Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Децата

Истина ви казвам: ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно.(Ев.Матей, 18:3) За да обясни кой може да влезе в Царството Небесно, Христос взема една обикновена форма, понятна за всички, която съществува от създанието на света – децата. Това, което радва домовете, което радва света, то са децата. Дом без деца – това е пустиня без извор, без трева. Защо човек трябва да стане като малко дете, та да стигне Небето? В Христовите думи под „дете“ се крие по-дълбок смисъл, отколкото ние разбираме под тази дума; Христос не казва: „Ще влезеш в Царството Божие, ако си някой скъпоценен камък, поставен на короната на някой цар, ако си някой милионер“, а казва: „Ако не станеш като дете, няма да влезеш в Царството Небесно“ – Той влага тук идеята на смаляване.

Детето е символ на едно пасивно състояние, или, тъй да се каже, то представя потенциална енергия, енергия в спящо състояние. Но тази енергия не е в бездействие, защото вътре в нея са складирани всички условия за нейното развитие; тя е едновременно в потенциално и кинетическо състояние. Потенциалната енергия се превръща в кинетическа и обратно. Кинетическата енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, когато пък потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата: възрастният човек е по-малко активен и има по-малки размери на развитие, отколкото детето. В идеята на детето има и друг смисъл. Ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в почвата, не може да започне своето ново развитие. Развитието на дърветата става по два начина: едни се развиват, никнат чрез семена, а други – чрез издънки, присадки. Има голяма разлика между растение, което се развива чрез присадка, и онова, което се развива чрез семка. Когато растението е от семка, то съдържа по-голяма сила от онова, което е излязло от издънка. Христос казва: „Ако не се обърнете на семе в живот, няма да влезете в Царството Божие“, защото там се присаждат не дървета, а само семки. Господ няма нужда от стари хора, в Царството Божие няма стари хора. Думата „стар“ е синонимна с човек безсилен; а младите, децата, те са синонимни с думата „богати“, по ум и по сърце. Така тълкувам и аз: Ако нямате ума и сърцето, т.е. невинноста и чистотата на дете в себе си, вие не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това – да мислим, че сме големи; у всекиго от вас, у самите деца даже, които са едва на 5 години, има идеята за големство. Често съм срещал деца на 5–6 години, у които се е зародила мисълта, че са големи, че са грамадна сила и че могат много нещо да направят. Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи: „Не ме закачайте – казват те, – че като махна с пръста, всичко мога да направя.“ Такива деца, като ги накарате да вдигнат някой чувал, не могат. Защо не могат да го дигнат? Само защото мислят, че са големи, когато в действителност не са. Ако мислеха, че са малки, те щяха да могат да го дигнат. Това можете да го проверите. Останете вътре в себе си в положението на дете, вложете в ума си една мисъл – ако не се тревожите, тя ще има 10 пъти по-голяма активна сила, отколкото ако се постоянно тревожите. Когато се изправите пред ключа на електрическа лампа, какво се изисква от вас? Само да завъртите ключа. И тази сила, която ще употребите, е много малка. Светът е тъй устроен от Бога, че ви пращат само да завъртите този ключ. А какво правят мнозина? Спират се пред ключа и започват да философстват. Така никаква светлина няма да блесне. Не ви трябва никакво философстване тук – едно движение на ръката и светлината – условие, за да може да четете – ще блесне. Същият закон е и сутрин, когато се събудите – завъртвате вашия ключ и казвате: „Виждам“. И душата, като влезе в човешкото тяло, и тя има ключ, и като го завърти, казва: „Виждам слънцето“. Ако забравите да завъртите вашия ключ, вие ще бъдете в тъмнота, т.