Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Волята Божия

Не всякой, който ми казва: Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Небесно, но който прави волята на Отца моего, Който е на Небеса.(Ев. от Матея, гл. 7, ст. 21)Думитѣ „волята Божия“ ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ. Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ. Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони. Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия. Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта.

Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта. Слѣдователно всички хора, които живѣятъ въ свѣта по своя воля, за тѣхъ свѣтътъ е свѣтъ на случайности. Случайноститѣ сѫществуватъ само въ свѣта на безпорядъка, но когато казвамъ свѣтъ на безпорядъкъ, то не значи, че нѣма порядъкъ, само че той нѣма никакво отношение въ нашия личенъ животъ. Както това колело, което се върти въ фабриката, нѣма никакво отношение къмъ насъ, така и тѣзи закони, които дѣйствуватъ въ свѣта, нѣматъ отношение къмъ насъ.

Като казвамъ разуменъ животъ, разбирамъ този, който има отношение къмъ насъ. Слѣдователно когато говоря за култура, за добродѣтели, за правда, за общественъ редъ и порядъкъ, трѣбва да разбирам[е] тази разумна, Божествена воля, която прониква въ съзнанието на всички единици на обществото или поне дотолкова, доколкото индивидитѣ на това общество сѫ въ съгласие съ тази разумна Божествена воля. Не говоря за личната воля, защото Божествената воля е нѣщо повече отъ тази на единъ човѣкъ. Христосъ казва: „Никой нѣма да влѣзе въ Царството Божие, ако не изпълнява волята Божия.“ Това значи, че у човѣка трѣбва да се събуди това висше съзнание. Мнозина казватъ: „Докажи, че има Господь.“ Доказателства може да сѫществуватъ само за единъ разуменъ човѣкъ, у когото има чувства и способности, съ които може да долавя. Когато се учи математиката, у ученицитѣ трѣбва да има способности, съ които да разбиратъ отношенията, които сѫ разумни. Всички формули, подъ които сѫ складирани извѣстни истини, сѫ разумни. Вие може да чувствувате, че тѣзи истини сѫ мъртви, но тѣ сѫ такива само повидимому. Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него. Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ. Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н.

Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества. За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ. Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ. Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща. Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели.

Ако бѣхъ се спрѣлъ да разглеждамъ въпроса философски, той е обширенъ. Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ. Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето. Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е. да има човѣкъ способности да прѣвръща нисшето въ висше, неблагородното въ благородно. Културата се дължи на индивидуалната или колективна човѣшка воля. Въ български езикъ, като разгледате думата „воля“, въ нея се забѣлѣзватъ една единица, свързана съ два крѫга. Крѫгътъ е Божествения животъ, свързанъ съ единица, то е посоката, по която трѣбва да се движимъ, нагорѣ, къмъ главата.

Нѣкои оспорватъ, че има Богъ и казватъ: „Кѫдѣ е Господь?“ – Господь е тамъ гдѣто е твоята глава. Имашъ глава – има Господь. Нѣмашъ глава – нѣма Господь. Ако нѣмаше другъ законъ, който да дѣйствува противъ закона на земното притяжение, то нашата глава трѣбваше да бѫде къмъ краката надолу. Но понеже има друга сила, която противодѣйствува на земното притяжение, тя е обърнала главата нагорѣ, накѫдѣто се стремятъ нашите мисли и желания. Слѣдователно трѣбва да пазимъ главата си чиста непокварена, трѣбва да я хранимъ съ най-хубава храна, съ най-хубавъ въздухъ, съ най-хубава вода, най-хубави мисли и желания. Тогава въ тази глава ще се отрази този Божественъ духовенъ свѣтъ и ще разберемъ какви сѫ нашитѣ отношения. Умоветѣ на мнозина отъ васъ, които ме слушате, сѫ малко разколебани. Казвате: „Какво голѣмо нещастие ни сполетя, тази война!“ Що е войната? Тя е резултатъ отъ непокорство на волята Божия.

