Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Голямата вяра

“Голяма е твоята вяра.” (Матея 15:28)

Един от важните стихове в прочетената глава е за вярата. Христос се обръща към една жена хананейка и казва: „Жено, голяма е твоята вяра!“ Вярата, за която говори Христос, представя велик, необятен свят. За мнозина вярата е толкова разбрана, колкото думите Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. И тези думи са толкова познати на човека, доколкото той сам съзнава положението, в което се намира. Който знае, какво значи начало на нещата, той разбира думите Бог Отец. Който разбира двете противоположни начала в света – духът и материята, той знае смисъла на думите Бог Дух. Който разбира отношенията на сина към бащата, той знае, какво означават думите Син Божи. Когато се говори за проявите на сина към хората, разбираме значението на думите Син Человечески. И най-после, когато се говори за връзка между проявите на Сина към човешкия разум, разбираме понятието разумна светлина.

„Жено, голяма е твоята вяра!“ Значи, има и малка вяра. Голямата и малката вяра представят два полюса на човешкия ум. И голямата, и малката вяра са потребни в живота – според случая. Това са контрасти, без които не може. Те съществуват и в природата. Навсякъде ще видите големи и малки планини, големи и малки реки, морета, езера, големи и малки градове, държави и т.н. За да каже Христос на жената, че вярата й е голяма, това показва, че Той я подложил на изпитание. – Защо трябваше да я изпитва? – За да разбере, дали може да се излекува дъщеря й. Ако някой купи много земя и започне да я обработва, първият въпрос, който ще му задам, ще бъде, има ли вода на разположение и какво количество. За много земя е нужна много вода. Ако водата е малко, по-добре да не се заема с обработването на земята. Вярата представя особен род енергии в човешкия живот. Колкото по-голяма е вярата на човека, толкова по-енергичен е той и толкова по-голяма работа може да свърши. Христос зададе на жената няколко въпроси и, след като тя отговори разумно на всички въпроси, Той й каза: „Не е добро да вземе някой хляба от децата и да го хвърли на псетата“. А тя рече: „Ей, Господи, но и псетата ядат от трошиците, що падат от трапезата на господарите им“. Тогава Христос й каза: „Жено, голяма е твоята вяра. Да бъде според вярата ти!“

Разчитайте на онази жена или на онзи мъж, които обръщат внимание на малките неща. Който не обръща внимание на малките величини, е разсипник – от него нищо добро не се очаква. Малките величини водят към големите, които могат да се използват за добро на всички хора. Правилно е да се върви от малкото към голямото, а не обратно. Това показва, че и в живота, и в природата съществува известна последователност. За това се казва, че и в прилагането на Божиите закони съществува тази последователност. Ако лекувате някого по Божествен начин, ще прилагате такива методи, които отговарят на неговия организъм, т.е. между методите, които прилагате, и неговите енергии, да има известно съответствие. При това, ще започвате от слабите методи и постепенно ще вървите към силните. При лекуването по Божествен начин принципът е един и същ, но методите са различни. Какъв метод ще се приложи към даден човек, това зависи от степента на неговото развитие. Някои се лекуват с лекарства, с вода, с баене, а други- с вяра.

Коя е причината за болестите? – Отслабването на жизнената енергия в човека, при което тя се превръща в потенциална или пасивна. Следователно, лекуването на болния има пред вид превръщането на потенциалната енергия в кинетическа. Това се постига чрез различни лекарства или действия, които възбуждат пасивната енергия. Понякога българите лекуват трескавия, като го заливат със студена вода. По този начин те произвеждат силна реакция в организма и ако пасивната енергия се превърне в активна, болният оздравява. Не стане ли това, той не може да оздравее. Както и да се лекува болният, важно е да съществува известна връзка между него и Бога. Хананейката, която молеше Христа да помогне на болната й дъщеря, се нуждаеше от тази връзка. В лицето на Христа тя видя човека, който направи връзката между нейната душа и Бога и дъщеря й оздравя в същия час. Понякога човек сам прави тази връзка, а понякога се нуждае от чужда помощ. Както хирургът превързва и намества счупения крак на болния, така и Христос е съединителната връзка между човешката душа и Бога. Който не може да направи тази връзка, дълго ще обикаля около болния, без да му помогне.

