Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Спаси ни

“И ето, буря голяма биде на морето, така щото вълните покриваха ладията, а той спеше. И пристъпиха учениците му, та го събудиха и казаха: Господи, спаси ни, погинваме!”

Евангелие от Матея 8: 24, 25

Сега ще си зададете въпроса какво толкова има в тази ладия. После и Галилейското езеро не е толкова голямо, то е едно от обикновените езера, но във времето на Христа е било едно от най-големите. Но в този стих има три неща, върху които ще ви обърна вниманието, а именно: лодката, учениците и Христос. А езерото е основата. Лодката е човешкото тяло, учениците представлява Астралният свят, Христос представлява висшият принцип у човека, а езерото е Животът, то е светът. Това е аналогия, от която искаме да изведем един закон, който да се приложи в Живота. Според мен, всяко нещо, което не може да се приложи в Живота, е хипотеза, гадание. А който разбере тази наука, ще може да я приложи и в Живота. Ако я приложите, когато морето ви се вълнува и казвате: “Ще се свърши с нас, ние погинваме”, вие ще трябва да събудите вашия Учител, т. е. висшия принцип, който спи у вас. Когато бръщолевите, Учителят ви спи; когато се гневите, Учителят ви спи; когато скучаете, Учителят ви спи. А когато товарът ви стане толкова тежък, че не можете да го носите, вие събуждате висшия принцип и казвате: “Хвърли този товар”.

Сега, може ли да кажете в коя част на Палестина стана това събитие? – В североизточната част, в Галилея. Палестина се подразделя на Иудея, Самария и Галилея. Йерусалим представлява нисшият принцип у хората и затова там разпнаха Христа. Всички се покланят на този Йерусалим, когато седнат в кухнята при пиленцето и при винцето. И в този Йерусалим те разпъват Господа. Има хаджии, които смятат за най-голямо достойнство това да отидат в Йерусалим. В този свят няма по-голямо удоволствие от това да бъдеш поканен на обяд или вечеря от някое високо място. Да, но в този Йерусалим Господ ще бъде разпнат. Самария е психическият принцип у човека, а Галилея е висшият принцип.

В символиката на Писанието езерата, реките означават Живота, защото и Животът, и реките се движат, следователно има аналогия между тях. Казва се, че езерото се развълнувало. Не е лошо, че то се вълнува, защото трябва да се обнови, т. е. непременно трябва да дойдат ветрове, иначе водата в него ще се застои. Движението произвежда Живот. По същия закон и в човешкия живот трябва да има движение. Не е лошо, че настъпва буря във вашия мозък, във вашия стомах, във вашите гърди – това е обновление, което може да се докаже с факти. При сегашните условия в света болестите са най-голямото благословение и ако хората не боледуваха, щяха да се разплуят. Следователно бурята трябва да се яви, за да се събуди Този, който спи в лодката. Всички вие сте хора на удоволствието, искате всичко да ви идва наготово без борба, да имате по десет слуги или слугини, да имате всички средства и всичко да става, без да се мърдате от мястото си. Когато казвам “вие”, подразбирам всички, цялото човечество.

И така, в практическия живот ще дойдат бури и недоразумения. Те съществуват в държавата, в църквата, в дома, в училището, в търговията – навсякъде тези бури съществуват. Аз бих желал да има някой, на когото морето да не се вълнува, но той ще бъде светия, няма да е от мира сего. Затова, когато някой казва, че не се вълнува, той лъже. Няма човек на Земята, който да се не вълнува, и ако твърди това, той не говори Истината. Колкото и да се повдигне, човек все ще се вълнува, защото това е Животът. Някои мислят, че когато отидат на Небето, там няма да има вълнения. И там ще има, но вълненията са различни. Когато преживявате приятно чувство, това е едно вълнение; когато преживявате скръб, това също е вълнение, но неприятно. Така че, вълненията биват приятни и неприятни. Ако сте ясновидци и разглеждате светлината, ще видите, че тя е едно движение на вълни. Ако нямаше тези вълни, светлината не би се образувала. Вашият мозък съответства на етерните вълни и ако той не се вълнува, въобще не би имало мисли. Когато енергията, произвеждана от Слънцето, дойде до очите ви, тя се разбива и щом стигне до зрителния нерв, вие усещате светлина. Светлината е акт от психическия свят. Движенията са физически, но понятието за светлина е духовно – то е акт на Духа. Следователно, ние виждаме само чрез Духа.