Ще ви говоря върху това, какъ Господь изпрати пророкъ Иона въ Ниневия. Ниневия бѣше единъ високъ културенъ центъръ. Асирия и Вавилония бѣха единъ интелектуаленъ центъръ. Между културата на Асирия и Вавилония и тази на съврѣменнитѣ народи има едно подобие. Тѣзи народи, както и сегашнитѣ, знаяха всички елементи и тѣхнитѣ свойства, злоупотрѣбиха съ тѣхъ, както и днесъ злоупотрѣбяватъ въ войната. Тѣзи народи погинаха, силата имъ се взе, защото злоупотрѣбиха съ тѣзи елементи. Сѫщата опасность сѫществува и за съврѣменната европейска култура. Ако още слѣдъ 3 години не се свѣсти, ще я постигне сѫщата участь, каквато постигна Ниневия и тогава Господь ще създаде нова култура. Тѣзи хора, които прѣстѫпватъ Божията воля, нѣматъ Божието благословение. Тази култура ще се изхвърли тъй, както човѣкъ, когато се изпоти, изхвърля необходимитѣ вещества. Тогава човѣкъ ще се научи какъвъ е разумниятъ законъ, който регулира Божествения животъ.

Ще кажете: „Какво ще стане съ насъ?“ Който влѣзе въ този Божественъ животъ, нѣма защо да се плаши. Не се плашете, а разсѫждавайте тихо и зрѣло. Но ще кажете: „Какво зависи отъ мене?“ Много зависи отъ васъ. Когато двѣ сили се уравновѣсятъ на едни вѣзни, ако се тури едно житно зрънце, на едно отъ блюдата, то ще измѣни тежестьта и ще даде едно отклонение. Отъ гдѣ знаете, може би вие сте послѣдния човѣкъ, който, като измѣните на Бога, да измѣните въртението на това Божествено колело въ друга посока.

Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние нищо не можемъ да направимъ, Господь може да оправи свѣта, а не ние.“ А какъ ще го оправи Господь? – Чрѣзъ насъ. Ние въ този свѣть сме заинтересувани прямо, а Господь – косвено. Този свѣтъ е една забавачница, която Господь е създалъ за насъ. Доколкото ние пазимъ тази забавачница, тѣзи закони, дотолкова Господь се интересува. Ако ние развалимъ тѣзи отношения, Господь нѣма да се интересува.

Тукъ имаме единъ добъръ примѣръ за пророкъ Иона, когото Господь изпрати за Ниневия, между асирийцитѣ. Вие имате свобода да изпълните и да не изпълните това, което Господь ви казва. Ионъ не искаше да отиде въ Ниневия, защото хората тамъ били културни. „Не искамъ да се излагамъ на поругание, на присмѣхъ, тѣ ще ми се смѣятъ и ще ме взематъ за лудъ,“ казва Ионъ. Вземалъ си пари въ джебоветѣ, защото и тогава, и днесъ безъ пари нищо не става, и отишълъ съ единъ корабъ къмъ Яфа въ града Тарсъ, културенъ градъ на западъ, чиято култура повече съотвѣтствувала на тази, която ималъ Ионъ. Какво стана съ Иона? Подигна се морето, развълнува се и трѣбваше като жертва той да бѫде хвърленъ въ морето. Ниневия прѣдставляваше една култура съотвѣтствующа на днешната наша. Прѣдставляваше голѣмъ обширенъ градъ на рѣката Тигъръ и тогава въ него е имало повече отъ 120 000 дѣца, които не познавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната. Така че тогава въ този градъ сѫ се броели повече отъ единъ милионъ жители.