Защо страдат хората? – Защото костите им са изместени. Аз взимам думите „изместени кости“ в смисъл на разместени мисли, желания и постъпки. Може да си добър, искрен, но пак страдаш от разместване на мислите и чувствата. – Защо? – Защото започваш работите си не навреме и без нужното разбиране. В края на краищата, като се намериш в затруднение, казваш: Господ е всесилен, всичко може да направи. – Той може да направи всичко, но по своя ум и разбиране, а не по твоя. Хората грешат като мислят, че Бог ще ги научи как да постъпват, без да разсъждават сами върху постъпките си. Те се обръщат към Бога само когато имат нужда, без да се запитат, разположен ли е Бог да им отговори. Всяко нещо трябва да става на своето време. Жената хананейка схвана този момент и го използва. Когато Христос й каза, че не може да вземе хляба от децата и да го даде на псетата, тя веднага съобрази как да отговори. – Кои са псетата? – Хората, които мислят само за ядене и пиене. Хананейката беше скромна жена. Тя дойде при Христа да вземе само излишъка от трапезата на господарите, без да посегне на техния дял. Тя съзнаваше, че има право да живее и да се ползва от благата на живота, макар те да падат от трапезата на господарите. Христос се почуди на тази вяра и отговори: „Жено, голяма е твоята вяра!“ От този момент животът на хананейката се измени и Христос рече: „Да бъде според вярата ти! И оздравя дъщеря й от този час.“ Този преврат в живота на човека наричаме „придобиване на вътрешен, Божествен мир“. Когато болният оздравее, в душата му настава мир и спокойствие. Ще кажете, че познавате това състояние, т.е. разбирате всичко, което ви се говори. Възможно е и това, но между разбиранията на всички живи същества има разлика. И най-дребните животни имат свои разбирания, но техните разбирания се отличават коренно от човешките, а човешките от ангелските и т.н. В известно отношение едно животно има по-правилно разбиране от човека, но в повечето случаи разбиранията на човека са по-високи и по-правилни от тези на животните. Изучавайте качествата и проявите на животните и подражавайте на доброто в тях. Вижте как овцете се подчиняват на своя пастир. Не трябва ли и хората да се подчиняват така на своя Отец? Вижте как копринената буба се смалява постепенно, докато се завие в пашкули и прекара в сън известно време, докато се превърне на пеперуда, и литне в широкия свят. Не трябва ли и човека да научи изкуството да се смалява и увеличава, когато условията му диктуват едното или другото положение.

Като слушат да се говори така, мнозина ще възразят, че е свободно, мислещо същество, независимо от условията. Наистина човек е мислещо същество, но той е господар на условията само когато мисли, чувства и действа правилно. Иначе, той е роб и слуга на условията. Правата мисъл, правото чувство и правото действие имат отношение към Божественото начало. Така постъпи жената хананейка. Тя започна с малкото и придоби голямото. Много от сегашните хора започват с големи желания, искат да блеснат в света, всички да говорят за тях. Чувате някой да казва: Ще направя едно угощение на близките си, че всички да останат учудени. После мога да постя цяла седмица, но поне веднъж да се проявя. Това значи да започнеш добре, а да свършиш зле. Така са започвали много хора, много народи, но, в края на краищата, всички са завършвали зле и оставали сами, разочаровани. Както и да започваш, добре или зле, все ще научиш нещо. Природата използва всичко и най-после превръща злото в добро. Понеже всички хора не са на еднаква степен на развитие, и постъпките им са различни. Понеже човек е свободен в своите действия, погрешките в живота му идат като естествено последствие от неговата свобода. Обаче, едно се иска от него: изправяне на погрешките.

Кой изправя погрешките си? – Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението. Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други – насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият- по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? – Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е този, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма. Някои родители мислят, че децата им са гениални, всичко разбират. Човек може да разбира нещата, без да е гениален. Геният е напреднал дух, който е завършил развитието си на земята. Докато живееш на земята, не можеш да бъдеш гениален. Ще се приближаваш до гения, без да си истински гений. Затова е казано в Писанието, че никой ученик не е по—горен от учителя си. Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си. Докато ученикът стигне учителя си, последният вече го е надминал. Някой християнин си въобразява, че има голяма вяра, много знания, но разболее ли се детето му, той се отчайва, плаче, страда – не може да му помогне. Нали имаш вяра, знание, защо се отчайваш? Силата на човека се познава в изпитанията. – Ще умре детето ми, а то трябва да живее. – Ако е нужно да живее, ще живее; ако преждевременно умре, бъди доволен, че е свършило някаква работа на земята и след време ще дойде пак между вас, да продължи работата си. – Вярно ли е това? – Ако си вярващ, сам ще провериш това; ако не вярваш, ще се мъчиш, без да се домогнеш до истината. Смъртта не подразбира свършване на живота. Раждаш се, значи, мобилизират те; умираш – демобилизират те; събличаш военните дрехи и обличаш онези, с които си дошъл на земята. Мобилизираният е ограничен човек, а демобилизираният е свободен като пеперуда.

