Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Чистосърдечнитѣ

„Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“(Ев. отъ Матея, гл. 5, ст. 8)Прѣди да започна бесѣдата си, ще направя нѣкои малки забѣлѣжки. Мнозина ме питатъ: „Защо трѣбва при една бесѣда да има молитва и пѣние?“

Въ основното учение на живота има три много важни елементи. Тѣзи елементи сѫ изработени отъ самото човѣчество, не отъ сега, а отъ хиляди години още. Отъ прѣди хиляди години хората сѫ пѣли и сѫ се молили, тъй че всѣка работа, за да се извърши успѣшно, трѣбва да има пѣние, въ каквото отношение и да е то. Пѣнието само по себе си никога зло не върши, отъ какъвто характеръ и да е то. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри, всички иматъ съдържание. Слѣдователно азъ поставямъ яденето, пѣнието и молитвата, като три главни елементи въ човѣшкия животъ. За да се извърши нѣкаква физическа работа трѣбва ядене, послѣ почивка и слѣдъ това пакъ работа. Като се дойде въ науката, въ религията, пѣнието и тукъ е необходимо, то е храна на душата. Ще попѣемъ, ще си починемъ и ще започнемъ пакъ нова работа. Когато се молимъ, това е пѣние, но съвременнитѣ хора иматъ смѫтно понятие за молитвата. Когато човѣчеството научи това изкуство, да се моли, тогава ние ще видиме царството Божие на земята. Тѣзи забѣлѣжки, които правя, не сѫ нѣкакво нововъведение, а това е единъ Божественъ законъ, по който вървимъ. Бихъ прѣпорѫчалъ на всички, като ядете да се молите, ако работата ви въ свѣта не върви добрѣ, пѣйте и тя ще тръгне по-добрѣ.

Днешната ми бесѣда ще бѫде върху темата: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Какво е искалъ да каже Христосъ подъ думата „чистосърдечни“? Христосъ е показалъ 9-тѣ елемента или 9-тѣ методи, чрѣзъ които човѣшкиятъ животъ може да се подигне. Азъ ще говоря върху чистотата, каква роля тя играе въ живота и ще третирамъ този въпросъ свободно, не тъй както досега сѫ го разглеждали, а ще направя нѣкои отклонения. Може да не сте съгласни съ мене или може да сте съгласни, но и за едното и за другото мнѣние трѣбва да имате основание, защото трѣбва дълбоко да разбирате всѣки важенъ въпросъ въ вашия животъ. Само тогава ще имате една положителна наука, чрѣзъ която ще може да градите бѫдещия вашъ животъ, понеже сегашниятъ животъ е изразъ на миналия ни животъ.

Всичкитѣ щастия и нещастия се дължатъ на миналитѣ ни постѫпки и ако искаме да измѣнимъ бѫдещия си животъ, трѣбва да разберемъ тѣзи основни закони, които регулиратъ човѣшката воля, човѣшката сила, мисъль и чувства и човѣшкото съзнание. Нашитѣ разбирания не трѣбва да бѫдатъ такива, да мислимъ, че знаемъ, такива знания всички иматъ, но ние се нуждаемъ отъ едни положителни знания, които да измѣнятъ живота ни.

Ако вие може да разберете този дълбокъ, централенъ законъ на чистосърдечнитѣ, отъ него ще зависи бѫдещата култура, отъ него ще зависи здравословното състояние на бѫдещитѣ фамилии, здравословното състояние на майки, бащи, братя, сестри, на цѣлото общество. Отъ този законъ ще зависи това, което лѣкаритѣ наричатъ „хигиена на душата“. Що е хигиена? Законъ за познаване на чистотата. Напримѣръ всички заразителни болести иматъ начало отъ нечистотата. Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др. Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби. Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили. Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и азъ.

Това е, което съврѣменнитѣ хора наричатъ състезание или борба за животъ, като нѣкои дори се изразяватъ въ слѣднята формула: „Въ борбата за живота човѣкъ за човѣка е вълкъ.“ Тѣзи твърдения 50% сѫ вѣрни. Животътъ не е само борба, но и работа, защото борба има само на мегданитѣ, гдѣто се борятъ пехливани. Животътъ е и работа, защото съ това се издига човѣчеството. Когато не разбираме живота, работата се обръща въ трудъ и колкото отиваме по-долу, трудътъ се прѣобръща въ мѫчение.

Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Чистотата е състояние на материята, едно естествено и праволинейно състояние. Когато материята има това състояние, тази сила, то понеже между духовния и физическия свѣтъ има една прѣграда, една срѣда, та за да може тази чистота, тази сила да прѣминава отъ едно положение въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ, трѣбва да се нагоди, съобразно законитѣ на този свѣть, трѣбва енергията да се трансформира. Това трансформиране зависи отъ чистотата, прѣзъ която тази сила, тази топлинна енергия ще мине.

Да вземемъ за примѣръ какъ слънчевитѣ лѫчи се трансформиратъ. Силата и благотворностьта на тѣзи лѫчи зависи отъ чистотата на атмосферата. Нѣкога вие мислите, че атмосферата е чиста, но ако я разгледате с микроскопъ, ще видите въ нея милиони и милиарди нечистотии, които трѣбва да се промиятъ чрѣзъ дъждъ, за да може благотворното влияние на слънчевитѣ лѫчи да дѣйствува върху насъ. Знаете ли, че когато хората живѣятъ единъ пороченъ животъ, отъ тѣхъ излизатъ особени съединения, които образуватъ въ атмосферата една обвивка и съ това спиратъ развитието на онзи животъ, който иде отгорѣ, като се зараждатъ и епидемически болести. Напримѣръ въ врѣме на война и слѣдъ нея се зараждатъ разни болести. Тѣзи лоши мисли, които хората иматъ, хвърлятъ ги въ пространството и съ това създаватъ неблагоприятна срѣда, която дѣйствува злѣ не само върху организъма, но и върху душата на човѣка, като се създаватъ разни психически болести.

Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога!“ Какво се разбира подъ думата „сърдце“ и подъ думата „Богъ“? Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ. Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ.

Като казва Христосъ, че човѣкъ може да види Бога, Той не подразбира да видимъ Бога като извѣстна форма, но разбира извѣстно благо, което трѣбва да влѣзе въ насъ и да ни въздигне умствено и духовно. Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ процесъ на чистене. Думата „чистота“ подразбира нечистота. За нечистотата, която може да се събере вѫтрѣ въ насъ, ние не сме отговорни, защото човѣкъ, като взима храна, една часть отъ нея се обръща въ сокове и кръвь, а другата часть, която не може да се асимилира, се изхвърля навънъ. За тази необработена храна природата се е погрижила, като чрѣзъ различни начини я изхвърля навънъ. За да се избавимъ отъ своитѣ нечистотии има два начина: начинъ на разредяване и начинъ на сгѫстяване.

Азъ ще ви обясня какъ стои тази мисъль въ моя умъ. Напримѣръ имате мѫтна вода, но за да я прѣчистите трѣбва да я прѣкарате прѣзъ пѣсъчливи пластове, за да се прѣцѣди, да се прѣфилтрира. Като мине прѣзъ тѣзи пластове, нечистотиитѣ, мѫтилкитѣ оставатъ въ пѣсъчнитѣ слоеве, а водата се избистря, прѣчиства и слѣдъ като мине прѣзъ тѣзи пластове, излиза като чистъ изворъ. Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване. За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане. Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ. Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването. Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята.

Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете. Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия. А нещастията сѫ процесъ на прѣцѣждане. Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни. Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди.

Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др. И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори. Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ. Човѣкъ когато умира, това е пакъ прѣцѣждане. Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ. Това дѣте може нѣкога да е било като неинъ възлюбленъ, но като се прѣчисти, дохожда като нейно дѣте.

Като ме слушате, ще си кажете: „Това може ли да бѫде?“ Да, това е, което всѣкога става, а само невѣжитѣ, които не разбиратъ този законъ, тѣ не може да го повѣрватъ. Въ това отношение много животни разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние. Напримѣръ птицитѣ си правятъ промивка, изглаждатъ перцата си, чистятъ се. Ще кажете: „Тѣ си играятъ.“ Тѣ учатъ първото изкуство, чистятъ си перцата. Наблюдавайте котката, когато мине прѣзъ нѣкое нечисто мѣсто, за да влѣзе въ кѫщата на своя господарь, изчиства си краката. Ще кажете: „Е, котка е тя.“ Да, но тя е по-умна отъ хората. Вие, като влизате въ Божия храмъ, съ чисти крака ли влизате? Трѣбва да влизате като котката. Колко проповѣдници, свещеници, учители, сѫдии, влизатъ съ нечисти крака въ своя домъ, въ Божия храмъ, а слѣдъ това казватъ: „Дошла чумата у насъ.“ Нѣма никаква чума, но нечистотии има въ този домъ. Слѣдователно хигиена е необходима не само за здравословното състояние на нашето тѣло, но и на душата. Всички мои почитания къмъ лѣкари, които обръщатъ внимание на хигиената на тѣлото, но трѣбва да се качатъ на едно стѫпало по-горѣ, трѣбва да обръщатъ внимание върху хигиената на сърдцето.