Ще ви направя едно сравнение между примѣра съ Иона и прѣносното значение на кораба и морето. Корабътъ прѣдставлява организирано общество. Морето прѣдставлява свѣта въ своитѣ проявления. Но Ионъ бѣга отъ лицето на Бога и влиза въ едно общество. Както много хора влизатъ въ нѣкоя политическа партия и като влѣзатъ въ нея, забравятъ всичко, забравятъ Бога, започватъ да ядатъ и пиятъ и казватъ: „Ние сме господари на себе си.“ Тъй и Ионъ забрави Бога. Но развълнува се морето, свѣтътъ и корабътъ започна да се обръща. Съ това изгубвашъ влиянието си въ това общество, защото щомъ прѣкѫснешъ отношенията си съ Бога, ти започвашъ да остарѣвашъ, да оглупѣвашъ и ти казватъ: „Навънъ, такъвъ глупавъ, идиотъ човѣкъ не ни трѣбва, ние искаме младъ, способенъ човѣкъ.“ Взимате тогава този корабъ, тръгвате въ свѣта, въ морето, но понеже човѣкъ не е научилъ закона да живѣе въ свѣтлина, тежко е за него това положение. Виждали сте какъ човѣкъ, като падне въ вода, започва да се хвърля нагорѣ-надолу, търси клонче, за което да се улови, но не знае да плава. Когато те хвърлятъ въ свѣта, въ свѣтлината, ти трѣбва да знаешъ да плавашъ. Ионъ не знаеше това изкуство да плува и потъна. Въ това потъване той бѣше погълнатъ отъ единъ китъ. Китътъ прѣдставлява смъртьта, която поглъща хората. Тамъ, въ утробата на кита, Ионъ е трѣбвало да прѣстои три дни, както Господь прѣстоя въ гроба три дни. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че щомъ умратъ, ще се освободятъ отъ кита, отъ смъртьта и ще отидатъ при Бога. Какво прави Ионъ въ утробата на кита? Той произнесе една такава гореща молитва къмъ Бога, каквато никой не е произнасялъ. Той произнесе: „Господи, ще изпълня Твоята воля, само ме извади отъ устата на кита,“ т.е. отъ устата на смъртьта, отъ устата на този безпорядъкъ. Богъ послуша молбата на Иона и заповѣда на кита да избълва Иона и слѣдъ това вече Ионъ наново отиде въ Ниневия да проповѣдва.

Сега и съ васъ ще се случи сѫщото. Вие сте на този корабъ и скоро ще бѫдете хвърлени въ морето. Единственото нѣщо, което ще ви спаси, е да принесете тази молитва. Ще кажете: „Е, като поживея малко.“ Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите какъ се живѣе. Когато влѣземъ въ гроба, въ смъртьта, ние сме въ утробата на кита, при което нашето съзнание се спазва. Човѣкъ не може да се освободи изведнъжъ отъ тѣлото си. Ние сме свързани съ нишки за този свѣтъ. Едни – съ една, други – съ двѣ, трети – съ три и съ повече и много нишки. Праведнитѣ сѫ свързани съ една нишка за пѫпа си, а грѣшнитѣ – съ много. Праведнитѣ много лесно скѫсватъ своята нишка, но грѣшниятъ мѫчно се освобождава отъ своитѣ нишки, неговиятъ духъ и душа за дълго врѣме сѫ свързани.

Нѣма какво да ви говоря върху естеството на човѣшкия духъ и душа. Има много книги писани за вас по тѣзи въпроси, четете и разсѫждавайте върху тѣхъ. Какъ ще скѫсате тѣзи нишки? Може да скѫсате тѣзи нишки само когато изпълнявате волята Божия, защото всѣка нишка е единъ атомъ, който реагира върху йонитѣ на материята. Тѣзи нишки на човѣшкия духъ може да прѣобразуватъ материята; тѣ сѫ на мѣстото си. Ако не може да турите енергия въ всѣка нишка, ако не може да турите въ дѣйствие всички колела на вашия животъ, вие ще приличате на една застояла фабрика, а всички бездѣйствени фабрики фалирватъ. Когато прѣстане стомахътъ ви да дѣйствува, каква голѣма тревога се дига, викате лѣкари и тѣзи нишки не дѣйствуватъ вече въ стомаха.

Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да вадите цѣлия свѣтъ прѣплетенъ съ много нишки и ще кажете: „Е, свѣтътъ билъ цѣла паяжина!“ Не, това е онази разумна Божия воля, по която всички сѫщества се движатъ. Когато Христосъ е казалъ думитѣ: „Не може да влѣзе въ Царството Небесно този, който казва Господи, Господи,“ Той е ималъ прѣдъ видъ най-културнитѣ хора, а именно сегашнитѣ, хората на XX вѣкъ. Тѣзи хора въ врѣмето на Христа сѫ сѫществували, но сѫ били въ видъ на сѣмки и тогава Христосъ имъ е казалъ: „Вие, слѣдъ 2000 години, ще изпитате най-голѣми нещастия, но за да може да се спаситѣ и издигнете, непрѣменно трѣбва да знаете какъ да изпълнявате волята на вашия Баща.“ Но ще каже нѣкой: „Кой е моя баща?“ Чудно, провиква се Исусъ и ви казва: „Познай Господаря си,“ но Израилъ не позна своя Богъ.

Съврѣменнитѣ хора, философи спорятъ кое е сѫществувало по-рано – кокошката или яйцето. Азъ казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие. Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието. Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето. Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ. Защо гълѫбътъ се взима за емблема? Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия. Това е най-голѣмиятъ даръ, който имаме. Ето защо и мѫже и жени трѣбва да пазятъ своя умъ непокваренъ. Поквари ли се умътъ ви, рѫждяса ли той, вие сте изгубени.

Христосъ казва: „За да не се изгубите, трѣбва да изпълните волята на вашия Баща!“ Въ какво се състои волята на Този Баща? Тази воля се изразява въ видъ на законъ. Първиятъ законъ е: Това, което не искате да ви правятъ, не правете и вие на другитѣ. Подъ думата законъ разбираме това, което е оформено, проявено, т.е. което вече сѫществува, има извѣстна форма въ себе си. Тѣзи закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ само форми на Божествената воля. Съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че докато човѣкъ нѣма тази висша воля въ себе си, не може да има власть на природата, власть на хората. Съедините ли се съ Бога, вие сте едно съ Него и развитието на цѣлото човѣчество е ваше развитие, благото на цѣлото човѣчество е и ваше благо и обратно: вашето развитие и благо е сѫщо и за цѣлото човѣчество. Такива отношения има между Бога и насъ. Когато Богъ се стреми към насъ, Той иска благото, което е вѫтрѣ въ Него, да ни го прѣдаде. Той казва: „Моето благо е ваше и вашето благо и мое.“ Това е отношението, което сѫществува между Бога и насъ и което трѣбва да сѫществува.

Какъ можемъ да познаемъ дали това отношение сѫществува или не? Всѣкога може да направите слѣдния опитъ. Болни сте отъ нѣкоя заразителна болесть, каквато и да бѫде тя, обърнете се къмъ Бога, разправете грѣховетѣ си и кажете: „Господи помогни ни, ние ще посвѣтимъ цѣлия си животъ за тебе.“ Ако Господь не ви помогне, елате да ми кажете, че не е вѣрно. Тази болесть ще изчезне въ нѣколко минути или нѣколко часа. А сега ние не изпълняваме волята Божия и дѣйствуваме механически. Болестьта при това положение не само, че не се намалява, но се увеличава.

Единъ германски лѣкарь изслѣдвалъ нервнитѣ болести, изчислявалъ ги и се оказали около 400 на брой. Давалъ имъ различни наименования и когато най-послѣ нѣмало вече какъ да ги именува, нарекълъ ги съ общо име „американичи“. Какво сѫ нервнитѣ болести? Тѣ сѫ резултатъ на развратъ, защото ако не вие, то вашитѣ дѣди и прадѣди сѫ живѣли единъ пороченъ животъ. Неврастенията е изтичане на енергията отъ васъ, на флюидитѣ, вслѣдствие на което настѫпва обѣдняване, осиромашаване. Ако нѣкой е бѣденъ, пита: „Какво да правя?“ – Ще работишъ разумно. „Боленъ съмъ, какво да правя?“ – Ще живѣешъ разумно съ Божията воля и най-късно въ единъ мѣсецъ ще се възстанови твоето състояние. Ето защо ни е религията. Не само, за да ходимъ въ църква, да имаме храмове, да слушаме проповѣди като музика, а послѣ да ги забравяме. Не, религията трѣбва да проникне между всички хора, отъ царя до послѣдния, отъ най-богатата до най-бѣдната кѫща и прѣдъ тази религия всички хора трѣбва да иматъ еднакви права. Безразлично какъв си, но всѣки трѣбва да изпълни честно своитѣ задължения и да бѫде почетенъ човѣкъ, пъкъ макаръ и най-бѣденъ.

