Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Детето растеше

“А детето растеше, и укрепваше се духом, и се изпълваше с мъдрост.” (Лука 2:40)

„А детето растеше и се изпълваше с мъдрост; и благодатта Божия бе на него.“ Тук се изнасят две положения: растене в дух и мъдрост и благодатта Божия. – Кой расте в живота: детето или възрастният? – Детето. Наистина, растенето е същественото различие между детето и възрастния. Детето расте от ден на ден, и майката се радва, като вижда, как от парче месо се оформя голям, левент момък, или стройна, красива мома. При физическото растене частите на тялото трябва да се развиват съразмерно. Тогава се казва, че организмът е външно красив, силен и здрав. Във физическо отношение духът се проявява в сила, а мъдростта – в пластичност, т.е. в яки кости и здрави мускули. Значи, ако костите не са яки и лесно се трошат, а мускулите не са здрави, човек не е дошъл до мъдростта, за която Христос говори. Който не разбира смисъла на физическото растене в дух и мъдрост, казва, че смисълът на живота се заключава в яденето. Не е така. Не е достатъчно само да ядеш, но с приятност да ядеш; да си доволен и когато ядеш, и когато не ядеш; да си доволен от всичко, което ти е дадено. Ако ядеш и изпитваш неприятност, ти не живееш като съзнателен и разумен човек.

И тъй, яденето, храненето е наистина важен житейски въпрос, но се изисква съзнателно отнасяне към него. Ето защо, всички партии, и в миналото, и днес, се занимават на първо място с въпроса за храненето. И буржоазните партии, и болшевизмът поставят въпроса за хляба на пръв план. Богатият иска да има повече патици, кокошки, агънца, да хапне и пийне с приятели, с роднини, да отпразнува деня на сина, на дъщерята, на жената или на мъжа. Друг път се събират на угощение, заедно да хапнат и пийнат в памет на св. Петър, св. Иван или друг някой светия. Те все ще намерят за кого да си хапнат. Бедният гледа как богатият пие и яде и си казва: И аз искам да си хапна за някой светия, и аз искам да се повеселя за деня на моите деца. И в края на краищата, между богатия и бедния се явява омраза и спор. Всички хора имат право да ядат, защото чрез яденето растат и придобиват елементите, необходими за тяхното развитие, за техния живот. Който не е съгласен с това, нека се опита да живее на земята, без ядене и пиене. Когато се проповядва на хората, че трябва да ядат малко, че трябва де има бедни и богати, в тази проповед се крие нещо користно. Според това учение, богатството подразбира изобилен живот на едни за сметка на други. Това не е право. Всички хора трябва да ядат, без да преяждат. В това отношение, няма по-голямо благо за човека от яденето. Едно нещо разбират всички хора еднакво – яденето. Извикай един гладен, неразположен човек у дома си и го нахрани добре. Той ще се разположи, ще отвори сърцето си и ще те слуша. Каквото му говориш, ще го приеме. Той ще приеме идеята за братство и равенство, за Господа. Докато е гладен, нищо не го интересува. Той отрича и Господа, и морала – отрича всички велики идеи.

Христос казва: „Близо е вече Царството Божие на земята.“ Близо е, но не е дошло още. – Кога ще дойде? – Когато се уреди правилно въпросът за яденето, т.е. за хляба. Ще кажат някои, че черквата препоръчва пост. Под „пост“ разбирам работа. Който пости, той работи усилено на нивата: оре, копае, сее, жъне. Като свърши работата си, отива у дома си и разваля поста. Той казва: Дайте ми да си хапна добре. Свърших една работа и сега имам право да се нахраня и да си почина. Така ми е добре и приятно. Яденето има отношение и към физическия, и към духовния живот. Следователно, както ядеш за стомаха си, така ще храниш ума и сърцето си и ще благодариш, че си ги задоволил. Ще възприемаш чисти мисли и чувства, ще ги асимилираш, без да преяждаш. Само така ще разбереш, че между физическия, духовния и умствения свят има тясна, неразривна връзка. Само така ще разбереш, че физическия свят представя сянка на нещата, а духовният и умственият – тяхната реалност. Физическия свят е външна форма на предмета, той преминава през различни промени; духовният свят е съдържанието, а умственият или Божественият е смисълът на нещата. Силата им се крие в тяхното съдържание и смисъл, а не във формата.

„А детето растеше и укрепваше се духом и се изпълваше с мъдрост.“ Естественото растене е това, когато човек върви последователно от стъпка в стъпка, както детето минава от едно отделение в друго, от един клас в друг. Такъв е пътят на човешкото развитие. Който се опитва да прескочи една стъпка, той се натъква на големи мъчнотии. Каквото е отношението между силата и човешкия организъм, такова е и между духа и мъдростта. Едното без другото не могат да се проявят. – Вярно ли е това сравнение? – Опитайте, и сами ще се убедите. Всеки човек има възможност сам да изпитва и проверява нещата. Как ще ви доказвам, че дадена ябълка е сладка? Достатъчно е сами да я вкусите, за да се произнесете, сладка ли е, или не е.

