Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Истината

Истината ще ви направи свободни.

Пилат зададе въпрос на Христос: „Що е Истина?“ Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе този въпрос, но мъчно е да се отговори. Истината сама по себе си е нещо конкретно, реално, неизменно. Тя е вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Това определение пък само изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: „Истината дава свобода“. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата е живот, а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга „Моето обръщане“. Там той говори за един свой син, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. Ще предам вкратце неговия разказ: „Намирам се, казва Толстой, насън легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е направено – от желязо или от дърво. По едно време забелязвам, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остана под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката! Пази равновесие!“ Виждам под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“. Казвам: Има такива философи, които лежат на гърба си, изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им и Господ им казва: „Пази равновесие!“ Та и вие щом изговорите думата „равновесие“, катастрофата е избегната. Когато изследвате Истината, вие трябва да стоите изправени на краката си, да не лежите на гърба си. Само умрелите лежат на гърба си. Аз взимам думата „умрял“ в преносен смисъл – ограничен човек, който не мисли. Вие трябва да бъдете обърнати към изток, та като се зададе Христос, да Го посрещнете. Мнозина постъпват като Толстой, но Христос им казва: „Равновесие!“

„Истината ще ви направи свободни.“ Истината е реална, тя е същинският живот. Да не мислите, че Истината е нещо въображаемо. Не, тя е свят, който има своята красота, своите краски, тонове, музика – свят, който е съществувал и ще съществува винаги. Христос казва: „Който разбира от тоя свят, тия закони и сили, той ще бъде свободен“. На друго място казва: „Аз затова се родих – да свидетелствам за Истината“. Тогава Пилат Го попитал: „Що е Истина?“ Съвременните хора имат странни понятия за Господа. Господ – това е Истината. Когато вие се чувствате радостни, весели и започвате да пеете, ето че Истината – живият Господ – е във вас. Помислите добро, направите добро дело – Господ е във вас. Истината е движение, подтик. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, Той подразбира, че човек трябва да се движи, да не стои на едно място като вързано животно. В този свят нещата са строго математически определени, няма нещо непредвидено, случайно. Вашият живот, вашите страдания, мъки, изтезания – всичко това е предвидено. Тези неща са плюс и минус. В Истината влизат четирите математически действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Който има много, той събира; който има малко, и той събира, само че събирането в двата случая е различно. За пример имате две хиляди лева, но или с минус, или с плюс. Значи имате или да давате, или да взимате. Ако кажете: „Аз имам две хиляди години“ и сложите минус, това подразбира, че в миналото сте живели две хиляди години порочен живот. Ако кажете: „Две хиляди години плюс“ – това подразбира, че сте живели отличен живот; следователно вие сте наистина богат човек.

Христос казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е необходимост както за мъжа, така и за жената. Върху Истината почива целият обществен строй. Всеки се стреми към свобода. Действително всеки има право да живее свободно, но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използва благата на Истината. Страданията са необходими за всеки народ, както са необходими за отделната личност. Мъченията и изтезанията са наши изобретения. Мъжът взима заплата, да кажем, 50 лева, които едва стигат за месеца. Жената казва: „Великден иде! Няма пари за козунаци, захарта и яйцата са скъпи; няма за обувки, за шапка. Само за шапка трябват 50–70 лева. Защо да нямаме сега 150–200 лева?“ Казвам: За да има мир, оставете козунаците за догодина. Не е само един Великден на тоя свят. – „Не, сега.“ – Ама Господ е отпуснал само 50 лева; задоволете се само с това, което имате, не разваляйте Великдена! В това отношение жената трябва да даде свобода на мъжа и мъжът – на жената. Долу козунаците! Ето това е свободата! Това е Истината! И затуй Писанието казва: „Бъдете на всичко благодарни“. Не мислете, че Бог не ви е дал богатство. Всинца сте богати, но трябва да издирите това богатство.