А въ съврѣменното общество какъвъ стремежъ има? Стремимъ се да бѫдемъ богати, щастливи, силни, но щомъ добиемъ тази сила, тази власть, започваме да насилваме бѣднитѣ, не знаемъ какъ да употрѣбяваме тази сила, тази власть. Не знаете ли, че Богъ е Богъ на слабия, на страждущия, а не на силния, не на богатия? Защото ако си силенъ – Богъ си. Защо [е] така? Защото Богъ е великъ и силенъ. Всички царе, свещеници, проповѣдници, учени хора, тѣ всичко иматъ и Богъ с тѣхъ не се занимава. Нека тѣ да отидатъ да помагатъ на своитѣ нуждающи се братя, а азъ ще отида да работя за бѣднитѣ, за глупавитѣ и тѣхъ ще подигна. Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ философъ, единъ ангелъ, арахангелъ.

Затова казва Христосъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.“ Господь е великъ, всемогѫщъ, Той обръща гѫсеницата въ пеперуда и пеперудата въ гѫсеница. Вие сте били единъ день пеперуди, а днесъ сте гѫсеници. Не се обиждайте отъ това, моитѣ почитания къмъ васъ, но азъ подъ тѣзи думи разбирамъ вашитѣ материалистични реалистични схващания за нѣщата въ свѣта. Една гѫсеница, като се качи на единъ листъ, казва: „Яжъ, това е живота, колкото повече ядешъ, толкова по-голѣмъ ще станешъ.“ Тя е права, но нѣма прѣдъ видъ, че единъ день ще изгуби охотата да яде листа. Ще се събератъ тогава лѣкари и ще кажатъ, че стомахътъ се е развалилъ. Не се е развалилъ стомахътъ, а гѫсеницата преминава въ друга стадия на развитие, затова не и трѣбва никакви лѣкарства. Сега ще започне да снове, прѣде и тъче.

Виждалъ съмъ такива случаи, но никакви лѣкарства не трѣбватъ. Има хора, които започватъ да проглеждатъ, виждатъ нѣкои нѣща, които другитѣ не могатъ да ги видятъ. Лѣкаритѣ казватъ: „Е, той вижда умрѣлитѣ си майка, баща, той е полудѣлъ, нервно е разстроенъ.“ Чудни сѫ хората! Азъ виждамъ всички тѣзи нѣща и бихъ желалъ да се сравня съ всички тѣзи лѣкари, които се мислятъ съ най-здрави нерви, да видимъ кой би издържалъ. Да се подложимъ на гладъ, да видимъ кой колко дни би издържалъ, да се подложимъ на изкушение – кой би издържалъ.

Въ какво се състои човѣшкия характеръ? Въ този великъ изпитъ, който би издържалъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, съ нищо се не подкупвамъ.“ Даватъ му 1000 лева да извърши нѣкакво злоупотрѣбление. „Не, честенъ човѣкъ съмъ, не мога това да направя.“ Даватъ му 2000 лева. „Не, не съмъ съгласенъ.“ Даватъ му 3000, 4000, 5000, 10 000, 12 000 лева. „Е, хайде, за твой хатъръ ще се съглася.“ И тъй честенъ си билъ за 12 000 лева. Нѣкому даватъ 50, 100 000, 200 000 лева и тогава се подкупва. Единъ французинъ билъ подкупенъ да извърши нѣкакво прѣстѫпление за 1 000 000 лева. Когато го сѫдили, той казалъ: „Не, господа, нѣмате право да ме сѫдите, защото това е вече продажба, а вие нѣмате право да ме сѫдите за такова нѣщо.“

Христосъ е дошълъ на земята за тѣзи хора, за продаденитѣ, да ги откупи, защото тѣ сѫ продадени на тъмни сили. Господь пита: „На кого си продаденъ, за колко?“ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава азъ ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени!“ Кой не е продаденъ? Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца? – Умрѣха. А що е умиране? – Продажба. Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ и я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея. Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено. Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой. Какъ ще го упокои Господь? – Изпълнете волята Божия.

