Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Встъпление в Любовта

Ефесяном: 4

Като встъпление на тази беседа ще ви приведа следния пример: представете си, че по улицата вървят цял керван от каруци и всеки от вас кара по една от тях. Каруците на някои от вас вървят гладко, тихо, а останалите скърцат много и вдигат голям шум. Какво трябва да направите, за да не скърцат толкова много? Ще вземете катраника, ще потопите в него перото и ще намажете осите на колелата, за да няма скърцане. Скърцането - това са страданията в живота ви. По същия начин и сърцето ви, когато скърца, трябва да се намаже с катран.

Посланието на Павел към ефесяните ще го проучите във връзка с Притчите. Всеки от вас да се спре върху най-важните пасажи на това послание - тези, които съставляват ядката.

Това встъпление е необходимо, затова го дръжте постоянно в ума си. Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към Любовта. Някой пита: „Защо страдам, защо тегля?" Отговарям: понеже се пише твоята книга, прави се встъпление към Любовта. Като правя това встъпление, обръщам ви внимание да не мислите, че много знаете. Който мисли, че много знае, скоро остарява. За да не остарява човек, най-доброто нещо е да мисли, че има много да учи. Същото се забелязва и у децата: те имат ламтеж всичко да учат. Никога не казвайте, че това е за младите, а не е за вас, старите, защото у вас ще остане тази мисъл, че сте стари и действително ще станете такива. Няма да забележиш как ще се прегърбиш, ще станеш като въпросителна и всички хора ще кажат, че си стар. Имайте предвид, че младостта е въведение към Царството Божие. За да влезете в Царството Божие, необходимо ви е в Живота едно нововъведение - да станете млади.

Ще пристъпя към разяснение на четвърта глава:

И тъй, аз, узник в Господа, моля ви да ходите достойно на званието, в което бидохте призвани, с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претърпявате един друг с любов, като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира. (4:1-3)

Узник значи човек, който е призван в Божието училище. Павел казва: „Аз, който бях призван в Божието училище, моля ви да се учите тъй, както аз учих, а именно - с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение, като претърпявах другите с любов." Като стоите в клас, може някой да ви стисне, да ви мушне, но вие си кажете: „Няма нищо, стаята е малка, Любовта ще претърпи!"

„Като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира" значи да се стараете да свързвате един урок с друг, да имате тази вътрешна връзка, която Духът, т.е. Учителят е вложил. С тези думи Павел казва: „Аз слушах този Учител много внимателно."

В посланието по-нататък се казва:

Едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше. (4: 4)

С това Павел казва: „Аз подчиних своето тяло на Духа, като му служех в надежда."

Един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всите, Който е над всички, чрез всички и във всички нас. (4: 5, 6)

Павел с тези стихове казва: „Това правих, защото слушах и изпълнявах мислите на Този един Господ, който ми говореше за една Вяра - вяра по отношение на ума." Едно кръщение значи да изпълняваш, да понасяш всички скърби и мъчнотии с благодарност. Не е кръщение това да те потопят в котела; кръщението е изпит, през който трябва да минеш. Павел казва: „Всякога, когато Учителят ме изпитваше, аз принасях Добро, т.е. добре отговарях, защото добре проучвах уроците си."

Под един Бог се разбира мястото, условията, които са били дадени на Павла от Бога, защото Павел казва: „В един Бог ние живеем и се движим", т.е. в едно училище се учим.

А всекиму от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване. (4: 7)

Павел в този стих казва: „Аз използвах тази Божия благодат." Благодатта се състои в това, че във време на нужда по-напреднали духове, наречени Ангели, слизат, за да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос. Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън - чрез внушение на някаква мисъл, когато спите, и щом станете сутрин, да я почувствате съвсем ясно.

Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начина, по които може да се говори: говорене отвън, говорене отвътре и говорене отгоре, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов!" - това е говорене на тялото. Аз казвам: „Да се обичаме" - това е говорене на сърцето. Този втори начин на говорене не го разбираме така непосредствено, както поканата за ядене, защото с последното вие имате опитност. Помислете как ще разберете Обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа!", това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху Обичта и познаването на Христа. Обяснете ми вие, като българи, как обичате и как познавате Христа. У нас аз зная как става това, но ме интересува за България.

