Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Растете в благодат!

Но растете в благодатта и в познанието на Господа нашего и Спаса Христа.

Растенето е процес на развитие. Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, дърво, клончета, листа, цветове – тия неща трябва да растат и да се развиват“. Но в цитирания стих се подразбира, че трябва да расте човешката душа. Човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта. Коя благодат? – Божията. Думата „благодат“ е обширна, тя подразбира условията, в които човек трябва да живее горе на небето и долу на земята. Земята, за която често се говори в свещените книги, е толкова голяма, че на нея могат да живеят безброй хора. В Писанието тя е наречена „Обетована“. Вие се стремите именно към тази земя, която Бог е създал първоначално. Земята, на която вие живеете, е толкова малка, микроскопична; сравнена по големина, тя не съставя даже остров, например като Крит. Павел и Петър казват, че небесата ще се разгорят и земята ще мине през огън. Мнозина тълкуват огъня като разрушителен елемент; наистина той разрушава, но същевременно и гради. Огънят, който е слязъл отгоре, от слънцето, той е съградил нашата земя, той е съградил и нашите тела; този огън е вложил мисли и желания в нас. Без огън всичко се смразява. Значи думата растеж подразбира и огън. Огънят, който разрушава, е грубият огън. В съвременната наука са правени такива опити: ако се подложи човек на електричество от 2 до 3 хиляди волта, той умира и затова на някои места, когато искат да екзекутират някого, подлагат го на такъв силен ток. Обаче, ако през човека прекарат 10–50 хиляди волта електричество, всички болести у него изчезват, лицето му става свежо, с една дума, човек напълно се подмладява. Според съвременните понятия на логиката при този огън човек би трябвало да изгори. Огънят, който разрушава човека, това са неговите страсти. Те разрушават едновременно и тялото, и душата. Няма ли човек страсти, ще рече, той не се грее на разрушителен огън. Павел, като казва „растете“, подразбира действие, което става под влиянието на Божествения огън, на тези 10–50 хиляди волта, които, като минат, ще пречистят и обновят хората.

Думата „познание“ означава разбиране на законите, според които този растеж може да стане. Растежът е двояк: нагоре и надолу. Когато се оглеждате в огледало, вие имате отражение; ако някой ви запита по какви закони става това отражение, лесно ще отговорите: отражение има. Но аз бих желал да зная онзи основен закон, по който се образува това отражение. Физиците обясняват механическата страна на предмета, както и астрономите обясняват механическата страна на вселената, например какво било Слънцето, какви били елементите му, каква била температурата му, но какво е в действителност Слънцето – това е тайна. От Земята ние можем да предполагаме и едно, и друго, но когато човек стане духовен, той ще бъде в състояние да провери истината за това растене, за което Павел говори. Искаш да знаеш има ли живот на Луната или не, има ли вода или не, ще вземеш торбичката си, ще си купиш билет и за няколко часа ще провериш тази истина. Така може да се отиде и до Слънцето, да се провери какво е то. Сега ние изучаваме нещата само чрез отражение, но отраженията не са всякога верни. Всяко отражение има външна и вътрешна страна; вие имате само външната, а вътрешната страна остава скрита. Казвате: „Познавам този човек“. – Познавате неговата сянка. – „Неговите очи са черни.“ – Това е неговата сянка. – „Бяла му е брадата.“ – Това е сянката му. – „Красив е той.“ – Всичко това е сянка. Този човек, който денем ви се вижда красив, вечер е черен. Ако светилникът измени положението си, ще се измени и светлината на човека. Това е растене на сенките. Значи и сенките растат: една сянка може да се намали, може и да се увеличи. Например сутрин, като изгрява слънцето, сянката е по-голяма; към обяд сянката съвсем се намалява, а като залезе слънцето, тя съвсем изчезва. Аз правя тази аналогия, защото сте хора на сенките и изучавате нещата на кинематографа. Ако говоря другояче, вие ще кажете: „Докажи това нещо!