Азъ въ свѣта, между живитѣ хора, виждамъ живи умрѣли, въ които има разлагане, миризма и виждамъ, че този човѣкъ умира. За да ни избави Христосъ отъ това разлагане, Той ни дава цѣрь: да изпълнимъ волята Божия. Азъ искамъ, щото съ този Господь да направите вие опитъ. Азъ не съмъ отъ хората, които говорятъ само на теория, а правете за всичко опитъ. Ще кажете: „А да не изкушавамъ Господа.“ Ами като грѣшите, не изкушавате ли Господа? Често хората казватъ: „Дяволи има въ този свѣтъ, антихристъ иде въ свѣта.“ – Не, отъ двѣ хиляди години антихристъ работи въ свѣта, а сега Христосъ иде. Добри духове идатъ и като дойдатъ тѣ въ свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Това е Божественото учение и тогава ще бѫдемъ всички здрави: и мѫже, и жени, и дѣца. Църквитѣ тогава ще бѫдатъ пълни съ богомолци.

Който не изпълнява волята Божия, той е шмекеръ. Ако азъ не изпълнявамъ волята Божия, азъ съмъ шмекеръ, лъжецъ и не заслужавамъ вашето почитание. Христосъ, като иде сега въ свѣта, пита своитѣ служители: „Какво правите вие?“ Католици, евангелисти, православни, казватъ: „Искаме да обърнемъ свѣта.“ Да, и крадецътъ, като хване кесията ти, и той я обръща. Не такова обръщане е нужно. Азъ искамъ всички, които ме слушате, да бѫдете щастливи хора, мощни, силни и който страда, да гледа да е радостенъ въ своитѣ страдания. Нѣма смърть въ свѣта, смъртьта е една илюзия. Но ние трѣбва да се свържемъ съ този безсмъртен Господь, Който всѣкога ни говори. Когато обиждаме нѣкого, когато извършимъ нѣкакво прѣстѫпление, Той ни говори: „Не правишъ добрѣ, ще погинешъ.“ Това е гласътъ на Баща ти, Който ти говори. „Ама, азъ съм здравъ, силенъ, ученъ човѣкъ.“ – „Синко, не прави така, не е хубаво това, съ братята и сестритѣ си постѫпвай честно и почтено, защото ще направишъ тъй, че този законъ да въздѣйствува върху тебе.“

Ние трѣбва да имаме доблѣстьта на онази американка, която била сгодена за единъ момъкъ, който отишълъ на бойното поле, но пострадалъ, като му отрѣзали единия кракъ. Пише той на възлюблената си: „Когато се годихъ за тебе, бѣхъ здравъ, но сега, като осакатѣхъ, не искамъ да носишъ моето брѣме и затова бѫди свободна.“ – „Не, казва тя, и съ единъ кракъ си приетъ.“ Не се минава мѣсецъ, той и пише: „Отрѣзаха ми едната рѫка.“ – „И безъ единъ кракъ и безъ една рѫка, пакъ си приетъ.“ Слѣдъ мѣсецъ, той пише, че му отрѣзали и другия кракъ. Тя му отговаря: „И безъ два крака и една рѫка, пакъ си добрѣ приетъ.“ А колцина отъ васъ даже и едно пръстче да ви отрѣжатъ, бихте издържали това изпитание? Колко жени има, като заболѣятъ мѫжетѣ имъ, казватъ: „Е, омръзна ми да го гледамъ боленъ!“ Приличайте на онази българка, която 20 години е гледала болния си мѫжъ и казваше: „Никога не ми дотѣгна, защото го обичахъ.“ Въ сърдцето на тази българка и американка е имало любовь. Не може да влѣзете въ Царството небесно, ако сърдцето ви не е изпълнено съ тази любовь.