Павел казва: „Има тело естествено, има и тело духовно.“ Под „естествено“ тяло се разбира физическото тяло, което е тясно свързано с духовното, затова трябва да се пази връзката между тях, т.е. да не се разваля. Колкото е по-тясна връзката помежду им, толкова по-здрав е човек, физически и духовно. Физически здрав е този, на когото нервната система е в пълна изправност. Нервите в човешкия организъм се уподобяват на струните на даден инструмент. Добре запазен е инструментът, когато попадне в ръцете на майстор-музикант. Остане ли в ръцете на някое дете, в скоро време ще се развали. Всеки човек има по едно дете в себе си, което не може още да мисли, затова греши и прави пакости. Като знаете това, не се питайте, защо струните ви са скъсани, или инструментите счупени, но възпитавайте детето си да расте в сила и мъдрост. Докато човек не съзнае, че е пакостно дете и трябва да се възпитава, той не може да расте, да стане възрастен и да придобие мъдрост.

Съвременните хора мислят, че са много културни, много знаят и т.н. Щом стане въпрос за техните деди и прадеди, те ги считат невежи, некултурни хора. Всъщност, сегашните хора са още деца, които растат, но много работа им предстои, докато пораснат в дух и мъдрост. Докато човек още обърква работите на баща си, докато спори и се сърди, казваме, че не е порасъл в дух и мъдрост. Следователно, не се гневете едни на други, но дръжте връзката с Баща си. Той да ви учи, как да живеете и уреждате работите си. Това, което е вярно за физическия живот, вярно е и за духовния. Въпреки това, има известна разлика между физическия и духовния свят. Съществата, които живеят в духовния свят, изпълняват Божествените закони без никакви протести; обаче, хората на земята не се подчиняват на тези закони и са в постоянно противоречие помежду си. Работите на физическия свят не вървят добре, защото постоянно ги отлагат. В духовния свят, обаче, никакво отлагане не съществува. На физическия свят, всеки се мисли за по-умен и по-учен, отколкото е в действителност. В духовния свят всеки има ясна представа за себе си и за своите възможности. В духовния свят училищата, семействата са поставени по-добре, отколкото земните. – Има ли и там деца и ученици? – Има. В Писанието се говори за чада Божии. – Има ли чада Божии на земята? – Няма. Значи, под „чада Божии“ се разбират децата в духовния свят. Те се учат там и, като издържат последния си изпит – матурата, пращат ги на земята като ваши деца. На небето плачат за тях, а на земята се радват, че им се родило добро, благородно и умно дете. Като прекара няколко години между родителите си, на земята, то пак си заминава за духовния свят. Тогава родителите му плачат, а на небето се радват, че то е свършило работата си. То е дошло на земята да повдигне родителите си, да внесе в умовете им една нова идея и след това си заминава.

Съвременният свят е обхванат от една нова идея – болшевизмът. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи – користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте от Божественото. Обаче, пазете се от преходното, човешкото, което се основава на личния живот. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери. Определено е, какви размери трябва да има това движение. Дойде ли до тях, повече не може да се подвижи. Махалото на часовника се движи на една или на друга страна, но движението му се определя от неговата дължина. Следователно, и размерите на човешкото развитие ще стигнат до онези предели, до които човек ще израсте и получи Божията благодат.

И Павел казва: „През много страдания ще минем, докато влезем в Царството Божие и получим Божията благодат.“ Той научи това от своя лична опитност и от живота на Христа, Който дойде на земята между богоизбрания народ – еврейския, но евреите не Го признаха. Техни пророци предсказаха идването на Христа, като техен Месия, обаче те Го разпнаха. Като последствие на своята погрешка и до днес още те носят страдания. – Какво трябваше да направят? – Да приемат учението на Христа. Той ги учеше да живеят правилно, но и това не приеха. Което се казва за евреите, се отнася и до всички народи. Всеки народ трябва да приеме учението на Христа, което носи обществена, политическа и духовна култура, която почива на закона на любовта. Под „любов“ не разбираме физически преживявания, настроения и чувства, но нещо високо, което надминава възможностите на физическия човек. Само онзи люби, който е надрасъл физическите условия, който е господар на себе си. Никой от съвременните езици не може да предаде съдържанието и смисъла на Божията Любов. Да живееш в тази Любов, това значи в един миг да ти се разкрие целият свят с неговата наука, философия, изкуство, музика. Който живее в любовта, той расте и се развива правилно. Да изгубиш любовта, вложена в душата ти, това значи, да изгубиш смисъла на живота, да изгубиш всякакво знание и култура, всякаква музика и поезия в живота си. Дойде ли в това положение, човек губи силата и светлината на ума си. Нищо друго не му остава, освен да прояви любовта. – Как става това? – Като отвори прозорците на сърцето и на душата си. Бог е вложил любовта във всички живи същества, но те трябва да я проявят. Правете опити с любовта, да видите каква сила представя тя. Ако изпаднеш в отчаяние и се почувстваш изоставен от родителите си, приятелите и познатите си, не търси причината вън от себе си, но забрави всичко лошо. Отвори сърцето си за хората, за своите близки; гледай на тях като на любими същества, които мислят доброто ти, и веднага отчаянието ти ще се смени с радост. – Мъчно се постига това. – Вярно е, това е опит само за герои, които лесно могат да излязат от личния живот, да влязат в духовния и да се разширят. Духовния свят е основан на пълна хармония и закономерност. Там няма произвол, несъгласие и противоречие. Следователно, ако искаш да излезеш от живота на противоречията, влез в духовния свят. Само така ще познаеш любовта и ще се наслаждаваш истински от живота.