В схващането на Божествените наредби вие трябва да имате вътрешна свобода, да не бъдете превзети. Истината е независима от вашите и от моите схващания: дали мислите по един, или друг начин, дали се приближавате, или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения. В този свят, който е разумно създаден, тя винаги съществува, каквато си е. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината. И когато Истината завладее света, тя ще ви направи свободни. Любовта всякога има стремеж към Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такова нещо представлява Истината по отношение на Божествения свят. Тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота. И когато питате защо сте нещастни, Истината отговаря: „Вие сте нещастни, защото сте невежи, защото престъпвате Божия закон“. Едно време във Варна гагаузите се влюбваха в българите, искаха да се женят за тях. Те намираха, че гърците били пияници, а българите приличали на хубави и кротки магаренца. Не, това не е разбиране на Истината. Истината е наука за взаимните разумни отношения между хората. Докато човек не доведе своя ум, своето сърце и своята воля в равновесие, в съгласие с Истината, той не може да бъде свободен. Щом постигне това, той ще влезе във връзка с Божествения свят.

Мнозина питат: „Не може ли без страдания?“ – Може. „И без мъки, без изтезания?“ – Може, как не! Но страданията са необходими за еволюцията на човека. Човек иска да изучи света, затова непременно трябва да страда. Земята е място на страдания. Казвате: „Отгде да знаем?“ Защо, преди да слезете, не сте питали разумните същества какво представлява земята? Едно време едно малко ангелче, което слушало много да се приказва за хората, рекло на един голям ангел: „Много ми се иска да видя хората. Я ме заведи на земята да ги видя!“ Ангелът го свалил на земята. Тогава ангелчето рекло: „Аз исках да ме заведеш при човеците, а ти ме заведе в пъкъла“. – „Пъкълът, това са хората на земята“ – отговорил големият ангел. Под думата „пъкло“ у нас разбират кипене, бъблене отдолу, хващане за гушата, биене брат с брата, че един взел повече от наследството на бащата, а другият – по-малко. Днес всички казват: „Равенство трябва!“ Питам: Какво лошо има в това, че някой взел повече? Единият брат е по-голям, нека вземе повече.

И тъй, хората на земята имат точно такива отношения, каквито Бог е поставил и за които свидетелстват Неговите закони. Ако ги прилагате според Истината, техният резултат ще бъде свободата. Който иска да изучи Истината, той трябва да изучи качеството на свободата. Ако ме попитате какво нещо е всъщност музиката, аз не мога да определя, но какво ражда музиката сама по себе си, мога да определя. Тя е хармония, отношение между тоновете. Седнете пред едно пиано, или пред какъв да е инструмент – свирете и ще видите що е музика. За проява на музиката са необходими три неща: първо, идея в нашия ум за някоя песен; второ, инструмент, и трето, артист. Значи изисква се музикална способност в ума, чувствително ухо и най-после артист, който да свири. Ако ме попитате какво нещо е учител, мога да ви кажа само, какво произвежда учителят. Учителят дава знания. Научите ли що е знание, ще бъдете близо при учителя. Питате що е добродетел? По-добре питайте какво тя ражда. Преди да се впуснете да изучавате същината на нещата, изучете техните резултати.

