изпратили тежка болест, която го и върнала на Небето. Като се събудил на Небето, започнал да се смее на живота си, който прекарал на земята. Много съвременни хора имат опитността на този бог, но не знаят какво са били по-рано. Много хора имат опитността на този буржоа, плачат и решават разни въпроси на земята. Идват разни нещастия да вразумят хората, но като напуснат свинската форма тогава ще разберат, какво е било тяхното състояние. Какво представлява свинската форма? – Тя е крайният материализъм, който сега съществува. В какво се състои той? – Именно в това: събират се хората и говорят за това, онова, за онзи свят, за доброто в света, но те си имат своите гъски, кокошчици, винце и си живеят широко. Бедните хора, като ги слушат така да говорят, казват си: „Тези хора все за онзи свят говорят, за Бога живеят, но знаят как да живеят на този свят“. И така, на бедните хора харесва живота на богатите, техния материализъм, те го възприемат като идеал и се стремят да го постигнат. Този идеал става прицелна точка в живота на бедните и с това се създава учението за материализма. Бедните хора казват на богатите: „Ние искаме да живеем като вас“. Понеже богатите хора станаха причина за отклоняване на бедните от правилния път, Господ ще ги сложи на тяхното място, за да изправят грешките си. Такъв е Законът. И за това Христос казва: „Аз дойдох виделина на света, за да разясня нещата“. В природата няма противоречия, но ние сами ги създаваме. Как? – Част от материята, която Бог ни е дал, ние не може да я управляваме и затова създаваме злото. Всички грехове имат началото си в материята. Всеки грях има форма. Покажете ми един грях, който да няма форма. За някой човек, казват, че е егоист. В какво се състои егоизмът му? – Иска да има къщи, пари, да господства над жена си и т.н. За някои хора казват, че са алчни, че мразят хората и т.н. Всички грехове си имат своята материална подкладка. Като изгладим всички лоши форми и грехът ще изчезне. Следователно, лошите форми създават злото, затова се препоръчва на хората да си създават красиви форми. Съберат се двама учени и предлагат разни теории за слънцето, за неговото състояние и т.н. Други учени започват да спорят, кое мнение е по-вярно, и се разделят като последователи на единия или другия. Днес всички учени спорят върху това, кой от авторитетите на науката има повече последователи. Двама свещеници се карат, кой от тях да има повече последователи енорияши и т.н. Христос и Моисей не се съгласяват, не се споразумяват в света. Христос и Мохамед нямат съгласие помежду си на земята. В света няма такъв Моисей, няма такъв Мохамед, няма такъв Христос. Онзи Христос, Моисей или Мохамед, които са причина за деление на хората, не са служители Божии. Когато човек е изпратен да донесе някоя велика Божествена идея, той няма право да поробва хората и да търси своето благо. И Христос казва: „Аз, Духът, нося тази светлина на хората, които вярват, т.е., които имат чистота“. Сега, например, вие вярвате ли в това, което аз ви казвам? – Ще кажете, че не сте го още проверили. Ами в Христос вярвате ли? – Вече 2,000 години как хората проверяват Христос. Колкото вярвате в мене, толкова вярвате и в Христос. Евреите вярват ли в Моисей? Аз досега не съм срещал човек в света, който вярва напълно в своя учител. Тези хора, които казват, че вярват в Христос или в когото и да е другиго, не говорят самата истина. Да вярвам в Христос, не значи да се изправя в църквата и да стоя благоговейно, но да бъда в такова разположение, в такова състояние, каквото е имал Христос в душата си. Не ви говоря за религията, сити сме вече на религии. Ние трябва да живеем в Божествената Любов, в Божествената обич, в Божествения Дух. Сегашните религии нека останат за буржоата, за хората на миналото, а Божественият живот е потребен за хората на бъдещето. Някои мислят, че ние искаме да сложим хората в ново заблуждение. Далеч от мене такава мисъл; в мене има Любов, която е движение отгоре надолу. Разбирам какво е обич, т.