За това казва: „Като възлезе на високо, плени плен и даде давания на человеците." А това „възлезе" що е друго, освен че е и слязъл по-напред в най-долните страни на земята? Този, който е слязъл, той е, който и възлезе по-горе от всичките небеса да изпълни всичко. (4: 8-10)

Христос, като е бил на Земята, изпълнил е всичко и казва: „Аз победих света." Другата победа - над плътта - Той е оставил за вас. Има три неща, които спъват Живота, а именно: плътта, светът и дяволът. Най-опасен противник е плътта. Тя е връзка между човека и света, а светът е връзка между плътта и дявола. Христос, като е победил света, е скъсал съединителната връзка между плътта и дявола. Имаш дъщеря, която кореспондира със своя любовник, но ти, като майка, скъсваш този телеграф и кореспонденцията се прекъсва. Така Христос е прекъснал връзката между плътта и дявола и той няма вече място у вас, освен ако го поканите. Павел казва: „Аз ходих по този път и там нашата борба беше голяма."

Под всички небеса се разбира проявлението на Бога в целокупността на човешкия Живот.

И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенствувание на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово. (4: 11,12)

Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенстват светиите. Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идват след пророците, а след тях - пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответства на апостолството.

Помислете върху този стих; на какво ще уподобите апостолството, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството? Думата пророци се е употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апостолство. Апостол е този, на когото се говори отвън. Пророк е този, на когото се говори отвътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовестваш и ще кажеш: „Сладка е." Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчарят, който пасе овцете, учителят, който предава знания.

Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота. (4:13)

Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха Учението Му. Духът е работил с тях. Те бяха на брой дванадесет. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите - най-много. Намерете колко са били пророците. Във всяка църква трябва да има поне един пророк. Във всяко най-малко общество трябва да има поне един пророк. На всеки пророк трябва да има най-малко десет благовестители. Този е редът на увеличаване, така че и дарбите по същия начин се увеличават. Дарбите у човека съответстват на пророците, апостолите, благовестителите, пастирите и учителите и всички те трябва да се развиват. Всеки може да бъде за себе си пророк. Пророк е всеки прозорлив човек, който предвижда нещата отдалеч. Той е учил в училище, завършил е и започва да прилага знанията, да прави изчисления и най-после предсказва, че еди-коя си комета след толкова и толкова години ще се върне. Като се сбъдне предсказанието му, казват: „Ето един пророк." Всички тези дарби са ни дадени, за да познаем Сина Божий, докато стигнем до състоянието на съвършен мъж в мярата на възрастта, във възрастта на Христовата пълнота.

Един друг стих казва: „Ние имаме ума Христов." С това Павел подразбира връзката между Божествената душа и тяло. Като казва, че Духът ще ви научи, Христос поставя Духа по-високо от душата. В някои отношения поставят душата между духа и тялото. Павел казва: „За да имате Духа Христов, трябва да имате тази връзка между дух и тяло."

Да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки вятър на учението с человеческото лъстене, с пронирство, по ухищрението на измамата. (4: 14)

От това се вижда, че в света ние не трябва да бъдем младенци. Може ли твоето дете да отиде до Витоша през някоя бурна нощ? За преминаване на планината в такова време се иска възрастен човек. Затова Павел казва: „Аз не бях младенец." Аз зная, че у българите любознателността е много развита. Преди петдесет години във варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който врачувала. Тя много се разчула и около нея започнали да се събират хора от цялата околия, за да им врачува. Тя събрала много пари, разбогатяла, поради което една вечер я нападат разбойници и я ограбват. Тя всичко виждала за другите, но не могла за себе си да предвиди, че ще я оберат. Всички обичат да им врачуват, но то е само за преминаване на времето. Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял петелът и накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н. Човек, тръгвайки на път, също си има гадания; например срещне празна кола или някой свещеник и започва да се смущава. Тези неща от хиляди години са вложени у вас, само че сте изгубили ключа за разгадаването им и затова се смущавате. Защо ще ви смущава това, че сте срещнали празна кола или че ви е минала котка път? Какво трябва да направите? Трябва да научите времето, когато котката няма да ви мине път, когато котката не излиза.