По какво се отличава свободата? – Тя дава широк простор на действие. В необходимостта имате само един път и вие сте впрегнати. Кошумът ви може да бъде златен, много хубав, но вие трябва да вървите само в една посока – напред; спрете ли, камшикът ще се стовари на гърба ви. В свободата е обратно: вие имате избор. Вие имате избор да се качите на един планински връх отвсякъде, но когато се търкаляте надолу, имате само една посока. – „Ама защо човек мисли така.“ – Свободен е да мисли. – „Ама той е безбожник.“ – Това е временно заблуждение. – „Лош човек е той.“ – Съзнанието за добро не се е развило още у него. – „Греши.“ – Волята му не е още урегулирана. – „Еди-коя си незаконно родила.“ – Уредете отношенията между половете. Аз считам хората за свободни. Само страхливите не са свободни и те именно вършат престъпления; те нямат геройството да поемат отговорност. Кои хора са силни? – Които са свободни и които могат да понасят мъчнотии, страдания, оплювания, опозорявания. Тия неща са изпитания за хората и който ги понесе, той минава за герой. Страданията са дадени на човека, да се изпита кой е герой и кой – страхливец. Който не иска да страда, който иска наготово да му шетат, записват го в каталога на страдалците. Страдате ли, вие сте герои. Кой величае българския народ: страхливците ли, които в турско време предаваха народа, или ония, които страдаха за тоя народ? А колко повече ще бъдат възвеличени ония, които страдат за Истината! Принципът е същият. Затуй науката за Истината е наука за обществения живот. Истината прави хората всякога свободни. Които умират за другите, те ги правят свободни. Ако мъченик Стефан не беше умрял, нямаше да се роди Павел. Когато умря Стефан, духът му се всели в Павел. Тогава и двамата заедно почнаха да работят за Господа. Стефан научи Павел да страда, да изтърпи три пъти по 39 тояги. За това търпение именно Павел става знаменит. Знаете ли защо са удряли по 39 тояги? Числата 3+9=12. Числото 12 е закон за закръгляване еволюцията на всичките дни от човешкия живот. И когото бият така на земята, в другия живот вече няма да го бият. Ако питате защо биха Христос, Той ще ви отговори: „Аз страдах, за да бъдете вие свободни“. Когато хората те бият на земята, това показва, че една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо Христос казва: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата“. Само силният може да бие; когато силният бие, това е благодат. Какво правят селяните? Когато искат нивата да роди повече, пускат овцете в нея да я тъпчат. За нивите те знаят този закон, но за себе си не го знаят. Най-после нека ви потъпчат малко овцете на света! Христос казва: „Затова се родих“. Раждането, за което Христос говори, не е външен процес, а вътрешен. Той се извършва във всеки ум и във всяко сърце, за да се свидетелства тази Истина. Когато Истината се ражда във вас, вие ще чувствате свободата. Когато някоя жена се омъжи, тя иска да има деца, защото се прониква от Истината, че само така може да спази закона и да наследи имот. И в духовния свят е същото: нямаш ли Истината в себе си, ти не можеш да наследиш Божественото богатство. Значи Истината трябва да се роди във вас. Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот. Една легенда за Моисей разправя, че когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкоз весел?“ Овчарят отговорил: „Радостен съм, понеже днес Господ ще ми дойде на гости и заклах едно агне да Го гостя“. – „Господ агнета не яде: това е заблуждение на твоя ум“ – възразил Моисей и си тръгнал. Обаче овчарят се натъжил и изгубил радостта си. Като стигнал на Синайската планина, Моисей забелязал, че Господ е недоволен от него, загдето е направил такава голяма погрешка. Той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне. Като казал това на овчаря, той се скрил наблизо, искал да види какво ще стане. По едно време видял, че овчарят заспал спокойно, а от небето слязъл огън и изгорил агнето. Като се събудил, овчарят си казал: „Много съм радостен, че Господ слезе и изяде агнето!“ Та когато Истината слезе във вас, нейният огън – Любовта – ще направи жертвоприношение, угодно на Бога. Това е реалният свят на Истината. За някои хора той е нереален, но мнозина, не са един–двама, нито десетина, а хиляди хора познават този свят – света на Истината. Казвам: Много време трябва да мине, докато Истината се насади и разбере от всеки. Вижте колко са хубави цветята! Те са жълтички, червенички, синички. Вие ги откъсвате, но разбрали ли сте смисъла им? Казвате: „Туй цвете мирише хубаво“. Какво означава тази миризма? Тя показва голямата тъга на цветето. От неговата скръб се образува нектар, предназначен за вашия живот. Има хора, които сред богатството си казват: „Няма Господ!“ Щом изгубят богатството, здравето или общественото си положение, Господ ги стегне и те започват да миришат: „Има Господ!“ Богатството би убило техния ум, но като им го отнеме Господ, те започват да гледат правилно на нещата. Това, което става на земята, е преходно нещо, а не реалност. Виждате млади, красиви момиченца, но щом минат известна възраст, лицата им почват да се набръчкват и след време стават стари баби. Питам: Къде отидоха ония момиченца, от които по-рано толкова много се възхищавахте? Същото става и с момците. Къде изчезна тяхната левентност? Вие още не познавате себе си. Когато научите закона на Истината, той ще ви даде власт над материята, да разбирате нейните вътрешни съчетания и да усъвършенствате вашия живот. Това е законът на движението – човек да се видоизменя постоянно и да минава от временното към вечното, за да разбере неизменната същина на Истината.

