Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Все що е писано

„Защото тѣзи сѫ дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано.“(Ев. отъ Лука, гл. 21, ст. 22)Думата „отмъщение“ звучи нѣкакъ си странно, тя не е на мѣстото си. По-добра дума отъ нея въ български езикъ нѣма, такава нѣма даже и въ другитѣ езици. Тази дума може да се замѣни съ думата „счетъ“, „равносмѣтка“, „ликвидиране“, „равновѣсие“. Христосъ, когото считаха и считатъ за идеалъ по чувства, мисли, стрѣмежъ, е казалъ нѣкои нѣща много горчиви. Християнитѣ разбиратъ християнството в това да грѣшишъ, да правишъ каквото искашъ и да не давашъ никакъв отчетъ прѣдъ Бога. Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче животътъ не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения. Грѣхътъ е една случайность въ живота. Тази случайность нѣкога произтича несъзнателно, а нѣкога – съзнателно, тъй че грѣхътъ бива съзнателенъ и несъзнателенъ или както адвокатитѣ често пѫти казватъ, че едно прѣстѫпление е съ умисълъ или безъ умисълъ.

Всички хора, които сега сѫществуватъ на земята, сѫществуватъ по една необходимость на своето развитие. Тѣ сѫ опредѣлени да завладѣятъ земята, животнитѣ, птицитѣ, рибитѣ, такова е тѣхното прѣдназначение. Да завладѣешъ значи да туришъ редъ и порядъкъ, да обработвашъ земята. Този стихъ има широко и двояко значение: по отношение човѣчеството; личния животъ на човѣка и по отношение вашето тѣло. Тѣлото на човѣка, това е неговата земя и всички животни сѫ вѫтрѣ въ него: и риби, и млѣкопитающи, и птици. Всичко това човѣкъ трѣбва да завладѣе, но понеже тѣ принадлежатъ на другъ господарь, той ще бѫде отговоренъ за тѣхъ. Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Тѣзи овци Твои бѣха, Ти на мене ги даде, затова азъ полагамъ живота си за тѣхъ.“ Слѣдователно когато Господь дава на човѣка власть, тази власть е придружена съ извѣстна отговорность.

Всички хора искатъ да бѫдатъ силни, но тази сила е потрѣбна за извършване на работа, другадѣ тази сила нѣма смисълъ. Месояднитѣ животни, които сѫ добили голѣма сила, добили сѫ я само чрѣзъ упражнение. Силата постепенно иде въ свѣта, сѫщо така и всички дарби, способности, които човѣкъ има, постепенно се развиватъ, не изникватъ изведнъжъ. Знаете ли, колко хиляди години, колко милиони години сѫ потрѣбни на гѫсеницата, за да достигне отъ яйце въ пеперуда? Съврѣменнитѣ естественици не може да опрѣдѣлятъ колко години е потрѣбно на гѫсеницата да научи това изкуство да си прави пера, да се научи да преде и т.н. Ще кажете: „То и е дадено отъ Бога.“ Не, тази гѫсеница се учила милиони години и се прѣраждала, прѣраждала, докато достигнала положение отъ гѫсеница въ пеперуда. Онѣзи отъ васъ, които искатъ знания, нека взематъ единъ микроскопъ и да наблюдаватъ подъ него едно бубено сѣме, да видят неговото развитие, да видятъ какъвъ процесъ ще стане вѫтрѣ въ него. За да се измѣни положението на това сѣменце, необходимо е малко топлина, която да диференцира тѣзи клѣтки и тѣ ще започнатъ да се дѣлятъ по на двѣ и ще се образува едно малко червейче, въ което ще се развие едно малко стомахче, нерви, артерии, нервна система и то ще започне да живѣе единъ съзнателенъ животъ на небето, а несъзнателенъ на земята. Съ това се обуславя разликата между хората и червеитѣ, гѫсеницитѣ. Хората живѣятъ на земята съзнателенъ животъ, а червеитѣ живѣятъ на земята несъзнателенъ, а на небето съзнателенъ животъ. Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата. Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а азъ ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме!“ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си. И братъ му има право да се сърди и да каже: „Този изядникъ изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е сѫдбата на всѣки човѣкъ, този процесъ става сега въ свѣта.

Идването на Сина человѣчески ще се тълкува съ онова велико съзнание, което съ голѣма сила ще дойде отгорѣ и тогава ще плачете. Разбира се, като се намѣришъ голъ, босъ, гладенъ, ще плачешъ. Нѣкои казватъ: „Като дойде Христосъ, ще бѫде много лошо, много страшно.“ Ама три дни като стоишъ гладенъ, ще почнешъ да плачешъ, ще размишлявашъ, че идва Синъ человѣчески съ ангели. Кои сѫ ангелитѣ?

Ще видишъ тогава послѣдствията на онзи животъ, който си живѣлъ. Ще видишъ не само сегашния си животъ, но и другитѣ. Така бѣше и съ блудния синъ, той прѣсмѣтна всичкитѣ си дни прѣзъ живота и всѣки день бѣше за него единъ животъ. Така и вие тукъ, колко пѫти сте живѣли, колко пѫти сте слизали и сте се качвали, колко пѫти сте яли и пили, а сега сте осиромашели и казвате: „Какво да правимъ сега?“ Рекохъ, ще отидешъ да станешъ свинарь. – „Хубаво, готовъ съмъ да стана, но не ни даватъ рошкови, какво да правимъ?“ – Ще вземешъ тояжката си и ще се върнешъ при баща си. – „Дали ще ме приеме?“ – То е Негово право. Ако се върнете при Баща си, Той ще ви приеме. – „Но Баща ми ще ме види тъй одрипанъ, какъ ще се прѣдставя прѣдъ Него?“ Той и така ще ви приеме. Толкова по-добрѣ, защото тѣзи дрипели бѣха по-рано вѫтрѣ въ тебе скрити, а сега сѫ отъ вънъ. Благодари на Бога, че стана уменъ човѣкъ, че си отвънъ дрипавъ и голъ. (Разумниятъ животъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ такъвъ човѣкъ.) Ще се върнешъ при Баща си и ще кажешъ: „Научихъ, че въ Твоята книга е писано, да се въздаде всѣкиму, каквото е заслужено. Научихъ този великъ законъ.“

