Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Ако не бях дошъл

“Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях нямаше да имат.” (Йоан 15:22)

„Грях не щяха да имат“. Ние разглеждаме греха от особено становище, а не както съвременните хора го разбират. Те считат за грях тава, което не е, а какво представя истинският грях, не знаят. – Защо? – Защото делят нещата на добри и лоши, според това, как се отразяват на тях, как те ги чувстват. Всяко приятно нещо човек счита за добро, а неприятното – за зло. Който му дава пари на заем, минава за добър човек; който не му дава, минава за лош човек. Това е криво заключение. Някой може да ви даде пари на заем, но е лош човек; друг не ви дава, а всъщност е добър човек. Следователно, ние разглеждаме греха принципиално, независимо от човешката личност и човешките разбирания. Днес всички хора говорят за греха, без да могат да го разрешат. Който вестник отворите, на всяка страница се описват греховете и престъпленията на хората. Ако апаш обере някого, веднага започват да го преследват, защото считат лъжата и кражбата за големи престъпления. Ако някой вземе парите ви, давате го под съд, повдига се цял източен въпрос, докато ги върнат. Всички считат парите за голямо благо. Парите са само условие, което хората са преувеличили толкова много, че ги считат цел в живота. Те казват: Без пари не може, както и без грях не може. Не е така. И без пари може да се живее, и без грях може.

Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“ Той свързва отговорността за греха със своето идване. – Кога греши човек? – Когато не слуша думите и съвета на любовта. Като греши, човек първо проявява непослушание, после неизпълнение на това, което му се говори. Казано е в Писанието: „Заплатата на греха е смъртта“. Това значи: грехът лишава човека от най-голямото благо – от живота. Пита ли някой, защо не трябва да греши, ще знае, че грехът ще го лиши от най-великото благо, което му се дава. – Защо ме лишава Господ от живота? Отговорът е в стиха: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“

В първата глава от Битието, Бог заповяда на Адам и Ева да не ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Понеже не Го послушаха и не изпълниха заповедта Му, те сгрешиха. Така те внесоха греха в човешкия живот, от който хората и до днес още не могат да се освободят. – Какви бяха тези плодове? – Това не е важно. Едно трябва да се знае: Както ръждата разяжда желязото, така и грехът подкопава основите на човешкия живот. Грехът е огън, който разяжда, опетнява и покваря човешката душа, като я лишава от тялото й. – Не може ли душата да се прояви без тяло? – Не може. Както солта не може да се прояви без киселина и основа, така и човешката душа не се проявява без тяло. Такъв е законът на физическия свят.

Следователно, за да се извърши една химическа реакция, нужни са две тела, които взаимодействат помежду си и се получава трето тяло. За тази цел е нужен огън. Той топи и окислява телата. Благородните вещества се топят от огъня, например, злато, платина, сребро, а неблагородните се окисляват и разлагат. От гледището на Божествения закон, т.е. от гледището на алхимическия закон, кои са двете тела, които си взаимодействат? Това са небето и земята, съставени от четирите главни елемента: въздух, вода, огън и земя, т.е. от твърда, течна, въздухообразна и светлинна или лъчиста материя. Като резултат на това взаимодействие се явил човекът, петият елемент, наречен „малкият свят“. Ако земята и небето в човека не се съединят, как ще се роди истинският, вътрешен човек? От гледището на алхимията, земята е основа, небето – киселина, а човекът – сол. Затова Христос казва: „Вие сте солта на земята“. Под „киселина“ се разбира Божествена сила, която прониква навсякъде и твори, създава нови светове. Под „основа“ се разбира съвкупност от сили, които съдействат на Божествената сила да събере необходимите елементи за създаването на човека – малкия свят.