Сега, защо Христос спеше в лодката? Спането е един закон – човек трябва да спи, за да си почине. Уморен от дневната си работа, Христос влезе в лодката и заспа, но ветровете не Го оставиха да спи и му казваха: “Стани, помогни на тези хора”. По правило бурята се повдига, когато човек заспи, т. е. когато стават катастрофи, Господ спи. И днес Господ спи. Христос спи в лодката, но бурята, плачът на хората, ще Го събудят. И когато Той се събуди, войната ще престане. Христос ще вдигне ръцете си, бурята ще престане, моретата ще утихнат и лодката ще излезе на другия бряг. Ще ви приведа един пример, за да направя мисълта си по-ясна. Римският военачалник Тит, след като покорил Йерусалим, влязъл в храма, задигнал всичкото му богатство, повдигнал златната плащаница, която покривала кивота, извадил пергамента, на който били написани Мойсеевите заповеди, и казал: “Къде е еврейският Бог, нека покаже силата си тук!” Натоварил Тит всичкото богатство на корабите си и тръгнал за Рим. Първоначално времето било много хубаво, но насред пътя се явила голяма морска буря, корабите започнали заплашително да се наклоняват насам-натам. Тит скръцнал със зъби и казал: “Еврейският бог е силен само по море, и фараоновите слуги по море измряха, но нека този Господ се опита да се бори с мен по суша!” Бурята утихнала, времето се оправило и Тит забелязал, че небето просветнало и се чул глас: “Нищожни червею, ще Ме познаеш!” Тит слязъл на суша, въодушевен, че се избавил, и си казал: “Къде е еврейският бог?” Тръгнал той към Рим, но по пътя един комар му влязъл в носа, оттам проникнал до мозъка му и започнал да му причинявала големи безпокойства. Така продължило цели седем години и никой лекар не могъл да му помогне. Един ден, когато минавал покрай една ковачница, ковачите чукали върху наковалнята така силно, че комарът се уплашил и престанал да го безпокои. Тогава Тит извикал ковачите и ги настанил в двора си, та като удрят върху наковалнята да плашат комара. Обаче, той привикнал и на този звук и продължил да го безпокои...

Какво показва тази история? Вие може да се борите в себе си, може да ограбвате плащаницата, може да си казвате, че няма Бог, но този комар ще дойде и никой няма да го избегне. През тази война комарът ще влезе във всички – и в учители, и в проповедници – и няма да намерите никакъв цяр. У всички, които са тъпкали Божиите закони, ще влезе този комар. Някои, които ме слушат, ще си кажат, че се занимавам с небивалици, но вие ще опитате тези неща, всинца ще ги опитате. Писанието казва: “Бог поругаем не бива”. Втори път Христос няма да бъде разпнат. Той само веднъж биде разпнат за хората, а отсега нататък вие ще бъдете разпъвани и никой не ще може да ви помогне, ако имате характера на Тит. Вие трябва да събудите Христос, който спи вътре във вас. Само по този начин ще разберете вътрешния смисъл на вашия живот. Всеки има по един Христос вътре в себе си, това е индивидуално за всеки. Но питам кое е за вас Христос? Това прилича на онези майки, които се хвалят със децата си. Едната казва: “Я виж какви красиви очи има моето дете, колко е хубаво то!” – “Не, моето е по-хубаво” – отговаря другата. Работата не е във външната форма на детето, а зависи какъв ум, какъв мозък, какво сърце има то. Ако събудите този Христос, който живее във вас, и Той може да утеши вашето море, той е Господ, когото търсите. Утихне ли морето, вие сте на правия път и дръжте се за вашия Господ. Този, който не внася Мир в душата ви, не е Господ. Може да е облечен с мантия, може да е със златна корона, но той е само един идол. От памтивека човек страда от идоли – пазете се от тях, те носят нещастие.