Следователно, когато се говори за философия, за християнство, за окултизъм, подразбираме духовния свят. Когато се говори за обикновени неща, ние сме на физическия свят, дето се правят опити. – Не може ли без опити? – Не може. Физическият свят е опитна школа. Който е минал съзнателно през нея, той влиза и излиза свободно и в духовния свят. Той се намира в положението на човек, който знае много езици. Между който народ и да отиде, знае езика му и се разговаря с хората. – Къде е духовният свят? – Около нас, както и физическият. И двата свята са на едно и също място, но за да ги разбира, човек трябва да има съответни органи. И в духовния свят има къщи, но стъклени, затова светлината прониква отвсякъде. Там има реки, морета и океани, както на земята, на физическия свят. Оттук вадим заключение, че физическия свят е създаден по подобие на духовния. Казано е в Битието, че земята била неустроена и пуста. За духовния свят, обаче, не се казва нищо. Значи, той е съществувал преди физическия. Човек се стреми към духовния свят, но не може лесно да влезе в него. През големи митарства ще го прекарат, докато стъпи кракът му там. Духовният свят представя абсолютна реалност по форма, по съдържание и по смисъл. Физическият свят е реален само по форма.

Колкото и да се говори на хората за духовния свят, те ще го разберат, когато се вглъбят в себе си. Да се вглъбиш, т.е. да влезеш в себе си, това значи излизане от физическия свят и влизане в духовния, или да излезеш от дома си и да отидеш сред природата. Под „себе си“ разбираме Божественото начало в човека. Това е къщата на човека, която не се нуждае от пазене. Никой не може да влезе в твоята Божествена къща. – Защо? – Защото е в хармония с къщите на всички хора. От това гледище, човек е приятел на всички хора. Следователно, той няма неприятели, които да употребяват насилие върху къщата му, да влязат вътре. Ако влезеш в едно общество в духовния свят, ти можеш да минеш през всички фази на духовния живот и там да спреш. Това нещо не се допуща на земята. На земята всички неща са разпределени и всеки взима толкова, колкото му се пада: ученият си остава учен, простият – прост, благородният – благороден. Във физическия свят има граници, а в духовния – няма; ти можеш да минаваш през всички места, за да се развиваш. Всички хора говорят за братство и равенство, без да се запитват, отде иде тази идея. Тя иде от духовния свят. Малко хора съзнават това. Докато е на земята и живее според земните закони, човек все бърза да свърши работата си по-скоро, да не губи времето си.

„А детето растеше в дух и мъдрост.“ И бялата раса, т.е. съвременните хора трябва да растат в дух и мъдрост, да придобият Божията благодат. Само така ще дойде Царството Божие на земята. Ще кажете, че днес хората се нуждаят от други неща, не се интересуват от Царството Божие. Каквото и да ги интересува, от каквото и да имат нужда, лесно няма да го постигнат. – Защо? – Защото си служат с насилие. Те са упорити, а не твърди; те са своенравни, безхарактерни. Човек постига своя идеал, само ако има твърд, непоколебим характер. Идеалът се постига с кротост и смирение. Това значи, да бъде човек пластичен, да използва благоприятните условия на живота. Смиреният има всички добри условия да укрепва духът му. Затова Христос казва: „Ако не станете като малките деца и не се смирите, не можете да влезете в Царството Божие.“

„Растене и укрепване в дух и мъдрост“. Под „дух“ разбираме Божествения живот, който организира и преработва материалите за човешкия ум. Така, човек достига до Божествената Мъдрост, която дава условия за придобиване на Божията благодат – необходима за всички хора и народи. И българският народ трябва да расте в дух и мъдрост, за да придобие благодатта. Говоря за българския народ, а не за българското племе. Народът е нещо вътрешно, а племето – външно. И Бог се обръща към еврейския народ, а не към еврейското племе. Народът подразбира висшето съзнание в човека, който се чувства гражданин и на физическия, и на духовния свят и работи едновременно за физическото и за духовното. Истинската работа има отношение към двата свята, защото те са тясно свързани помежду си. Казвате, че както и да работи човек, все едно го очаква – смърт. Какво всъщност, е смъртта? Умираш на земята, раждаш се на онзи свят. Раждаш се на земята, умираш на онзи свят. Смърт ли е това? Промяна на състоянието. Значи, човек едновременно умира и се ражда, т.е. умира за един свят, ражда се за друг. Казва се, че човек се ражда, за да умре. Това значи, родил се на земята, умира за небето; родил се на небето, умира за земята. – Как трябва да се гледа на живота? – Като на безкрайно голямо колело, по което едни слизат, други се качват. Всичко в живота се мени, нищо не е статическо, неизменно. И духовният свят, който е организиран, се мени външно, но вътрешните, съществените му черти са неизменни.

