Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Солта

Вие сте солта на земята: ако солта избезсолее, с какво ще се осоли?

Своята реч на планината Христос започва с деветте блаженства. Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земните хора Христос казва: „Вие сте солта“. Аз ще говоря за солта, защото на земята живот без сол не може да съществува. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която е пък света на ангелите. „Вие“ – кои „вие“? Не взимайте тази дума в ограничен смисъл. Само за онези, които вярват, „вие“ подразбира всички, у които има пробудено Божествено съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, са солта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата „сол“ разбират „сила на равновесие“ – онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. За да ходите по улиците, трябва да имате равновесие. Когато построяват морските параходи, на дъното им слагат товар, сол, да ги държи в равновесие, за да не се обърнат в морските вълни. Под думата „сол“ разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят. Солта е един необходим елемент на земята за здравословното състояние на човешкото тяло. Когато организмът изгуби солта си, той изгубва своята основа и вследствие на това се явяват всички болести. Казват за някого: „Той е неврастеник“. Аз казвам: той е изгубил солта си. Неговата нервна система е изгубила солта си, у него енергията изтича. Ако бихме разгледали с окото на ясновидец нервите, артериите на един неврастеник, ще видим на много места пукнатини, от които изтича енергията. Такъв човек е слаб. Защо? Защото е изгубил Божествената сол, която е основна сила за крепене човешкия живот на земята.

Кои са причините за изгубването на тази сол? На първо място, това са необузданите човешки страсти. След всяка страст, от какъвто и характер да е тя, човек чувства слабост. Вие всички сте изпитали това. Страстите не са нужни за хора, които имат сол, а само за онези, които нямат сол. Христос казва на своите ученици: „Вие сте солта и ако солта изгуби своята сила, т.е. обезсолее, тя не струва нищо, освен да се хвърли навън и да се тъпче от хората“. А защо именно да се тъпче обезсолялата сол? Тъпкането е реакция, за да се осоли пак солта. Когато страдате, това е тъпкане; изхвърлят ви ангелите навън между хората и вие ставате слаби, защото сте обезсолели. Ако сте били богати, осиромашавате; ако сте били умни, оглупявате. Изгубвате солта си, а щом изгубите солта, изгубвате и смисъла на живота и тогава се явяват всички противоречиви учения, дали хората да се женят, да имат ли деца, да обичат ли жените си и т.н. Явява се епикурейската философия, според която човек трябва да има много жени, да опита всичко. Може да опитате всичко, но тогава ще бъдете изхвърлени и тъпкани от всички разумни хора, докато се осолите, и след това ще дойде вторият процес, ще дойде светлина, ще просветне в ума ви и тогава ще разберете, защо страдате. Ще разберете, че тези неща не са в съгласие с живота. Всяка мисъл, всяко желание, което не служи за съграждане на човешката душа, което руши, то не е необходимо желание, то е обезсоляване. Сложете това желание да се потъпче малко, да се осоли. Когато някой мъж тъпче жена си, нека тя си каже: „Тъпчи ме, за да се осоля“. Мъж, който е тъпкан от жена си, показва, че няма сол. Често у българите, когато някой боледува и дойде мечкаринът, ще даде на мечката да го потъпче, да го осоли и ще оздравее. Тази сила се крие у всички хора. Съвременните учени хора са я нарекли различно, а окултистите са я кръстили с много имена, едно от които е названието „магнетизъм“. Като има тази сол, човек е магнетизиран. Щом имате тази сол, ще чувствате под лъжичката приятна топлинка и сутрин ставате с приятно разположение; ако нямате сол, ставате неразположени и първият, който ви се яви на среща, ще го нагрубите; скачате отгоре му, гневите се, а това гневене подразбира, че този човек ви моли да го потъпчете малко, за да се осоли. Този, който дойде да го потъпче, има тази сол и веднага ще възстанови равновесието на разгневения. Аз искам да проверявате от опит беседите, които ви говоря, и да видите техния резултат. Силен е само онзи човек, който има дълбоко убеждение за нещата, има преживян опит. Защото, ако вярвате на всички, вие сте без сол. Аз вярвам, че Бог говори на хората според солта, която те имат. Ако имаш сол, Той ще ти каже: „Като станеш, ще отидеш на лозето си да го прекопаеш; ще отидеш на нивата си, да я посееш“. Ако си съдия, ще разгледаш делата си и т.н., и вие ще Го разберете. Ако нямаш сол, ще те потъпчат, ще те ограбят, ще ти вземат парите, жената, децата, къщата. „Тъпкане трябва“, казва Господ, „на тези хора, които не могат да вършат работата си на земята.“