И тъй, вие ще познаете Христа, защото Той ще внесе Мир във вашето сърце и във вашия ум, ще ви направи знатни на Небето. Всинца искате да сте знатни на Земята, но това е смешно. Колко знатен може да бъде един корен? Стремежът на корена е надолу в земята, следователно колкото си по-знатен, толкова по-надълбоко ще отидеш. С други думи, колкото си по-богат и знатен на Земята, толкова си по-далеч от Бога. Има четири вида хора: добри, които добро не правят; лоши, които зло не правят; добри, които добро правят и лоши, които зло правят. Последните два вида са постоянни, а първите два са преходни. Питам ви кои ще предпочетете? Кои са по-добри от първите два вида? Тези видове трябва да се кръстосат един с друг, да се съединят и така ще се произведе един добър резултат. Някоя жена казва: “Добра съм, но не мога да правя добро”. Оженете я за един лош мъж и тя ще стане светица. Обратно – оженете една лоша жена, която зло не прави, за един много добър човек и тя ще се повдигне. Така работят тези два принципа. Първите два вида са хора без воля, а другите два вида са хора със силна воля. Учениците Христови приличаха на тези, които са добри, но добро не правят, защото нямаха сила.

“И пристъпиха учениците, та го събудиха.” След всяка почивка идва активен живот. И понеже бурята произвежда условията, след които Животът може да се яви, трябваше да стане буря, за да се яви Христос. Законът е такъв: за да се яви Христос, непременно трябва да стане буря. Могат някои да ви кажат: “Ти си тръгнал по Бога, а едно след друго ти се сипят нещастия!” Това именно е привилегията. Стопанинът, който отглежда лоза и се грижи за нея, често ще я посещава, ще подрязва пръчките й, а лозата ще плаче. Някои казват: “Изтекоха ми очите от плач”. Аз съжалявам хора, които не са плакали – значи, че не са подрязвани. Ако Господ постъпва така и реже пръчките, значи Той се е събудил и ще ви помогне. Вие ще Му кажете: “Господи, стани, защото погинваме, помогни ни!” Когато вашият Господ се събуди, как ще Го посрещнете? Може да Го посрещнете като онази жена, на която мъжът се връща от работа и носи нещо, а тя го нахоква, че това не взел, онова не взел. Когато вашият Господ се събуди, вие ще започнете да се оплаквате, че това не е взел, онова не е взел и Той ще каже: “Аз трябваше да спя още дълго време, защото тези хора искат да спят в гробовете си”.

От цитираните два стиха интересен е последният, 25-и стих: “Господи, спаси ни, погинваме!” Под думата “погинване” разбирам асимилиране на висшия принцип от нисшия. Когато разумът стане жертва на вашия стомах, това е нисшият принцип. Съвременните хора много се радват, когато започват да затлъстяват, а това е най-голямото нещастие. Тогава те стават едно угоено прасе, което господарят им ще изяде. Когато надебелеете, ще бъдете изядени от Дявола – ще бъдете като една пуйка, а дяволите ще се съберат и ще си кажат: “Този човек го хранихме толкова години, но месцето му си струва”. Това е смъртта. Затова трябва да събудите Христа. За да не бъдат изядени, учениците събудиха Христа. Това е вярно и в преносен смисъл, и де факто. За всички, които разбират религията, това значи, че един висш принцип може да бъде погълнат от нисш и това е слизане надолу. Ако искате, можете да го кръстите “изяждане на прасе”, но така или иначе един нисш принцип изяжда един висш. Когато човек изяжда прасе или кокошка, всъщност висшият принцип ги изяжда, но същевременно човекът се принизява. И когато казвам, че човек не трябва да яде месо, това значи, че силите на нисшия живот противодействат на нашия живот. Затова растителната храна е по-добра. Ако иска да бъде силен, човек трябва да яде месо, а ако иска да стане духовно силен, трябва да яде растителна храна. Когато човек не яде месна храна, това значи, че Христос е събуден у него. Под “месо” разбирам всички нисши мисли и желания в човека и ги сравнявам с кокошки, пуйки и т. н. Някой ще каже, че не обича свинско, но обича кокошчица, агънце и други. Няма разлика. Вие никога не сте питали това агънце дали иска да го изядете. Колко пъти вие сте изяждали човешкото Агънце! Връща се мъжът вкъщи весел, носи едно агънце, но излиза жена му с ножа насреща, разваля настроението му и той изгубва агънцето си. Колко пъти сте клали агнета! Ще каже някой, че никога не е колил агне. Лъжете всички. Казва Господ: “Който без причина се гневи на брата си, той коли Агне.” И Господ ще потърси тези агнета.