“ За да го докажа, трябва да ви взема билет, да дойдете с мене, да отидем на Слънцето, а после и на Луната. Вие сте хора на сенките, т.е. фиктивни, а не реални същества. След 50 години вие сами ще видите, че сте фиктивни. Къде ще бъдете тогава? За да не бъдете сенки, вие трябва да минете от временното към вечното, да потърсите Бога – подразбирам, да потърсите Неговата светлина и топлина. Тази светлина ще внесе във вас онзи идеал, за който копнеете. Човек се ражда малко детенце, става голям и все е недоволен; иска да се ожени, търси хубава мома и мисли, докато я намери; щом я намери, пак е недоволен – била зла като змия. След това и двамата искат деца и имат ги, но се оказва, че и те били лоши. После се надяват на децата, дано те, като се оженят, да се оправят, но и от това нищо не излиза. И тъй, животът на съвременните хора се заключава само в сенките, но в сенките няма никаква реалност. Това е приятен живот, но в него няма никакъв растеж, никакъв Божествен процес. Следователно под думата „растене“ подразбирам: Само духът може да расте и да се развива; само реалното, неизменното расте. С тази субстанция, която е вложена в нас, могат да стават милиони вечни промени – това е велик, Божествен закон. Някой път ви напада някоя лоша мисъл – това е сянка. Казвате: „Аз мразя еди-кого си“. – Как можете да го мразите, като не го познавате? Или как можете да искате пари от човека, ако никога не сте му давали? В света сенките съществуват по необходимост, за да изпъкне битието на нещата. Колкото повече сенки има в света, толкова повече нашият ум ще изпъкне и ще бъде основа за познаване на нещата, защото без сенки знание не може да съществува. Вие казвате, че страдате – това е сянка, за да изучите себе си. Умирате – това е сянка, за да изучите условията на новия живот. Следователно растежът е причина за всички промени, които стават вътре и вън. Като разберете живота по този начин, вие ще дойдете до самата реалност, т.е. да проверите нещата. Когато едно учение е съгласно със самата реалност на битието или със законите, които Бог е вложил в света, то всякога може да се подложи на опит. Дойде един лекар и казва: „Аз имам едно лекарство, което може да лекува тази болест“. Ако това лекарство е истинско, трябва, щом се даде, да излекува болния; ако това не стане, то не е истинско лекарство и този лекар заблуждава хората. Дойде някой човек и казва: „Аз нося едно учение; ако го приемете, вие ще се повдигнете“. – Ако това учение ви повдигне, то е истинско.

И тъй, растенето е процес, необходим за съграждане на нашето духовно тяло. Физическото тяло е необходимо като скеле отвън; ако то се не повдигне, и духовното тяло не може да се повдигне. Най-напред е бил направен физическият свят, като скеле, а духовният свят и до днес постоянно се съгражда и устройва. В Писанието има стихове, които казват, че първоначално е било създадено небето – Божественият свят; после е създадена земята – физическият свят. Земята още не е устроена, Господ и до днес я строи. Той създаде света в шест дни: в шестия направи човека, а в седмия си почина. Сега Той пак е на работа. Мойсей казва: „Господ си почина“. Христос казва: „Отец Ми работи“. Значи и сега Той е още на работа. Почивката на Бога подразбира излизане от Своето битие, оттам да разгледа всичко, което е създал, и после пак да се върне, да продължи работата си. Сегашната Му работа носи със себе си огън. Той казва: „На този свят не му достига огън“. Като дойде този огън, ще дойде растенето и познанието в благодатта. Когато говоря за света, аз всякога разбирам човека. За вас светът е толкова познат, колкото имате отношения към него. Всички