Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Милосърдието

"Около деветия час на деня той във видение видя ясно ангел Божий, който влезе при него и рече му: "Корнилие!" А той погледна на него и уплашен рече: "Що е, Господи?" И ангелът му рече: "Твоите молитви и твоите милостини възлязоха на помен пред Бога."

Деяния на Апостолите 10: 3-4

Може да си зададете въпроса каква връзка има между Корнилия и неговото видение и нас, които живеем в 20-ти век – хора с напреднали идеи, хора културни, с критически умове, които претендираме, че сме овладели природните сили. Всякога трябва да имаме предвид следующата мисъл: нашите възгледи и теории, нашето обяснение за Живота не представлява действителния свят така, както той е всъщност – това са само наши схващания за света. Всъщност, какъв е светът реално, това е една енигма, която и милиони години да живеем на Земята, едва ли ще я разгадаем.

Цитираният стих има отношение към индивидуалния живот на човека. На Земята, в сегашната фаза на развитието си човек има трояко отношение, има три длъжности: към себе си, към ближните си и към Бога. Когато говорим за човека, трябва да се запитаме дали става дума за индивидуалния му живот, дали за живота, който се проявява при отношенията му с неговите ближни, или пък за Живота, който се проявява, когато сме свързани с Бога. Защото във всяка от тия три гледни точки светът има различен изглед.

Ако потърсим как съвременната наука разглежда Живота, ще видим, че тя има следующето схващане: личният или индивидуалният живот не може да се продължава след смъртта; животът е складиран вътре в тялото и е само едно негово произведение; мисълта е произведение на мозъка и следователно, когато тези органи се разрушат, и животът, и мисълта изчезват. Тъй говори съвременната официална наука, такива са нейните възгледи. Според нея, мисълта е продукт на мозъка. Но от чисто философско гледище в света има органи не само за произвеждане на енергия. Ако Животът произхожда от клетките на тялото и ако мисълта действително е произведение на мозъка, както твърди науката, тогаз нейните заключения са прави. Но ние имаме три вида органи и три вида функции: органи, които произвеждат енергията; органи, които отпускат енергията; и органи, които предават енергията. Ако вземем един снаряд в съвременно бойно оръдие и този малък удар, който възпламенява взривното вещество, питам оръдието създава ли някаква енергия? То само пропуска и направлява енергията. Оръдието не е създало взривното вещество, предназначението му е само да освободи тази енергия, която чрез известно изменение на молекулите вътре във веществото разширява техния обем и така създава взрива. Има и други органи, които предават енергията. Да кажем, че имаме една призма, която, поставена под слънчевата светлина, пречупва лъчите и от това се образуват известни краски1. Питам призмата ли създава краските? Не, тя само пречупва лъчите. Ако призмата се счупи, краските пак си съществуват. Тъй и енергията на човешката мисъл си съществува и след като мозъкът се разруши. В този смисъл можем да кажем, че мозъкът е един уред, чрез който Божествената мисъл, първоначалната Божествена енергия се пречупва и се проявява във вид на съзнание и мисъл. Следователно, мозъкът не произвежда мисли, той е само орган за предаване на мисълта, а Божествената мисъл продължава да си съществува и след като се разруши този орган.

И тъй, ние се намираме в един Божествен свят, където има известни органи, които не се развалят. Ние знаем, че на физическото поле има известни съединения, които претърпяват изменения, но във висшите светове или в първоначалните висши състояния на материята има съединения, които не се изменят. Аз ги наричам устойчиви съединения – първоначални типове, от които съвременният свят е създаден. Този свят в своето външно проявление ние го наричаме физически, т. е. в него няма това високо съзнание, както в разумния Духовен свят. Например, пръстите ви нямат тази чувствителност като вашия мозък или ушите ви нямат тази чувствителност да възприемат светлината като вашите очи. На какво се дължи тази чувствителност на очите? Разбира се, на този въпрос могат да се дадат разни отговори, но все трябва да приемем едно твърдение, от което да започнем своите съждения. В математиката има една аксиома, която казва: две линии, които са равни на трета, са равни и помежду си. С други думи, всякога трябва да имаме едно положение, една мярка, с която да започнем. Тази чувствителност зависи от човешката душа.