е. умът ви ще бъде смътен, неспособен за работа. Някоя сутрин ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия ум, и цял ден животът е в безпорядък, намирате, че няма никакъв смисъл в него и т.н. Аз казвам: Вие сте в положението на дете с големи идеи, което като мисли за големи работи, забравя да извърши най-малкото – да отвори малкия ключ, от който иде светлината в света. Постоянно срещам хора с незавъртени ключове, с големи идеи, мечтаят за много къщи и къщи с много етажи, а са слепи. Не ви трябват тези къщи, първо завъртете ключа, а след това си направете къщи. Станете дете на послушанието; само тогава Бог ще заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Бог и вас. Съвременните хора са изгубили отношенията си към Бога; мислят, че са свободни, че имат право да вършат това или онова, че имат право да критикуват дори Бога. Аз питам такъв човек: Като стана тази сутрин, завъртя ли ключа? – „Не съм.“ – Да се върнеш вкъщи да завъртиш ключа, защото инак през целия ден ще бъдеш в тъмнота и неразположение на духа; животът дотогава няма да има смисъл за тебе. Този същият закон е и в отношенията на хората – завъртял си ключа, всички те обичат; забравил си да завъртиш ключа, всичко върви в дисхармония; голям човек, голямо величие си, никой няма да те обича. Никой не обича хора, които много искат. Законът на Небето има символ в децата – в тяхното безкористие. Да носиш много на гърба си и да имаш малко в стомаха си, са две различни неща. Ако носиш 100 килограма жито на гърба си и половин килограм жито в стомаха си, де ще бъде силата? Съвременните икономисти, които товарят държавата с големи дългове, вършат това, защото не разбират Божествения закон. Бих желал по-добре да дадат всекиму половин килограм жито в стомаха, отколкото 100 килограма жито на гърба. За предпочитане е 100 грама знание в мозъка, отколкото 100 килограма товар на гърба. Може да има някой 100 тома книги, но 50-те грама знание в мозъка, като потенциална и кинетическа енергия, струват повече отколкото това, което е извън него.

И тъй, под думата „дете“ Христос разбира особено вътрешно състояние, да бъдем в съгласие, във връзка с духовния свят, с всички сили, с всички същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико същество, изгубваш тези връзки. Когато един велик ангел от небето, който е живял милиони и милиарди години, който има в себе си опитност повече, отколкото цялото човечество, на когото историята е много по-велика, отколкото на целия човешки род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова питаха Христа: „Може ли стар човек да влезе в Царството Божие?“ И ангел да е, и Бог да е, не може. Всеки, който иска да влезе, трябва да се смири – да стане като дете. Всички вие, които ме слушате тук, искате да влезете в Царството Божие, каквито сте. Не, казвам: никога това не е било и няма да бъде. Ако не добиете вътре в себе си свойствата на детето, а именно: пластичност на ума и на сърцето, няма да влезете в Царството Божие. Междината, която дели този свят от онзи, е една стомилионна част от милиметъра – само толкова е разстоянието от единия свят до другия свят. Когато човек тръгне в пътя на развитието, той се движи много бавно. Всички, гледам, които тръгват в духовния път, тръгват като големите хора, а не като децата. Ако човек започва да върви с големи крачки, той няма да постигне целта си. Видите ли човек да излиза от къщи и да бяга, той няма да постигне нищо. Но ако тръгне полека и постепенно ускорява хода си, той ще постигне целта си: той е в положението на дете. Христос казва: „Не започвайте работите си с бързане; движете се като малките деца – постоянно вървете и ускорявайте хода си с 2, 3, 4, 5 и 6 и тогава ще намерите смисъл във вашия живот“. Докато сте в положението на малки деца, няма да дойде никаква болест, а щом сте в положението на стари, ще ви нападнат всички болести. Който е смутен, той е стар; който има тежест на сърцето, той е стар. Станете млад. Казваш: „Тежко ми е на душата“. – Стар си. – „Какво да правя?