елементи от външния свят, от външната Природа са свързани с вашето тяло и с вашия ум, вследствие на което всички промени, които стават с вас, неразположенията на вашия дух зависят от промените в Природата. Ако един вълк не яде 3–4 дни или седмица, той ще изгладнее и ще моли Господа за храна. Вие долавяте неговата мисъл и страдате заедно с него. Всички неща в живота са свързани, затова вие еднакво преживявате и радостите, и скърбите. Някой казва: „Не мога да търпя този човек“. – Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. Впрочем под растене разбирам растене на нашето духовно тяло, което представлява единица от Божествената хармония. Казвате: „Светът не е устроен още“. – Не е устроен светът, но за да се устрои, трябва да се работи! Ние сме фабриките, които трябва да работят; ние възприемаме и обработваме материалите и ги даваме на Господа. Изядеш някоя кокошка, овца, агне – това съставя частица от тебе, която отива за съграждане на света. От това гледище всички страдания ще се оправдаят. Всички в света сме страдали, но затова пък всички заедно ще живеем. Някога ще разберете, че и буболечките са ваши братя. Когато буболечката ви хапе и смуче от вас кръв, тя казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на своята къща“. Във всички същества стават съзнателни и несъзнателни процеси. Съзнателният процес става толкова силно, че в кратък период от време вие трябва да израстете, както житото израства през месец май – в кратък период трябва да завържете, защото растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода. Растенето е живот, в който се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвят няма плод и узряване. Цъфтиш ли? – „Не.“ – Няма да се проявиш. И хората, както цветята, се проявяват само тогава, когато те цъфтят и завързват плод. Любовта се проявява само когато растенията цъфтят; така е у хората. Когато във физическия свят има цъфтене, иде физическото узряване, физическата любов; когато този процес мине, настава в човека духовно цъфтене и узряване. Човек трябва да цъфне най-малко седем пъти, т.е. да завърже най-малко седем плода. Той трябва да цъфне едновременно в света, но това цъфтене става последователно. И тъй, когато цъфтенето във физическия свят изгуби за вас смисъл, вие трябва да пренесете това цъфтене горе. Защо умирате? – Умирането не е нищо друго освен отиване в по-висок свят на растене. Когато нямате условия за растене на физическия свят, вие умирате; когато имате условия, вие се раждате. Следователно, които не са запознати с дълбокия смисъл на живота, те намират, че в цъфтенето на клоните и растенето на корените има известно противоречие. Когато водата от един извор излиза, тази вода няма ли да се разлее по всички посоки? Ако отворите едно гърне, пълно с водни пари, тия пари няма ли да се пръснат по всички посоки едновременно? Значи, животът, който е излязъл от центъра, праща корените си надолу. И обратно: вечер корените са нагоре, а клонищата – надолу. Науката казва, че денем ние сме с главата нагоре, а вечер, когато земята се обърне, ние сме с краката нагоре. Същото е и с дървото: в продължение на 24 часа първо клоните са обърнати нагоре, а после корените са нагоре. Ще кажете: „Ние сме нагоре“. – Човек е двойно дърво: той има корени горе, които означават Божественият свят; той има корени и долу, в стомаха, които означават физическият свят. Когато земята се обърне, и вие се обръщате с краката си към Бога; тогава корените на вашия стомах са към Бога. Ето защо на всеки 24 часа и краката, и главата ви се обръщат към Бога. Пред Бога главата и краката имат еднакво значение. Защо? – Защото в духовния свят краката са основа на нещата. Казват някои: „Защо ми са краката?“ – Защо ви е основа? За да съградите вашата къща. Следователно краката са почвата, върху която градите вашата къща; те са почвата, върху която вашето битие може да расте.

