Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Марта и Мария

А Марта се мълвеше за многото слугуване и застана та рече: „Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? Речи и, прочие, да ми помогне“. Отговори Исус и рече и: „Марто, Марто, грижиш се и се мълвиш за много неща; но едно е потребно: а Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“.

Върху Марта и Мария много се е говорило. Те представляват два принципа в човешката душа – активният и пасивният. В лицето на Марта и Мария са представени две жени, два противоположни характера, две състояния на човешкото сърце; едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, с ум, отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане. Христос обаче посочва на Марта кое е същественото, като казва: „Ти се мълвиш за неща, които не са съществени, които са извън действителността, но Мария избра нещо по-съществено“. Мнозина от вас спадат към тия два характера – някоя е Марта, друга – Мария. Мариите са изобщо благородни жени. Те са добри, имат отлично телосложение, лице красиво, поглед мек, чело симетрично, нос правилен; по сърце те са меки, нежни, отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. „Мария“ на еврейски значи солена вода. Мария всякога посолява света; благодарение на нея той не се разваля, не се вкисва, не гние. Когато имате Марииния принцип у вас, вашето сърце не се разлага. „Марта“ излиза от „мара“, което значи горчив, кисел, буен. Тъй че горчивият принцип у вас постоянно се люти, гневи, недоволен е. Това той прави не от зла умисъл или от зла воля, но защото е много активен принцип, който, отгдето мине, иска отворен път. Ако някоя е Марта, ще видите, че като стане сутрин, всички слуги са на крак – вик, крясък; вдигне ли метлата, всички бягат на половин километър далеч от нея. Тя казва: „Всичко трябва да бъде в ред и порядък“. Вие ще срещнете Марта и в черкви, и в училища, и в съдилища – навсякъде! Тя е необходима, както и Мария, но не трябва да давате преимущество нито на едната, нито на другата – нито на единия, нито на другия принцип.

С тези два принципа ще свържа други два, които формулирам: принципа на висшето и принципа на низшето. Принципът, който се представлява в лицето на Мария, изразява висшето, което показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с висшите същества, със светиите, с ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват. Ние ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. Ще кажете: „Колко са учителите?“ – Един е Той, един Учител аз познавам. Той може да има 250,000 косми на главата, но това не ще рече, че са 250,000 учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче в дървото и в неговите клончета прониква един живот. Така трябва да схващате в ума си единството. И когато дойде Учителят, Духът, Който е във вас, дали сте мъже, или жени, вие трябва да слушате дълбоко в себе си гласа на меката нежност, на Любовта. Любовта не е кисела. Кое в живота обичате? Представете си, че всичко в света е само от Марти; задигнали метли, вдигнали прах, вик. Каква музика ще бъде това? Вярвам, че къщите щяха да бъдат добре наредени, щеше да има хубави мебели, хубави дрехи, всичко щеше да бъде в ред и порядък, щяхме да имаме прекрасни форми, но живот нямаше да има. И обратно: ако бяха само Марии, тогава всичко щеше да бъде сол. Но ако нямаше Марти, какво щеше да се осолява? Мария има отношение към друго нещо, към друг принцип, към друга някаква основа. Висшият принцип, Мария, показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот. Колкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, толкова ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип – да се подчиняваме на Бога – тогава ще научим и другия принцип – да подчиняваме всички низши елементи, да подчиним низшия принцип у човека. И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига много шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари! Който не се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, той не може да бъде господар. Който иска да бъде господар, най-първо той трябва да се научи да бъде слуга – слуга на Бога, да се подчинява. Той трябва да научи този висш закон, да седне както Мария при нозете на Христос. Христос казва: „Добрата част на Мария няма да се вземе“. Ще приведа един пример, една легенда за обяснение на тази идея. В нея се разправя за великия цигулар Паганини. Един ден в обиколките си из Европа, където дават концерти, Паганини срещнал в един град един стар, 60-годишен цигулар, с ръце треперещи, с премрежени очи, а на земята пред него седи копанка и цигулката му, но той вече не може да свири. Паганини се спрял пред стария цигулар, взел цигулката му и започнал да тегли лъка; мало и голямо се събрало около него. Свирил 15–20 минути и всички хора започнали да слагат в копанката златни и сребърни монети. Той свирил, докато копанката се напълнила. Ето тъй принесъл Паганини своя дар на бедния старец. Този старец седял при нозете на Паганини, както Мария седяла при нозете на Христос, но не казвал: „Чакай да видя, какво ще излезе“. Той слушал как майсторът свирил. „Да, казал той, виждам сега моя велик учител, майстор на живота“. Копанката – това е съд, в който се сипели велики, добри мисли. Когато у вас засвири този велик Учител, вашата копанка ще се напълни с благородни мисли и желания и вие няма да бъдете хилави и немощни, но млади, свежи, добри и силни. Аз бих желал в даден случай и вие да направите така. Това не значи, че трябва да посветите целия си живот на служене, защото Христос, като похвалва Мария, иска да каже: „Аз не искам да ми дадете всичкото си време за служене, но само това, което не знаете как да употребите, колкото и малко да е то. Другото време бъдете свободни, изпълнявайте своите длъжности в живота“. Великото учение ни най-малко не изисква да изоставим длъжностите си в живота. Само онзи час, който е определен за Мария, трябва да се даде. Паганини не се спира всякога. Този момент се случва рядко. Той взима цигулката, посвири малко и заминава. Така и Христос ще се спре някой път при вас, когато сте обременени, отегчени, когато мислите, че вашият живот няма смисъл, че не сте полезни, че изкуството, което учите, няма цена. Тогава Той ще се спре при вас и ще посвири с вашата цигулка. Там е щастието – да чуеш как свири, как рисува един велик учител, или да видиш един велик художник! Това учение трябва да учим – учението да благоговеем пред Бога и да Му се подчиняваме, в което подчинение ще научим велики добродетели. От какво произлизат стълкновенията между съвременните хора? От това, че хората са кисели, не са меки, не са нежни. Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив – вътрешно и външно. Ако хората биха се взаимно почитали, ако имаха взаимна отстъпчивост, щеше да има велика хармония в живота. Аз не уважавам хора, които всеки ден се карат един с друг; те всеки ден роптаят против Бога. Навсякъде слушам само роптания: и учени, и свещеници, и лекари, и професори, и проповедници – всички роптаят. Като дават пари на свещеници, на лекари, те са недоволни от даденото, малко било: Господ на други дал повече, а на тях по-малко – това е вече роптание. Ако някой е овчар, ще каже, че кошарата му е малка, ще иска повече – това е роптание. И ученият роптае, че малко способности му са дадени. Кой е виновен? – Все Господ! Аз не говоря само за вас, които сте тук, но и за онези, които са отвън – всички роптаят. Законът на висшето изисква винаги да блика от вас благодарност и обич към Бога.