Но с истинство в любовта да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос. (4:15)

Павел подразбира чисто духовната Любов, която не се мени, в която няма поляризиране на обич и омраза. В Духовния свят Любовта се проявява само с привличане. А любовта, в която има привличане и отблъскване, вие я познавате: запознаете се с един човек, привлечете го, но скоро му се насищате и го отблъсквате. Това става и с млади, и със стари. Някой момък обича някоя мома, а после я отблъсква. Това е законът на Земята - когато две същества се съединят на Земята, те непременно ще ритат. Това ритане е неизбежно. Да допуснем, че вие лежите на легло, на което само един човек може да се побере. Да предположим, че по липса на място вашият възлюблен легне отгоре ви. Вие половин час ще го търпите, но повече не ще можете, ще ви натежи и ще започнете да ритате. На Земята няма условия за обич. Когато обичаш някого, трябва да го държиш на половин метър разстояние от себе си. В любовта обикновено единият или другият ще се качи на гърба. Като се казва „да обичаш ближния си като себе си", то значи да го държиш на половин метър разстояние. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си.

В една от приказките на Халима8 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един старец, който не можел да премине. Взема го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябвало да слезе, старецът не пожелал и този господин бил принуден да го носи един, два, три и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ум да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото - и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил. Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали двамата да танцуват. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете.

Днес всички все от любов страдате. Аз наричам хората на Земята нещастни хора от любов. Всички хора страдат от любов, а после се оплакват, че не ги обичали хората. Аз бих препоръчал, за да се намалят страданията в света, да има по-малко любов.

Прочее, това казвам и свидетелствувам в Господа, да не ходите вече както ходят и другите езичници в суетата на ума си. (4:17)

Вие мислите, че сте много учени. Ученият човек е здрав, той няма циреи, няма болки, богат е. Езичниците говореха на много езици и не се разбираха. Хора, които не се разбират, говорят на много езици. Едни говорят на езика на стомаха, други - на сърцето, трети - на ума. Ако ви говоря да познаем Христа в Неговата пълнота, вие ще ми кажете: „Имаш ли купон, захар имаш ли?" Това не е познаване на Христа. Някой казва: „Като познаем Христа, ще има повече ядене." Ако ние познаем Христа, за да ни даде повече ядене, това е неразбиране на въпроса. Яденето е една необходимост само докато имаш кола. Тъй че, докато имаш кола, трябва ти и катраник. Оставиш ли колата, не ти трябва катраник. Ти оставаш само с коня, затова ще вземеш в торбата храна за теб и за коня. Като дойдеш до много стръмно място, ще оставиш коня, ще оставиш торбата с храната му, а ще вземеш само твоята торба. На човека му трябват три катраника: за колата, за коня и за себе си. Имаш мъж - ще носиш катраник и за него. Може да не го искаш, но който е вързан, да се не развързва. Деца имаш - ще им носиш катраника. Помислете какво е отношението на децата към родителите, на мъжа към жената и обратно. Защо мъжът търси жена и жената - мъж? Върху този въпрос ще напишете като упражнение.

Помрачени в разума и отчуждени от живота Божий за невежеството, което е в тях, и заради окаменението на сърцето им. (4: 18)

Аз тълкувам тази мисъл обратно: когато сърцето е вкаменено, по-малко работа има, а когато има по-малко работа, умът е помрачен. Вкаменено сърце не може да ражда. Ще ядете по-малко, а при по-малко ядене разумът се вкаменява. Думата сърцето е употребена по отношение на почвата. Тялото трябва непременно да е здраво. Сърцето означава условията, Животът, т.е. това, което се произвежда от сърцето, а разум означава плодът от вътрешния процес.

Които, като в нечувствие, са се предали на похотливост да вършат ненаситно всяка нечистота. (4:19)

Павел казва, че Чистотата е необходима вътре в Живота. Когато сърцето, стомахът са вкаменени, явява се вътре известно разлагане, вмирисване. Затова те не трябва да бъдат вкаменени.

Но вие не сте така познали Христа. (4: 20)

Христовото учение е учение на Живота. То е разбиране на основните закони, но не така, както са на Небето, а както се развиват на Земята. Ако познавате Христа, когато се разгневите, когато сте недоволни от нещо, трябва веднага да се поляризирате и да дойдете в състояние на спокойствие. Ако повърхността на морето се вълнува, то не значи, че и дълбината му се вълнува. Като познаем Христа, ще имаме тази Сила да не се вълнуваме и ще заповядваме на себе си. Вие искате да заповядате на Сили, които са в Природата. Не, заповядайте на Силите, които са вътре у вас. Не може да заповядваш на нещата, докато не знаеш езика им. Докато не научиш езика на едно животно, не можеш да го разбираш. Като кажете на коня: „Дий", той тръгва. Ние трябва да научим езика на тези живи Сили вътре у нас, та като кажем на сърцето си да кротува, то да кротува, като кажем на ума си да мирува, и той да те чуе.