Сега в процеса на растенето вие трябва да обичате всички хора, живи и умрели, които имат отражение и живеят във вас. Вие имате един Иван вътре и един вън; имате един ангел вътре и един вън; имате един дявол вътре и един вън. Небето и земята едновременно живеят във вашата душа. У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че между тях и ангелите има спор и мислят, че те се карат. Спор има само когато ние се месим в тяхната работа. Иначе между тях съществува пълно равновесие. Щом ние се намесим, има борба. Когато между два духа има спор, вие само слушайте. Спорът е разговор между тях. На учениците не е позволено да се месят в работите на учителя. А лошите и добрите духове са велики учители. Вие нямате право да съдите, но трябва само да слушате. Законът е такъв. Ако се месите в тяхната работа, ще ви бият, ще кажат: „Слушай, ти си малко бебе, не трябва да се месиш, но да слушаш!“ Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове. Аз им казвам: Лошите духове не искат да знаят нищо за вас, те не искат да знаят за вашето съществуване. Под сянката на вашето дърво те само са се спрели да разговарят, а вие сте подслушвали. Вие сте бебета, още не сте се родили. – „Лошите духове ми казват това и онова да направя.“ – Те не казват на тебе, а на себе си, а ти казваш: „Чакай аз да направя това“. Апостол Павел казва: „Растете в благодат Христова, за да познаете духовете“. Досега светът все заклинания отправя към злите духове. С Василевите молитви църквата все заклинания изпраща към тях, но те все пак съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому“. Лошите духове имат своя работа; когато я вършат, оставете ги свободни, не им пречете. Слушал съм как някои християни се карат помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет“. – Ако си свършил университет и си научил нещо, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор, то е сила, то е растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание, той знае само да яде бой. Мълчанието наистина е растеж: така растат и растенията. Те мълчат и вечер само се чува някакво слабо пукане и тихо си шепнат. Те не са като хората, които, като направят някакво добро, искат цял свят да ги чуе. Така постъпва и кокошката: снесе едно яйце и закудкудяка и всички ще я чуят. Какво от това, че е снесла яйце? Това е неин дълг. Въпрос е още дали тя го снася, или го снесоха. Когато натоварят един осел със скъпоценности, той пренася товара и казва: „Аз ги пренесох“. Трябва да знаем, че веднъж дошли на земята, ние сме служители на Бога. Някой казва: „Човек има свободна воля“. Казвам: Който живее в този съществен, неизменен свят, гдето Бог живее, и който служи на Бога, разбира Неговите закони и повеления, само той е свободен, само той може да има свободна воля.

Ние трябва да намерим време да ускорим този растеж, за който говоря, т.е. съграждането на нашето тяло. Често давате поводи за непослушание, като казвате: „За това няма време, за онова няма време“. Един английски проповедник посетил едно бедно момче, метач, и го запитал: „Идва ли някой да те посещава“. – „Да, Гладстон.“ – „Кой? Английският държавник! Чудно нещо, при многото си работа, която има, той намерил време да посещава този беден метач!“ Защо? Кой живее в този метач? Гладстон съзнава, че в него живее някой негов брат, и казва: „Трябва да го посетя!“ Сегашните хора, като се повдигнат малко, не познават дори баща си и майка си, като мислят, че с това тяхното положение и величие ще се накърни. Няма по-голямо величие от това, да познаваме своите длъжности. Най-великата черта на Бога стои в това, че като е зает с толкова много и велики работи, винаги намира време като Гладстон да посети някоя грешна душа. Господ всякога намира по няколко минути свободни да посети някого, да остави една добра мисъл, да даде Своята помощ. И когато всички се нахвърлят отгоре ви, както комарите често се нахвърлят върху човека, Господ се явява и казва: „Не бой се, Аз съм тук, Аз съм с тебе, ще ти помогна“. Когато Господ направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растем, да се освободим от преходните неща, да познаем Твоята воля“. Не казвайте: „Те се нахвърлиха върху мене, ама ще видят!“ Често четем Господната молитва: „Да бъде волята Твоя“. Ти не познаваш името Божие, Царството Божие, а искаш да изпълниш волята Божия. Който не познава името Божие, той не може да изпълни волята Божия. Той ще прилича на онази майка, която шие ризи и гащички за детето си, което не е дошло още на света. В процеса и търсене името Божие, Царството Божие и волята Божия ще дойде Царството Небесно. Вие трябва да имате доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петър I, в което бил замесен и Александър I, възбудило угризения на съвестта и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал в околността на този град, видял, че много хора се трупат около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжия, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали ръцете му за дръжката на една пушка, смъкнали ризата му и при биенето на барабан, подложили го на страшно наказание – „минаване през пръчки“. Александър се вгледал в лицето на нещастния войник и бил поразен от чудната прилика между войника и него. Попитал за вината на войника: казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, но като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но хванали го отново и за това второ бягство го осъждали да мине между войниците под ударите на 8 хиляди пръчки. Това наказание означавало сигурна смърт. Като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас обзел Александър. „Боже мой – помислил си той – само за това, че поискал да види баща си, да му целуне ръка и да изпроси последна бащина благословия, тъй жестоко го мъчат, и то в мое име!“ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника към своя баща и видял колко ниско стои той пред войника и горко заплакал. Като се осведомил от лекари, че войникът не ще живее след нанесените му 4 хиляди удара, нагласил с лекаря войникът да бъде скришно облечен с дрехите му и отнесен в неговата квартира; той с облеклото на войника се подложил на останалите 4 хиляди удара, които издържал, понеже войниците, като мислили, че е изнемощелият войник, от съжаление към него удряли по-слабо. Преоблеченият в императорските дрехи войник наистина бил отнесен в квартирата му, но се поминал. Приликата на императора с войника послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, а всъщност той се изгубил някъде из света и се предал на богоугодни дела. Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт! Какво висше освобождение на душата!“ Питам: Колко от моите слушатели биха били готови да понесат поне десет удара за своя брат? И след това хората имат претенции, готвят се за небето!