Напримѣръ всички жени, мѫже отиватъ на баня, нѣкой пѫть единъ пѫть на мѣсеца, другъ пѫть – два пѫти, нѣкои – три пѫти или повече, но колко отиватъ на духовна баня? Ще кажете: „Има ли духовна баня?“ Да има, има духовна баня и душове има въ духовния свѣтъ. Нѣкои отъ васъ, като отидатъ на баня, постѫпватъ така: влѣзатъ въ водата, нагорещатъ се и отъ тамъ на студени душове. По-голѣмо безразсѫдство, по-голѣма грѣшка отъ това нѣма. Когато желѣзото се нагорещи и послѣ изведнъжъ охлади, то се втвърдѣва. Ако искате да хванете нѣкой ревматизъмъ, ако искате вашиятъ умъ, сърдце и душа да се втвърдятъ, правете такива душове. Слѣдъ такива разстройства, никой лѣкарь не може да ви помогне и у васъ ще започнатъ да се явяватъ различни болести. Природата казва: „Никога да се не правятъ рѣзкости, постепенно да се минава отъ едно състояние на друго“. Това състояние да минавашъ направо отъ топло на студено и обратно е състояние на боговетѣ само, а не и на хората. Само Богъ, Който стои нависоко, може да слѣзе отъ високо на низко; само орелътъ, който е научилъ изкуството да лети, само той може да направи това. Но този, който нѣма крилѣ, който нѣма знания, да се не заема за такива нѣща, защото ще си счупи главата.

Искате нѣкой пѫть да се качите на нѣкой аеропланъ, но не умѣете да го управлявате и ще паднете. Това прилича на нѣкой човѣкъ, който иска изведнъжъ цѣлъ свѣтъ да обича и си турва единъ студенъ душъ, но слѣдъ това опитва обратния резултатъ на втвърдяване на своята душа. Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ? Недоволство и безсмисленость въ живота. Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ?“ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа. Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ.

Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ. Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си. Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на разврата, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него. Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе? Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза.

Този боленъ американецъ започналъ да посѣщава всички лѣкари, да иска тѣхнитѣ съвѣти. Харчилъ, харчилъ пари, но не могълъ да намѣри лѣкарството си, защото съврѣменната медицина не познава начини, по които да се лѣкуватъ такива болести. Най-послѣ отива въ Ню-Йоркъ при единъ знаменитъ лѣкарь и го моли да му помогне. „Ще ти помогна, но ще направя условие съ тебе, че каквито методи да употрѣбя за твоето лѣкуване, нѣма да протестирашъ.“ – „Готовъ съмъ да се подчиня на този договоръ“, отговорилъ болниятъ. „Ще платишъ най-напрѣдъ 25 000 лева за първия прѣгледъ.“ Дава паритѣ. Взима го лѣкарьтъ на лѣчение и казва на помощницитѣ си: „Направете операция на този боленъ, като му отрѣжете дѣсния кракъ подъ колѣното.“ Отрѣзватъ крака му и като се събужда, вижда се безъ кракъ. Съ това изчезва ипохондрията, започва да мисли: „Колко бѣхъ едно врѣме щастливъ, можахъ да ходя по балове, да ездя на конь“ и т.н. Едва дочаква да се яви лѣкарьтъ и като го посрѣща, изсипва всички епитети, които съврѣменната култура дава. Лѣкарьтъ му казва: „Ти сега си много инервиранъ, успокой се, а слѣдъ двѣ седмици азъ ще дойда при тебе да те видя.“ Въ това врѣме болниятъ започва да плаче, да се моли или да го излѣкуватъ или да го убиятъ, това не е животъ. Лѣкарьтъ му казва: „Азъ ще ти направя единъ много хубавъ кракъ, съ който ще живѣешъ много добрѣ за въ бѫдеще, за който ще платишъ още 25 000 лева.“ Слѣдъ това този американецъ се успокоилъ, изчезнала всѣкаква ипохондрия и заживѣлъ щастливъ животъ. Съ това, той се научилъ да познава какво е чистота.