Като се говори за небето, не подразбирам рая, защото той е състояние, а не място на блаженство. Като говори на учениците си за блаженствата, Христос пак разбира състояния, които човек преживява. Той казва: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Под „нищ духом“ се разбира човек, който лесно се топи и разтваря. Това са качества на солта. Добрият човек трябва да се топи като солта. Туриш ли сол във водата, тя веднага се разтваря, без протест, затова Царството небесно е нейно. Водата е основа, носителка на живота, а животът – едно от условията за придобиване на Царството Божие. Тъй щото, щом се разтопи като солта, човек влиза вече в Царството Божие. Като пада на земята, снегът се топи и така носи своето благословение за живота. Докато хората тлеят и се мъчат, а не се топят, злото ще се шири и управлява света. Защо се мъчат хората? – Защото са твърди, не се топят. Казано е в Писанието: „Затвърдя сърцето на този народ“.

„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Готварската сол, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т.е. започва да сълзи. Така тя осолява телата. Значи, нажаленият привлича влагата, т.е. живота, и така осолява средата, в която живее. Ако не правите същото и вие, не може да се утешите.

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ И солта, в широк смисъл на думата е тиха и кротка. Като се разтвори във вода, тя не ферментира, не вдига шум около себе си. И в разтопено състояние, солта спокойно чака времето си, да дойде топлина отвън, да изпари водата, и отново да се яви в първоначалния си вид, като чиста, кристална сол. Тя знае, че сега ще бъде по-чиста, отколкото е била по-рано. Следователно, кротките хора са сол, която овлажнява въздуха и започва да плаче, разтваря се във водата и това състояние се разнася навсякъде по земята, докато най-после отново кристализира в хубави, чисти кристали.

„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ – Кога човек усеща жажда? – Когато е ял солена храна. Тогава той има нужда от повече вода. Само човек изпитва жажда в различни направления: жажда за вода, за знание, за светлина, за свобода и т.н. Казано е, обаче: „които жадуват и гладуват за правдата, те ще се наситят“. Кроткият, който се уподобява на сол, трябва да гладува за правдата. Христос казва на учениците си: „Вие сте солта на земята“. За себе си казва: „Аз съм виделината на света.“ Солта играе важна роля на земята. Даже и светлината не може да се прояви без сол. Наистина, учениците на Христа бяха среда, чрез която той се прояви. Солите се състоят от две неща: от метал и металоид, или от метал и остатък от киселини. Но солите не се намират отделно нито в киселините, нито в основите. За да си обясните, как се образуват солите, посейте едно житно зрънце и наблюдавайте, как расте и се развива то. Растенето е процес на духа и не се дължи нито само на земята, нито само на слънцето. Земята и небето, съединени в едно, дават условия на духа да се прояви. На евангелски език под „дух“ разбираме сол. Дето е духът, т.е. солта, там има съзвучие; дето духът отсъства, там съществуват противоречия. Така са разбирали старите хора духа и така са работели с него. Старите учени са признавали съществуването на четири елемента в природата: земя, вода, въздух и огън. Съвременните учени са считали това учение за криво, но най-новите учени са съгласни с него и, от това гледище, поддържат съществуването на четири състояния на материята, които отговарят на четирите велики свята. Земята крие в себе си много сили, някои от които хората в бъдеще ще изучават. Земята е проучена повече външно, по-малко вътрешно. Обаче, външният изглед на земята и нейното вътрешно съдържание са две различни неща. Киселината, за която говори химията окултистите наричат небе, а основата – земя. Небето в човека постоянно твори, действа, желае. Тази е причината, дето човек постоянно е недоволен, все иска нещо ново. Земята пък, наречена основа, плът, отхранва желанията, оформя ги и от тях образува човешкото тяло. Значи, има небе и земя вън от човека и вътре в него. Той трябва да познава тяхната служба и да им съдейства. Желанията и идеите идат от небето, а се реализират на земята. Тя е майка на проявения човек, а небето – негов баща; земята е душата, а небето – духът на човека. Те са работили, за да го създадат, те работят още, за да го усъвършенстват.

Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“ Щом няма грях, и смърт няма да има. Ако киселината и основата не си взаимодействаха, щяха да се проявят като разрушителни сили. Понеже си взаимодействат и образуват сол – носителка на живота, разрушителните сили не се проявяват. Живот има и в киселината, и в основата, но той се различава коренно от живота на солта. Сегашните хора разбират повече живота на солта, отколкото живота на киселината и на основата.

„Ако не бях дошъл.“ Христос дойде на земята, за да избави хората от греха, а с това заедно да освободи човешката душа от материята, с която се е оплела. – Как ще я освободи? – Чрез киселината, която носи в света. Само киселината е в състояние да разкъса връзките на материята. Само човек е в сила да освободи затворената птичка от кафеза. Обаче, върне ли се отново в кафеза, птичката умира. Значи, свободата е нейният живот. Много от сегашните хора са осъдени да живеят в кафез, т.е. осъдени са на преждевременна смърт. Като не съзнават това, те казват: Тук е истинският живот. Колкото и да им предлагат да напуснат кафеза, те отказват под предлог, че свободата е празна работа. Излязат ли вън от кафеза, те разбират вече смисъла на живота и на свободата. Някоя красива, черноока мома, с розов цвят на лицето, жизнерадостна, се ожени за някой Дон Жуан, който веднага я затваря в кафез и я залъгва с малко просо. Тя подскача в кафеза нагоре-надолу, върти се, но престава да пее. Като й се насити, той я захвърля и я замества с друга птичка. Много жени днес са изхвърлени от кафезите навън и страдат, оплакват дните си. – Защо са изхвърлени? – Защото Бог им е говорил да не влизат в кафеза, но те не са Го слушали. Днес носят последствията на своето непослушание. Дали вярвате, или не на думите ми, не е важно – ще ги опитате. Ще дойде ден, когато вашият възлюбен, или вашата възлюбена ще ви изхвърлят от кафеза и ще повярвате на моите думи.

Хората се делят на мъже и жени, но не са истински мъже и жени. Те играят роля на такива. Жената символизира любовта, а мъжът – мъдростта. Коя от сегашните жени изявява любовта? Кой от сегашните мъже изявява мъдростта? Жената ще каже, че сърцето й горяло от любов. Горенето на сърцето не е любов. И дървото гори, но не люби. Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика. Любовта на съвременните хора е преходна, като на птичаря, който отглежда пойни птички във кафез. Като порасне птичката, той я продава и почва да отглежда друга. Един от синовете на Давида опита тази любов. Той се влюби в сестра си и се престори на болен, за да я изпрати баща му да го гледа. Щом изпита човешката любов, той презря сестра си и я изпъди. Днес тази любов господства в света. Днес любиш, на другия ден мразиш. Това не е любов. Момък гори от любов към момата, но като свари яденето си на огъня й, нахрани се и после казва: Не ми трябва вече това гърне. Някога момата готви на своя огън, някога момъкът. Така постъпват всички хора. Като сварят ядене на огъня си, захвърлят гърнето и казват: Нашият живот е чергарски. Защо ще носим гърнета със себе си, да ни тежат? Много гърнета има в света, и мъжки, и женски. Дето спрем, там ще търсим гърне. Обаче, тази любов води към смъртта. Като знаете това, не питайте защо умират хората. Много просто. Човек умира, защото господарят му си сварил ядене в неговото гърне, нахранил се добре и хвърлил гърнето. Като се счупи гърнето, близките му се събират около него, плачат, четат молитви за успокоение на душата му. Защо са тези панихиди? Казвате, че така е наредил Бог. Като отговор на тяхното разбиране, Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат.“