Често хората се питат: „Защо светът не върви така добре?“ – Няма сол в света. Сол дайте на хората! Не се изисква много сол. Трябва ви четвърт килограм от тази сол, за която ви говоря. С нея може да осолите целия български народ и той да стане един отличен народ най-малко за 100 години. Знаете ли колко време трябва да работят вашите фабрики, за да се добие тази сол? Един учен е правил изчисления за първобитната материя, от която е създаден светът, и доказва, че тя е хиляди пъти по-лека от водорода и че за да се добие само един грам от тази първична материя трябва всички фабрики да работят 3000 години. Вие сте солта и за да добиете тази сол, трябва да посветите целия си живот. Ако имаш един грам от тази сол, ще бъдеш най-богатия човек в света и откъдето минеш, ще лекуваш хората. Като влезеш в някоя къща, където мъжът и жената се карат, не се разбират, дай малко от тази сол, веднага мирът и съгласието ще настане. Деца се карат – дай малко сол; съдии се карат – дай малко от тази сол; воюват народи – дай малко от тази сол и веднага ще настъпи между тях мир и съгласие. Казвате си: „Какъв алхимически елемент е тази сол, каква мощна сила има тя!“ Свещеник, който има тази сол, като влезе в църквата, всички ще млъкнат, ще се обърнат към него. Сол искат хората, а ако нямате такава, никакъв успех не може да имате. Това, което ви говоря, не е за осъждане, никога не осъждам, а само цитирам един недостатък, който не е само у българите, а го има във всички. Всеки, който е на земята, има недъзи. Ако бяхме съвършени, щяхме да бъдем между ангелите, при Бога. Но понеже трябва да се възпитаме, Бог ни е изпратил на земята, мястото на Мъдростта, където се изучават тези велики уроци.

Днес ви проповядвам за солта. Защо? – Всички искате да бъдете щастливи. Наистина, всеки може да бъде щастлив, но трябва да придобиете изкуството да задържите това щастие, а не само да го придобиете. Ставате сутрин, имате добро разположение и казвате: „Колко съм щастлив!“ Минават 5–10 минути и вие изгубвате това разположение, това щастие. Защо? Нямате сол в себе си. Под „сол“ се разбира светът с всички свои форми. Защото вие не можете да задържите една есенция без форми, затова казвам, че светът е реален действителен и реален недействителен. Реален действителен е този свят, който има всички форми с тяхното съдържание, а реален недействителен – който има форми без тяхното съдържание. Има хора, които са реални недействителни, защото имат тяло, а нямат сол. Ако нямате сол, не може да разберете какво нещо е Божествената светлина, Божествената доброта и Любов. Само чрез сол, само чрез равновесие на вашия ум и сърце, като бъдат в едно спокойно състояние, ще може да проумеете този Божествен свят.

Христос казва: „Сол, която е обезсоляла, трябва да се изхвърли навън и да се тъпче“. Затова много пъти съм говорил, че страданията са необходими, те са пътят към осоляването; осоляването е пътят към светлината; светлината – към Любовта, а Любовта – към Бога.