Аз нямам сега време да ви разправям какво нещо е душата. Човешката душа е нещо обширно. Тя се проявява както единично в човека, така и колективно. Всъщност, душата е една, Животът е един, но хората, които не разбират тази философска мисъл, ще имат много криви понятия, когато казвам една или много души. Също както говорят, например, за жълъда. Жълъдът е един, но когато го посадим, образува първо един разклонен стрък с три клона, после отгоре се образуват още три, докато се разклони все повече и образува хиляди индивидуални листа и жълъди. Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди. Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно. Това зърно е Бог. Създайте условия и посейте това зърно в себе си и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса. Туй зърно, този жълъд може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел. Това семе е вътре – то е едно и същевременно е много. Така че, нещата могат да се събират и разпръскват, зависи от гледната точка. Ако гледаме отгоре, нещата са много, но ако стигнем до дънера, ще видим, че всички се крепят на него. Тъй трябва да гледаме и на всички хора: за мен някои са като листа, някои като клони, като корени, като семена, като незрели плодове. Разбира се, вие, които принадлежите към листата, не можете да разберте моята философия, защото животът ви е кратък – живот от шест месеца. Когато дойде пролет, ставате хубави, прекрасни, а щом дойде есента и падне сланата, повяхвате и казвате: “Свърши се вече нашето”. Един ден бурята ще скърши клончетата от вашето дърво, най-сетне и цялото дърво ще се повали. Но и тогава там, в почвата, остава един жълъд, който носи Живота и казва: “Аз имам силата да ви възкреся”. И той пада на земята, изсмуква соковете й и възкресява всичките. Тогава къде е краят на нещата? Този процес е постоянен. Край във вечността няма. Когато листата паднат на земята, да не мислите, че е дошъл краят на целия свят. Да не разсъждавате като Настрадин Ходжа, който казал: “Когато жена ми умре, половината свят умира, а като умра аз, всичкият свят умира”. Този свят може да умре, но онзи, Божественият свят – ни най-малко. Защо претърпяваме умиране, защо нашият свят не е съвършен? Дойдем ли до едно място, трябва да се преобразим в нова плът, за да ни се даде нов подтик за работа на душата.

Корнилий не е бил прост човек. По мое схващане той трябва да е имал дълбоки познания, бил е посветен, защото Господ на глупави хора не се явява. Ще бъде глупаво един велик музикант да свири на глух човек и да го пита какво е разбрал. Глухият ще му отговори: “Само виждам, че мърдаш пръстите си напред-назад”. А музикантът ще му каже: “Ти си глупав”. И двамата са глупави. Или пък представете си художник, който е нарисувал хубава картина, показва я на сляп човек и го пита: “Как ти се вижда?” Слепият отговаря: “Имам пред себе си едно платно, което на места е малко грапавичко. Купил си го отнякъде”. Художникът ще му казва: “Ти си простак, нищо не разбираш”. И двамата са простаци: единият – затова, че не вижда, и художникът – затова, че не разбира, че онзи човек няма условията да го разбере. По същия начин, когато едно Висше същество дойде при нас, трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата. Аз съм чел много философски трудове, всеки ден ги преглеждам и понякога се хващам за корема от смях. Някои философи приличат на слепия, работят пипнешком и пишат така: “Този свят е едно платно с грапавини, с малко страдания, а всички хора са глупави”. Прав си, му казвам, но тези заключения са само твои. Светът е повече от едно платно, повече от тези издатини и вдлъбнатини. Трябва да има Светлина в очите, ушите, в ума, във всичките мозъчни центрове на човека, във всичките му сили и способности, за да разбира той нещата. И онзи, който разбира света, трябва да е живял дълго време. С един живот човек не може да разбере света. Какво можете да разберете в един живот от двадесет-тридесет-петдесет-сто години? При сегашните условия на света каква философия можете да научите? Постоянно ще четете във вестниците коя армия побеждава, колко хора са унищожили румънците, колко пленници са хванали българите, какви изобретения са направили германците. Например, германците изнамерили 42-сантиметрови оръдия, французите подготвяли 52-сантиметрови, американците пък – 54-сантиметрови; германците имали толкоз цепелини, французите – толкоз аероплани. Питам каква философия ще научите от всичко това?