Когато се говори истината, хората казват, че ги съблазняват. За каква съблазън може да говори гърнето, което е пълно с нечистотии? Друг е въпросът, ако то е праведно, т.е. чисто. Обаче, праведни хора на земята не съществуват. Всяко гърне е изцапано, външно или вътрешно, то носи нечистотии. Ще каже някое гърне, че е праведно и свято. Аз не се лъжа, отдалече усещам миризмата на нечистотиите. Така не се лъже нито Христос, нито Бог. За да придобие чистота и святост, гърнето трябва да се мие и отвън, и отвътре. Хората мият гърнетата само отвън и минават за благочестиви. Когато момъкът се влюби в някоя мома, представя се нежен, внимателен, готов на всякакви жертви. Той казва на момата, че е готов да умре за нея. Как ще умре, когато той още не е жив? Много от сегашните хора са повече мъртви, отколкото живи. Как е възможно тогава умрелият да умира? Има смисъл живият да се жертва за възлюбения си, но в никой случай умрелият да се жертва и да умира за другите хора. Следователно, не вярвайте на човек, който отдавна е умрял. Има смисъл човек да се жертва, но не и да умира. Смъртта е дело на греха. Бог казва: „Не съизволява душата ми в смъртта на грешника.“ Каже ли някой, че умира от любов, той не говори истината. Той няма да умре, но ще изяде жертвата си. Той не обича душата на човека, но богатството му. Отивате при кошер с пчели, кадите ги, за да вземете меда им, и казвате, че обичате кошера. Не обичате кошера, но меда му. Така постъпва и дяволът. Като дойде при вас, казва: Колко ви обичам! Докато се обърнете, той отреже плода от дървото ви и казва: До виждане! До година, като вържете плод, пак ще ви посетя. Като умре някой, близките му се събират около него, плачат и казват: Добър човек беше. – Защо плачат? – Че гърнето заминало за някъде. Те казват, че гърнето се счупило, а ние казваме, че то оживяло, освободило се от оковите на смъртта.

Всички хора говорят за любовта, но никой не я видял. Ако някой каже, че е виждал любовта, това е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Коя жена и кой мъж са доволни от живота си като женени? Всеки мечтае да се ожени, но в края на краищата, казва, че не заслужава човек да се жени. Малко хора са се оженили, както трябва, и са доволни от живота си. Който е недоволен от любовта, той е попаднал на магнетичната, неустойчива и преходна любов. Тя е резултат на възбуждане на малкия мозък в човека. Благодарение на това, младите се влюбват, привличат се, и като се отделят един от друг, се разлюбват. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов. За да се магнетизират, младите се хващат за ръце, целуват се. Истинската любов не се проявява нито чрез хващане за ръце, нито чрез целуване. Магнетичната любов е начало на любовта, условие за проява на киселините и основите. Тази е причината, дето влюбените стават кисели, нервни, неспокойни. Като се влюби, момата се дразни, сърди се, никого не може да търпи. Майката мисли, че е болна, вика лекар да я прегледа. Не е болна момата, но огън гори на огнището й, гърнето с яденето се пържи на огъня. Понеже момата не е привикнала на този огън, мъчи се и страда. Като не може да издържи на огъня, момата се отчайва, иска да се самоубие. Същото става и с момъка.

Казват, че някой се самоубил от любов. Това не е вярно. Любовта възкресява, оживява, подмладява човека. Това, което го кара да се самоубие, е резултат на неустойчивите човешки чувства. За да не изпадне под тяхно влияние, човек трябва да се вслушва в гласа на Божествената си душа, който го предпазва от нечистото гърне. – Искам да си сготвя в него. – Гърнето е нечисто, не ти трябва такова ядене. Много от съвременните хора са нервни и болни все от любов. Не ви трябва любов, която разклаща основите на здравето, изтощава нервите и води към отчаяние и самоубийство.

И тъй, първата проява на любовта е на привличането, т.е. магнетичната любов. Втората проява на любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на любовта от магнетичната. Всеки човек иска да има приятел, с когото да споделя своите мисли и чувства. Но и приятелството не е устойчиво, лесно може да се развали. – Кога приятелството между двама души не устоява? – Когато не почива на здрава основа. За да устои, то трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят. Двама души се сприятеляват и започват обща работа. Връзката им е главно на физическия свят. Те стават съюзници, но не минава много време, приятелството им се разваля, не може да устои само на една връзка.