“ – Стани млад. – „Как?“ – Не мисли за велики работи в света. Тури само половин килограм хляб в стомаха си, 100 грама знание в мозъка си и 5 грама в сърцето си – това ти е достатъчно. Моми, когато ги любят 10–15 момци, започват да се кокорят, да се надигат и стават нещастни. Преди няколко години бе убита в София една мома от своя годеник, защото му изневерила. – Защо любите двама? Един Ви беше достатъчен. Всяка мисъл си има своето място. Ако не любите някого, не го лъжете, кажете му истината и той ще си намери друга. И в религиозно отношение хората страдат от същата любов. Казват: „Да любим“; но знаете ли как се изразява любовта? Човек, който желае много, прави грях, а който направи грях – страда. Който греши, е лош човек, но който греши и не се разкайва, е по-лош; който греши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лош, а такъв, който не се разкайва и се моли, е лицемер, а лицемерът е най-лош човек в света. Има в света две лъжи, два вида грехове, – като казват, че любите някого, а го лъжете, постъпвате като крокодилите: те, когато обичат някого, облеят го със сълзите си, за да стане по-гладък, та да могат по-лесно да го глътнат. Не такава любов трябва, а любовта на малките деца. Малко дай, но от сърце го дай. Ако мъже и жени бяха приложили тази философия в живота, домовете и обществата щяха да се изменят на добро. Бащи, майки, деца, учители, свещеници, съдии, всички за велики идеи мислят, велики хора са на този свят, по-велики от тях няма. И питате ме защо страда светът? Страда от „велики“ хора и идеи. „Отличен проповедник е – казват, – велики идеи проповядва.“ Да, от „велики“ идеи страдаме всички. Евреите, и те имаха велики идеи, богати да станат, възгордяха се от това, че са избраният народ, 33,000 обещания имат от Бога, но Христос им показа, че величието на един човек седи в това – да стане малък като дете: само тогава Бог ще бъде на негова страна. Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би да и заплатят и милиони. А едно малко дете всеки го носи, без да му платят нещо. Защо? Защото то носи в себе си велики блага. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе, тя носи мир, радост, величие, ето защо всеки може да носи малките деца.

Някои от вас мислят, че великите идеи раждат щастие в света. За пояснение на тази мисъл ще ви разкажа една легенда. Един осиромашал германски принц искал да се ожени за една красавица; но тя му казала: „Аз съм жена с големи претенции, ще ми построиш великолепен палат, и каквото ми се доще, ще трябва да ми го набавиш; ако се съгласяваш на всичко това, ще те взема; готов ли си?“ – „Готов съм на всичко, защото с тебе ще бъда щастлив“, отговорил принцът. Оженил се той и тръгнал да търси богатства чрез окултизма, да търси духове; намерил принца на гномите и му казал: „Ожених се за една много взискателна жена и ми трябват много пари, ще можеш ли да ми услужиш?“ – „Мога, но с едно условие: за всяка кесия пари ти ще ми даваш по 10 косъма от главата си.“ – „Достатъчно имам, ще ти дам повече.“ – „Не! Само по 10 ми трябват; всеки път, като дойдеш, по една торба злато ще вземаш.“ – „Е, осигурихме се – рекъл си той, – дойде най-после денят на щастието в моя дом.“ Започва той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите, взема пари – дава косми. Минават се година, две, три, главата му оголява. Отива пак да вземе пари, но няма вече косми. „Да ти дам друго нещо“, му казал той. – „Не, косми, косми ми трябват.