Какво представя генералът, който дава заповеди на редовните войници и на мобилизираните? – Учител. Той им предава различни лекции по военното изкуство и дисциплина, а те слушат и се съгласяват с всичко, което им се говори. Генералът говори, а те потвърждават: Тъй вярно, господин генерал! Дали всякога разбиранията им са съгласни с тези на генерала, това е друг въпрос. Важно е, че военната дисциплина изисква ред, порядък и пълно съгласие между войниците. Това предаване е подобно на забиване гвоздеи в дъската. Майсторът забива гвоздея, а последният казва: Тъй вярно, господин генерал! Като свърши работата си, майсторът казва: Свърших една добра работа. – За тебе е добре, но за гвоздея и за дъската не е добре. И евреите мислеха, че вършат добра работа, като забиваха гвоздеи в ръцете и краката на Христа, но последствията от цялата тази работа не излязоха добри за еврейския народ. В човешкия ум се явяват отрицателни мисли, които забиват ръцете и краката на своя Бог. Има мисли и чувства на съблазън, на безверие, които свързват Бога в човека, докато най-сетне Го разпънат. Всички отрицателни мисли и чувства в човешкия живот трябва да се премахнат, защото никой не се нуждае от дървени или каменни кръстове. Светът се нуждае от мислещи същества, от живи кръстове, без никакви гвоздеи. Съвременните религии са пълни с кръстове, забити с гвоздеи. Бъдещата религия ще се отличава с живи кръстове, без никакви гвоздеи.

„Жено, голяма е твоята вяра!“ Какво отношение има вярата на тази жена към вас? От тук се вижда, че силната вяра лекува. Всеки човек има в себе си три болни дъщери – тялото, умът и сърцето. Трите дъщери имат три майки, но само една от тях потърси Господа и Го намери, затова дъщеря й оздравя. Тя вярваше в Бога и вярата й беше голяма. Велико нещо е вярата. Според някои вярата е резултат на добро разположение. Не е така. И животните имат добро разположение, играят си весело, скачат, но не може да се говори за вяра в тях. Колкото по-добър и разумен живот води човек, толкова повече се усилва вярата му. Лошият и неразумен живот става причина за отслабване на вярата. Понеже вярата има отношение към ума, за това силата на вярата зависи от светлината и чистотата на човешкия ум. Няма ли тези качества, умът става причина за заблужденията на сърцето. На какво се дължи голямата вяра на хананейката? – На познаването й на Бога и на Христа. Така тя почувствала вътрешната сила на Христа и на нея уповава. Вътрешно тя познала Христа, като Син Божи и смело поискала от Него това, което би поискала от Бога. Тя разбирала стиха, дето Христос казва за себе си: „Аз и Отец ми едно сме.“