Да се съблечете от вехтия человек, според по-предишното си поведение, който тлее в прелъстителните похоти; и да се подновявате в духа на вашия ум, и да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината. (4: 22-24)

Вехтият човек са всички лъжливи навици, мисли и желания, които от миналото са вложени у нас и сега се проявяват. Тези стари навици представляват вехта дреха, която е надупчена и вятърът влиза през нея. Вехтият човек е съдран, а новият е здрав, няма дупки. Духът е съединителната Сила за ума.

Да се подновявате значи да си слагате всеки ден по малко масло. Духът е Сила, която превръща работата в гориво, а умът я използва. Новият човек трябва да бъде създаден по образа на Бога в Правда, Святост и Истина; в Правда - по отношение на тялото, в Святост - по отношение на душата, в Истина - по отношение на ума. Затова отхвърлете лъжата, която е качество на ума, негов недостатък и всякога с ближните си говорете само истината. Всички спорове между близките стават само заради лъжата, защото се заблуждаваме един друг.

Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина; защото сме удове един на друг. (4: 25)

Не се лъжете! Не лъжете и стомаха си. В Америка често хората, когато са гладни, за да потиснат глада си, ядат леденица или пият кафе. Не залъгвайте стомаха си с кафенце, с чай или с други неща. Така няма да върви колата. Ще вложиш в стомаха си нещо съществено.

Гневете се и не съгрешавайте; слънцето да не зайде в разгневяването ви; нито давайте място на дявола. (4: 26, 27)

Друг недостатък е гневът, той е качество на сърцето. Сърцето ви да не гори, защото е опасно. Не давайте място и на дявола, който живее в тялото - не му давайте възможност да се загнезди.

Който е крал, да не краде вече, а най-вeче да се труди да работи доброто с ръцете си, за да има да раздава и на тогози, който има нужда. (4: 28)

И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с когото сте запечатени за деня на изкупуването. Всяко огорчение и ярост, и гняв, и вик, и хула да се дигне от вас наедно с всяка злоба; а бивайте благи един другиму, милосерди: прощавайте си един на друг, както ви е Бог простил чрез Христа. (4: 30-32)

Работата ви през този месец ще се състои в това да намерите най-главните, основни мисли, които Павел е вложил в това послание. Ще намерите мислите, които се отнасят до тялото, душата и духа. Опитайте да намерите метод, чрез който да приложите това Учение в Живота си. Предметът е обширен, затова ако поне отчасти имате приложение, достатъчно е. Не мислете, че искам изведнъж да станете учени. Важно е упражнението да се разбере в определен момент. Намерете връзката между посланието към Ефесяните и Притчите.

Второто нещо, което ще спазвате, е да въздържате езика си, да не говорите много. Обсъждайте предварително всичко, което ще говорите. Възбудени сте - не говорете. Говорете само същественото, контролирайте езика и речта си. Да няма скърцане на кола, да няма преплитане на краката на коня, т.е. господарят, който кара колата, да не е със замаяна глава.

Третото упражнение, което ще изпълнявате поне един път на ден, е следното: ще седнете хубаво на един стол или ще застанете прави, ще отворите прозореца, ще оставите временно раницата си, за да имате добро разположение, ще затворите дясната си ноздра, а с лявата ще поемате въздух, като броите мислено до десет. След това ще затворите и лявата си ноздра и при затворени две ноздри ще задържите въздуха в дробовете си, като броите пак до десет. След това ще отворите дясната си ноздра и от нея ще изпуснете въздуха, като броите пак до десет. После ще затворите лявата си ноздра, а с дясната ще поемате въздуха по същия начин, както и в първия случай. Това упражнение ще го направите десет пъти едно след друго или два пъти по пет, като поемането на въздуха се редува ту с лявата, ту с дясната ноздра. Преди упражнението ще отваряте Светото Писание на Посланието към Ефесяни, ще прочитате всеки ден по десет стиха, като започнете от първа глава. Ще пожелаете да разберете основните мисли на тези стихове и най-главната да се влее у вас.

16 януари 1919 г., София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help