Има закони, които регулират нещата. Стават войни, за които си има причини. Кои са причините, когато стане някоя буря и се вдигне прах във въздуха? Учените казват, че някъде въздухът се е нагрял повече, някъде – по-малко и са се образували течения. Защо въздухът трябва да се нагрява и защо трябва да се изстудява, не може ли без това? Не може. Ще кажете, че това е зло, защото някои бури събарят къщи. Да, но в същото време бурите ще донесат влага, ще пречистят въздуха и прочее, т. е. ще допренесат на растителното царство повече полза, отколкото вреда. На какво се дължи една война? Това е буря в Духовния свят, която трябва да освежи хората. След тази буря народите ще станат много умни, ще се явят писатели, които ще разсъждават много умно. Сега виждаме само злините, но след петдесет години ще дойдем и ще видим последиците. В Божествения свят всички неща се използват, нищо не е случайно. Когото убият на бойното поле, трябвало е да го убият; на когото запалят къщата, трябвало е да я запалят; на когото отсекат крака, трябвало е да го отсекат. Има статистика, която доказва голямата закономерност в събитията. Има закони, регулиращи явленията в Живота, които ни се виждат случайни – например, колко кораба трябва да потънат и колко трябва да се построят за десет години, кога ще настъпи периодът с най-голям брой потъвания, а после – периодът с на най-малък брой потъвания. Или пък да вземем пожарите: колко къщи трябва да изгорят всяка година; после да вземем ражданията и умиранията: колко души трябва да се родят и колко трябва да умрат всяка година. Не само това, но аз, например, имам съчинението на един математик и същевременно – астролог, който правил изчисления по следния начин: в десет английски града изследвал броя на родените момчета и момичета в течение на десет години и след това успял математически да определи с погрешка само от един процент колко момчета и момичета ще се родят във всеки един град през следващите години. Някои отиват в изчисленията си много по-далеч и познават, да кажем, кои билети ще спечелят в следващото теглене на една лотария, която се тегли четири пъти на година. Значи, има един закон, който регулира нещата. Това е нова наука, която има дълбоки и разумни основи.

Сега, вие се почесвате по тила. Това почесване може да няма наглед никакъв смисъл, обаче аз знам защо става. Или пък някой си е забъркал работата и си туря показалеца на челото над веждите. На този човек се казва: “Не си пресметнал добре и затова си забъркал работата”. Трябва да пресмятате внимателно. В тази лаборатория над веждите има складирано онова, което ви трябва. Там е вашата библиотека, където ще намерите книгата, еди-коя си страница или еди-кой си член от закона, който ще ви осветли. Някои имат обичай да си стискат главата, обаче със стискане врата не се отваря, а само орехи се чупят. Човек трябва да има ключа, за да отвори вратата на познанието.

И така, трябва да живеем разумно. Има много написани книги по въпроса какъв е разумният Живот. Това е ваша работа – трябва да живеете тъй, както вие схващате нещата, защото ученик, който няма свое разбиране, никога няма да разбере онова, което учителят му преподава.

Сега ние се намираме в следното противоречие. Има една легенда, че Господ първоначално създал двама души на Земята, но те не могли да се разберат, намразили си и затова ги турил в две най-отдалечени едно от друго места в пространството, за да не се виждат. Но те се затъжили един за друг, започнали да се обичат и за да се съединят, тези две души направили мост и този мост е Млечният път. Значи, има път, по който хората могат да се разберат – това е Млечният път на Хармонията, на Любовта. По него слезе и Христос.

Някои питат какво нещо е Ангел, аз пък питам какво нещо е човек. Старите индуси са определили човека като същество, което мисли. А какво нещо е Ангелът? Ангел на санскритски означава “служител”, но означава още и “огън пламтящ”, а също така и “любов”. Любиш ли, ангел си; ако не любиш, човек си. Но казвам на някой: “Ти не си Ангел, а си един от онези души, които не са се разбрали със съседа си, поради което Господ ви е приковал някъде в пространството и нямате мост да се съедините”.

Петър на санскритски значи “дух” (Pitar). Всъщност, на Корнилия му казали: “Иди при Духа, Той ще ти каже всичко”. Петър на старогръцки значи “камък”. Има живи камъни – само Духът може да бъде жив камък. Под “камък” Христос разбира нещата, които в себе си са неизменяеми, Божествени, разумни.