Някои питат: „Къде е Господ? Как да Го намерим?“ – Господа могат да намерят и малките деца. Вече 2000 години се минаха, откакто философите се аргументират, за да докажат къде е Господ – на небето ли, на звездите ли, на земята ли, или в човешкото сърце. Още Го търсят, но никой не Го е намерил. Проповедниците казват, че е в човешкото сърце; астрономите казват, че е във вселената като теготение. Някои казват, че Го има, други казват, че Го няма. Ще представя една фигура, да видите на какво се базират тия философи. Представете си, че Господ, както слънцето, изгрява и залязва на всеки 24 часа от изток към запад. Представете си още, че когато Господ изгрява, вие заспивате и спите, докато Той залезе, когато залезе, вие се събуждате и Го търсите цяла нощ. Като не Го намерите, вие заспивате отново, когато зора пукне, и като залезе, отново цяла нощ Го търсите. Минава ден, два, месец, година, десет и повече години, а вие все Го търсите и не Го намирате никъде. Казвам: Изменете само отношенията на нещата и ще намерите Господа – спете вечер, а бъдете будни сутрин, когато изгрява слънцето. Аз Го виждам всеки ден: вечер спя, а сутрин, като пукне зора, ставам да Го посрещам. Ето философията на живота! Господ като слънце изгрява. Какво правят сегашните хора нощем? – По концерти, по балове, по театри, а когато Господ изгрява, те спят. Аристократи са те, от благородното „добро утро“! Всички хора, които спят сутрин и денем, са от културата на бухалите. Ето защо те страдат. А тази нощна култура трябва да се замести с дневната култура. Щом се пукне зора, ще станеш, ще се изправиш и ще чакаш най-малко половин час; след това Господ ще се покаже на твоето лице, ще почерпиш от Него сила, енергия, здраве и през целия ден ще бъдеш бодър и силен да работиш. Някои философи пък казват: „Господ е аристократ, Той не приема всички, ние трябва да се облечем пред Него“. Сега ще представя друга фигура за възражение: когато слънцето изгрява, всички животни – добри и лоши, красиви и грозни – излизат със своята премяна, каквато имат. Господ огрява всички: и змиите, и гущерите, и комарите, и всички останали гадове, които правят толкова злини. Той не им казва: „Ти трябва да се криеш в дупката си!“ По същия начин и вие можете да се явите пред Бога и да се греете на Неговата светлина и топлина. Този е смисълът на живота. Ние не страдаме от това, че на земята има много змии; тяхното число е определено, те са на мястото си, но когато станат два пъти повече, отколкото трябва, излишното число непременно трябва да се унищожи. Когато вълците са определено число, те са на мястото си, но когато се умножат, излишното число пак трябва да се унищожи. И тъй, ако не впрегнете на работа всяка ваша мисъл и всяко ваше желание, т.е. ако не сте се научили да служите на Бога, тази мисъл и това желание ще ви заповядват. И тогава по същия закон, както вие се противите на Бога, така и вашите желания и мисли ще ви противодействат. Ако можете да приложите в живота си това, което ви говоря, ще видите колко е ефикасно, какви резултати дава.