Встъпим ли в Пътя да търсим Бога, веднага светът ще вземе друг вид от този, който е имал досега. Всички, които ме слушате тази сутрин, някога мислите, че светът има смисъл. А някога, че няма, че е много тягостен. Имате приятели – не ви разбират, деца – не ви обичат, между вярващи сте – не ви разбират. Изкуството е сега да разберете у кого е грешката и те ли нямат сол или вие. Където има сол, там е правото, където няма сол – няма право. Щом нямаш сол, ще кажеш: „Трябва да ме потъпчат“. Всички хора са частички от Бога, от Неговия велик организъм и, като такива, безразлично е, кой ви тъпче; не забравяйте, че това е от Бога и във всички случаи Божествени ръце или крака ви тъпчат. Това е хиляди пъти по-приятно, отколкото да ви тъпче някоя мечка, както българите практикуват. Един англичанин разказва една своя случка. Отива той в Индия, с цел да изучава живота на индийците. Като любител на спорта, взима един ден пушката си и отива в една непроходима гора на лов. Носил си пушката в дясната ръка и по едно време силен удар в лявата му ръка го повалил на земята. Ударът бил причинен от една тигрица, която го взима и отнася в своето леговище, при малките си тигърчета. Тигрицата казала на децата си: „Дръжте този англичанин, потъпчете го добре, дайте му един добър урок и ако се опита да си дигне главата, вие го тъпчете отгоре“. Англичанинът поискал да си дигне главата да види, какво правят около него, но тигрицата казала: „Не гледай нагоре, няма нищо, аз уча децата си“. „Не ме беше яд, казва англичанинът, че ми счупиха лявата ръка, но че ми бе натъпкана главата и нямам възможност да гледам.“ Всеки, който няма сол, ще попадне в ноктите на тигъра. Когато някои млади се вземат по любов, отиват на църква, свещеникът им чете молитва, всички ги целуват. След един месец те се разделят. Тигърът е взел невестата или младоженеца. Тези хора са обезсолени и ще бъдат изхвърлени. Ако стане развод между тях, те са обезсолени и такива хора не трябва да се събират на едно място. Мъж или жена, нека се потъпчат. Българите се лекуват като се тъпчат. То е един приятен масаж, приятна разтривка. Тази сол е необходима за вас, тя е необходима за организма, на физическото поле, за вашите чувства и мисли. Законът е общ, както за физическия свят, така и за ангелския, така и за Божествения. Съвременните философи кръщават качествата от духовния свят различно, например човек със сол те го наричат морален, а човек без сол – неморален. Казват за някого: „Този човек е високо интелигентен, разумен“, подразбира се, че у него има закон за равновесието, има сол. Разумността е сол, т.е. под думата „разумност“ се разбира онова състояние, когато всички човешки способности са в условия за работа. Солта съставлява почвата. Без сол не може да има нищо в света, а и земята без сол би била една пустиня, всичко би изгнило. Солта е тор, който се е събрал от години. След нея идват други сили, които градят нашия организъм. За да не изгубите солта си, вие трябва да се пазите от незаконни пожелания.