Тѣзи думи на Христа иматъ значение и къмъ съврѣменнитѣ народи и къмъ съврѣменното общество. Съврѣменнитѣ европейски народи ще оголѣятъ, ще изгубятъ силата си, ще настане гладъ, нѣма да има прасета, говеда, па и по-малко кокошки, пуйки ще останатъ, всички тѣзи нѣща ще се намалятъ. Когато се намали и хлѣба, когато се дава само по 1/4 кг., когато не ядете по три дни, ще кажете: „Защо дойдоха тѣзи нѣща до главата ни“, и ще помислите, че има нѣкой виноватъ въ тази работа. Нѣма виновни други, освѣнъ всѣки самъ за себе си. Нима онѣзи жени и твои приятели, които ядоха и пиха съ тебе, сѫ виновати за нѣщо? Ти имъ достави срѣдства, тѣ бѣха твои гости, направи си удоволствието да се повеселишъ съ тѣхъ, а сега нѣма защо да се сърдишъ. Законътъ на възмездието е необходимъ, тъй като той изправя хората.

Сега вие се приготовлявате, като умрете, да отидете въ другъ свѣтъ. Азъ ще ви запитамъ всички, и учени и неучени: отъ една ябълка, като падне единъ незрѣлъ плодъ, кѫдѣ ще отиде? Ще излѣзе ли тази ябълка на пазара, ще се сложи ли на нѣкоя царска трапеза, ще удоволствува ли тя нѣкое невинно дѣте да вкуси отъ нейния сокъ? – Не. Този незрѣлъ плодъ ще остане да гние при коренитѣ на това дърво и ще трѣбва отново да се върне. За такъвъ плодъ нѣма небе, нѣма онзи свѣтъ – онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е свѣта на безпорядъка, развитието, ще се учишъ тука и като свършишъ гимназията, университетъ, ще влѣзешъ въ онзи свѣтъ и ще ти дадатъ работа. Ако не свършишъ гимназия и университетъ, нѣма да отидешъ на онзи свѣтъ и нѣма да ти дадатъ работа, защото тамъ всѣки трѣбва да си върши добрѣ работата, която му се опрѣдѣли. Може да ви подържатъ тамъ 2–3 дни, но ще ви запитатъ каква работа може да вършите. Една баба отъ Варна, сънувала една вечерь, че отишла на онзи свѣтъ и се намѣрила прѣдъ една голѣма зелена маса, на която стояли бѣлобради старци и прѣдъ тѣхъ разгърната една книга, която тѣ разглеждали. Тѣ я попитали: „Бабо, ти знаешъ ли да четешъ?“ – „Не зная, синко.“ – „Е, като не знаешъ, на този свѣтъ ще носишъ вода“, и отговорили тѣ.

На този свѣть може да си билъ царь, но не знаешъ ли да четешъ, на онзи свѣть ще носишъ вода. Човѣкъ въ своя животъ на земята минава прѣзъ три стадии. Първоначалниятъ животъ е въ стомаха и тогава хората разсѫждаватъ споредъ законитѣ на стомаха. Дава се угощение, канятъ се гоститѣ. Започва първото меню: супа отъ пиле съ оризъ. Нареждатъ се наоколо трапезата гости, всички доволни отъ отличната супа. Второ меню: хубаво опечено пиле, съ онѣзи зачервени крачка, като го погледнешъ, казвашъ си: „Благословение Господне е това.“ Трето меню: пуйка пълнена съ оризъ и стафиди и си казвате, като хапнете отъ нея: „Колко е великъ Господь!“ Слѣдъ тази пуйка една чаша винце да се изпие, колко е хубаво така, развеселява се сърдцето на човѣка. Четвърто меню: пражоли отъ рибицитѣ на свинско месо, отгорѣ полѣти съ малко хрѣнъ. Слѣдъ тѣхъ малко винце, ракийка. Тъй се разбира живота, ето защо е дошълъ човѣкъ на земята.

Това е сѫдбата на свѣта. Така човѣкъ започва да завладѣва първо кокошкитѣ, пуйкитѣ, свинетѣ и всичко това се събира вѫтрѣ въ него. Захващатъ всички тѣзи животни да го питатъ: „Господарю, какво да работимъ?“ Свинетѣ започватъ да ровятъ въ стомаха му, волътъ започва да рита, кокошкитѣ – ровятъ, пуйкитѣ се перятъ въ стомаха. Разстройва се стомахътъ на господаря и викатъ лѣкарь. Господарьтъ страда. Азъ рекохъ, тѣзи животни не може да се помирятъ вѫтрѣ въ тебе и затова стомахътъ ти се развалилъ. Слѣдъ това настѫпва повръщане навънъ и се освобождавашъ. Азъ тълкувамъ думата „повръщане“ въ другъ смисълъ, за мене тя е синонимна. Когато нѣкой прѣяде, той повръща. Когато имашъ неприятни чувства, отъ това какво ти казалъ единъ или другъ, ще гледашъ да ги повърнешъ назадъ. Съврѣменнитѣ хора тръгнатъ нѣкѫдѣ по кѫщитѣ и започватъ да разказватъ: „Азъ ядохъ днесъ една кокошка, но бѣше миризлива.“ И този, който е ялъ отъ сѫщото ядене, ще се разстрои и ще започне да го разказва и той нѣкѫдѣ, за да го изхвърли навънъ. Това е сѫдбата. Устата е създадена да влиза прѣзъ нея храната, но не и да излиза. Всѣка мисъль и желание трѣбва да влѣзатъ отъ едно мѣсто, а да излѣзатъ отъ друго. Двѣ врати има у човѣка. Зароди се извѣстна идея у тебе, тя трѣбва да излѣзе прѣзъ твоитѣ рѫцѣ. Само хубави работи трѣбва да излѣзатъ прѣзъ устата. Никога човѣкъ не трѣбва да допусне на езика си да каже нѣкоя лоша дума, защото за всѣка праздна дума хората ще ти дадатъ отговоръ.