И сега Господь по бойнитѣ полета рѣже крака, рѫцѣ, вади очи, рѣже носове, за да създаде една култура за въ бѫдеще, култура на любовьта, но не такава любовь, каквато сега разбиратъ, а любовь, която да даде разширение на нашата душа, да сближи хората и да даде възможность на всѣка душа да се развива тъй, както е необходимо. Господь ще приложи вече своя Божественъ планъ. Какъвъ е този Божественъ планъ? Ние сме прѣдназначени да имаме такава чистота, каквато е тази на ангелитѣ. Какво е ангелъ? Сѫщество, което знае да изпълнява волята Божия, сѫщество, което не може да подкупите съ никакви блага. Ще дойде този висшъ духъ, този ангелъ при нѣкои бѣдни хора, ще изпълни своята мисия и пакъ ще се върне при Бога, а сегашнитѣ хора готови ли сѫ да служатъ на Бога? Не сѫ. Защо? Защото не сѫ чисти въ душата си.

Ето защо Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Ако сѫ чисти хората, Божествениятъ духъ ще мине покрай тѣхъ и тѣ ще го видятъ. Ако не видимъ Бога, какъ ще го познаемъ? Чудни сме много пѫти, като искаме да видимъ Бога. Всѣки може да види Господа, ако не повече, то поне три пѫти въ живота си, но за това се иска чистота. Живѣли ли сте поне 10 години прѣзъ живота си въ чистота? Но ще кажете: „Добрѣ, но ако живѣемъ въ едно общество отъ благородни хора, но като сме при такива грѣшници, каква чистота може да има?“ Ако е така, значи и вие сте грѣшници, защото вие сте хора, живѣете между грѣшници и такива сте. Какво е грѣхъ? Грѣхътъ показва, че ние сме бѣдни. Ще кажете: „Защо Богъ е допусналъ грѣха?“ Защото Той е силенъ. Ако бѣше страхливецъ като насъ, нѣмаше да допусне грѣха. Когато ние се окажемъ безсилни да оправимъ свѣта, Богъ ще слѣзе отгорѣ и ще го оправи, и то най-много въ 100 години. Това е единъ Божественъ день.

Ще кажете: „Е, 100 години, толкова много!“ Многото или малкото, дължината или кѫсотата, това сѫ нѣща психически относителни. Минутата може да ви се покаже много дълга, а годината много кѫса, зависи отъ много обстоятелства. Допуснете, че сте осѫдени на обѣсване слѣдъ една година. Тази година ще ви се види много кратко врѣме. Очаквате ли нѣкой вашъ любезенъ и 5 минути ви се виждатъ часове. Слѣдователно понятието за врѣме е относително въ нашето съзнание, зависи отъ интензивностьта на нашитѣ схващания. Когато говоримъ за Божиитѣ закони, ние имаме само едно субективно схващане и за да разберемъ реда на нѣщата, ние трѣбва да влѣземъ да живѣемъ въ всички хора едноврѣменно. За да разберемъ какво сѫ хората, трѣбва да влѣземъ и въ най-висшитѣ и най-нисшитѣ слоеве и само тогава ще имаме едно познание за човѣчеството.

Христосъ казва: „За да може да влѣзете вѫтрѣ въ човѣчеството, да имате правилни схващания, трѣбва непрѣменно да бѫдете чисти, защото само чистиятъ човѣкъ, като слѣзе долу, той ще има имунитетъ, той нѣма да се заразява отъ никакви болести.“ Така казватъ и окултиститѣ. Когато човѣкъ е чистъ по умъ и сърдце, никаква сила не може да му въздѣйствува и слѣдователно силата на вашата воля, силата на вашето сърдце, на вашия умъ ще се обуславя отъ тази вѫтрѣшна физическа, духовна и Божествена чистота, която имате.