е. движение на човешката душа отдолу нагоре; разбирам какво е Божественият Дух, т.е. сила, която държи всичко в хармония. Докато вие имате сегашните религиозни схващания, никога не ще може да се споразумеем с вас. Може ли да кажете, като Христос: „Аз дойдох виделина на света“? Може ли да бъдете виделина на себе си и на своите близки? Това се изисква от всички ви, защото всички можете да станете, в този смисъл, спасители на света. Докато очакваме спасението на света от един човек, той никога няма да се изправи и уреди, а трябва всички да се загрижим за неговото изправяне и уреждане, а това ще постигнем като поддържаме Божествения ред на нещата и се стремим да не го нарушаваме. Когато някой ме пита, дали вярвам в Христос, аз намирам, че това е най-баналният въпрос, защото това е равносилно да ме пита някой, дали вярвам в светлината, в Любовта. Аз ходя в светлината, каква нужда има да вярвам в нея? Всеки ден аз приказвам с Бога, как да не вярвам в Него? Щом ми задават такива въпроси, това значи, че искат да ме снемат от положението ми, да ме направят демон, антихрист, буржоа. Аз не искам да бъда нито буржоа, нито пролетарий, тъй както сега разбират хората. Аз не ви говоря за историческия Христос, но за Този, живия Христос, който е във вас и между вас. Избийте тоя клин от ума си, да мислите, че Христос е вън от вас. Този Христос е Духът и, когато Го разберете, ще Го видите във всеки човек. Докато търсите Христос само в един човек, никога няма да Го намерите. И друг път съм ви казвал, че когато някой човек иска да ви проучи, ще може ли да ви разбере само по един ваш косъм? Ако някой обича някого и вземе един косъм от косата му, може ли да се каже, че в това се крие цялата му любов? Това ще бъде цяла идилия! И аз виждам религиозни хора, извадят един косъм от Христос, погледат, погледат го и пак го сложат на мястото, не го разбират. Всички взимат не само косми, но и парченца от кръста Му и светът пак не се оправя. Защо? – Защото се занимават само с физическата страна на Христос. А Христос е казал: „Който изпълнява волята на Отца ми, той ще живее в светлина“. С това нямам предвид личния живот на хората, но искам да чистя вадите. Аз съм решил да изчистя мътната вода, не защото я мразя, а да даде място на чистата вода и да полива градините, където са насадени пипер, зеле, моркови и други зеленчуци. За градините е потребна мътна вода, а чистата вода е потребна за пътниците на живота, които се връщат към Бога. Каква идея е тя! Когато Господ създал света без народности, светът бил щастлив, но днес, откак дойдоха старите египтяни, асирийци, сирийци, римляни, гърци, филистимци, щастието изчезна от земята. Съвременната наука и животът ме интересуват и при всичките противоречия, които срещам, аз пак намирам много полезни работи. Аз се възхищавам много повече от едно босо дете, отколкото от едно богато и добре облечено. Това бедно дете е отлично, защото с него може да се разговаряш, то е скромно; в облеченото дете има външни форми, неискрени, чрез които то иска да покаже, че не е просто. Срещам един пиян човек, който се е напил много. Той ми се извинява и казва: „Извинете, господине, аз съм магаре, понапил съм се добре“. Казвам му: „Ти не си магаре, защото магарето не пие, но си откровен човек, за което те и уважавам“. Понякога човек, като се напие, може да стане буржоа, защото работният човек никога не се напива. Всички пияници са буржоа.