Азъ често ви виждамъ съ вашитѣ нещастия. Вие сте тукъ съ вашитѣ кѫщи, но това не сте вие самитѣ, съ вашето вѫтрѣшно съдържимо, у васъ има другъ свѣтъ. Казвате: „Сърдце има този човѣкъ.“ Виждате ли сърдцето му. То е като една разцъфтѣла роза. Казвате: „Душа има у този човѣкъ.“ Виждате ли я? Тя е единъ великъ свѣтъ, въ който има много планети, слънца. Къмъ този Божественъ свѣтъ Христосъ призовава: „Изпълнете волята Божия, за да станете господари на своята душа, на своето сърдце, на своя умъ.“ Ще кажете: „Какъ?“ Ще обърнете буквата „к“ надолу съ гърба и, двѣтѣ и пръчки, които идатъ като клончета, направете ги като платна и ще тръгнете изъ свѣта. Вашето „к“, което стои като кекаво, ще трѣгне по свѣта, въ каквато посока искате. Вие сте нервенъ човѣкъ – вашата нервность надолу съ гърба. Буквата „к“ е символъ на нервностьта. Турете това „к“ въ морето да плава. Нервни сте – на фронта. Мѫже, жени – всички на фронта. На фронта имаше много нервни хора, сега се излѣкуваха, станаха много добри хора.

Така се обнови и французката нация. Защо Ионъ отиде да проповѣдва въ Франция? Ионъ казваше: „Горко на французитѣ, ако тѣ не се обновятъ.“ – „Ще се обновимъ, ще се обновимъ“, казваха тѣ. Не ме разбирайте, че азъ имамъ прѣдъ видъ само единъ народ. За мене всѣки народъ, който изпълнява волята Божия, е почтенъ прѣдъ моитѣ очи. Не любя човѣкъ, който не е любимъ отъ Бога. Не може да се люби единъ камъкъ. Това сѫщество, което вие любите, трѣбва да има горещина въ себе си, въ сърдцето си, тя трѣбва да бѫде въ излишъкъ, за да може да давате и да взимате. Така трѣбва това да се схване отъ българитѣ, за да може тѣ да се обновятъ.

За мене е безразлично дали българитѣ ще ме слушатъ или не. Азъ съмъ като единъ сказчикъ, ще ви кажа истината, пъкъ ще си вървя. Ще кажете: „Накѫдѣ ще вървишъ?“ Отъ дървото, отъ долу нагорѣ, къмъ цвѣтоветѣ, въ плода, въ сѣмката и отъ тази сѣмка къмъ жилището на ангелитѣ, къмъ Божествения свѣтъ, нататъкъ отивамъ азъ. Ще кажете: „Много далечъ отива този човѣкъ!“ Не, ни най-малко не подразбирамъ това. Ще отида да събера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За менъ е приятно да работя за хората. Дали сѫ тѣ бѣдни или богати, дали ме разбиратъ или не, за мене това е безразлично. И да не ме разбиратъ за мене е приятность да работя за хората. Нима майката, като се грижи за своето дѣте, като го кѫпе, то я разбира? – Не, но единъ день, то ще стане разумно и ще я разбере. Безразлично е, Богъ ще благослови и просвѣти това дѣте, за да разбере нѣщата. Когато рѣшихъ да проповѣдвамъ публично нѣкои приятели ме питаха: „Какво и какъ ще говоришъ?“ Рекохъ, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира. А сега рекохъ: Не, ще говоря тъй, че всички да ме разбиратъ.