Казвам: Вътрешният смисъл на растенето е в това, човек да различава сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания. Когато крушата и ябълката растат, това става по единствената причина да дадат място на един плод, който ще завърже ново същество. Също така и вие сте дошли на земята да дадете живот другиму. Някои искат да се женят и народят деца. Защо? – Те искат да се оженят, защото са вече уморени, не могат да вършат друга работа; като се оженят, ще им се роди син или дъщеря, които ще довършат тяхната работа. Някой казва: „Аз не искам да се женя“. – Ще рече, ти си силен. Ако не можеш сам да свършиш работата си, ти трябва да се ожениш. Под думата „развитие“ разбирам работа, която Бог е определил или ние сами да я свършим, или да дадем мястото си на други, те да я свършат. Ето защо хората на земята се раждат и превъплътяват – слизат и възлизат. Един ден, като кажеш, че си се уморил, Господ ще те пита: „Искаш ли да отстъпиш твоето място на брата си, той да свърши твоята работа?“ Тези познания, които сега ви давам, са елементарни. За в бъдеще вие ще научите нещо повече. Бог е започнал вече преустройството на света. В тази епоха на растене ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън. В този огън твърдите вещества ще се стопят, материята ще се префини и Господ ще образува от нея свят с други порядки. Онези, които не ще завършат своето развитие, Господ ще изпрати на друго място. Погинване в света няма, има само лишаване от длъжност, от работа, която не вършим. В нашите училища в известен клас ще те задържат 2–3 години, докато го минеш. Същото се отнася и за самия живот. Сега желателно е тази мисъл да стане централна във вашия ум. Не е важно каква работа вършиш: математик ли си, химик ли си, доктор ли си, това са сенки, форми в живота; същественото е дали осветяваш името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си. Който иска да бъде силен, той трябва на първо място да държи следните неща: името Божие, което е най-висшето благо; Царството Божие – по отношение на земния живот. Духовният свят има връзка с физическия: едновременно човек е същество духовно и физическо. Тези два елемента съществуват в него едновременно; между едното и другото същество има една връзка, която ги съединява и управлява. Тази връзка е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не можете да измените. Под думите „физическа материя“ разбирам света на формите, необходим за проявата и битието на нещата; под „духовен свят“ разбирам онези сили, които работят за създаване на тези форми; под „душа“ пък разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно без форми животът не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, като единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ. Без къща може ли да повикате гости? Когато човек иска да се ожени, нали най-напред трябва да си направи къща, както птиците, преди да снесат яйцата си, приготвят си гнезда. – „Втасахме я!“, ще кажат ония, които нямат къщи. Да не схванете думите ми буквално. Ако е въпрос за къща, всеки човек трябва да има къща, но где трябва да бъде построена тази къща? – В духовния свят. В небето без къща няма да ви приемат; там непременно трябва да имате къща! „Растене“ – подразбирам да имате в тази къща градина, плодни дървета и цветя, които да я красят. За да растете, вие трябва да забравите вашите сенки, вашите недоразумения. Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки; като заспите дълъг сън, всичко ще изчезне: и Франция, и Англия, и Германия ще изчезнат от вашия ум; няма да има никакви войни; ще забравите и за захар, и за ориз; ще забравите вашите дългове – всичко ще забравите. Защо? Защото всичко това са сенки. За да познаваш човека в същинския смисъл на душата, ти трябва да го любиш; който люби, само той познава хората. Някой ще каже: „Аз любя, но страдам, страхувам се“. – Щом се страхуваш, ти нямаш Любов. Любовта не търпи никакъв страх. Всички противоречия в едно или друго направление създават неприятности за човека. Обаче човешкият дух без мъчнотии не може да се развива. Това учение трябва да се проповядва на съвременните културни хора. Само тогава домовете ви ще се освободят от страдания, които всъщност са фиктивни. Има магнетизатори, които, като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му казват, че ако дойде дотам, ще срещне стена: и хипнотизираният действително не може да я премине, когато другите не виждат там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората; той е начертал една линия, и те виждат много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. Всичко в света е възможно. Как е възможно всичко? Например, ако ти си гладувал няколко дни и се помолиш на Бога за парче хляб, Той ще ти даде; ако Му поискаш 7–8 самуна, няма да ти даде. Това са факти, верни неща, които вие сами можете да опитате, да проверите. Човек трябва да се откаже от лакомията, да не иска повече, отколкото му трябва. Ако имате едно кило захар, задоволете се с него, не искайте повече. Всички хора могат ли да бъдат едновременно милионери? Както растенето на дървото има предел на растене, така и човек има предел на растене в физическия свят: като стане на 21-годишна възраст, човек достига известна височина, след което вече не расте тялото му, но растат неговият ум, душа и дух. Това са велики неща, които ще разберете, когато се отворят очите ви. Вие трябва да се молите на Бога да отвори очите ви, както едно време направи един от израилските пророци – Елисей. Една нощ сирийският цар изпратил против Елисей голямо войнство, да го уловят и доведат при него. Като видял войнството, слугата на Елисей се уплашил и казал: „Какво ще правим сега, господарю?“ – „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са против нас“. Елисей се помолил и рекъл: „Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, да види“. Господ отворил очите на слугата му и той видял гората пълна с коне и колесници около Елисей. Когато сирийците дошли към него, Елисей се помолил Господу и рекъл: „Господи, порази тези хора със слепота“. След това Елисей ги завел в Самария и рекъл: „Отвори, Господи, очите на тези да прогледнат“. Господ отворил очите им и те се видели всред Самария при израилския цар. Като ги видял, израилският цар казал на Елисей: „Да ги поразя ли, Отче мой?“ А той рекъл: „Не ги поразявай! Нахрани ги и ги изпрати при господаря им“. Съвременните хора казват: „Какво ли ще стане с нас?“ – Които са с нас, са повече, отколкото онези, които са против нас. Кои са против нас? Нашите мисли и чувства – нашите сенки, които ние създаваме от години. Кажете си: „Аз съм създал тези мисли, тези вълци и мечки и не се боя от тях“. Някои казват, че са силни във вярата. Те биха проверили колко е силна вярата им, ако ги сложат при мечки или вълци в някоя менажерия. Щом се страхуваш, щом се съблазняваш, щом мразиш – Господ не е с тебе. Юнаци трябва да бъдат християните! Юнаци се искат за този свят! Твърдо трябва да понасяте всички нещастия и да кажете: „Да се свети името Божие и да дойде благодатта Божия“. Ще кажете: „Толкова хора измряха“. – В моите очи те не са измрели, но са възкръснали. Аз бих желал да отида с тях. Славно нещо е да отидеш на небето! Някои хора се боят от смъртта. Обичат Господа, но когато дойде смъртта, търсят лекари. Господ не е с тях. Наближи ли смъртта, кажете: „Ида, Господи, приготви ми там друга работа“. Всички, които ме слушате днес, искам да не сте страхливи. Влезте между вашите лъвове, тигри, змии и ги погладете. Докато не се научите да гладите змията и милвате крокодилите, Господ не може да бъде с вас. Вземете за пример Данаил, който беше между лъвовете; той не пострада от тях, но каза: „Господ, който е с мене, ще укроти лъвовете“. Когато бъдете между вашите лъвове, желая и вие да повикате Господа да затвори устата им. Бъдете решителни, а не малодушни!