Някои казват: „Да възпитаме света, хората!“ В този смисъл аз не вярвам във възпитанието, защото всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло и всеки отделно трябва да възпита себе си. Аз не мога никому да заповядвам. Да заповядвам някому, то би значело да светотатствам, да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? – Защото всички хора са на Господа; аз нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща; имам право да бъда господар само на моите мисли и желания – на тях мога да заповядвам. Обаче на всичко, което е извън мене, аз трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.

Сега ние ще слезем към низшите елементи – към неразумното. Какво се казва в първата глава на Битието? – Бог създаде небето в първия ден, а после и земята. Небето, разбирам Мария, а земята – Марта. Земята била неустроена, значи кисела. Учените хора казват, че когато се явила Марта, около нея имало буря, ураган, огън, издигане на пара – тогава Бог казал на Марта: „Марто, Марто, много шум вдигаш, но прогресът не е там. Мария избра добрата част. Погледни нагоре“. Земята, Марта, погледнала нагоре и започнала да се върти около себе си и около слънцето. Така се образувал живот около нея, образували се много същества и най-после и човекът. Като свършил работата Си, Господ казал: „Всичко около Марта е добро“. И стана ден първи, а след това дойде ден втори, до седми. Сега някои от вас са Марта – вдигат шум, от сърцето и от ума им излизат пламъци. „Марта няма езера, нито реки, но великият Учител казва: Марто, Марто, не се смущавай! Само едно е необходимо – небето, разумното, великото в света. Погледни нагоре, към небето, то ще осмисли живота ти“. Когато повдигнете погледа си, веднага вашият дух ще почне да се движи правилно около своя център и вие ще намерите смисъла на живота. Да имаш смисъл в живота, това значи да имаш център, около който да се движиш и който център всеки ден да изпраща необходимото и нужно за тебе.

И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света, но когато се натрупа много знание и не се прилага, образуват се известни утайки и хората започват да се смущават, не знаят какво да вършат. Един ученик от едно евангелско училище, като не разбирал уроците си по българска граматика, за да се оправдае пред учителя си, казал: „По български език има много граматики – от Икономов, от Григоров и други – по коя от тях да уча?“ Така се извинявал веднъж, дваж, най-после учителят му отговорил: „Слушай, приятелю, какво говори граматиката на Икономов, на Григоров, аз не искам да зная, ти ще учиш по моята граматика!“ Като дойде Господ при вас, казвате: „Има философи като Кант, Шопенхауер, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречия между тях; кого да следваме?“ Господ ще каже: „Ще следвате това, което Аз ви казвам“. Та когато искате да следвате Божествената Истина, вие трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава само ще разберете живота в неговия дълбок смисъл. Във вас ще се родят ред способности, ще видите, че има други същества, по-велики от вас, които творят, и ще кажете: „Колко сме били слепи!“ Питам: Ако бяхте в положението на мравката и някой философ стъпеше върху вас и ви смачка, какво щяхте да мислите за неговите крака? Щяхте да кажете: „Една канара падна върху нас и ни смачка“. А тази канара съставя малка частица от този гигант. Някой ден казвате: „Съдбата ме преследва, гони ме“. Съдбата не е нищо друго освен крака на някой велик философ, който ви е настъпил. Не трябва да се изпречвате на пътя на философите, на учените хора: те няма да се спрат заради вас; те вървят по своя път и ако им се изпречите, кракът на философа ще ви смаже. Когато се оплаквате, ще кажа: Мястото ви не е на този философски път; вие сте мравки, други пътеки трябва да си изберете. Ето философията на живота! Когато виждам нещастието на някой човек, аз поглеждам нагоре и забелязвам един гигант, който го е настъпил и смазал.