Искам от днешната беседа да се научите да не колите агнета – на това мнение съм аз. Когато мъжът или жената носи това Агне, посрещнете го, приемете го, дайте му малко трева и вода. Това Агне е Христос, който носи Радостта. Когато Христос се събуди, събуждат се следните пет принципа: да следвате Истината, да ходите с Правдата, да се учите в Мъдростта, да дружите с Добродетелта, да се радвате в Любовта. Някой казва, че ходи с Правдата, но не е с Любовта. Непременно трябва да ходиш с Правдата, да се радваш в Любовта, да се учиш в Мъдростта, да следваш Истината и да дружиш с Добродетелта – това е висшият принцип. Един ден, ако сме живи, т. е. ако не ме заколите като някое агне, ще ви говоря върху Добродетелта, Любовта, Правдата и т. н. Тази любов, която вие имате, е направена от картофи, и от нея аз имам цели книги. Любовта, за която аз говоря, крепи цял свят, крепи цялото Небе – в нея живее Бог и всички Ангели живеят в нея. Тя не се мени и никога не е на два ума. Когато човек има тази Любов, очите му имат голяма дълбочина. А вие приличате на плитки блата. Гледам, че у някои любовта е дълбока петнадесет-двадесет сантиметра, аршин*, а трябва да бъде до десет или двадесет километра – поне толкова, колкото са дълбоки океаните. Ако животът ни е толкова дълбок, никоя буря не е в състояние да размъти водата му. Галилейското езеро беше плитко и затова стана такова вълнение, на дълбоки места не стават такива явления. На човек, който много се тревожи, бил той философ или проповедник, любовта му е дълбока петнадесет сантиметра. В това отношение аз не се лъжа, въпреки че досега мнозина се мъчат да ме излъжат. С този аршин аз постоянно меря и моята любов. И вие трябва да я мерите.

Когато се събуди, Христос каза: “Маловери, защо се боите?” Писанието казва: “Съвършената любов изпъжда всеки страх”. Там, където е дълбоко, катастрофи не стават. И тъй, когато се жените, изпитвайте човека, когото сте избрали. Ако много се тревожи, дъното му е плитко и много бури ще има в него – не се возете в такова езеро. Някоя мома казва: “Когато се оженя, аз ще го преобразя”. Не, ти ще намериш дъното. И целия свят да ви обещава, не се качвайте на неговата лодка. И проповедник да е, и свещеник да е, и търговец да е, и съдия да е, не се качвайте на неговата лодка. Христос пита защо нямате тази Любов. Онзи, който ви праща бурята, ви изпитва да види колко е голяма тази Любов, Мъдрост и Истина. Например, има християни, които за пет гроша няма да излъжат, но за сто ще излъжат. Имаше един господин, който казваше: “Аз не бих се продал, не бих излъгал за десет лева, за сто лева, но ако ми дадат повече, бих излъгал”. Аз пък не бих излъгал, дори ако ми дават цял свят и всичката слава. За всички тези богатства даже косъм от брадата си няма да сваля, няма да излъжа. Един косъм от брадата ми струва повече от всичко и ако бих дал някому косъм от брадата си, той човек ще стане. На човешката глава има двеста и петдесет хиляди косми. Под “косъм” аз подразбирам “закон”. Затова жените имат дълги коси. А сега вие се решите и не знаете какво е правилото на тези коси, т. е. на тези закони. Мислите, че Господ просто Му е скимнало, та е турил косми на брадата, на главата и т. н. Господ си знае работата, когато е турил космите, но аз не искам да разкривам тези книги на Бога. Мога да ви ги разкрия, но ще ви подложа на цял изпит. Знаете ли защо беше всичко това, за което Христос се мъчеше на кръста? Яви се Лукавият, изкушаваше Го и казваше: “Колко такива като теб са дохождали”. И Му показваше как ще го плюят хората и как ще вършат лоши работи в Негово име. Тогава Христос се обърна към Господа и Го запита: “Защо ме оставяш, Господи?” Тогава Господ Му проговори дълбоко в душата и Христос каза: “Господи, свърши се, разбрах Те”.