„А детето растеше и укрепваше се духом и се изпълваше с мъдрост“. Христос взима детето като символ на отделния човек, на народа и на цялата бяла раса. Да расте човек в дух и мъдрост, това значи, да не се заблуждава от външните промени в живота. Студ и топлина, светлина и тъмнина, истина и лъжа, добро и зло, са две необходими сили. Всички противоречия също имат две страни. И те са необходими. Необходимостта е закон, при който човек не може да прави избор. Необходимо е да слезеш на земята, да се учиш и да страдаш, да растеш в благодат и да се радваш. Това е необходимо и за обикновения човек, и за великия дух. Необходимо е човек да умре, т.е. да се качи на онзи свят, там да се роди. Смъртта и раждането са две необходимости, от които никой не може да се отрече. Каже ли някой велик дух, че не може да слезе на земята, всичко е изгубено за него. Той е длъжен да слезе, да напусне добрите условия и да изпълни програмата, която му е дадена.

И тъй, съществата на духовния свят спрягат глагола „мога“ и с него си служат във всички случаи на живота. На земята хората спрягат същия глагол, но в отрицателната му форма – „не мога“. За първите „мога“ е необходимост, а за вторите „не мога“ е необходимост. За съществата от духовния свят всичко е възможно, понеже те уповават на Бога и работят в Негово име. За хората има мъчни и лесни работи. За мъчните казват: Не можем да свършим тази работа. Към лесните работи се отнасят с пренебрежение. Мъчните работи са Божествени, а лесните – човешки. Който си служи с глагола „мога“, при хиляда опита само един излиза несполучлив; който си служи с отрицателната форма на този глагол, при хиляда опити само един излиза сполучлив. Това е закон, който има приложение и в науката. Например, ако едно колело се движи с един милион обръщения в една посока, ще имаме само едно изключение – колелото да се обърне в обратна посока на първата. Следователно, когато казваме, че всяко правило си има изключение, подразбираме само едно отклонение на милион еднакви случаи. Наблюдавайте движенията на частите в една машина, за да проверите този закон. Той има отношение към физическия свят – към света на трите измерения. Духовният свят, обаче, е свят на четири измерения. Ако поставите едно колело на плоскост и го движите, то ще се движи около оста си, но плоскостта ще остане в покой. Ако същото колело се движи в духовния свят, заедно с него се движи и плоскостта. На физическия свят колата се движи в права линия, т.е. в една посока, а в духовния се движи едновременно в четири посоки: изток, запад, север и юг. Ще кажете, че това е неразбрана работа.

Като ви се говори за духовния свят, от една страна, вие се интересувате да чуете нещо повече за него, а от друга – не вярвате в това, което чувате. Например, какво ще кажете, ако видите един влак, който се движи едновременно в четири посоки. На земята се искат много часове и дни, за да стигнете да някой отдалечен град. В духовния свят пътуването става бързо, почти моментално. Ако на земята за свършване на една трудна работа са нужни сто години, в духовния свят се свършва най-много за една година. Там условията за работа са по-добри и по-богати.

„А детето растеше и укрепваше се в дух и мъдрост“. Така трябва да расте всеки човек. Само тогава Христовото учение става разбрано и може да се приложи. Не е достатъчно само да се стремите към Христовото учение. Условия са нужни за това. Първото условие е да промени човек ума и сърцето си, да проникне новото в тях. Кога цъфтят цветята? – На пролет, когато природата се пробужда, когато има повече светлина и топлина. Не може човек всякога да се занимава с религиозни, философски или научни въпроси. Наблюдавайте колко време през деня имате разположение към такива въпроси. Не е достатъчно да кажеш, че си милосърден човек, но трябва да проявиш милосърдието си, да свършиш някаква работа с него. При това, трябва да се спазва момента, когато милосърдието действа. Затова и Бог казва: „Търсете ме, когато съм близо да вас“. Това значи, търсете Бога, докато се проявяват Неговият Дух и Неговата Мъдрост.

Мнозина очакват благоприятни условия в живота, и тогава да работят. Те са на крив път. Всякога ще работите, за да не изпуснете благоприятните условия. Изпуснете ли ги, ще дойдат неблагоприятните условия. През месец май цъфтят всички цветя, всички плодни дървета. Ако едно от тях не цъфне, то е изгубило благоприятните условия, ще чака другия месец май, на следната година. Другите дървета завързват плод и плодът узрява, а закъснялото дърво, макар и при външни благоприятни условия, не може да расте и да се развива. То минава през вътрешни неблагоприятни условия, затова страда. То е лишено от вътрешна енергия. – Как може да се помогне на това дърво? – Като се принесе в друга област, при благоприятни за него условия. Там то ще цъфне и ще следва пътя на своето развитие. Това е закон, който има отношение и в психическия живот.

Срещате едно малко момиченце, бедно, гладно, с изтощено тяло, с хлътнали очи. Минават хора край него, но никой не му обръща внимание. – Защо? – Не може да цъфне. Обаче, вижда го един милосърден човек и го взима под свое покровителство: храни го добре, облича го с топли, хубави дрешки, занимава се с него. В скоро време, момиченцето се поправя, разхубавява се, става весело, жизнерадостно. Който го види, спира се и му се радва. Много естествено, любовта е озарила вече това дете и то започва да цъфти и да се развива правилно.