И така, Господ е направил света, направил е и всички светове. В Млечния път има 18 милиона слънца и всяко от тях се движи по своя определен път; от едно слънце до друго има по 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъскване. Господ е начертал тия пътища. И около вашия живот Той е начертал известен път, известно пространство и казва: „Никога не преминавайте границата на вашето царство“. Вие искате да направите договор с други някои царства; мъжете и жените от две царства направиха договор да образуват едно царство, но се скараха. Защо се карат? Нека всеки царува в своето царство. „Ела, казва някой, да сложим парите си на едно място, да ги пазим.“ – Всеки да държи парите си в своята кесия! Никому не поверявайте парите си. На когото и да ги поверите на земята, все ще ги задигнат. Затова казва Христос: „Внесете богатството си горе“. Горе – това е истинският смисъл на живота. И тъй, ние сме криви за това, че искаме да изопачим живота, който Бог е наредил. Аз зная хора, които мразят някого и го носят навсякъде със себе си. Оставете този човек настрана, дръжте само Бога! Той осветява всичко, Него пуснете в своята светая светих. Днешните хора са многобожни: те имат богове на труда, на славата, на силата и на всички кадят тамян. Вземете вашия чук, изхвърлете всички тези идоли вън или ги строшете; седнете след това при нозете на вашия Учител и ще разберете вътрешния, дълбокия смисъл на вашия живот. Това иска Христос да каже с думите: „Доброто, което Мария има, няма да се отнеме“. Ти се тревожиш за много работи, казваш, че туй имаш, онуй имаш; ти си господар на тези неща, вземи и ги изхвърли навън. Аз съм забелязал някои господари седят на стол и заповядват. Той иска да му се даде нещо, което сам може да си вземе; дрънка звънеца – „дрън“, и никой не се явява. Вика един път, вика втори път и най-после излиза вън да се кара. – А бе, приятелю, стани, вземи си сам това нещо, сам можеш да го направиш. Обувките му са на пет крачки от него и „дрън“ – да дойде слугинята да му ги донесе. Ще вика, ще се сърди. Вземи си ги сам. Спокойствието и мирът, които имаш, струват повече, отколкото това, че слугинята не е донесла обувката навреме. Ти можеш това сам да направиш. Вземи обувките си, а после прочети един морал на слугинята си да идва навреме. Това Господ изисква от вас, защото тази слугиня не е слугиня на вас, но другиму някому. Когато казвам, че съм слуга, аз нямам предвид вас, хората; аз съм слуга на Бога. В град Лондон един баптистки проповедник отива при друг проповедник на име Спърджън и, за да си даде по-голяма важност, написва на картичката си: „Един твой брат в Христа те чака вън, иска да те види“. Спърджън написва на другата страна на картичката: „Сега имам работа с нашия Господ“. Дойде ли някой отвън и ти каже, че един твой брат в Христа те чака вън, ти му кажи, че се разговаряш с Господаря му. Следователно слугинята, която ти викаш отвън за обувките, има работа с Господаря си и ако нарушиш нейното спокойствие, Господарят ще те хване за ухото. Това е най-великата философия, която съвременните хора трябва да изучат. Слуги трябва да бъдем на Бога! Когато научим този велик закон, отношенията между нас ще влязат в нормалния си път. Аз следя този закон: разположен ли си, всички хора ти са приятели; неразположен ли си, станал ли си неправилно, излязъл ли си от леглото с краката си навън, през целия ден хората ще ти бъдат криви. Това състояние може да продължи седмица или месец; ние го наричаме нова философия – песимизъм, а хората – песимисти. За да оправдаете недостатъка на някой човек, вие казвате: „Той е песимист“. Това е според думите на Шопенхауер. В този смисъл всички сте философи. Българите стоят по-високо даже и от Шопенхауер: всички имат тази черта на песимизъм; българинът скоро се обезсърчава, отчайва и тогава дохожда философията на Шопенхауер – дохожда Мария. Казвам: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога! Понеже не слугуваш на Бога, затова са те сполетели всички тези нещастия. Никаква друга съдба няма в света! В който ден се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчиняват.