Това, което ви казвамъ, може да го провѣрите, не говоря само на теория. Ще питате: „Какъ може да се провѣри?“ – Много лесно. Напримѣръ онзи, който ще присажда нѣкое растение, пита какъ се присажда и се научва. Взима една малка пѫпчица, едно клонче отъ нѣкое хубаво дърво и го турва подъ кожата на нѣкое по-просто. Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове. Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“. Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ. Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ. При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може. Всѣкога, при процеса на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване. Вториятъ случай е, когато ние слизаме вѫтрѣ въ живота, при което се ожесточаваме, ставаме груби, искаме да разрушимъ свѣта и по този начинъ на присаждане сѫ се родили всички прѣстѫпници, защото тѣ, като не разбиратъ закона, спрѣли сѫ се въ една посока, а е трѣбвало да слѣзатъ до дъното.

Такъвъ е случаятъ съ онзи пѫтникъ, който е пѫтувалъ нощно врѣме прѣзъ една пропасть и падналъ тамъ. Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние. Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см. Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното. Азъ наричамъ падналитѣ, грѣшнитѣ хора, тѣзи които слизатъ надолу – герои, тѣзи, които се качватъ нагорѣ, пакъ наричамъ герои, само че еднитѣ сѫ герои на падането, а другитѣ – герои на качването. Еднитѣ сѫ герои на падането, защото като паднатъ, иматъ смѣлостьта да се качатъ, а тѣзи, които се качватъ, сѫ герои на качването, защото иматъ смѣлостьта да слизатъ. Разбирате ли тази дълбока философия на живота?

Нѣкои казватъ: „Азъ не искамъ нито да се качвамъ, нито да слизамъ.“ Това е едно материалистично схващане. Когато ядете, не е въпросъ какво ядете, а какъ ядете. Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие. Човѣкъ, който не може да яде сладко, не може да бѫде здравъ. Нѣкои родители, майки наготвятъ на дѣцата си месо, яйца, баница, а тѣ сѫ все недоволни и недоволни. Виноватъ е вкусътъ, трѣбва да има чистота въ вкуса. Такова дѣте трѣбва да се подложи на гладъ. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види какъ ще обикне всѣка храна. Въ такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у дѣцата. Това е единъ общъ законъ въ природата и когато човѣкъ започне да изгубва смисъла въ живота, създаватъ се болеститѣ. Тѣ сѫ необходими за нашето прѣчистване. Най-напрѣдъ изгубваме вкуса си и си казваме: „Е, какъ хубаво по-рано ядохме.“ Минатъ се 5–6 деня, тогава започваме да се радваме на изгубеното.

Когато дойде въпросътъ за възпитанието, рекохъ, дръжте се за природата, вижте какво вършатъ въ нея растенията, животнитѣ, изворитѣ, какво вършатъ горѣ облацитѣ, а оставете всички английски, американски и други методи. Наблюдавайте какъ изгрѣва Слънцето, което единъ пѫть виждате задъ облацитѣ, черно, а другъ пѫть ясно, хубаво. Така ви виждамъ и васъ често. Казвате: „Не съмъ разположенъ днесъ.“ Рекохъ, около вашето слънце има малко облаци, ще дойде буря, вѣтъръ и ще се проясни вашето слънце. Защо е този вѣтъръ? Срѣщамъ единъ господинъ, виденъ български търговецъ и го запитвамъ как мисли върху този въпросъ. Той казва: „Отъ опитъ ще потвърдя, че това е тъкмо тъй.“ Започна да разказва: „Въ живота си азъ не знаяхъ какво е несполука, всичко ми вървѣше по медъ и масло. Ставамъ една сутрина и виждамъ, че половината ми тѣло е парализирано. Лѣкаритѣ ми казаха да не работя 3–4 години нищо. Слѣдъ това започнахъ азъ работата си, но първиятъ пѫть изгубихъ 8 000 лева, а вториятъ – 2 000 лева и слѣдъ това се окончателно излѣкувахъ.“ Тѣзи изгубени 10 000 лева сѫ направили голѣма промѣна въ него. Той е трѣбвало тѣзи пари да ги даде на бѣдни, на лѣкари или да бѫдешъ отъ нѣкого ограбенъ. Тѣзи пари сѫ били една нечистота у него, тѣ сѫ единъ цирей, който трѣбва да се излѣкува, като за цѣльта лѣкарьтъ прави единъ разрѣзъ и го изчиства.