Третата проява на любовта почива на сродство между душите. Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в себе си. Тяхната връзка е неразривна. Нищо не е в състояние да ги раздели. Така се свързват само сродни души.

„Ако не бях дошъл и не бях им говорил.“ – За какво им говорил Христос? – За третата проява на любовта. Ако хората бяха приели Христовото учение, грях нямаше да имат и щяха да станат безсмъртни. Сега, понеже живеят повече в магнетичната любов, грехове имат, и смъртта ги дебне. Хората още не познават сродството, като проява на любовта, затова боледуват, страдат и умират. Сродството между душите подразбира единство в проявите им, единство във възгледите им, в разбиране на великите добродетели: любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто. Това не значи, че те са еднакви по буква. Те се разбират по дух, а не само по външни прояви. Велико нещо е да си свързан с една душа по вътрешно сродство. Това, което ние разбираме под „истина“, коренно се различава от разбирането на обикновения човек. Неговата истина означава „изстиване“. Истината е квасът на Божествения живот. Тази истина са търсели алхимиците; тази истина търсят и съвременните учени. Всички търсят истината, но не я намират, защото я търсят по крив път, там, дето не е. Вместо на истината, те се натъкват на птичар, който ги туря във своя кафез, при други птички. Като им се насити, той ги изхвърля навън.

Като се говори на хората за магнетичната любов, те се страхуват да не изгубят ценното в себе си. Какво става с железните стърготини, като се намагнетисват? Те временно се намагнетисват и скоро изгубват свойството да привличат леки телца. Обаче, свойствата на желязото не се изгубват. На същото основание, и човек, който се поддава на магнетичната любов, временно се привлича от нея и само външно се изменя. Обаче, той запазва вътрешните си качества. Щом се освободи от влиянието на тази любов, и външно, и вътрешно си остава такъв, какъвто природата го е създала. Никаква сила в света не е в състояние да измени вътрешните качества в човека. С други думи казано: никаква сила в света не е в състояние да измени Божественото в човека.

Какви трябва да бъдат вашите възлюбени? – Те трябва да бъдат нищи духом, да се разтопяват; трябва да бъдат нажалени, за да се утешат; трябва да бъдат кротки, за да наследят земята; трябва да гладуват и жадуват за правдата, за да се наситят. Гладуването и жадуването подразбират самопожертване. – За кого се жертва човек? – За ближния си, с цел да го повдигне. Христос казва: „Дойдох на света за да положа душата си за своя ближен. Имам власт да я положа, имам власт и да я отнема.“ Ще кажете, че всичко, което ви се говори, е добро, но не можете да се съгласите с мисълта, че вашата любов води към смъртта. Не е нужно да се съгласявате с моите думи. Важно е да изучавате любовта си и да видите, какви резултати произвежда тя. Ние не се интересуваме от гърнетата, които се пекат на вашите огнища, нито Бог се интересува от тях. Вижте, колко от вашите гърнета са останали здрави, след като са се пекли на вашия огън. Вижте колко хора са останали здрави, след като са се хранили от яденето, което се е готвило във вашите гърнета. Кой от сегашните хора не е умрял от любов? Проследете живота на своите близки и ще видите, че който е умрял, причината за смъртта му е или магнетичната любов, или приятелската любов, на които се е поддал.

Съвременните хора се нуждаят от чистене, но не както се чистят в банята. Някой влиза в банята и вика човек да го търка, докато се махне кирта от тялото му. Това не е чистене. Така не се постига чистота и святост, с които можеш да влезеш в Царството Божие. Който се стреми към чистота и святост, сам трябва да се разтопи и да влезе в банята на Божествения живот. Така, именно, той ще стане по-бял и по-чист, отколкото е бил по-рано.

„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Думата „нажален“ подразбира растене в добродетели. Не можеш да растеш в добродетели, ако не жалиш. Ако жалиш за майка си, или ти трябва да отидеш при нея, или тя трябва да дойде при тебе. Ако жалиш за светлината, ти трябва да отидеш при нея. Само така ще растеш в добродетелите. Следователно, ако искаш да растеш и да се развиваш в добродетели, първо трябва да отидеш при Бога. Това значи, да се откажеш от всички временни връзки на земята, които спъват развитието ти.