Ще ви преведа един митически разказ: някога, в миналото, в един царски двор се родила дъщеря, най-красивата мома в света. Като пораснала, баща намира другар, за да се оженят, млад, добър момък. Тези млади били толкова обични на Небето, че Господ изпратил един ангел, представител, да присъства на тяхната сватба на земята. Като дошъл на земята, ангелът се влюбил в момата и не искал да се върне на Небето. Започнал да обмисля начин, как да има тази мома. Чакал го Господ ден, два, месец, ангелът не се връща. Като разбрал каква е работата, за да покаже на ангела лошите последствия от незаконните пожелания, Господ го преобразил на пойна птица, да ходи от клон на клон между всички птици и те да я избягват. Хвърка той от един клон на друг, но всички птици го избягват. Той не могъл да си обясни тези страдания. Един ден кацва на едно дърво и започва да оплаква своя живот. В това време, под дървото идват четирима разбойници да си поделят плячката. Разделили си всичко по равно. След това решили двама от тях да отидат в града да накупят храна и хляб, и да си устроят пир. Те отишли, купили храна, но по пътя им дошла мисълта да сложат в храната отрова и, като ядат другите двама, да се отровят, а те да си разделят и тяхното богатство. Двамата разбойници под дървото, като чакали другарите си, решили, като се завърнат другите двама, да ги застрелят и да вземат и тяхното богатство. Ангелът знаел, какво зло намислили и едните, и другите. Като наближили двамата разбойници от града, отдалеч още ги застреляли, останалите яли от храната, но се отровили. Едва сега ангелът разбрал, какви са последствията от незаконните желания и защо той страда. Когато Господ ви изпрати на сватба, в която той взима участие, да нямате окото на този ангел. Пази се да не кажеш, ако си мъж: „За мене ще е тя“, или ако си жена: „За мен ще е той“, защото ще пеете на дървото горе дълго време. Питам ви: Не сте ли вие такива птици, изхвърлени от Небето? Някои питат: „Кажи ни, защо сме слезли от Небето“. Всички сме слезли за да научим, че незаконните желания имат лоши последствия, и да разберем, че човек, който няма сол, е далеч от Бога. Хората искат свобода, затова Господ ги праща на земята, но им казва: „Живейте според закона на моята свобода“. А лошо е у хората това, че всеки иска свобода само за себе си. Според Божия закон, трябва да разбираме отношенията, които съществуват между нас. Законът на солта е: това, което желаеш за себе си, не го отказвай на другите. Давай им възможност и те да развият своите способности. Ако някой има нива или лозе, не му завиждай, а благодари за това, че си има всичко. Виждаш, някой язди на кон, не казвай: „Е, да е на мене този кон!“ Благодари, че си има кон. Той е достоен за него. Виждаш хубава къща, добре мебелирана, не я пожелавай. Ако имаш сол, ще имаш всичко, което ти е потребно и необходимо. Кажете на Господ: „Сол искам от сега нататък“. За да убедиш съвременните хора в тази велика истина, ще трябва дълго време да аргументираш, с някои може да се направи опит, а с трети изведнъж можеш да се разбереш. На хора, у които духовното зрение не е развито, трябва да се аргументира: то е пипане в духовния свят. Чрез чувството на последователност, стъпка по стъпка, те ще си съставят ясно понятие за нещата, които не могат да схванат изведнъж. В разсъжденията си за Бога ние употребяваме същата аналогия, за да си съставим понятие за Него. Всички философски школи с техните дебели томове, в които се третират въпроси за Бога, са все пипания, едни по-близо, други по-далеч от истината. Някои са напипали малкото пръстче на Бога и казват: „Какви малки пръстчета има Бог“. Някой напипал ръката му и казва: „Каква голяма ръка има Бог!“ Някой е напипал плешката или главата Му и според това има и познания за Него. Но това е само външната страна на Бога – проявената природа. Ще бъде чудно, ако някой, като се качи на керемидите на моята къща, каже: „Аз разбирам сега г-н Дънов, той е твърд, защото напипвам твърди керемиди“. Ако някой напипа нещо меко ще каже: „Колко е мек г-н Дънов!“ Аз мога едновременно да бъда твърд и мек. Под „твърд“ какво разбирате? Твърд като камък или твърд в своите убеждения? Следователно, от външните пипания ние не можем да имаме верни понятия за нещата, а само ще имаме смътни схващания. Ако нямате достатъчно количество сол, ще бъдете безсолни и ще кажете: „Животът не е нищо, освен ядене и пиене“. Не съм аз против яденето, не мислете това, защото като е дошъл човек на земята, ще яде и ще пие. Не препоръчвам гладуването, неестествения пост. Аз пост разбирам в друго отношение – всеки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тяло. Всеки ден трябва да употребяваме известно количество хляб, вода и въздух за съграждане на нашето тяло. Някои мислят, че като не ядат, ще станат по-добри. Не, ако не ядеш по-лош ще станеш. Искаш да направиш човека по-добър, нахрани го, ако е гладен; напои го, ако е жаден и като го нахраниш с хляб и вода дай му малко от твоята солчица и той ще се подобри. Ако не го нахраниш, ще направиш престъпление. Ако срещнеш някого, който се е отчаял и иска да се самоубие, не му давай съвети, че това не е добре, че не трябва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го според твоя обичай и след един–два часа, като му се смели храната, кажи му: „Хайде сега да се поразговорим“. Накарай човека да се поразположи и да се изкаже, защо животът му е толкова мрачен. Дай му указания и посочи му пътя, по който да върви. Затова Господ ти го е изпратил през този ден. Често ние се молим: „Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти“, но ако така не изпълниш волята Му, както Той ти посочва, значи ти си без сол през този ден. Може да направите този опит: ако сте неразположени, срещнете своя близък, който е още по-неразположен, извикайте го у дома си, нахранете го и няма да забележите, как Бог и двама ви е осолил. Една жена, недоволна от мъжа си, срещне друга още по-нещастна, като се съберат двете да се поразговорят и Бог ще осоли и двете.