Вие сте въ свръзка съ онѣзи, които сѫ заминали на онзи свѣтъ, а именно съ ангелитѣ, светиитѣ, а тѣ сѫ около 60 милиарда и между тѣхъ има сѫщества, които сѫ сто пѫти по-учени отъ тѣзи, които сѫ на земята и за всѣка ваша постѫпка тѣ си иматъ книги, въ които си държатъ счетъ, смѣтка, както това правятъ търговцитѣ. Ти идешъ на земята, раждашъ се, хранишъ се, изразходвашъ толкова кислородъ, водородъ, желѣзо, злато, сребро, фосфоръ – всички тѣзи елементи се турватъ въ смѣтката ти, споредъ колкото струватъ. Сѫщо така се изчислява и енергията, която се взима отъ слънцето, за което има специални електромѣри, знаятъ всичко, което си иждивялъ и слѣдъ като си живѣлъ 100 години, знаете ли колко струвате на Бога? – Сто милиона лева струвате на Господа. Идвате на земята сто пѫти и все по толкова милиони струвате, смѣтнете колко прави всичко това. Ето какъ се раждатъ вашитѣ грѣхове и тогава ще ви покажатъ на една книга колко ви сѫ грѣховетѣ. Харчили сте, харчили сте и сега вече трѣбва да се спрѣте, защото иначе Господь ще каже: „Отъ сега нататъкъ на този човѣкъ не се позволява да се прѣражда, нѣма нито едно добро написано въ книгата.“ Най-голѣмото нещастие въ свѣта е да те лишатъ отъ правото да се прѣраждашъ, т.е. да ти забранятъ да дохождашъ на земята. Това църквата го нарича „вѣчно мѫчение“, да бѫдешъ вѣчно затворенъ.

Сега Синъ Человѣчески иде отъ небето за добритѣ хора. Той не иде да сѫди праведнитѣ, а да ги освободи. Тази разумна сила, която иде въ свѣта, ще унищожи всички лоши хора. Прѣди хиляди години е имало много повече месоядни животни, отколкото сега и тѣ сѫ били много по-голѣми, по-едри отъ сегашнитѣ, но постепенно тѣ изчезватъ и се замѣнятъ съ по-малки. Мѣсто за злото въ свѣта нѣма, то е нѣщо прѣходно или казано въ научна смисъль: всички онѣзи земни идеали, човѣшки идеали, ще изчезнатъ. Всѣка мисъль, всѣко желание, което не е направено по образъ, какъвто Богъ първоначално му е далъ, ще се унищожи. Вие може да имате сто дѣца, но каква полза отъ тѣхъ, ако не сте ги научили на Божия законъ? Каква полза отъ такива дѣца, ако любовьта не е насадена у тѣхъ, защото тя е единъ великъ стимулъ. Отъ любовьта се ражда вѣрата и надеждата, но безъ това първоначално вѫтрѣшно побуждение у васъ не може да се зароди никаква вѣра и надежда.

Тази любовь, която Богъ има, го заставя да дойде въ свѣта, въ своя свѣтъ. Знаете ли кога идва Господь въ свѣта? – Той идва въ най-голѣмитѣ кризи. Всѣки 2 000 или 2 500 години Той посѣщава свѣта въ единъ или другъ смисълъ. Всички, които сте тукъ събрани, па и тѣзи, които сѫ извънъ България, въ Германия, Англия, Франция всички сѫ живѣли и по-рано. Ние знаемъ кои сѫ германцитѣ, кои руситѣ, италианцитѣ, гьрцитѣ, българитѣ, англичанитѣ – всички тѣзи народи сѫ днесъ съ нови имена, но ние знаемъ какъ сѫ живѣли тѣ прѣди 1000, 10 000, 1 000 000 години и т.н. Църквата казва, че откакъ човѣкъ живѣе има 8 000 години. Окултиститѣ казватъ, че откакъ човѣкъ се явилъ на земята има 18 000 000 години, за които години Богъ не иска отчетъ. Богъ иде на земята да я изоре и всички растения, които досега не сѫ могли да си създадатъ подходящо тѣло, ще ги изкорени. Затова Христосъ казва: Всѣко дърво, което не съгради подходящо тѣло, ще бѫде изкоренено, всѣки човѣкъ, който не обедини Истината, Божествената Любовь, ще бѫде изкорененъ, защото вънъ отъ Любовьта нѣма животъ. Едно дърво на камъни не може да живѣе, трѣбва му почва, пръсть. Цѣлиятъ този дълъгъ животъ, прѣзъ който сте минали, вие сте работили, за да си набавите почва, пръсть. Всичкитѣ ви грѣхове показватъ, че вие сте си създали почвата и Господь пита: „Можете ли да създадете при тѣзи условия животъ, можете ли да си свършите работата?“

Както земледѣлецътъ оре нивата си, така и вие ще почнете да орете вашитѣ грѣхове. Подъ думата „грѣхъ“ се разбира всичко онова богатство, което е складирано у васъ и се е развалило и за да се освободите отъ тази развала, вие трѣбва да прѣобърнете нѣколко пѫти почвата, за да я направите плодоносна. Знаете ли какъ земледѣлцитѣ обработватъ нивитѣ си? Тѣ ги прѣобръщатъ и ги оставятъ да стоятъ нѣколко врѣме на слънце да се печатъ, за да се оплодотвори почвата. По сѫщия начинъ Господь изпраща страдания, чрѣзъ които да се оплодотвори нашата почва. Страданието е плуга, чрѣзъ който ще се изоре нашата почва, нашитѣ мисли и така съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ, докато най-послѣ ние се оплодотворимъ. Съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ Божествената Любовь, докато ни оплодотвори.