Казано е в Писанието: „Както Отец има живот в себе си, така е дал и на Сина си живот. Както Отец има сила да възкресява, и Синът има същата сила.“ Коя е причината за това? – Връзката на Христа с Бога. Който обича ближния си или себе си повече от Бога, той всякога ще изневери на любовта си. Момък, който обича една мома повече от Бога, всякога може да й изневери. Всеки търси нещо извън себе си и като го намери, не се задоволява. Търси Бога в себе си, свържи се с Него, за да бъдеш всякога доволен и верен на себе си и на своя ближен. Ето защо, всеки трябва да си каже: „Аз познавам живия Бог, Който е в мене, и изпълнявам волята Му.“ Бог, Който живее в човека, живее във всички живи същества, в цялата природа. Проявите на този Бог, наричаме Син Божи. Сегашните хора не издържат в отношенията си; те се разделят и разочароват едни от други, защото не разбират законите на вътрешния живот. Както външният, така и вътрешният живот си имат свои закони и нужди. Веднъж се облякъл в плът, човек не може да се отрече от нея. Той може да й стане господар и да не задоволява всичките й желания, но няма право да я унищожава. Плътта е форма, в която са поставени душата и духът, да изучават живота. Корените на живота са в плътта, а клоните – в духа. Понеже корените се стремят надолу, към центъра на земята, а клоните – нагоре, към слънцето, затова духът и плътта се движат в две противоположни посоки и се противят един на друг. Благодарение на противодействието, между плътта и духа се ражда живота. Така, именно, плътта и духът извършват велика работа. Следователно, за да има равновесие в човешкия живот, плътта трябва да върви надолу, а духът – нагоре. Мнозина искат да унищожат плътта, да се отрекат от нея. Това е невъзможно. Докато е на земята, човек се нуждае от плът. Той не е нито ангел, нито светия, не разполага с техните знания. Само ангелите и светиите могат да живеят без плът, но, когато са на небето. Слязат ли на земята, и те се обличат в плът. Всички животни, всички хора са облечени във форми, които отговарят на тяхното развитие. В този смисъл всяка форма изпълнява известна служба. И най-малкото същество, което изпълнява службата си както трябва, отива нагоре, към клоните. И обратно, ако човек не изпълнява волята Божия, той е в положение на корени, които се забиват дълбоко в земята. Следователно, не е важно каква служба изпълнява човек, а как я изпълнява.

Съвременните хора говорят за любовта на Христа, но прилагат старите методи в живота си. Те започват добре, а свършват зле. В това отношение те приличат на влюбените моми и момци. Докато не са женени и родителите им работят за тях, отношенията им са правилни. Те са внимателни, нежни един към друг, пишат си любовни писма, обаче, щом се оженят, всичко се разваля. – Защо? – Защото тежестите на живота падат върху тях. Момъкът мисли, че се е излъгал, момата – също, а в края на краищата вината е и в двамата. Те са мислили само за удоволствие, а не за съзнателна, разумна работа. Който иска да се удоволства, плаща скъпо. Тази мисъл Христос изразил чрез стиха: „Не мога да взема хляба от децата и да го дам на псетата.“ Аз превеждам думите на Христа по следния начин: Не съм дошъл за хора, които искат само да се удоволстват. Жената хананейка отговори на Христа: „И аз искам да вляза в добрия път, който показваш на хората.“ Христос каза: „Жено, голяма е твоята вяра! Нека бъде според вярата ти.“ От този час дъщерята на хананейката оздравя, и тя получи Божията благодат.

Всички хора – учени, философи, музиканти, художници, писатели, имат известни стремежи и идеали, които всеки постига според степента на своята вяра. Някой става богат, учен, философ или музикант, понеже вярвал, че може да стане такъв. Забелязано е, че великите хора са вярващи. Те вярвали в постигането на своите идеали и станали силни и велики хора. Който има разумна вяра, преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Христос показва на хората начина, по който могат да се справят с мъчнотиите си. Първото условие за това е чист живот, изпълнен с любов. Истинският християнин се отличава с морален устой. Той е смирен, любящ и чист. Който не е придобил тези качества, и християнин да стане, ще се проявява такъв, какъвто е бил първоначално: ако е бил нервен, нервен ще си остане; ако е бил щедър, такъв ще си остане. Големи усилия трябва да прави човек върху себе си, за да превърне отрицателните си качества в положителни и да усили положителните. Бубата не може в един ден да стане пеперуда. За това са нужни около 40 дена. Ако на бубата, която живее толкова кратко време, са нужни 40 дена за превръщането й в пеперуда, колко повече работа и време са нужни на човека, за да мине от състояние на буба в пеперуда. Както животните, така и хората се развиват бавно, постепенно, като следват законите на еволюцията. Всяка форма представя нота от Божествената гама на живота. Нотата може да бъде цяла, половина, четвъртина, осмина и т.н. Тя има свой тон и определена стойност. Хората си мислят, че знаят азбуката на своя език, както и седемте музикални тона, но като започнат да си служат с тях, нито говорът им говор, нито песента – песен. Малко хора говорят и пеят както трябва.