Корнилий е трябвало да се моли. Ето една задача. Мнозина не знаят още да се молят. Някои казват: “Какво трябва да казвам на Господа, Той не знае ли?” Други питат как трябва да се молят? Ако питате някой теософ, той ще ви каже: “Аз съм Бог, няма за какво да се моля, а ще разсъждавам”. Философът пък казва: “Аз ще размишлявам”. Но молитвата е необходима – тя е дишането на човешката душа, тя е общение между Бога и човешката душа. Когато Бог говори, ти ще мълчиш и ще слушаш внимателно като ученик и когато Той спре, ще ти каже: “Искам да повториш това, което ти казах”. Думата “молитва” значи да се качваш и слизаш. Има някои хора, които вечно говорят. Те са бъбрици – и когато спят нощем, пак бъбрят. А тогава те трябва да мълчат. Какво е спането? Ще ви кажа. Когато спите, Господ ви преподава уроци. Понеже сте изолирани от външния свят, от близки, от къщи и прочее, тогава Господ може да ви разказва. Когато човек се събуди, Господ ще му рече: “Повтори каквото ти казах”. Какво ще повтори, ако не е чул и разбрал добре Божиите заповеди? Ще набие жена си, ще понатупа децата и цял ден ще бъде неразположен, защото не е разбрал урока, не е разбрал смисъла на живота за този ден.

Когато един Божествен пратеник дойде от Небето при нас, той иска да ни каже, че без Чистота никога няма да видим Бога, без Святост няма да Го разберем, без Доброта и Любов, без Милосърдие и без Правда няма да Го почувстваме. Трябва да разберем какво нещо е Любовта. Някои казват: “Ние разбираме Любовта”. Някои от вас, вярвам, я разбират, но трябва да я разберете повече. Любовта винаги носи след себе си омраза: ако обичаш Доброто, ще мразиш злото; ако обичаш злото, ще мразиш Доброто. Следователно, Любовта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на хората, ако не е придружена с постоянно отбягване на нейната противоположност. Тогава кой ще спаси света? – Ангелът на Любовта, придружен от Ангела на Милосърдието. Само в Милосърдието няма сянка, само в Божественото милосърдие няма раздвояване. Трябва да се учим на закона на Милосърдието. Затова дойде този Ангел при Корнилия – да го научи на закона на Милосърдието. И когато хората в света се научат да бъдат милосърдни и приложат Милосърдие навсякъде, тогава всички ще се примирят. Истината прави човека свободен, учи го кое е добро и кое е зло, кой е глупав, кой е мъдър, но тя няма в себе си елемента да примирява хората. И Любовта сама не може да примири нещата. Божественото Милосърдие е ключът, който примирява Правдата с неправдата, Мъдростта с глупостта, Доброто със злото, за да не се карат в нас. Казват за някого: “Той е добър, не мога да го търпя; той е глупав, не мога да го търпя; той е лош, не мога да го търпя”. Светът не е лош. Лошо е нашето разбиране за нещата, ние сме лоши в себе си, а светът е много добър. Душата, която мразите, се мъчи, страда, тя е прикована някъде в Небето.

Сега, някои казват: “Ти никога няма да се спасиш, вечно в пъкъла ще стоиш”. Аз пък питам кой от тези философи е съветник на Господа, че да знае какво мисли Той? Те са като глухия, който слуша великия музикант, и като слепия, който пипа платното на великия художник. Те ли са хората, които ще ни покажат пътя на спасението, пътя на новата цивилизация? Не са те. Това е онзи Ангел, който слезе да ни научи на Милосърдие – Христос. В душата на Христа има Милосърдие и самоотричане. Понякога вие казвате: “Ние сме много просветени, затова ще се скрием, за да не ни демагнетизират и да не ни ограбят”. Не, отворете вашите каси, вашите сърца – всичко отворете! Не се свивайте в себе си като охлюва, който си показва рогцата и после пак ги прибира. Трябва да напуснете вашите черупки. Аз не говоря на охлюви или на миди, аз говоря на хора, които се питат: “Какъв е смисълът на моя живот, какво е моето предназначение, какво трябва да направя?” Отговарям: трябва да научите Божественото милосърдие. Колкото пъти съм говорил за Милосърдието, всякога ми се гневят и ми казват: “Ти ни мислиш злото, не ни разбираш”. Аз ви разбирам. Разбирам, че обичате Истината, Правдата, но още не съм срещнал между хората милосърден човек. А в Милосърдието е спасението – това е Христовото учение, това е бъдещата култура. След тази война Милосърдието ще дойде. Инвалидите, които ще бъдат милиони, с мисълта си ще създадат едно ново течение. Те ще питат: “За какво беше всичко това, защо се бихме, ако не за да изправим старите грешки?” Днешните народи, които воюват, са културни, не са варвари и те ще размишляват върху този въпрос. Те са се само свадливи като мъже и жени. Жената не може да търпи мъжа си, защото погледнал към друга някоя жена. Как можело той да гледа друга! Тогава трябва да бъде сляп, за да не гледа. Мъжът, от своя страна, също се кара на жена си, когато тя погледне към друг мъж.