Това е положителна християнска философия. Често казват: „Не трябва да ядеш много фасул, много месо – утайки остават“. Но се запитайте: защо хората ядат тъй много? За да придобият сол. Когато добият достатъчно сол, няма да ядат много. Когато станете нормални, тогава ще може да се говори за една по-висша философия на живота. Може да направите следния опит, защото всички сте от реалния свят. Може да си кажете: „На Дънов му дошло на ум да ни говори за солта, ние не знаем ли от каква необходимост е тя за нас?“ Говоря ви за солта, за да направите този прост опит. Спрете се, помислете 5–10 минути за солта, за нейното влияние върху организма, чувствата, душата и ума, и вижте тогава, дали ще стане у вас някакво изменение и какво ще почувствате. Защо, именно, солта е толкова активен елемент? Често хора ми се оплакват, че били неразположени, нещастни, а аз им казвам: „Знам това, защото и аз съм на земята“. – „Да, но твоето положение е съвсем друго от това, в което сме ние.“ Разликата е само в това, че аз имам повече сол. Ще ти дам от моята сол, но ще трябва добре да я използваш, да я разпределиш добре. Като имаш малко подкваса, ще си задържиш от нея за друг път. Като ядете мляко, оставете си от него подкваса, а не да казвате, че децата я изяли. Препоръчвам на съвременните хора да не дояждат, защото такива хора Бог ще ги задигне. В такъв случай вие ще приличате на онзи българин, на когото дали пари на заем и той тръгнал да си накупи с тях непотребни предмети. Заемодателят, като видял това, поискал парите си, за да ги преброи, но вече не му ги върнал, като казал: „Ти не си човек, който може да използва парите и затова не ги заслужаваш“. Когато Бог види, че вие не употребявате живота на мястото му и злоупотребявате с него, Той си го взима. Неколцина от вас сте били здрави, весели, щастливи, но сега сте отпаднали. Защо? Защото не умеете да използвате живота. Когато имате сол в себе си, ще бъдете здрави хора със здраво сърце и тяло. Съсредоточете ума си към солта, към този елемент на равновесие и повдигане и постарайте се да го схванете. Този елемент индусите го наричат „прана“, т.е. сила, която носи живот в себе си. Той се намира във въздуха, в храната и във водата и оттам се извлича. Сега ще ви кажа, как да ядете. Ще започнем в този свят с яденето. Когато започнете да ядете, първото условие, което ви се налага, е да изхвърлите от себе си всяко недоволство. И малко хляб ако имате, ще трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа в него, да проникне във вашия организъм, след което вие ще почувствате една приятност. А сега какво става? Жената готвила цели четири часа, какво не е сложила в яденето за вкус и действително отлично ядене е приготвила, идва мъжът недоволен, намръщен, жената остава като попарена и ето, че цялата сол отива. Втория ден – жената пък недоволна от нещо, ядете и не усвоявате нищо от тази сол, защото сте недоволни. Недоволни са и мъжът и жената. Мъжът казва: „Жена ли е това?“ Децата казват: „Майка ли е това?