“ Само тогава той разбрал, че в тези косми се крие човешкият характер. Малките наглед неща той е пожертвал уж за по-големи. Всеки косъм е благородна мисъл, пожертвана за нищо и никакво. Ако имате в продължение на 10 години такъв стремеж, вие жертвате всичко благородно от себе си и оставате една гола пустиня. Тогава вие се превръщате на старо голямо сухо дърво, което е символ на пропаднал човешки характер. Да не се обиждаме от истината. Но всякой, който се обижда от истината, Бог го счита за стар човек. Такъв е законът пред Бога: Господ досега никак не се е обиждал. Няма друго същество, което да е пренесло по-големи поругания от Бога, но Той никога не Си е даже веждите навъсвал. Тихо и спокойно гледа Той и казва: „Тези деца ще разберат закона; сега трупат грехове, и затова ще носят този товар“. – „Тежко, много е тежко, сиромашия, какво ще правим?“ – Ще работите. – „Другояче не може ли?“ – Не може, ще работите. – „Големи сме.“ – Ще се смалите – ще станете деца. Като се върнете у дома, опитайте се да станете деца и ще видите как ще се подмладите. Остарели сте – защо? – Защото носите света на гърба си. Когато сте в един параход, който се клатушка, и се страхувате, каква полза имате от страхуването? Стойте спокойно, имайте доверието на едно дете. Този, който е направил парахода, ще се погрижи за вас. Параходът ще се поклатушка и най-после ще спре. Гръм има, буря има, не се бойте. Птиците, които са в небесното пространство, също се клатушкат, но те разбират много по-добре този закон, отколкото вие. Ще ме извините за всичко това. Ако сте стари, ще се обиждате, ако сте млади – ще ви поздравя. Когато говоря истината, никой да се не докача. Който е тръгнал бос през някое каменисто място, ще му кажа: Обуй си цървули, защото ще ти се наранят краката и сред пътя ще се принудиш да се върнеш; цървулите ще те спасят. Ако е някоя дама, тя би предпочела да се нарани, но без цървули да е, за да може нейният любезен да я хареса. Опасно е да ходите боси. Децата са всякога обути. Вижте и пеперудите, тия малки деца на Господа, каква отлична премяна имат: някоя земна царица да би я имала, щеше да се счете най-щастлива. Тези пеперудки, макар и да живеят мимолетно, Господ добре ги облича. Защо Господ ги облича така? – Защото са деца. А защо Господ дава нещастия на хората? – Защото са стари. Защо Господ дава благословение на някои? – Защото са малки деца. Майката прощава на децата си много грешки, но ако мъжът и направи погрешка, ще каже: „Този дъртляк не го ща вече“. Така и Небето прощава всички грехове на малките деца; но към старите то е строго и казва: „Скоро вън!“ Тогава какво се заражда в нас? Недоволство, отчаяние и омраза спрямо живота, понеже срещаме съпротивление и неблагоприятни условия за нашето развитие. За да бъдем обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемем вътре в себе си тази Божествена идея – да бъдем малки пред Бога, да имаме ум и сърце отзивчиви. Любовта има степени в своята сила: стоиш при някоя печка на разстояние два метра от нея – усещаш много приятна топлина, но ако поставиш ръката си отгоре на нея, ще те изгори. Старите хора са нажежени печки – по някой път изгарят. Те са обикновено користолюбиви. Не мислете, че говоря за вас – аз говоря за ония стари хора, за които говори и Писанието. Стар човек е онзи, който има мисълта, че е голям, велик, и от такъв човек именно трябва да се пазим. Това е проповядвал Христос, когато е казал: „Да станете като малки деца“. Като изследвате природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например, брилянтът – едно време веществото, което го е образувало, е било въздухообразно, газ, който е заемал голямо пространство и е трябвало да се сгъсти; Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но като същевременно е намалил обема му; станал е малък по обем, но скъп по цена. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия начин, по същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки, като деца, защото велик е само Бог, и за да бъдем като Него, трябва да научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, защо малките неща минават от малки към големи. Едно узряло зрънце, колкото малко и да е, щом падне на почва и има условия за своето развитие, израсте в голямо дърво, но един лист, един гнил плод, колкото и да е голям, падне ли на почвата, изсъхва.