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Кроткият е солта на земята. – Как се среща солта в природата? – В разтворено състояние, в морската вода, и като минерал – каменна сол. Тя трябва да се отдели и от морската вода, и от каменната сол и да се пречисти. Получи ли се в чисто състояние, тя представя Божествения живот, към който всички се стремят. Този живот е съчетание на любовта и на мъдростта: любовта действа на земята, а мъдростта – на небето. За да разбере, какво нещо е любовта и мъдростта, преди всичко, човек трябва да знае, може ли да се разтопи, или не може. – Как ще познаем? – Много просто, ще намерите тайна врата на Царството Божие и там ще разберете, можете ли да се разтопите. Така ще разберете и стиха: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ За това е нужно труд и работа, да се потите по 99 пъти на ден, и всичко във вас да се разтвори за Божествения живот. Само така ще разберете смисъла на труда и работата, на радостите и страданията. Като се разтопите, ще се повдигнете нагоре, в Божествения свят, и всичко земно ще остане на земята.

Като се говори за възвишения свят, някои казват, че са го видели на сън. Сънят не е истинско виждане. Да виждаш само външната форма на нещата, това още не е познаване и разбиране. Това е все едно да казвате, че някой човек е чист, само защото външно е чист. Знаете ли, какво нещо е чистотата? Когато в дома ви влезе чист човек, ако сте готови за Божествения живот, той ще ви донесе най-голямото благословение. Ако не сте готови, ще преживеете големи страдания. Той не иска да страдате, но вашето неразбиране ви носи тъмнина и мрак. И Христос дойде между евреите, донесе им светлина, чрез която посочваше правия път, но те не Го приеха и Го разпнаха. Те се отказаха от Неговата светлина и приеха тъмнината. А тъмнината и смъртта са синоними. Така става с всеки, който се отказва от живота. Щом се откажеш от живота, иде смъртта. Христос е пътят, истината и животът. Следователно, който се отказва от Христа, влиза в ада, мястото на тъмнината, на разлагането, на прекъсване на връзките с всички живи същества. Това значи, да съдействаш за разрушаването на своя живот, както и на този на своя ближен. Ако съзнаваш това, няма ли да страдаш?

Мнозина се страхуват от страданията. Страхът е на място, ако предшества греха. Обаче, страхуваш ли се след съгрешаването, положението ти е лошо. Затова е казано: „Страхът от Господа е начало на мъдростта.“ Ако скърбите преди съгрешаването, добро е; ако скърбите след съгрешаването, зло е. Който скърби преди да е съгрешил, той може да подобри живота си; който скърби след съгрешаването, натъква се на непоносими страдания. Казано е, че гневът Божи се излива върху чедата на непослушанието. Така е за сегашната епоха, но бъдещата епоха носи благословение за праведните. Към грешниците тя ще бъде крайно взискателна. – Аз от кои съм? – Ако искаш да знаеш от кои си, попитай се и си отговори, разтопяваш ли се, т.е. кротък ли си, гладуваш и жадуваш ли за правдата? – Топиш ли се като солта? Не се топя. – Губиш първия зар. Нажален ли си? Не. – Губиш втория зар. – Жадуваш и гладуваш ли за правдата? – Не. – Губиш и третия зар. След това, каквото и да ти говорят проповедниците, както и да те успокояват хората, ще знаеш, че не си спасен. Едно от свойствата на Христовата кръв е разтварянето и разтопяването. Ето защо, който пие Христовата кръв, ще бъде спасен. Значи, Христос спасява човека. Въпреки това, момата мисли, че спасява момъка, а момъкът мисли, че спасява момата. И двамата са на крив път. Какво спасение е това, което ги прави нервни, отчаяни и недоволни? Момъкът туря пипалата си върху момата, като октопод, и я изсмуква. И момата прави същото. Това е морският дявол, който се проявява чрез тях. При новото възпитание, майката трябва да каже истината на дъщеря си, а бащата – на сина си. Ако дъщерята се е влюбила и страда, майката трябва да й каже: Дъще, това не е любов. Твоето гърне и гърнето на възлюбения ти не са още чисти, не можете да готвите в тях.