Най-първо ще сме недоволни. Какъвъ е плодътъ най-напрѣдъ? Той е киселъ, сърдитъ, но слѣдъ като го нагрѣе малко слънцето, става по-малко киселъ, по-малко сърдитъ и най-послѣ става сладъкъ. Когато нѣкой отъ васъ е киселъ, недоволенъ, той е още въ зародиша си. Рекохъ, не му се сърдете, той е едва завързалъ, слѣдъ десеть Божествени години той ще стане сладъкъ. Стига вашето сърдене да е принципално, да не приличате на онзи българинъ, който ималъ обичай, когато не мисли за нищо, взима си една пръчка, дѣла я съ ножъ, рѣже на едро, не мисли много. Ошурджията е дошълъ: „А-а-а?“ Обърне навѫтрѣ тоягата и почва да мисли какъ ще се плаща. Нѣкои казватъ: „Ошурджия Господь нѣма“, и си рѣжатъ. „Ама Господь иде.“ – „Тъй ли?“ Обърне тоягата навѫтрѣ и почва да размишлява. Тази тояга е Божествената Правда. Ще я обърнешъ къмъ себе си, защото идва ошурджията и ще каже: „Пари тукъ дай, да си платишъ данъка.“ Като имаш пари, князъ си, бейденъ бей.

Знаете ли турската поговорка за бейденъ бея? Единъ богатъ момъкъ, като влѣзълъ между момитѣ, тѣ го нарекли „бейденъ бей“ [отъ бейовете бей]. Той си казалъ: „Хайде да се сгодя, та да стана по-голѣмъ бей.“ Сгодилъ се, но тѣ му казали: „Адамѫнѫ-якѫнъ“ [близо до мѫжетѣ]. Тогава той си рекълъ: „Я, да се ожена, ще стана още по-голѣмъ.“ Оженилъ се, момитѣ му казали: „Адамѫнѫ-барабаръ“ [мѫжъ като всички]. Той се почудилъ защо така го нарекли и си казалъ: „Чакай да напусна жена си.“ Слѣдъ това тѣ му казали: „Адамѫнѫ-маскарасѫ“ [мръсникъ]. Годподь ви праща свободни на земята, но вие казвате: „Чакай да се сгодимъ за дявола, ще придобиемъ повече знания.“ – Близо сте до него. „Я, да се оженимъ за дявола.“ – Сега сте заедно съ него. А като се парясате съ него, ще станете маскара на хората. Сега всѣки да каже на Господа: „Не искамъ този мѫжъ или тази жена.“ Всѣки мѫжъ трѣбва да се парясва съ жена си или жена съ мѫжа си. Христосъ иска парясване. Жената недоволна – да изпѫди мѫжа навънъ. Мѫжътъ недоволенъ – да изпѫди жената навънъ. „Този мѫжъ тъй рѣже.“ Като рѣже, изпѫди го вънъ. Жена, която рѣже, изпѫди я вънъ, тя има да дава на ошурджията. Сѫдъ Божий иде сега!

Когато дойде Божествената свѣтлина, вашитѣ мисли ще станатъ ясни, обективни и ще видите какво сте направили не само въ този си животъ, но и въ всички други скрити за васъ животи. И пакъ всѣки день си прѣдставлявате, че искате да вървите съ Бога. Долу тѣзи маски! Спрете се прѣдъ Господа, като блудния синъ, и кажете: „Боже, това и това направихме, ние ще ти станемъ слуги, за да изпълнимъ Твоята воля, бѫди милостивъ къмъ насъ.“ Молете се, да ви впише въ книгата на живота. Азъ уважамъ такъвъ човѣкъ, той е честенъ, той лъже само единъ пѫть, а който крие своитѣ грѣхове, той лъже десеть пѫти.

Ако не направите това, ще се намѣрите въ положението на онзи гръцки царь, който страдалъ отъ проказа, неизлѣчима болесть. Явява се прѣдъ него единъ лѣкарь и му обѣщава, че ще го излѣкува и дѣйствително го излѣкувалъ. Лѣкарьтъ се казвалъ Дубанъ. За благодарность царьтъ го направилъ пръвъ въ царството. Явили се много негови неприятели и започнали да правятъ интриги и най-послѣ царьтъ, за да се освободи отъ лѣкаря, рѣшилъ да го екзекутира. Лѣкарьтъ се молилъ на царя да не го екзекутира, но той не се съгласилъ. Тогава лѣкарьтъ казалъ: „Азъ искамъ да ти направя още едно добро, да ти оставя една много цѣнна книга, която като четешъ, слѣдъ моето обезоглавяване, на всѣки въпросъ, който задавашъ, ще ти отговаря моята глава.“ – „Дай тази книга, много интересни наблюдения ще бѫдатъ.“ Отрѣзватъ главата на Дубана, турватъ я на една дъска и започва царьтъ да прѣлиства книгата. Листоветѣ били отровни и затова царьтъ започналъ да чувствува болки, да се разстройва. Тогава главата на Дубана отговорила: „Това е възнаграждението на всѣки, който е неблагодаренъ.“ Така умрѣлъ гръцкиятъ царь.