Сега трябва навсякъде да се проповядва равенство и братство не само наглед, но в действителност. Хората на науката и великите хора трябва да дадат пример как трябва да се живее. Химик ли си, астроном ли си, съдия ли си, свещеник ли си – впрегни всички свои сили за благото на човечеството. Не сме далеч от това и огънят иде, голямо сгорещяване ще бъде, но не се бойте: онези, които са с нас, са повече, отколкото тези, които са против нас. Нека всички знаят, че Господ иде в света да сложи ред, законност, справедливост. И вие, мъже и жени, които Бог ви е кръстил с тези хубави имена, ще се подчините на новия ред. По-хубаво име от „мъж“ и „жена“ няма в света. Но сега и мъже, и жени се оплакват от своето положение. Мъжете казват: „Горко нам, мъже, дето сме се родили такива, да ходим на война!“ Жените пък казват: „Горко нам, дето сме се родили жени, да раждаме“. – Не е горко никому; напротив, благословение голямо е, че сте се родили такива, че сте определени за такава работа. Подайте си само ръка вътрешно. – „Как да се помирим?“ – Не говори за никого нищо, в душата си се примири с всички свои братя, със своите поданици, които имаш; призови Господа, да се освети името Му, да се прослави Духът в тебе, и поискай да пораснеш, за да изпълниш това, което Бог е определил за тебе. Вие няма да умрете: отсега нататък идат добри условия и наука за вас; ще изучавате астрономията, математиката и прочие. Някои казват: „Математиката е много лесна наука, всичко е до числото десет“. – Но колко милиона съотношения има между тези десет числа! Някои казват: „Да бъдем добри“ – то е 1; „да бъдем справедливи“ – то е 2; „да бъдем любещи“ – то е 3; „да бъдем мъдри“ – то е 4; „да бъдем истинолюбиви“ – то е 5. До пет сме стигнали. „Хайде да бъдем добри и справедливи“ – то е 1 и 2; „хайде да бъдем добри, справедливи и любещи“ – то е 1 и 2 и 3; „хайде да бъдем мъдри“ – то е 1 и 2 и 3 и 4. Не, това не е никаква наука. При едното трябва да разберем закона на едното, почвата, елементите; трябва да употребим химията, да видим какво расте в едното и после да кажем: в него растат ябълки, череши, грозде, жито, ориз, зеле, моркови и други. В това едно ще се определи колко елемента са потребни за ябълките, за крушите. И в нашия ум можем да кажем: „Да бъдем добри!“ За да бъдем добри, ние трябва да работим. Можем да бъдем и справедливи, но трябва да работим. Добро, справедливост, мъдрост – всичко иде отгоре. Казвате: „Искаме да бъдем добри“. – Елате при мене, аз ще ви науча как да бъдете добри. Ще взема един гвоздей, ще го нагорещя и той ще стане добър. Къде е огнището? – То е във вашето сърце. Вземете духало, въглища, накладете огън и сложете в него гвоздея и вашите мисли – и ги сгорещете. Това е процес, чрез който трябва да работим в себе си. В този смисъл християнството е алхимическа наука. Вие ме слушате и си казвате: „Мене ми е тежко, мъчно ми е“. Защо? – Защото сте затворили прозорците и не пущате Божествената светлина през тях. Господ може да живее във вас, но не сте отворили прозорците си да влезе. Ако някой път Той ви плесне, кажете: „Боже, благодаря, че си ме посетил“. И плесницата на мъжа си тълкувайте по същия начин. Защо брулите ореха? – За да паднат орехите. Така и Господ дохожда при вас и ви пита: „Имаш ли плод да ми дадеш?