Някой говори за любов, а сърцето му е празно. Говори за истината, без да я познава. Говори за любов към Бога, а не е готов за никаква жертва. Който не може да се жертва, не обича Господа. След всичко това, той се чуди защо хората не го разбират и работите му не вървят добре. Човек трябва да разбере, че Божествения живот работи в него, но да знае, че всяко благо е дадено не само за него, но и за ближните му. Всеки има право да се ползва от благата на живота за своето развитие. Мъжът, жената, децата са условия, дадени на човека, за да мисли, да работи за своето развитие, а не само за използване едни – други. – Как да се освободим от страданията? – Не избягвайте страданията, но се учете от тях. Всяко страдание е музикален тон, който трябва да бъде чист, ясен и мек. Той трябва да бъде в хармония с тона на радостта. Само така животът ще се развива правилно. Както в музиката тоновете трябва да си хармонират, за да образуват правилен акорд, така и тонът на страданието трябва постепенно да се повдига, докато внесе хармония в живота и се превърне в радост. Следователно, страданието представа понижаване тоновете на човешкия живот, а радостта – повишаване на същите тонове.

Христос казва: „Жено, голяма е твоята вяра!“ Това значи: Жено, ти пееш правилно, в хармония с твоята дъщеря, поради което тя ще оздравее. Майката може да излекува дъщеря си, а бащата – сина си, ако са в хармония помежду си. Ако майката греши, дъщерята страда; ако бащата греши, синът страда. За да не страдат децата, родителите трябва да живеят добре. Когато дъщерята заболее, майката трябва да се бори със смъртта като тигрица, за да я спаси. Иначе и майката, и дъщерята спират развитието си. Обаче има случаи, когато смъртта на децата носи известно благословение за родителите, но това вече не е смърт, а преселване. Страшна е смъртта, когато иде преждевременно и лишава човека от възможността да реализира своите идеали. – Как може човек да се спаси от смъртта? – Като живее в пълна хармония с Бога. Това значи да пази връзката си с Бога, направена още в началото на своя живот. Затова се казва: Не късай връзката си с Бога. Не късай връзката и на ближния си с Бога. Ако не можеш да я усилиш, поне не я късай. Като не разбират законите на живота, хората късат едни – други нишките на живота си и после страдат. Те късат нишките си, защото вярата и светлината им са слаби. Много пъти те ще се раждат и прераждат, докато завършат работата си на земята, т.е. докато свържат нишките, които са късали.

Съвременните хора се спъват едни-други в живота си, защото се състезават. Всеки иска да бъде пръв. Светският човек иска да заеме първо място в обществото, а религиозният – да бъде близо до Бога. И едното, и другото е невъзможно. Каквото и място да заемеш в обществото, все ще има един човек, който да стои по-горе от тебе. Що се отнася до близост към Бога, това е относително понятие. Бог е слънцето на живота, но от човека зависи да бъде близо или далече от Него. Ако скъсаш връзката си, ти сам се отдалечаваш от Него. За духовния свят няма място, пространство и време. Това са величини, които имат отношение към материалния свят. Можеш да бъдеш близо до Бога по дух, а не по плът. Физическият свят е ограничен, а духовният е безграничен. Затова казваме: двама души на един стол едновременно не могат да стоят, в една кесия не могат да бъркат, едни обуща не могат да носят и т.н. Докато е на земята, човек трябва да разбира физическите закони и да се съобразява с тях. Първоначално, хората са ходели без обуща, но след грехопадението климатическите условия се изменили, станало по-студено и се явила нужда от обувки. Днес птичките не се борят за обувки, като хората. – Защо се бият и карат хората помежду си? – Защото вярата им е отслабнала. Докато мъжът е богат, жената вярва в него; щом изгуби богатството си и вярата на жената изчезва. Докато мъжът е здрав и заема високо положение, жената вярва в него; щом изгуби здравето и положението си, тя се обезверява. Това не е вяра, за каквато Христос говори. Ето защо, някои предпочитат да посветят живота си за изследване и изучаване на пеперудите и насекомите, отколкото да се занимават с подобните си, от които често се излагат на разочарования и огорчения.