Това е учението на Мария и Марта. Мария – това е небето, Марта – земята. Мария – това е висшето в сърцето. Марта – низшето в сърцето. Мария – това е висшето в ума, теософите го наричат висш манас, Марта – това е низшият манас. Като отидете във вашите домове, които аз виждам красиви, величествени, кажете си: „Ела, Марто, ела, Марио, вие сте две добри сестри“. Христос пък е висшият Дух, висшият принцип. Ако Мария отговореше на Марта, тя трябваше да каже: „Чакай малко да послушам, после ще ти помогна“. Христос говореше, затова Мария нищо не работеше. Като се върнете вкъщи, ако се разсърдите, развикате, ще си кажете: „Марто, знаеш ли какво казва Учителят? Ти трябва да се подчиниш!“ Мария трябва да бъде благородна, деликатна, да говори сестрински, да каже: „Чакай малко, сестро; аз после ще ти бъда в услуга“. И когато сестра говори стреснато, тя да каже: „Колко хубаво, колко приятно говориш!“ Между благородното и неблагородното има известна хармония; между Любовта и омразата има сродство. Аз зная и двете сестри. Който влезе между тях, те от обич го задушават и като умре, казват: „Какво направихме?“ Любовта казва: „Хайде да го възкресим!“ Омразата казва: „Аз ще го заровя“. – „Добре“, казва Любовта. Слагат му пръст, но после дохожда Любовта и като го напече отгоре, възкресява го. Омразата и Любовта едновременно работят в света, а при това вие имате толкова лошо мнение за омразата, за завистта. Наистина те са змии, гущери, но в някои случаи са приятни. Какъв щеше да бъде светът без гущери, змии, мушички и т.н.? Покажете такъв свят! Къде е вашият по-добър свят? Не, тъй, както е направен този свят, той е велик по своите замисли, велик по своите изрази и прояви. Това, от което постоянно се оплаквате, то е дисхармонията, която е вътре във вас, то е Марта, неустроената земя. Шумът, който постоянно вилнее във вас, той именно нарушава тази хармония. Дух Божи трябва да слезе и да си каже думата. И тъй, Духът е слязъл и заповядва. Той работи. Имайте непреодолима вяра в този велик принцип, който живее в Мария. Имайте вяра и в принципа, който живее в Марта. Имайте вяра в Христос, защото Христос, Който седи върху тях, ги съединява. Съединете и вие тези три: вашия дух, вашата Мария и вашата Марта, и започнете новата година с това. Аз не довършвам, оставям една голяма междина между всичко казано, за да видя как ще решите ребуса. Аз съм ясновидец и като гледам вашето бъдеще, виждам как едни стават, други – падат, едни вървят по пътя, а други – криволичат. В края на краищата всички ще бъдат добре, само че ще има клатушкане и закъсняване. Когато хората се качват на някой голям параход в океана, от клатушкането на парахода едни повръщат, а други – не. Колко са интересни тези аристократи в океана! В първия ден те са напети, добре облечени, украсени с пръстени, гердани, всички весели, доволни. Като се залюлее параходът, всички стават замислени като философи, като че слушат някоя важна проповед. Втория ден започват да усещат някакво разстройство в корема, почва ядене на лимони, лягане по пода и повръщане. Като излязат на сушата, запитват ги: „Как минахте океана?“ – „Благополучно.“ Да, но докато минете този океан от земята до небето, колко пъти ще повръщате! Ще кажете: „Много мъчна работа било минаването на този океан!“ Щом излезете на сушата, ще имате отличен апетит, защото ще бъдете хубаво пречистени. Тази Марта в океана вдига голям шум наоколо си, разтърсва параходи, създава викове, плач; щом излезете на брега, щом дойде Мария, вие казвате: „Слава Богу, минахме благополучно!“ Не бойте се, бъдете винаги при вашия велик Учител, за да можете да разрешите въпроса на живота. Много сложни задачи имате в живота: възпитание на децата, отношения на мъжа и жената един към друг, отношения към обществото, отношения към човечеството. Много задължения имате! Как ще ги завършите? Някои мислят, че като станат християни, нямат задължения. Не, тъкмо обратното: християнинът има повече задължения и той трябва да ги изпълни много добре. Когато завършва денът, той трябва да усеща велико спокойствие, че е свършил онова, което е трябвало, а което не е направил, да го сложи в програмата си за другия ден. Един ден ще бъде Марта, друг ден – Мария, а когато бъдете при нозете на вашия Учител, тогава нека и Марта, и Мария, всички да утихнат и за един час всичко да утихне.

Това е учението и мисълта, които Христос прокарва. Научете се да служите на Висшето, за да бъдете господари на нисшето!

Беседа, държана на 14 януари 1917 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help