“ Ако те плесне някой брат, покани го в дома си, напой го, нахрани го. С какво? Нахрани го с новото учение. Ако го научиш на новото учение, той ще къса с ръка орехите; иначе той ще ги брули с камъни. Така е днес навсякъде: мъже, жени, учители, ученици, свещеници, проповедници и всички се брулят с камъни. Сегашните страдания са велико благословение за хората. Аз благодаря на Бога за много неща: благодаря, че Той е цар, а пък аз слуга. Щом той е цар, това е най-голямото благо както за мене, така и за другите. Сега вие сте слуги, но ако искате в бъдеще да сте истински царе, царици, приложете Божественото учение. Всяка сутрин, като станете, кажете си: „Боже, благодаря Ти, че съм останал жив, за да мога да Ти служа и днес“. Вие как ставате сутрин? Някой става с лицето си нагоре, друг – с гърба си. Внимавайте как стават децата ви сутрин. Никога не ставайте с гърба си нагоре. Каква трябва да е първата ви мисъл, като станете? Кажете: „Благослови, Господи, душата ми. Благодаря Ти, че съм станал днес, да свърша работата си както трябва, гдето и да съм, и да мога да израсна толкова, колкото трябва“. Това е първото основно учение. Какво правите вие? Ако някой от вас е учител, казва: „Ех, днес имам да поправям 40–50 тетрадки!“ Ако е съдия, казва: „Днес имам толкова дела!“ Ако е проповедник, казва: „Днес проповед трябва да се държи, нищо не съм приготвил!“ Ако е майка, казва: „Какво са се разплакали тези деца?“ При това положение Господ не е при тях и работата им през целия ден не върви добре. Духнете и кажете: „Хууу – очисти ме, Боже, от лошите мисли и благослови душата ми!“ Опитайте това нещо. Някои казват: „Бог е бил толкова милостив, че кръвта Си проля за нас, заковаха Го на кръста“. Как бе Христос закован? С главата нагоре. Затова, като ставате сутрин, вие трябва да ставате с главата нагоре, а не надолу. И когато излизате вън, покажете главата си на Господа, а не краката си. Излезте с главата си навън и благодарете в душата си на Бога. Ако постъпвате така, всички светли духове ще ви заобикалят, ще добиете сила, мъдрост и ще израстете. Господ възраства нещата. Сега знаете ли защо ви говоря това? Вие трябва да знаете, че Господ върши работите чрез хората. И аз като ви говоря, казвате: „Господин Дънов тъй казва“. Туй, което аз говоря, това са го казали отгоре, това говори цялото небе. Повтарям, че Господ иде чрез огън да очисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови тела, да внесе Любов в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба, всяка омраза. Това възвестява Божественото учение в новата епоха. Сутрин, като станете, направете опит, кажете си: „Благодаря Ти, Боже, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си всемилостив, всеистинен и всемъдър“. Повтаряйте това всеки ден в продължение на един месец и елате при мене да кажете каква е температурата на душата ви. Това е всичката тайна. Ако повтаряте това десет месеца, ще бъде още по-добре. Това е „А“-то, началото. Едно време, когато бях на вашите години, когато учих тази наука, като ставах сутрин, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил“. И вие започнете така. Това е велико учение! Ако не започнете с него, вие ще бъдете във вечна тъмнина, във вечен мрак наоколо си. Ако го приложите, и Господ, и ангелите, и светиите и всички ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете синове Божии. Вие ще бъдете готови да понесете 4 хиляди удара на гърба си за своя брат, та когато дойде Христос, да кажете: „Нека Той отиде на моето място, аз ще понеса останалите“. Аз разбирам това в преносен смисъл и така говоря. Разнесете това учение между народа! Само така всеки народ ще може да се издигне. Който иска да опита, нека приложи това учение и ще види резултатите му. То е положителна наука. Всеки народ, всяко общество, всеки дом, който работи така, ще бъде благословен. Това е благовестието, което преди 2 хиляди години Христос донесе за обновяване на човечеството. Който има уши да слуша, нека слуша!

Беседа, държана на 7 януари 1917 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help