Много неща се говорят на съвременните хора, върху много въпроси разискват, но в края на краищата, все ще се намери нещо, което не разбират. Неразбирането показва, че са попаднали в сянка. Когато цветето расте близо да някое дърво, то не може да цъфне – сянката му е голяма. Затова и на вас казвам: Не стойте близо до богати хора. Големи къщи не градете. Бъдете на разстояние от учени хора, философи и проповедници. Когато някой ви каже да седите близо до него, той има предвид да ви обере. Неговата кесия е празна, а вашата – пълна. Той иска да вземе нещо от вас. Като знаете това, не се приближавайте до него. Той проповядва братство и равенство – не се заблуждавайте от думите му. Каквото учение и да се проповядва, пред любовта всички сме равни. Всички трябва да работим, да помагаме на слабите и на бедните, които се нуждаят от нашата помощ. Съвременните хора трябва да си говорят на прост език, да се разбират. Някой се нуждае от помощ, а ти му говориш за молитва, за Господа. Каква по-добра молитва от разтриването и превързването на крака? Седни близо до болния, наведи се и започни да наместваш счупения крак. Ако те пита той, защо се счупи кракът му, кажи: Така ти ще познаеш ближния си, а аз ще дам възможност на Бога да се прояви чрез мене. Той ми казва: Намести крака на брата си, да не се спъва развитието му. Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което взимаш в живота на своя ближен. Ако срещнеш гладен, нахрани го; ако срещнеш беден, окъсан човек, облечи го. По-добра молитва от тази няма.

Днес всички хора страдат от критика и недоволство едни от други. Всеки вижда погрешките на другите, а своите не вижда. Приемете Христовото учение, приложете Неговата любов, за да се освободите от старите навици на критика и осъждане. Всяко нещо, което човек прави, трябва да се основава на любовта. Когато правите добро на ближния си, вие го правите и на себе си. В този закон няма никакво изключение. Каже ли някой, че не е разположен да прави добро, той сам се ограничава. При доброто всякога трябва да имате разположение; при злото всякога трябва да си неразположен. Който живее само за себе си, той служи на злото, т.е. на дявола. Следователно, впрегнете дявола на работа. Кажете му, че той има право на гост само три дена. На четвъртия трябва да отиде на работа.

Сега, като изучаваме проявите на хората, виждаме една разлика, която се определя от различното устройство на главите им. У някои мозъкът е силно развит – те са интелигентни; при това, различните центрове на мозъка не са еднакво развити у всички хора. Ако предната част на мозъка, над веждите, е по-добре развита, човек има обективен или природен ум; ако задната част на мозъка е по-добре развита, той проявява друг род чувства и способности. У някои хора сърцето е добре развито, те са крайно чувствителни, сърдечни хора. Различните мозъчни центрове оказват различно влияние върху човека. Затова някои хора са умствени работници, други – философи, трети – дипломати, политици и т.н.

„А детето растеше в дух и мъдрост. Под “дух” разбираме чувствения, политическия и обществения живот на човека, а под „мъдрост“ – културния и духовния му живот. Когато завърши духовното си развитие, човек придобива любовта. Това не се постига изведнъж. Хиляди години човек ще работи, докато прояви любовта си. За това е необходима усилена и съзнателна работа върху ума и сърцето. Такъв човек прилича на богат роднина, който събирал пари с години и дето отива, всички му се радват, защото опитват кесията му. Като изразходва парите си, всички го изоставят. Колкото и да е огорчен, той се вижда принуден да си отиде, отдето е дошъл. Така постъпват и светските, и религиозните хора. И близките му казват: Хайде, иди сега там, отдето си дошъл, отново да събираш пари, да помагаш на хората.

Назначават някого учител в гимназия. В първо време той е богат, енергичен, пълен с живот. Всички са доволни от него, защото получават нещо. Като работи няколко години, учениците му го обират, и той обеднява, вижда, че трябва да напусне учителството. За да не изпадне в това положение, богатият трябва да остави основния си капитал настрана, на никого да не го дава. На същото основание казвам: Когато отваряте сърцето си за външния свят, не оставяйте всичката си топлина да излезе навън. Светът не се нуждае от вашата топлина. Колкото и да давате, нищо не го ползва. Ако искаш да помогнеш на брата си, извикай го в стаята си да се стопли, а не да отваряш прозорците да излиза топлината навън. Остане ли да го топлиш отвън, нищо не се постига. Светът не се развива правилно, защото разчита на завещания: този му завещал нещо, онзи му завещал нещо и в края на краищата, завещанието се свършва, благодетелите обедняват, а заедно с това изворите пресъхват. Щом пресъхне един извор и двете страни страдат: първо самия извор, а след него окръжаващите. Това е един важен социален въпрос, който трябва да се реши правилно. Един от методите, който може да го разреши е следният: Всеки човек да има нива, която да обработва. В бъдеще всички трябва да работят на своята умствена, сърдечна или материална нива.