Това е смисълът на Христовите думи. Той е говорил едно време за хората на просветения век, за вас – за онези, които могат да го разберат, които могат да приложат Неговото учение; за онези, които не Го разбират, които не могат да приложат Неговите мисли, Той не говори. Когато някой велик музикант свири, той свири за онези, които имат ухо да го слушат; когато някой ваятел извае статуя, той я предлага на онези, които я разбират и оценяват; когато някой писател напише книга, тя има значение за онези, които я разбират. Господ е направил света и е написал Своя закон за онези, които Го разбират. Онези, които не Го разбират, ще носят товара на гърба си и ще бъдат „велики хора“. Едно време, когато Бог е създал света, духовете, които са слезли на земята, са искали да бъдат големи, велики; затова те са имали грамадни тела и затова са били създадени и грамадни животни. Ако грамадните животни бяха останали на земята, щяха да я оголят и опустошат – да изпоядат всичко. Господ е трябвало да учи тези въплътени духове, че не трябва да имат грамадни тела, защото величието на едно същество не седи в грамадното тяло. Една идея е велика не когато е голяма по обем, но когато носи нещо, което е велико за развитието на другите. Ако посадите един орех, след 10–20 години той ще бъде грамаден; но като умре, той ще дойде пак в първоначалното си състояние. Говоря ви да станете като малките деца и да направите опит с това. Внесете тази Христова идея в ума си и постарайте се да бъдете малки пред Бога. Представете си, че сега започвате вашия живот в Царството Божие. Вие може да мислите, че сте видни, знатни хора; но колко велики царе, колко знатни хора е имало едно време, за които сега и помен няма. Ние се заблуждаваме: мислим, че хората, които ни заобикалят, са много видни, знатни, но при едно нещастие познава се колко сме знатни. В едно село, варненско, имаше преди 40–50 години един чорбаджийски син, много знатен; цялото село говореше за него; като кажеха: „Петран чорбаджията“, всички го знаеха; всяка седмица събираше хора за гуляй, заколваше агне и веселбите се продължаваха дълго време. Случи се, че го постигна нещастие, от което той изгуби и стана последен бедняк – всички започнаха да го изоставят и да го подтикват. Този „Петран чорбаджи“ си мислеше, че е знатен човек. Що е знатен човек? То е мъртъв вол – като умре, нахвърлят се псета върху него. И тогава пак говорят за него, но докато го изядат; след това няма нищо вече да се говори. Хората говорят „хау-хау“, докато има какво да ядат, какво да им дадеш; като умреш и не остане нищо от тебе, престават да говорят за тебе. Това са нещастията на нашия външен живот. Отвън ние сме много красиви, но важна е другата красота – на сърцето и ума, затова чистете сърцето и ума си и не се лъжете с „хау-хау“. Станете малки деца, за да влезете в Царството Божие – да наследите новия живот. Хората на земята са мъртви, изпояждат ги псета, гарвани и орли, защото са „велики“. Като прочетете „Откровението“, ще видите, че Господ вика всички орли и им казва: „Елате, вие малки, да си вземете своя дял, елате да се наситите от плътта на юнаци, войводи – все велики хора“. Какво означава това? Когато някой голям дъб изгние и се преобърне на пръст, Господ изпраща малки семенца, треви и им казва: „Вземете си дела от този дъб, защото едно време той пречеше на вашето развитие“. Затова Христос казва: „Ако не станете малки деца, няма да влезете в Царството Божие, Бог няма да вземе вашата страна“. При новите условия, при които живеете, трябва да турите нов морал, нови религиозни принципи, които да са по-силни, отколкото сегашните. Тези принципи, с които досега сте си служили, са слаби, не мога да издържат. Имате едно въже, което дига 10 килограма, но вие искате то да дигне 100 килограма; какво трябва да направите? – Ще го направите 10 пъти по-яко. Въжето е моралът – вие трябва да го направите 10 пъти по-силен от по-раншния, за да издържи новите условия. Затова именно, по закона на нещата, ние трябва да изменим нашите мировъзрения. И най-лошият човек, ако стане малко дете, ще се измени, и вие ще го залюбите. Между трева и дъб не може да има борба, но между два дъба всякога ще има такава. Посадете ги един до друг, ще видите борбата между тях – кой да стане по-висок, да види слънчевите лъчи. Който излезе отгоре, той ще успее, а който остане отдолу, ще каже: „Аз останах малък“. Малък, но с големи идеи! Не че си станал малък, а ще чакаш, докато ти дойде редът, и ще кажеш: „Аз ще ти стана син, жълъд“, а другият ще ти отговори: „Аз съм ти баща“. – „Е, татко, аз ти благодаря за грижите, които ще имаш към мене.“ И този жълъд един ден ще стане голям и ще размени ролята си с баща си. Христос изисква, щото всеки от нас да стане един вид дърво и върху това дърво да има плод, семка, върху която ще се положи Царството Божие. Ще кажете: „Тези неща са отвлечени“. Не, вложете тази мисъл: „Аз искам да стана малко Божествено дете, затова помогни ми, Боже, да реализирам тази си мисъл“. Мислете върху тази мисъл 12 месеца и ще видите как ще се измени животът ви. Но не тръбете за това нещо: аз виждам, че сте малки. Когато някой голям бук дойде и каже: „Аз съм малък“, той не говори истината. Когато някой богат каже, че няма пари, то е, защото се бои да не го оберат. Когато някой беден каже, че има пари, и той лъже. Нека всеки казва правото. Имайте вяра в този велик Божествен закон на това дете, и Господ ще бъде с вас. Ако Бог ви кредитира, Той ще ви направи велики. Но ако сами се правите велики, вие сте в положението на един лъжлив търговец, който говори, че има пари, а всъщност няма.