“ Вторият път, мъжът купува месо, масло и яйца, пак недоволни всички в къщи. За да си доволен, приготви се и си кажи: „Всичко е отлично, жено“. Като дъвчете храната, тогава ще видите колко вкусна ще бъде тя, каква приятност, какво щастие и доволство ще изпитате. Сега се оплаквате: „Как се живее с четвърт килограм хляб“. В четвърт килограм има достатъчно сол, за да се живее. Но нашето недоволство създава неприятностите. Казвате си: „Празен ли ми е коремът, нищо не разбирам от това ядене“. Празен е не твоят корем, а твоят ум и сърце. Правил съм различни опити с храната, ял съм по две ябълки и малко хляб и съм бил доволен. Не е в многото, а някой път и малкото с благодарност се благославя. Не пренебрегвайте тази малка сол в света, тя е като малкото житно зрънце, от което се раждат велики неща. Първото нещо, което ни предстои, то е да превъзпитаме това чувство на недоволство, което съществува у нас. Мъжът донесъл четвърт килограм месо, четвърт килограм хляб. Да се благодари на Бога за това. Тогава ще се умножи, защото в живия магнетизъм има една сила, според която всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще можете да съберете отвън толкова елементи, колкото са необходими, за да ви задоволят. Някои казват: „Не трябва да се пие вода, тя е за жабите – за нас е винцето“. Ще пиете вода и то на гладно сърце, от 100 до 150 грама, на глътки. Ще изпивате на ден по половин до един литър вода, от която ще извадите необходимата храна за вашите артерии. Ще дишате дълбоко и то през носа, а не през устата, за да не поглъщате много прах. Като се научат съвременните хора да приемат тези елементи така – храната, водата и въздуха, другото благословение ще дойде само по себе си. Не мислете, че у вас, във вашата душа, нещата тепърва ще се създадат. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате. Пазете си окото да не бъде като окото на онзи ангел, за който ви разказвах. Ако всички приложите този велик „закон за благодарността“, то най-малко 50% от всички работи на земята ще се уредят. И ангелите като погледнат отгоре, че сме тръгнали из Пътя, ще дойдат да ни помогнат. Не мислете, че вие сами работите в света. Разровете земята и вижте колко червейчета помагат на орача, колко микроби приготвят почвата заедно със земеделеца и колко други още елементи, образуват житното зърно. При всичко това ние сме деца, които, каквото и да донесе баща им, все са недоволни. Всяко дете трябва да благодари на баща си за всичко, което той му донася. Дете, което не целува баща си, когато той му донесе нещо, то няма сол. Някои родители казват: „Моето ангелче“, ангелче е то, но без крила. Дъщеря, която не благодари на баща си и майка си и не ги целуне, тя е ангел без крила.

Вие, които ме слушате, ще говорите на другите по същия начин. Тогава ще проверим чрез опит, че тази сол е необходима за всички. Днес Господ тъпче хората, осолява света, и англичани, и германци, и руси, и французи и други. Отсега нататък идва доброто. Желая ви, като си отидете вкъщи, да добиете поне един грам солчица, за да бъдете полезни членове на вашето семейство, общество, народ, да сте благодарни за всичко и само тогава ще придобиете благо. Тогава ще бъдете умни, добри, трудолюбиви и работливи.

Беседа, държана на 25 март 1917 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help