Възложи надеждата си на Бога, и Той ще ти покаже, къде е твоят възлюбен и как ще го намериш. Аз вярвам само в един Бог, Който е в сила да ни научи на великия закон на любовта. Всеки друг, дошъл с мисълта да сватува, непременно крие в себе си някаква лоша мисъл. Сватовниците искат да съберат двама млади, да си помагат. Всъщност, излиза друго нещо. Вместо да си помагат, те започват да воюват, кой да вземе първото място. Ето, и българите воюваха, да стане България велика. Стана ли велика? Не само че не стана, но и днес се страхуват от решението на Съглашението. Какво мислят съглашенците? Каквото Бог мисли за България. Бог е решил да прекара България през огън, да изчисти нейното гърне. Той казва: Аз не се нуждая от българи, които не се разтопяват, не са кротки и нажалени, не гладуват и жадуват за правдата и истината. Същото се отнася и до всички народи.

„Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“ Днес във всички черкви се молят за България, дано не дойдат страдания върху нея, т.е. да не мине гърнето й през огън. Българите се страхуват, да не би съседните държави да вземат повече земя, да станат по-силни. Да вземат повече земя, това значи, да варят повече кокали в гърнетата си. Какво ще им донесат тези кокали? Едно ще знаете: човек, или народ, който не се топи, ще бъде изхвърлен навън. Това се отнася до всички хора и народи без изключение. Всички хора и народи могат да се разтопяват, но не искат, защото са в обятията на своя възлюбен, който им дава различни обещания. Той им казва, че ще ги украси с диаманти, отдалеч да светят. Диамантите не са дадени за октоподите. Всеки може да изработи такива диаманти и да ги носи в себе си. Само така човек може да бъде смел, силен и готов на всякакви жертви. Пита ли някой, какво бъдеще го очаква, ще му отговоря: Бъдещето ти е завидно, ако се топиш, ако си кротък, ако си нажален, ако гладуваш и жадуваш за правдата. – Мъчно се постига това. – Все пак може да се постигне.

„Ако не бях дошъл.“ Понеже истината е дошла, човек или ще живее, или ще умре – едно от двете. Като се разтопи, солта не изчезва, но става по-чиста. Колкото пъти и да я разтваряте във вода, тя не се уморява. Обаче, турите ли дървото само веднъж на огъня, то изчезва и се превръща на пепел. Ако приличате на солта, след разтварянето ви отново ще кристализирате, т.е. ще възкръснете; ако приличате на дърво, ще изгорите, ще се превърнете на пепел и ще ви хвърлят на купището. Казано е Писанието, че ако солта обезсолее, ще се хвърли навън.

И тъй, блаженствата, върху които Христос говори на учениците си, имат отношение към солта. Ако дойде някой приятел при вас, питайте го, желае ли да се разтваря и топи като солта; желае ли да бъде кротък и нажален, да гладува и жадува за правдата. Ако отговори положително на всички въпроси, той е добър човек; ако отговори положително само на един въпрос, а на другите не дава отговор, пазете се от него. Това е говорил Христос на тогавашните хора. Така трябва да се говори и на сегашните учени, проповедници, общественици и др. Така трябва да се разбира Христовото учение, за да не кажете един ден:Вода газихме, жадни бяхме. Приятна и лесна работа е човек да се разтопява. Като се къпе, той може да провери, разтваря ли се, или не. Децата обичат да се къпят, но и възрастните обичат това. От тях се изисква внимание, да се изпитват, могат ли да се разтварят и топят. Това ще ги доведе до себепознаване. – Как ще позная дали се топя? – Ако някой ти открадне голяма сума, и ти не се смутиш, способен си да се разтопяваш. Смутиш ли се, ти не можеш да се топиш. Ако влизаш в положението на онзи, който страда, ти си способен да се разтопяваш. Приятно е да срещнеш такъв човек. Той е добър и влияе благотворно върху окръжаващите. Заслужава да слезеш на дъното на ада за един добър човек. За него небето се отваря и ти става весело и светло на душата. Приятно е да слушаш музиканти, които не само свирят, но чувстват и живеят във това, което изпълняват.