Това е дълбокият смисъл на този стих: „Да станете малки деца“. Не искам да остане у вас мисълта: „Нима ние нищо не сме?“ Оставете тази мисъл настрана. Какво сте били досега, не е толкова важно, какво ще бъдете отсега нататък – това е важно. Знае се какви са били хората досега – да спи зло под камък. Да бъдем малки Божествени деца – ето бъдещият идеал. Желал бих да бъдете деца на Бога, да използвате великите блага, които Царството Божие ви дава. Желал бих всички да сте умни, щастливи, добри; казвам ви какво виждате, начина как да бъдете такива. Ще речете: „Как да гледаме ей на тази малка капка?“ Не се смущавайте, тя ще порасне: дъждът не завалява изведнъж, а капка по капка, сетне се усилва; но тези малки капки принасят полза на света. Малките деца не знаят що е страх, бабите им ги плашат: „Караконджо ще те изяде“. Също и слугините, за да се любят с някого отвън, плашат децата с караконджо, за да ги накарат да заспят. Майките, за да отидат на бал, също залъгват и сплашват децата си с нещо. Долу вашите караконджовци, не лъжете малките деца, не лъжете и себе си! Бъдете откровени спрямо себе си и спрямо другите – само по този начин ще се подмладите и разхубавеете. Щом Божествената идея дойде във вас, всичко ще се измени – и устни, и вежди, всичко. В Европа има дегизиране на устни, за да станат по-червени, защото червенината показва богатство и чиста кръв; нека тя дойде по един естествен начин. Да бъдем малки деца, значи да престанем да лъжем Бога. Някой не вярва в Бога – може да има сериозна причина за това неверие. Някой казва: „Няма Бог“ – не си завъртял ключа, ще кажа аз. „Животът няма смисъл“ – не си завъртял ключа. „Ама хората са лоши“ – не си завъртял ключа. Ключът на малкото дете е вътре. И по-хубава, по-велика идея от тая няма. Някои искат да знаят кой е Христос. – Думите, които Той е казал, това е Христос; може ли да ви ползват тия думи, да станете щастливи, това е Христос. Силата на живота не е в буквата, а в Духа. Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина: говоря винаги това, което е вярно. Не трябва да играем ролята на онзи Сократов ученик, който за да се покаже смирен, отишъл един ден при учителя си със съдрани гащи; учителят му обаче му казал: „Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи“. Ние трябва да сме внимателни, и както виждате, аз спрямо вашите сърца съм внимателен, никога не съм казал това, което не е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е истина, може да го проверите. Ако нямате резултат, аз ще се спретна заедно с вас. Кажете си само: „Тази година искам да бъда малко Божествено дете“. С тази идея ще ви пратя да си идете – да бъдете малки Божествени деца, всички европейски държави да бъдат такива деца: тогава ще дойде истинският, Божествен мир в света.

Беседа, държана на 11 февруари 1917 г.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help