Като казва Христосъ: „Блажени чистосърдечнитѣ,“ Той разбира хората безъ циреи. Сега потърсете всѣки своитѣ циреи. Ще кажете: „Нѣмаме такива.“ Азъ не съмъ срѣщналъ досега човѣкъ безъ циреи, поне единъ, но все има. Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага. Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ?“ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ.

Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си. Що е религия? Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ. Що е присаждане? То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ. Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“

Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага. Влагата, това е животътъ, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината. Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ. Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь.

Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль. Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ?“ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това. Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия. А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ процеса на слизането и качването. Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ.

Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за Варна. Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н. Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва. Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси. Азъ съмъ се вдалъ въ размишления и наблюдавамъ природата. Единъ отъ господата ме запитва: „Отъ кѫдѣ сте?“ – Рекохъ, отъ Слънцето. Казва: „Тогава, кажи какво има тамъ?“ – „Тамъ има хора, но съ по-висша култура, тамъ хората не се боятъ и азъ съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Господинътъ отговори: „Тогава и азъ съмъ отъ Слънцето.“ Да и вие сте, но не знаете, че сте дошли отъ Слънцето, а азъ зная, че съмъ отъ Слънцето. Нѣкои питатъ: „Отъ кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ?“ – Отъ Слънцето.

Въ живота има 7 елемента, азъ говоря само за единия елементъ, т.е. по-право само за неговото състояние. Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ. Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи? Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване. Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго. Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ. Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети?“ Тѣ иматъ прѣдназначение. Защо се яви Халеевата комета? Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши. Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде. Съ своята опашка тя казваше: „Азъ ида да очистя свѣта.“ Това може да го приемете или не, безразлично е, казано е мимоходомъ.

Христосъ казва: „Блажени чиститѣ по сърдце.“ Първо нѣщо у човѣка е чистотата. За да поясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ. Единъ знаменитъ италиански художникъ искалъ да нарисува Христа и дълго врѣме тьрсилъ субектъ, който да прилича малко на Христосъ. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ 20–21-годишенъ и го помолилъ да му позира и нарисувалъ образа на Христа. Слѣдъ 3–4 години, у сѫщия художникъ се явява желание да нарисува Иуда. Дълго врѣме търсилъ лице, което да му напомни Иуда. Най-послѣ намѣрилъ единъ младежъ, който му приличалъ малко на Иуда. Художникътъ го помолилъ, ако иска, да му служи за моделъ. Младежътъ се съгласилъ, но му отговорилъ: „Какъ така сега да ти служа като моделъ на Иуда, когато прѣди 4 години ти рисува по мене Христосъ?“ Кѫдѣ е грѣшката сега, та въ едно и сѫщо лице да се рисува и Христосъ и Иуда? Грѣшката е била у младежа. Въ продължение на 4 години младежътъ е живѣлъ толкова пороченъ животъ, та си измѣнилъ лицето. Тъй че, когато нѣкой пѫть човѣкъ се нахвърли върху нѣкого, като този художникъ, той има право. Затова и ние трѣбва да търпимъ.

Ние трѣбва да имаме търпението на онзи художникъ, който като изрисувалъ една картина и не можалъ да изрисува обущата на фигурата, помолилъ единъ кондурджия да ги направи. Кондурджията, като направилъ обущата, осмѣлилъ се да иска и други нѣща да поправи въ картината, но художникътъ му казалъ, че другото вече не е твоя специалность. У насъ трѣбва да има смирение и да знаемъ коя работа е за насъ и коя не е. Ако дойде при мене една майка и ми каже начини за възпитание на дѣцата, ще я изслушамъ най-внимателно. Ако дойде единъ сѫдия и ми покаже добъръ пѫть, защо да го не слушамъ? Затова Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“

Ако сме така чистосърдечни, ще забѣлѣжимъ, че въ цѣлия животъ работи единъ законъ на цѣлесъобразность за нашето подигане. Не бързайте въ разрѣшението на всички въпроси. Чудни сѫ хората, като бързатъ и се безпокоятъ по-скоро да разрѣшатъ въпроситѣ, защото имало много такива за разрѣшение. Та какво отъ това? Нѣма защо да се бърза. Ако единъ земледѣлецъ каже: „Имамъ цѣли хамбари жито, какъ ще го изямъ?“ Нека се радва, че има толкова много жито, ще му послужи за повече години, ще яде колкото му трѣбва. Така и вие, радвайте се, че ще имате толкова въпроси да разрѣшение, ще имате работа за повече години. Нѣкои казватъ: „Като отидеме на небето, ще пиеме, ще ядемъ.“ Да, но и тамъ има работа, даже много повече, отколкото тукъ, гдѣто има и работа и трудъ. Затова казва Христосъ: „Елате при мене всички, които сте обрѣменени, отрудени“, а не: „които все работите“.