Мнозина говорят за любовта, без да я чувстват, без да се проникват от нея и без да я прилагат. Това значи, едно се говори, друго се изпълнява. Като видиш едно агънце, казваш, че го обичаш. То отговаря: бе-е. Това значи: няма ли човек, който да покаже в действителност любов към мене? Ти обичаш агнето, но мислиш, че като го заколят, ще си хапнеш от него. Това не е любов. Така се обичат повечето хора; така се обичат много моми и момци. В края на краищата, един от тях все ще стане жертва, както агнето от ножа на своя господар – касапин.

Съвременният свят е пълен с касапи. Колко агнета днес отиват жертва! Аз се чудя на величието на Бога, на Неговата милост и любов, на Неговото търпение. Той вижда всички престъпления на хората и търпи. Навсякъде чувствате съмнения и подозрения. Докато някой ви храни, вие сте с него. Щом престане изобилието, всички се отдръпват от него. Това не е християнство, не е морал. Не ви упреквам, но посочвам слабите ви страни, да се вгледате в себе си и да научите правилно да се разтопявате. Светът е преситен от обяснения в любов. Ако се жертвате, жертвайте се за Бога, а не за човека. Не искам да се жертвате за мене, нито да умирате за мене. Това е най-голямото нещастие за човека. От всички се иска да се откажат от греха, от престъплението и непослушанието. Откажете се от ревността, която трови душите ви. Очистете къщите си и тогава очаквайте Христос да ви посети. Вложете повече любов в живота си. Като месите хляб, като готвите, приложете любовта си. И тогава, който хапне от вашия хляб, ще бъде благословен. Хляб, омесен без любов, носи отрова за човека. Не тровете себе си, не тровете и близките си. Никой няма право да става причина за страданията и смъртта на своя ближен. Чист и свят живот се изисква от всички. Всеки трябва да се разтопи, да стане кротък и нажален, да жадува и гладува за правдата.

Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Следователно, който търси тази виделина, ще се просвети; който не я търси, ще ходи в мрак и тъмнина. Ще кажете, че светлината се проявява чрез всяка лампа. Всяка светлина, отдето и да иде, е отражение на Божествената светлина, но отражението изчезва, ако не е свързано с главния източник. Истинската светлина е в човешкия мозък, а не вън от него. Светлината иде само отгоре. Който възприеме Божествения живот в себе си, той започва да свети като слънцето. И тогава стихът „Вие сте виделината на света“ се осмисля.

И тъй, докато сте в света, между хората, работете съзнателно, не се отчайвайте, да не се спъвате едни други. Понеже минавате за културни хора, покажете своята култура. Не ставайте причина да прогоните добрите хора между вас. Те са дошли да ви помагат. Ако не отворите сърцата си за тях, ще ви напуснат. Ако е да опитват жилото на човека, те могат да отидат между бръмбарите и буболечките. И там ще бъдат жилени, но поне ще се предпазват. Буболечката носи жилото си отпред, на хобота, да се вижда. А човек носи жилото си отзад. Човешкият език е жило, което троши и кости. Който може да извади отровата на своя език, той минава за учен и велик човек.

„Ако не бях дошъл и не бях им говорил“. Христос дойде между хората, да им покаже, как да живеят, как да изпълняват Божията воля, да работят за идване на Царството Божие на земята и за въдворяване на славата Божия. Тази е положителната страна на стиха: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях, не щяха да имат.“

Неделни Беседи, 02.03.1919 10:00 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help