Христос каза на хананейката: „Жено, голяма е твоята вяра!“ Тази жена се смири и пожела да изправи погрешките си, за което получи Божията благодат. Мнозина не виждат погрешките си, не искат да ги признаят и ако някой им ги изнесе, те търсят начин да се извинят. Това не е Божествено. Един е Божественият закон и всички трябва да го изпълняват. Не всички хора изпълняват този закон еднакво, защото не са на еднаква степен на развитие. У някои сърцето взима надмощие, у други – умът, а у трети – волята. – Защо не се организират всички хора, да се развиват еднакво? – Това е невъзможно. Нали има ред обществени организации? Всички хора на еднаква степен на развитие ли са? Следователно, истинското организиране става отвътре – навън и отвън – навътре, но от Духа. Това значи усилване на вярата. При такова организиране никой никого не може да изнасили. В човешките организации има взаимопомощ, но има и изнудване. В Божествените организации има взаимопомощ без никакво изнудване. Тук излишъкът се раздава без задържане от когото и да е. Всеки има право да се ползва от излишъка на благата, т.е. от техните лихви, но в никой случай няма право да нарушава основния капитал или майката на дадено благо. Майката остава за основа на бъдещия градеж. Давай от излишъка си, без да знаят другите за това. Ти, който се ползваш от благото на ближния си, благодари за полученото и не искай повече, отколкото ти е дадено. Ако отидеш някъде на гости, не стой повече от три дни без работа; на четвъртия ден вземи участие в общата работа, за да покажеш, че си близък в този дом. Не изнудвай близките си, нито изпитвай търпението им. Само Бог и Христос имат право да изпитват хората. Христос изпитва търпението на учениците си чрез хананейката. Те искаха от Христа, или да й помогне, или да я прати да си отиде – нямаха търпение да дочакат края.

„Голяма е твоята вяра.“ Нека всеки си зададе въпроса: Голяма ли е вярата ми, за да поливам градината си? – Коя е тази градина? – Човешкото сърце. Мнозина мислят, че разбират човешкото сърце. Те го разбират дотолкова, доколкото да си причиняват страдания. И кокошките се разбират, но дайте им храна, да видите как се кълват. Така правят и воловете. Като ги храните, те се мушкат, завиждат си и се страхуват, да не би единият да хапне повече от другия. Когато хората очакват от вас, давайте храна на всеки поотделно, да няма кълване и мушкане между тях. Сипвайте на всекиго ядене в отделна чиния. Ако всеки сам си сипва, определете по колко лъжици да си вземе. Вземе ли повече, отколкото е определено, последните ще останат без ядене. За да познаете човека, наблюдавайте го как се храни и как постъпва с близките си през време на ядене. Какъвто е човекът на трапезата, когато се храни, такъв е и в обществото. Божественият живот, в който сме призвани, не е живот на кълване, на мушкане, нито на късане на нишки. Вместо да кълвеш, да мушкаш, да късаш нишките, а с това да прекъсваш благородните пориви на своята душа, както и на своя ближен, изпращай добрите си мисли и помагай. Всеки има излишна енергия, която трябва да се впрегне на работа. Ако сте готови да давате от своя излишък, можете да помагате на окръжаващите. Излишната енергия представя превръзка за счупения крак или ръка на вашия ближен. Когато някой иска да му помогнете, това подразбира даване от излишната енергия. Лекарят ще превърже болния, ще намести счупения му крак, но неговият ближен трябва да е готов да му даде от излишната си енергия, т.е. от своите материали за превързване. Който е готов да дава от своята излишна енергия, той може да прави чудеса.