Първата тайна е да се научишъ да се прѣцѣждашъ. Който е прѣцѣденъ, който е научилъ вече това изкуство, готовъ съмъ да му услужа. Хубаво е направилъ Тарасъ Бульба, като изпращалъ двамата си сина, извикалъ ги да се боксиратъ и останалъ много доволенъ, когато синътъ му го набилъ. Така и Господь е доволенъ, когато вижда, че ние побѣждаваме мѫчнотиитѣ.

Нѣкои казватъ, че не съмъ си служилъ съ български примѣри. Попаднаха ми нѣкои български пѣсни, отъ които ще прѣдставя нѣкои характери. Първата пѣсень е „Янка и Петъръ“. Янка е жена недоволна отъ своето богатство и търси щастието на сърдцето си. Дочува я Петъръ и и прѣдлага да бѣгатъ. Тогава тя обира мѫжа си, натоварва богатството си на 3 коня и бѣгатъ прѣзъ гората. Тя заспива на Петрови скути и като заспала, Петъръ избѣгалъ, защото той билъ много чистъ. Слѣдъ това тя започва да плаче, да вика:

Боже ле, Вишни Господи,

Горо ле, разстави ми се,

Водо ле, достави ми се,

Петре ле, обади ми се!

Нито се гора разстави,

нито се вода достави,

нито се Петъръ обади.

II пѣсень

Балю и Вела

Вели се дрѣмка додрѣма,

Та па си Вела полегна

на Балювитѣ скутове

и си сладко заспала.

Нали е Балю декрия,

извади остри ножици,

та си скутове отрѣза.

Ограби злато и сребро,

па си отъ Вела побѣгна.

III пѣсень

Кирушка и Стоянъ

Видишъ ли оназъ рътлина?

Задъ нея село голѣмо.

Тамъ имамъ либе и друго –

съсъ малко мѫжко дѣтенце.

Кирушка си му думаше:

Стояне, проклетъ Стояне,

какъ си ме хитро измами,

нѣмашъ ли братче по-малко,

та нему да ме дадете.

Не трѣбва да сѫ такива българитѣ, каквито сѫ описани въ народната поезия. Тѣзи хора сѫ имали смѣлостьта да опишатъ характеритѣ тъй, както сѫ. Изобилствуватъ ли тѣзи нѣща, не може да бѫдемъ чисти. Това не е осѫждане, далечъ е отъ мене тази мисъль, но констатирамъ само факта и всѣки трѣбва да знае чистъ ли е или не. Какъвто и да си, дѣецъ отъ нѣкоя политическа партия, сѫдия, свещеникъ, учитель задавайте си въпроса: „Чистъ ли съмъ или не? Извършилъ ли съмъ своята длъжность, както трѣбва?“ Ако си мѫжъ, то чистъ ли си по отношение къмъ жена си и обратно; дъщеря или синъ, чисти ли сте по отношение къмъ родителитѣ си? А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. Хубаво е всичко, но трѣбва да прилагате тези нѣща въ живота, а чистотата ще дойде само при едни велики убѣждения.

Кога ще дойде чистотата? Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира. Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения. Първиятъ казва: „Дотегна ми животътъ, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко. Музикантинътъ казва: „На мене не ми върви, каквото и да направя, не ми излиза.“ Рекохъ му: „Ти си много сухъ, влага ти трѣбва да тебе.“ А какво значи влагата? Трѣбва да обичашъ хората. Трѣтиятъ казва: „Съ мене всѣкога е противното, каквото искамъ, обратното излиза.“ Рекохъ му: „Ти страдашъ отъ много мочурлуци, трѣбва да се канализирашъ, да станешъ по-сухъ.“ Станете тримата една тройца и взаимно ще си помогнете.

Бесѣда, държана на 29 априлъ 1917 година




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help