Хората казват: „Христос се роди да проповядва Истината“. Каква е тази Истина? Христос иска да внесе бодрост във вашия ум, да ви даде подтик към правата мисъл, да влезете във връзка с Божествения свят. Вие сте вечно свързани с Бога. В света вие имате много приятели, но ако по някой път тия приятели се показват безчувствени към вас, това е по причина на вашите отношения, дължими на невежество. Павел казва: „Бог презира хорското невежество и остави хората да вървят в своя път, но сега ги вика, да се изпълни Законът“. Какво трябва да направи майката, която е повикана да изпълни същия Закон? Най-първо тя трябва да ражда добри и умни деца. Тази е нейната първа задача. Някои жени се оплакват от положението си и казват: „Защо сме жени?“ Питам: Кой трябваше да бъде на тяхно място? Мъжът трябва да приготви материал за мисъл, воля, характер. Той трябва да предаде всичко това, а жената трябва да роди.

Съвременните хора търсят в света удобства, но те трябва да разберат онзи съществен закон, който се изявява и в музиката – в минорната и в мажорната гама. Господ е поставил някои хора в минорната гама, сложил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е поставил в мажорната гама, сложил ги е в диез, на повърхността на живота, понеже нямат дълбочина в чувствата. В един танц или марш какво може човек да види? – Танцуване, маршируване и най-после – умора. В тъжната песен не можете да се движите; там ще мирувате и ще разсъждавате. Господ ви е поставил при минорния тон, да мислите за онзи свят, а при мажорния – за този свят. По някой път искате да вземете чужда роля и казвате: „Могат ли религиозни хора да играят?“ – Могат да играят, но каква игра? Като носеше ковчега, Давид скачаше, но жена му го осъждаше и казваше: „Виж как се кълчиш пред целия израилски народ“. – „Защо да не скачам пред Господа?“ – възрази той. Господ не ни ограничава. Той ни дава велика свобода да вършим добро и зло, но в известни отношения доброто може да бъде зло. Ще кажете: „Как може да бъде това?“ Ето един пример: мъж и жена живеят добре. Христос казва: „Раздай имането си“. В желанието си да изпълни учението на Спасителя, мъжът иска да раздаде имота си, но жена му казва: „Какво си полудял? Ти искаш жената и децата ти да станат нещастни“. – „Не, аз искам да изпълня Божия закон.“ – „Аз пък не искам този закон.“ Казвам на мъжа: Ти нямаш право да раздаваш имота на жена си и на децата си, той е техен! Ако имаш сто хиляди лева, раздели ги братски, поравно между тебе, жена си и децата си, и от дела, който ти се пада, имаш право да раздаваш. С чужди пари нямаш право да правиш помен на Господа! Този е Христовият закон. – „Ама аз имам право.“ – Нямаш право! Кой ти даде това право? Откъде взе тази жена? Не от краката, а от ребрата ти Господ направи жената за твой другар и ти нямаш право да я изтезаваш! Сега това нещо се харесва на жените и те казват: „Тъй, тъй, да знаят мъжете!“ Не, никога не разглеждайте въпросите от ваше гледище, а от взаимно гледище. Във всемирния живот има много възможности; в сегашния живот сте мъж, но в друг живот може да ви направят жена. И обратното е вярно. Ако в този живот напишете: „Не давам никаква свобода на жената“ – в другия живот, когато ви направят жена, ще изпитате сладостите на това законоположение. Тогава ще кажеш: „Не е хубав този закон“. – Ти си, който по-рано го написа. Мъже, поставяйте добри закони, защото, като дойдете втори път на земята като жени, ще бъдете под тяхна власт. Разбира се, не само мъжът пише закони, но и жената пише такива и в резултат едни на други си създават ограничения. Много жени са написали лоши закони в своите дъщери и синове; за пример те са написали да мразят бащата. Те казват: „Баща ви е нехранимайко, вагабонт“. Не пишете такива закони, защото един е вашият Баща. Този мъж или тази жена, които наричате баща и майка, са станали оръдие на Божествения Дух, за да се облече във форма една идея. И когато се оплаквате от положението си, вие роптаете против Господа. Вие не трябва да изменяте основните черти на въплътената във форма идея. В сенките можете да промените нещо, да ги направите по-светли или по-тъмни, но главното, което олицетворява Божествената идея, трябва да се запази.

Беседа, държана на 24 април 1916 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help