„А детето растеше в дух и мъдрост.“ Всяко нещо, което расте в дух и мъдрост, има условия за развитие. И земята трябва да се обработва и разпределя в дух и мъдрост. И тогава, ако си разположен, ще работиш; ако си неразположен, ще почиваш. Работа се иска от хората и искрено желание да подкрепят Божественото дело, а не да го спъват. Само така ще се оправи светът. Само с говорене не може да се оправи. Не се страхувайте от това, което сега става. И в него се крие нещо Божествено. Подкрепете Божественото, а човешкото, преходното, само по себе си ще падне. На едного може да оскубят перата, на друг да прережат крилата – това нищо не значи. През есента не капят ли листата? През май не окапват ли цветовете? Това е в реда на нещата. Всеки народ има определена мисия, която трябва да изпълни добре. На всеки народ е дадено точно определено количество земя, която трябва да обработва и владее. Никой няма право да владее чужда земя и да заробва и измъчва другите народи. Земята принадлежи на Господа и само Той има право да се разпорежда с нея. Всички народи са Божии слуги, които изпълняват волята на своя господар. Който не изпълнява тази воля, сам подписва присъдата си. Казано е, че Бог въздава на всеки човек, на всеки народ точно според делата му. Всеки получава заслуженото. Изучавайте историята и ще видите каква е била съдбата на римляните, на египтяните, на вавилоняните и др. Ето защо, същественото за човека е да расте в дух и мъдрост, за да се ползва от Божията благодат. Стремете се към благодатта, която иде отгоре, от любовта.

Как се достига да Божията благодат? – Чрез работа и учене в дух и мъдрост. Изучавайте всички учения, всички философски системи и религии, но дръжте се за Божественото в тях. Те са дадени от разумният свят, но след време хората са ги изопачили. Днес те не са такива, каквито са били първоначално, когато са излезли от Източника. Задачата на съвременния човек е да ги пречисти и освободи от утайките на миналото. Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон от Божественото дърво. Следователно, всеки клон трябва да стои на дървото. Кажете ли, че дървото може и без клони, ще изпаднете в илюзиите и заблужденията на живота. Сипете на кокошката цяла крина царевица и вижте, какво ще прави. Като се нахрани, тя ще разпръсне царевицата и на другия ден ще очаква друга крина. Обаче тя остава излъгана, никаква крина не вижда пред себе си и гладува. Така постъпват много хора. Като се видят обиколени от различни учения и религии, нахвърлят се върху тях и, като се нахранят, разпръскват ги. На другия ден търсят храна, но не намират. Така те сами се осъждат на глад. Какво прави катерицата? Тя складира излишната си храна и когато й потрябва, задоволява глада си. Складирайте и вие Божествената Мъдрост, както катерицата складира излишната си храна, както пчелите – сладкия сок. Всяка религиозна и философска система представя цвят, от който можете да съберете сладкия сок. Събирайте сладкия сок на всички цветове във себе си и не казвайте, че този или онзи цвят не е потребен. Всичко, което Бог е създал, е на място и е необходимо. Който каже, че дадено учение или дадена система е глупава, непотребна, ще го извикат горе да си каже мнението по въпроса. И той сам трябва да знае, защо, именно нещо е глупаво и какво трябва да се направи с него. Мнозина се произнасят за християнството, за социализма или за комунизма като за крайни учения, които не могат да донесат никакво благо на хората. Разумния свят слуша техните разсъждения и след няколко години ще ги извика на доклад, да кажат мнението си обосновано, доказано, за да изправят погрешките на тези учения. Ще кажете, че като ги викат горе, те умират. За вас това е смърт, а за възвишения свят не е нищо друго, освен извикване на човека горе, да даде своя доклад върху важни житейски въпроси. В заключение може да се каже, че хората заминават на другия свят от много знание.

Какво направиха първите човеци, Адам и Ева, в рая? Като придобиха много знания, те се срещнаха с един велик адепт, който им каза, че има нещо, което те още не знаят. Те се заинтересоваха от това ново учение и пожелаха да го придобият. – В какво се заключава това ново учение? – Че ако ядат от плодовете на забраненото дърво, не само че няма да умрат, но очите им ще се отворят и ще станат като Господа. Това учение ги разколеба, те се усъмниха в думите на Господа и пристъпиха Неговата заповед. След това Бог ги потърси, да Му докажат защо Неговото учение не е вярно и ги изпъди от рая, да отидат в света, там да се учат. Евреите пък казваха, че учението на Христа не е право. Христос ги извика да му докажат това. Наистина, като четете историята на евреите, виждате, че те са минали през такива страдания, каквито не са очаквали. Например, когато Тит е превземал Рим, 60 000 евреи са били разпънати на кръст. По този начин трябвало евреите да докажат, че Христовото учение не е право. Днес и българското духовенство, заедно с учени и философи казват, че учението, което проповядвам не е вярно. Нека знаят, че и с тях ще стане същото, както с евреите. И те ще бъдат повикани отгоре, да дадат доклад, в който да изкажат мнението си. Ще ми възразят, че и мене ще викат горе. И мене ще викат, но и те ще дойдат. Едно време евреите обраха Христа, разпнаха Го, но днес това не се позволява. Днес никой не може да обере и разпне Христа. Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим. Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, е и сега, ще бъде и утре. Следователно, кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, и кой ще го проповядва утре, не е важно. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно, никоя сила в света не е в състояние да го победи.