Сега, някои от вас слушат беседите ми седмица подир седмица и си казват: “Не правим нищо добро”. Аз ви считам за хора добри, които добро не правят. Казвате, че нямате условия да работите и да се занимавате. Господ е вложил всичко във вас, затова не оставяйте неизползван нито един ден. Качвате се на една лодка и си казвате: “Ще покорим морето”. Вие трябва да събудите Христос в лодката, в която Той живее. Във вашия ум сега има доста духове, които се плашат. Но наближава времето, когато един ден за всяка казана от вас дума ще ви съди Господ. Най-напред ще съди праведните, а после ще съди грешниците. Всеки ще се яви и ще покаже какво е работил за толкова хиляди години. Може в живота си да сте направили само едно добро, но то е в качеството, а не в количеството. Когато дойде Христос и отвори книгата, ще види колко агнета са заклани. Всеки ден колите тези агнета и затова няма мир в домовете ви.

Господ, за който ви говоря днес, казва: “Да се събуди Христос у вас!” Сега аз може да ви говоря, но това е глас, въпиещ в пустиня. Когато се събуди Христос, вие ще възкръснете, ще се озовете в Галилея, а не в Йерусалим, страданието ви ще престане, ще се превърне в приятно вълнение и ще се намерите в една атмосфера, благоприятна за вашето развитие. Нисшият и висшият живот са свързани, но нисшият трябва да се подчини на висшия. Не оставяйте стомахът, сърцето и умът да ви са господари – те са слуги. Повдигнете всяко желание, за да слугува на този Божествен принцип. Вие смятате, че ще разберете този Христос, за когото често ви говоря, понякога се напъвате да Го видите, но аз ви питам утихна ли вашето море, излязохте ли на суша? Не, това е лъжливият Христос, вие още не сте Го видели. Когато Той се яви, вие ще бъдете на вечната канара на Добродетелта, ще бъдете в рамките на Правдата, ще бъдете в същинската майка на Любовта, която никого не съди и от никого не се отвращава. Любовта не дели хората на праведни и грешни, тя еднакво живее и на Небето, и на Земята, живее и в ада, и горе, за нея еднакво радостно и весело е да изпълнява своята длъжност където и да е. Казваш: “Не мога да търпя еди-кой си”. Ти си от добрите хора, но добро не правиш. Някой казва: “Бива милостиня, милостиня, но роб няма да й стана”. – И ти си от същите.

И тъй, сега е време да послушате какво ще ви говори вашия Христос в лодката, в която се возите в това бурно море. И това, което Той ви каже, трябва да го държите като една светиня и никому да не го казвате. Когато ви разказвам историята на Тит, вие си казвате: “Това аз не съм сторил”. Колко пъти, щом се разгневите, вие казвате, че Господ зле е направил света, задигате плащаницата и всъщност вие сте този Тит, който разрушава Йерусалим. Ще кажете: “Колко жесток е бил този човек!” Колко пъти сте се опълчвали против Господа, а Той казва: “Червейче, знаеш ли от каква смърт ще умреш?” Някои Му дават съвети – Господ няма нужда от никакви съвети. И ако всички народи схванат така света, ако така приложат това учение, само тогава ще дойде Христос. Аз бих желал всички проповедници, свещеници и съдии така да мислят – всички да ходят с Правдата, да се радват с Любовта, да се учат от Мъдростта, да следват Истината. Само така може да напредне един народ, всички други възгледи са суета. Само тогава всички неща ще придобият смисъл. И в готвенето, и в прането има смисъл. Някой пере и си казва: “На мен ли се падна тази работа?” Например, снахата пере дрехите на свекъра и свекървата и си казва: “Тези стари няма ли да се махнат? Разбирам, ако дрехите са само мои, а то и дрехите на старите!” Не, когато перете, кажете си: “Както изпирам тази риза, така и Ти, Господи, ме направи така чист!” Ако аз пера, ще кажа: “Господи, тези хора ме опетниха, но Ти ме изпери!” А ако седна да пиша някоя работа, ще кажа: “Както аз върша тази работа, така Ти, Боже, ме напъстри!” Ще каже някой, че са почернили книгата. Докато една книга не се почерни, тя не се научва.