Какво се разбира под думата „чудеса“? – Чудесата не са неща произволни. Те почиват на разумни закони, чрез които Бог се проявява. Следователно, като се обърнете към Бога за помощ, не се питайте, дали ще ви помогне или не, но дайте Му само превръзки и масло. Той ще намести крака, ще го намаже и ще го превърже. След няколко дена ще видите резултата и така ще опитате Бога. Ако всичките опити на човека при лекуване на близките му излязат сполучливи, трябва ли да се съмнявате в него. Това е наука, изкуство, което всеки може да приложи в живота си. Ако страдате или сте болни, приложете вярата си. Колкото по-голяма е вярата ви, толкова по-добри резултати ще имате. Ако вярата ви е голяма, лесно ще се справите с отрицателните чувства в себе си, например, с омразата, завистта и др. Голяма сила се иска от човека, за да се справи със злото в себе си. Един начин познавам за това: Изпълнение на Божията воля. Един Учител познавам в света: Бог. Който следва Божия път, той всякога изпълнява волята Му. – Кого да слушаме? – Себе си ще слушате, защото там е Бог. Мнозина не успяват в живота си, защото слушат много учители. Ще слушате само онзи учител, който изпълнява Божията воля. Той работи добре, и работата му има резултати. Така работи всеки човек, който е свързан с Бога. И обущарят, който работи с любов, прави хубави обувки и задоволява клиентите си. Той може да не е свършил висока наука, но има любов в себе си. Почитайте и уважавайте всекиго, заради Божественото, което се крие в него. То може да е малка искрица, но с време тя ще се увеличи, ще стане голям огън. Всеки може да помогне за раздухването на тази искрица. Това значи, хората да си помагат и да се разбират. Така се разбират музикантите в един оркестър. Публиката седи, слуша и ръкопляска. И вие, като мои слушатели, представлявате музиканти на великия житейски оркестър. Вие свирите, ангелите ви слушат и дават мнението си. За да не ви съдят строго, аз им казвам, че сега сте започнали да свирите. Един ден ще станете добри музиканти и ще ги задоволите. Външно сте добри, благочестиви, но от всички се иска вътрешно благочестие и доброта. Ако някой не е станал още добър, красив и благочестив, нека се радва на тези качества у другите хора. Радвайте се на доброто, което живее във вашия ближен, за да стане то основа на вашия живот. Това е учението, което ви проповядвам днес: благото на едного да бъде общо благо, и благото на всички да бъде благо за едного. Отде е взето това учение? – От разумната природа. Използвайте методите, които тя ви дава, за да подобрите живота си. Всяко нещо е на мястото си, но вие трябва да разбирате съотношенията между нещата. Като не разбират тези съотношения, хората са недоволни едни от други и постоянно роптаят. За да не изпаднат в това положение, нека си спомнят българската поговорка: „Не съм слънце да огрея всички“. Наистина, само Бог е слънце, което огрява цялата вселена. Ще дойде ден, когато Божествената светлина ще проникне в умовете на хората, и те ще станат по-силни, отколкото са днес. Тъй щото, ако си силен, знай, че Бог работи чрез тебе. Дайте път на Бога в себе си, за да създадете истинска култура, на която да се радват всички. Затворите ли пътя за Божественото в себе си, сами се излагате на страдания. Следователно, вървете от светлина в светлина. Така ще познаете Бога, себе си и своя ближен. Какво учение е това, което ви освобождава от едни вериги и ви хвърля в други? Божественото учение представя непрекъсната линия от светлина, в която нещата се огряват последователно. Така, именно, се вижда връзката между отделните явления.

„Голяма е вярата ти, жено.“ С примера за хананейката, Христос обърна внимание на учениците си върху смирението. Тази жена каза, че се задоволява от трошиците на Господната трапеза. Велико нещо е смирението. Малко хора днес се задоволяват от трошиците. Повечето искат да седнат на първо място. Казва се за Христа, че дойде на земята, облече се в рабски образ и се смири. Ако Христос трябваше да се смири, колко повече това е нужно за обикновените хора. Всички трябва да се смирят, да дойдат до положение да бъдат еднакво доволни при изпълнение на висока или ниска служба. Докато момата е свободна, облича се хубаво, мие се по няколко пъти на ден; тя не работи много, да не цапа ръцете си, да запази кожата си мека и бяла. Като се ожени и стане майка, тя пере пелените на детето си, къпе го, работи по цял ден – учи закона на смирението. – Как изучава този закон? – Чрез любовта.

Помнете: човек учи смирението чрез закона на любовта. Чрез същия закон той се задоволява от трошиците на господарската трапеза. Съвременните хора се хранят с трошиците, които падат от трапезата на ангелите. Техният излишък е нашето изобилие. От нашия излишък се хранят съществата, които са под нас. Значи, всички живи същества на земята се хранят все с трошици.

Желая ви, в бъдеще вярата ви да се усили, и когото от вас срещне Христос, да му каже: „Голяма е твоята вяра“.

Желая ви да научите закона на смирението и да го прилагате.

Желая ви да бъдете доволни от трошиците и да ги използвате разумно.

Желая и дъщеря ви да оздравее.

Това не са само пожелания, но неща, които можете да постигнете. Тогава и вие, и дъщеря ви, ще бъдете здрави.

Неделни Беседи, 19.01.1919 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help