Какво се иска от съвременния човек? – Да зачита Бога, Който живее във всяка душа. Ако не любим Бога, никого не можем да любим. Той е един, в Него са всички живи същества. Само така хората ще се разбират и светът ще се оправи. Любовта ще оправи света, а не безлюбието. Любовта носи свобода, а безлюбието – насилието. Дето е насилието, нищо добро не излиза. Какво ще придобиеш, ако обесиш някого? Знаеш ли кой човек трябва да обесиш? Отиваш на лозето да режеш пръчките, но трябва да знаеш, коя пръчка е за рязане. Ако режеш здравите и пълни с енергия пръчки, ти вредиш както на лозата, така и на цялото общество. Горко на онзи лозар, който реже пръчки, на които има по две-три пъпки! Това се забранява. Горко на онзи, който беси и убива своя ближен! Христос казва: “Горко на вас книжници и фарисеи, които изопачавате Словото Божие!” – Какво да правят хората, когато отиват на бойното поле да се бият? – Те сами ще разрешат въпроса. Аз казвам за себе си, че съм против всякакъв вид война, която развращава хората. Всички недоразумения, спорове и войни, които стават между братя, между близки народи, са резултат на човешки изобретения. В тях няма нищо Божествено. Това не е за упрек, но всеки трябва да знае, как да изпълнява службата си, като майка и баща, като учител и свещеник, като търговец и т.н.

Всеки трябва да расте в дух и мъдрост. Задачата на отделния човек, на всички общества и народи е да изпратят една любовна вълна по целия свят, в помощ на човечеството. Всеки човек е помпа, която полива градините. Мнозина страдат от нямане на вода. Отде ще дойде водата за помпата? – От учените хора, от философите, от музикантите, както и от религиозните. Ще кажете, че религиозните само се молят. Чрез молитвата, обаче, те изпращат вода за помпите, да поливат изсъхналите градини. Когато житото узрее, плодът ще се разпредели по равно между всички, които са пращали вода на нивите чрез своите помпи. Житото се нуждае от добри мисли и чувства, които трябва да отправяме към всички ниви. Не постъпваме ли така, ние разваляме отношенията си като братя.

Двама родни братя се срещат на улицата: единият бил подполковник, а другият – прост войник. Последният се приближил до брата си и започнал направо да се разговаря с него, без да му отдаде нужното уважение, като на подполковник. Той го арестувал на 24 часа строг тъмничен арест, като му казал: На улицата няма братски отношения; те съществуват само в къщи. Ти трябва да знаеш, че вън от къщи ние сме като чужденци. Братство съществува само в дома, т.е. вътре в човека, в неговите мисли и чувства, в неговия вътрешен живот и вътрешни отношения.

Съвременните хора разсъждават като двамата братя. Те казват: Бог е горе, на небето, а на земята Той не съществува. Те мислят така, защото единият брат е подполковник, а другият – прост войник. Как ще мисли подполковникът когато го уволнят? Един офицер разправял, че откак го уволнили, не му отдавали такова уважение, както по-рано. Той си казвал: Иване, не трябва да се обиждаш, че днес, като не носиш офицерски мундир, малцина те почитат. Днес навсякъде говорят за мундири: учител си, началник си, офицер си, министър си – всички те почитат за мундира, с който си облечен. Ако си прост, обикновен човек, малцина те почитат. Мундирът е външната страна на живота, не трябва да се влияем от него. Следователно, ако си офицер и те срещне брат ти, не се обиждай, че не ти е дал нужното почитание. Спри се, кажи му няколко топли думи и продължи пътя си.

Какви трябва да бъдат отношенията между хората? Как трябва да постъпват? – Като руският генерал Кутузов. Един ден той отишъл да обиколи частта на един от своите офицери, който имал обичай да излиза сутрин между войниците си не в униформа, а в халат. Кутузов знаел тази негова слабост и решил да му даде добър урок. Той отишъл при офицера и го заварил между войниците в халат, да пие кафе. Генералът го поздравил, казал му няколко думи, хванал го под ръка и ги помолил да се разходят, заедно да прегледат състоянието на частта. Офицерът се огледал натук-натам, намерил се натясно, но нямало какво да прави. Тръгнал с генерала на обиколка, и от този ден той бил всякога в пълна изрядност към облеклото си. Генералът не му направил никаква забележка, но той сам изправил поведението си.

И тъй, срещнеш ли човек, облечен с халат, т.е. с недостатъци, не му говори нищо, не го морализирай, но вземи го под ръка и се разходи с него. Той ще види недостатъка си и сам ще се изправи. Когато Христос ви срещне, ще ви хване под ръка, ще се разходи с вас, и вие сами ще изправите погрешките си. Много хора съм срещал и срещам, но за нито един от тях не мога да кажа, че по естество е лош. Обаче, има моменти в живота на човека, когато дълбоко нещо в него му препятства да върши добро. Често външните условия влияят на човека да прояви доброто. Например, беден, благочестив момък се оженил за богата, красива мома. Под влиянието на нейните родители, той изменя живота си, отказва се от Бога и слиза надолу, в гъстата материя. Той люби Бога, но богатството го заслепява и неусетно се отклонява от правия път.