Коя е тази книга, която вие сега прѣлиствате? Кой е този лѣкарь? Той е Христосъ и вие ще му отрѣжете главата, а дяволътъ ще ви даде книгата, която вие ще прѣлиствате и въ тѣзи листове ще намѣрите: „Това е възнаграждението на единъ грѣшникъ, който въ сто прѣраждания не е извършилъ нито едно добро и затова заслужава да умре.“ Мнозина казватъ, че Господь е несправедливъ. Ако би ви далъ само единъ животъ, прави сте, но при тѣзи условия, при които живѣете, Той е тъй снизходителенъ. Пакъ по Божия благодать живѣете.

Но въ новата епоха, въ която Той ще дойде да тури редъ и порядъкъ на земята, ще има два вида хора: едни, които ще умиратъ, а други, които нѣма да умиратъ. Слѣдователно вие ще останете отъ онѣзи, които ще умирате и ще се прѣраждате, а други, които сѫ праведни, ще се раждатъ, безъ да умиратъ. Грѣшницитѣ ще се раждатъ въ най-неблагоприятни условия, ще иматъ хилаво тѣло, разваленъ мозъкъ, разваленъ стомахъ. Това ще бѫдатъ вашитѣ мисли и желания, които ще се въплотятъ у васъ. Нѣкой пѫть нѣкоя мечка или вълкъ изяжда нѣкой човѣкъ. Това сѫ неговитѣ мисли и желания, които ще се въплотятъ въ тази мечка или този вълкъ. Ако нѣкой вълкъ или мечка срѣщне нѣкой праведенъ човѣкъ, тѣ ще се отбиятъ отъ пѫтя си и ще отстѫпятъ. А сега, не само вълци и мечки, но и най-малкитѣ микроби ще влизатъ въ тебе и не те оставятъ спокоенъ.

Събиратъ се лѣкари и обмислюватъ какво да направятъ, за да освободятъ човѣчеството отъ тѣзи микроби. Само единъ микробъ е въ състояние въ 24 часа да изпрати човѣка въ ада, мѣстото на мѫченията, защото тѣзи сѫ дни на отмъщение. Ще кажете: „Така ли Господь ще ни отмъсти?“ Е, добрѣ, азъ ще ви питамъ друго нѣщо: ако вие имате отлична градина и ако нѣкой вашъ приятель пусне своята свиня да рови изъ вашата градина, какви ще бѫдатъ отношенията между васъ и приятеля ви? Ще кажете: „Нали той ни обича?“ Вашата градина не е за свинята на вашия приятель, тя е за васъ, за вашата жена и дѣца, да се разхождате. Тя не е за вашитѣ прасета.

Ще ви направя друго сравнение. Единъ баща има четири дъщери. Отива въ странство и на връщане отъ тамъ донася подаръци на дъщеритѣ си. Двѣ отъ дъщеритѣ започватъ да разглеждатъ подаръцитѣ си и не обръщатъ внимание на това, дали той има нужда, като уморенъ отъ пѫть, да го прѣгледатъ. Другитѣ двѣ дъщери го прѣглеждатъ, умиватъ краката му. Кои дъщери вие бихте прѣпорѫчали? Ако бѣхте нѣкой момъкъ, за коя отъ тѣхъ бихте се оженили? За двѣтѣ дъщери, които мислятъ да се наредатъ и прѣмѣнятъ съ подаръцитѣ или за двѣтѣ, които измиха краката на баща си? И вие сте двѣ отъ дъщеритѣ, които миятъ краката на баща си, а други сѫ двѣтѣ дъщери, които се само оглеждатъ на огледало. Този тѣхенъ баща нѣма нищо да каже, но въ себе си ще помисли: „Благородна е тази дъщеря, която ми изми краката, която ми сготви.“ Той ще бѫде съ всички вѣжливъ, но вѫтрѣшно въ себе си ще почувствува, че не е еднакво разположенъ къмъ другитѣ двѣ.

Законътъ е такъвъ: Любовьта само любовь поражда, омраза не може да породи любовь. Тя може да прѣдизвика само любовь отъ страхъ, но послѣ тя поражда двойно по-голѣма омраза. И при това страхътъ е качество не на любовьта, а на злобата, на грѣхове, които сме правили въ миналото. Страхътъ е неизвѣстенъ. Всички хора, които сѫ злобни, грѣшни, сѫ много страхливи. Страхъ те е, че ще дойде нѣкой да ти иска пари. Слѣдователно страхътъ е качество само на дявола, на него му треперятъ и гащитѣ. Този лошъ духъ, като влѣзе у васъ, започватъ да ви треперятъ гащитѣ. Вие казвате: „Колко се уплашихъ!“ А азъ рекохъ: Уплаши се господарьтъ ти. Изпѫдете вашия господарь и нѣма да треперятъ гащитѣ ви. Вие тогава ще бѫдете разумни хора, силни, ще придобиете голѣма слава, ще бѫдете съ ангелитѣ, ще бѫдете подигнати въ такава область на живота въ вашитѣ мисли и желания, че ще станете свободни въ свѣта.

Вие се страхувате какво ще стане съ свѣта. Нѣкой пѫть виждамъ този господарь, иде и му треперятъ гащитѣ. Азъ му казвамъ: „Защо не мисли наврѣме, сега ще се подчинявашъ, ще бѫдешъ свързанъ, ще те пратятъ долу и ще те научатъ да работишъ. Досега си ялъ и пилъ, а отъ сега нататъкъ ще работишъ.“ Нѣма друго избавление отъ дявола. Дойдатъ слугитѣ и питатъ: „Какво ще правимъ за въ бѫдеще?“ Ако дружите съ вашия старъ господарь, дявола, ще вървите по сѫщия пѫть, но ако дружите съ Христа, ангели Божии ще дойдатъ и вие ще бѫдете въ тѣхното царство, ще бѫдете въ свѣтлина.