Ако в думата “милост” разгледате буквата “м”, ще видите, че тя има четири резки, които образуват два планински върха и една долина. Следователно, за да бъдеш милостив, трябва да имаш два върха, на които да се крепи тази долина. Така и човешкият живот не може да се състои само от върхове, а трябва да има и долини. Долините са тъмни места, сенки. Понякога очите ви не са добре. Преди няколко седмици при мен дойде една госпожица, която си беше внушила, че долните й клепачи са почернели. Беше си втълпила това и не можеше да се освободи от тази мисъл. А причината беше тази, че очите й са малко изпъкнали и хвърлят сянка при различните ъгли на осветление... По същия начин и вие, щом видите някаква сянка, започвате да мислите, че сте големи грешници, че нищо няма да излезе от вас. Това са издатини и вдлъбнатини, които само произвеждат сенки. Господ ви е пратил да служите някому – например, да наглеждате няколко сирачета, а вие искате да заемете първо място, да станете министър-председател и да управлявате България. Кажете ми кой министър е оправил България, кой министър е оправил Германия, Англия или други? Когато вашият Господ се събуди, тогава всички бури ще утихнат, и вие с Него заедно ще имате тази сила и власт. Без Христа нищо не може да се направи. За да бъдете силни, Христос трябва да се събуди. А Той ще се събуди само по пет начина: когато бъдете едно с Добродетелта, Правдата, Истината, Мъдростта и Любовта.

Сега, ако ви дадат един милион, пет, десет милиона лева, ще се колебаете ли? Представете си, че ви дават всички богатства; тогава ще се колебаете ли? Да не заприличате на онзи каменар, който живял в първите векове на християнството в Египет. По това време живеел и един много благочестив отшелник, който изработвал кошници и ги продавал в Александрия. На връщане оттам всеки път той срещнал този беден каменар, който го спирал, поканвал го в къщата си, измивал му краката и го нахранвал. На отшелника му домиляло за този добър каменар и един ден запитал Господа дали може да му се помогне с нещо. Господ му отговорил: “Може, но ако животът му се измени”. – “Ами, ако му се дадат пари, животът му нали ще се измени?” – запитал светията. – “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари!” А отшелникът отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”...

И вие като този отшелник искате да дадете преимущество на низшето, но ще дойдат Ангелите да ви набият и тогава ще трябва да издигнете висшето в човека. Аз ви говоря това, за да бъдете напълно добродетелни, напълно справедливи, тъй истинни и тъй мъдри, както е сам Господ. В нашия живот трябва да постъпваме тъй, както Господ постъпва спрямо нас. Често ние сме недоволни, но Той веднага изпраща Своето благословение. И винаги самите ние ставаме причина за своето нещастие. Ще си послужа с един пример: веднъж Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който бил седнал. Като го видял, един минувач му казал: “Не прави това, защото ще паднеш!” – “Ти отгде знаеш това?” – го запитал Настрадин Ходжа и продължил работата си. И наистина – отсякъл клона и паднал на земята. Тогава ходжата станал, настигнал минувача и го запитал: “Щом можа да ми кажеш, че ще падна, я ми кажи кога ще умра”. Минувачът отговорил: “Ще умреш след три дни, затова си изкопай гроб под една круша, легни там и чакай”. Настрадин Ходжа се простил с жена си, изкопал гроб под една круша, легнал, от дървото падали плодове, а той ги вземал и си похапвал. Така три дни чакал да умре, а на третия ден минало покрай него стадо камили. Когато го видели, животните се подплашили и се разбягали, за което пастирите хванали ходжата и го набили добре. Тогава той се върнал вкъщи, а жена му го запитала: “Какво има на онзи свят?” – “Много е хубаво на онзи свят – крушите падат и ти ядеш, но когато подплашиш камилите, тогава е лошо”.

Често пъти и вие подплашвате камили, често пъти вкарвате комар в носа си, често пъти сечете клона, на който седите. Събудете Христа и Той ще ви научи как да живеете. Който не е събудил Христа, той не знае как да живее. Трябва да дойде висшият принцип и да ви освободи от това робство. Вие сте роби един на друг: мъжът чака спасение от жена си, жената – от мъжа си, синът – от баща си, дъщерята – от майка си. Не се надявайте на хората, събудете Христа в тази лодка и веднага ще разберете вътрешния смисъл на нещата. Когато учениците видяха, че Христос може да укротява бурята в морето, разбраха, че Той има власт да регулира нисшия принцип.

Пожелавам ви да се събуди вашият Христос и да ви въведе във вашия Мир, да ви даде Мъдрост и Знание, за да можете да свършите на Земята мисията, която Господ ви е определил.

* Аршин (тур.) – мярка за дължина, равна на 68,75 см (бел. ред.)

Неделни Беседи, 17.12.1916 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help