Искамъ всички да бѫдете умни, добри, щастливи хора. Ако единъ день ви срѣщна умни, добри хора, ще ми бѫде приятно да се срѣщна съ васъ. Какво по-хубаво отъ това да имашъ братя или сестри, съ които да сподѣляшъ мисли и желания. Много пѫти си казвате: „Какво мисли този човѣкъ?“ Какво може да мисля? Мисля едно отъ двѣтѣ: или да ви направя добро или зло; или да ви кажа истината, или да ви кажа лъжата. Да говоря лъжа значи да живѣя въ свѣта на безпорядъка; да говоря истината, значи да живея съ разумната Божествена воля. Отдавна съмъ излѣзълъ отъ този свѣтъ и какво ще спечеля съ една лъжа? Какво е лъжата? Тя е сѣнка на битието. Лъжата може да се уподоби на стъкълцата на онзи търговецъ арменецъ, който иделъ отъ Мала Азия и донесълъ една торба съ диаманти. Срѣща го единъ търговецъ евреинъ и го пита колко му струватъ диамантитѣ. „Азъ ще ти ги продамъ евтино, му отговаря арменецътъ, защото съмъ ги взелъ контрабанда и ме е страхъ да ме не хванатъ. Ще ти ги дамъ за 10 000 лева.“ Евреинътъ купилъ диамантитѣ, но се много излъгалъ, защото само нѣколко отъ тѣхъ били истински, а останалитѣ – имитация на диаманти.

Съврѣменнитѣ хора всички носятъ такива торби съ диаманти, мислятъ, че знание иматъ. Какво струва вашето знание, когато ако отидешъ на бойното поле и кажешъ да се спре войната и не успѣешъ? Казвате: „А, тѣ само Господа ще слушатъ.“ Ако ти живѣешъ съ Бога, тѣ и тебе ще слушатъ. Нѣкои се надѣватъ на папата, той да тури миръ. Не трѣбва да чакате папата, а да подигнете гласа си къмъ Бога и да кажете: „Боже, Ти нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната.“ Казвате: „А, какъ така ние ще можемъ, какви сме ние?“ Да, именно вие, които ме слушате, можете да спрете войната. Ако всички заедно: българи, руси, французи, германци, англичани подигнатъ гласа си къмъ Бога, ще дойде миръ.

Сега защо се биятъ хората? За нѣкакви търговски сдѣлки. Този свѣтъ не е нѣкаква анархия, а разуменъ свѣтъ, гдѣто сме изпратени да работимъ като индивиди и народи. Господь, Който изпрати Иона и Христа, Той дѣйствува вече въ свѣта и отъ сега нататък трѣбва да се приложи това учение. Не трѣбва да укоряваме себе си и другитѣ, а да кажемъ на цѣла Европа така: „Ние от сега нататъкъ ще изпълняваме волята Божия, за да влѣземъ въ Неговото царство.“ Това трѣбва да го кажатъ царе, свещеници, министри, военачалници, проповѣдници и всички други. Трѣбва да го кажатъ жени, дѣца, бащи, майки и мирътъ ще дойде. Новата култура, тя е основа, за да се изпълни волята Божия. А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа? Какъ ще я опише бѫдещото поколение? Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития. Сегашната война има чисто духовенъ характеръ. Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда. Нѣма друга сила, която да спре този процесъ. Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни. Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля. Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта.

Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „Азъ ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль. Направете сами този опитъ, защото ако азъ го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата. Сега е врѣме вече да влѣземъ въ размѣна съ тази Божествена воля. Бѫдещитѣ народи трѣбва да бѫдатъ здрави по тѣло, по сърце и по умъ. А въ сегашната култура има зараза на ума и сърдцето. Хората отъ бѫдещата култура ще бѫдатъ напълно здрави и каквото кажатъ ще го направятъ, ще приличатъ на англичанитѣ. Нѣма да има нужда тогава отъ полици и гаранти. Моята дума трѣбва да бѫде една гаранция за мене, защото думата, която казвамъ, излиза отъ Бога, а Богъ ще ми бѫде гарантинъ.

Бихъ желалъ българитѣ да бѫдатъ здрави по тѣло, умъ и сърдце и да нѣматъ нужда отъ гаранти. Безъ гаранти, нека Богъ бѫде вашъ гарантинъ и всичко ще се оправи.

Това е девизътъ, това е религията, това е духовниятъ животъ. Единъ день, като ви срѣщна, ще кажа: „Браво на васъ българитѣ, вие сте народъ, който живѣе безъ гаранти.“

Идете си въ кѫщи съ мисъльта да изпълнявате волята Божия, да живѣете безъ гаранти и Неговата сила да бѫде съ всинца ви.

Бесѣда, държана на 22 априлъ 1917 година




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help