Някои казват, че Христос, когато дойде, ще оправи света. Христос сега идва, за да внесе Новото учение на примирение между хората, учението на Милосърдие към всички без разлика. Както при Корнилий. И когато ние започнем да се молим и да правим добри дела, тогава Господ ще ни изпрати при този Петър – при Духа. И Духът ще ни донесе Радост и Веселие, ще ни разкрие великите задачи. Духът ще направи Млечния път в нашата душа и ние ще пътуваме от слънце на слънце, от планета на планета и ще видим колко велик е Господ. Първо ще се отправим към най-близката звезда, после, след като преживеем там, ще отидем на други звезди. За всички ви там има велики блага, велико бъдеще, само ако прегърнете Милосърдието. Сега какво очаквате? – Да дойде Христос да ви спаси. Аз знам, че Христос най-малко по сто пъти ви е изваждал от земята. Много пъти сте се хвърляли във водата и Христос ви е избавял.

Много ясно е какво става сега в света. Това е ръката Божия, която работи. Господ формира нов свят. Какво ще стане с България? Положението на България, както и на всички народи в Европа, ще бъде много по-добро, отколкото е сега. Когато един шишкав човек с дебел корем, тежащ сто и петдесет килограма, заболее от тифус и отслабне до петдесет килограма, казват: “Горкият човек!” Всъщност, той сега стана човек, а по-рано не беше. Тази война ни лекува от една подобна болест. Всички народи са болнии Господ ще ги излекува. Тези, които сега умират, пак ще възкръснат. Тъй както листата, които капят, новият жълъд пак ще възкреси и ще ги извика към живот. Нищо не се губи в света, външната форма не е причина на вътрешния Живот. Както Господ живее, така и ние ще живеем с Него. И в този свят трябва да се стремим да бъдем добри слуги и добри синове, да работим честно, та като се върнем при Него, да каже, че сме изпълнили Неговата воля.

Сега, някои казват: “Няма да видя Господа”. Всеки ще Го види. Като отидем при Него, Той ще ни каже: “Защо опозори своето име, защо уби брата си, обезчести сестра си? Ще се върнеш пак”. Господ няма да ви говори троснато. Представям си какво ще ви каже. Той ще ви погледне сериозно и ще ви каже кротко: “Много съжалявам, синко, че никак не си разбрал още Моето милосърдие. Върни се сега пак на Земята, за да научиш Милосърдието. Върни се да покажеш на хората какъв съм Аз. Аз съм Бог на Милосърдието. Те мислят, че Съм жесток, немилосърден, всички се оплакват от Мен и ме компрометират, а това не е добро”. И когато хората видят милосърдния човек, ще кажат: “Ето един, който ходи по Бога”. А сега хората казват: “И тези, набожните, също се карат”. Затова аз не питам сега дали си набожен, а питам дали си милосърден. За някого може да се каже, че е учен, но Милосърдие няма. Уж е умен, а казва на ближния си: “Ти си глупав, не мога да те търпя”. За друг може да се каже, че е добър, обича, но Милосърдие няма.

Една дума искам тази сутрин да остане във вас – думата “милосърдие”.

През 1875 г. в Чикаго един господин доял кравата си на светлината на свещ, животното я ритнало, сламата се запалила и по-голямата част от града изгоряла. Имало милиарди долара загуби. Когато наближил пожарът към дома му, един богаташ казал на едного, който бил там: “Ще ти дам двеста хиляди долара, ако изнесеш касата ми”. – “Поврага”2 – отговорил онзи, бягайки, за да спаси живота си, защото огънят идел подире му. Така богатият американец бил принуден да бяга без богатството си. Сега някой ще каже: “Аз да бях, че да ги взема тия двеста хиляди долара – цяло щастие!” Да, но огънят иде подир вас. Не са парите, които украсяват Живота. А Чикаго, който загуби толкова след този голям пожар, сега има по-великолепен изглед. И сега войната носи същото в света – върху развалините й ще се съгради една много по-велика култура.

Сега, ако разберете Духа на Милосърдието, който Господ ви праща, ще разберете Неговото учение.

1 - Краска (рус.) – цвят, боя (бел. ред.)

2 - Поврага (арх.) – не ме интересува, махай се, върви по дяволите (бел. ред.)

Неделни Беседи, 17.09.1916 Неделя, София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help