Днес и религиозните, и светските хора не успяват в живота си. – Защо? – Защото нито религията разбират правилно, нито науката. Какво представя религията? – Тя е метод за подобряване външния и вътрешния живот на човека, както и за облагородяване на душата. В религията и в науката се крият положителни знания за добър живот. Като се прилагат тези знания и обществото се подобрява, и семейството, и индивидът. Овчарят знае, кога трябва да заченат овцете му, а човек не знае кога трябва да се зачене някое дете. Той казва: Не е важно, кога се е заченало детето; важно е да се роди то – може и навреме, и без време, когато Бог даде. Бог дава всичко, но ти трябва да спазваш благоприятните условия за зачеването и раждането на детето. Ти имаш една идея, дадена от Бога. От тебе се иска да създадеш благоприятни условия за нейното реализиране. От съзнателната работа на хората зависи бързото изправяне на техния живот. Когато се подобрят външните условия на живота, ще се подобрят и вътрешните. Затова казваме, че в бъдеще хората ще работят по-малко, отколкото днес. Те ще имат време за умствена и духовна работа. Тогава въпросът между жената и мъжа ще се разреши правилно. Сега те се борят за първенство, кой от двамата да бъде господар. В бъдеще няма да има господари – всички ще слугуват на Бога – единственият Господар на света. Мъжът ще остави жената да се проявява свободно, но и жената ще остави мъжа си да се проявява свободно. Никой човек няма право да препятства на свободата на когото и да е. Изобщо, между всички хора трябва да има взаимно уважение и почитание. Всеки управляващ и общественик има за задача да пази свободата на гражданите.

Сега да дойдем до заключението, но не и до края на нещата. Така постъпват и рибарите. Те хвърлят отдалеч една голяма мрежа във водата и като се напълни с риба, започват да я теглят. Колкото повече се приближава мрежата до брега, толкова повече се приближават и те. Като дойдат до брега, изваждат мрежата от водата, да видят какво е заключението. Те изтеглят мрежата, но остават изненадани: голяма мрежа, малко риба вътре. Над нея, обаче, плуват много рибки – карагьозки, които не влизат в мрежата. Ще кажете, че и вие не искате да влизате в това заключение. Желая ви да остане у вас Божественото, а не човешкото; да остане у вас заключение за свобода, а не за робство.

Думата „заключение“ има отношение към поставяне ново начало в живота. Заключавам – подразбира сключвам договор с нещо ново. Договорът с новото се състои в приемане на Духа, като основа на живота, а Божията Мъдрост, със своята светлина, да служи на хората, както слънчевите лъчи на всички живи същества. Тогава ще дойдат истинските писатели в света, които ще служат на Истината. Светът се нуждае от истински учени, музиканти, художници, които да разбират Истината и да я прилагат. Навсякъде има такива хора и в България ги има, но няма още условия за тяхното проявление. Народите още не могат да почитат своите даровити хора. Издигне ли се някой писател, музикант или учен, веднага близките му, неговите сънародници, първи ще го съборят. И против мене се повдига обществото, както и духовенството, но не можаха да ме опозорят. Защо? Аз съм дълбоко море. Който се опита да влезе в мене, ще се удави. Аз съм голяма, пълноводна река, която никой не може да подпуши. Турите ли й бент, ще дойде наводнение, което ще завлече бента и водата ще залее цялата местност.

Жителите на един американски град решили да турят бент на реката, която минавала покрай града, да отделят едно място, което да замръзва през зимата, за да могат да се пързалят. Така се развличали те 20 години наред, без да помислят, че един ден може да ги сполети някакво нещастие. Наистина, станало това, което не очаквали. При едно голямо наводнение бентът се разрушил, реката заляла къщите край брега и две хиляди души се удавили. Като знаете това, не правете бентове край реките си, защото ще дойде наводнение, което ще завлече бента и водата ще залее цялата околност. Горко на онзи, който е под бента. Това се разбира от думите, които Христос изказал: „Не се противи на злото“. С други думи казано: Не се противи на Божественото учение, което иде със сила отгоре. Бог урежда и оправя света. Дойдеш ли до човешкото, можеш да му се противопоставяш, но на Божественото нямаш право да му се противопоставяш. За човешките неща можеш да имаш особено мнение, но за Божествените никой няма право да се произнася. Божественото владее света. То управлява народите, обществата и хората.

„А детето растеше в дух и мъдрост.“ Така трябва да растат всички българи, всички народи, цялата бяла раса. Не се страхувайте от това, какво ще стане с вас. Бъдещето на българския народ, с малки изключения, е светло. Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителстват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите.

И тъй, да престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушава и да си каже: Ние можем да се споразумеем, да уредим живота си, защото Господ е с нас, духовният свят е с нас. Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: Братя, елате при нас, да заживеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си. Това носи новата култура за цялото човечество. Нова философия иде в света. Като заминете за другия свят и се върнете отново на земята, сами ще проверите, дали думите ми са верни. Докато сте в другия свят, ще прочетете програмата, която ще се приложи в бъдеще.

Желая ви да бъдете радостни и весели. Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх. Мъжество се иска от всички. Всичко ще имате в изобилие. Всички мъртви ще оживеят. Ще повикаме всички убити и обесени от онзи свят. В продължение на сто години най-много няма да остане онеправдан човек на земята. В продължение на сто години ще се тури ред и порядък в света. Божието благословение ще дойде върху вас и върху децата ви.

Неделни Беседи, 30.03.1919 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help