Не искамъ да схванете, че азъ ви говоря като на грѣшници. Не, азъ пояснявамъ единъ законъ. Ще кажете, говоря ви лоши работи, обиждамъ ви. Не ви обиждамъ, азъ ви говоря истината. Азъ говоря, че ще плащате, защото сега му е врѣмето. Ще кажете: „Сега ли му е врѣмето?“ – Да, сега му е врѣмето. И всѣки ще каже въ себе си: „Ще платишъ.“ Господь никого не обижда и когато Той говори, искамъ всички да бѫдете добри и силни въ свѣта. Сега вие се приготовлявате, като напуснете земята, да отидете на онзи свѣтъ, да отидете да живѣете на друга планета, напримѣръ Марсъ, Венера, а слѣдъ това да отидете къмъ Слънцето. Ще минете прѣзъ тѣзи свѣтове, но ще си останете пакъ сѫщитѣ хора, само че ще имате малко повече знания. Ще вървите по възходяща линия, отъ земята нагорѣ, която е опорна точка. Отъ тукъ тренътъ ще ви вземе и слѣдъ нѣколко години ще стигнете въ друга планета, но за тамъ ще трѣбва да имате пригодено тѣло, а не както сегашното. Това тѣло, трѣбва да бѫде подъ контрола на вашата воля, да може да го разглобявате и прѣнасяте отъ едно мѣсто на друго. Ще можете всѣка клѣтка отъ вашия организъмъ да я разглобите и да я прѣнесете отъ едно мѣсто въ пространството на друго и послѣ пакъ да я сглобите. Ще знаете закона на тяготението, ще знаете, че материята не умира. Слѣдъ нѣколко хиляди години ще може да се прѣминава отъ едно мѣсто на друго безъ желѣзници, безъ аероплани. Тогава нѣма да има нужда да орете земята, храната ще си я добивате по съвсѣмъ другъ начинъ. И като иде сега Христосъ, иде да тури новъ редъ въ свѣта. Това е Новото учение.

Христосъ казва: „Не трѣбва да грѣшишъ, не трѣбва да работишъ противъ новия законъ.“ Всѣки, който рѣши да работи за Бога, приближава се къмъ Него, приближава се къмъ този законъ. Щомъ влѣзешъ въ обществото на ангелитѣ, непрѣменно тази окрѫжающа срѣда ще те подигне. Кѫдѣ е да имашъ съчувствието на едно общество отъ 1 000, 10 000 души приятели, да ти помагатъ и всѣки да ти донесе нѣщо. Знаете ли какво благословение е това? А какво ще бѫде, ако имашъ 10 000 неприятели, врагове и всѣки иска да вземе нѣщо отъ тебе? Тѣ ще те обератъ, ще те ограбятъ.

Затова Царството Божие е обединение, да работятъ хората единъ за другъ и само тогава Господь ще ви помогне. А сега вие мислите само за себе си. За себе си – това сѫ вашитѣ животни: птици, риби, червеи у васъ. Христосъ подразбира да се откажете отъ себе си и да влѣзете въ разумния животъ, защото и тѣзи животни еволюиратъ. И между тѣхъ има праведни червеи и грѣшни червеи, праведни птици и грѣшни птици. Общъ за всички е този кармически законъ. Вземете напримѣръ сокола, когато напада на нѣкои птици, отъ много той ще избере само една, грѣшната, а другитѣ не ги закача. Нѣкой господарь отъ всичкитѣ си овци взима само една да заколи и то пакъ грѣшната, а другитѣ оставя. Прасе, когато го отглеждатъ и не го заколятъ, то е праведно. Тозъ е кармичниятъ законъ. Това е една велика Истина.

Какъ се образуватъ видоветѣ, какъ учи за това съврѣменната наука? Науката казва, че тѣзи видове постоянно се измѣнятъ, еволюиратъ, тъй както и хората еволюиратъ. Въ свѣта има дѣйствително еволюция, но не тъй, както науката я знае. Ще кажете: „Каква разлика има между едно прасе и единъ човѣкъ?“ Разликата между едно прасе и единъ човѣкъ въ материално отношение е такава, каквато е между една проста колиба и единъ царски палатъ. Нима азъ не мога да влѣза въ една проста колиба, въ гората или на полето и да живѣя въ нея? Още по-голѣмо удоволствие ще изпитвамъ да живѣя въ такава колибка, защото въздухътъ тамъ е по-чистъ. Животнитѣ иматъ въ себе си една колибка и азъ мога да влѣза въ нея и да се разговарямъ съ него. Може да посѣтя единъ волъ и да се разговарямъ съ него приятелски, той е умно животно. Може да се разговарямъ и съ едно прасе. Ще кажете: „Е, съ прасе ще се разговаряте!“ Може да се разговарямъ съ единъ червей, съ едно дърво. Това е сѫдбата на свѣта. Ще питамъ една свиня: „Защо дойде на този халъ, защо така осиромаша?“ Ще каже, като блудния синъ: „Едно врѣме бѣхъ друго нѣщо, а сега, слѣдъ като ядохъ и пихъ, дойдохъ на този халъ. Ама сега какво да правя?“ – „Ще вземешъ тояжката си и ще отидешъ при Бога.“

Това прасе единъ день като умре, ще стане единъ мѫжъ на два крака, съ рѫкавици, съ цилиндъръ, ще отиде между обществото и ще се ожени за нѣкоя мома. Този мѫжъ е билъ по-рано едно прасе, което сега е вѫтрѣ въ него. Ако знаехте неговото произхождение, никой не би се оженилъ за него. Колко жени се ожениха за прасета, за пуяци, за волове и т.н. Това е дефактомъ тъй. Казва нѣкоя жена: „Отличенъ мѫжъ имамъ.“ – Отличенъ, много отличенъ. Новото учение разкрива нашето положение, което не е по-високо отъ това на животнитѣ. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, вашитѣ мисли и желания ставатъ обективни и вие, като ги видите, ще се засрамите и ще кажете: „Това мѣсто не е за мене, но да слѣза пакъ на земята и да работя.“ Тукъ работа се изисква, затова се прѣраждаме.