И така, да се върнем към Бога и да живеем без религията на омразата, завистта и користолюбието. С това не искам да кажа, че трябва да се изхвърли религията, нека си съществува класовата борба, защото и тя е така потребна, както са потребни онези червеи, които разработват почвата. Земеделецът казва: „Изорах нивата“. – Не, не си я изорал ти, а тези червеи, които живеят дълбоко в земята. Така и в класовата борба: пролетариите, буржоата са червеите, които са работили редица години и са окислили почвата. След това ще дойдат ангелите със своите рала, ще посеят тази почва и ще кажат: „Достатъчно сте работили, ние ви благодарим, защото ще имате за хиляди години какво да ядете и пиете и ще бъдете всички братя“. Християните казват, че при тези блажени времена ще бъдат в рая, турците казват, че ще имат цели планини с пилаф и т.н. Каква идилия е то – пилаф без купон! Христос, обаче, казва: „Аз дойдох виделина на света“, а виделината е смисълът на живота, тя е храна на ума, душата и сърцето. Това значи да сте доволни в себе си, сити в живота и да имате енергия и желание за работа в живота. Сега, като се върнете в къщи, ще почнете да философствате: „Може ли човек да живее без религия?“ Когато Господ създаде света, нямаше религия. Религията се яви в света, когато дойде дяволът. Най-напред хората живееха в Любов и всяко учение, което не се ръководеше от Любовта, не се признаваше за Божествено. Според мене, религията е един санаториум, една болница за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова от живота и когато момъкът изгуби своята възлюбена, те стават религиозни. Следователно, всички религиозни хора са фалирали буржоа, а онези хора, които служат на Бога от Любов, те са хора без религия. Тези, които са в болницата, не ги съветвам да излязат от нея преждевременно, а ако искат да излязат трябва да запитат лекаря, дали е време за това, дали организмът им функционира правилно, и ако лекарят им разреши, нека влязат в широкия път на живота, където се живее без религия. „Свободни сте“, трябва да каже той, ще ви подпише свидетелство да бъдете свободни. Църквата засега е една болница, а свещениците и проповедниците са прислужниците и лекарите. Сега на някои от вас предстои да излязат от болницата. И аз съм на вратата. Макар и да съм повикан от никакъв проповедник, пророк без портфейл, ще ви запитам: „Приятен ли беше животът ви в болницата, научихте ли си урока там?“ Ще кажете: „Ох, съсипаха ни тези инжекции“. Лекарят казва: „Човек, който не живее в Бога, ще опитва нашите игли и ще живее в болницата“. Аз казвам: „Не нося никакви игли, ножове, никаква аптека нямам, торба не нося, но дишайте чист въздух, гледайте нагоре, не ходете в тъмнината, нека слънцето да ви огрее, за да не влезете пак в болницата“. А влезете ли отново в болницата, опасно е вече, защото положението се усложнява. Докторът пак ще се яви, ще употреби всички научни средства, ще гледа, как температурата постоянно се повишава и вече болният ще фалира и ще го изнесат от болницата. При такава висока температура няма живот, а ще го внесат в аутопсионната стая, ще му разтворят мозъка, стомаха, червата и ще видят, по какви причини са го уволнили. Христос казва, че може да се живее и без термометри. Не се смущавайте от това, кое е полезно в живота и кое не – всичко е полезно, но да престанем да мислим, че животът е само в болницата. Болница, църква, концертна зала, училище, това са неща преходни, а животът подразбира нещо много по-сериозно в себе си. В истинския живот не трябва да има никакво смущение, а постоянна работа.

С три думи ще ви определя това, което Христос казва: мъчене, труд и работа. Някой ученик казва: „Много се мъчих, докато влязох в гимназията, много се трудих, докато я свърша“. Като се помъчите и потрудите, идва работата – това е Учението, което сега ви проповядвам. На тези, които се мъчиха, казвам да не се мъчат повече, а да се трудят. На тези, които са се мъчили и трудили, казвам: не трябва повече да се мъчите и трудите, а елате при мене, аз ще ви науча да работите. Това са думите Христови, които казва в цитирания стих: „Аз, моят Дух ще дойде да ви научи, какво да правите“. Сега е моментът за тези, които са свършили училището, да се спрат, да покажат свидетелството или дипломата си, защото преди това са били невежи. Днес навсякъде в света искат дипломи; нямаш ли такива, не можеш да станеш нито учител, нито министър, нито съдия и т.н. Бъдещият живот няма да бъде живот на миналото. Христос казва: „За в бъдеще няма да има нужда от свидетелства“, а сегашният живот ще служи за основа на бъдещия, ще изработи нови форми и ние знаем, какви ще бъдат тези форми: братство с Любов.

И така, онези, които не са влезли в училището и не познават светлината, ще се мъчат и трудят. Малко са тези, които работят, те са само някои поети, художници и музиканти. Работата е да нямате абсолютно никакво смущение в ума. Христос казва: „Аз ви нося Божествената Любов, влезте в нея, проявете вашата обич и тогава Духът ще дойде, ще влезе във вас, и вие ще разберете вътрешния смисъл на живота“.

Беседа, държана на 4 май 1919 година.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help