Въ каквото положение да ни тури Господь, то е сѫдба, затова трѣбва да гледаме да побѣдимъ своитѣ грѣхове. Затова Христосъ иска да побѣдимъ грѣховетѣ си, да побѣдимъ мислитѣ си, желанията си, действията си въ себе си, да ги подчинимъ и да се подигнемъ заради Господа. Не само да ги подчинимъ, но и да станатъ и тѣ служители. И като тръгнешъ съ вола, захванешъ да говоришъ съ него, ще кажешъ на господаря си: „Ти ще останешъ тукъ, а азъ ще говоря съ вола.“ Тогава Господь ще каже: „Я, да видимъ твоя волъ.“ Господь не се срамува да говори съ вола, Той знае езика на всички сѫщества, отъ никого не се гнуси и често пѫти Той указва къмъ единъ червей много по-голѣмо благоволение, отколкото къмъ единъ надутъ грѣшникъ, който грѣши. Защо? Защото Господь вижда, че този човѣкъ самъ си създава страдания и единъ день ще обвинява Господа защо му е далъ толкова страдания, слабо тѣло, разваленъ мозъкъ. Господь казва: „Азъ ти дадохъ единъ пѫть, два пѫти, три пѫти добро, ти трѣбваше да се научишъ да не злоупотрѣбявашъ съ моето благо.“

Сега трѣбва да започнемъ съ закона на Любовьта. Искамъ да образувамъ отъ васъ една велика вълна на любовьта. Знаете ли, колко вида любовь има? Досега съмъ изучавалъ 100 000 000 вида любовь, всѣки видъ си има своя форма и свое качество. Нѣкой казва: „Колко те обичамъ!“ Питамъ го съ коя любовь: съ любовьта на кокошката ли, съ любовьта на вола ли, съ тази на гѫската ли, на рибата ли, на червея ли, на комара ли, на славея ли, или съ любовьта на една майка или баща, съ любовьта на единъ светия и т.н.? Слѣдователно Христосъ, като иде сега, ще отвори книгата и ще каже: „Ела самъ.“ Той нѣма да ви сѫди, но ще покаже книгата и вие, като погледнете въ нея, ще кажете като блудния синъ: „Нѣмамъ обуща, нѣмамъ шапка, нѣмамъ гащи, скѫсанъ съмъ, съгрѣшихъ, Боже, прѣдъ Тебе и прѣдъ Небето, прости ме.“ Тази притча за блудния синъ сега ще се сбѫдне. Отъ това дяволътъ ще остане недоволенъ, вашиятъ по-старъ братъ и ще каже: „Азъ толкова години работихъ за тебе, а ти нищо не ми даде.“ Затова казва Евангелието: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на сѣмето Авраамово.“

Съ идването на Христа всички хора ще се подигнатъ, всички ще чуятъ нова мисъль и ще почнатъ ясно да чуватъ гласа Му. Като проговори Христосъ отъ едно мѣсто, гласътъ му, като по телефонъ, ще се разнесе навсѣкѫдѣ. Всички праведни едноврѣменно ще Го чуватъ и виждатъ. Той ще бѫде едноврѣменно навсѣкѫдѣ. Значи ще добиете шестото чувство, да бѫдете ясновидци. Ако сега дойде Христосъ, Той ще бѫде като васъ, а отъ такъвъ Христосъ свѣтътъ не се нуждае. Истинскиятъ Христосъ, като дойде, Той нѣма да яде и да пие, Него нѣма да Го гощавате, защото ако речете да Го гощавате, отиде та се не видѣ. Той не отъ храна се нуждае, а отъ плодоветѣ на вашето дърво има нужда. Ще потърси да види, дали вашата душа е завързала, както онази смокиня и ако има плодъ, ще каже: „Благословена тази душа.“ Азъ рекохъ: „Блаженъ е онзи, на чието дърво има поне единъ плодъ, който е узрѣлъ.“ Това вече е една привилегия. Това е обѣдътъ, съ който Христосъ ще се нахрани и ще каже: „Градината ти е отлична, добрѣ си я обработвалъ и поливалъ и плодътъ ти е отличенъ.“

Азъ бихъ желалъ да ви оставя съ тази мисъль, да работите въ вашата градина. Прѣди една недѣля дойде при мене една госпожа и ми казва: „Азъ често поливамъ моята градина.“ Рекохъ, много хубаво се изрази. Знаете ли какво значи това? То значи: азъ често плача. Това е страданието на сърдцето. Отъ тѣзи сълзи се образуватъ тѣзи красиви плодове. Бихъ желалъ всинца да ми кажете тъй, не да казвате: „Азъ често плача,“ а да кажете: „Азъ често поливамъ, прокопавамъ градината си.“ Впрегни днесъ вола си и разори нивата си. А други казватъ: „Кѫса ми се сърдцето.“ Не ви се кѫса сърдцето, а просто орете вашата нива. Орете тази Божествена нива и ще имате хубави плодове. Това е смисълътъ на живота и Христосъ иде!

Знаете ли какво означава това? Азъ разбирамъ, че свѣтътъ се движи, всичко е движение. Единъ параходъ, прѣди да тръгне, чува се най-напрѣдъ едно разтръсване, едно движение и слѣдъ като това движение се прѣдаде по всички линии въ цѣлия параходъ, той тръгва. Идването на Христа е движение на човѣчеството, като взима една права посока. Всички ние ще започнемъ да дѣйствуваме, да мислимъ, да чувствуваме по една опрѣдѣлена посока, тъй както параходътъ се движи по своето право направление. Нѣкои казватъ: „Не можемъ да си прѣдставимъ това нѣщо.“ Когато парата разтърси твоя корабъ, когато това разтърсване дойде до максималната си точка, твоитѣ мисли ще взематъ ясно опрѣдѣлена посока и тогава ти ще видишъ и почувствувашъ Христа.

Единъ господинъ, въ единъ буденъ сънь наскоро е видѣлъ Христа, съ ореолъ на главата си, засмѣнъ и казвалъ: „Азъ отивамъ къмъ Иерусалимъ.“ Онѣзи, които иматъ ясновидство, виждатъ Христа въ всички полета, но неотложно слиза и всички ние чувствуваме това Негово слизане. Вие чувствувате сега едно раздвижване, едно безпокойствие и мислите: „Какво ли ще стане съ насъ?“ Какво ще стане съ васъ? Движи се вашиятъ корабъ, ще тръгне напрѣдъ, ще тръгнете по опрѣдѣлена посока къмъ Божественото пристанище. Не ви говоря за гроба. Съ този параходъ отъ гроба навънъ се излиза и вие нѣма да умрете, а ще възкръснете, ще се измѣните. Една сутринь ще станешъ и ще се питашъ: „Дали съмъ азъ или не?“ Една вечерь ще си легнешъ като червейче, на другата сутринь ще станешъ като пашкулъ, а на третия день ще станешъ като една пеперуда и корабътъ ти ще тръгне напрѣдъ. Ще се питате: „Какво става съ насъ?“ Ще ви даде Господь по-хубаво тѣло, по-хубаво сърдце, мозъкъ, очи, рѫцѣ, а не като сегашнитѣ – корави. Ще бѫдете направени отъ най-финна материя, платъ и тамъ Господь ще напише своя законъ и вие ще го слѣдвате.

И тъй, цѣлата ви душа ще бѫде единъ храмъ, а вашето сърдце – олтарь, на който ще принасяте жертвитѣ си. Духътъ ви ще бѫде вашъ слуга, а душата ви – слуга на Бога. Това е сѫдбата на свѣта. „Сѫдба“, „да сѫдимъ“ значи да намѣримъ истинския смисълъ, истинския пѫть, по който като хора въ обществото, като народи въ човѣчеството, да научимъ задълженията си къмъ Бога.

Нѣкои ме питатъ дали ще се познаваме на онзи свѣтъ? Ще се познаваме, даже по-добрѣ. Ще се обичаме ли? – Десеть пѫти повече. „Като бѫдешъ на онзи свѣтъ, нѣма ли да поглеждашъ отъ високо?“ То значи да бѫда нѣкой пуякъ. Тамъ ще бѫда десеть пѫти по-вѣжливъ, отколкото съмъ на този свѣтъ. Това е любовьта. Ще бѫда засмѣнъ и веселъ, ще ви посрѣщамъ съ най-голѣма учтивость, деликатность. Нѣма да видите на лицето ми никакъвъ облакъ, не, то ще бѫде веселие и радость. Сега нѣкои отъ васъ често виждатъ лицето ми замрѣжено, за което не съмъ азъ виноватъ. Облаци, мъгли хвърлятъ около лицето ми сѣнки. Кой е виноватъ? Една сутринь, едно малко дѣте излѣзло и видѣло Слънцето зачервено и го запитало: „Защо днесъ ме гледашъ така гнѣвно?“ Слънцето отговорило: „Не съмъ азъ виновато, мъгли ме засѣнчватъ, но като се махнатъ мъглитѣ, ще те гледамъ пакъ весело и засмѣно.“ Такъвъ ще бѫде отговорътъ на Христа. Той ще бѫде веселъ къмъ васъ, съ най-голѣма учтивость и деликатность. Любовьта, която Христосъ ще прояви, ще бѫде такава, каквато Слънцето проява и вие ще почувствувате вѫтрѣшния смисълъ на земния животъ. Не ви говоря за живота на небето, а за живота на земята: Тогава само ще разберете, защо сте жени и мѫже, защо се раждате и умирате, защо се жените, защо женитѣ раждатъ, защо мѫжетѣ ставатъ бащи и т.н. Ще разберете защо всичко е това. Съ тѣзи страшни стихове нѣкой проповѣдникъ би ви пратилъ въ пъкъла и азъ мога да ви пратя тамъ, но това не е тълкуване. Разумниятъ Христосъ иде отъ горѣ сега и ви казва: „Миръ вамъ!“ Всѣкиму ще се даде това, което той заслужава. То не е страшно. Който за каквато работа е готовъ, такава ще му се даде,

Сега пригответе се да посрѣщнете Христа, пригответе си нови дрехи, но не за всички Той ще дойде едноврѣменно. Отъ сега нататъкъ може да чакате Христа, все ще Го видите. Не мога да ви опрѣдѣля една дата, защото ще ви излъжа, но това ще бѫде когато Той слиза, а когато замине, нѣма Го вече за васъ, изгубенъ е. Тъй правятъ и астрономитѣ съ своя телескопъ. Тѣ могатъ да наблюдаватъ една планета, когато е още много далечъ и никой другъ не я вижда, освѣнъ тѣ съ своя телескопъ. Чакъ когато тази планета се приближи до Слънцето, ще могатъ всички да я видятъ. Така и Христосъ ще бѫде забѣлѣзанъ отъ едни по-рано, а отъ други – по-късно. Едни, съ своя далекогледъ, най-рано ще забѣлѣжатъ Христа, а другитѣ ще го видятъ слѣдъ като Той се приближи по-близо до насъ. А трети и тогава ще спятъ и нѣма да Го видятъ.

Азъ зная, че вие ще бѫдете будни, ще видите Христа и Той ще ви говори тъй, както азъ ви говоря тази сутринь.

Аминъ

Бесѣда, държана на 28.01.1917 година

гр. София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help